The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 25 потребители: 3 Регистрирани, 1 Скрит и 21 Гости :: 1 Bot

anon, Jennifer ♥, Елизабет Джак Дарк

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Преди два дена, Мистик Фолс.

Go down

Преди два дена, Мистик Фолс.

Писане by Chaos. on Сря Авг 13, 2014 4:12 pm

Имаше чувството, че самотата я изяждаше отвътре, като впиваше острите си нокти в съществото й, накъсваше я внимателно на парчета, а след това я поглъщаше. Целият този процес, който описахме току-що, ставаше бавно; толкова, че на Персефона й се струваше, че времето, вместо да отминава, както би трябвало да е в реда на нещата, в действителност като че ли бе спряло.
На русокосата й се искаше да избяга и да се скрие. Далеч от всичко това, далеч от състоянието, в което се намираше в последно време, далеч, далеч, толкова далеч. Желаеше от гърба й да пораснат крила, с чиято помощ да литне от това място, но в последствие, когато се хващаше, че в главата й се бе наместила тази тъй приятна мисъл, често спохождаща я напоследък, се усмихваше иронично на себе си и се връщаше в реалността.
Тази неприятна, отвратителна за нея реалност.
Все пак - защо Мистик Фолс? Защо?
И за да избегне новата потенциално огромна вълна от въпроси и разсъждения, в която също би могла да се изгуби, Долкинс просто поклати глава и се зачуди дали да не се разходи наоколо и да си припомни как изглеждаше градът. Макар идеята й да не се стори добра, това все пак бе някакъв изход; малка пролука, през която да се промуши и - току-виж - да се намери на място, на което да се чувства безгрижна.
Така се бе озовала пред малък пъб, намиращ се в една от затънтените улички на градчето. По принцип подобни места не се харесваха на нашата героиня, но какво пък? Разнообразието не беше лошо нещо, а да внесе такова в скучното си ежедневие би било чудесно, дори то да бе само малко. Затова русокосата протегна ръка, отвори вратата и пристъпи вътре.
Атмосферата бе приятна; не бе особено шумно поради липсата на прекалено много хора, светлините бяха приглушени, а тъй присъщият звън на чаши, удряни по повърхността на бар плота, галеше ухото.
С леки и безшумни стъпки Персефона се запъти към бара, избирайки си едно от по-крайните места. Намести се удобно на седалката, кръстоса краката си и се облакъти. Постоя така няколко секунди, докато очите й огледаха цялата обстановка, и повика бармана при себе си, поръчвайки си бутилка уиски. Първата за вечерта. Наля си и тъкмо да отпие, погледът й се спря на мъж, който току-що бе заел един от столовете близо до нея.
- Малко градче, а толкова много интересни хора. - гласът й прозвуча леко иронично, леко игриво, но леко и отегчено. Глас, който не бе използвала отдавна. Долкинс бутна чашата си към новодошлия, тя се плъзна по повърхността на дървения плот и се спря точно пред него. Русокоската търсеше компания и май, че вече бе намерила такава за вечерта. След секунда додаде: - Не мислите ли, господине?
Chaos.
Chaos.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 12366

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите