The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 25 потребители: 3 Регистрирани, 1 Скрит и 21 Гости :: 1 Bot

anon, Jennifer ♥, Елизабет Джак Дарк

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Chicago,2013

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Chicago,2013

Писане by Nadia Petrova on Сря Юли 30, 2014 8:23 am

First topic message reminder :

Нов ден.Нови възможности.Или поне така казваха хората.Изабела се чувстваше адски скучно.Ролята,която играеше вече три години взе да и омръзва.Въпреки,че дъщеря на един от най-големите мафиоти в цял Чикаго едва ли някога можеше да омръзне на когото и да е.След два века живот брюнетката се чудеше какъв сценарий да измисли за живота си,а когато разбра,че се издирва изгубената дъщеря на Карлос,реши че това е нова възможност за приключение.Убийства,наркотици,протитутки.А какво по-вълнуващо имаше от това.Щеше да живее живот,изпълнен с рис за живота и.Или поне другите щяха да смятат така,тъй като един куршум нямаше как да убие вампир.
Седеше в стаята си.Слънчевите лъчи неуморно се опитваха да си проправят път през спуснатите щори.Лъчовете светлина се отразяваха в огледалата и това им придаваше някаква мистика.Телевизорът беше пуснат,но Бела не го гледаше.Мислеше си,нейните неща.Как живота и се беше объркал толкова.Замисли се и за Самюел.Колко и липсваше.Как искаше сега да бъде с него,без значение къде.Припомни си всички хубави и не чак толкова,моменти с него и се усмихваше блажено.Сякаш той стоеше тук пред нея и я гледаше с меките си зелени очи,трапчинките се бяха появили върху бузите му и той и се усмихваше така,когато я видеше сутрин след като отвореше очи.
Изведнъж телефонът и звънна.Беше Маги,една от малкото приятелки,които си беше намерила,като богаташко момиче.Въпреки всичко,обичаше лукса,който и се предлагаше тук.Да,не беше истинската дъщеря на Карлос,но пък знаеше,че правеше добро на истинската такава.Едва ли тя искаше подобен баща.Бела почти не виждаше предполагаемия си татко.А и по-добре,в повечето случай я дразнеше и едвам се сдържаше да не го убие.
Карлос беше мъж на почти 50 години.За възрастта си беше доста строен.Косата му беше започнала да побелява,имаше малко бирено коремче,което беше доста смешно на фона на мускулестото му тяло.Да,Изабела забеляза всички тези неща у „баща си”.Като характер,Карлос беше ужасен човек,наистина ужасен.С Изабела разбира се се държеше добре,дори прекалено.Имаше моменти,в които и се лигавеше сякаш тя беше на пет години.Точно тогава,на Бела започваше да и писва.Но поискаше ли нещо,го имаше на момента и това и харесваше най-много.Като вампир трябваше да се храни,за това най-често използваше слугите на „татенцето”.
-Татко,излизам с Маги!-извика тя от стълбите,докато връзваше дългата си коса в стегната опашка,която се разля върху гърба и.Видя широката му усмивка,сякаш виждаше слънцето за пръв път.Бела беше свикнала с емоциите и настроенията му.Знаеше кога да го притеснява и кога не.
-Габриел,ела за момент.-да,името и всъщност не беше Изабела,а Габриел.Габриел Конрад.Не го харесваше но нима имаше друга опция.Зачуди се какво ли има този път.Излезе отвън с баща си и видя до черното и ауди да стои мъж.Висок,строен,широки рамене и очевидно малко дупе.Беше на път да се усмихне,когато чу баща и да казва:
-Новият ти бодигард!-веселото и настроение си замина за секунда.Обърна се рязко към баща си и се изсмя.
-Бодигард?Нямам нужда от такъв,знаеш,че  и сама мога да се грижа за себе си.-веднагически се опита да го накара да размисли.Бодигард!Та тя беше вампир,не и трябваше някой палячо да и тича подир задника и да се прави на голям мъжкар,за да я спасява от някой ненормалник.Тя щеше да се справи с трима като бодигарда и,наведнъж!
-Знаеш за битката,която водим с Корлеоне!Не искам да се излагаш на опастност,ако Корлеоне иска да ме нарани,то ще го направи чрез теб,а не мога да те загубя още един път!-гласът му беше тъжен,направо умоляващ.Да,знаеше за битката за надмощие между баща и и Корлеоне.Всъщност тя го харесваше,той беше старец,който знаеше какво да прави с парите си.Карлос целуна брюнетката по челото и влезе вътре,най-вероятно в офиса си,за да започне поредната далавера с наркотици.Вампирката беше свикнала.
Направи няколко крачки напред и беше застанала пред бодигарда си.Въздъхна тежко и свали слънчевите си очила.В погледът и се четеше любопитство.Беше грях,този красив мъж да бъде работник на баща и.Тя знаеше за закона,който Карлос беше приложил!Никой от служителите нямаше право да ме докосне.Щеше да отреже главата на всеки дръзнал дори да си го помисли.
-Как се казваш?-попита го меко.Наклони глава на една страна и започна да изучава лицето му,гримасата му,погледа му … всичко.Визуално този мъж беше всичко,което една жена можеше да поиска.
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down


Re: Chicago,2013

Писане by Nadia Petrova on Сря Авг 06, 2014 6:28 pm

Почувства се адски приятно,когато усети ръката му около кръста си,а другата заровена в косите и.Пое отново от аромата на парфюма му и това някак я успокои.След това обаче той се отдръпна.Чу думите му и погледна надолу.Добре,щеше да се опита да не го гледа със съжаление,но не знаеше доколко щеше да и се получи.Всъщност,тя не го съжаляваше,просто изпитваше някакво съчувствие към него.Не можеше да каже,че знаеше как се чувства.Никога не и се беше случвало подобно нещо и нямаше представа какво да му отговори.
-Не те съжалявам.Просто това,което си преживял е наистина много.Не можеш ли да се досетиш,че може би някой ден ще срещнеш хора,които може би ще искат да ти помогнат!-сопна му се.Това я подразни и си пролича.Изабела не използваше кой знае колко думи,за да отвръща на хората.Понякога дори ги сразяваше с три,четири,а сега използваше цели три изречения,което беше наистина много.
Отвори някакво шкафче и от там извади някаква верижка,която сложи на врата си.Изабела щеше да излъже ако кажеше,че не се чувства адски странно.Ситуацията определено бе доста сконфузна и тя не знаеше какво да си мисли или как да реагира.А това не се случваше никак често. Когато го видя на земята,обгърнал тялото си с ръце,вече наистина не знаеше какво да направи.Стоеше и го гледаше сякаш беше статуя.
„Имах брат.Казваше се Дейвид” Само това се въртеше в главата и.От това и стана още по-зле.Имаше усещането,че започва да се задушава.Тази история ставаше все по-трагична с всяка изминала минута.Тръгна към него и също седна на земята.Въздъхна тежко и го погледна.
-Аз съм глупачка.Не биваше да идваме тук.-затвори очи и поклати глава недоволна и ядосана на себе си.Не знаеше какво да направи,как да му помогне.Всъщност,едва ли имаше какво да направи,за да може да му мине,но все пак искаше да го направи.Гузната и съвест се обаждаше.Не,не беше включила чувствата си,така че да изпитва нещо отново,просто се ядосваше,че животът можеше да бъде толкова жесток към някого.Не че към нея не беше,тя също бе загубила скъп човек,но не и всичко,което имаше.Докато при Хенри и семейството му беше станало точно това.
-Къде са сега Хенри?Къде са родителите ти?-запита го тя с поглед,питащ дали не бе отишла твърде далеч с въпроса си.
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Cara Coburn. on Чет Авг 07, 2014 5:39 am

Хенри не искаше подаяния. Не искаше и чужда помощ, за да си стъпи на краката. Искаше сам да го направи, защото вярваше, че именно така ще открие отново кой всъщност е. Беше забравил себе си някъде тук под всички тези отломки и спомени. Но имаше напредък, вече говореше  за това, колкото и трудно да беше.
О' Конър се изправи, хвана ръката на Габриел и й помогна да стане. Погледите им се засякоха отново и сякаш искри прехвърчаха между тях. Невидими, но силни и главозамайващи. Той поклати глава, давайки й да разбере, че щяха да продължат темата някой друг път, беше му прекалено много за една вечер.
- Може ли да тръгваме вече? Ще се върнем друг ден тук, обещавам.
Гледаше я меко, очите му сякаш галеха кожата й, а малка усмивка изкривяваше краищата на устните му. Да, наистина щяха да се върнат. Искаше да спаси всичко, което е останало тук. Знаеше, че си струва. Но беше далеч от мисълта да поправя всички щети на къщата. А и нямаше пари дори и за да ремонтира своята стая.
Вече беше късно, минаваше полунощ и лампите осветяваха улиците. Движението бе както винаги натоварено и пътя до имението на Габриел щеше да им се стори дълъг. Телефонът му звънна, погледът му се спря на лицето на брюнетката и той въздъхна тежко. Беше баща й и питаше къде по дяволите бяха и защо тя вече не си беше у дома.
- Попаднахме в задръстване. Мисля, че няма да отнеме още много докато я докарам.
Чу се само едно сърдито "побързай", а след това затвори. Беше си навлякъл проблеми още първия ден, но не се изненадваше. Винаги го правеше и нямаше да е той ако нещата се развиваха по друг начин. Беше излъгал, но за свое собствено  добро и за доброто на тъмнокоската. След минута потеглиха наистина, Хенри заобиколи по тъмните улички за по-пряко, а и за да избегне истинското задръстване. Прозорецът му беше отворен, лявата му ръка бе подпряна на почти сваленото затъмнено стъкло, а вятърът разрошваше късите кичури коса.
- Благодаря ти.
Каза той, но не отдели очи от пътя. Ако не беше твърдоглавието й, О'Конър никога нямаше да стъпи там. Дори понякога се случваше да заобикаля, за да не минава през нея улица и да избегне тъжния поглед на самотната къща. Десетина минути по-късно колата спря пред имението и той изчака Габриел да слезе. Пръстите му барабанеха нервно по волана, гледайки я как се отдалечава. Накрая излезе навън, извика името й и каза, че е забравил нещо. Стигна до нея, плъзна рязко пръстите си в косата й и устните му намериха нейните.
Cara Coburn.
Cara Coburn.
Човек.
Човек.

Брой мнения : 997

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Nadia Petrova on Чет Авг 07, 2014 2:03 pm

Всъщност самата тя не знаеше дали искаше да се върне отново в тази къща.Инатът и я беше накарал да се почувства глупаво и да попадне в ситуация,в която наистина не бе попадала досега за толкова много години.Никога не знаеше какво да каже на хора,които имаха тежко минало и го разкриваха пред нея.За сметка на това обаче,вампирката никога не разказваше за своето минало.А и по-добре,кой знае колко хора щяха да я сметнат за луда ако им кажеше коя беше в действителност.
Усети искрите,които прехвърчаха между тях.Да,имаше нещо.Да,може би това нещо беше приятно,но беше забранено.А и тя не беше за него,нито той за нея.И всичко това не поради факта,че беше беден.Не искаше да рискува,Хенри да загуби главата си заради нея.И без това всичко,което беше преживял днес му беше достатъчно.Стана и любопитно как бе успял да се отвори пред нея.Да започне да и разказва за предишния си живот,въпреки че Габриел за него бе просто една непозната,а Изабела още повече.Никой от Чикаго не я познаваше.Бела беше в сянката на дъщерята на Карлос,който пък от своя страна наруши мислите и спокойствието,и звънна.Видя,че Хенри не остана особено доволен от разговора.Карлос определено можеше да скапе настроението на всеки само с една дума.
Качиха се в колата и пътуваха в пълно мълчание.Дори не бяха пуснали и музика.Синеокият мъж си гледаше пътя,а брюнетката гледаше някъде в страни.Зачуди се как за една вечер бе успяла да свърши толкова много глупости.Първо,изкара го извън нерви в бара,второ бутна го в басейна,съблече дрехите си пред него,натискаше му се,след това пък го затътри в къща,която се оказа,че е част от миналия живот,който така му липсваше,а сега най-вероятно щеше да се разправя и с баща и,като се върнеха в имението.
Погледна го странно,когато той и благодари.За какво по-точно и благодареше?Че цяла вечер се занимаваше с нейните идиотщини ли?Подсмихна се,стисна устни и отново върна погледа си през прозореца.След малко вече паркираха пред голяма входна врата на къщата.Изабела не знаеше дали трябваше да каже нещо,затова просто стана и излезе от колата без да каже и думичка.Може би едно „Лека вечер” щеше да свърши работа,но реши да си го спести.Вече беше почти в къщата,когато чу Хенри да вика името и.Обърна се и след секунди,когато той се озова до нея,тя се стъписа.Целуваше я толкова диво и буйно,но все пак нежно и някак ефирно.В момента на изненадата,брюнетката не успя да измисли как да реагира затова отвръщаше на целувката му по същия начин.Ръцете и се увиха около врата му,като от време на време се спускаха и към гърба му,както и към широките му рамене.Да,целуваше се страхотно спор нямаше,но какво по дяволите правеше?Отдръпна се от него и го погледна.В тъмнината видя как сините му очи проблеснаха срещу нейните.Видя и леката усмивка,която се бе появила на устните му.Той да не би да си помисли,че с една целувка и вече я притежаваше?Направи няколко крачки назад без да каже и дума,а единственото което се случи беше това,че ръката и се отплесна и се озова върху бузата му.Врътна се на пети и буквално избяга от него.Качи се по най-безшумния възможен начин в стаята си и побърза да си легне.Какво по дяволите го бе прихванало?Цял ден и цяла нощ ясно и показваше как няма никакъв интерес от нея,как дори не го беше грижа дали ще се разхожда гола покрай него,а сега изведнъж я целуваше.И то как само?Всичките тези размисли,както и цялата суматоха днес я бяха изтощили,затова тъмнокоската бързо се пренесе в страната на сънищата.
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Cara Coburn. on Чет Авг 07, 2014 2:58 pm

Шамарът не дойде неочакван за него. Не беше като гръм от ясно небе, по-скоро нещата се движеха по "план, точно както знаеше, че тя ще постъпи. Повече щеше да остане изненадан ако просто го беше оставила и бе влязла вътре. Хенри плъзна пръстите си по зачервената буза, а на лицето му се появи широка усмивка. Облиза влажните си устни, по които бе попил нейния вкус и тръгна обратно към  колата. Качи се вътре, пусна радиото и се запъти към дома си. След целия емоционален ден беше изтощен, имаше нужда от студен душ и почивка. Караше бързо, малко по-бързо от обикновено и минаваше на червено, сякаш се бе запътил на някъде и беше въпрос на живот и смърт. Пет минути по-късно беше у дома си, пусна ключовете си върху дървената масичка в хола, извади кутията с цигари от джоба си и запали една. Отиде до прозореца, подпря ръце на рамката и се загледа в небето, което бе осеяно със звезди, надничащи любопитно през прозореца му. Щом я изпуши, хвърли фаса навън и съблече дрехите си. Влезе в банята и пусна ледената вода, която обля цялото му тяло. Седя около петнадесет минути там, за да прочисти хилядите мисли, върнали се в главата му. Накрая спря водата, уви бялата хавлия около кръста си и отиде в хола, където бе приготвил чисти дрехи предварително. Облече се, приготви си бърз сандвич за вечеря и легна да спи. Нощта щеше да бъде дълга, а съзнанието му бавно започваше да се изпразва заради умората. Така и не разбра в кой момент точно беше заспал.
На сутринта се събуди от досадната аларма и едва не разби будилника в отсрещната стена. Разтри сънено очи, изправи се мързеливо и влезе в банята. Изми зъбите и очите си, преоблече се за работа и излезе енергично от апартамента. Слънцето грееше още от ранни зори, обещаващо един особено горещ ден. Качи се в колата, запали двигателя и за отрицателно време пристигна в огромното имение, където Габриел вероятно още спеше. Побърза да влезе в кухнята, където домашната помощница го очакваше с чаша горещо кафе и лека закуска. О'Конър я поздрави радостно, намести се на един от високите столове зад барплота и започна да закусва. Говореха си общи неща и след като той приключи с храненето и кафето, погледна часовника си. Наближаваше девет,а брюнетката още я нямаше. Реши да понахалства, затова тайно се качи по извитото стълбище и намери стаята й. Влезе неканен вътре и я видя на леглото, все още спяща. Приближи се тихо до фотьойла, намиращ се на около метър до нея и седна удобно, гледайки я и чакайки я да отвори очи.
Cara Coburn.
Cara Coburn.
Човек.
Човек.

Брой мнения : 997

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Nadia Petrova on Чет Авг 07, 2014 4:04 pm

Тази нощ Изабел се въртя доста в леглото.Събуждаше се през няколко часа и това я дразнеше допълнително.Когато най-накрая заспа спокойно,брюнетката започна да сънува части от миналото си.Как Дийн я беше превърнал,как обикаляха света заедно,как се запозна със Самюел,сватбата им.Отделни моменти,които щяха да я накарат да стане сантиментална веднага щом се събуди.Отвори сънено очи и се протегна,издавайки странни звуци,докато всяка кост в тялото и изпукваше.Обърна се на една страна и пред нея стоеше не кой да е,а О’КОнър.Стресна се.Не очакваше да види някой в стаята си,а още по-малко този някой да бъде мъжа,който снощи я целуна без позволение.
-Какво по дяволите правиш в стаята ми?-запита го раздразнена.Нима щеше да и вдигна нервите още от сутринта?Загърна се с чаршафа,въпреки че усещаше горещината.Обви малкото си тяло в бялата завивка и се изправи от леглото.Отиде до прозореца и го отвори,като се усмихна блаженно,когато усети как вятъра се блъска в лицето и.Обърна се отново към охранителя си и го гледаше лошо.
-Защо го направи?Защо ме целуна снощи и защо сега си тук,в моята стая и ме гледаш докато спя?Зловещо е знаеш ли?-издрънка всичките тези неща наведнъж.Но тя добре знаеше,че нямаше да го остави на мира,докато не получеше отговорите си.Искаше да разбере защо снощи цяла вечер и се правеше на недостъпен,а сега изведнъж всичко се промени.Да,беше и споделил основата част от историята си.Да,Изабела се чувстваше зле за него,но всичко свършваше до там.Факта,че снощи му се беше натискала не значеше нищо.През главата и минаваха разни похотливи мисли вярно,но и това не означаваше,че тя си отваряше краката за всеки.
Телефонът и звънна.Отиде да провери кой я търси и изпъшка недоволно.Беше обещала на Крисчън,че ще излязат днес,но никак не и се занимаваше с него.Въпреки това обаче винаги спазваше обещанията си,без значение дали и се нравиха или не.И ето,че след пет минутен разговор,Габриел имаше среща с един от най-желаните мъже в цял Чикаго.Да,Крисчън наистина беше красив,млад мъж,който въртеше парите на баща си доста умело.Адвокатстката му фирма процъфтяваше и за това бе виновен само и единствено Крисчън.Изабела се тръшна недоволна на леглото и изпъшка силно.Обърна се отново към Хенри,като беше подпряла главата си върху ръката си и го гледаше любопитно.
-Е,все още очаквам отговорите на въпросите си.-пръстите и започнаха да барабанят по леглото,а тя го огледаше очаквателно.
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Cara Coburn. on Чет Авг 07, 2014 5:40 pm

Започваше да му доскучава. Беше в стаята от петнадесет минути, а тази проклета тишина го убиваше. Мразеше я, може би, защото тогава чуваше проклетите си мисли дяволски добре. Хенри се засмя при изненаданото й изражение, когато Габриел отвори очи. Знаеше, че тя най-малко очакваше това и именно затова бе толкова решен да го направи. Беше се отпуснал удобно върху фотьойла и гледаше гримасите,които минаваха по лицето й. Толкова много емоции, че сам се объркваше. Не беше способен да различи какво изпитва най-силно в този момент, но залагаше на раздразнението.
- Чакам да се събудиш. Зяпам те. Такива неща.
Отвърна разсеяно и повдигна рамене. Ухили се широко, имаше вид на младо хлапе, което току що бе срещнало момичето, с което щеше да излиза на среща по-късно. О'Конър облиза устните си, проследи я с поглед до прозореца и не успя да отрече факта, че дори така изглеждаше адски секси. Косата й беше рошава, тялото й бе увито в чершаф, сякаш току що се измъкваше от леглото след бурна нощ. Той поклати глава, за да избие тези мисли от съзнанието си и погледна разсеяно в страни.
- Целунах те, защото исках. Дойдох тук, защото исках. Е, зловещата част не я исках, но нямам проблеми и с нея.
Отговорът му несъмнено щеше да я подразни. А повярвайте ми, това беше истинска магия, опияняващо чувство, което галеше сетивата изцяло. И двамата определено щяха да започнат да се дразнят отново, миналия ден не променяше нищо. А и той не искаше да се променя нищо. Фактът, че й беше казал по-голямата част от историята си си беше просто факт, който не влияеше на ситуацията. Както ясно беше казал - не искаше ничие съжаление, нямаше и да го приеме.
Хенри се изправи ловко от мястото си, приклекна до леглото и постави ръце върху мекия матрак, заставайки лице в лице с нея. Големите му сини ириси изпиваха нейните, а горещия му дъх се разбиваше в устните й, карайки ги да потрепват. Езикът му навлажни неговите, сякаш за да я подразни и предизвика.
- Е,  с кой глупак ще излизаш? Къде трябва да те закарам? - попита той с равен тон. - Или предпочиташ да останем тук, в леглото ти, съвсем сами. - прошепна по-тихо, а гласът му звучеше дрезгаво и примамливо. Шегуваше се, разбира се, но умираше от любопитство да види реакцията й.
- Ще те чакам долу. Побързай, моля те.
О'Конър стана от леглото, намигна й закачливо и излезе с широка усмивка на лицето си, оглеждайки се предпазливо в коридора, който за негово щастие беше празен.
Cara Coburn.
Cara Coburn.
Човек.
Човек.

Брой мнения : 997

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Nadia Petrova on Пет Авг 08, 2014 7:17 am

Предизвикваше я.Караше да изпитва емоции,които никога досега не си беше представяла,че ще изпита.Подлагаше търпението и на изпитание,дали щеше да се издържи на действята му,които бяха коренно различни в сравнение с вчерашните.Зачуди се защо му беше да го прави?Може би му беше неловко заради снощи и искаше да премахне този натежал въздух помежду им?Или просто наистина беше задник и искаше да я подразни.Е,успя.
-Искаш ли да знаеш защо те шамаросах?Защото беше твърде нахално от твоя страна!А аз не обичам нахалници!-смъмри го и когато усещаше дъха му върху устните си не промълви нищо.Просто стоеше и се всзираше в очите му,сякш беше хипнотизирана.
Не искаше да се вижда с Крисчън.Не и беше интересно с него.Той говореше само и единствено за пари.А щом някой заговореше за финанси,Изабела губеше всякакъв интерес.Но нямаше избор,беше обещала.Отиде до гардероба и оттам извади една симпатична рокличка,стигаща до коленете и.Флоралните мотиви бяха навсякъде,което я правеше да изглежда като малка,приказна фея.Изправи набързо косата си,сложи лек,летен грим.Намери платформи също с цветни мотиви,взе чантата си и слезе долу в кухнята,където Хенри щеше да я чака.Видя го да стои на един от столовете и да отпива от кафето си.Отиде до него и грабна чашата от ръцете му.За да се види с Крисчън,Изабела имаше нужда от кафе,много кафе.Все пак трябваше да остане будна,докато той и говореше глупости.
-Не знам какво ще правиш ти там всъщност.Не мисля,че е добра идея да идваш с мен,Познавам Крисчън,през цялото време ще те гледа лошо и накрая няма да се въздържи да не направи някой коментар.По-добре остани тук.Аз ще се оправям с баща ми.-посъветва го брюнетката.Наистина не искаше да гледа разправии само защото Крисчън не можеше да си държи езика зад зъбите.Още едно нещо,което я дразнеше у него беше,че той се имаше за нещо повече от всички.Смяташе,че с пари може да си купи всичко,но не беше така.Всъщност донякъде беше,но имаше едни специфични неща,които просто нямаше как да се купят.Тях или ги притежаваш или не.Шоколадовите и очи го гледаха странно.Нито надменно,нито пък твърде мило.
-И ако още веднъж те намеря в стаята си ... –тук замлъкна.Осъзна,че ако каже „ще те кажа на баща ми” звучеше така,сякаш Изабела беше дете в детската градина.-ще се постарая да не проходиш отново.
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Cara Coburn. on Пет Авг 08, 2014 5:56 pm

Тя не обичаше нахалници. Това го развесели. Можеше да се каже, че дори направи утрото му приятно. Засмя се за кратко, после прехапа заядливо устната си. Изглежда, че Габриел щеше да си има проблеми, защото той не беше от хората, които се страхуваха да си поискат нещо. Или по-скоро да си го вземат. Не обичаше да пита, да чака за отговор или пък да иска разрешение. Просто си взимаше това, което искаше и това беше. Не му пукаше дали ще си навлече нечий гняв, просто си беше такъв и не смяташе да се променя.
Хенри допушваше цигарата си, когато брюнетката се появи и буквално грабна чашата с кафе от ръката му. Той я изгледа недоволно и стана от стола си почти моментално.
- Кой е нахален сега?
Заяде се той, гледайки я накриво, но едва сдържаше смеха си. Изслуша я и накрая осъзна, че вероятно се опитва да се отърве от него, за да е сама с този Крисчън. Не се ядоса, дори не трепна, но това не му беше по вкуса. Той поклати отрицателно глава и взе ключовете си, които бе оставил на плота. Хвърли ги високо във въздуха, после ловко ги улови и ги стисна в ръката си. Подкани я да тръгват и изгаси набързо фаса в пепелника.
Последва я навън, качи се в колата и я изчака. След минута тръгнаха към адреса, който тя му беше дала. Всъщност беше любопитен за този Крисчън. О'Конър също беше учил в колеж за адвокат и меко казано беше наясно с всичко в тази област. Познаваше всяка вратичка в закона, знаеше отлично правата си и донякъде искаше да види дали това богаташко синче просто се фука с работата си или наистина разбира от нея.
- Мисля, че пристигнахме.
Съобщи с равен тон, погледна я закачливо и изгаси двигателя. Излезе от колата, а после влязоха заедно в огромната сграда, пред която се намираха. Всичко беше красиво, стените бяха в кремав цвят, а по тях имаше окачени красиви, скъпи картини. Личеше си, че дизайнерът има вкус, защото бе превърнал това място почти в шедьовър. Самодоволно или не, стария му дом с лекота можеше да бъде признат за по-луксозен от това тук.
Cara Coburn.
Cara Coburn.
Човек.
Човек.

Брой мнения : 997

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите