The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Дванадесет години по-рано
Съб Яну 12, 2019 2:46 pm by Elizabeth

» Да броим до 4000.
Съб Яну 12, 2019 2:03 am by Кардам

» Нашият любим спам!
Сря Яну 09, 2019 6:32 pm by Cher Night

» Потребители Vs. Администратори/Модератори
Сря Яну 09, 2019 2:08 pm by Кардам

» Търся си гадже/fwb
Вто Яну 08, 2019 5:25 pm by Elizabeth

» Другарче за РП!
Вто Яну 01, 2019 9:00 am by Elizabeth

» Ударете с ръка по клавиатурата!
Пон Дек 31, 2018 12:46 pm by Дастан ибн Фадлан

» Буквички
Сря Дек 12, 2018 1:39 pm by Дастан ибн Фадлан

» Познай цвета на блузата на следващия!
Нед Дек 02, 2018 1:18 pm by Кардам

Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

god knows your sweet breath; it warms my skin, god knows your fingertips; they pull me in.

Go down

god knows your sweet breath; it warms my skin, god knows your fingertips; they pull me in.

Писане by Pandora. on Нед Авг 24, 2014 12:53 pm

Искаше ѝ се прозореца на стаята ѝ да гледаше към нещо повече от обикновена главната улица, превръщаща се в жертва на трафика в пет и половина, но мечтите винаги бяха просто мисли в главата на някого. В случая бяха мисли в нейната. Болезнено бе колко не чак толкова различен бе квартала, в който се намираше неговия дом, а гледката винаги спираше дъха ѝ. Причината може би не бе в гледката, а в близостта, но на кого му пукаше?
Пандора прогони всяка мисъл, свързана с него, от главата си. Този път беше официално; разделяха се и никой не в състояние да промени решението ѝ, нито дори той, нито дори ако се появи пред входната врата с кутия шоколадови бонбони и букет цветя. Още по-малко пък тя би го потърсила пред входната врата на неговия апартамент. Не искаше да се въвлича в игра, която знаеше, че ще загуби, а точно по този начин звучеше една връзка за нея.
Хората около нея се бяха постарали да ѝ покажат, че любовта не води до нищо хубаво освен пеперуди в стомаха и безброй съмнения в любимия. Родителите ѝ бяха пред развод – или поне така изглеждаше, - брат ѝ водеше различни момиче у дома, а след това тя се налагаше да им обясни, че той не търси нещо сериозно, а когато бе по-малка най-добрият ѝ приятел бе влюбен в нея и това бе причината в настоящето да не бъдат толкова близки, а неговото поведение да граничи с отмъщение. Имаше ли смисъл да опитва, когато така или иначе още сега имаше съмнения у Крисчън?
Тихото почукване на входната врата я изтръгна от мислите ѝ. Пандора прокле бурята отпреди два дни, предизвикала някакъв проблем със захранването, поради което в момента не разполагаха със звънец. Явно бе единствената, на която ѝ правеше впечатление, защото майка ѝ не смяташе за необходимо по-скоро да потърси механик, а брат ѝ не го биваше за друго освен да бъде емоционална развалина благодарение на някой опиат. Искаше ѝ се баща ѝ да бъде наоколо, за да въведе ред, но не беше.
Стъпките ѝ бяха малки и мъчителни, изразяващи напълно нежеланието ѝ да отговори вратата. Стъклото посредата бе достатъчно, за да заключи, че от другата странаи стои мъж, но не и да разбере кой е. Вратата се отвори и затвори почти по едно и също време или поне Пандора опита да я затвори, когато видя Крисчън. След като не успя, просто я открехна отново.
- Какво искаш?
avatar
Pandora.
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 250

Върнете се в началото Go down

Re: god knows your sweet breath; it warms my skin, god knows your fingertips; they pull me in.

Писане by Christian Grey on Нед Авг 24, 2014 2:32 pm

По-рано тази сутрин
Франция...града на любовта,модата и хубавите парфюми,за което и идвах от време на време.Мразех разните ментаци,миришещи на спирт.Но визитата ми не се състоеше в това.От доста време преследвах един вампир,който знаеше някои неща за миналото ми и си мислеше,че щом има с какво да ме държи ще ме изнудва...е не е познал нещастника.Щом стъпих на летището и хубавото време,слънцето и играещите деца наоколо,докато чакат полета си се появиха аз влачех куфара си зад мен към изхода.Качих се на първото такси,което долови погледа.По онова време,вече ги имаше,за което се благодарих.Можех и сам да стигна,но нека си спестя ходенето с куфара.Щом сложих куфара в багажника,се качих вътре и дадох листчето с адреса на хотела където бях отседнал.Беше в един от централните квартали.През цялото време спях,облегнал глава на прозореца и ръка на главата.Щом стигнахме шофьора ме събуди,а аз му платих и Поогледах хотела,като стоях неподвижно пред сградата и се усмихнах за кратко,като тръгнах да влизам навътре.Беше доста луксозно и се разминах с няколко богаташи и млади момичета.Така и не можех да разбера,защо го правят,като могат да си хванат егати пичката.Продължих пътя си към рецепцията,където едно тъмнокосо момиче с бяло риза и синьо сако,ме посрещна и попита какво ще желая.
-Имам запазена стая на името на Крисчън Грей.-Отговорих и дружелюбно,като сложих едната си ръка на плота,докато види кой е моят ключ.Поех го в ръка и тръгнах към етажа.Веднага щом помирисах леглото,затръшнах вратата зад себе си и заспах.Бях толкова изморен напоследък,че всичките тези убийства,преследване и така нататък ми бяха втръшнали.Не разбраха ли,че не могат да се ебават с мен.
След двучасов сън се събудих и погледнах първо към часовника,който показваше 9 вечерта,а после и към прозореца,където гледката се разкриваше към Айфелувата кула,чийти светлини вече бяха включени.Надигнах се бавно,като разтърках очи и се стрелнах към банята.Все пак имах работа за вършене.Пуснах си един студен душ за около 15 минути и побързах да изляза,като сложих куфара на леглото и го отворих избирайки първото,което окото ми зърне.В крайна сметка облякох един черен костюм,макар и да остана по риза,което се очакваше от мен.Не понасях саката,като облекло.Затворих куфара,като го сложих в гардероба,защото не ми се подреждаха дрехите,загасих лампите в стаята и излязох.
Знаех къде да намеря онзи и тъй,като съм идвал не веднъж тук веднага намерих мястото.То беше един подземен бар,където се събират само утрепки.Слязох по стълбите и нададох сериозно изражение.Това беше също и сборище на вампири,но повечето бяха много млади и наивни.Посрещна ме един сравнително висок вампир,около 20те,със син костюм и ми каза да се махам,защото нямам работа тук.Аз само се усмихнах.
-Кой,аз?-Направих изненадана физиономия,след което го хванах за врата и започнах да го стискам колкото сила имах,а той започваше да губи съзнание.Всички гледаха към мен вторачено из под цигарения дим,леещия се алкохол и проститутките минаващи наоколо.
-Сега ще ми кажеш къде да намеря Дмитрий,иначе ти първо ще последваш жалката му съдба.-Казах,като не спирах да стискам,а той затрепери с ръце и беше готов да каже дори майчиното си мляко.
-Той е отзад,втората врата в дясно.Играе покер с момчетата.-Каза измежду стисканията и след,като даде нужната ми информация го захвърлих настрани с всичка сила,като събори всички шишета от рафта и падна на земята облян в кръв.Продължих до уречената стая.Щом отворих вратата и го видях,не казах нищо,всички погледнаха към мен.Приближих се до него,като той се молеше да не му правя нищо.
-Ооо не не,сгрешил си адреса,при мен дори и молитвите не вършат работа.-Отговорих му,като го изритах с всичка сила,а той мина през вратата и се удари в съседната врата.
-Господа извинете за бедпокойствието.Моля,продължете игра.-Обърнах се към тях със спокоен глас и излязох през вратата.Ритнах го още веднъж и още веднъж,докато не го изкарах навън в една от тъмните улички.
-Мислиш,че можеш мен да заплашваш?Хайде де давай,какво чакаш?-Крещях срещу него докато се гърчеше на земята.Ходех в кръг около него,като все едно нищо не се случва.Имах убийствено спокойствие понякога.За жалост усетих чужда присъствие,а не ми се разправяше с изтриване на спомени за това просто го предупредих,а той се закле,че ще престане.Е,ако не изпълни обещанието си може да се върна пак...Да.В свободното си време бях наемен убиец.

Почуках няколко пъти на вратата на Пандора.Знаех,че си е вкъщи по това време.Бях се преоблякъл в тъмно синя риза и дънки.Не беше особено зарадвана от идеята,че съм точно аз на вратата и..
-Теб.-Приближих се до нея,като и прошепнах в ухото и погалих врата и след което се дръпнах.Усмихнах се арогантно и влязох вътре пренебрегвайки физиономията и.
avatar
Christian Grey
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 77

Върнете се в началото Go down

Re: god knows your sweet breath; it warms my skin, god knows your fingertips; they pull me in.

Писане by Pandora. on Пон Авг 25, 2014 2:28 am

Около него ухаеше на алкохол, цигарен дим и евтин женски парфюм. За момента не го обвиняваше в нищо, защото нямаше достатъчно доказателства, за да заключи каквото и да било, но би излъгала, ако каже, че посрещна тази комбинация от аромати с пълно спокойствие. Дланите ѝ се свиха съвсем леко, колкото ноктите ѝ да докоснат кожата и тя да запулсира все едно предусещаше, че с едно почти нищожно действие те биха се впили в нея. Всичко това трая една няколко секунди преди внезапният ѝ гняв да отшуми и на негово място да се появи раздразнение. Как въобще бе възможно един човек да провокира толкова противоречиви и наситени емоции от нейна страна? Проблемът вече изглеждаше по-сериозен, но Пандора продължаваше да държи на своето. Не бяха заедно или поне не по онзи истински начин, а тя вече ревнуваше от нищото, а какво тогава оставаше, ако се остави на сляпото доверие у Крисчън?
- А аз не желая да те виждам точно в този момент. – каза след кратко мълчание и бутна с показалец вратата, така че да се затвори, но не и без да изрази раздразнението ѝ чрез своето затръшване. Искаше ѝ се Крисчън да бъде от другата страна, за да затръшне вратата под носа му, но не нямаше такъв късмет. Не, всъщност може би не искаше. Някаква малка част от нея все пак се радваше, че го вижда, защото той ѝ липсваше до известна степен.
Думите ѝ изгубиха силата си, когато го последва към хола и се настани на дивана до него, мятайки краката си върху един от неговите. Можеше и върху двата, но това означаваше да се приближи до него, а Пандора за момента одобряваше известна липса на такава; всеки познаваше своята половина от дивана.
- Да ти предложа нещо за пиене, въпреки че съдейки по лепкавия коктейл от западнало заведение, който носиш след себе си, би отказал. – хладният ѝ тон се задържаше такъв единствено заради остатъчна ревност. Ако тя липсваше, Пандора би се хвърлила в ръцете му без да се замисли, макар че дори това не би могла да нарече любов. По-скоро харесваше начинът, по който Крисчън я караше да се чувства, когато е около нея.
- А колко глупачки бяха нужни този път, за да решиш, че аз съм по-специална? – думите сами се изплъзнаха, защото тя определено нямаше намерението да ги изрича на глас.
avatar
Pandora.
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 250

Върнете се в началото Go down

Re: god knows your sweet breath; it warms my skin, god knows your fingertips; they pull me in.

Писане by Christian Grey on Пон Авг 25, 2014 3:32 am



Catch me if you can



-Е,аз пък искам.-Усмихнах се нагло и се настаних на дивана,като у дома си.Не веднъж съм идвал тук и съм посещавалв стаята и.Облегнах се удобно и отпуснах ръцете си,а Пандора настани своите крака върху моите.
-Миришат.-Пошегувах се и се засмях,защото знаех,че ще се ядоса.Отношенията между нас не можеха да се опишат с думи.През повечето време бяхме като две остриета насочени едно срещу друго,а в следващия момент се награбвахме и завършвахме повечето пъти в леглото.Необяснимата химия между нас която се появяваше беше ужасно странна,захапливите ни изречения граничеха понякога с бой,но никога не стигахме до смъртни случаи.Въпреки това не се водехме като гаджета или нещо свързано с този лигав начин да наричаш някого.
Прокарах пръститие си от началото на стъпалото усещайки нежната и кожа под тях,минавайки нежно по глезена и крака потупвайки леко пръсти,като по струнен инструмент.Пандора беше също тгрудна за описване,точно като пианото,ако не се научиш как да натискаш клавишите няма да издадат правилния звук,макар,че съм чувал доста сладки звуци от нея,припомняайки си тези незабравими моменти в съзнанието си лека крива усмивка се появи на лицето ми и погледа ми се отправи право към нея.
-Всъщност бих приел едно питие.-Това прозвуча двусмислено и отправих поглед към барчето за да се изясня.
-Специална?Кой те излъга,че си специална за мен?-Приближих се съвсем малко до нея и и прошепнах,като тайна която никой не трябва да разбира.Това беше нашата малка тайна.
-Може би блондинката,която изпратих тази сутрин може да те опровергае.-Усещах сладникавия и парфюм от километри,а сега когато бях толковла близко до нея още повече ми харесваше.Виждах раздразнението и и знаех,че съвсем малко ревнува,но не продължих да се заяждам,въпреки,че започна да ми харесва как показва чувства.
-Цял ден ли ще си седиш вкъщи,като пенсионерите или ще се позабавляваме някъде навън.Хайде обличай се и да излизаме.-Махнах крака и от моя и се надигнах стигайки с няколко крачки до прозореца от който грееше яркото слънце и влизаше в стаята.Отдавна не се бяхме виждали с Пандора,но странното е,че исках да я видя,тя е като хероин за наркоманите.В съзнанието ми изплуваха всички спомени заедно и прекараните моменти,в или извън леглото.Можехме да правиме всичко без да се разсеваме един от друг.Това,че спяхме заедно не ни пречеше за другото.Жените се чудеха в кое легло да скочат.Затова и нещата никога не стигаха до по сериозни отношения с която и да било.Малките лъжливи кучки ги усещах отдалече.Или поне в този град има жени,които са минали не през едно чуждо легло,а после гаджетата им тези малоумници ги прибираха обратно след единия секс.Пандора беше различна и това ми харесваше у нея.Не беше от сладникавите,и двамата си кавахме нещата како са си право в очите.Можехме да се биеме,да спиме заедно,да се караме,но бяхме истински.


now each love's more like a match
avatar
Christian Grey
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 77

Върнете се в началото Go down

Re: god knows your sweet breath; it warms my skin, god knows your fingertips; they pull me in.

Писане by Pandora. on Пон Авг 25, 2014 10:50 am

Пандора просто отмести погледа си от него при думите му. Нямаше сили за по-бурна реакция, а и честно казано не смяташе да го дари с такава. Чудесно би било, ако намираше смисъл в едно внезапно подскачане на крака, които да я отведат до входната врата, и едно почти изкрещяно „Върви си!“, което да съпроводи рязкото отваряне на вратата. Сюжетът се разигра единствено в главата ѝ и даде достатъчно време на Крисчън да скъси дистанцията помежду им.
- Стига, Крисчън. – отне част от думите му и намеси своя глас в картинката. – И двамата знаем, че блондинките не са от най-любимите ти.
Искаше ѝ се да бъде първата, която се разруши интимната обстановка, но той я изпревари. Най-отчетливата емоция в тялото ѝ отново бе гняв. Мразеше моментите, в които като че ли разчиташе мислите ѝ и открадваше нейния миг за изява, превръщайки го в свой. Тя трябваше да е тази, която да се изправи първа; повече ѝ отиваше, защото тогава би породила съмнение, че е сърдита. Сега единственото, което ѝ оставаше, бе да скръсти ръце като малко дете, каквото всъщност все още бе.
Секунди по-късно тя също скочи на крака, макар че действието ѝ вече не бе толкова ефектно, колкото би било малко по-рано. Приближи към онова малко шкафче под телевизора, превърнало се в спасение за всеки в къщата освен нея. Пандора все още продължаваше да държи на натуралните сокове и шоколада. Алкохолът никога не бе бил решението на проблема в нейните очи, но пък го приемаше като нещо обичайно от човешкия живот. Май по този начин споделяше мнението на Крисчън в този момент.
- Какво да бъде, г-н Грей? – попита с крива усмивка, тъй като употребата на фамилията му с цел да прояви малко повече уважение я забавляваше. Караше я да звучи като засукана французойка от нискобюджетен филм, която в края на краищата би се оказала стюардеса, избялага в Дания с парите на някой милионер на преклонна възраст.
- И докато мислиш, би могъл да ми кажеш къде смяташ да ме заведеш, за да знам какво да облека. – допълни, въпреки че вече имаше някаква бегла идея какво ще облече и честно казано неговото уточнение за мястото не ѝ правеше кой знае каква услуга.
avatar
Pandora.
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 250

Върнете се в началото Go down

Re: god knows your sweet breath; it warms my skin, god knows your fingertips; they pull me in.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите