The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 25 потребители: 3 Регистрирани, 1 Скрит и 21 Гости :: 1 Bot

anon, Jennifer ♥, Елизабет Джак Дарк

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Мистик Фолс, след два дни

Go down

Мистик Фолс, след два дни

Писане by Amelia Shepherd. ♠ on Пон Авг 04, 2014 6:25 am

  Има някаква сила вътре в нас, която отчаяно ни дърпа към ръба. Нещо, което ни кара да правим грешка след грешка в преследване на невъзможните си желания, а ние като глупаци преследваме мечтите си без значение от цената. Невъзможни желания, алчност, отчаяние, самота и това те кара да правиш ужасни неща. Нашите грешки всъщност са нашите избори, които съзнателно или не сме направили, водени от сърцето си. Затова не бива да съжаляваме за взетите решения, те често ни водят до най-важните житейски уроци, които трябва да научим, а с всеки следващ урок ние ставаме една идея по-добри. Отваря вратата на хотелската стая и среща погледа му. Както бе обещал е тук навреме и досега търпеливо е чакал появата на ангела, преди няколко минути бе стояла пред вратата на стаята и се чудеше дали иска да влезе, но вече бе стигнала прекалено далеч, за да се отказва, затова бе оставила здравия си разум пред вратата и бе влязла водена изцяло от желанието си за сила. Сваля сакото си и го захвърля небрежно до леглото без да обелва и дума, тръгва бавно към мини бара и едва когато си налива уиски в една кристална чаша и отпива солидна глътка от него, отново връща погледа си върху мъжката фигура. Знае ,че има вероятност да не си тръгне жива от тук, но това не я притеснява. Вече е загубила всичко, веднъж е умирала и се бе завърнала, въпреки че не го искаше, вече нищо не я плаши. Тук е, за да усъществи желанието си - да стане силна, а той може да й помогне. Готова е да продаде душата си на Дявола, стига в замяна да получи силата, която отчаяно желае.
- Искам да ме превърнеш. - проговаря най-накрая, нарушавайки надвисналата помежду им тишина. Погледа 'и среща неговия в очите 'и се чете решителност каквато досега никога не е имала. Уморена е винаги да бъде жертвата, да бъде преследвана и измъчвана, защото не може да се защити. Не я интересува, че той не е добър нито пък, че вероятно ще я кара да убива, готава е да изпълни всяко негово желание. Ако преди бе ненавиждала подобни същества сега отчаяно иска да бъде една от тях, никога не бе имала семейство, което да застане зад нея ако има нужда и това бе не само възможност да стане по-силна, а и възможност най-после да получи това което винаги бе искала - семейство.
- Ще направя каквото пожелаеш. - проговаря отново момичето, оставя чашата си на стъклената масичка и се приближава към него. Погледа 'и среща неговия за пореден път.
- Направи ме една от вас. - прошепва срещу устните му. Ако откаже ще отиде при Кралицата и ще помоли нея, но на всяка цена ще бъде инфектирана. Без значение дали щеше да бъде подчинена на него или на нея.
Amelia Shepherd. ♠
Amelia Shepherd. ♠
Ангел.
Ангел.

Брой мнения : 1992
Рожден Ден : 25.06.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Мистик Фолс, след два дни

Писане by Desmond Dessollié. on Пон Авг 04, 2014 7:04 am

Съзнанието МУ все тичаше назад към моментите, които бе прекарвал с Изабела в Пандора. Все там се връщаше ТОЙ, но все така леден и безкористен. Искаше Лина, искаше Дезмънд, но оставаше мрамор.
Паметник на нечия мечта, паметникът на ТЯ.
ТОЙ стоеше на терасата на Президентския апартамент на един от Собствените си хотели и допиваше бутилката бърбън, довършвайки вечерята СИ. Нямах представа дали ТОЙ смята да направи каквото и да е, но професионален разказвач като мен не можеше да не забележи отвращението в погледа МУ.
ТОЙ мразеше хотелът, мразеше градът, мразеше и всеки един жител в него, не можеше да се насити да се зарежда мислено за тази прословута Война. Не можеше да спре да мисли как ще затрие ТЯ.
Когато ушите МУ чуха увереното изказване, че ангелката иска да бъде Инфектирана, зловещ смях се разнесе из стаята.
ТОЙ се смееше от сърце.
- АЗ, Крал Инфектиран, желания не изпълнявам.- шегата без свършила, очите МУ бяха станали катранени и премрежени по посока на новодошлата.
ТОЙ се нуждаеше от Придворна в действителност. Макар че МУ беше забавно как може някоя да пази Уранагът Хейл, но ТОЙ трябваше да й я осугури. В името на Принцесата беше време да СИ поиграе с психиката на Купидонката.
Ръцете МУ са секунди се обвиха около вратът на крилатата. Тялото МУ се озова над нейното, а нейното в шум се удари в мраморния под под тях. Може би я беше изпочупил цялата, но ако искаше да бъде Инфектирана трябваше да знае какво върши.
Ако искаше любов, рози и разбирателство трябваше да иде при ТЯ и лесбо компанията Й.
Тук нежност, любов и чувства нямаше.
Устните МУ се озоваха до Нейните, очите МУ се впиха в Нейните, все още толкова черни и дълбоки. ТОЙ нямаше намерение да я целува, това можеше само с Лина.
- Ако искаш да бъдеш Придворна на Великата Хейл ще се научиш как да се държиш. И ще МИ покажеш какво мога да използвам от теб.- ТОЙ премести глава и скоро в ухото на Амелия се чуваше само злокобен шепот. Всичко бе злокобно.
- Не очаквай подкрепа и разбиране за болката ти, не очаквай да плача като НЕЯ, не очаквай да правя секс с теб, не очаквай нищо освен най- лошото. Адът ще ти се стори Рай пред МЕН.
И ТОЙ се върна на терасата. Бързо, неусетно както я беше повалил. Пое последната скарида, която беше все толкова жива и беззащитна като останалите. Изпи кръвта й, остави я на масата. И превърна животинката в поредната Инфектирана Зомби Скарида.
Малкото морско чудовище скочи през парапета на терасата и погледът МУ проследи мъртвите трупове на животни долу, които за секунди обсипаха улицата. Скаридите МУ бяха гладни, злобни и ненаситни. Същински мини Крале.
Инфектираните Зомби бяха бързи, безмилостни.
Забранена подраса, както Освободените. ТОЙ имаше план.
- Хайде бяло пухкаво ангелче, говори.- всичко това ТОЙ изрече все така обърнат с гръб, зает да гледа малката си Зомби Армия.
Desmond Dessollié.
Desmond Dessollié.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 327

Върнете се в началото Go down

Re: Мистик Фолс, след два дни

Писане by Amelia Shepherd. ♠ on Пон Авг 04, 2014 8:30 am

  Трудни характери. Приличат си прекалено много, за да могат да се разбират лесно, еднаква гордост и амбиций. Почти еднаква душа. В очите му вижда онази част от себе си, която с години е подтискала и се е опитвала да скрие. Частта от нея, която не бе добра. Напротив, тя, истинаската Амелия дори не можеше да се свърже с тази дума, тя не бе добра, но бе справедлива, не би ти помогнала ако си в беда, би се забавлява, гледайки те да страдаш, би те предала ако това би в нейна полза, не би ти дала любов, защото не е способна да обича. Приличаше на него. Сега като се замисля разбирам защо бе избрала да бъде превърната от ТОЙ, а не от ТЯ. По-лесно бе да ти бъде господар някой, който прилича на теб.
  Подсмихва се. Думите му я забавляват, мисли, че има контрол над положението, какъвто всъщност няма. 
- Моето ще го изпълниш. -  отвръща сериозно брюнетката. Среща погледа му и за двамата е ясно, че ще я превърне. Не иска да играе тази игра повече, нетърпелива е да стане една от тях. Следващите действия се развиват твърде бързо, брюнетката не осъзнава случващото се, докато тялото 'и не се озовава на земята. Болката от падането се разнася из цялото 'и тяло, не обръща внимание, преживяла е много по-лоши неща. Очите 'и са затворени, връща се назад в спомените си в онази хижа в гората. Спомня си за Древия и мъченията, на които я бе подложил. Сякаш го изживява отново, усеща болката от всеки един удар, които 'и бе нанесъл отново. Гневът се надига в нея, бясна е, има нужда да се освободи от този гняв преди да се е побъркала...тогава отваря очи. Устните му докосват нейните съвсем невинно, погледите им се срещат. Този път очите 'и са почти толкова черни колкото неговите. Не 'и дава възможност да му отговариш, устните му се озовават близо до ухото 'и, а дъхът му гали кожата 'и.
 - Предпочитам отмъщението пред сълзите. - отвръща му тя на свой ред. Донякъде е смешно, вече е премислила бъдещето си ако бъде инфектирана поне хиляда пъти и думите му са излишни, тя вече знае, че животът 'и ще бъде Ад. Но дори Адът може да бъде приятен ако знаеш как да извлечеш най-доброто от ситуацията. Последвала го е до терасата и внимателно наблюдава действията му. Не иска да го прекъсва, всъщност намиранякаква необяснима красота във видяното. Начинът по който животът бавно напуска скаридите, а след това отново се връща, но променя същността им. Едва сега разбира, че това е истинският кръговрат на живота. Тук малцина умират наистина, повечето умират и след това се връщат по-добри отколкото са били преди. Това ще се случи и с нея.
- Кажете ми какво искате да направя, за да ти Ви докажа, че съм достойна да бъде една от вас, готова съм на всичко. - минава покрай него и се спира на парапета, поглежда надолу. Тук горе се чувства сякаш е в облаците, хората долу изглеждат толкова малки и незначителни. Тя не иска да бъде незначителна.
Amelia Shepherd. ♠
Amelia Shepherd. ♠
Ангел.
Ангел.

Брой мнения : 1992
Рожден Ден : 25.06.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Мистик Фолс, след два дни

Писане by Desmond Dessollié. on Пон Авг 04, 2014 3:45 pm

ТОЙ беше озадачен от нейната смелост, но не мислеше да й позволи подобно отношение с Краля. ТОЙ не беше Кралицата или лесбо Принцесата. ТОЙ и Хейл бяха убийци.
Нямаше място да бъде нито мил, нито изслушващ, нито да говори.
Огромната МУ мускулеста ръка се стовари върху лицето на нежния ангел. ТОЙ не можеше да си позволи подобна близост. Липсата на риза ГО превръщаше в животно, в звяр, който няма граници на СВОЯТА грубост. Който няма намерение да слуша дори собственият си идеален рев.
Шамарът огласи помещението.
- Как смееш?
Гласът МУ разтресе стаята. От унесения Инфектиран по Скаридите нямаше и следа. На мястото на спящото коте се беше събудил Белият Тигър, а ръмженето МУ накара вратата на апартамента да се затръшне. Стъкленият полюлей се разби на сантиметри от крехкото тяло на хубавицата в хотела МУ.
ТОЙ отново обви ръце около шията й, с изключителна сила я подпря в отсрещната стена и изсъска на сантиметри от лицето й.
- Там, където за били устните на МОЯТА, МОЯТА повтарям Лина, само НЕЙНИТЕ, ти нямаш право да се докосваш.
Зъбите МУ разкъсаха кожата на врата й, грубо, болезнено. Амелия дори да опиташе нямаше как да се спаси от този ужас. Нямаше какво да прави преди един Бял Луд. Пред един Ураган.
А аз, чувствах се ненужен да гледам това. Изпитвах страх пред НЕГО.
Страх.
Страх от главата до петите, до всяко едно местенце.
Ръцете МУ я пуснаха. Инфектирана Отрова бе внесена в системата на жертвата. А тя щеше да умре ако ТОЙ не й позволеше да пие от НЕГО.
Ако ТОЙ не ухапеше сам СЕБЕ СИ.
- Моли се. Хайде давай да те видим! Нали си голяма изкусителка! Аз желания- НЕ ИЗПЪЛНЯВАМ! Само жалки молби. Моли се докато вриш в МОЯТ ОТРОВЕН АД!!!
Имайки предвид какво се случи преди малко, смея да твърдя, че тялото на ангела се е взривило с огън. Започнала е да гори и да копнее само за НЕГОВАТА кръв.
А ТОЙ не се насити с това.
Подхвана тялото й и го запрати по диагонал. Тежестта на момичето бе достатъчна да счупи стъклената врата на банята. Подът се обсипа с кръв и стъкла.
- Моли се.
Гласът МУ бе все по- твърд, дрезгав и все така без емоции. ТОЙ беше полудял.
ТОЙ се беше поддал, бяха се докоснали до гравираната на съдбата МУ Лина.
Неговата Исолина.
Desmond Dessollié.
Desmond Dessollié.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 327

Върнете се в началото Go down

Re: Мистик Фолс, след два дни

Писане by Amelia Shepherd. ♠ on Пон Авг 04, 2014 4:13 pm

    Усеща шамара секунда след като ръката му докосва лицето 'и. Нейното лице. Гневът отново се надига в гърдите 'и по-силен дори от преди. Смелостта му я изненадала но още по-иненадана е от глупостта му. Без значение дали си признаваше или не, той има нужда от нея. Кой друг е толкова глупав да иска да служи на неговата принцеса? Да не говорим, че никой не иска да е подчинена на луд крал, а неиният бъдещ господар е именно такъв.
- Боя се, че не ви разбрах. - отговаря му спокойно. Гласът 'и дори не трепва, вече няма дори следа от момичето, което на скоро се бе молило за милост в онази хижа в гората. Не, тя бе умряла в мига, в които Древния бе освободил Амелия, а личността, която е в момента не се страхува от смъртта. Напротив, тя иска да се върне отново на онова място. Мястото от което хората толкова много се страхуват. Адът. Готова е да продаде душата си на Дявола в замяна на могъщество.
  Полюлеят пада и се разбира едва на няколко сантиметра от нея. Дори не трепва. Няма никакви следи от видими наранявания, психически - още по-малко. Кралят е обезумял като диво животно държано в клетка, съзнанието 'и крещи да бяха, но дори не помръдва. Не, вече знае какво ще направи.
   Дори не прави опит да се измъкне от хватката му оставила се е изцяло в ръцете му Може да изчезне за секунди ако поиска но не иска Мястото 'и е тук при него При неиния крал Зъбите му разкъсват кожата 'и писъкът се изплъзва от устните 'и преди да е успяла да прехапе устни за да не извика. Нещата се развиват твърде бързо. Вече е заложил живота 'и на карта, но за едно не е познал - тя нямаше да му се моли. Тя не се моли на никого.
 - Вие сте страхливец. Обвинявате мен за грешката си, но и двамата знаем, вие докоснахте устните ми със свойте, не аз. - за нея подобни действия не значат нищо. Целувала е много мъже, ще целува още много. За него обаче не е така, той е верен на любимата си и в очите му вижда любов по-голяма от всичко, което досега е чувствала. До известна степен изпитва уважение към него заради това.
  Изправя се бавно. Отнема известне усилия да се задържи на крака, но все пак успява. Усеща мирисът на кръвта му толкова изкушаващ, прави няколко крачки напред и отново се озовава лице в лице с него.
- Не се моля на никого, кралю. Вие имате нужда от мен за своята принцеса, а ако решите, че можете да намерите по-добре - то аз не се страхувам от смъртта. - говори уверено и ясно. Няма нито следа от страх, защото тя всъщност не се страхува. Не, би трябвало да е ужасена от него, а тя е повече от впечатлена. Двамата си приличат толкова много.
-  Не се страхувам от вас. - и го целува.
Amelia Shepherd. ♠
Amelia Shepherd. ♠
Ангел.
Ангел.

Брой мнения : 1992
Рожден Ден : 25.06.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Мистик Фолс, след два дни

Писане by Desmond Dessollié. on Пон Авг 04, 2014 5:56 pm

Наблюдавайки действията на ангела не виждах добър изход от събитията. ТОЙ бе непредсказуем. ТОЙ бе съвършено умопобъркан. Съвършено не на СЕБЕ СИ.
Тялото МУ отскочи назад, събаряйки цялата останала здрава мебелировка в стаята. Вените по ръцете МУ се очертаха до невъзможно видимо състояние, придобиха катранен цвят. Косата му също, очите, действията.
- Бебе с памперс, как смееш ти?
БЕБЕ? Сериозно ли Кралю? На това ли Ви прилича Амелия? Нищо чудно като се има предвид извратения МУ начин унижава всичко, всяка една раса освен съвършената, НЕГОВАТА.
ТОЙ очеизвадно не обича ангели, най- малко тези, които не МУ се подчиняват на заповедите. В Неговите очи всички ангели бяха анимирани Купидони от детски филми и книжки.
"Как пък не ми се падна друга Придворна бе!? Как!? Проклеха ме ТЯ и Принцесата Й, пардон онези двете, от които ми СЕ драйфа всеки път щом чуя за ТЯХ."
Този път ТОЙ нямаше да й посегне повече. Да пребиеш някого, да те разбере. А да биеш някой без цел, ТОЙ не виждаше смисъл.
Сценката МУ се стори забавна. Тази си беше позволила да ГО целуне? Нов звън от смях се разнесе. ТОЙ материализира втора бутилка бърбън и седна на масивната спалня, която бе пропита с кръв.
Отпи, погледна жената, пак отпи. Усмихна се, отпи. Засмя се на смелостта й и отпи.
- Поне е ясно, че от Смърт и Бой не е те е страх. АЗ мислех, че Лусия е за "Радли" пак, а то какво било. Лусия, ах, Лусия как ми се иска да беше тука да се посмееш и ти!
И ТОЙ пак се захили.
- Колко ще издържиш без да се помолиш? Готова ли си да умреш завинаги?
Кралят не бързаше. Имаше неизчерпаема сила, имаше врагове, за които да мисли. Имаше и спомените, които го връщаха назад, когато си бе позволил да има МагКуин било то за една нощ.
Тази нощ се бе пропила в НЕГО. Тъй както Изабела в Дезмънд.
Кого ли щеше да огрее Лусия тази нощ?
- Хайде, не ме карай да чакам.- усмивката МУ се беше изпарила. Мраморът се бе върнал. ТОЙ излезе на терасата и се развика възможно най- силно и гърлено.
- Спи гнусен Град! Спи, завит в злоба и похот! СПЕТЕ всички кротко докато АЗ бдя над вас. Как са сънищата!? КАК!?
И после се върна. Седна на леглото и допи бутилката на един дъх. Запрати я по посока на умиращия ангел. но умишлено не я нарани.
Нямаше смисъл да разкрасява Ада с атлетични изпълнения.
Адът си беше хубав и без пазещи се от летящи бутилки "бебета с памперси".
Desmond Dessollié.
Desmond Dessollié.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 327

Върнете се в началото Go down

Re: Мистик Фолс, след два дни

Писане by Amelia Shepherd. ♠ on Вто Авг 05, 2014 9:37 am

  Открадна невъзможната целувка. Целуна самият звяр, може би най-злият от всички, които някога щяха да се изпречат на пътя й, но по-важното - хареса 'и. Ще запомни тази целувка, заради гнева му, заради смелостта си и защото бе по-истинска от всички целувки, преживени от нея досега. Тя никога не бе целува някого така, никога не бе влагава дори минимални чувства каквито и да били те в целувка. А в тази вложи душата си. Освободи се от невидимите окови, които доскоро я спираха. Бъдещето 'и вече е ясно, все едно са си стиснали ръцете, тя вече му е дала душата си. Вече няма по-важен от него за нея. ТОЙ. Неиният господар. А тя е НЕГОВА, ще направи всичко за него.
   Засмива се на думите му, но не казва нищо. И за двамата е пределно ясно защо бе посмяла да му говори така, сигурна е, че ТОЙ я разбира без обяснения. 
- Наричате ме луда, така ли, Кралю? - пита брюнетката без да ГО поглежда. Тя може би наистина е луда, но не е единствената луда в стаята. ТОЙ e по-луд от нея.
- А вие готов ли СТЕ да ме оставите да умра? - пита отново ангела. Отговорът е ясен, иска да го чуе от него. Отвровата се разпространява из тялото 'и, всичко в нея крещи отчаяно умоляващо за кръвта МУ. НЕГОВАТА кръв и новия живот, който ще 'и донесе това. Изчакала го е да се върне отново в стаята, седи седнала на огромното легло с балдахин, където до преди броени минути седеше ТОЙ. Среща погледа МУ. Хваща ризата му и го дърпа към себе си, оставя го да падне върху леглото и след секунди се отпуска до него.
- Превърнете ме. - проговаря тихо, гласът 'и е различен някак глух и далечен.  Тялото 'и с лекота се отпуска на леглото, чувства крайниците си натежали прекалено тежки, за да ги движи. Това е, трябва да реши дали иска да умре или да живее. Гордостта 'и не позволява да се моли за живота си, но сега я ръководи нещо по-важно - желанието да бъде силна, а не може да бъде силна ако умре.
- Моля ВИ. - изрече го. Падна толкова ниско, превърна се в една от много, които е превърнал. Ръката 'и с голямо усилие се озовава на лицето му, погледите им се срущат, чувства дъха му върху устните си и въпреки това не го целува отново. Не, не го прави, защото не бива. Вече е съжалила за предишната целувка, но е късно вече му я е подарила. Уважава любовта му и е решена да не му нанася повече "щети" като тази.
- Направете ме една от вас.
Amelia Shepherd. ♠
Amelia Shepherd. ♠
Ангел.
Ангел.

Брой мнения : 1992
Рожден Ден : 25.06.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Мистик Фолс, след два дни

Писане by Desmond Dessollié. on Вто Авг 05, 2014 3:54 pm

ТОЙ бе спрял да изпитва интерес към действието, бе отклонил глава и в нея щъкаха само психо мисли.
ТОЙ бе превключил на автопилот и както бе обещал на СЕБЕ СИ нямаше да има мъртви тази нощ. А ТОЙ бе верен единствено на СЕБЕ СИ.
По ръката МУ плъзнаха струйки катранна течност. Той бе пробил две дупки с материализирана игла.
Може би искаше да изглежда драматичен в очите на придворната.
- Ето.
Скоро устните й намерих кръвта и малката двучленна коалиция на Отлъчените се превърна в тройна коалиция.
Хейл си имаше придворна, дали щеше да се радва от факта?
Дали щеше да ГО убие?
Надали изпитваше каквито и да е чувства.
- Излишно е да ти споменавам какво се иска от теб, нали? Излишно е, нали?
ТОЙ я погледна и тайно се надяваше да не е нужно да говори повече.
Не обичаше да говори.
Desmond Dessollié.
Desmond Dessollié.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 327

Върнете се в началото Go down

Re: Мистик Фолс, след два дни

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите