The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 25 потребители: 3 Регистрирани, 1 Скрит и 21 Гости :: 1 Bot

anon, Jennifer ♥, Елизабет Джак Дарк

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

somewhere in the woods

Go down

somewhere in the woods

Писане by Moira O`Hara on Пон Авг 11, 2014 7:06 am

Дебрите на гората не бяха никак приветливо място дори и в следобедните часове на иначе слънчевия летен ден. Топлите лъчи бяха почти напълно възпрепятствани от гъстата мрежа от листа и клони, извисяваща се над на Мойра. Само няколко светли петънца сякаш трепкаха по земята, промъкнали се някак измежду короните на дърветата. Дори в най-големите летни жеги тук бе хладно и мрачно поради натежалият, влажен въздух. Бе приятно място да се разхладиш, но пък никога не се знаеше какво може да изскочи от сенчестите храсти. Разни животинки, безобидни или не, почти непрекъснато шумоляха наоколо, а трепетът на очакването сякаш постоянно те държеше в напрежение.
Мойра обаче не бе дошла тук нито да се наслаждава на прохладата, нито да повишава адреналина си чрез срещите с горски обитатели. Целта й бе друга. Търсеше достатъчно пусто и отдалечено от града място, на което най-сетне ще може да изпробва уменията си като Освободен Инфектиран.
С такива очаквания и трепети бе изтърпяла самото Инфектиране и превръщане, толкова бе копняла за собственото си усъвършенстване, че вече нямаше търпение да разбере на какво е способна. Беше й споделена обаче една малка подробност - уменията идваха и с онази Инфектирана Лудост, която евентуално можеше да те обземе. Не твърдя, че Мойра бе от най-нормалните хора и може би именно затова я притесняваше идеята да откачи повече. Поне бе предпазлива и предварително предвиди, че някое пусто и ненаселено местенце ще е доста по-удобно за първите й опити.  
В последствие трябваше да се докаже като Първия Освободен Инфектиран - "титла", която хем я караше да изпитва приятна гордост, хем поставяше високи цели и очаквания.
Намери нещо като малка полянка или по-скоро място, на което дърветата бяха доста по-редки. Не бе по-голяма от няколко метра в диаметър, но щеше да й е достатъчна, за да се разположи там, дори да си седне и да изпробва нещо по-лесно като за начало, навярно някое просто заклинание.
Moira O`Hara
Moira O`Hara
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 280

Върнете се в началото Go down

Re: somewhere in the woods

Писане by Mia Alexander on Пон Авг 11, 2014 8:09 am

Жегата в града беше непоносима. Караше те да не можеш да мислиш за нищо, освен как да се скриеш някъде от жаркото слънце. Определено не беше подходящо за малката ми следобедна разходка. Винаги можех да се отбия в бара, но тези дни буквално бях заживяла там и не ми се искаше да пресушавам поредната бутилка уиски сама. Замислих се къде бих могла да отида, за да се спася от слънцето и главно от поредната среща с някого, когото съм наранила в миналото си. Не бях в настроение да се извинявам. Гората беше мястото, което търсех. Дори преди да си тръгна от тук, обожавах да прекарвам време там. Дали защото тогава бях хибрид и вещерската ми страна намираше нещо там, или просто защото ме успокояваше, не знам.
С бърза крачка се насочих към гората. Макар да бяха минали няколко дни от превръщането ми в Освободен Инфектиран, все още не бях пробвала силите си. След като видях как ТЯ има три личности в себе си, не бях много сигурна дали все пак ще искам тази лудост. Но вече го бях избрала и нямах голям избор какво да правя. Не можех да отида при Кралицата и да и кажа: "Знаеш ли, аз май си промених мнението и не го искам това.". Не, не ставаше. Затова просто се примирих и предполагам, че ми трябваше просто подходящ терен, за да опитам какво мога. Все пак главната цел на цялото това начинание е отмъщението ми към древния, който се опита да ме убие.
Когато навлязох в гората усетих някаква прохлада. Слънцето едва-едва проникваше през гъстите клони на дърветата. Спокойствие. Да затова обичах толкова това място. Влизайки по-дълбоко из гората, пътеките се губеха, започвах да чувам все повече животни, които сякаш вече бяха свикнали с посетителите и не им пречехме особено, слънчевите лъчи почти не се виждаха. Знанието, че има само един човек, пардон, двама, които могат да ме убият, ме караше да се чувствам спокойно, дори и когато шумовете се приближаваха все повече. Още в началото бях решила да отида до една малка полянка, която беше огрявана от слънцето, но винаги се намираха сенки под дърветата наоколо, обикновено никои не влизаше толкова дълбоко в горите. Но днес можех да усетя, че има някой насреща ми. Когато бях само на десетина крачки от полянката можех да видя една червенокоска, която си седи там. Тежка въздишка се отрони от устните ми. За момент започнах да се чудя дали пък барът не е бил правилния избор, но ново запознанство не би ми било излишно. Още повече когато бях почти сигурна, че тя е от същата раса. Приближавах се бавно още чудейки се дали да не се върна в града.
- Здравей - казах, едва-едва усмихвайки се.
Mia Alexander
Mia Alexander
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 2941

Върнете се в началото Go down

Re: somewhere in the woods

Писане by Moira O`Hara on Пон Авг 11, 2014 12:58 pm

Мойра тъкмо се бе настанила удобно под едно дърво. Бе седнала на земята, макар и тревата да бе леко влажна, все още задържала по себе си сутрешната роса, но това ни най-малко не пречеше на червенокосата. Нямаше кой да я види, пък и надали нещо щеше да си личи по тъмните й панталони. Опря гръб в стъблото на дървото и сви краката си в коленете, опирайки на тях малката книжка, която си носеше.
Не приличаше на гримоар. Бе твърде дребно и невзрачно четиво, с кафяви кожени корици, дори по-малко от нормалния формат за книга и по-скоро би било объркано за тефтерче. Може би наистина бе предназначено за тефтерче, но съдържаше доста интересни записки, твърде странни и навярно неразбираеми за повечето обикновени хора поради наличието на латински текстове. Съдържаше основни заклинания за материализиране на предмети или призоваване на същества. Мойра знаеше повечето от тях, но предпочиташе да действа предпазливо и с книгата пред себе си.
Тъкмо щеше да започне едно от заклинанията, когато чу поредното шумолене на листа и клонки, но този път придружено със стъпки и нечий глас. Мигом затвори книжлето си и обърна поглед към новодошлата.
- Здравей.
Дори не се постара да скрие учудването си. Все пак кой ли би очаквал именно тук да се появи някого. Побърза обаче да се извини за слисаната си физиономия.
- Извинявай, просто е странно да видя някого тук.
Погледът й премина обстойно по новодошлата, този път преценяващ и дори леко критичен. Имаше нещо странно, но и някак познато в момичето, което всеки момент вещицата щеше да открие. Само трябваше да се съсредоточи малко повече.
Бинго! Явно расата Инфектирани идваше и с вграден радар, откриващ и разпознаващ колегите. Момичето бе като нея, това вече й стана пределно ясно и дори не възнамеряваше да се колебае в преценката си. Интуиция, какво да се прави. Беше обаче трудно да се прецени дали и тя е Освободена като Мойра или някакъв друг тип Инфектиран, от онези законните и незабранените. Бе срещала единствено Кралицата като представителка на Инфектираните, така че си нямаше и на идея какви трябва да са другите видове такива. Нищо обаче не пречеше да разбере, било то по обичайния начин - с разговори.
- Какво те води насам? - подхвана уж типична тема, но с лека лукава усмивка, изписала се на лицето й.
Moira O`Hara
Moira O`Hara
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 280

Върнете се в началото Go down

Re: somewhere in the woods

Писане by Mia Alexander on Вто Авг 12, 2014 4:23 pm

Не си мислех, че тук би дошъл някой друг. Обикновено посетителите влизаха до местата, на които има пътеки и не е чак толкова диво. Честно казано се надявах да няма никой друг, защото исках да остана сама със себе си. Затова и избрах горите пред бара. Но пък след като червенокоска вече беше тук и можех да се закълна, че е Инфектирана като мен, исках да разбера повече за расата. Надявах се, че тя знае нещо повече. Аз дори не можех да си обясня как знам, че е инфектира. Просто нещо в мен ми крещеше това. Преди можех да разчитам на това дали чувам пулс или не, или пък защото усещах дарбата на вампира срещу мен, а сега просто го усещах. Все още не можех да усетя и помен от дарбите си, които бях усъвършенствала толкова години, и най-вече от своята собствена. Караше ме да се чувствам малко безпомощна. Когато бях вампир, можех да прочета всичко зад очите на съществото пред мен, а сега не. Странно е. Сякаш всичко това е изчезнало, но има нещо на негово място, просто е дълбоко заровено в мен. Донякъде се надявах да успея да получа отговори на поне малка част от въпросите си от червенокоска. Нямаше да я залея с тях, както те мен, защото може би ще ме помисли за луда, за което би била права.
- Исках да се скрия от жегата в града, а и от шума там - повдигнах леко рамене и отново се опитах да се усмихна приветливо, но по-скоро изглеждаше като нескопосана фалшива усмивка. - А теб?
Аз самата знаех, че не е точно така. Не исках само да се скрия от жега, а и от мислите си. А и исках да открия какво мога, колкото и да го подтисвах в себе си. Може би сега, когато видях някой друг като мен,се замислих колко искам това. Въпреки вероятната лудост, която идваше с всичко това. Знаех за това, което реших да забия камата в сърцето си. Така че нямах голям избор и предпочитах да разбера тези неща с някой, който най-вероятно е по-високо в йерархията или най-малкото не е от забранена раса като мен.
Mia Alexander
Mia Alexander
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 2941

Върнете се в началото Go down

Re: somewhere in the woods

Писане by Moira O`Hara on Пет Авг 22, 2014 1:54 pm

Колкото и горещ да беше деня, твърде нетипично бе някой да търси прохлада именно в тези отдалечени и мрачни части на гората. Дори не бе просто нетипично, а чак подозрително. Именно това обаче пробуди любопитството на Мойра, карайки я да предполага, че момичето идваше тук поради подобни причини на нейните. Най-малкото поводът щеше да е доста по-интересен от просто обикновена разходка сред дърветата.
Да не говорим, че онова усещане за подобие и инстинктът, подсказващ, че насреща стои друг Инфектиран, още повече подсилваха подозренията. Заедно с тях се засилваше и тази пораждаща се заинтересованост на Мойра към новодошлата.
Самата тя обаче щеше също да импровизира и да не се разкрива така явно и красноречиво.
- Дойдох да се разходя и да почета на спокойствие.
Очевидно обаче в "разходката" си бе стигнала твърде далеч, а и четивото не бе от най-типичните.
- Явно обаче влязох твърде навътре. Няма да е лошо скоро да се връщам обратно към града.
Говореше спокойно и някак весело, макар плановете й изобщо да не се доближаваха до тези. Навярно щеше да остане доста по-дълго тук, било то в компанията на момичето или сама. Вторият вариант щеше да е по-удобен за първоначалните й намерения, но първият включваше опознаването на поне една от "колежките" по раса.
Затвори книжката си и бавно, някак дори лежерно, стана от мястото си. С четивото в едната ръка, леко изтупа дрехите си с другата и се доближи към момичето. Доста по-удобно щеше да е ако ще говорят да не го правят от голямо разстояние.
- Аз съм Мойра, между другото. - реши все пак да се представи, подавайки ръка за характерния жест със здрависването.
Moira O`Hara
Moira O`Hara
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 280

Върнете се в началото Go down

Re: somewhere in the woods

Писане by Mia Alexander on Пет Авг 29, 2014 4:55 pm

Четивото и, лесно можеше да бъде сбъркано с тефтер, но макар и на половина бях и вещица и знам как изглеждат повечето гримоари. Това ме наведе на мисълта, че момичето срещу мен е вещица и определено и нейната причина не беше само разходка тук. Обикновено бих могла да видя през нея като прочета мислите и, но този път не. Сякаш бях забравила точно как се прави. Дори когато подминавах вампири, не усещах дарбите им да ме връхлитат. Никой не ме беше подготвил за това, че ще изгубя всичките си дарби. Не бях го и очаквала. Все пак исках да стана по-силна, а май се получи обратното. Но пък ако спра да се оплаквам и пробвам, може и да не полудея и да постигна целта си. А именно онова така бленувано отмъщение.
Отново се разсеях от момичето пред мен със собствените си проблеми и дерзания. Бях почти сигурна, че срещу мен стои инфектирана вещица. Интуицията ми се беше засилила. Вече без дори да се насилвам можех да разбера расата на съществото срещу мен. Чувствах се като полицейско куче, което надушва всичко. Е поне мога да се надявам да разбера как точно да използвам силите си като вещица, защото дори това ме плашеше да пробвам. Страхливка, не смеех нищо, дори да кажа на момичето за подмолните си намерения да я използвам като учебник. Все пак всеки започваше от някъде, след като ТЯ не ми разкри много за расата, трябваше да науча все някак.
- Миа, приятно ми е - за миг през главата ми пробягна глупава мисъл дали да не излъжа за името си.
Все пак Мойра можеше да е от страната на ТОЙ и това тук да не бъде чак толкова спокойна сценка. Преосмисляне, всичко из главата ми се въртеше. Виждах всякакви варианти на това как срещата ни би се развила. Никой от тях не ми изглеждаше истински. Чувствам се като обикновен човек, нищо не зависи от мен. Мразя това. Чувството всичко да е под контрола ми е обсебващо. Отдавна се бях пристрастила да знам всичко. Мислех се за Бог. Но това ме върна на земята. Без дарбите си бях нещо обикновено, даже скучновато. Хванах ръката и и я стиснах мило, надявайки се да усетя нещо. Но не, тишина. Всичко в мен е притъпено и притихнало.
- И аз май стигнах прекалено далеч, но тук е някак по-спокойно и красиво, нали? - усмивка озари лицето ми, все още не можех да се реша да направя първата крачка.
Mia Alexander
Mia Alexander
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 2941

Върнете се в началото Go down

Re: somewhere in the woods

Писане by Moira O`Hara on Нед Авг 31, 2014 9:18 am

- Именно затова съм точно тук. - отвърна й Мойра.
Това може би бе най-искреното нещо, което бе казала до сега. Е, като изключим името й. За него също не бе излъгала. Не обичаше да прави нещо подобно, освен ако ситуацията не бе критична и не изискваше наистина голямо прикритие. Иначе й се струваше леко глупаво. А може би просто обичаше хората да я познават, било то като обикновена личност или заради възможностите й на вещица.
Ех, тези възможности.. Бе твърде любопитна да разбере колко ли се бяха засилили досегашните и какви щяха да са новите. Във всеки случай не бяха чак така дълбоко скрити в нея. Все още усещаше силния прилив на магия, подтикващ към разнообразни действия, а може би и към онази Инфектирана лудост, за която Кралицата така спокойно бе споменала.
Именно това притесняваше Мойра. Не искаше да полудее повече, отколкото бе сега. Не че досегашното й състояние се определяше като лудост, но, нали знаете, всяка вещица имаше своите моменти, в които не мисли чак толкова трезво. Нямаше да е приятно ако тези моменти станат твърде често срещани.
Отърси се за момент от тези мисли и върна вниманието си към събеседницата си. Каквито и планове да си бе правила червенокосата до сега, вече разбра, че поради тази случайна среща нямаше да може да ги осъществи напълно и трябваше да изчака момента, в който отново да остане сама. Интересът към момичето отсреща обаче, все още не затихваше и Мойра не искаше да я разкара просто така. Щеше да научи повече за бъдещата си "колежка" или бъдещ враг във войната, било то и започвайки от съвсем простичките неща.
- От кога си в града? Не си спомням да съм те срещала някъде, а тук повечето се знаем поне по физиономия.
Ако пък не беше това, то поне щяха да са слуховете. Освен слуха, че Кралицата иска да създаде още Инфектирани, Мойра скоро не бе чувала друго, което да я засяга пряко или косвено.
Moira O`Hara
Moira O`Hara
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 280

Върнете се в началото Go down

Re: somewhere in the woods

Писане by Mia Alexander on Вто Сеп 02, 2014 8:33 am

- От няколко години, но винаги си намирам причини, за да се махна от този град - усмихнах се доволна, че не усетих пареща болка в гърдите си от спомените. - Предполагам е нормално, че не сме се засичали.
Не знам дали е от инфектираната лудост или просто съм успяла да се стегна, но за първи път не поисках да се скрия някъде и да започна да плача като две годишно. Не усещах нищо - нито самосъжалението, което бе обзело живота ми последните месеци, нито болката, която ме изяждаше. Сега поглеждах към миналото си и не исках да го изтрия с гумичка. Отново се радвах на всеки белег по тялото и душата ми. Явно без да усетя съм успяла да стана и да се изтупам от прахта. Нещо, което се опитвах да направя през цялото време. Ако това е Инфектираната лудост, искам още от нея, защото сега се чувствах безсмъртна, макар да знаех, че това не е напълно така. Страхът, който не можех да избия от ума си, се беше смекчил. Сега ми беше интересно да видя на какво съм способна.
- А ти? От колко време си тук? - лицето ми беше грейнало.
Този път може би щях да остана тук, без да се налага да бягам. Харесва ми това, че не се боях от себе си. Можех да усетя нов прилив на сили, сякаш дарбите ми една по една се връщаха, но по-силни от преди. Трябваше да се науча отново да ги контролирам. Контрол, контрол... за какво ми е? Живяла съм достатъчно, че и утре да умра не бих се самосъжалявала. Идеята да кажа на Мойра, че знам, че е инфектирана, ме блазнеше все повече. Но все пак предпочитам да запазя благоразумие и да си държа езика зад зъбите. Твърде интересна ми беше Мойра, за да си тръгна и да се поддам на идеята да видя какво точно мога. Чувствах се готова да продължа.
Mia Alexander
Mia Alexander
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 2941

Върнете се в началото Go down

Re: somewhere in the woods

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите