The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Дванадесет години по-рано
Съб Яну 12, 2019 2:46 pm by Elizabeth

» Да броим до 4000.
Съб Яну 12, 2019 2:03 am by Кардам

» Нашият любим спам!
Сря Яну 09, 2019 6:32 pm by Cher Night

» Потребители Vs. Администратори/Модератори
Сря Яну 09, 2019 2:08 pm by Кардам

» Търся си гадже/fwb
Вто Яну 08, 2019 5:25 pm by Elizabeth

» Другарче за РП!
Вто Яну 01, 2019 9:00 am by Elizabeth

» Ударете с ръка по клавиатурата!
Пон Дек 31, 2018 12:46 pm by Дастан ибн Фадлан

» Буквички
Сря Дек 12, 2018 1:39 pm by Дастан ибн Фадлан

» Познай цвета на блузата на следващия!
Нед Дек 02, 2018 1:18 pm by Кардам

Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

„A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

„A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Alexander M. on Съб Авг 23, 2014 12:38 pm

Хибрида вървеше по павирания тротоар бавно. Слънчевите очила сложени на очите - не толкова заради слънцето, колкото за да бъде по-малко разпознаваем. И ето там я видя. Седеше на една от масичките за двама на тротоара в едно от най-хвалените кафета тук. Я виж ти, дори вампирите пиеха кафе сутрин. Дали й помагаше? Или беше някаква прищявка, а може би беше отчаян опит да се слее с ежедневието и да се чувства по-нормална... като човек? Толкова много въпроси без отговори поради самия факт, че не познаваше жената и грам. Но все пак я откри. След всичките месеци следене и разузнаване най-накрая я намери. Ако трябваше да бъде честен, беше попадал и предишни пъти на нея. Но тогава си нямаше и на представа, че това беше тя.
 Сигурно всичко това ви звучи много странно, така че нека да ви разясня. Не, не става въпрос за любовна афера. Далеч не ставаше въпрос за това. След като Алекс избяга от онази стая, в която се събуди след второто му загубване на спомени(която междувпрочем се оказа склад в Италия), целия му живот се промени. Първото нещо, което забеляза бе как слънцето изгаряше кожата му. След това последва бързината - вампирската скорост. Скри се за остатъка от деня и през нощта излезе на лов. Изби може би пет,шест човека само за да премахне глада? В първите си дни бе най-кръвожаден... и тогава разбра какво се е случило. Беше се превърнал в хибрид. Не, някой го беше превърнал в хибрид, без неговото знание. И според него не това е била идеята. Сто процента някой го беше използвал за нещо, а накрая се получи това. Според него мацката на масата дори не подозираше, че той е жив. Фактите все пак говореха.. Мястото беше изоставено от тези, които са направили опитите върху всички нас там. Помислили са си, че всички за мъртви и просто са си тръгнали. Обаче аз оцелях.
 Хибрида я гледаше от далече и при мисълта как ли щеше да реагира, когато го види, просто го накара да се ухили самодоволно.
 През всичките месеци от този случай той се опитваше да открие виновника за всичко. Въпреки, че може би трябваше да му благодари? След трансформацията му в хибрид живота му се подобри многократно. Превръщанията на всяко пълнолуние не бяха толкова болезни, хич даже. А и инцидентите с паметта му спряха да се случват. Алекс си задаваше този въпрос много пъти през месеците. Но в края на краищата стигаше до заключението, че никой няма правото да прави каквото и да е без неговото съгласие. И ако това се случеше, той трябваше да си плати. Но преди това - искаше да разбере всичко за това какво се е случило тогава. Ако трябва, дори би изтръгнал информацията от главата й, по какъвто и да е начин.
 И така, той се приближи. Не ходеше нито бавно, нито бързо. Нормална и спокойна скорост. Не смяташе, че момичето щеше да го види от далеч. Беше се загледала в смартфона си доста съсредоточено. Когато наближи, просто седна на съседния стол до нея и каза:
-Здравейте. Нещо против да седна до вас? - британския му акцент отекна във въздуха, когато вдигна очилата си и повдигна вежди. - Просто всички други маси са заети. - повдигна рамене и се ухили отново, когато видя погледа й.
avatar
Alexander M.
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 30
Рожден Ден : 26.02.1994

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Rebekah Mikaelson on Съб Авг 23, 2014 3:01 pm

Слънцето вече се бе изтъркулило на безкрайния небосклон и поздравяваше вежливо всеки един поглед,който бе отправен към него.
Погледи различни.
Някои изпълнени с надежда за по-добро,някои толкова сърдити,поради ранния час,трети пък влюбени,четвърти толкова тъмни,че слънцето се виждаше като голямо пламтящо кълбо в тях. Цветът на небето беше един такъв..красив. Небесното синьо се преливаше с нежния нюанс на оранжевото, обаче с всяка изминала минута синьото ставаше все по-ясно,а оранжевото избледняваше. Както избледняваше и един спомен.
Спомени различни.
Любовни, комични,трагични,трагикомични..Спомени, които до такава степен се събират на дебела купчина в главата ти,на най-малкия рафт, че имаш чувството,че ако не ги подредиш ще се случи не толкова приятно нещо. И ги подреждаш,минават часове в разглеждане,нареждане,преразглеждане и така всичко се превръща в един затворен цикъл.Всичко се повтаря,докато напълно не изключиш и съзнанието ти не заспи грохнало от умора.Докато не се събудиш,разбира се. Още с отварянето на очите ти всичко започва отначало,сякаш натискаш бутона за "старт". Лошото обаче е,че при подреждането на спомените,при разгръщането на всяка една страница от дебелите архиви, усещаш всичко сякаш се случва сега.Връщаш се толкова назад във времето,че не правиш ясната граница дали си в настоящето или в миналото. Точно така се чувстваше и Ребека.
Беше се върнала едва преди няколко дни в града и всяко едно кътче,до което се докоснеше й донасяше спомени за дома. Усещаше онази натрапчива миризма на чай,примесена с мириса на лакирано дърво. Чуваше веселите викове на братята си ,които пак си показваха кой е по-голям мъж и се боричкаха в прясно окосената трева на двора. И всичко това минаваше като филм пред очите й, които бяха широко отворени,а погледът й блуждаеше по белия таван на спалнята й. Когато усети,че е изпаднала в нещо като транс премигна бързо няколко пъти и надигна тялото си от мекия матрак. Едно приятно чувство се бе наместило в иначе тъмното й,тайнствено съзнание и я караше дори да си тананика някаква песен, докато взимаше сутрешния си душ. Златните й коси се бяха разпилели по раменете й,а алените й устни се разтеглиха в доволна усмивка, когато съсредоточеният й поглед намери идеалният аутфит за деня.
От край време Майкълсън обичаше да пие сутрешното си ирландско кафе в малката сладкарница, която се намираше в близост до имение Майкълсън. Е,малка беше преди няколко години. Сега бе намерила своя нов собственик, който напълно промени духа на заведението и го превърна в луксозно кафене с евтин аромат. И все пак ходеше там. Навик го наречете.
Бека бе решила да се наслади на прекрасното утро на една от външните маси на заведението. Така хем нямаше да усеща евтиния аромат,носещ се вътре, хем щеше да наблюдава. Русокоската обожаваше да го прави,да проследява с такъв финес всяко едно малко действие на хората, които минаваха. Точно тези малки детайли и правеха впечатление. Може би бе наследила това от брат си Никлаус, а може би си бе чисто нейна черта от иначе объркания й характер.
Древната сложи малакта си черна чантичка на стола до нея,а когато срещна погледа на сервитьорката тя вече знаеше каква бе поръчката й. Кръстоса крака и се отпусна на стола. Все още чистият въздух проникваше в белите й дробове и ги изпълваше, така както мислите изпълваха съзнанието й. Ала в един момент тази идилия бе прекъсната от дразнещия звук на мобилния й телефон. Кой се беше сетил пък сега..Тънките й пръсти намериха апарата в чантата й и показалеца й се плъзна по дисплея. Глупав смс от оператора. По принцип случка акто тази би раздразнила вампирката,но не и днес. Днес я бе обзело едно спокойствие,та чак плашещо.
В момента, в който щеше да пъхне телефона си отново в чантичката вниманието й бе отвлечено от мъжът, който се настани на стола до нея.
Хора различни.
В многовековния си живот Ребека бе срещала хиляди,милиони хора, чиито лица естествено не помнеше, но имаше и такива, които оставяха следа в ума й. И той беше точно от тях. От онези натрапчиви образи, които искаш да заправиш, но не можеш. И в такива моменти ги изругаваш. Е,това ще го пропуснем. Обаче пък няма да скрием задоволството, което се изписа ясно по лицето на блондинката. Не беше сигурна дали той я помни,дали това беше театър, но съвсем скоро щеше да разбере.
Прокара върха на езика си бавно по устните й,присви леко клепачи,а в следващия момент се усмихна и каза приветливо.
-Заповядайте, мястото е свободно.
Впи сините си ириси в неговите и едно чувство на заинтригованост обзе съзнанието й.
avatar
Rebekah Mikaelson
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 149

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Alexander M. on Съб Авг 23, 2014 3:17 pm

„Заповядайте, мястото е свободно.“ - гласа й беше лек и меден, даже приятен, въпреки лекия неприязъм който се усещаше. Алекс имаше чувството, че седяха така и се гледаха очи в очи с години, въпреки че бяха само няколко секунди. Опитваше се да я прочете. Да разбере какво се крие в съзнанието й. Дали го познаваше и сега се правеше? Или просто е бил един от поредните върколаци в експеримента й/им? Нямаше си и на идея колко хора може би участваха в това. Единствената следа, която намери го доведоха до нея. Ала смяташе да разбере. За всеки случай, ако беше театър, то той щеше да продължи да играе докато картите не излязат на масата. А ако не беше и наистина не го помнеше, щеше да се прави известно време на случаен човек, докато не реши как да получи отговорите на въпросите си.
-Мерси.
Каза просто и чисто, като присви леко очи, все още опитвайки се да я изучи. Настани се по-удобно и извади цигарите си. Запали една от тях и отпуши от нея сладко, докато чакаше сервитьорката. Ах, първата цигара за деня, макар и като хибрид винаги му се услаждаше най-много. Дали беше пристрастен? Май да... но това нямаше огромно значение вече. Все пак беше... мъртъв. „Какво ще желаете, господине?“ появи се сервитьорката и попита. Брей, тук били културни.
- Едно ирландско кафе с по-малко захар.
Намигна й и отпуши отново от цигарата. През цялото това време погледа му дори не мярна русокосата жена до него. Но видя с периферието си как след думите му го погледна леко странно. Да... и тя пиеше ирландско кафе. А сега нарочно не казваше нищо. Искаше да види реакцията й... и по нея да си направи сметките.
avatar
Alexander M.
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 30
Рожден Ден : 26.02.1994

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Rebekah Mikaelson on Съб Авг 23, 2014 3:49 pm

Изненада.
След самодоволството челно място в класирането зае изненадата. Майкълсън бе наистина учудена,че вижда Александър жив. Мислеше,че трансформацията му е била пълна катастрофа и че цялото "обучение" през което бе преминал бе загуба на време,средства и нерви. Можеше да усети напрегнатия му поглед, който се опитваше да проникне в ума й и да сканира мислите й. Но за толкова години Бека се бе научила как да блокира съзнанието си за нахалници като него.
Отново се зарови в мислите си. Как бе възможно..всички бяха мъртви. Може би промяната в генотипа му го бе спасила,не виждаше друг вариант. Бе присъствала на всичко,бе видяла как всички онези върколаци умират. Мислите й съвсем се объркаха,както можете да разберете по писането ми. Факт бе,че се намираше пред нея в отлично физическо състояние. И по-интересното бе дали си спомняше всичко. Дали си спомняше нощта в Ню Йорк,в която бяха толкова пияни,че се качиха на Емпайър Стейт Билдинг и крещяха,че се обичат. Не,не е истина, Нито тя обичаше него,нито той нея, но може би тогава те са били единственото,което имат. Дали помни нощта,в която изтръгна сърцата на цял град,в рамките на едва няколко часа? Дали помни всичко. Ето,че отново куп въпроси затрупаха съзнанието й, и изражението й придоби сериозен и замислен вид. Идващата сервитьорка успя да я разсее с гласа си и блондинката отново върна погледа си към Минели. Поръчката му далеч не я изненада,знаеше,че и той пие ирландско кафе, по-скоро погледна странно,защото получи нещо като дежа вю. Но щеше да играе. По праивлата илиии   извън тях,това щеше да се разбере в последствие.
-Нов ли сте в града или не съм ви виждала поради краткото ми отсъствие?
Попита блондинката,а лекият полъх на вятъра премина през меките й коси и разнесе аромата й, който със сигурност бе стигнал и до обонянието на Алекс. Както до нея достигна натрапчивият мирис, който идваше от цигарата, която се намираше между устните му.Вярно е,че обичаше да наблюдава как убиваше цигарата между пръстите си, доста често го правеше във времето,в което бяха заедно. И все пак колкото обичаше гледката, толкова мразеше миризмата.
avatar
Rebekah Mikaelson
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 149

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Alexander M. on Съб Авг 23, 2014 4:05 pm

Най-накрая явно реши да продума нещо. Звучеше толкова... официално. Почти сякаш беше нарочно. Това го объркваше още повече. Дали наистина беше толкова възпитана и културна колкото изглеждаше в момента? Или беше просто игра? Леле... ако се окажеше истина, това щеше да е много странно, особено след миналата вечер, когато се запозна с онази жена в бара. Мнозинството в Мистик Фолс културно? Хах, да бе.
-Нов съм. - погледна я и се усмихна, докато погледа му отново се опитваше да я прочете.
Дръпна отново от цигарата си и в момента в който пое дима усети аромата й... по принцип това не беше нищо ново. Всеки ден усещаше какви ли не аромати на различни хора с които се срещаше. На моменти беше доста неприятно... друг път уникално. В края на краищата свикна с изострените си сетива. Но този, нейния... сякаш го беше усещал и преди. И точно, когато го долови сякаш някакъв спомен се опита да се покаже в съзнанието му и всъщност се показа.. като лек пробясък, след който последва болката. Неописуемата болка в главата му, която го удари като гръм. Но той дори не помръдна, успя да я игнорира някак си, може би само малко трепна. Затвори очи за момент и издиша дима от дробовете си, сбръчквайки вежди. Това, което изпита току що... значеше ли, че я е познавал? Точно по времето на черните му петна? Ако това беше така, то тя определено можеше да му помогне да си спомни. Въпроса беше друг обаче... дали отношенията са им били хубави или лоши. И дали тя щеше да иска да му помогне.
-Но нека да престанем с това натрапчиво говорене на „вие“. Името ми е Алекс, приятно ми е.
Извърна лицето си към нея и се усмихна благоприятно. Малко по малко трябваше да разбере какво се е случило и щеше да приложи всеки актьорски талант в себе си, за да го направи.
avatar
Alexander M.
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 30
Рожден Ден : 26.02.1994

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Rebekah Mikaelson on Съб Авг 23, 2014 5:52 pm

Сините му ириси. Дяволски прекрасните му сини ириси, които не бяха толков апрекрасни,защото бяха сини,а щото..просто имаха нещо. Нещо, което я акраше да задържа погледа си върху тях,да затяга хватката още по-силно. Още, когато го видя за пръв път,изгубен,сам и на ръба на лудостта,очите му й направиха най-голямо впечатление. Сякаш те говореха вместо него. Сега обаче мълчаха,не издаваха нито една мисъл, която се въртеше в ума му. А й беше толкова интересно, толкова любопитно.
Глътката кафе, която пое се плъзна по гърлото й и затопли иначе мъртвото й,ледено тяло. Познаваше го от месеци,а сякаш сега се запознаваше с него за пръв път. Бе настъпил пълен хаос в съзнанието й, което се случваше доста рядко. Животът наистина можеше да бъде непредсказуем,дори за една древна.
-В такъв случай,..Добре дошъл в Мистик Фолс!
Усмихна се доволно и го погледна някак изпитателно. Не можеше да му вярва, не можеше да вярва и на една дума, кото излизаше от устата му. Не и докато не проникнеше някак в ума му,а за това имаше само един вариант. Трябваше или да рискув, или да продължи да гадае. Не можеше да прочете мислите му, но можеше да му припомни миналото им. Да му го покаже. Така щеше да усети емоциите му,да усети колко бързо биеше сърцето му.
-Извинявай, но мисля,че си се оцапал.
Каза на един дъх и без да каже нищо друго хвана ръката му. При първоначалния допир тялото й сякаш отреагира и беше на косъм да го пусне,но не го направи. Затвори очите си и се опита да се съсредоточи. Стисна ръката му малко по-силно и си спомни. Много ясно си спомни онази вечер,в която го срещна за пръв път. Цялото му тяло бе подгизнало, погледът му-хищнически,настървен,луд.Спомни си как бе на косъм да забие острите си зъби в кожата й,но тя ловко се бе измъкнала. Спомни си как бе взела глупавото решение да му предложи помощта си,как той й каза "вярвам ти".
Пусна ръката му и се отдръпна от Алекс. В първите секунди бе леко замаяна,но след това успя да намери погледа му.
avatar
Rebekah Mikaelson
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 149

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Alexander M. on Съб Авг 23, 2014 6:10 pm

Тя продължаваше и продължаваше, просто не се спираше с театъра. Усещаше го по погледа й, по дишането й, по начина по който хвана чашата с кафето и отпи от него. Русокоската определено знаеше нещо и го криеше. Но защо? Дали от страх или не, младия хибрид все още не знаеше.
„В такъв случай,..Добре дошъл в Мистик Фолс!“ - думите й бяха изказани набързо и спонтанно, което въобще не приличаше на жената, която бе видял в нея по-рано. Тя продължаваше да го гледа, сякаш искаше нещо да се случи. Може би да си спомни нещо? Не... Алекс не можеше да си позволи да бъде такъв оптимист. Трябваше да приеме възможността, че може би го приемаше за заплаха и точно в този момент се чудеше как да се отърве от него. Може би да му изтръгне сърцето точно в този момент? Беше възможност но... не трябваше да става толкова параноичен.
„Извинявай, но мисля,че си се оцапал.“ - нови прибързани и този път още по-нервни думи.
Какво?? Той никога не се цапаше...
Изведнъж всичко стана за секунди. Допира й отприщи още по-голяма болка, която обаче сякаш затихна в секундата в която започна. Очите му се затвориха, тя затегна хватката около дланта му и тогава се случи най-странното нещо, което бе изпитвал някога. Сякаш потъна дълбоко в съзнанието си. Толкова дълбоко, че чак го хвана страх, че никога няма да може да изплува в реалността. Видя толкова нови неща, и едновременно някак странно познати... можеше да усети всяко чувство, което е усещал и тогава. Болката, страха, гнева, студа, неконтролируемостта. Но също така си спомни погледа й.. ето какво му се е струвало толкова познато. Спомни си как тя бе единствената, която реши да му подаде ръка, без никаква причина. Спомни си успокоението й топлината, от които той се нуждаеше точно в този момент. И тя му ги даде...
Но след това нищо. Черно. Отново черното петно. Спомените сякаш изчезнаха а той изплува като шамандура от съзнанието си, обратно в реалността. Отвори очи и усети как сърцето му, което до преди малко биеше толкова силно, че чак щеше да изкочи от гърдите му сега се успокои и затихна. Погледна я, запъхтян от всичко това и не знаеше какво да каже.
-Бека? - бе единственото, което можеше да продума. Чие беше това име? Защо го каза? Това нейното име ли беше? И веднага след това последва болката. Същата болка като от преди малко, но десет пъти по-силна. Удари го в главата, а след това се свлече по цялото му тяло, сякаш имаше хиляди малки парчета стъкло в тялото си. Този път не се сдържа. Извика силно и се хвана за главата, когато усети как малко по малко започна да не чувства краката си. Последваха ръцете, а от там... всичко се замая и той просто потъна в тъмата.
avatar
Alexander M.
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 30
Рожден Ден : 26.02.1994

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Rebekah Mikaelson on Нед Авг 24, 2014 5:55 am

Има моменти,в които прагът на търпимостта,на способността да се справиш с наплива на информация, е прекрачен и ти просто не можеш повече. Ама буквално. Мозъкът ти чак прегрява от силните обороти, на които е принуден да работи и започваш да изпитваш болка. Сякаш вандали ръчкат сивото ти вещество с вили и сопи. И тогава просто изключваш. Не можеш да издържиш повече, колкото и усилия да полагаш. Това се случи и с Александър. Кратката ретроспекция, която Ребека реши да му представи явно му беше дошла в повече. Мигл след като всичко приключи тялото му се намираше безжизнено на земята, а погледите, които се местеха ту на него, ту на Ребека се увеличаваха. Дори няколко случайни минувачи се спряха и бяха толкова въодушевени да повикат линейка,но Бека ги спря. Никой не можеше да се погрижи по-добре за него, колкото тя. Познаваше силите му,познаваше слабостите му,познаваше лудостта му. Въздейства на всеки един наивен глупак, който се беше притекъл на помощ,повдигна тежкото му тяло, но осъзна,че ще бъде малко странно да се разкарва с около 85 килограмов мъж на гръб,затова повика един от скъпоценните безмозъчни хибриди на брат си, който й помогна да го заведат в имението.
След като се освободи от присъствието му,изпращайки го с хаплив поглед, Бека върна вниманието си към Алекс. Домъкна тялото му до дивана в хола и го остави да легне там. Може би в продължение на десет или петнадесет минути стоеше и го гледаше. Дали трябваше да го възприеме като ненужният и неканен проблем,от който трябваше да се отърве и да не се превръща в бавачка, или трябваше да му помогоне,отново. Взе своето решение.
Русокоската се отправи към банята в нейната стая, завъртя кранчето на студената вода и я остави да се стича.През това време слезе до хладилната камера и взе два огромни пакета с лед.Качи се горе,а отекващият звук, който създаваха токчетата й се чуваше в цялата къща. И все пак продължаваше да се чуди къде се е дянал брат й,но пък от друга страна беше по-добре,че го нямаше, защото щеше да усложни ситуацията и можете да бъдете сигурни,че щяха да изпаднат в нелеп спор,а това никому не беше нужно.
Върна се в помещението и спря течащата вода, която бе напълнила ваната. Разтвори двата пакета с лед и ги изсипа вътре. Погледът й потърси шкафчето до леглото й,а ръцете й извадиха билки,чиито имена не мога в момента да ви кажа,едва ли и Ребека ги знаеше с точност,но знаеше предназначението им. Взе две малки торбички от въпросните опиати и тях също изсипа във ваната. Добре,сега единственото нещо,което лиспваше бе Александър. Слезе по стълбите отново към хола,повдигна все още безжизненото му тяло и го занесе горе. Преди да го потопи в ледената вода съблече тениската му и като всяко едно момиче,което вижда добресложено мъжко тяло,независимо от това,че бе Древна, се усмихна някак срамежливо. Не го виждаше за пръв път,но го виждаше за пръв път без негово знание. Както и да е. Плюс беше,че хибридът беше в безсъзнание,защото иначе трудно би го накарала да влезе във вана пълна с лед, но все някак трябваше да се свърже със съзнанието му. И тази роля щеше да бъде изпълнена от билките, които щяха да държат съзнанието му будно и отворено за спомените,които тя щеше да му върне. Надяваше се връзката между тях да е достатъчно силна,за да може да го върне след това,защото ако ли не..той щеше да останев безсъзнание завинаги. Но риск печели,риск губи.
Потопи бавно тялото на синеокия хибрид във ваната и сложи длани на челото му. Бека си пое дълбоко дъх,а след това издиша.Нямаше място за грешки. Отвори малката дървена врата на съзнанието си и спомените започнаха да прииждат.
Спомен 1
Беше студена януарска вечер в малкото италианско градче и зимната приказка разказваше своята история. Пухкавият сняг се бе настанил на земята като облаците на небето,а снежинките падаха с лекота върху него. Трудно можехте да видите някой,който да се разхожда по улиците,защото беше може би три или четири през нощта,а да срещнеш човек в покрайнините беше още по-малко възможно. Но да срещнеш вампир беше една идея по-реално. Бека се разхождаше в гората като стъпките й оставяха пътека от следи и отблеязваха пътя й.Докато не стигна до място,на което видя не само своите,но и чужди следи. Започна да се озърта,но не видя никого. В мига,в който усети чуждо присъствие златокоската вече бе повалена на земята,а първото нещо,което видяха очите й бяха снежно-бели остри зъби, които умираха да се забият в нежната й кожа. Ребека отблъсна мъжа от себе си с помощта на вампирската си сила и тялото му се удари в едно от дърветата. Изправи се светкавично и зае отбранителна позиция,но вълкът така и не понечи да я нападне отново. Замаяно се изправи,а зъбите му се скриха.Главата му се повдигна и тогава Бека срещна жълтите ириси на върколака. Ръмжеше,крачеше неспокойно,но нито избяга,нито я нападна. Дланите му бяха хванали главата му,повтаряше някакви несвързани думи,в другия момент крещеше. Държеше се като абсолютен дивак,като побъркан. Ребека пристъпи бавно към него,а той се сви като уплашено кученце. Разгледа лицето му малко по внимателно,а пръстите на едната й ръка се разходиха по дясната му страна. Вълкът я погледна още по-странно,докато не стисна силно китката й. Ребека усещаше страха му,усещаше болката му,усещаше колко объркан беше. И някаква извънземна сила вероятно я накара да му помогне. Да не забие ръка в тялото му и да извади сърцето му. Показа вампирксите си зъби,а вените под очите й се изостриха.Стисна го силно за врата,а след това отпусна хватката си. Тялото му отново се намираше на земята,с облегнат гръб към дървото. Момичето се наведе и коленичи срещу него. Хвана брадичката му и повдигна отпуснатата му глава. Не знаеше името му дори,но знаеше какво да го попита.
-Вярваш ли ми?
И в този миг срещна налудничевият му поглед, който плачеше за помощ,за утеха,за топлина, които Бека дори не можеше да си представи,че можеше да даде,но уви. Когато получи положителен отговор се усмихна искрено и хвана ръцете му,представяйки се.
Спомен 2
Тук няма да изпадам в подробности,но ще ви представя може би един щастлив момент.
Представете си Дисниленд в Париж.Сега си представете огромното виенско колело,на върха на което се намират русокосо момиче и до нея, със захарен памук в ръка, седи мъж мойто лакомо като дете си хапва и от време на време подава от сладкото изделие на русокоската. Сега си представете как тези двамата се изправят в малакта кабинка,навеждат глави надолу,хващат се силно за ръце и в следващия момент просто скачат на земята. Самоубийци,само дето бяха безсмъртни.
Спомен 3
Не знам за вас,но аз ужасно мразя миризмата налекарства,тая гадна натрапчива миризма на болница.Обаче в момента се разхождам точно по един от коридорите в малакта болница,в която се намирам. Лампите премигват зловещо,а няма нужда да обяснявам каква смрад се носи из помещението.Всичко е толкова старо,ръждясало,мизерно.Забравено от Бога място.Забравено от Бога,но не и от Ребека Майкълсън. Влизам в една огромна стая и какво да видя..десетки болнични легла,но които се разлагат трупове.Трупове оковани с вериги,трупове от чиито очи се е стичала кръв. Какъв брутален и за нещастие неуспешен експеримент. Ясно ви е какво се е случило тук.Опит за превръщане на върколаци в хибриди,опит завършил трагично.Обаче погледът ми се спира на едно определено легло.Трятото по ред от лявата редица.Пристъпвам бавно натам,поглеждам мъжът,който се различава от другите, който е жив. Надига се и в първите няколко секунди се чуди какво по дяволите му се е случило.Изтръгва вериките от леглото,изправя се на крака и кгоато вижда обкръжаващата го обстановка остава меко казано потресен и ужасен. Обаче не помни нищо.Нито как се е озовал там,нито какво му се е случило.
***
Е,нека му дадем шанс да си спомни.
Ребека отвори очи, а вътрешният й глас крещеше на Александър да се събуди,той обаче не помръдваше. Древната бе на път да се паникьоса,но запази самообладание. Пое отново дъх и затвори очи.
-Александър! Александър събуди се!
Викаше настоятелно,както вътрешния й глас,така и самата тя.
avatar
Rebekah Mikaelson
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 149

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Alexander M. on Нед Авг 24, 2014 8:30 am

Всичко беше тъмно и мъгливо. И топло. Приятно топло, като от камина в която пукаше огън през някоя зимна вечер. След усещането се появи и звука. Беше тихо, много тихо. Единственото, което се чуваше беше свиренето на вятъра навън и плъзгането на четката по платното. След това дойде и картината. Александър отвори очи. Намираше се в къщата на последното си приемно семейство. Седеше в хола, близо до камината и рисуваше една от поредните си картини. Рисуваше вода. Плъзгаше четката плавно и бавно, когато търсеше по-наситения цявт и рязко, когато търсеше острите детайли. Получаваше му се невярващо за него добре. Усмихна се, когато погледна полузавършената картина от по-далеч. И тогава се усети... това бе спомен, спомен от миналото му.
 След това се чуха стъпки. Някой отвори врата на стаята и влезе. „Пак ли рисуваш посред нощ, момче?!“ гласа беше нисък, а думите завалени. Приемния му баща седеше и го гледаше намусено с бутилка в ръка. Още от тук можеше да усети отвратителния мирис на изгнили зъби и спирт.
- Аз.. аз, просто не можеш да заспя.
Каза изплашено седемнадесет догишния младеж. Приемния му баща го погледна още по-ядосано, ала сякаш не можеше да го фокусира. Пристъпи настрани и запали лампите в помещението.
„Знаеш ли колко ми дреме дали можеш да заспиш или не?! В тая къща има правила изрод, и ако не ги спасваж ще си патиш, чуваш ли ме?“ - мъжа се разкрещя и хвърли бутилката с алкохол по него. Алекс приклекна и прикри лицето си до най-близката стена, която можеше да намери.

Усети как бутилката се строши точно в стената над него и хиляди парченца стъкло се изсипаха върху него. Извърна глава към мъжа от другата страна и го погледна.. все така изплашено. Тогава усети, че едно от стъклата се бе забило в дясната му скула. Извади го внимателно; болката щипеше. Изправи се бавно и го погледна.

 Гнева който изпита тогава, беше най-мощното нещо, което беше изпитвал някога. Мразеше мъжа в червата си и нямаше търпение да се разкара от тук... Седеше и го гледаше втренчено, бяса в него се покачваше. Искаше да го разчлени, но просто седеше там и не помръдваше. И тогава се случи това, което на практика никога не се беше случвало. Входната врата се отвори и задуха адски вятър. В къщата влезе сняг, отломки, а вятъра започна да върти всеки предмед наоколо в хватката си. Настъпи хаос. Парченцата стъкла от пода се надигнаха и започнаха да хвърчат навсякъде. Забиха се в мъжа, който крещеше от болка и съвсем скоро се свлече безжизнен на земята. А Алекс ги усещаше като лед. Удряха се в него; падаха и оставяха само щипеща ледена болка по тялото му. Съвсем скоро и картината полетя във въздуха. Вятъра я носеше из цялата стая. Стана невъобразимо студено. Момчето просто седеше и гледаше. Стъкълцата, които е въртяха във въздуха се превърнаха в сняг, който се полепи по полулзавършената картина и водата нарисувана в нея сякаш замръзна. Превърна се в лед. Миг след това се случи същото и с цялата стая. Всичко започна да се заледява, Алекс вече беше на земята.. опитваше се да избяга от леда, но в края накраищата той го хвана в схватката си и просто го заледи...

***
Хибрида лежеше безжизнен в хола на Ребека. Тя го беше довела тук, след като припадна. Явно беше намислила нещо. Съвсем скоро го понесе към втория етаж, сложи го на пода в банята. Ваната беше пълна с лед и вода, от която излизаше смразяваща пара. Съблече го, и след това просто го потопи вътре.

***
Леда го покри изцяло. Обви цялото му тяло като в пашкул, промуше се през всеки процеп възможен, докато накрая той просто не заспа в сковаващата му прегръдка. И след малко се събуди на друго място... от тук започна всичко. Започна да вижда всичко, всичко което се бе случило през онзи месец, който не помнеше. Видя Ребека, видя как се опита да му помогне. Видя всичко през което се беше опитал да премине, колко трудно беше, колко болезнено. Спомни си как не веднъж беше почти на прага да полудее напълно, но Ребека беше тази, която го връщаше обратно. Спомни си всичките им хубави моменти, забавни моменти. Спомените прииждаха и прииждаха, а той ги виждаше все по-ясно и по-ясно. Усещаше как болката, същата болка като от кафето се опитваше да го сграбчи в шепите си, ала сякаш студа й пречеше. Беше направил една невидима преграда между него и нея и тя нямаше как да го докопа. Всъщност, през изживяването на всички тези спомени той се чувстваше постоянно студен. Ледено студен. И накрая си спомни и „финала“. Спомни си как седеше прикован на същото легло, на което се събуди после, а Ребека го успокояваше. Изглеждаше притеснена, сякаш щеше да се разплаче след малко. Но му повтаряше точно тези думи, които си противоречаха толкова много... „Всичко ще бъде наред. Съжалявам, това е единствения начин. Всичко ще бъде наред, повярвай ми.“. И тогава спомените приключиха. Всичко изчезна и той усети как тръгва да се връща към реалността...
***

Хибрида изкочи рязко от ледената вода, очите му светеха в златисто жълто, а вампиро-върколашките му зъби се показваха от устата му. Изрева. Изрева с колкото сила имаше. Точно в този момент беше в шок, не знаеше какво се случва. Тялото му беше толкова студено, че чак не го усещаше. Единствения начин в момента по който можеше да го затопли бе да се превърне, ала това не се получи. Секунди по-късно усети как студа завзема контрол над тялото и съзнанието му. Всичко стана мъгливо, очите му изгаснаха, зъбите се прибраха... и той се отпусна отново във водата.

Усещаше как малко по малко се предава. Вървеше към смъртта, можеше да я помирише. Но нямаше какво да направи. Просто се отпусна и се остави на „течението“...
avatar
Alexander M.
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 30
Рожден Ден : 26.02.1994

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Rebekah Mikaelson on Нед Авг 24, 2014 3:37 pm

Всичко,което искаше бе да му помогне. Наистина. Всъщност до една степен Ребека намираше голяма част от себе си в него. Перфектно можеше да разбере самотата му,болката му, бляна към най-малкото мило отношение без да иска нищо в замяна, лудостта, която го обземаше и се гавреше с разсъдъка му. Навярно Александър не искаше съжаление, но на моменти тя го съжаляваше. И себе си също. В сините му ириси,измежду всичките им нюанси,откриваше малко изплашено момче с трудно минало,за което тя почти не бе информирана,но пък й бе любопитно да разбере. Ала сега не бе времето за това,определено не.
Ребека отново си бе позволила да вземе решение вместо него и за втори път това решение можеше да му коства живота.Но вече нямаше връщане назад,трябваше да направи всичко възможно да го спаси,не можеше да позволи на глупавият лед да го убие,не и скапан лед. Ако сърцето й можеше да бие,то в този момент то щеше да препуска като лудо,да се удря в гърдите й като училещен звънец.Ръцете й се бяха преместили от челото на раменете му и го стискаха здраво,както здраво стискаше тя клепачите си. Не искаше да отваря очите си,не искаше да го вижда посинял от студ,мъртъв сякаш.Не искаше тя да бъде отговорна за смъртта му,прекалено много й пукаше. Така е,бе си позволила да допусне до себе си един случаен мъж, бе имала тази смелост да прекара месец с него,да опознае същността му,да му позволи и той да направи същото. И това бе една от основните разлики между Никлаус и Бека. Тази нейна детска наивност никога не си бе отишла,тази детска наивност,която брат й ненавиждаше.  И именно тази наивност я бе докарала до това положение.
Древната можеше да усети студа, който бе проникнал в тялото му,в съзнанието му. Ледена вихрушка върлуваше там и единственото,на което Бека се надяваше беше бурята да утихне по-бързо.
В момента,в който вече бе изгубила надежда се случи най-неочакваното. Хибрида отблъсна ръцете й и изкочи от ледената вода, а ревът му се разнесе из цялото помещение. Да! Слава на небесата,Майкълсън успя!Една доста измъчена въздишка се откъсна от гърдите на Ребека,а устните й се разтеглиха в истинска усмивка. Виждайки как тялото на Алекс отново се отпуска в леда и той отново губи съзнание бързо го хвана и извлече на пода. Грабна ковертюрата, която покриваше леглото й и го обви с нея.
-Хайде,хайде,остани с мен!
Говореше бързо и накъсано,като дланите й ту удряха лицето му, ту се търкаха по одеалото,за да разгрее тялото му. Трябваше да се събуди. Вече най-страшното бе минало,сега трябваше просто да се събуди.
Трябваше.
avatar
Rebekah Mikaelson
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 149

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Alexander M. on Нед Авг 24, 2014 4:04 pm

Морето беше спокойно. Алекс се носеше на повърхността му, сякаш в безтегловност. Бе затворил очи в сладък сън, който го унасяше все повече и повече. Не усещаше нито ръцете си, нито краката, но за това пък се чувстваше прекрасно. Разбира се, той знаеше че това е лъжа. Това беше начина на смъртта да го заблуди, за да отиде право при нея. Но в момента просто не му пукаше. Носеше се по течението бавно и слушаше тишината. Докато нещо не прекъсна комфорта му. Започна да усеща нещо по тялото си. Сякаш някакви ръце, които го тресяха. ОСТАВЕТЕ МЕ НАМИРА МАМКА МУ! - бяха думите които точно в този момент си мислеше. Беше сякаш пристрастен към спокойствието и безтегловността, с които смъртта го подлъгваше.
След това чу и гласа. Първоначално много тихо, като ехо. Но постепенно се засилваше. „Хайде, хайде, остани с мен! Събуди се!“ - беше нейния глас. На русокосата жена. Набиваше се в ушите му като пирони, докато не усети как цялото му тяло изтръпна. Водата започна да изчезва, а той започна да се връща към реалността. Съвсем скоро осъзна, че се намираше на пода, увит в някакъв плат скован от студ. Отвори очи бавно. Всичко беше все още мъгливо. Присви ги, за да се опита да фокусира нещо. В момента точно виждаше досадната светлина на лампата на тавана и някакъв силует, който препречваше половината от лъчите й. Пое си дъх леко. Фокусира картината пред себе си и видя същото момиче, с което беше в кафето.
Опита се да се изправи, ала безуспешно. Втори опит - успя. Силата му започна да се възвръща плавно. Седна на пода, все още увит в плата, който явно се оказа одеало, целия мокър и премръзнал.

-Какво... какво се случи?
Единственото, което хибрида помнеше бе как изгуби съзнание в онова кафе. А сега къде се намираше?
avatar
Alexander M.
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 30
Рожден Ден : 26.02.1994

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Rebekah Mikaelson on Нед Авг 24, 2014 4:22 pm

Цялото това нещо я измаряше. Бе изпитала толкова много емоции на един път. А денят изглеждаше да е съвсем по-различен, по-спокоен,по-безсъбитиен. Ударите, които гърдите на Александър понасяха намаляваха силата си с всеки един изминал, накрая Ребека просто бе отпуснала тялото си върху неговото,докато той не се събуди. Бързо се изправи и изтупа дрехите си. И тя бе цялата вир вода,но това не й правеше впечатление. Впи погледа си към Александър,очакваше да каже нео,очакваше да я нападне,очакваше всичко. Но това,което каза буквално я остави с ококорени очи и зяпнала уста. Нима всичко това бе напразно?! Нима нищо не се беше получило?!
-Мога ли да те ударя в лицето?
Изпусна се Бека,а физиономията й бе повече от умопомрачаваща. Искаше й се по-скоро себе си да удари в лицето. Защо ли ОТНОВО бе толкова наивна да си помисли,че един път в живота глупавата съдба ще проработи в нейна полза.
-Виж,казвам се Ребека,очевидно е,че не ме помниш,че не помниш,че прекарахме един месец заедно в Европа,както и не помниш,че те превърнах в хибрид. Но това е положението.Моля те само да не задаваш глупави въпроси,защото и без това умът ми достатъчно е напрегнат.
Изстреля блондинката и просто седна на леглото,забивайки поглед в пода. Всичките усилия бяха отишли по дяволите. Може би  щеше да е добра идея да се запише и всеки път,когато я пита коя е да му пуска записа. И точно когато се отпусна вътрешния й глас й напомни,че може би бе реагирала малко остро.
-Добре,съжалявам.Добре ли си?
Попита с един отчаян поглед,който едва премина през хибрида.
avatar
Rebekah Mikaelson
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 149

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Alexander M. on Нед Авг 24, 2014 4:41 pm

Хибрида седеше и я гледаше втренчено. Макар вече да беше по-добре, все още не можеше да мисли напълно трезво. Мислите му бяха ужасно объркани. Нямаше си и на идея какво се беше случило, ала сякаш нещо вътре в него се опитваше да му подскаже. По принцип Алекс би я нападнал веднага. Най-малкото щеше да изисква отговори доста по-настойчиво от сега. Все пак това да припаднеш в някое кафе и после да се събудиш на неизвестно място, със същата непозната не говореше много добре. Но нещо в него му казваше, че може да й вярва. За това и остана там - седнал на пода спокоен. Думите й бяха много странни. Едновременно напрегнати, груби, сопнати, ала и загрижени.
- Добре съм, Ребека. - продума плътно и докато казваше името й езика му се плъзна толкова плавно между зъбите, сякаш го беше изричал много пъти. Все още осмисляше това, което беше казала. - Значи това се е случило през онзи месец. - сбръчка вежди, опитвайки се да си спомни случката в кафето по-добре, както и момента когато се събуди в онзи склад.
- Благодаря ти, мисля.. въпреки, че нямам и спомен от случилото се. - тогава се огледа наоколо. Видя ваната, пълна с лед. Изглежда той е бил вътре. Сети се за спомена, който сънуваше докато беше в безсъзнание. С приемния му баща. А след това и за леда, който покри всичко. Явно това беше начина, по който съзнанието му сигнализираше, че тялото му влизаше в ледена вана. Какво беше направила тя? Нямаше значение. Изглежда просто се е опитала да му помогне. Тогава се сети и за болката в главата му. Това, което го накара да припадне.
-Спомням си.. - каза замислено той.

- Изпитах неимоверна болка в главата, точно преди да припадна. Какво направи тогава?
Погледна я очаквайки отговор.
avatar
Alexander M.
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 30
Рожден Ден : 26.02.1994

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Rebekah Mikaelson on Пон Авг 25, 2014 5:50 am

В съзнанието й бе истинска каша.Чувстваше се наистина ядосана,разгневена,отчаяна най-вече,че рискува живота му за нищо. За пръв път от много време,всъщност от последната им среща, Бека не проявяваше висшата си форма на егоизъм.За пръв път от тогава не мислеше само за собственото си благо,не мислеше,че цялата в мокра,ледена,че се чувстваше повече от отвратително, че...че просто не беше добре. Не беше на себе си. Ала както ви казвам това за нея не беше най-важното сега. Сега просто искаше той да си спомни,да спре да повтаря едно и също нещо като папагал и най-накрая да поговорят като нормални..същества. Звучи малко парадоксално,знам. Бяха всичко друго,но не и нормално.
Русокоската се изправи и застана на няколко сантиметра разстояние от Александър.Погледна го в очите и премигна няколко пъти.Не обелваше и дума.Хиляди мисли се въртяха в главата й,но не можеше да свърже едно свястно изречение,затова просто пръстите й хванаха мокрото одеало и го свалиха от тялото му.
-Дай това на мен,тениската ти е суха,можеш да я облечеш.
Каза сякаш без никаква емоция в гласа си.Равно и безизразно.Хвърли мокрия плат на пода,взе тениската на Алекс,която бе захвърлена на леглото и му я подхвърли. Наясно бе,че дънките му също бяха мокри,но за тях нямаше как да се погрижи.
Чу думите му и в началото дори не му повярва. Помисли,че го казва,защото искаше да я успокои,защото виждаше колко отчаяна бе. Но онова "Ребека", което излезе от устата му..звучеше толкова познато.Звучеше така сякаш наистина си спомня,звучеше като онова "Ребека",което й каза в Париж,което изкрещя в Ню Йорк,което стенеше при адската болка,когато пак бе под контрола на лудостта си в Германия. Познато,просто познато.Носещо хиляди спомени и емоции със себе си.
Не смяташе дори да му отговаря,нацупените й устни се присвиха и след като размисли проговори.
-След като припадна те доведох тук.Потопих те в ледената вода,опитах се да се свържа със съзнанието ти,да ти припомня миналото ни.Повярвай,наистина опитах, но явно и този мой експеримент се оказа безуспешен. Съжалявам,че отново взех решение вместо теб,за втори път си играя с живота ти. Ако искаш можеш просто да си вървиш и да ме забравиш.
Присви рамене и отметна меката си коса назад,докато от гърдите й се отдели дълбока въздишка.
avatar
Rebekah Mikaelson
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 149

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Alexander M. on Пон Авг 25, 2014 6:23 am

Ребека изглеждаше отчаяна, тъжна. Или просто всичко вече й беше досадно и беше отегчена? Във всеки случай беше един от двата варианта. Но на хибрида не му пукаше, не точно сега. Макар факта, че след като се събуди се почувства по-различно, почувства някакво доверие към до сега непознатата вампирка, имаше цел с която беше дошъл до тук. Цел заради която я търсеше през всичките тези месеци, хващаше се за всяка следа и улика, дори някои да го водеха към грешните места. И някакви малки(добре де, не толкова малки, но все пак...) пречки по пътя, като припадъците му и това, че ситуацията стана по-сложна отколкото предполагаше, нямаше да го спре.
Вампирката излезе от помещението, което очевадно беше баня, ала той го забеляза чак сега. Върна се след няколко секунди и метна тениската му. Каза му да й одеялото, с което бе увит до сега. Гласа й беше безизразен, монотонен. Това момиче можеше ли да си противоречи повече?! До преди малко говореше нервно, загрижено, сякаш едва ли не щеше да направи всичко за него, след това отново стана дистанцирана, недостъпна, безчувствена. Не че го интересуваше дали щеше да му реве на рамото или щеше да бъде такава, все пак той беше тук за отговори, не за друго. Просто му беше странно.
 След това му обясни за това, което бе направила. Думите й бяха примесени с отегченост и вид тъга, сякаш носеше някакво бреме, което й тежеше.
 Алекс се изправи и й подаде одеалото. Облече тениската, която стана също мокра, заради тялото му, но това не го интересуваше в момента.
 Последните й думи го заинтригуваха. „Ако искаш можеш просто да си вървиш и да ме забравиш.“. Не разбираше дали беше намек да си ходи, или просто женския начин да кажеш „остани“. Хаха.
- Мисля си... че преди да си тръгна или не, можеш се опиташ да ми разкажеш отново? Може би този път няма да го забравя. А и дойдох тук за отговори. - отсече последните си думи твърдо, гледайки я сериозно. И тогава забеляза в погледа й някаква погнуса, сякаш казваше „как можеш да говориш така“?
-Виж... не можеш да очакваш от мен да се държа така, както може би съм се държал с теб през онзи месец поради факта, че не си го спомням. В момента ти за мен си непознатата вампирка, която е отговорна за случилото се и преследвам от няколко месеца насам. Но след това... каквото и да беше, което ми направи във ваната почувствах някакво доверие към теб. А аз никога, почти никога не вярвам на никой. Така че, това е някакъв напредък, може би.

 Опита се да направи жалък опит за някаква „приятелска“ усмивка. Хвана я за лакътя и я подкани да излязат от банята.
-Е, ще ми разкажеш ли?
 Погледна я и повдигна вежда, опитвайки се да си спомни нещо вглеждайки се в сините й очи, които му бяха до болка познати.
avatar
Alexander M.
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 30
Рожден Ден : 26.02.1994

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Rebekah Mikaelson on Пон Авг 25, 2014 9:47 am

Защо толкова упорито искаше да знае всичко,защо изобщо бе тръгнал по петите й? И което е най-странното в случая,защо Бека не бе разбрала още преди той да се появи? Онези противоречиви чувства започнаха да се пораждат у нея. Ту искаше просто да го изгони от дома й и да не го вижда повече,ту искаше да остане и да му припомни всичко за пореден път.Какво да ви кажа..жени.
Не се чувстваше засегната или нещо подобно,от това,че той не се държеше с нея така,както по принцип правеше. Напълно ясно й бе,че докато не си спомни коя е това няма как да се случи. А и от една страна не й пукаше как се държи с нея,стига да не преминеше границата.
С кожата на пръстите си усети меката материя под дланите й.Искаше й се да легне на леглото и да се отпусне,да се понесе като на облак в небето и да не мисли за нищо.Но това нямаше как да се случи.И в най-смелите й мечти.
Върна погледа си към Александър и го погледна замислено. Замисли се за живота му.Какво ли бе миналото му? Когато той се приближи и се вгледа в очите й,тя направи същото с неговите. Взираше се в сините му ириси, които бяха придобили доста тъмен тон. Спомни си как тези същите ириси сменяха цвета си за секунда и се превръщаха в огнено жълти кълбета.
-Добре,Александър.Имаш право да знаеш,но моля те,този път не забравяй думите ми.
Накраая завърши с една тиха усмивка,а изражението й стана една идея по-свежо.Усети допира му по ръката си и инстинктивно погледна натам,но бързо извърна погледа си напред.
Двамата седнаха на леглото и Бека поде като преди това си пое дълбока глътка въздух.
-Запознахме се в едно малко градче в Италия.Беше зима,края на януари,ако не ме лъже паметта.Разхождах се в гората,когато ти ме нападна.Имах възможност или да те убие или да ти помогна.Сам можеш да се досетиш какво съм избрала. Държах те под око,защото разбрах за промяната в генотипа ти,за припадъците,за загубата на памет,всичко. Помагах ти,обикаляхме света заедно,обиколихме цяла Европа за буквално един месец.И не само Европа.Една от най-запомнящите ни дестинации беше Ню Йорк.
Говореше толкова улекателно,че самата тя се отнесе в спомени и една глупава усмивка се изписа на лицето й.
avatar
Rebekah Mikaelson
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 149

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Alexander M. on Пон Авг 25, 2014 12:00 pm

Изглежда вампирката благоволи да му разкаже за пореден път, въпреки че го каза доста хапливо. И го предупреди да не забравя отново. Хаха, сякаш избора беше негов.
 Русокоската продължи напред към някое от помещенията на втория етаж, а той я последва, но седеше няколко крачки зад нея. Загледа я, от глава до пети... Хм, хич не беше лоша. Лека усмивка се появи на лицето му при минаването на определени мисли през главата му. Леле... ако не я беше забил през онзи месец, щеше сам да се срамува от себе си. Хахахахах. За момент беше забравил как за част от секундата можеше да смени мисълта си, дори и в най-странните моменти от нещо много сериозно и важно до... секс. Ала това си беше той. А и все пак беше мъж. И да искаше, не можеше да промени тая черта в себе си.
 Двамата влязоха в стаята, която се оказа спалня и седнаха на леглото. Той подпря лакти на бедрата си и извърна поглед към нея, когато тя започна да разказва. Чувстваше се неловко... сякаш беше дете, чиято майка му разказва приказка за хиляден път. А и то до някъде беше така, хахах. Само за днес може би му е показала всичко няколко пъти. Но в края на краищата бе търсил тези отговори месеци наред, и най-накрая ги откри. Трябваше да остане сериозен...
„Запознахме се в едно малко градче в Италия...Държах те под око,защото разбрах за промяната в генотипа ти...обиколихме цяла Европа за буквално един месец...“
Всичките неща, които казваше.. звучаха му толкова познати. Освен едно. Промяна в генотипа му? Да не би да говореше за вълчия му ген? Както и да е... предпочете да продължи да я слуша. Разказа му доста, но преди да стигне до края на историята всичките думи, които тя изговори започнаха да се навръзват в мозъка му. Усещаше ги като странно дежа вю, което обаче не можеше да си спомни. И тогава изведнъж всичко се отприщи. Всичките спомени, усещания, чувства като болка, страх, гняв, радост, щастие, утеха... и той си спомни. Спомни си всичко. Изведнъж се почувства адски глупав... всичкото това нещо, което не помнеше, а тя да... та това беше тя. Тя му помогна през всичко, тя му подаде ръка и го спаси. Да, накрая пое живота му в нейни ръце, без да му каже за рисковете, но... явно това беше единствения начин. Към края на февруари той наистина започна да се влошава. Контрола над звяра в него ставаше все по-труден и по-труден с всеки ден. Накрая просто нямаше сила. А знаеше, че всеки път когато го остави да излезе наяве, все по-трудно се връщаше на себе си. Спомни си, че накрая Ребека трябваше да го прободе с пет кола потопени във вълче биле, за да успее да го укроти и да го включи в експеримента.
- Бека... - каза той и постави пръст върху устните й, за да спре да говори, все още гледайки шокирано и с полуотворена уста.

- Спомних си. Спомних си всичко.
 Погледна я и се усмихна широко, сякаш сам не можеше да си повярва.
avatar
Alexander M.
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 30
Рожден Ден : 26.02.1994

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Rebekah Mikaelson on Пон Авг 25, 2014 1:41 pm

Ако блондинката не беше притеснителна и не й пукаше от хорското мнение,то сега се чувстваше неловко. Погледът му, който не се откъсваше от нея я караше да диша някак по-накъсано. Знаеше,че я гледа,че я зяпа,и това я побъркваше.Може би се опитваше да си я спомни.Просто се чудеше дали няма нещо нередно по външния й вид.
Когато прекъсна разказа си го погледна и в мига,вкойто го направи усети леденият му пръст върху меките си,горещи устни,а думите,които Алекс изрече я накараха да загуби граматиката си за момент. Нима бе истина?Спомняше си!
-Какво?!Наистина?!
Възкликна русокоската и лицето й сякаш грейна.Очите й блеснаха с един заразителен пламък,а усмивката й се разтегли в една от най-красивите й форми. Имаше чувствто,че щеше да изпадне в еуфоричен смях,да го прегърне силно през врата,но си остана с това чувство. Би било малко странно,не мислите ли?
-Боже,помислих,че ще трябва да ти разказвам всичко това още безброй пъти..
Въздъхна,но този път не с онази отчаяна нотка,а просто..спокойно.Игривият й смях се разнесе из стаята и Бека отново върна погледа си към Александър. Гледаше го и все още й бе трудно да повярва,че той си спомня.Че изобщо стоеше пред нея.
-Всичко?От началото до края?Помниш всичко!
Възкликна развеселено. Изглеждаше акто малко щастливо момиченце, което бе постигнало целта си.
Изправи се изведнъж и го дръпна за ръката като го замъкна право към градината с огромния фонтан и люлка в средата.Искаше й се да тича,чувстваше се някак свободна,сякаш не беше тя. Сякаш не беше онази сдържана и дисциплинирана жена.А беше просто щастлива.
avatar
Rebekah Mikaelson
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 149

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Alexander M. on Пон Авг 25, 2014 1:58 pm

Реакцията й го накара да се усмихне. Радваше се, че все още реагираше така около него, не се беше променила. Така, както и преди. Нямаше си и на идея какво ли си беше мислела след като с брат й бяха изоставили онзи склад с всичките мъртви върколаци вътре, включително и него. Ребека по принцип беше дистанцирана, пряма, недостъпна и някак си... ами, кучка. Да, това беше точната дума. Беше такава най-вече спрямо непознатите, разбира се. Както и хора, които не харесваше. Ала пред него успяваше да се отпусне и да се държи истински. Това му харесваше. Всеки човек си имаше маска, Бека успяваше да сваля своята пред него. Еуфорията й отихна за момент, когато въздъхна. След това се възвърна отново. Хвана го за ръката и го повлече ужасно бързо нанякъде.
 Озоваха се в някакъв двор, предполагаемо задния. Беше красиво. Пред него се извисяваше огромен фонтан, имаше десетки грижливо подрязани храстчета, цветя, дървета. Самия той все още беше в недоумение. Да, спомни си всичко, но все още го осмисляше, малко по малко започваше да вярва, че това наистина се е случило. И факта, че така всичко си идваше на мястото му помагаше.
 „Всичко?От началото до края?Помниш всичко?!“ - възкликна тя енергично, а той се ухили и засмя.
-Да, Ребека. Помня всичко. Спомням си Рим, спомням си Париж, спомням си Ню Йорк. Спомням си дори това..
 Остави изречението си недовършено, докато я гледаше право в сините й очи, които в момента искряха от радост. И тогава просто долепи устните си в нейните. Не знаеше дали иска това, което имаха тогава. Сега нещата бяха доста по-различни, въпреки че точно в този момент изглеждаха същите. Но той беше различен. Може би не го искаше, не беше сигурен. Ала точно в този момент искаше просто да си припомни какво точно бе чувството. Чувството да усети устните й, да я целуне.
avatar
Alexander M.
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 30
Рожден Ден : 26.02.1994

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Rebekah Mikaelson on Пон Авг 25, 2014 2:25 pm

Всяка една част от тялото и съзнанието й ликуваше от радост.Нещо толкова малко,но и толкова значително.Дори тя самата не знаеше защо бе толкова щастлива,защо й пукаше толкова много за него, но беше факт. Може би цялата тази радост бе плод на умората и разочарованието,които бе изпитала преди минути,а сега, когато той й се усмихна,когато каза името й по онзи негов начин,когато си спомни,не можеше да повярва,че животът един път проработи в нейна полза.
Бялата й рокля покриваше крехкото й тяло,а на слънчевата светлина сякаш даваше на кожата й допълнителен блясък.Едва когато излязоха навън древната пусна ръката му и се обърна с лице към него.Усмихваше се доволно,а очите й блестяха.
Градината,в която се намираха спокойно можеше да се оприличи на Райската градина.Всичко беше светло,жизнено,живо,красиво. За птръв път от много време Бека виждаше тази градина по един по-различен начин,по-красив.
Думите,които той изрече повдигаха още повече еуфоричното чувство в нея,караха я да се усмихва толкова по детски и искрено. Спомен след спомен се нанизваше на дългата броеница в съзнанието й и изведнъж всичко това прекъсна.
Устните му.
Целувката.
Докато разбере какво става,устните им се бяха долепили.Първичният й инстинкт беше този да го отблъсне,но не го направи. Притисна тялото си към неговото,усещайки как ръцете му обгръщат талията й. Пренесе се сякаш в някакъв друг свят,в който се чувстваше в безтегловност и нито можеше да мисли,нито да действа трезво.Отвърна на целувката като пръстите на едната й ръка преминаха към тила му,а другата й длан се спря върху дясното му рамо. Умът й определено в този момент сложи табелата"затворено".
Не беше една от онези страстни и настървени целувки,напротив. Беше първо някак плаха,неисгурна,но нежна и главозамайваща. Но всяко хубаво нещо си има своя край.
Сините й ириси се вглеждаха в очите му,а сякаш умът й все още беше в обедна почивка.Но не останаха дълго време така.Момичето се откъсна от ръцете му и побягна.
-Хвани ме,ако можеш!
Извика звънливо и широката усмивка отново се изписа на лицето й.
avatar
Rebekah Mikaelson
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 149

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Alexander M. on Пон Авг 25, 2014 2:44 pm

Езиците им заиграха бавен танц помежду си, сякаш се опознаваха. Отново. Алекс обви ръце около талията й и приплъзна едната нагоре. Вплете пръсти в златистите й коси и притисна тялото й към своето. Искаше да усети извивките й, устните й, езика й. Искаше да види дали беше същото като преди. Дали това „преди“ беше истина? Защото все още не можеше да го повярва напълно.
 Скоро целувката прекъсна. Двамата отлепиха устни един от друг, но останаха така известно време, долепили чела, задъхани. Да, чувството беше същото. Хибрида я погледна и се усмихна, като все още я придържаше тялото й долепено до своето.
 Тогава обаче тя се отскубна от него и побягна. След малко се обърна към него. „Хвани ме ако можеш!“ - бяха думите й, когато отново побягна и изчезна някъде между дърветата и храстите. Алекс се засмя. Спомни си, че тя обичаше тази игра. Понякога можеше да е такова дете... но пък беше сладко.
 Хибрида затича с вампирска скорост и не след дълго я откри. Появи се зад гърба й и я сграбчи изневиделица. Преобърна я така, че да е с лице към него, вдигна я и я притисна към към дървото, придържайки я за дупето.
- Да ми бягаш ли смяташ? - повдигна вежди и приближи лицето си към нейното. - Нали знаеш, че никога не ти се е получавало. - прошепна присвивайки вежди и устни в отрицателна форма, след което се ухили и я целуна отново, но този път по-страстно.
avatar
Alexander M.
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 30
Рожден Ден : 26.02.1994

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Rebekah Mikaelson on Пон Авг 25, 2014 3:15 pm

Бягаше и все целувката й бе в главата.Парещите му устни,езикът му,докосванията..беше я накарал да се почувства по абсолюто същия начин,както преди.Дори една идея по-хубаво. Сякаш и двамата се върнаха няколко месеца назад,сякаш не се намираха в Мистик Фолс дори. Играеха играта и нямаха намерение да се отказват.
Като стана дума за игра..
Ребека наистина обожаваше криеницата,а думите,които чу зад гърба си я накараха да се размее и звънливият й глас отново да заехти във въздуха.Златните й коси се спускаха небрежно по голите й рамене и ги гъделичкаха в пълен синхрон с лекия ветрец.
Обаче изведнъж го изгуби от погледа си,понечи да погледне къде е и в това време отново се озова в ръцете му.Мамка му! Никога не можеше да му избяга.Но пък и нямаше против това да се намира в прегръдките му и ръцете му най-нахално да се разхождат по тялото й.
Щом я повдигна и опря гърба и към дървото измърка доволно и прехапа едната си устна преди поредната сладострастна целувка, която вземашедъха й. Притискаше тялото си към неговото,а хватката, която крачетата й бяха образували около кръста му се затегна. Езиците им се боричкаха в борба за надмощие като по този начин единствено доставяха още повече удоволствие. А ръцете му върху дупето й?Дявол да го вземе,знаеше,че това я побърква!
Откъсна за миг устните си от неговите и го погледнва право в очите.
-Бях длъжна да опитам..
Каза задъхано и усети целувката му през смеха си.Целувка,още една,следваща.Спусна устните си по врата му и лекичко го захапа,подсмихвайки се. И точно тогава усети дяволския му аромат.Ароматът,който възбуждаше всичките й сетива.
avatar
Rebekah Mikaelson
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 149

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Alexander M. on Пон Авг 25, 2014 3:35 pm

Последните й думи го накараха да се засмее. Отново. Спрямо това, което си спомняше, винаги успяваше да я намери и хване. Дори тогава, когато беше само върколак. А сега беше хибрид. Е, да. Ако беше използвала вампирската си скорост тогава, определено нямаше да успее да я схване. Върколаците бяха сравнително по-бързи от хората, но не по-бързи от вампирите. Сега разбира се, той имаше и това преимущество. Благодарение на нея.
- Въпреки, че никога не ти се е получавало и никога няма да ти се получи?
Подразни я и стисна дупето й с ръката си, след което отново впи устни в нейните. Обичаше да я дразни, дори тогава. А това, което най-много му харесваше беше, че тя се връзваше. Но явно защото не й остави време да каже нещо, тя реши да му отговори по друг начин. Спусна устните си по врата му. Хибрида изтръпна от допира на езика й до кожата му там. Това му беше едно от слабите места. Въпреки, че най-слабото му място беше ухото. Направо го влудяваше. И тогава дойде момента в който му го върна. Точно в момента на който най-много се наслаждаваше реши да го захапе за врата. Така ли? Предизвикваше ли я? Сега Александър щеше да й покаже нещо, което може би въобще не бе очаквала. Нещо ново, нещо което преди не бяха правили. Може би защото просто не беше възможно.
Без предупреждение, без нищо, той просто впи зъби във врата й и започна да пие лакомо от кръвта й. Започна да мести ръката си, която беше върху дупето й опипвайки всеки инч от него. Другата, която бе вплел в косите й по-рано премести надолу към рамото й. Чу стон от нея. Изглежда това й харесваше.
avatar
Alexander M.
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 30
Рожден Ден : 26.02.1994

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Rebekah Mikaelson on Вто Авг 26, 2014 7:45 am

Усещаше как без устните му сякаш се задушаваше,сякаш те едновременно взимаха дъха й,но и я правеха жива. Искаше да ги захапе,искаше да впие ноктите си в гърба му,искаше още. Гърдите й се повдигаха прои всяко по-дълбоко вдишване, а ръцете й толкова мразеха глупавата тениска,която покриваше стегнатото му тяло.
В мига,в който острите му като бръснач зъби се забиха в нежната й кожа Бека простена. Не толкова от болка,колкото от удоволствие.Никога не бе правила точно това. Отпусна глава назад и премрежи поглед. Усните й се разтвориха леко,а поради тежкото й дишане бързо пресъхнаха. Вкопчи ноктите си в раменете му и стегна всеки един мускул по тялото си. Изпадна в една нирвана от удоволствие и възбуда. Беше забравила как й действаше всяко едно негово докосване,а това,което правеше сега бе нещо ново.Като нов наркотик,който поемаше в системата си и реагираше остро. В един момент хвана лицето му в ръцете си,погледна към устнтие му,по които се намираше нейната кръв и жадно го целуна. Вкусът на желязо се пропи във всеки един рецептор и сякаш я накара да го иска още повече.
Изведнъж тялото на Александър се намери на земята,а Ребеке бе отгоре му. Синтие й ириси го изпиваха с поглед. Ръцете и хванаха тениската му и с едно движение просто я разкъсаха.Както казах..пречеше й. В този миг се откри една напълно нова плът през очите й,която я накара да се усмихне доволно.Наведе се и обсипа гърдите му с милион малки целувки,докато не стигна до врата му,който най-нагло просто подмина. Прокара върха на езика си по устните му и след това захапа настърпено долната му устна,като образува малка раничка на мясото,където го бе захапала. Ръцете й се спуснаха по тялото му,а езикът й направи една ужасно бавна,съблазняваща и побъркваща разходка по ухото му,чийто връх лекичко захапа и целуна.
avatar
Rebekah Mikaelson
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 149

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Alexander M. on Сря Авг 27, 2014 3:13 pm

Удоволствието, което Александър изпита, когато Бека започна да целува ухото му беше неописуемо. В комбинация с кръвта, която беше изпил от нея преди секунди и начина по който прокарваше езика си там го накараха да изтръпне.
 Хибрида започна да разхожда ръцете си по извивките на тялото й, като се застояваше на някои определени места. В следващия момент я преобърна така, че той беше отгоре и я целуна жадно знаейки, че сега щеше да усети кръвта му по езика си от малката рана, която бе направила на долната му устна.
- Между другото.. - започна да говори между целувките. - Така както сме тръгнали... сигурна ли си, че... брат ти няма да се прибере скоро? - отдалечи се от устните й и се ухили. - До сега никога не ни е хващал, даже ако не ме лъже паметта май не знае и че съществувам. Но все пак... - засмя се и я целуна отново.
 Превъртя се няколко пъти с нея, докато тя отново не се намираше върху него и продължи да я целува. Едната му ръка разтриваше бавно гърба й, а другата се премести между краката й, оставяйки пръстите да вършат „магията“ си.
В този момент Алекс се замисли, дали наистина искаше да продължат до края? В смисъл... не го разбирайте погрешно, определено искаше да прави секс с нея. Та кой нормален мъж не би искал? Въпроса беше друг... ставаше въпрос за последствията след това. Ако трябваше да бъде честен, точно сега определено не му беше до обвързване и по-сериозни неща. А си спомняше, че през онзи месец между тях започваше да се оформя нещо. Може би, ако обстоятелствата не се бяха стекли по този начин, сега щяха да са заедно? Нямаше си и на представа... Дали го беше страх от това дали той щеше да се влюби в нея, или тя в него? По-скоро се притесняваше от това тя да не се увлече... Точно сега не се чувстваше така, сякаш щеше да възроди някакви чувства към нея, но кой ли знаеше... пак не можеше да бъде сигурен.
 В края на краищата реши да тегли една майна на вече прекалено задълбочените му мисли и просто да се пусне по течението. А каквото стане - да стане.
avatar
Alexander M.
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 30
Рожден Ден : 26.02.1994

Върнете се в началото Go down

Re: „A surprising meeting.“ - one day ahead in the future

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите