The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 25 потребители: 3 Регистрирани, 1 Скрит и 21 Гости :: 1 Bot

anon, Jennifer ♥, Елизабет Джак Дарк

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

"Some things are more important than what two people want. I honestly hope that some day that makes sense to you." - Nadia, Katherine and Christian;;

Go down

"Some things are more important than what two people want. I honestly hope that some day that makes sense to you." - Nadia, Katherine and Christian;;

Писане by Katherine Pierce on Пон Авг 11, 2014 6:01 pm

Притеснена. Объркана. В главата й беше пълен хаос. Мислите й бяха разпръснати из цялата стая, попити с вкуса на водката, която бавно отпиваше на малки глътки през равен период от време. Катерина стоеше напрегнато, настанила се удобно на кожения диван в големия хол и мислеше. Оставяше съзнанието си отворено, за пръв път не се опитваше да избяга от терзанията си. Наскоро бе разбрала, че Надя е жива и това нямаше как да остане безразлично за нея. Имайки в предвид, че Катерина се бе отказала от абсолютно всичко, за да й даде и малък шанс за живот, фактът че бе оцеляла я правеше щастлива. Беше забравила какво е това чувство, което караше стомахът ти да се свива трепкаво  в наслада и омайва главата ти, сякаш си взел силен наркотик. Дори те държеше буден нощем, защото реалността бе прекалено хубава, за да се отдадеш на глупавите нереални и лъжливи сънища.
Тежка въздишка се отдели от гърдите на Петрова. Изправи се рязко и с обичайната, грациозна походка се приближи до прозореца. Тънките й пръсти се плъзнаха по ръба на копринената бяла завеса и я отместиха в страни. Отвори широко прозореца и хладния въздух се блъсна в лицето й, карайки дробовете й да се изпълнят с кислород. Сякаш виждаше пътя си през тъмнината, която вилнееше из пустите улици. Светеха няколко лампи, които се отразяваха в прозорците на спрените автомобили. Хвърляха сянка по черния асфалт и оставаха безразлични към всичко останало. Те също намираха дом в тъмнината.
Катерина се радваше, че е нощ. Откакто Кристиан я беше превърнал, използваше деня повече за да поспи и да свърши някоя досадна работа, рядко излизаше навън. Може би се боеше, че враговете й ще се възползват от слабостта й, не беше сигурна. Но тя беше уязвима през по-голямата част от денонощието и това донякъде не й се нравеше. Винаги тръпнеше в нетърпение за нощта, за нейния тъмен Рай. Беше се влюбила в съвършенството на мрака и то я привличаше трескаво. Точно както преди векове бе привлечена в мрака, който създателят й излъчваше.
Петрова отпи следваща глътка от руския алкохол, остави го да се стече по гърлото й и се наслади на парливия вкус. Притисна силно плътните си червени устни една в друга, а после ги навлажни, плъзгайки влажния си език между тях. Ах, тези божествени устни. Винаги жадни, винаги ненаситни, винаги копнеещи.
Българката забеляза автомобила, който бе спрял пред дома й. Изчака няколко секунди и видя познатата грациозна походка, досущ като нейната. Кафявите ириси, търсещи я в тъмнината. Беше Надя, нейната плът и кръв. Дъщерята, която смяташе, че е изгубила още преди векове. И която бе крила от Кристиан заради страховете си, заради демоните, които не бе успяла да пречупи и подчини. Проследи я с поглед и каза просто "отворено е", чувайки как пристъпва пред прага. Покани я, изчака я търпеливо да влезе и просто се извърна, поглеждайки към нея. Остави стъклената чаша на малкото шкафче до себе си и плъзна пръсти по ръба на дървения мебел. Пристъпи крачка напред, слагайки десния си крак пред левия и повдигна гордо брадичка. По дяволите, толкова си приличаха.
- Искаш ли нещо за пиене?
Предложи тя, решила да остави по-сериозните теми за разговор за малко по-късно.
Katherine Pierce
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: "Some things are more important than what two people want. I honestly hope that some day that makes sense to you." - Nadia, Katherine and Christian;;

Писане by Nadia Petrova on Пон Авг 11, 2014 6:44 pm

Беше адски раздвоена.Не знаеше какво да направи,какво да си мисли.От доста време насам знаеше,че майка и е жива.Може би това и беше причината да се мести постоянно.Може би вътрешно се надяваше,че ще я открие.И сега,когато разбра,че Катерина е в Мистик Фолс не посмя да я потърси.Да и каже,че тя е дъщерята,която беше захвърлила още от бебе.Защо и беше да го прави?Тя не я беше потърсила толкова векове,защо Надя трябваше да го прави?От друга страна пък и беше любопитно.Искаше да я види,искаше да види реакцията и.Искаше тя знае,че дъщеря и беше жива през цялото това време.Не знаеше цялата история,знаеше това,което и бяха казали преди векове,а Надя беше любопитна.Искаше да разбере всичко.Да знае защо Катрин я е изоставила.
След едно известно време прекарано в Мистик Фолс и с всичките и други проблеми на главата,брюнетката най-накрая се накани да види майка си.Все още не беше сигурна в решението си,но вече беше в колата и караше към къщата и.Не знаеше какво да и каже щом я види.Знаеше коя е,знаеше какво беше извършила.Знаеше,че майка и беше чудовище,което имаше ужасно много врагове.Запита се дали би могла да и прости,че я беше изоставила?Може би с времето щеше да разбере.Спря на светофар и тънките и пръсти барабаняха по волана.Беше на косъм да обърна колата и да се върне обратно в дома си.Противно на собствените си мисли,младата българка настъпи силно газта и профуча покрай всички.Караше с бясна скорост по улиците,ловко взимаше завоите и само след две минути се беше озовала пред къщата на майка си.Ха,дори в мислите и се струваше странно.
Слезе от колата и крачка след крачка се озова на прага.Натисна дръжката и вратата се отвори.Беше чула какво се беше случило с нея,че отново е човек.И точно поради тази причина не можеше да влезе без да е поканена.След секунда чу само едно влез и направи крачка,минавайки през прага на къщата.Пое си дълбоко дъх и тръгна напред,когато пред нея се озова тя.Майка и.Дишаше тежко,всъщност не дишаше.Беше задържала дъха си.Гледаше я право в очите,без дори и да си помисли да отдели погледа си от нея.Не беше виждала майка си в продължение на пет века,а сега тя стоеше пред нея и я питаше дали иска нещо за пиене.
-Уиски с две бучки лед.-отвърна сухо Надя.Не можеше да повярва,че го беше направила.Че се беше принудила да изпита всички тези чувства,които минаваха през главата и,а те бяха толкова много,че брюнетката се объркваше тотално.Тросна мислено глава и се огледа около себе си.Всъщност къщата не я интересуваше.Стоеше на мястото си и не смееше да мръдне,а и как би могла.Не можеше просто да отиде и да седне сякаш това беше нейния дом,той не беше.Чувстваше това място толкова чуждо и далечно,а жената,която стоеше пред нея чувстваше като една напълно непозната,която виждаше за първи път.
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: "Some things are more important than what two people want. I honestly hope that some day that makes sense to you." - Nadia, Katherine and Christian;;

Писане by Christian Vokill. on Вто Авг 12, 2014 6:39 am

Отиди, Вокиле, иди в дома й!
Виж дъщерята, копие на нея!

Онази с хапливия език, онази, която те караше да се изумяваш как може да прилича толкова на майка си. Красива тъмнокоса вампирка. Е, браво, вече ставаха две. Дори едната можеше да ми скъса нервите, сега не ми се мислише като станат две. Беше странно да знам, че в нечии вени тече от моята кръв, че някой бе мой кръвен наследник. Беше по-странното, че щях да се запозная (този път официално) с този някой чак след толкова векове.
Дъщеря ми.
Мамка му, защо бях избрал точно днешния ден да оставам трезвен. Няколко водки толкова добре щяха да ми се отразят. Обаче по-добре, че не бях близвал алкохол, защото надали исках дъщеря ми да види какъв алкохолик беше баща й. Може би малко по-късно щях да утоля тази жажда.
Вървях към дома на Катерина, убивайки една цигара с устните си. Кръвта й беше дима, виковете й бяха тихото пукане на изгорелия тютюн, чуващо се щом си дръпна.
Скоро се намирах в началото на улицата където Петрова живееше. Забавих сякаш крачката с извинението да имам време да си допуша бялата клечка губеща се измежду пръстите ми. Заслушах се в тишината и приближавайки към големия й дом чух две сърца, два напрегнати ритъма на сърца заблудени от собствените си истини. Поклатих глав невярващо и захвърляйки фаса настрани изправих смачката си, уморена стойк, тръгвайки към вратата. Заставайки пред входната врата чух как малката си "поръчва" уиски с лед. А това едва не ме кара да се засмея на мисълта, че с това уиски и с този лед най-вече със сигурност не приличаше на мен. Особено с второто.
И въпреки очевидното ми развеселение породено от киселия вкус на обстоятелствата, запазих сериозното си изречение. Почуках два пъти на вратата и изчаках домакинята. Минута по-късно Катерина стоеше пред с някак напрегнато, почти комедийно изражение. Е, съмнявах се че и моето беше по-различно. Не си казахме нищо, аз само си позволих да извия десния ъгъл на устните си в кратка усмивка, която се надявах да зареди както нейните нерви така и моите.
После, когато най-накрая влезнах видях, че двете се бяха спряли малко по-надолу в коридора.
- Е, цяла вечер ли ще стоим тук? - подметнах и едва щом тръгнах към хола едва не хванах ръката Петрова.
Подминавайки факта за очуденото изречение на Надя, влезнах в хола, запътвайки се автоматично към малкия скрин, зареден до горе с алкохол. Изкарах първата водка, която очите ми засякоха и налях солидно количество в две кристални чаши. После направих същото само, че този път алкохола не беше безцветен, а тъмно кехлебарен. Сложих и две бучки лед, гледайки ги недоверчиво. Обръщайки се видях, че Катерина и Надя се бяха настанили вече, едната бе кръстосала сериозно крака на голямото кожено кресло, а другата нервно стоеше на дивана. Всъщност напрежението в Катерина не си личеше толкова добре, просто нямаше как да не я познавам до всеки нейн малък детайл след всичките тези години.
Оставих питието на малката Петрова на масичката пред нея и седнах до Катерина, подавайки й водката.
Семейство. - иронично се задави в смеха си подсъзнанието ми.
Беше по-скоро пародия на нещо разбито преди безброй много време. Гротеска на някаква връзка баща-майка-дъщеря-майка-баща. И ако забелязвате, ясно се вижда, кой беше основния съединител.
Напрежението във въздуха беше толкова гъсто, че нищо чудно да можеше да се реже с нож.
Отпих глъдка от руската напитка и погледнах към Кат.

Christian Vokill.
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: "Some things are more important than what two people want. I honestly hope that some day that makes sense to you." - Nadia, Katherine and Christian;;

Писане by Katherine Pierce on Вто Авг 12, 2014 7:34 am

Сякаш се задушаваше. Катерина стоеше между тях, кръстосала десния си крак върху левия и леко го поклащаше, издавайки нервността, която се криеше зад красивата маска на лицето й. Чувстваше се като грешница, усещаше неизречените им упреци, които правеха въздуха задушлив около нея. Сякаш две невидими ръце стискаха гърлото й безпощадно и дори не си помисляха да отпуснат хватката си, оставяйки я да си поеме глътката въздух, която да я върне към живота. Погледът на Кристиан я изгаряше, проникваше дълбоко в душата й и подпалваше всичко. Превръщаше я в купчина пепел, подхранвана от вината. Извърна леко глава, срещайки очите му. Даваше се в синьото. Спря кафявите си ириси в неговите само за миг и това беше достатъчно, за да разбере всичко. Да се докосне до гнева му, да види неконтролируемия хищник, който дебнеше с предела на силите си. Петрова сведе поглед, оставайки безмълвна. Емоциите й бяха в царството на хаоса, напълно неподредени и разхвърлени. Ръката й се сви в юмрук, беше изпълнена с ярост и гняв, насочени единствено към нея. Бучките лед в чашата на Надя се разтопиха, накараха кехлебарената течност да бълбука от високата температура. Беше изгубила контрол и над дарбата си за миг. Счупването на стъклената чаша я върна обратно там, в реалността. В суровата ситуация, която я превръщаше в грешния Дявол. Уискито се разля по масичката още преди младата Петрова да бе отпила и глътка. Катерина се изправи рязко, поднесе чашата към устните си и изпи на екс водката, която Кристиан й бе налял. Остави стъкления съд на масата и закрачи нервно из стаята. Тялото й бе изпънато като струна, която всеки момент щеше да се скъса.
- Знам, че и двамата ме мислите за чудовище, но не съжалявам за това, което сторих.
Гласът й беше по-висок от обикновено, но потреперваше. Никога досега не се беше чувствала по този начин. Поглеждаше към Надя и виждаше разочарованието в очите й. Извръщаше поглед към Кристиан и се сблъскваше с бетонната стена, зад която криеше емоциите си. Беше сама, напълно сама. И можеше само да се опита да ги накара да разберат причините, които я бяха принудили да изостави новородената си дъщеря, която дори не бе успяла да подържи и мъжът, който обичаше. Беше се отказала и от двама им, но го бе сторила от любов. Искаше да даде шанс на Надя да има живота, който заслужава. Беше си тръгнала, за да отведе Клаус далеч от нея, но никога не спря да се пита какво бе станало, дали бе получила възможността за щастлив човешки живот. Помнеше и деня, в който бе заминала от Вокил. Неочаквано, безмълвно, оставила единствено сърцето си при него.
Катерина продължаваше да крачи нервно напред-назад, чудейки се от къде да започне. Мълчанието им само засилваше напрежението, което се бе настанило удобно около тях, а сърцето й блъскаше жално в гърдите й, спирайки дъха й за миг.
Katherine Pierce
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: "Some things are more important than what two people want. I honestly hope that some day that makes sense to you." - Nadia, Katherine and Christian;;

Писане by Nadia Petrova on Чет Авг 14, 2014 2:07 am

Кафявите и ириси следваха всяко нейно движение,всеки неин жест.Накрая просто погледна надолу и си пое дълбоко дъх без „майка и да я види”.Ха,колко смешно и звучеше всъщност.Надя беше живяла без родители толкова години,всъщност откакто се помнеше,а сега се сдобиваше не само с майка,а и с баща.Това за бащата наистина и дойде като гръм от ясно небе.Имаше намерението да пита Катрин кой беше баща и,но тя разбра предварително.Чувстваше се адски ужасно.Като захвърлено първоначално малко куче,но след това стопаните са решили да се смилят над него и отново са го прибрали в дома си.
Влезе и предполагаемия баща.Бяха се наговорили ли?Шоколадовите и очи и него проследиха.Как отиде до скрина,как извади алкохола и наля в чашите.И двамата пиеха водка,само брюнетката се различаваше от тях.Е,някак се зарадва.Определено щеше да се получи странно ако и тя пиеше същото.Погледът и се насочваше ту към единия,ту към другия.Катрин очевидно беше нервна.Жестовете,а и самото и лице я издаваха.Кристиан … всъщност беше трудно да се опише.Когато за първи път се беше срещнала с него остана с впечатлението,че е пълния негодник.Човек,гледащ само и единствено себе си.Егоист.Двуличник.Господи,та тя току що беше описала себе си.
„Знам,че и двамата ме мислите за чудовище,но не съжалявам за това,което сторих.”
Надя моментално погледна към Петрова.Наклони глава на една страна и я загледа с лека,ехидна усмивка.Погледът и се премести върху блондина,стоящ до Катрин и почти незабележимо повдигна вежда.
-За кое по-точно Катрин?Че не ме потърси пет столетия?Че не каза нищо за мен на този мъж до теб,който се предполага,че ми е баща?Или,че просто си една страхливка,която не може да се бори за онова,което иска?-не беше сигурна дали иска да я нарани с думите си.Беше напълно раздвоена.От една страна искаше и тя да усети болката,която Надя беше изпитвала толкова дълго време.От друга страна обаче в нея се появи онова чувство,което те кара да искаш да убиеш онзи,който накара майка ти дори и да се нацупи.Станеше ли въпрос за Петрова,Надя никога не беше сигурна в решението си.Дори не знаеше дали трябва да идва тук.Погледна към Кристиан.Какво ли разбираше пък той?Беше мъж,научил преди няколко дни,че е баща.Нямаше да му вземат награда за „татко на месеца” определено.Всъщност едва ли някога щяха да му връчат тази награда.Беше и любопитно обаче какво мислеше той в цялата тази работа.За двете брюнетки беше ясно.По-голямата щеше да се оправдава,докато другата я обвинява.Третата страна беше доста по-интересна,а и съдейки по държанието му,Надя имаше чувството,че „татко и” намираше ситуацията дори и за забавна.
-Интересно ми е друго.Какво мисли „татенцето”?-нахалните и очи се обърнаха към него като го гледаше с фалшива,издайническа усмивка.Усмивка,лукава като на самия дявол.
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: "Some things are more important than what two people want. I honestly hope that some day that makes sense to you." - Nadia, Katherine and Christian;;

Писане by Christian Vokill. on Пет Авг 15, 2014 5:59 am

Нямаше да се правя на вечно разбиращия от всичко глупак, защото крайно не беше вярно в текущата ситуация. Не знаех как да постъпя или как да реагирам. Само знаех, че едната тъмнокоска познавах от ден първи от нейният вампирски живот, а за другата знаех единствено името и сведенията, че ми е дъщеря. Ако бяхте на мое място зад чий гръб щяхте да застанете? На жената, чиито демони Вие сте вселили в сърцето й или зад разгневеното на целия свят хлапе. Да, точно хлапе беше малката Петрова. Въпреки вампирските си години, тя изглеждаше като един неразбран, ядосан на всички тийнейджър. Защото знаех, че в Катерина туптеше все още едно голямо топло сърце. И въпреки всичките й маски и игри през годините, аз я познавах. Аз. Това ме караше да залитам по нейната страна, защото очевидно през времето на терор от Клаус, тя е нямала друга възможност. Проблема идваше точно от това, че хапливата ни дъщеря май не проумяваше о.ч.е.в.и.д.н.о.т.о.
Проследих действията й след инцидента с уискито. Отпиващ глъдка от водката се заслушах в думите на Катерина, като веднага след това я стрелнах с поглед. Какво тя да не очакваше, че ще я съдя за действията й? Та тя беше майката, тя взимаше решенията с това дете. Вярно, от началото бях ядосан, но целият гняв идваше от факта, че Кат не беше благоволила да ме осведоми за тази "малка" подробност по-рано. Така или иначе, нищо нямаше да променя сега, ако и аз тръгнех срещу нея. Отначало бях се загледал в едното нищо, но при наглия тон на малката Петрова клепачите ми се притвориха заплашително, след което ирисите ми се забиха в нея. Изобщо не ми харесваше начина, по който си мислише, че може да разговаря. Някой май трябваше да приземи малкия й задник на планетата Земя. Всеки от нас, всяко едно свръхестествено същество е минавало през нещо такова, трябвало е да се откаже от някой. По дяволите да не би да е първият вампир, който е трябвало да се отгледа сам?! Какво сега? Трябваше да раздавам и кърпички ли?
Достатъчно.
Помислих си когато малкта Петрова си изигра цирка.
- Този мъж или...хм...татенцето -в тонът ми се усещаше някакъв неприязън. - Не се интересува особено много от кръвта, която тече във вените ти и ще ти счупи врата при още едно такова изказване, ясно ли е?
Изсъсках срещу нея, привеждайки се напред.
Задържах наглите й очи върху моите безкрайно сериозни такива и се облегнах отново на удобния диван. Запалих цигара, оставих никотина да си поиграе с нервите ми с единствена цел: да ги разсее от случващото се.
- Разкажи какво се е случило през всичките години с теб. -по-меко започнах този път, поглеждайки Надя.- След това съм сигурен, че Катерина ще ти отговори на всички въпроси.
Christian Vokill.
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: "Some things are more important than what two people want. I honestly hope that some day that makes sense to you." - Nadia, Katherine and Christian;;

Писане by Katherine Pierce on Пет Авг 15, 2014 7:05 am

Погледът на Катерина бързо се промени след думите й. Нервността избяга надалеч и на нейно място бе дошло чистото изумление. Емоциите по лицето й се сменяха сякаш като на щафета, всяка дума бе следващия спринтьор, който щеше да достигне до целта си за отрицателно време. Израженията й се сменяха толкова бързо, че самата тя се объркваше.
Надя имаше огъня на Петрова, носеше го в сърцето си и това ясно си личеше в очите й. Непокорния й нрав бе поредното доказателство, че това всъщност наистина беше нейната дъщеря. Катерина поклати невярващо глава, пое си дълбоко въздух и притвори очи, мъчейки се да запази самообладание. Беше адски трудно. Нервите й бяха като струни на стара китара, които биваха тормозени от младежки пръсти, решени да вземат всичко от инструмента. Не знаеше още колко ще издържи на напрежението.
- Това ли е твоята истина, Надя? Наистина ли смяташ, че исках да вземат от ръцете ми малкото ми момиченце още преди да съм успяла да я подържа и да видя лицето й?
Това беше. Тя просто  изгуби контрол, а думите й гневно се изстреляха през устните й, без дори да помисли какво казва. Но това беше самата истина. Бяха й я отнели без дори да й дадат шанса да я има за миг. Изтръгнаха я от ръцете й, гледаше как я отнасят далеч, как губи и последното нещо, което подхранва човечността й.
- Да, бях страхливка, защото не исках Клаус да те убие. Бях страхливка и че не казах и дума на Кристиан, защото не исках да съсипя живота му, обричайки го на вечната жажда за мъст.
Тя крещеше, напълно изгубила добрите си маниери. Не можеше да понася това натрапчиво чувство за вина, което изпитваше, гледайки в очите на дъщеря си. Затова щеше да се отърве и от него, казвайки грозната истина. Защото тя беше именно такава. Грозна, ограбена, недовършена. И не й даваше покой дори за ден.
Погледът й се спря върху Вокил и сърцето й отново трепна. Той я разбираше. Той я познаваше. Той я беше създал. Такава, каквато е днес, тя беше неговото съвършено творение. Беше я научил на всичко, дължеше му живота си. Два живота дори.
- Ние бяхме щастливи, Надя. Имах всичко, което съм искала, дори и с Клаус по петите ми. Но егоизмът ми ме накара да убия това щастие, защото повече от всичко исках да живееш. Върнах се за теб, претърсих всяко село в околността, но не можах да те открия. И отново си тръгнах, защото не исках да доведа Клаус до теб.
Целият този прилив на енергия, черпещ силата си от гнева й просто изчезна. Почувства се слаба, уязвима и наранена. Беше отворила стара рана, която в момента кървеше обилно и едва ли някога щеше да зарасне. Защото времето нямаше да се върне. Нямаше да има шанса да гледа как Надя расте или да доизживее онази спираща дъха любов, която изпитваше към Кристиан. Просто щеше да закърпи болезненото място и да го игнорира, а когато болката станеше непоносима, щеше да стисне зъби, да отрони сълзата, заблестяла в красивите й очи и да продължи напред.
- Някои неща са по-важни от това, което двама души искат, Надя. Наистина се надявам някой ден да разбереш това.
Katherine Pierce
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: "Some things are more important than what two people want. I honestly hope that some day that makes sense to you." - Nadia, Katherine and Christian;;

Писане by Nadia Petrova on Сря Авг 27, 2014 8:56 am

Беше започнало да и се струва наистина много.Думите на Кристиан накара огнени пламъци да блеснат в очите и.Почувства този гняв и тази неконтролируема ярост.Прииска и се да го замери с нещо,да му изтръгне езика.Разбираше,че за никой от тук присъстващите ситуацията не беше лесна,но може би биха могли да проявят малко разбиране.Дишаше тежко,толкова,че едва си поемаше въздух.Тя си позволявала много?Ами той,какво си мислеше?Че можеше да и говори така,само защото беше с няколко века по-голям от нея?И може би заради факта,че и беше баща,въпреки че самия той все още не го беше осъзнал напълно.Надя нямаше нужда от „родителите си”.Погледна и към брюнетката,която стоеше срещу нея и която крещеше пред лицето и.Не знаеше дали щеше да издържи още на това.
Добре,може би донякъде я разбираше.Но това не означаваше,че ще ги приеме толкова лесно.Надя не беше свикнала с новостите.Принципно се ужасяваше от тях.Обичаше да се доверява на познатото,а това тук беше твърде далеч от познато.Проучваше всичко и чак тогава се доверяваше.Погледът и се стрелкаше между двамата през няколко секунди.Искаше и се да каже толкова много неща,но сякаш думите и засядаха в гърлото.Сякаш мозъкът и не и позволяваше да си отвори устата,за да каже каквото и да е.Виковете на Катрин,гневните думи на Кристиан,а и тези изражения,които имаха наистина я нервираха.Сякаш очакваха,че тя щеше да избухне и след това да изчезне оттук,като подплашено зайче.Е,нямаше да стане.Тръгна към същия онзи скрин,откъдето преди малко и наляха уиски.Взе бутилката с кехлибарената течност и сипа голямо количество в стъклена чаша,която повдигна към устните си,а съдържанието се изсипа в гърлото и за секунди.Надяваше се,че уискито ще я отпусне … поне малко.Започна да крачи наоколо,а погледът и блуждаеше.Усещаше очите и на двамата върху нея.Гримасата и беше надменна,ехидна,дори насмешлива.
-Какво правих през всичките тези години?Нека видим.Живях в малко градче,след което се превърнах.Убивах хора,много хора.Навличах си проблеми,някак си успявах да ги разреша преди да ме убият.Манипулирах,лъгах,крадях,убивах.Знаете,за да поддържам някакъв интересен живот.След това разбрах,че майка ми е жива.Започнах да я търся,но тя естествено беше неоткриваема.Да,знам заради Клаус.-сипа си още една чаша и продължи да говори.
-Отидох в Чикаго.Преструвах се на изгубената дъщеря на един от най-големите мафиоти в града.Срещнах мъж,влюбихме се,оказа се че е любовта на живота ми,след това той влезе в затвора,омъжих се за врага му,все още съм женена за него.Сега този мъж излезе от затвора и е тук.Иска да съм с него,но аз не мога защото преди година бях ухапана от върколак и бях пред умиране,но съпруга ми,ми спаси живота и му обещах,че съм му благодарна до живот,което пък от своя страна кара Хенри да откача от ревност и ме кара да върша и да казвам неща,които не искам.А,срещнах майка си,както и баща си,за когото не подозирах.Сега виждате ли колко интересен живот водя?-сърказъм,ирония,дори гротеска се улавяше във въздуха.И всичко това заради Надя.
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: "Some things are more important than what two people want. I honestly hope that some day that makes sense to you." - Nadia, Katherine and Christian;;

Писане by Christian Vokill. on Съб Авг 30, 2014 6:52 pm

Подлагал ли си всичко на което вярваш под съмнение?
Не, не подминавай този въпрос. Питам те сериозно.
Имало ли е момент на обрат, в който натискаш копчето за пауза, настаняваш се в един огромен кожен диван и започваш да преглеждаш като на кино всички взети решения. Всяка тежка борба, всяка блестяща победа и разбира се всяка кървава загуба. И тогава започваш да виждаш малките грешки, които пропукват перфектността, които всъщност ти напомнят, че все пак има нещо човешко останало в теб. И не си просто една куха бутилка, чието вино е изветряло малко през годините.
Та, какво казваше? Има ли такъв момент в твоя живот?
Да, точно такъв, в който дъха ти секва за момент, сърцето забавя похода си почти до спряло положение и изведнъж ти се стряскаш, че може никога отново да не възвърне нормалната си бързина. Или пък точно обратново-в другата граница: забие бързо, ама толкова бързо, че вените по слепоочието да избият като задъхани войници. Белите пръсти да затреперят и ти търсиш някаква шибана точка в бялата стена върху, която да можеш да се средоточиш и да се опиташ да се успокоиш. Защото това дяволско сърце бяга, а ти имаш чувството, че бяга от теб.
Ами ако наистина избяга един ден?
Сега издишай поетия дъх, който си задържал докато четеше предните редове.
Обаче, знаеш ли, след всичките тези глупости, които минаха през главата ми, се очаква да кажа, че е дошъл такава точка на пречупавне и в моето ежедневие. Но... не. Нямаше да стана и да прегърна дъщеря си мислейки, че от тук нататък трябва да се реванширам за изгубеното време. Защото Надя, беше просто момиче, което виждах за пръв път през живота си. Признавам, отначалото, когато Катерина сподели, че във вените на това същество течеше моята собствена кръв, проявих интерес. Разбира се, че ще проява Но след голямата й грешка да ни кара да се чувстваме виновни за нейното "трагично детство" вече не ме интересуваше през какви мъки е минала или във какъв Ад се е отгледала сама.
Затова запазих мълчанието си докато майката, а след нея и дъщерята се изказваха. Пушех цигарата си, а дима й рисуваше малка пещера, в която уморените ми очи можеха да се скрият. Малък сив никотинов кът на спокойствието, където съзнанието ми лежеше като крал на един хамак и мързеливо се полюшваше от време на време. Тих малък остров, където нямаше драма и викове. Където не беше нужно да въздишам тежко на всяка една скрита горделива сълза от страна на двете жени пред мен.
Едната, по-спокойната стоеше изправена, изпънала цялата си позиция в една незнайно откъде получена аристокрация, а другата, по-млада и буйна, крачеше нервно по пода.
Понякога нещо дразнещо не ти прави никакво впечатление, но един стори ли го няма отърваване. В случая ставаше върпос за шибаните токчета на Надя, които срещайки се с пода, сякаш предизвикваха експлозия в атомна централа. При следващото просто не издържах и затваряйки очите си съзнанието ми се изпразни.
Смени цвета си.
Белият Принц изтърси прахта от себе си и скочи срещо младата Петрова.
- Ако не завреш тази твоя ирония някъде много надълбоко в себе си, ще видиш колко строг може да бъде "татенцето ти" - изсъсках остро на милиметри от лицето й.
Лявата ми ръка стискаше челюстта й, притискайки я в стената зад нея.

Christian Vokill.
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: "Some things are more important than what two people want. I honestly hope that some day that makes sense to you." - Nadia, Katherine and Christian;;

Писане by Katherine Pierce on Нед Авг 31, 2014 4:02 am

Не беше останало нищо. Думите бяха изречени, действията бяха направени. Погледът в миналото бе разрушителен. Унищожи всичко, върна счупените парчета. Все така грозни, наръбени и прашни. Пазеха мътни спомени, но бе достатъчно едно движение, за да се махне мръсотията и те да заблестят с цялата си сила. Но дори тогава щяха да довлекат със себе си единствено болка, носталгия и дори мъничко гняв. Щастието се бе изгубило измежду парчетата и вместо смях, те предизвикваха сълзи.
Уморена от набързо възприетите промени, ранена от безмълвно върнатите спомени, беше все по-трудно да се бори. Но тя беше боец. Просто се впускаше в битката със себе си и грозната реалност бе нейното оръжие. Сякаш крещеше, че нищо никога няма да се промени и се успокояваше в мрака, приветстващ я като истинска богиня. Но кръвта оставаше във вените, спомените принадлежаха на миналото, бъдещето беше несигурно. Всичко, което имаше бе реалността с всичките й несъвършенства и нова битка, която трябваше да спечели. Около цялата тази история с Надя, Петрова бе отключила онази страна в себе си, която бе подтискана с векове. И сърцето й се превръщаше в луксозна яхта, която не спираше да мени посоката си в огромния океан от върнатите емоции. Да бъдеш човек не значеше просто да си слаб, означаваше да бъдеш силен заради слабостите си. А много отдавна Катерина бе забравила това. Черпеше сила от безсърдечността си, защото бе убила всяко чувство в себе си.
Задръж дъха си. Преброй до десет. Издишай.
Ускореното сърце, жаждата за глътка въздух, бързият пулс... През половината денонощие се бореше с това. Отричаше за човешкото в себе си, криеше се. Бе загубила себе си в мрака, защото светлината, която излъчваше, бе изгаснала. Пламъкът за живот вече не гореше. Бе останала само клечката кибрит, която пареше.
Онази Катерина, забравената във времето, невинната и несигурната в себе си, тя още дишаше, бе жадна за живот. Тя, като същинско счупено огледало, трябваше да събере парчетата от себе си, за да получи истинския си образ.
- Аз направих своите избори, Надя. И живея с тях всеки ден. И ти трябва да направиш същото.
Животът на Надя бе наситен с премеждия, с войни и малки победи, които я определяха. Но всеки бе водил поне по една и именно трудностите очертаваха характера. Понякога ни се иска да бяхме постъпили различно, да бяхме казали нещо повече или да бяхме премълчали, но историята вече бе написана и книгата бе на пазара. Всеки я четеше и дори да я редактираш, читателите вече знаеха историята прекалено добре.
Надя беше като нея. Прекалено горда, за да признае, че боли. Прекалено ината, за да допусне и една сълза да се търкулне по бузата й и да я опари. Държеше всички на разстояние, не ги допускаше прекалено близо, за да видят колко черна е душата й. Криеше се зад страховете си докато тайно правеше опити да ги изкорени.
Действията на Кристиан я изненадаха, извадиха я от мислите й и я запратиха право в реалността. Тя бързо се окопити и застана зад него, сложила ръка върху рамото му. Не, нямаше повече викове, нито крясъци. Просто самотна среща на два погледа, които се изпиваха. Не бяха нужни думи, нито повече действия. Просто този малък жест, с който казваше всичко.
Katherine Pierce
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: "Some things are more important than what two people want. I honestly hope that some day that makes sense to you." - Nadia, Katherine and Christian;;

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите