The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Дванадесет години по-рано
Съб Яну 12, 2019 2:46 pm by Elizabeth

» Да броим до 4000.
Съб Яну 12, 2019 2:03 am by Кардам

» Нашият любим спам!
Сря Яну 09, 2019 6:32 pm by Cher Night

» Потребители Vs. Администратори/Модератори
Сря Яну 09, 2019 2:08 pm by Кардам

» Търся си гадже/fwb
Вто Яну 08, 2019 5:25 pm by Elizabeth

» Другарче за РП!
Вто Яну 01, 2019 9:00 am by Elizabeth

» Ударете с ръка по клавиатурата!
Пон Дек 31, 2018 12:46 pm by Дастан ибн Фадлан

» Буквички
Сря Дек 12, 2018 1:39 pm by Дастан ибн Фадлан

» Познай цвета на блузата на следващия!
Нед Дек 02, 2018 1:18 pm by Кардам

Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

You think I'm playing, no I'm not let me see you back it up and drop Yeah, I wanna see your legs in the air baby. - Christian $ Katherine;

Go down

You think I'm playing, no I'm not let me see you back it up and drop Yeah, I wanna see your legs in the air baby. - Christian $ Katherine;

Писане by Katherine Pierce on Нед Авг 31, 2014 5:05 am

***
Щастието беше като слънцето. Топлеше душата, караше ни да я разголим и я правеха уникална по вид. Запращаше ни в едно друго, по-възхитително измерение, където всичко бе идеално. Не съществуваха несъвършенства, нямаше мрак, само сбъднати мечти и Рай. Душите пируваха, изпадаха в еуфория. А най-лошото беше, че смятаха, че това ще продължи вечно.
Точно сега, в този миг, тази вечност срещаше своя край. Светлината бързо угасваше, мечтите се разбиваха, сърцето стенеше.
Катерина не беше родена, за да е щастлива. И го осъзнаваше сега, когато щеше да даде нов живот, но в замяна щеше да съсипе други два. Беше объркана, нямаше никаква представа какво се предполага, че трябва да стори. Но със сигурност знаеше едно - тя вече не принадлежеше тук. Не можеше да остане, защото бе твърде опасно. Клаус приближаваше, а вече не можеше да бъде егоистка. Не ставаше въпрос само за нейния живот, но и за този, който предстоеше да се появи на бял свят. Откраднато щастие, реалност като в сън, любов като лудост. Имаше ги, макар и за кратко.
Петрова се луташе из мислите си, бяха като лабиринти, а изходът бе само един. Нямаше време и дори строгото отброяване на изминалите секунди от стенния часовник й го напомняха. Тялото й бе сковано от студ, а отворената врата, откриваща мрака пред нея, я придърпваше към новия й живот. Едва помръдваше, не искаше да тръгва. Извърна се назад, огледа всяко кътче на празната къща. Моментите на радост, безгрижния смях, обещанията. Всичко се запечата в съзнанието й и предизвика горещата сълза, плъзнала се без време по лицето й. Петрова направи крачка напред, затвори вратата и решително избърса лицето си с опакото на дланта си. Въздъхна тежко, а после побягна. Остави го. Остави всичко от себе си. Щастието си, Кристиан, сърцето си. Тръгна си празна, тъжно подобие на момичето, което беше някога. Беше скитница без път и без посока.
***
Надя си беше отишла. Бяха отново сами, а любопитните им погледи се пресичаха. Едва забележима усмивка се плъзваше по плътните устни на Петрова, извивайки краищата. Почувства се както в онзи момент преди, в онази карета, когато несигурно го поглеждаше мълчаливо и дъхът й спираше, осъзнавайки, че и той я гледа. Бузите й порозовяваха, глупава усмивка красеше лицето й, а мислите й бяха някъде далеч. Сърцето й биеше като лудо, беше младо и чисто, буйно и непреклонно. Напоследък мислеше често за онова време, чудеше се дали някога може отново да бъде същата Катерина Петрова. Но после осъзнаваше, че това бе лукс, който жена като нея не може да си позволи.
Тя се изправи, приближи се до шкафчето с алкохол и си наля чаша водка. Отпи солидна глътка, пращайки мислите си по дяволите и се приближи до дивана, където Кристиан стоеше. Седна до него и нахално изпъна крака върху неговите, облягайки се назад.
- Изненадана съм, че още си тук, Кристиан.
Кафявите й очи търсеха неговите, беше сигурна, че хапливият й коментар отново щеше да я вкара под кожата му. Беше поставила ръка на рамото му, а с другата държеше чашата с алкохол, от която бавно отпиваше. Пръстите й се разхождаха по яката на ризата му и понякога се случваше да докосне и кожата на врата му, гъделичкайки я. След подобна вечер имаше нужда да се разсее, да направи нещо лудо, което да я разведри. Петрова се надигна леко, гърдите й опряха в гърба му, а пръстите й се плъзнаха по скулата на лицето му и го извъртяха към нея. Подпря брадичката си на рамото му, а тъмните й ириси го гледаха с очакване. Бяха нетърпеливи за следващия път, в който ще усети огъня му, изгарящ я.
- Остани с мен тази нощ. Да излезем навън и да се позабавляваме.
Тонът й бе равен, устните й се извиваха плавно след всяка дума и се притискаха силно една в друга при всяка пауза. Погледът й го предизвикваше, захапаната долна устна обещаваще удоволствие, а усмивката бе загадъчна.
avatar
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: You think I'm playing, no I'm not let me see you back it up and drop Yeah, I wanna see your legs in the air baby. - Christian $ Katherine;

Писане by Christian Vokill. on Нед Авг 31, 2014 7:19 am

Мускулите на ръцете още бяха напрегнати и пулсираха мълчаливо докато тихи спазми минаваха по тях. Опитвайки да си върна обратно контрола върху действията, белите ми дробове изпищяха в желанието си за малко никотин. Тогава ръцете ми инстинктивно запалиха една тютюнева клечка и я закачиха върху устните ми, оставяйки я там за малко. Докато чертите на лицето ми се губеха в тънките струи дим, Надя си тръгна, а Катерина се настани до мен. В секундата, в която се случи това, парфюмът й напълни ума ми с приятни спомени. Палеца и показалеца на дясната ми ръка поеха цигарата, а тогава вампирката извъртя главата ми към нея.
Всъщност наистина не исках да си тръгвам. И не знам дали заради нея или заради самият мен.
- Вече много лесно съм започнал да те изненадвам.
Усмихнах се кисело и задържах погледа си върху нейния. Тези големи кафеви очи хипнотизираха моите, караха ги да потъват във всичките неистини скрити там. А опитвайки се да я разгадая, имах чувството, че все по-дълбоко потъвах. В един момент устните ни се оказаха на едно болезнено малко разстояние, но никой от двамата ни не реши да го унищожава. После Кат започна да говори. Бавно. Изкусително. Вниманието ми полепна по тези устни, следвайки всяко тяхно движение.
Прехапах моите, облизах ги, после се засмях тихо след думите на Петрова. Дръпнах си за последно от цигарата и я загасих в стъкления пепелник намиращ се пред мен. После присвих клепачите си, поглеждайки обратно към Петрова. Онова малко пламъче в тъмните й ириси започваше да се разпалва, а в моменти като този аз бях този, който нямаше никакво търпение това да се случи.
- Хайде тогава, нека те изведа навън. От много време насам не сме излизали.
Скочих от дивана ентусиазирано и хващайки Катерина за ръката я дръпнах плътно към мен.
Само няколко минути по-късно таксито ни спря пред някакво заведение. Платих на шофьора, слезнах преди Петрова и й отворих вратата, гледайки я изпитателно. Вечери като тази, аз и тя вървяхме по ръба на една голяма пропаст. И не беше тайна, че и двамата искахме да хвърлим другия в тази бездна, а после и да го последваме, но все нещо или някой ни спираше.
Не и тази вечер.
Още с влизането в клуба внуших на охраната да затворят вратите и да не позволяват на никой да влиза, а най-малкото да излиза.
Още с минаването на тенисия коридор, няколко лазерни светлини се разходиха първо по тялото на българката, после и по моето. Когато се спряхме до бара се приближих към нея и накланяйки главата си към нея казах в ухото й:
- Няма да си тръгнем от тук докато и не довършим и последният човек, съгласна?
Погледнах я и се усмихнах дяволито в очакване.
avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: You think I'm playing, no I'm not let me see you back it up and drop Yeah, I wanna see your legs in the air baby. - Christian $ Katherine;

Писане by Katherine Pierce on Нед Авг 31, 2014 11:58 am

Той беше във вените й. Неговата кръв я поддържаше жива, именно тя я правеше толкова непокорна, също каквито бяха пламъците, които горяха в очите им щом погледите им се преплитаха. Намираха се толкова близо един до друг, прекрачили границата на моралното, проклели предразсъдъците и заровили задръжките си. Имаха само два обсебени погледа, жадни устни и напрежение, което правеше въздуха труден за вдишване. Дори в смъртта я караше да се чувства по-жива от всякога.
Истина беше, че почти никога не постигаха съгласие, че вечно намираха нещо, за което да се закачат и да предизвикат скандал, че предизвикваха повече разруха, отколкото радост, но и двамата знаеха, че биха направили всичко, за да е добре другия. Миналото не беше просто страница от дебелата пожълтяла книга, покрита с прах, която можеше да бъде скъсана и смачкана на топка, а след това захвърлена на боклука. Тяхната история бе от онези, с неясния край, приключила недовършена и чакаща да попълни останалите страници. Във времето всеки бе поел по различен път, който със сигурност ги бе променил, но ето ги тук отново, стоящи също толкова близо, колкото в началото и гледайки се със същите изпълнени с вълнение очи, които очакваха света.
- Не се възгордявай.
Кристиан винаги бе успявал да я изненада. Дори в моментите, когато смяташе, че го е опознала напълно, той отново намираше нещо, с което да й покаже, че има още какво да види. Спомни си за онзи момент, когато го нарече скучен. Засмя се тихо. Той беше от онези хора, които винаги имаха какво да покажат, които казваха по малко, колкото да запалят интереса ти и щом започнеш да задаваш любопитно въпроси, се отдръпваха, за да продължиш да искаш да си около тях. Да разкриеш тайните им. Катерина познаваше добре тъмната страна в него, знаеше добре, че и той познаваше чернотата в нейната душа. Именно той я бе създал, той й бе показал демоните й, той ги беше подчинил. И дори след толкова много време, той още ги контролираше.
- Надявам се да не ме водиш в някой долнопробен бардак, скъпи.
Предупреди го с насмешка, намигайки му. Миг по-късно се озова толкова близо до него, че дъхът й спря за миг. Усети ръката му, която хвана нейната. Дългите пръсти, плъзнали се от лакътя й надолу, задържали се за няколко секунди около нейните. Едно малко движение, което бе достатъчно, за да тръгне след него.
Няколко минути по-късно вече се намираха пред някакво заведение с ярки светлини. Вратата на таксито се отвори още преди да е посегнала към дръжката и погледът на Вокил я упои с натрапчивостта си. Тя повдигна леко рамене, плъзна пръсти по дланта му и хвана ръката му. Стъпи с единия крак на земята, разкривайки по-голямата част от дългото си бедро и грациозно, като истинска лъвица, излезе навън. Хладния въздух се блъсна в лицето й и я накара да притвори очи, вдишвайки дълбоко. Продължиха към входа, вървейки все така опасно близо един до друг. Усещаше аромата на парфюма, попил по кожата му и сякаш се опияняваше. Тя се движеше на равномерни крачки, не бързаше, беше като хищник, решил да изскочи пред десетки жертви, само за да им покаже, че му принадлежат. Гледайки ги отстрани, с гордост можехме да отбележим, че Катерина бе най-скъпото бижу, което Кристиан носеше тази вечер.
Тя дори не изчака Принца докато въздействаше на охраната, а продължи напред. Засмя се. Отнеха му едва шест секунди, за да усети присъствието му отново зад себе си. Спряха до бара, малко преди българката да се настани на един от високите столове и да си поръча питие. Горещият му дъх, плъзнал се по кожата й я накара да спре. Извърна леко глава в страни, колкото да срещне очите му и прехапа дяволито долната си устна.
- Пак си нетърпелив, Кристиан. Хайде, нека първо изпием по едно.
Думите й не бяха предложение, по-скоро команда. Петрова си хареса мястото срещу бармана, настани се там без да обръща внимание на пияния мъж от ляво и кръстоса десния си крак върху левия. Погледна към Вокил, който я последва и се усмихна доволно.
Барманът най-накрая реши да им обърне внимание, а наглата усмивка на лицето му подсказваше, че искаше да предложи на българката не само питие, но и нещо друго. Тя се намръщи и присви клепачи срещу него.
- Ще се погрижиш водката в чашите ни никога да не свършва. И всеки път, когато се отдадеш на болната си фантазия с мен, ще си режеш по един пръст.
Онова ангелско изражение се появи на лицето й, очите й проблясваха радостно, а онази детинска усмивка, разтягаше устните й.
avatar
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: You think I'm playing, no I'm not let me see you back it up and drop Yeah, I wanna see your legs in the air baby. - Christian $ Katherine;

Писане by Christian Vokill. on Нед Авг 31, 2014 4:47 pm

С настъпването на по-късен час, музиката започваше да става по-силна, а хората по-пияни. Хората се превръщаха в отрепки, съществата на нощта в Богове. Басът на транса удряше ритмично в петите, а вибрациите му стигаха чак до мускулите обвили лакомо сърцето. Караха кръвната помпа да работи на по-високи обороти, изтласкваха мислите в крайщата на съзнанието, от къдетp те скоро пропадаха в неизбежно забвение. Изключих всичко в себе си, оставих се подвластен на желанието за живот. И така умиращ за капка адреналин, зарових слуха си под десетките танцуващи млади хора, които пълнеха заведението с надрусаните си съзнания. Виждах желанията в очите им. Виждах умората в нозете им. Виждах надежда за още. И исках да изпия тази надежда, да я унищожа пред очите на приятелите им. Да напълна шибания бар с грешна кръв.
Тя се настани на един от столовете, а аз застанах прав до нея. Със сигурност не ме свърташе на едно място толкова, че дори да поседна. Извадих цигарите си, запалих и огледах наоколо тълпата. Обаче, изведнъж вниманието ми беше привлечено от начина, по който Катерина си поръча водка. Думите й ме накараха да избухна в несдържан смях. Погледнах я продължително, с онзи поглед пълен с гордост и нетърпение. Какъв шедьовър беше тази красива Петрова. Един от най-скъпоценните ми, безспорно.
Барманчето наля две големи водки и постави чашите пред нас. После се върна и започна да реже парченца лимон, поглеждайки от време на време към нас. Петрова, определено знаеше как да ме впечатли- помислих си няколко секунди след като нещастникът започна първата фаза на наказанието си. Вените започваха да избиват по него, пулсът му се ускори, а върху челото му избиха малки капчици. Напрежението си личеше в цялата му скована стойка. Накрая, очевидно не успя да въздържи сцената в главата си и това беше издадено с подавен вик, завършил с едно кутре паднало на пода зад бара.
Погледнах доволно към българката и вдигнах символично чашата си, улавяйки погледа й.
- За теб!
Отпих голяма глъдка и преди да оставя чашата изпих и останалото количество руска течност. Оставих цигарата да се загуби из устните ми, дръпнах си силно и издишах дима настрани, малко преди да се наклоня към Кат.
- Ти си виновницата за тази нетърпеливост, Катерина... - казах близо до лицето й.
Дланта ми се спря на талията на момичето, плъзгайки дългите си пръсти нагоре по гърба.
- И тъй като смятам да си прекараш наистина добре -започнах по-ведро и разсеяно- искам да пиеш от мен.
Усмихнах се криво, а после разтеглих устните си по-широко заради развеселението, което беше породено от нейната физиономия. Тъмнокоската щеше да се изненада как действаше Инфектираната кръв върху организма на един вампир. Особено при по-специален вампир като нея. Щеше не само да отключи сетивата, а да отнесе цялото въприятие. Нещо като LSD и кокаин смесени на веднъж.
- Няма да съжаляваш, поварвай ми.
Красивите й очи първо се спряха на китката ми, защото нормално очакваше това да е източника, но не. Тази вечер щях да й поднеса врата на един Принц. И може да си мислите, че нямаше значение от къде се поемаше аления амброзий, но от шията винаги беше по-различно. Усещаше се всяка една малка веничка, пулсираща в последния си писък под острите ти зъби. Както и да е... нямаше нужда да изпадам в подробности за това, достатъчно беше да кажа, че си беше живо изкуство.
Набрах се за последен път на фаса и щом го загасих, открих врата си пред мълчаливата за сега Катерина.
avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: You think I'm playing, no I'm not let me see you back it up and drop Yeah, I wanna see your legs in the air baby. - Christian $ Katherine;

Писане by Katherine Pierce on Пон Сеп 01, 2014 4:10 am

Перфектните противоположности. Катерина отпиваше бавно от водката си за разлика от него. Дори в това се различаваха. Тя беше от онези същества, които обичаха да се наслаждават на нещата до край. Също както пиенето на топлата човешка кръв - изваждаш острите си зъби на показ, оствяш вените под очите ти да се изрисуват и гледаш страха в очите на жертвата си; ужас и паника, примесени с изненада; усмихваш се дяволито и чак тогава започваш лакомо да отпиваш глътка след глътка. Кристиан беше нетърпелив, а Катерина смяташе да си поиграе със спокойствието му. Да го отведе до границата, докато изгуби контрол. Искаше да види онзи подивял поглед, потъмнелите сини ириси и побелелите кокалчета.
Онзи вик, заглушен от силната музика, достигна до слуха й и сякаш погали сетивата й, карайки я да се засмее. Чудеше се колко пъти още ще допусне тази грешка или по-скоро дали щеше да остане жив достатъчно дълго, за да отреже и последния си пръст. Петрова повдигна поглед, спирайки кафявите си ириси върху лицето му. По дяволите, беше толкова красив. Мълчаливо чукна чашата си в неговата и отпи следваща глътка, а после плъзна стъкления съд по плота.
Усети гъделичкащите тръпки по тялото си, предизвикани от допира на пръстите му. Тютюневият облак се приближи, обвивайки ги за миг. Беше забравила какво е чувството, когато си около него. Имаше само спомена за аромата на цигарения дим и този на кожата му. Нищо повече.
- Не съм направила нищо, Кристиан.
Прошапна в отговор докато настаняваше дланта си върху рамото му и плъзгаше бавно пръсти към врата му. Тя зарови нехайния си поглед в тълпата, оглеждайки всички тези нищо неподозиращи хора. Представи си какъв невероятен хаос ще настъпи ако разберяха какво предстоеше да им се случи. Пред очите й се показаха картини от кървавата баня, симфонията от ужасените писъци и изгубените молитви, отправени към тях. Думите му обаче я издърпаха от транса, в който се намираше. Плътния му глас действаше като наркотик, който можеше да взима постоянно. Остана изненадана и погледът й беше достатъчен, за да му го покаже. Очите й бяха отворени широко, устните забравяха да се запечатат, а пръстите й се сковаха.
- Ти си истинска загадка, красавецо.
Успя да каже накрая и поклати глава, подсмихвайки се. Сърцето й отново спря за миг, последвано от няколко луди удара, издаващи любопитството й да го вкуси отново. Да увеличи дозата в кръвта си. Да получи още от него. Катерина плъзна другата си ръка по гърдите му, обхождайки всеки сантиметър докато зарови тънките си пръсти в късите кичури коса и го придърпа към себе си. Облиза лакомо жадните, сухи устни и за миг спря, поглеждайки към изпъкналата вена, която я приканваше. Допря устните си в кожата му, целуна я нежно и без повече отклонения от правия път, Петрова заби зъбите си в шията му. Алената кръв се разля в устата й и още с първата глътка усети божествения вкус. Той беше различен. Променен. Още по-прекрасен. Опи лакомо още няколко глътки, не искаше да спира, но го направи. Прибра зъбите си, плъзна езика си по разранената плът, поемайки и последната капка. Отдръпна се съвсем леко назад, колкото да вижда горящите пламъци в сините му ириси и наклони глава, гледайки го изпитателно.
- Какво е станало с теб?
Устните й, попити с неговата кръв бяха на мелиметри  от неговите. Горещия й дъх се сблъскваше с неговия, борейки се да устои на това ненаситно изкушение, в което се бе превърнал той. Сякаш за секунди всичко загуби смисъла си, съзнанието й се изчисти от всякакви мисли, тялото й се изпълни с енергия. Катерина Петрова, която той бе срещнал за пръв път оживя. Той запали отново клечката кибрит, предизвиквайки пожар. И тази Катерина искаше грешните му устни. Искаше мъртвото му сърце. Искаше нашарената с чернота душа.
avatar
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: You think I'm playing, no I'm not let me see you back it up and drop Yeah, I wanna see your legs in the air baby. - Christian $ Katherine;

Писане by Christian Vokill. on Чет Сеп 04, 2014 3:44 pm

Зъбите, които се срещнаха с плътта ми.
Остър бял писък, развилнял се в празното пространство като морска буря в края на Декември. И снежинките стъпваха на океана
Устните, които запиха в див ритъм кръвта ми.
Алената течност напускаше организма ми със скоростта чисто нов мерцедес спуснал се на малка разходка по магистралата.
Езика, който се спусна по врата ми, унищожавайки всички доказателства.
Удоволствието заключено в кибритена кутийка.
- Подобрение, малката. Всеки се нуждае от нещо ново от време на време.
Дръпнах се рязко от нея, връщайки онази дистанция помежду ни. Целувайки вместо нейните устни, тези на водката. И тази целувката беше силна и опияняваща. Също като другата, обаче нещо липсваше. Нещо липсваше както на устните ми, така и в главата. Защото призмата беше счупена и сега се отделяха десет различни гледни точки и всички съсипващи до кожата на мозъка ми.
- Шибаното знаеш ли кое е при вас вампирите? Че нищо наистина не се "подобрява". Защото това всъщност е свързано с промяна, а при вас няма нещо такова, нали така? Една и съща кръв, от различни източници. Оставате си едни и същи не само през вековете, а и през хилядолетията. Е, поне тези, които успеят да оживеят.
На екс.
Два пъти на екс, а при четвъртото наливане от страна на бармана, още един пръст изхвърча. Запалих цигара, без да поглеждам клетника, не ми беше вече толкова интересен. Затворих клепачи, разтърках ги с пръсти, а после отваряйки ги, захапах цигарата си, за да сваля якето от рамената си. После навих ръкавите си до лактите и отново поех клечката с палеца и показалеца.
- Затова реших наистина да се подобра.
Говорих с една такава гордост, изпълваща вените ми, изтръпваща тялото ми, карайки ме да изпъна гръбнака си. Загасих цигарата, изпих последната глъдка, въргаляща се в стъклената чаша и пристъпих обратно към Петрова. Хванах малкото й столче и го извъртях така, че тя да бъде с очи към мен. Исках да я притежавам.
- Обаче знаеш ли какъв е точно твоя проблем? Чакаш. Все чакаш, Кат! Чакаш проклетия живот, а той е пред теб, не разбираш ли? Но ти никога, никога не се протягаш да го сграбчиш за реверите.
Лицето ми на половин педя от нейното. Дробовете ми пълни с нейният парфюм. Ала нетърпението ми не издържа за нейната реакция и в следващият момент бях на средата на заведението. В самият център. Два пъти светлините пробляснаха и на третият път две момичета и едно момче лежаха на пода в набъбващи локви кръв. Тогава започнаха и писъците, но и на тях не обърнах внимание. Продължих да убивам с ритъма на музиката, но изведнъж тя спря и беше наложително да внушавам на този и онзи, за да не спира повече.
После пак се върнах към ужасената тълпа. Сърцата им туптяха погубени в пръстите ми. Кръвта им капече от напоените ми устни, капейки върху бялата ми риза. Няколко момичета в бората си бяха скъсали горните две копчета и това допринесе за творческият ми вид. Защото той наистина беше такъв, а аз бях потънал в изкуството МИ. Най-хубавото беше, че нямаше досадни копчета, които да трябва да включвам и изключвам.
Просто бях Него.
Белите ми убийства само възбуждаха ума ми за още.
Но изведнъж спрях, поглеждайки към бара.
Погледит ни се сблъскаха един с друг. Очите ми я изпиваха. А аз се губех в тях, защото...
..гледах нея.
Чаках нея.
Исках я.
avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: You think I'm playing, no I'm not let me see you back it up and drop Yeah, I wanna see your legs in the air baby. - Christian $ Katherine;

Писане by Katherine Pierce on Пет Сеп 12, 2014 8:53 am

Погледът, който я изпиваше. Син океан от страст.
Жадните устни, потрепващи с нетърпение. Червени хищници, създаващи напрежение.
Топлите длани, копнеещи за плът. Невидими окови, стискащи безпощадно.
Напомняше й за някогашното момиче, което беше. И й харесваше. Беше себе си, когато той беше наоколо. Тези очи, проникваха дълбоко в душата, поставяха пламъка там и нахално наблюдаваха как предизвиква истински пожар. Сякаш времето спираше, оставаха единствено тези два сини поробителя. Те я обсебваха, те я покоряваха, те я притежаваха.
И сякаш магията се разпръсна около тях, изчезна. Обсебените полудели погледи придобиха животинския инстинкт, дивото се отрази право в шоколадовите ириси на Петрова. Подобрения? Сигурно се шегуваше. Изпита чувство на неприязън, по тялото й преминаха тръпки, които я накараха да се размърда неспокойно на стола. Устните й се притиснаха по-силно една в друга, а изражението описваше приближаващата буря.
- Разбира се, ние, вампирите. Защото винаги съм приспадала към общата бройка, нали?
Катерина повдигна горделиво брадичката си, плъзна влажния си език по пресъханлите, напоени с алкохол устни и изпъчи нахално гърди. Лицето й бе попито с недоволство, непокорните къдрици падаха като водопади по раменете й, а стойката... беше като лъвица, дебнеща плячката си.
Петрова мразеше да я сравняват. А Кристиан я поставяше под общ знаменател с безмозъчните вампири, които не знаеха какво да правят с подареното безсмъртие. Изслуша следващите му думи с раздразнение като поклащаше десния си крак, настанил се удобно върху левия. После го изгуби някъде в тълпата, заобиколен от своите жертви. Беше прекалено ядосана, за да го последва. Притвори за миг очи, вдиша дълбоко. Издиша шумно и отвори клепачите си. Съзря нож на сантиметри от нея, а миг по-късно вече го стискаше решително. Секунда по-късно пръстите на бармана лежаха окървавени върху плота.
Ароматът на кръв я опияни. Вените изпъкнаха на лицето й, очите й придобиха аления цвят на смъртта, а ножът летеше към пияната блондинка, намираща се до високата колона. Прободе я право в сърцето, изтласквайки тялото й назад. Безжизненият труп се удари в твърдата повърхност, а после падна безмълвно. Няколко писъка, набили се в съзнанието на тъмнокоската я накараха да се намръщи. Синият поглед, открил я отново, притегли ирисите й към себе си. Едва забележима усмивка изкриви устните й в краищата докато следващата жертва се бунтуваше в ръцете й. Катерина разкъса плътта й, пречупи гръбнака и погледна към своя създател.
- Парализирана от кръста надолу... - каза с равен, но висок тон и полудялото човешко сърце отброи последните си трепети между пръстите й. - и мъртва.
Петрова рязко дръпна ръката си, оставяйки и втората си жертва да падне върху студената повърхност. Направи бавна крачка напред, черния плат на роклята й, набран нагоре, откри още сантиметър от дългите й бедра и прекрачи мъртвото момиче. Пусна сърцето на земята, а доволния й див поглед превземаше неговия. Устните се разтвориха леко, горещия дъх погали закачливо устните му. Още сантиметър по-близо и езикът на Петрова се плъзна лакомо по тях, попивайки следите от алената кръв. Леко захапа долната, разранявайки я. Отдръпна се, наблюдавайки червения опият, очакващ я и преглътна сухо. Гърлото й пареше, жадно за неговата отрова. Напрежението нарастваше, контролът отиваше по дяволите. Топлите, меки като коприна устни поробиха неговите. Тънките пръсти на лявата ръка се плъзнаха нахално по разголената плът, оставяйки червени следи след себе си. Меките къси кичури коса оставаха погълнати от другата й ръка. Езикът се плъзгаше ненаситно около неговия, докарвайки го до лудост. Поетата отрова се разпространяваше по вените й отново, поглъщайки всяко сетиво на видимо крехкото й тяло. Съпка назад и секунда по-късно този техен Рай беше разрушен до основи от недовършената целувка на Петрова.
avatar
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: You think I'm playing, no I'm not let me see you back it up and drop Yeah, I wanna see your legs in the air baby. - Christian $ Katherine;

Писане by Christian Vokill. on Пет Сеп 12, 2014 3:40 pm

Беше толкова удивителна. А аз бях толкова горд и запленен от нея. Но не беше само това. Бях впечатлен от Петрова, защото тя беше неповторима. Не бях виждал някой като нея. Тя взимаше дъха от теб, след това спираше и бунтуващото ти сърце.
Катерина беше пристрастеност, към която никога нямаше да привикна.
Моята красива пристрастеност.
Моя наркотик.
Моята слабост.
Моята неповторима Катерина...
И беше такова зрелище докато отнемаше живота на някой невинен. Обожавах я когато убиваше. Защото тогава си проличаваше колко моя е в действителност. Дори и да го отричаше понякога това беше истина и самата тя го знаеше. Виждах сенките на малките демончета пропиващи се в очите й. Караха я да изглежда много по привлекателна, защото отмахваха всички човешки черти в нея, оставяйки само осанката на влудяващата богиня в нея. Тогава виждах жената в нея, а не онова малко къдрокосо момиче, което бях усетил в каретата по пътя за дома й.
След като Кат уби онова русо момиче, паниката в клуба беше факт. Момичетата се разкрещяха, оглеждайки се на всички страни, а момчетата запазиха ужасеното си мълчание, впили разширените си зеници в мъртвото тяло на човешкото същество. Хаоса, осъществил се в следващите кратки секунди беше като първокласно изпълнение.
А аз бях на първият ред.
На В.И.П ложата.
Когато Петрова започна да говори, тонът й ми се стори толкова секси, че не успях да скрия жарта в погледа си, с който я гледах. След това докато вървеше към мен, очите ми не спряха да потъмняват и да се губят по извивките й. Оставих я да ме подразни още малко и накрая я целунах, отвръщайки й. Дясната ми ръка се плъзна по гръба на вампирката, надолу...
...но преди да стигне целта си, за да я дръпне към мен, Кат успя да се изкубне от мен.
Заставайки на по-малко от половин метър разстояние. Огледах лицето на Катерина, най-вече устните. Там, признавам си, най-много се средоточих.
Но кой ли може да ме вини за това?
Та те бяха изкушението на демона, бяха прегрешението на падащия ангел.
Падение на безупречния Господ.
Бяха Дявола.
Завъртях я рязко, дърпайки я към мен.
- Убий ги всичките, Кат... -казах в ухото й.- Позволи ми да видя колко си прекрасна когато убиваш.
След думите ми, бързо целунах врата й и я пуснах. Обърнах се с гръб към нея и тръгнах към бара от където грабнах бутилка водка и цигарите си. После се настаних на едно от централните сепарета, поглеждайки веднага към Петрова.
Накрая запалих цигара и заглеждайки се към кървавите й устни осъзнах, че те бяха моите дяволи.

avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: You think I'm playing, no I'm not let me see you back it up and drop Yeah, I wanna see your legs in the air baby. - Christian $ Katherine;

Писане by Katherine Pierce on Пет Сеп 12, 2014 4:41 pm

Убийството беше изкуство. Играта беше забавна. Отнемането на живот тя подписваше със собствен стил, зачерквайки правилата. Те бяха скучни, а тя жадна за живот. Дивото й сърце мечтаеше за света, който ще положи под нозете си. А  света без заобикалящия хаос бе най-обикновена реалност. Тя мразеше обикновеното, еднообразното и общоприетото. За нея нямаше правила, защото те бяха граници, които лесно можеше да прегази. Ограниченията бяха заразата на света, в който съществуваха. А Кристиан й бе дал лекът преди векове.
Той беше лекът.
Той беше спасителят.
Той беше свободата.
Той беше различното.
Устните прогориха кожата й. Позволиха му да се настани удобно под нея и да я завладее. Както алкохолът превземаше мътното съзнание на алкохолик. Винаги жадуваше за още. Ненаситността беше нейния порок. Гласът му, повтарящ се сладко в съзнанието й, беше господар на действията й. Още след втората крачка от негова страна, Петрова се смеси с тълпата, изгубвайки се в нея. Бързината позволи магията отново да се появи. Труповете падаха един след друг, ужасените ириси се впиваха безизразно в пода, невинните души се превръщаха в скитници. Катерина усещаше нарастващата си сила след всяко убийство. Опияняваше се от властта, която имаше в ръцете си. Тя беше като нова скъпа играчка в ръцете й, лъскава и безумно интересна. Едва десетина минути бяха нужни, за да превърнат помещението в бойно поле. Кръвта беше похабена по пода, телата лежаха забравени и безлични.
Катерина се приближи към сепарето, превърнало се в трон на Кристиан. Вървеше бавно, движеше се сякаш дефилираше на модния подиум. Крачките бяха премерени, грациозни. Устните бяха попити с кръв, тънките пръсти миришеха на смърт.
- Всички са мъртви.
Дяволитите устни се извиха в мистериозна усмивка. В очите се подпалиха факли, които ги накараха да заблестят със собствена светлина. Петрова го въвличаше в игра, за която той дори не подозираше. Приближи се до него, взе нахално бутилката от ръката му и отпи няколко глътки. Повдигна нехайно рамене и застана зад него, полагайки глава на рамото му. Плъзна пръсти по голата му плът, правейки кръгчета по кожата му.
- Да продължим с веселието.
Прошепна тихо, захапа леко меката част на ухото му и се отдръпна. Противно на всички очаквания, българката продължи към бара. Дългите бедра се потъркваха едно в друго, високите токове отброяваха нетърпеливо стъпките й, очакващи.
Чакаха непокорното сърце да се отдаде на свободата.
Чакаха красивото тяло да превземе тъмнината.
Чакаха порочните мисли да се превърнат в действителност.
Чакаха нея да бъде себе си.
Стила на музиката беше променен. Тиха, еротична мелодия разбуди сетивата. Накара сънливите клепачи да се отворят широко. Предизвикаха сините ириси да потърсят изкусния силует в мрака. Тя остави бутилката върху плота, с вампирска скорост се озова върху него и плъзна език по устните си, милвайки ги небрежно. Гледката беше примамваща. Тъмнината я обгръщаше, поставяше едната й страна в невидение, караше съзнанието да фантазира за скритата част от нея. Създаваше очаквания, които щяха да бъдат надминати.
Петрова притвори очи, отдавайки се на мелодията да я подчини на себе си. Започна своя танц бавно, извивайки ханша си. Движенията бяха плавни, тялото й сякаш се люлееше, а тоновете, напластени в мислите й, бяха тласъците.
avatar
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: You think I'm playing, no I'm not let me see you back it up and drop Yeah, I wanna see your legs in the air baby. - Christian $ Katherine;

Писане by Christian Vokill. on Нед Ное 02, 2014 10:42 am

Като на шега да я събличам, на игра да я обичам...

Харесваше ми да виждам колко зависима беше Катерина от мен. Това си личеше по иначе така безжизнената, но доволна усмивка, изтеглила крайщата на устните ми в положителна посока.
Понякога ти писва от всичко и всички около теб, понякога просто не мислиш, че ще издържиш и минута повече тук, на това място, заедно с всички проклетници около теб. И ти идва да съсипеш всичките нещасни мечти на първия човек, изправил се пред теб. Да го хванеш за мижавия врат, да разкъсаш тънката плът и да изпиеш тъжната му кръв. Да го оставиш в празния град на мръсната покварена улица, да го оставиш да гние там... там в нищетата на нищото.
Понякога и на мен ми писва от всичко и всички около мен.
Понякога ми се иска да се загубя в онова... тъмно нищо.
А в такива моменти компанията на този шедьовър Катерина Петрова, беше най-желаното от мен нещо. Защото тя беше експлозив за усещания и може би... само може би ми се искаше тази вечер да я имам за себе си, губейки себе си. Запращайки всички мои принципи и ненаписани закони по дяволите. Вероятно, предавайки себе си да я обичам.
За малко.
Почти на шега.
Заявявайки някак гордо, че всички в бара са мъртви, зениците ми трепнаха, разтваряйки се още повече, почти до границата на невъзможното и фантастичното. Синьото се топеше от жегата във вените ми.
После кървавите ръце на вампирката оцветиха прозрачното стъкло на бутилката в мъгливо червено, а след това пръстите й направиха същото, оставяйки алени кръгчета по врата ми. След като Катерина се заигра с ухото ми, електрични нишки пропълзяха по тялото ми.
Запалих цигара докато проследявах Катерина по пътя им към бара. Димът на изделието послушно се прокрадваше из гънките на белите ми дробове, а после в тънка струя напускаше напоените ми във водка устни.
Тя започна да танцува, а аз облизах устните си след поредното набиране на цигарата. Отначало бях спокоен, но как да запазиш спокойствие, когато тези изкусителни бедра  се движат, а ти не си между тях?
Загасих фаса в пепелника пред мен, грабнах полупразната бутилка алкохол и бавно тръгнах към танцуващата Петрова.
Беше като видение.
Като холограма от Рая.
И ме беше страх, че ако протегна ръката си към нея, пръстите ми ще целунат въздуха, не нея.
След две големи глъдки водка, преодолях това опасение и миг по-късно се намирах на метър от красавицата. Без да се съобразявам с каквото и да е дръпнах Катерина рязко, хващайки я преди да се удари някъде. Погледите ни се вкопчиха едни в други докато ръката ми се настаняваше на кръста й. Седнах на стола-щъркел и прехапвайки безсилно устни, наклоних главата си леко настрани.
Освободих дясната си ръка, а после оставих водката на бара. Мигновенно пръстите ми намериха лицето й, докосвайки го плахо. Сякаш още ме беше страх, че ще изчезне.
Но нали беше в ръцете ми?
Нали беше моя?
Дали..
avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: You think I'm playing, no I'm not let me see you back it up and drop Yeah, I wanna see your legs in the air baby. - Christian $ Katherine;

Писане by Katherine Pierce on Пет Ное 07, 2014 2:22 pm

Похот.
Петрова беше като пратеница на Дявола, като слуга на собствените си демони, царица на желанията си. Ароматът на сладострастие бе запечатан в устните й, тялото й лъхаше на грешно и пошло. Бистрият образ на лицето й отразяваше зацапаните представи на всичко, което можеш да получиш от нея. Защото тя винаги показваше по-малко, отколкото можеше да предложи. И винаги даваше повече, отколкото някога си мислел, че ще получиш. Тя беше ябълката на раздора в Райската градина, който всички искаха, но малцина можеха да се престрашат да вкусят. И само смелите имаха удоволствието да се докоснат до истинското удоволствие, до чистата душа, напоена с похот.

Лакомия.
Катерина никога не бе познала лишението. Тя винаги получаваше това, което иска. Щом пожелаеше кръв, българката се наслаждаваше на истински червен пир; щом капризите й опираха до власт и сила, тя намираше перфектното оръжие, дори и в чужди очи; щом пожелаеше любов, тя срещаше едно единствено лице, чийто образ я преследваше от векове. И когато това се случеше, тя беше ненаситна. Можеше да се взира в това лице с часове; да целува устните до кръв; да докосва тялото до смърт.

Алчност.
Що се отнасяше до щедростта на Петрова, тя рядко раздаваше чувства напразно. Вярваше, че е безсмислено да даваш нещо на някой, а в замяна да не получаваш нищо. Къдрокоската не се хабеше за „малките” хора, избягваше всякакви контакти с тях. Но срещайки онова, специалното същество, тя го искаше само за себе си. Искаше любовта му, искаше страстта му, искаше пламъците, които подпалваха всяка частица от нея, искаше живота, който кипеше в очите му, срещайки сините ириси, останали безсилни при вида й. Беше алчна за неговото всичко.

Леност.
Това сякаш беше нейното второ име. Започвайки от бавната, грациозна походка и спирайки се на дългите часове, посветени на плановете, които обмисляше с чаша вино, стоейки пред камината, Катерина обичаше да прави нищо. Тя винаги намираше начин, винаги намираше някой, който да свърши нейната работа, запазвайки единствено крайното удоволствие за себе си. Тя беше хищник, обичащ да се наслаждава дълго на плячката си, да я анализира и да изцеди и последната капка живот от нея, докато смъртта я обвие в черната си прегръдка.

Гняв.
Срещал ли си се някога с гнева на една Петрова? Виждал ли си агресията, отразена в шоколадовите ириси, дивото желание да ограби твоето всичко, докато крещи какъв нещастник си? Търпението не беше от силните й страни, ненавиждаше забраните, мразеше ограниченията и презираше социалните норми, наложени от маловажните човеци, които опитваха да диктуват живота й. Гневеше се на границите, които й поставяха и нямаше нищо по-красиво от гледката, когато ги прекрачваше, отдавайки се напълно на дивото в себе си, течащо във вените й.

Завистничество.
Забелязвал ли си как шоколадовия поглед се променя, опоен от гледката на неговите устни, целуващи нежния филтър на цигарата, вместо нейните собствени? Как пръстите потрепват, когато докосва бутилката алкохол, вместо нейната кожа? И как езикът се плъзва между устните, милвайки ги вместо нея самата? Наблюдавайки го отстрани, Петрова изпитваше завист от алкохола, който се разливаше в устата му. Искаше да накаже дрехите му, като ги разкъса, за дето са откраднали правото й да се докосне до плътта му.

Горделивост.

Красивите очи оживяваха, когато се намираше околко него. Караше я да се чувства специална, незаменима. Имаше усещането, че е най-скъпото бижу, което някога може да притежава. Харесваше й, когато се промъкваше под кожата му и виждаше обезумелия поглед, когато се отдръпваше. Чувстваше се сякаш беше негова отново, сякаш вземаше света от ръцете му, подарен й лично от него. Но за какво й беше той, когато нямаше него самия?

Седемте смъртни гряха, носещи едно единствено име – Кристиан Вокил. Само при мисълта за него цялото й тяло изтръпваше. Погубваше се в собствените си желания и изгаряше бавно, докато не го получеше, за да я върне към живота. Нейният спасител. Нейният ангел спасител. Ах, колко насмешливо, че в началото го смяташе за нищо повече от чудовище.
Пръстите, разхождащи се по кръста й, сякаш изгаряха кожата й. Нежната милувка на дланта му, обвила лицето й я караше да се чувства безпомощна в ръцете му, напълно зависима от неговия допир. Мразеше колко слаба се чувстваше пред него. Слаба и все още влюбена, като истинска глупачка.
- Не още.
Успя да прошепне дрезгаво, докато палецът й се плъзгаше по устните му, притискайки ги. Горещият й дъх се разби в неговия, доловила сладкия аромат на кожата му. Пое си дълбоко дъх, запаметявайки тази своя слабост и запечатвайки я дълбоко в съзнанието си, а после изчезна в мрака, превърнал се в нейн дом. Само в сенките намираше покой, уют, а смъртта бе нейната най-добра приятелка.
Минута по-късно едно от онези сепарета в дъното светна, а българката стоеше с гръб към древния, поставила дланта си малко над главата, подпираща се на пилона. Еротичната мелодия отново взе привес над тях, запращайки всичките им сетива едно към друго, готови да експлодират. Тя усещаше потъмнелите ириси, впити в гърба й. Едно единствено движение и черния плат на роклята й се плъзна надолу, свличайки се безмълвно в краката й. Небрежно повдигна рамене, извръщайки глава в страни, а плътните устни, напоени с кръв и водка, се допряха нежно до кожата й, напомняйки й, че все още бяха незадоволени. Имаше нещо в начина, по който се движеше. Сякаш част от онази неуверена и изпълнена със съмнения Катерина още живееше в нея, вкоренена дълбоко в душата й, напомняща за съществуването си едва, когато той отното бе пред нея. Петрова залюля отново тялото си, зарови тънките си пръсти в непокорните си къдрици и ги повдигна нагоре, а после рязко ги пусна, оставяйки ги да се разпилеят по гърба й. Леко бутна презрамките на сутиена си, оставяйки ги да паднат в страни. Сръчно го разкопча и ловко го изхлузи от себе си, оставяйки и него да се погуби в дългите й крака. Остави няколко кърдици да паднат като водопади около лицето й, закривайки по-голямата част от гърдите й. Продължи да се движи и докато го правеше, запрати дрехите си по Кристиан, подсмихвайки се лукаво.
След като танцът й приключи, българката седна върху дървената масичка, кръстосала десния си крак върху левия. Стоеше пред него разголила както тялото си, така и душата си. Очите й бяха погълнати от пламъци, които бяха готови да опожарят всичко наоколо. Гледаше и го изпиваше с поглед, подмамваща го да скочи заедно с него в безкрайната пропаст, на дъното на която се озоваваха всеки път. Приближаващите му стъпки отекваха в нищото, значение имаха само очите му, които я поглъщаха, напомняйки й, че му принадлежеше. Изцяло, безвъзвратно, завинаги.
- Обичай ме... – прошепна тихо докато пръстите й се заравяха в късите кичури коса зад тила му. – Дори само още една нощ.
Довърши и устните й намериха неговите, заключвайки ги в страстната си целувка, докато езикът й се плъзгаше по неговия, флиртувайки безсрамно.
avatar
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: You think I'm playing, no I'm not let me see you back it up and drop Yeah, I wanna see your legs in the air baby. - Christian $ Katherine;

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите