The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Дванадесет години по-рано
Съб Яну 12, 2019 2:46 pm by Elizabeth

» Да броим до 4000.
Съб Яну 12, 2019 2:03 am by Кардам

» Нашият любим спам!
Сря Яну 09, 2019 6:32 pm by Cher Night

» Потребители Vs. Администратори/Модератори
Сря Яну 09, 2019 2:08 pm by Кардам

» Търся си гадже/fwb
Вто Яну 08, 2019 5:25 pm by Elizabeth

» Другарче за РП!
Вто Яну 01, 2019 9:00 am by Elizabeth

» Ударете с ръка по клавиатурата!
Пон Дек 31, 2018 12:46 pm by Дастан ибн Фадлан

» Буквички
Сря Дек 12, 2018 1:39 pm by Дастан ибн Фадлан

» Познай цвета на блузата на следващия!
Нед Дек 02, 2018 1:18 pm by Кардам

Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

след няколко часа...

Go down

след няколко часа...

Писане by Скот Рийд on Сря Юли 30, 2014 12:08 pm

Скот направи няколко крачки, а след това се обърна. Хибрида имаше нова цел и нейното име беше Барбареле. Двамата се бяха запознали преди няколко месеца и от тогава Скот не я беше оставил намира.
През последните няколко дни бе направил доста опити за да 'и привлече вниманието, но тя изглеждаше незаинтересована, което го караше да я желае още по - силно. Не можеше да определи желанието си с думи, а с действия.
Знаете как е, момче се влюбва в момиче и прекарва неизвестен период от време по петите 'и, опитвайки се да я спечели. Е, нещата не стояха точно така между Скот и  Барбареле. В този период от време, за който се каня да ви разкажа, господин Рийд беше напълно погълнат от мисълта за нея. Постоянното отблъскване му влияеше като наркотик и беше готов на почти всичко за да превърне "не"-то в "да".  Барбареле беше неговата слабост, но Скот беше твърде горд за да го признае.
Хибрида се намираше на безлюдна улица. Не знаеше колко часа е, но знаеше само едно. Тя всеки момент щеше да мине по тази улица. Скот беше мъж с власт и влияние в града и можеше да узнае местоположението на който си поиска по всяко време и това сега най - накрая му идваше в някаква полза.
Беше накарал няколко души да му помогнат с изненадата и скоро всичко беше готово. Всички чакаха сигнала му, а той чакаше да усети присъствието 'и. Не мина много време и Рийд чу приближаващи се стъпки. Знаеше, че това е тя. Усещаше я. Обърна се и направи знак на хората около себе си да се скрият и когато най - накрая я видя, Скот се усмихна леко.
Хората около него започнаха да прииждат и оформиха кръг около него, а след това започнаха да танцуват, което Скот намираше за глупаво, но знаеше, че жените харесват такива глупости. Хибрида не отделяше погледа си от лицето 'и, защото беше много важно тя да хареса всичко, защото след малко идваше грандиозния финал.
Танцът беше глупавичък, но Скот се бе погрижил всички да танцуват перфектно и да не го изложат. След малко тълпата се раздели на две и Скот направи няколко крачки като застана пред  Барбареле. Подадоха му букет цветя и малка кутия в правоъгълна форма и той падна на едно коляно и 'и ги подаде. В цветята имаше бележка, която гласеше: "Можеш да си избереш някой от тези хора и ще ти позволя да го изядеш!", а в кутията имаше нещо, което се надяваше тя да одобри.
Рийд направи знак на хората и те се разбягаха. За миг Скот съжали, че беше направил всичко това. Всъщност, сега когато вече беше свършило, всичко изглеждаше невероятно глупаво и излишно, но просто вече се изчерпваше. През последните няколко седмици беше карал хора да рисуват по стени, плакати и телата си името и лика 'и, но това също не 'и се хареса. Предполагаше, че нещо малко по - нестандартно и сякаш извадено от глупав романтичен филм ще 'и хареса.
- Какво ще кажеш? - попита и се усмихна за кратко. Не го биваше в изразяването на емоции и всичко, което правеше сега беше нещо ново за него. Тя беше първата, за която правеше толкова много неща и първата, на която се усмихваше истински, дори и за кратко. Покрай нея беше започнал да говори по - често, а това си беше напредък. Тя го променяше без дори да го осъзнава.
avatar
Скот Рийд
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 355

Върнете се в началото Go down

Re: след няколко часа...

Писане by Chanel on Сря Юли 30, 2014 1:22 pm

Тялото ми се движеше заедно с ритмичната песен която гърмеше буквално в цялата стая.Затворила очи и подскачаща напред назад в любимата си бледо розова къса сатенета рокля,а дългата ми черна коса разпиляна по лицето ми.Уещах как музиката едва ли не тече по вените ми,а от устните ми излизаше тананикащ звук на поредната песен.Бях в стаята ми на втория етаж,а навън времето беше повече от горещо,единствено климатика ме пазеше от това да не умра от жега и точно когато свържи поредната песен се обърнах към прозореца когато забелязах,че някой ме зяпа отсреща,единствено нечии тъмни очи се виждаха и се скриха зад синьото перде щом ме зърнаха.Присвих леко очи и се усмихнах,по скоро дяволито,приближих се към прозореца с грациозна стъпка и забързан пулс от музикалния маратон преди малко.С дясната си ръка леко докоснах рамото си,като потропвах с пръсти по рамото си и свалих едната презрамка от роклята,която се свлече по ръката ми и падна свободна,но щом понечих към другата презрамка непознатия отсреща се скри и изчезна от полезрението ми.
-Пъзльо..-Казах коравосърдечно,начупих устни безразличтно и тръгнах към гардероба.Само за момент се почудих дали изобщо да се преобличам.Ядно затворих прецизно изработените врати и просто взех ключовете от колата и телефона си и тръгнах към долния етаж,знаех,че все някъде ще срещна Скот от доста време ми ходеше по петите,какво искаше това момче.Аз не бях за него,толкова много грешки направих през живота си.А и тъкмо се бях настанила в нов град,а той ме следваше като кученце.Не разбираше ли,че аз не харесвах подобни лигави работи,може би и затова си патих толкова от мъжете,а и те от мен.Стъпвайки по студените стъпала до долния етаж се спрях за секунда..
-"Ами ако той се появи отново?Ами ако наистина беше жив?"-Само при мисълта ледени тръпки побиха тялото ми и инстинктивно го покрих с ръце,а очите ми по скоро търсеха изхода,като начин на бягство.Не можех да позволя да се повтори онази случка.Миналия ми живот беше толкова ужасяващ,болката и ужаса който изпитах тогава не може да се сравни с нищо друго.Бяха най-ужасните времена.Времена които трябваше да умрат с "онзи".Та аз лично се убедих,аз самата го убих и оставих в онази мизерна дупка на края на света.
-Не..-Единствената дума която се отрони от устните ми.Забързах крачката и се опитах да се разсея с това.Но онази бележка,която получих вчера не можеше да излезне от акъла ми.Нещата написани в нея само и единствено онзи ги знаеше.Тогава нямаше кой да ми помогне или да ме чуе.
Обикалях улиците безцелно,но винаги минавах през една и съща закусвалня,беше не повече от 40 квадрата,а ниската руса леко пълничка служителка както винаги ме обслужи мило и с усмивка.Може да се намираше в най-западналата уличка в града,но всички я знаеха и имаха най-вкусните понички в града,дори по добри от тези на Дънкин Донътс.След като седнах на малките дървени масички отвън на слънце и изпих и кафето си тръгнах отново да обикалям,докато не съзрях в далечината...Скот и още няколко мъже,които при приближаването ми започнаха да танцуват.Извъртях очи,точно в момента не ми беше до тези глупости.Щом останахме на няколко крачки един от друг той направи явен знак хората да си тръгнат,а аз единствено следях с поглед това което прави.
-Да не си се събудил с мисълта да започнеш да играеш в мюзикали?-Иронично отроних и понечих да си тръгна.Не ми беше до сърчица и бонбини.Аз не бях такава.
-Няма ли да се спреш и да се откажеш?-Обърнах се и го гледах право в очите.Извъртях очи и поскочих с ръце всичко около нас.
avatar
Chanel
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 5324
Рожден Ден : 31.08.1994

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите