The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 25 потребители: 3 Регистрирани, 1 Скрит и 21 Гости :: 1 Bot

anon, Jennifer ♥, Елизабет Джак Дарк

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 8:22 pm

Chicago,2013

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Chicago,2013

Писане by Nadia Petrova on Сря Юли 30, 2014 1:23 pm

Нов ден.Нови възможности.Или поне така казваха хората.Изабела се чувстваше адски скучно.Ролята,която играеше вече три години взе да и омръзва.Въпреки,че дъщеря на един от най-големите мафиоти в цял Чикаго едва ли някога можеше да омръзне на когото и да е.След два века живот брюнетката се чудеше какъв сценарий да измисли за живота си,а когато разбра,че се издирва изгубената дъщеря на Карлос,реши че това е нова възможност за приключение.Убийства,наркотици,протитутки.А какво по-вълнуващо имаше от това.Щеше да живее живот,изпълнен с рис за живота и.Или поне другите щяха да смятат така,тъй като един куршум нямаше как да убие вампир.
Седеше в стаята си.Слънчевите лъчи неуморно се опитваха да си проправят път през спуснатите щори.Лъчовете светлина се отразяваха в огледалата и това им придаваше някаква мистика.Телевизорът беше пуснат,но Бела не го гледаше.Мислеше си,нейните неща.Как живота и се беше объркал толкова.Замисли се и за Самюел.Колко и липсваше.Как искаше сега да бъде с него,без значение къде.Припомни си всички хубави и не чак толкова,моменти с него и се усмихваше блажено.Сякаш той стоеше тук пред нея и я гледаше с меките си зелени очи,трапчинките се бяха появили върху бузите му и той и се усмихваше така,когато я видеше сутрин след като отвореше очи.
Изведнъж телефонът и звънна.Беше Маги,една от малкото приятелки,които си беше намерила,като богаташко момиче.Въпреки всичко,обичаше лукса,който и се предлагаше тук.Да,не беше истинската дъщеря на Карлос,но пък знаеше,че правеше добро на истинската такава.Едва ли тя искаше подобен баща.Бела почти не виждаше предполагаемия си татко.А и по-добре,в повечето случай я дразнеше и едвам се сдържаше да не го убие.
Карлос беше мъж на почти 50 години.За възрастта си беше доста строен.Косата му беше започнала да побелява,имаше малко бирено коремче,което беше доста смешно на фона на мускулестото му тяло.Да,Изабела забеляза всички тези неща у „баща си”.Като характер,Карлос беше ужасен човек,наистина ужасен.С Изабела разбира се се държеше добре,дори прекалено.Имаше моменти,в които и се лигавеше сякаш тя беше на пет години.Точно тогава,на Бела започваше да и писва.Но поискаше ли нещо,го имаше на момента и това и харесваше най-много.Като вампир трябваше да се храни,за това най-често използваше слугите на „татенцето”.
-Татко,излизам с Маги!-извика тя от стълбите,докато връзваше дългата си коса в стегната опашка,която се разля върху гърба и.Видя широката му усмивка,сякаш виждаше слънцето за пръв път.Бела беше свикнала с емоциите и настроенията му.Знаеше кога да го притеснява и кога не.
-Габриел,ела за момент.-да,името и всъщност не беше Изабела,а Габриел.Габриел Конрад.Не го харесваше но нима имаше друга опция.Зачуди се какво ли има този път.Излезе отвън с баща си и видя до черното и ауди да стои мъж.Висок,строен,широки рамене и очевидно малко дупе.Беше на път да се усмихне,когато чу баща и да казва:
-Новият ти бодигард!-веселото и настроение си замина за секунда.Обърна се рязко към баща си и се изсмя.
-Бодигард?Нямам нужда от такъв,знаеш,че  и сама мога да се грижа за себе си.-веднагически се опита да го накара да размисли.Бодигард!Та тя беше вампир,не и трябваше някой палячо да и тича подир задника и да се прави на голям мъжкар,за да я спасява от някой ненормалник.Тя щеше да се справи с трима като бодигарда и,наведнъж!
-Знаеш за битката,която водим с Корлеоне!Не искам да се излагаш на опастност,ако Корлеоне иска да ме нарани,то ще го направи чрез теб,а не мога да те загубя още един път!-гласът му беше тъжен,направо умоляващ.Да,знаеше за битката за надмощие между баща и и Корлеоне.Всъщност тя го харесваше,той беше старец,който знаеше какво да прави с парите си.Карлос целуна брюнетката по челото и влезе вътре,най-вероятно в офиса си,за да започне поредната далавера с наркотици.Вампирката беше свикнала.
Направи няколко крачки напред и беше застанала пред бодигарда си.Въздъхна тежко и свали слънчевите си очила.В погледът и се четеше любопитство.Беше грях,този красив мъж да бъде работник на баща и.Тя знаеше за закона,който Карлос беше приложил!Никой от служителите нямаше право да ме докосне.Щеше да отреже главата на всеки дръзнал дори да си го помисли.
-Как се казваш?-попита го меко.Наклони глава на една страна и започна да изучава лицето му,гримасата му,погледа му … всичко.Визуално този мъж беше всичко,което една жена можеше да поиска.
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Cara Coburn. on Чет Юли 31, 2014 12:48 pm

Изминалата нощ беше тежка. Хенри тъкмо се бе прибрал у дома, а две русокоси момичета го придружаваха. Бяха пияни. Чернокосото момче бе изпило цяла бутилка уиски, за да удави болката си. По-малкият му брат бе изгубил живота си преди три месеца, но още му беше трудно да свикне с мисълта, че него вече го нямаше. След случилото се осиновителите на Хенри бяха изгубили почти всичко. От елитно семейство се бяха превърнали в поредните хора, живеещи под наем в бедняшкия квартал. Майка му бе започнала да взима наркотици, а баща му просто бездействаше сякаш не му пукаше повече за нищо и никой.
О'Конър се бе изнесъл в собствен апартамент преди няколко дни. Помещението не беше много голямо, но му бе достатъчно като за начало. Жилището му още беше в ремонт, затова стените бяха голи и сиви, от тавана висяха електрически крушки, а подът бе прашен и студен. Единствено холът бе почти завършен. Трябваха му пари, за да обзаведе изцяло новия си апартамент, а все още бе далеч от идеята за заеми и продажба на наркотици.
След секса с блондинките, Хенри грубо им показа вратата и я затръшна след тях. Беше изморен, виеше му се свят от целия изпит алкохол и единствено искаше да заспи. Половин час по-късно успя.
На сутринта се събуди със силно главоболие и няколко изгубени спомена. Погледна часовника си и забеляза, че времето не е на негова страна. След четиридесет минути трябваше да бъде в имението на Карлос, за да започне работа. "Първи ден на новата работа, а ти ще закъснееш? Глупаво, Хенри." - помисли си и се намръщи. Полежа още минута и с мързелива походка влезе под душа. Изкъпа се с ледена вода, знаейки че това е единствения начин да се посъвземе от предната нощ. Извади от гардероба чисто нов черен костюм и набързо се облече. Спести си досадната вратовръзка, а сакото си наметна през рамо. Нави ръкавите на бялата си ленена риза до лактите, нахлузи я в панталона си, обу се и грабна ключовете за колата си. Единственото нещо, което бе запазил след смъртта на брат си Дейвид. Неговата кола. Бяло ауди с лъскави джанти, черен капак и кожен салон. Нямаше да замени тази кола с нищо на света. Щом се качи в нея, О'Конър настъпи газта и потегли към голямото имение. Спомни си, че някога и той живееше в подобно. Но не изпитваше завист или омраза, по-скоро съжаление към осиновителите си. Знаеше, че обичат и него, и Дейвид като собствени деца и го болеше, че мъката контролираше живота им.
Взе си кафе по пътя, изпуши една цигара и няколко минути по-късно се намираше пред имението. Паркира в близост до някакъв фонтан и излезе от колата си. Подпря се на предницата и скръсти ръце пред гърдите си. Виждаше новия си шеф и дъщеря му, която трябваше да пази. Призляваше му от този факт, но щеше да се справи. Сложи черните си слънчеви очила на лицето и не обели нито думичка.
- Хенри.
Отговори сухо на въпроса й и се изправи. Беше красива, без никакво съмнение. Чудеше се дали и душата й беше такава? Всъщност не му пукаше. Просто щеше да си върши работата и щом събереше достатъчно пари, щеше да се махне. О'Конър отвори вратата си, настани се на шофьорското място и я подкани с раздразнен поглед, прикрит зад черните стъкла на очилата му. Вероятно трябваше да й отвори вратата и да се държи като джентълмен, но щеше да пропусне тази част. Поне днес.
- Къде отиваме?
Попита щом Бела влезе и запали колата.
Cara Coburn.
Cara Coburn.
Човек.
Човек.

Брой мнения : 997

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Nadia Petrova on Чет Юли 31, 2014 7:11 pm

Хенри значи.Всъщност очакваше нещо като Джошуа или Джейсън,но и Хенри и вършеше работа.Не че знаеше за какво точно,но предполагаше,че с времето прекарано с него щеше да разбере.
Беше повече от очевидно,че не беше спал кой знае колко много.Като вампир Бела можеше да види дори и през очилата му,че той едвам държеше очите си отворени,а силното и обоняние долавяше силния аромат на алкохол,лъхащ между плътните му,розови устни.
Хенри седна в колата без дори да отвори вратата на брюнетката.Това я подразни,но не каза нищо.Този път щеше да си премълчи,но не смяташе да си спести коментара за алкохола.
-Не знам дали знаеш,но да пиеш един ден преди първият ти работен ден,не е добра идея.Лъхаш на алкохол от километри,радвай се,че баща ми не те надуши!-А и как щеше да го направи,той нямаше нейното обоняние,но вампирката искаше да му покаже още от самото начало,че тя е шефката.Той беше длъжен да се съобразява с всичките и прищевки и то без дори да си помисли да направи някакъв коментар.
Облегна се назад върху кожената седалка и се загледа напред.
-Пето авеню.-каза строго и обърна глава на една страна.Отвори прозореца и аромата на парфюма и се разнесе из колата,омайвайки и двама им.Мирисът на ванилия и череша оставяше свеж аромат навсякъде около нея,което я караше да се чувства свежа.Беше сигурна,че и Хенри го усещаше.Поглеждаше към него през няколко минути,но от червените и устни не се процеждаше и звук.Личеше му,че не беше в добро настроение,а на Изабела хич не и се нравеха мрънкащи и сърдити хора.
След петнадесет минути,колата спря пред един от най-големите молове в Чикаго.
-Няма нужда да слизаш и да ми отваряш вратата!-подметна тя,подсмихвайки се някак ехидно.Слезе от аудито и се заогледа.Насреща си видя Маги и се запъти към нея с широка усмивка на лице.Прегърнаха се,размениха си няколко целувки по бузите и побързаха да си кажат една на друга колко са красиви.
-Маги,това е Хенри.Бодигарда ми.-обърна се към нея и направи отвратена физиономия,след което отново обърна красивото си лице към чернокосия мъж.Шоколадовите и очи проблеснаха срещу него,показвайки му че нямаше да му е много лесно с нея.
-Ще се качиш с нас.Ние ще седнем да пийнем по нещо,а ти ще стоиш на съседната маса.Спокойно,питието е от мен.-смигна му и се врътна на пети.Хвана Маги под ръка и двете се запътиха към входа на мола,където ги очакваше бар,пълен с алкохол и красиви,лесни мъже,с които щяха да се подиграват цяла нощ.Само и единствено Маги и се връзваше на лошите идеи.И Изабела знаеше,че са такива но поне пък се забавляваше.Да,определено ролята и на богато,разглезено момиче беше идеалната за нея.Беше очевидно,че се справяше доста добре.
Докато вървяха към бара от време на време се обръщаше назад,за да види дали Хенри е с все още с тях или е решил да напусне.Е,оказа се,че се движи плътно зад тях.Усмихваше му се всеки път,щом погледите им се засекат.Беше интересно да види реакцията му на всяко едно нейно действие.Ако стъпеше на криво и се осмелеше да я докосне,и да наруши едно от най-важните правила на баща и,Хенри можеше да се прости с главата си … буквално.
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Nadia Petrova on Чет Юли 31, 2014 7:11 pm

Хенри значи.Всъщност очакваше нещо като Джошуа или Джейсън,но и Хенри и вършеше работа.Не че знаеше за какво точно,но предполагаше,че с времето прекарано с него щеше да разбере.
Беше повече от очевидно,че не беше спал кой знае колко много.Като вампир Бела можеше да види дори и през очилата му,че той едвам държеше очите си отворени,а силното и обоняние долавяше силния аромат на алкохол,лъхащ между плътните му,розови устни.
Хенри седна в колата без дори да отвори вратата на брюнетката.Това я подразни,но не каза нищо.Този път щеше да си премълчи,но не смяташе да си спести коментара за алкохола.
-Не знам дали знаеш,но да пиеш един ден преди първият ти работен ден,не е добра идея.Лъхаш на алкохол от километри,радвай се,че баща ми не те надуши!-А и как щеше да го направи,той нямаше нейното обоняние,но вампирката искаше да му покаже още от самото начало,че тя е шефката.Той беше длъжен да се съобразява с всичките и прищевки и то без дори да си помисли да направи някакъв коментар.
Облегна се назад върху кожената седалка и се загледа напред.
-Пето авеню.-каза строго и обърна глава на една страна.Отвори прозореца и аромата на парфюма и се разнесе из колата,омайвайки и двама им.Мирисът на ванилия и череша оставяше свеж аромат навсякъде около нея,което я караше да се чувства свежа.Беше сигурна,че и Хенри го усещаше.Поглеждаше към него през няколко минути,но от червените и устни не се процеждаше и звук.Личеше му,че не беше в добро настроение,а на Изабела хич не и се нравеха мрънкащи и сърдити хора.
След петнадесет минути,колата спря пред един от най-големите молове в Чикаго.
-Няма нужда да слизаш и да ми отваряш вратата!-подметна тя,подсмихвайки се някак ехидно.Слезе от аудито и се заогледа.Насреща си видя Маги и се запъти към нея с широка усмивка на лице.Прегърнаха се,размениха си няколко целувки по бузите и побързаха да си кажат една на друга колко са красиви.
-Маги,това е Хенри.Бодигарда ми.-обърна се към нея и направи отвратена физиономия,след което отново обърна красивото си лице към чернокосия мъж.Шоколадовите и очи проблеснаха срещу него,показвайки му че нямаше да му е много лесно с нея.
-Ще се качиш с нас.Ние ще седнем да пийнем по нещо,а ти ще стоиш на съседната маса.Спокойно,питието е от мен.-смигна му и се врътна на пети.Хвана Маги под ръка и двете се запътиха към входа на мола,където ги очакваше бар,пълен с алкохол и красиви,лесни мъже,с които щяха да се подиграват цяла нощ.Само и единствено Маги и се връзваше на лошите идеи.И Изабела знаеше,че са такива но поне пък се забавляваше.Да,определено ролята и на богато,разглезено момиче беше идеалната за нея.Беше очевидно,че се справяше доста добре.
Докато вървяха към бара от време на време се обръщаше назад,за да види дали Хенри е с все още с тях или е решил да напусне.Е,оказа се,че се движи плътно зад тях.Усмихваше му се всеки път,щом погледите им се засекат.Беше интересно да види реакцията му на всяко едно нейно действие.Ако стъпеше на криво и се осмелеше да я докосне,и да наруши едно от най-важните правила на баща и,Хенри можеше да се прости с главата си … буквално.
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Cara Coburn. on Чет Юли 31, 2014 9:42 pm

Хенри се беше променил през последните няколко месеца. Беше изгубил и повечето от приятелите си и можеше да се нарече вълк-единак. Искаше да се махне от тук, да замине далеч и никога да не се върне, колкото и грешно да беше това. Сякаш въздухът в този град го задушаваше, всичко му напомняше да провала на живота му, а честно казано той не знаеше как точно да се справи с това.
- Виж ти, какъв късметлия съм!
Отвърна ентусиазирано на хапливия й коментар, извръщайки глава към нея, но непроницаемото му изражение бързо се възвърна. От усмивката му нямаше и следа, устните му бяха притиснати силно една в друга, сякаш се бореше да не изрече още нещо, което да му навреди. Беше ясно, че това не е работата мечта, но бе единственото, което можеше да върши сега. Усещаше бъдещите си проблеми с това разглезено богато момиченце, но не смяташе да мълчи и да се прави на глупак. Въпреки всичко О’Конър имаше достойнство, с което бе невъзможно да се раздели.
Щом чу адреса, синеокото момче веднага тръгна натам. Беше увлечен в собствените си мисли, които го терзаеха отвътре. Не беше в настроение за приказки, нито за шегички. По принцип си падаше веселяк и често бе душата на компанията, но както споменах, беше се променил и това ясно си личеше. Мразеше да си губи времето в празни приказки и излишни действия. След няколко минути колата спря. Чернокосото момче отклони мислите си, отърва се от аромата на брюнетката, който се разнасяше из целия автомобил и се усмихна доволно.
- Дори не съм си го и помислял.
Хенри свали слънчевите си очила, остави ги на таблото, посрещна образа си в огледалото и излезе от колата. Наблюдаваше двете момичета и беше меко казано отегчен.
Чу думите на Изабела и сякаш нещо в него кипна. За коя, по дяволите, се имаше тя? Държеше се нагло и високомерно още от самото начало, а това никак не беше по вкуса на нашето момче. Приближи се с две крачки към тях, погледна към чернокосата й приятелка, а после спря и сините си ириси върху нейните. Гледаше я студено, въпреки че в очите му блестяха пламъчета.
- Мисля, че ти имаш по-голяма нужда от това питие. Наслади му се.
Отвърна с равен тон и дори не трепна. Последва ги навътре в бара, хвърляше по някой и друг поглед на Изабела и продължаваше да изучава всички останали в помещението. Още с влизането го лъхна силна миризма на алкохол и тютюн. Можеше да се каже, че това събуди цигарения глад и го накара да извади картонената кутия от джоба си. Запали цигарата, дръпна си силно няколко пъти и се настани до масата на момичетата. Щом сервитьорката дойде, той реши, че е време да заобиколи правилата и си поръча двойно уиски. Продължи да пуши и да наглежда Бела, отпиваше от алкохола през няколко минути и щом забеляза, че чашата на въпросната Маги е празна, веднага повика сервитьорката. Поръча от същия коктейл, който тя пиеше и щом му го донесоха, той го взе в ръка и се доближи до масата им. Беше точно срещу тях, имайки прекрасната гледка към лицата им.
- Забелязах, че чашата ти е празна. Това никога не е хубаво.
Каза й и подпря ръце на масата, поглеждайки ту към едната, ту към другата.
- Хенри, удоволствието е мое. - представи се макар да бе неканен гост и се подсмихна. - Извини нетактичността на Бела, сигурен съм, че се канеше да ни запознае.
Cara Coburn.
Cara Coburn.
Човек.
Човек.

Брой мнения : 997

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Nadia Petrova on Чет Юли 31, 2014 10:13 pm

Харесваше и.Явно арогантността и го изнервяше,значи единственото,което трябваше да продължи да прави бе да се държи надменно.Беше си казала,че не иска бодигард.Баща и нямаше да я послуша като уволни Хенри,затова тя сама щеше да го накара да си тръгне.
Още с влизането си в бара,широка усмивка се появи на лицето на брюнетката.Огледа се и веднага видя познати лица,които и помахаха ентусиазирано.Не знаеше дали Хенри бе забелязал,но повечето и познати бяха от мъжки пол.Но нали именно това,че е сама и даваше свободата да прави каквото си поиска?
Изабела или Габриел,беше ниска с кестенява коса и шоколадови очи.Малкия и ръст доста често заблуждаваше хората,както и самата тя.По-рано днес преди да излезе и баща и да я запознае с Хенри,малкото момиче се беше нахранило от прислужницата.Жена в напреднала възраст,пълна и с много вкусна кръв.Нанси и беше любимка от всички,които беше опитвала в онази къща.
Седнаха на една маса и сервитьорката веднага дойде.Изабела си поръча голямо уиски с две бучки лед с минерална вода и се усмихна приветливо на момичето.Погледна назад и осъзна,че и Хенри ще пие същото.Смръщи недоволно вежди.Не знаеше,че можеше да се пие по време на работа.След малко смяташе да му направи забележка.Все пак смяташе,че той трябва да прибира нея ако тя се напиеше,не обратното.Всъщност ако успееше да го напие,нещата щяха да станат изключително лесни за нея.Щеше да го заснеме и по този начин щеше да има коз в ръкава си срещу него.Отърси се от тези глупави мисли и се съсредоточи в разговор с най-добрата си приятелка.Говориха си,обсъждаха и се забавляваха.Всяка разказваше за интимните си скорошни преживявания и се кикотиха все едно бяха девственици,които за първи път чуваха за секс.Но беше наистина забавно.
По едно време от нищото се появи Хенри с коктейл в ръка,подавайки го на Маги.В погледа на вампирката се прочете недоумение.Сви вежди и погледна към Маги,която пък се усмихваше като хлапачка.Да,чудесно!Точно това трябваше да се случи.Ако и Хенри се включеше в разговора за секс,Бела щеше да ги остави да си клюкарстват двамата.
„Извини нетактичността на Габриел,сигурен съм,че се канеше да ни запознае.”
Добре,това не го очакваше.Какъв беше той,за да се намесва така в чуждите разговори.Брюнетката повдигна недоволно вежди и се изсмя.Не можеше да повярва,че това се случваше.Защо Карлос избираше такива надути пуяци?Добре,може би синеокият мъж имаше правилното телосложение за охранител,но това не се означаваше,че наистина ставаше за тази работа.По-скоро Изабела го виждаше като жиголо или стриптизьор.Беше убедена,че беше гледал и подобни обяви в някой вестник,но за да не се излага толкова много е решил да кандидатства за тази работа.
-Хенри,може ли да поговорим?-усмихна се привидно фалшиво и го задърпа към най-отдалечения ъгъл на бара.Обърна се към него и кафявите и очи проблеснаха срещу него.Изабела можеше да търпи всичко останало,но в никакъв случай нагло отношение спрямо нея.Мразеше,когато някой се мислеше за нещо повече,а реалността да е съвсем различна.
-Слушай ,ако имаш дори и най-малкото намерение да развалиш настроението ми изцяло,те съветвам да не го правиш.Работиш за мен и когато кажа,че ще стоиш на съседната маса,значи ще стоиш на съседната маса!Няма да се намесваш там,където не ти е работа!Ясна ли съм?Още едно провинение и ще ти купя утрешния вестник,за да разгледаш другите обяви за работа!И още нещо!Повече никакъв алкохол по време на работа!Надявам се,че съм ясна и за това!-усмихна му се по детски,потупа го по бузата,след което го изблъска,за да мине и да се върне на мястото си Маги.Надяваше,че Хенри си беше взел поука от думите и,и щеше да мирува,докато Изабела не го накараше да си тръгнат.
-Габи,не смяташ ли,че си груба с него!-запита някак защитнически настроена към него Маги.От своя страна Изабела я погледна невярващо.Ако иска тя да дойде на нейното място и да види какво е,някой да ти тича след задника,като кученце.Беше адски досадно.Бела поклати глава и твърдо заяви,надявайки се,че Хенри ще я чуе.
-Стига Маги,знаеш,че прислугата се строява,докато има време.След това ти се качват на главата!
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Cara Coburn. on Пет Авг 01, 2014 10:59 am

Мразеше я. по дяволите.
Никога преди не бе срещал толкова надменна жена като нея. Въпреки всички тези години, в които и той беше част от елита на града, нямаше друга като Габриел. А може би просто се залъгваше, може би хората си бяха такива зад маската, която носеха. Повърхностни и коварни, борещи се за още пари и власт. Хенри рядко се хвалеше с парите си по онова време. Казваше, че средствата не са негови, а на родителите му. Подходът му винаги включваше уважение, макар често да се държеше като кретен.
О'Конър просто се усмихна в отговор на цялата реч, която Габриел му беше дръпнала и отново се върна на своята маса. Прокарваше показалеца си по ръба на чашата с алкохол и гледаше отнесено в една точка, когато дочу думите й и стисна силно зъби, за да сдържи гнева си. Сякаш в тялото му пламна пожар, който го изгаряше отвътре. Секунди по-късно усети потупване по рамото си и съзря лицето на стар приятел.
- Даниел.
Каза радостно и също го потупа по рамото. Даниел беше негов приятел откакто се спомнеха. Рядко оставаха един без друг, а винаги щом се намираха на едно и също място, проблемите ги откриваха и в повечето случаи завършваха като пребиват някой. Даниел бе висок колкото Хенри, с тъмна кестенява коса и зеленикави очи. Тялото му беше стройно, "опаковано" в чифт тъмни дънки и бяла изчистена тениска, която подчертаваше мускулите му.
- Хенри, кога, по дяволите, щеше да ми се обадиш? Потъна в дън земя... Добре, че видях колата на Дейвид отвън, за да те открия. - поде той с привидно насмешен тон,  но всъщност никак не му беше забавно. - Е, коя от двете охраняваш?
Погледът и на двамата се спря върху Габриел и Маги, а Хенри с недоволство отбеляза "брюнетката". Двамата продължиха да си приказват на общи теми и дори си направиха бъдещи планове, включващи обичайните им забавления. Около петнадесет минути по-късно Даниел си тръгна и нашето момче остана отново сам на масата си, потънал в мисли за пореден път. Реши да се придържа към плана си и да не обръща внимание на богатото разглезено бащино момиченце и просто да си върши работата. В крайна сметка искаше само парите, които ще спечели, а после щеше да изчезне от тук. Нищо повече не го задържаше.
Cara Coburn.
Cara Coburn.
Човек.
Човек.

Брой мнения : 997

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Nadia Petrova on Пет Авг 01, 2014 12:05 pm

Дали наистина беше постъпила прекалено грубо с него?Не,не смяташе така.Просто му каза истината в очите какво толкова?!Да,понякога истината болеше,но на Бела си и беше добре и в лъжа.Все пак лъжеше цял Чикаго заради това,че е дъщерята на Карлос.
Хенри се беше върнал на мястото си,а те двете с Маги продължиха разговора си от преди малко.Бяха се минали няколко часа,а броят на питиетата,които брюнетката беше изпила бе станал доста голям.Смееше се неконтролируемо,а и приятелката и го правеше още по-забавно.Брюнетката я беше предизвикала,че не може да отиде при онзи сексапилен мъж срещу тях и да го черпи с питие.Е,явно можеше да го направи.Докато блондинката се сваляше с блондина,Изабела се смееше.Беше и забавно,а когато това се случеше,тя се държеше като малко дете.
Обърна се към Хенри и го видя да разговаря с някакво момче.Наостри слух и пусна вампирските си способности в сила.Чуваше всяка една тяхна дума кристално ясно.Беше се обърнала почти към тях като любопитно ги наблюдаваше.Даниел си беше тръгнал,а тя проследи как изваяните му задни части напускаха бара.Стана от стола си и отиде до Хенри,като се подпря с лакът на рамото му.
-Не знаех,че имаш толкова симпатични приятели.-каза тя смеейки му се в лицето.В действителност,в момента Изабела не се дразнеше с него.Просто усмивката не слизаше от лицето и,заради алкохола.И тогава и хрумна странна,но забавна идея.
-Ела с мен.-хвана го за ръка и преплети пръстите си с неговите,като го задърпа към изхода.Насочи се към асансьора и когато той се отвори,двамата с Хенри влязоха вътре.Брюнетката натисна копчето за горния етаж,а докато чакаше да стигнат до там,малкото и тяло се беше доближило плътно до това на Хенри.Дъхът и се разхождаше по скулите му,а пръстите и разкопчаваха копчетата на ризата му.

Асансьорът се отвори и пред тях се показа огромен закрит басейн.Нямаше никого и само светлините,които бяха около басейна им предлагаше някаква светлина.Бела се изкикоти и отново го задърпа напред.Смени местата им.Тя застана пред него,но с лице към водната площадка.
-Хубаво е нали.Е,може да стане още по-приятно.-докато говореше вървеше напред и бавно и някак съблазнително махаше ризата на О’Конър.Хвана я в едната си ръка и я метна някъде на земята.Направи една крачка назад,за да огледа обстойно тялото му.Добре,нямаше как да отрече,че това което видя и се понрави,това се показваше и по дяволската и лукава усмивка,която си намери място на иначе така милото и личице.Направи крачка напред и се повдигна на пръсти.Устните им бяха едва на милиметри едни от други.
-Приятно къпане!-засмя се тя и в същия момент го бутна назад.Хенри падна във водата,а тъмнокосото момиче започна да се смее като лудо.С него и беше забавно не знаеше защо,може би защото беше доста напред с алкохолния материал,че дори той и се струваше достатъчно привлекателен,за да го целуне дори.
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Cara Coburn. on Пет Авг 01, 2014 10:26 pm

Скука,скука и само скука. Хенри наблюдаваше как хората идват и си отиват от тук, как завързват нови запознанства, които със сигурност щяха да продължат най-късно до сутринта. Спомняше си, че някога и той беше като тях. Двамата с Дейвид често идваха тук, изпиваха солидно количество алкохол и отпрашваха на някъде, но никога не се прибираха преди първите слънчеви лъчи да се покажат на хоризонта. Брат му му липсваше страшно много, той бе единственото истинско семейство, което някога е имал, но сега всичко беше изгубено. Него го нямаше, нямаше го и хумора на Хенри, с който толкова се гордееше. Скръбта го покварваше, превръщаше сърцето му в едно мрачно и студено място, където нямаше място за никой. Беше се затворил в себе си, пазеше в тайна кой е и какво бе миналото му, макар да знаеше, че беше нужно само да проучиш старите вестници и да го видиш на първа страница, предизвикал поредния светски скандал.
Заедно с Дейвид си беше отишло и желанието му да живее, защото в този момент той просто съществуваше. Габриел го изненада с близостта си. Той извърна рязко глава към нея, впи поглед в кафявите й ириси и щом усети миризмата на силния алкохол, попил в устните й, се извърна отново напред.
- И аз съм симпатичен.
Отвърна закачливо на думите й, поклати глава и тръгна заедно с нея, макар да нямаше никаква представа къде точно отиват. Но от него се искаше да я следва, нали? Нямаше друг избор. Изненада се отново, когато тънките й пръсти се увиха около неговите, гледаше с недоумение и побърза да измъкне ръката си от нейната. През цялото време се чудеше какво става и чак когато се озова в басейна осъзна, че това бе поредната й игра. Господи, започваше да му писва. Не беше в настроение, нямаше и да бъде. О'Конър бързо доплува до металната стълба, излезе от басейна и се приближи към нея. Гледаше я сериозно, нищо в погледа му не подсказваше какво се въртеше в мислите му. Бе напълно непредсказуем. Крачка след крачка, той се приближаваше все повече до нея, а тя от своя страна отстъпваше назад. Накрая просто спря, усещайки студената стена зад гърба си. Хенри рязко я хвана, взе я на ръце и се върна при басейна, пускайки я вътре.
- Не е честно само аз да съм в подобно положение, Габи. А и това ще ти помогне да изтрезнееш по-бързо. Едва ли искаш баща ти да те види в подобно състояние. Ще бъде много разочарован от теб.
Каза той, а на плътните му устни се изписа широка усмивка. Приклекна до басейна, сложил ръце на коленете си и заклещил пръстите си едни в други. Водата капеше от косата му, а малките капки се спускаха по гърдите му, сякаш се гонеха по кожата му. Вероятно трябваше просто да си тръгне и да я остави тук сама, да напусне работата и да си опита късмета другаде, но имаше нещо в нея, което не му позволяваше. Инстинкта му подсказваше, че тя бе нещо повече от повърхностното момиче, за което се представяше и той нямаше да се откаже докато не я видеше.
Cara Coburn.
Cara Coburn.
Човек.
Човек.

Брой мнения : 997

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Nadia Petrova on Съб Авг 02, 2014 12:34 pm

Определено остана изненадана от действията му.Не очакваше той да излезе от басейна и да се запъти към нея.Изабела вървеше назад,правейки крачка след крачка,докато не усети студена повърхност зад гърба си.Спря се,докато Хенри продължаваше да се доближава до нея.Брюнетката го гледаше право в очите с нейния специфичен игрив поглед.Определено се забавляваше да си спогаждат номера.И тогава Хенри я взе на ръце,запъти се отново към басейна,а тъмнокосото момиче викаше да я пусне и се смееше в едно и също време.Мяташе крака напред-назад,но синеокият мъж не угоди на желанието и.
Пусна я във водата,а тя от своя страна направи вълни из целия басейн.Изплува и продължи да се смее.Видя го че бе приклекнал до басейна.Доплува до там и чу думите му,че това щяло да и помогне да изтрезнее.Тя не беше пияна,просто се забавляваше.
-Това,че ми е забавно не значи,че съм пияна!-сопна се тя и отново се закиска срещу него.Бела приличаше на малко дете.Загледа се във водните капки,които се стичаха по тялото му и остана вгледана в него така за няколко секунди.Прииска и се само за един единствен миг да прокара пръсти по това тяло.Да усети аромата и гладкостта на кожата му.
И изведнъж,тя просто го дръпна за ръката и Хенри се озова в басейна заедно с нея.Продължи да се смее на сърдитата му физиономия,но не и обърна внимание.Доближи се до него,като обви краката си около кръста му,а тялото и отиде назад,плавайки във водата.
-Хайде,искам да се разкараме из целия басейн и внимавай да не ми удариш главата някъде!-подсмихна се тя.Отново го подразни.Затвори очите си и се наслаждаваше как хладната вода обливаше тялото и.Изправи се и сега бяха лице в лице.Ръцете и се увиха около врата му и тя просто се наслаждаваше на сините му очи,които също гледаха в нея.
-Как смяташ,че ще се чувстваме утре ако сега започнем да се натискаме?-държеше се като абсолютна хлапачка.Не,нямаше да го целуне,просто искаше да види реакцията му.Искаше да разбере дали той имаше някакви влечения към нея.Отвръщаше на играта и,правеше се на клоун заради нея.Не можеше да няма нещо,което да го привлича у Бела.Все пак повечето момчета в града я искаха,и Хенри нямаше да се различава от тях.
-Заради това,че ме хвърли в басейна,утре наистина смятам да ти взема сутрешния вестник и лично с теб да ти потърсим друга работа.За тази очевидно не ставаш!-повдигна вежда и се усмихна нагло.Ръцете и милваха врата му,докато му говореше.Всъщност действията и казваха обратното на думите и.Щеше да влезе под кожата му.Щеше да го накара да си мисли за нея ден и нощ,и да я иска така,както никога не бе искал друга.Защото реално погледнато,Изабела наистина беше много по-различна от всички останали момичета.
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Cara Coburn. on Нед Авг 03, 2014 9:39 pm

Тя го разиграваше. Държеше се с него сякаш й бе длъжен за нещо, сякаш бе непременно да отвръща с подчинение на думите й действията й. Но не беше така. Хенри никога не бе подвластен на никого, не се водеше от чужди трепети и желания, беше егоист и такъв щеше да си остане завинаги. Намръщи се щом се озова отново в басейна. Мръщеше се и на всеки нейн следващ жест. В действителност се съмняваше, че тя самата знае какво точно иска. Беше свикнала да получава всичко, независимо дали става въпрос за пари, някоя скъпа вещ или конкретен мъж. Но.. това "но" беше много. О'Конър никога не се причисляваше към общата картинка, никога не бе част от нечий чужд пъзел, самият той бе отделен пейзаж, обсипан с хиляди миниатюрни детайли, обрисуван с хиляди цветове, състоящи се в неговите качества и чувства.
- Тогава се приготви за отплаване, Габи.
Отвърна противно на всякаква логика и на собствените му принципи дори. По лицето му се плъзна загадъчна усмивка, а няколко капки паднаха от черната му коса, сливайки се с заобикалящата ги вода. Хенри плъзна едната си ръка по външната страна на бедрото й, усещайки меката плът под пръстите си и я придърпа по-близо до себе си. Другата му ръка се настани около кръста й, придържайки я притисната към него. Не отричаше, че това му допадаше, нито че беше напълно грешно. Започна бавно да се движи из басейна, държейки я в ръцете си. После спря в отсрещния край и се отдръпна от нея.
- Предполагам, че никога няма да разберем, защото това никога няма да се случи.
Повдигна нехайно рамене и впи сините си ириси в нея. Беше красива, наистина. Мократа й коса се бе разпиляла като шоколадова завеса по раменете й, а дрехите й бяха полепнали плътно по тялото й. Да, беше привлекателна, но това не означаваше, че той щеше да тръгне да тича след нея, само защото тя го искаше. Вярваше, че всеки нормален мъж щеше да го стори, но не и той. Знаеше, че тя не е за него, нито пък той беше за нея. И това беше достатъчно, за да го държи на страна.
- И как достигна до този извод след като дори не си ми дала шанс? Постоянно се опитваш да саботираш работата ми, а това не е честно.
Засмя се. И двамата знаеха, че утре всичко щеше да е същото. Че той щеше да паркира пред имението, да пие сутрешното си кафе в кухнята, заедно с домашната прислужница, работеща за семейството от години, чакайки я, за да я откара на поредното място, което за него бе забранено.
Хенри седна на ръба на басейна, оставил краката си все още под водата. Гледаше собственото си отражение на повърхността, но този път не мислеше за нищо. За пръв път от много време се наслаждаваше на спокойствието, което цареше в главата му и на липсата на хилядите мисли, които го побъркваха.
Cara Coburn.
Cara Coburn.
Човек.
Човек.

Брой мнения : 997

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Nadia Petrova on Пон Авг 04, 2014 4:36 pm

Замисли се колко се беше променила.Как истинската Избела няма нищо общо с момичето,за което се представя в момента.Някъде дълбоко в душата си искаше да го открие отново.Искаше да бъде безгрижна,весела,непринудена.Искаше да бъде влюбена.Самюел беше успял да открие това момиче и сега,когато него го няма,онова момиче се беше скрило в дълбините на душата и,стоеше си кротко и мирно,и единственото,което правеше бе да чака да се появи някой,който да го издърпа на повърхността.Изключените и чувства и позволяваха да се адаптира към всяка ситуация.Позволяваха и да бъде такава,каквато си пожелае.Не я интересуваше дали наранява някой.Преди не беше така.Преди гледаше всички други пред себе си.Даваща.Раздаваща се.Това бе единствения и недостатък,че беше прекалено добра с хора,които в повечето случаи не го оценяваха.
Щом усети пръстите му по себе си,кожата инстинктивно настръхна.Ако трябваше да си признае,хареса и.Харесваше и това как тялото и бе притиснато в неговото,как водата ги заобикаляше.Не знаеше дали се дължи на факта,че алкохола бе замаял главата и,или наистина просто и харесваше.Щеше да реши сутринта.Хенри я пусна и следващите му думи,накараха брюнетката да се засмее.Щеше да се случи,рано или късно.
-Да,предполагам си прав.-също като него повдигна нехайно рамене и продължи да си плува в басейна.Потопи се и измина почти сто метра така,под водата.Можеше да плува така постоянно,но Хенри щеше да се осъмни как така не и трябваше въздух.И тогава се зачуди,как ли щеше да реагира ако разбереше истината за нея.Дали щеше да се изплаши,или щеше да продължава да се държи като задник с нея.Искаше и се да опита от кръвта му.Беше и адски любопитно какъв вкус имаше,за сега обаче щеше да се въздържи.
Приличаше на русалка.Толкова мистична,толкова неопитомена от човека,и някак непоправимо вълшебна.Изплува и се беше озовала точно до него.Погледна нагоре и отново се загледа в сините му очи.Прехапа леко устна  и погледа и се спусна надолу по тялото му.Господи,как и се прииска да обходи това тяло с ръце и устни.Дори и за една вечер,дори и за един миг,просто искаше да го докосне.А той бе вгледан във водата,замислен и някак прекалено очарователен.Гледката беше прекалена,дори и за нея.Дразнеше се,че подобни мисли се въртяха в главата и,но имаше чувството,че Хенри беше различен.И той беше.Другите мъже биха направи всичко възможно,за да я имат но не и той.И това я дразнеше.Нима това беше единствения мъж,който нямаше да я поиска?Сега щеше да провери това.Бела излезе от басейна и се намираше на отсрещната му страна.Махна потника и дънките си,оставайки само по бельо.Хвърли дрехите на една страна и се обърна с гръб към О’Конър.Отиде до близкия парапет и се подпря на него.Целия град се виждаше.Беше неописуема гледка.Светлините,минаващите коли.Обожаваше Чикаго.Вдиша дълбоко дъх и се обърна към него.Той я гледаше и тя знаеше,че той я гледаше.
-Ела.-подкани го тя.Усмихна му се някак загадъчно и отново се обърна.Изабела всъщност можеше да бъде много мил човек.И принципно тя беше.Студеното и държание беше предпазна мярка.Крепост,която издигаше около себе си,за да запази личното си пространство.Да запази тайните си,чувствата си,емоциите.Всичко.
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Cara Coburn. on Пон Авг 04, 2014 5:11 pm

Беше прелестна. Тялото й бе изваяно като древна скулптура и вътрешно й се възхищаваше. Знаеше, че това бе поредното нейно действие, с което целеше да изпита контрола му, но уви, Хенри нямаше никакво намерение да захвърля задръжките си. Водата все още капеше по нея, капките се гонеха по красивото й тяло и той не можеше да откъсне очи от нея. Беше вперил настойчивия си поглед в гърба й, но не забравяше за цялостната картина. Тъмното небе около тях играеше ролята на добре подбран фон, хилядите звезди блещукаха около нея и я превръщаха в олицетворение на истинска богиня.
О'Конър се изправи мързеливо, закрачи към нея и подпря лакти на парапета. Делеше ги около педя разстояние, можеше да усети сладкия аромат на кожата й, а шоколадовите й ириси искряха. Погледна към небето, имаше усещането, че се намира в някакъв техен Рай. Просто мълчаха и гледаха прекрасната гледка, открила се пред тях. Отстрани погледнато приличаха на типичната романтична двойка, прекарваща времето си в безмълвни разговори и споделени мисли. Хенри си спомни за стария си дом, намираше се на няколко пресечки от тук и дори го виждаше в далечината. Голямото имение беше тъмно, пусто и бездушно. Сега беше самотно отвътре, но бляскаво и неопетнено отвън. Както бе и той самия.
- Виждаш ли онази къща ето там? - дрезгавия му глас прекъсна девствената тишина, настанила се помежду му, а ръката му бе повдигната нагоре, показалецът му сочеше към имението. - Красива е, нали?
Говореше с носталгия в гласа си. Милионите спомени, запазил от времето си там, нахлуха нахално в съзнанието му, започнаха да се прожектират като скъпо платен филм, а отделните кадри носеха болка със себе си. За момент сякаш се беше озовал там, в лъскавото фоайе с двата дивана в кремав цвят и дървения под. Можеше да усети миризмата на тютюн, идващ от почти изгорялата в пепелника цигара, която Дейвид пушеше. Баща му стоеше кротко на канапето, пиеше черно кафе и четеше сутрешния вестник, за да се запознае с новините. Майка му се разхождаше все още по халат, носеща кана с вода в ръка и поливаше цветята, които толкова много обичаше. Орхидеи. Красиви. Наистина.
- Сигурно пази много спомени между тези студени и сиви стени.
Довърши накрая и отново отпусна ръката си на перапета. Вдиша глътка въздух, а крива усмивка се спусна по плътните му устни.
Cara Coburn.
Cara Coburn.
Човек.
Човек.

Брой мнения : 997

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Nadia Petrova on Пон Авг 04, 2014 5:39 pm

Усещаше стъпките му и как се доближаваше до нея.Плаха усмивка се появи на лицето и за секунда.Погледна го,щом Хенри се озова до нея.Вгледа се напред в хоризонта,а съзнанието и беше празно.Не си мислеше за каквото и да е.Просто се остави лекия вятър на милва тялото и,лицето и,и да разпилява косата и.Чувстваше се странно приятно.Алкохола малко по-малко започна да изчезва от нея,за това естествено спомогна водата,която продължаваше да се стича по нея.Не знаеше дали скоро щеше да изсъхне,но в крайна сметка,брюнетката нямаше намерението да се прибира скоро.
Погледна към къщата,която Хенри и посочваше и се усмихна.Да,наистина беше хубава.И тогава се замисли.Погледна го странно и каза.
-Живял си там нали?-защо след като беше живял в подобно имение,сега работи за баща и,като охранител на „разглезената му дъщеря”?Какво ли го е сполетяло.И точно в този момент на Изабела и се прииска да разбере всичко.Стана и интересно,какво толкова бе преживял,за да преживее такъв обрат в живота си.Едва ли ако го попиташе,той щеше да и разкаже.А и се познаваха от няколко часа,никой не би разказал тъжната история на живота му,на някакъв непознат.Още повече,че Хенри не харесваше „Габриел” колко много.Личеше си по държанието му.Но дали пък то не беше продиктувано заради миналото му?Това,което е имал преди,а сега го е изгубил безвъзвратно?Мислейки си всичко това,шоколадовите и очи не преставаха да се взират в него.Търсеха някаква улика,което ще и подскаже,че наистина е права.Лицето му обаче остана каменно,не издаваше нито една емоция.Кривата му усмивка и подсказа,че нещо му липсва.Някой.Не,не смееше да го попита,не и толкова скоро.Помнеше какво и беше,когато всички я питаха за Сам.Ако го беше преживял,може би щеше сам да и каже нещо относно това,а той просто си замълча.
-Всеки има собствена драма Хенри.-каза простичко и го потупа по рамото.Определено всички тези размисли в продължение на час,премахнаха всякакъв алкохол.Сега се чувстваше свежа и може би съвсем леко замаяна но и това щеше да отмине.
-Хайде,нека отидем там.Все ще влезем някак си.-каза изненадващо дори и за себе си.Може би ако влезеше там и всичко щеше да се подобри,дори и малко.Изабела беше сигурна,че чернокосия мъж умираше да стъпи отново в тази къща.Да усети миризмата и,да върне спомените си.Взе дрехите си от пода и ги облече набързо.Не знаеше защо,но не искаше да го вижда така тъжен и мрачен.
-Хайде,не обичам да чакам!-подкани го отново и сложи ръце на кръста си.Хенри сигурно се чудеше,защо едно разглезено бащино момиченце,щеше да направи нещо за прислугата.Изабела вече си беше подготвила отговор,но нямаше да му каже нищо преди той да я попита нещо.Взе и неговата риза и му я подаде.Погледа и показваше,че беше намислила поредната лудост.Този път честта се падаше на Хенри да и бъде партньор в престъплението!
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Cara Coburn. on Пон Авг 04, 2014 6:30 pm

Въпросът й го накара да трепне за миг. Един единствен, издайнически, но все пак неприкрит. Опитваше се да остане с безизразното лице, което често използваше, но вътрешно спомените нахлуваха един след друг. Ден след ден, целият му живот премина като на лента през съзнанието му, показвайки дори малките подробности, които преди бе пренебрегнал и бяха останали скрити за очите му.
Клепачите му натежаха, може би виновна бе внезапната болка, обвила сърцето му, притвори за миг очи и отново погледна към хоризонта. Там не беше останало нищо, само един спомен за смъртта на Дейвид и любящите родители, които вече ги нямаше. Нищо не беше както преди и това предизвикваше гнева му. Гняв и болка, сплетени в изгаряща комбинация, която разрушаваше душата му.
- Стига, Габриел. Това е нелепо. Никога не съм стъпвал в онази къща.
Каза с равен тон и хвана ризата, която тя му хвърли. Преметна я през рамото си, поклати недоволно глава и въздъхна тежко. Нямаше да се върне там. Не беше готов да се сблъска с всичко онова, което бе останало там, което напомняше за някогашното щастливо семейство и истински дом.
- Ще те закарам у вас. Късно е, баща ти сигурно се чуди къде си и дали не съм те отвлякъл.
Засмя се фалшиво, тръгна към нея и я дръпна за ръката, влизайки заедно с нея в асансьора. Натисна копчето за първия етаж и отново замлъкна. Сигурно някои се чудеха как не му омръзва постоянно да е толкова мрачен и студен към всички, но се свикваше. Доста по-бързо, отколкото очакваш. За един единствен миг бе допуснал тъмнината в душата си и сега не виждаше светлината. Нямаше я. Беше изчезнала и никой не знаеше дали щеше да се върне.
- Знаеш ли, всъщност не си толкова лоша.
Призна си и се засмя, но този път истински. Макар всичките номера, които си спогаждаха през последните часове, тези няколко минути горе му позволиха да види малко от истинското момиче, което се криеше в нея. Не от разглезеното момиченце, което бе свикнало света да е в краката й. Можеше да се закълне, че дори бе успял да улови един тъжен поглед, преминал през лицето й за секунда. Толкова кратко всъщност,но достатъчно, за да разбере, че монетата имаше и друга страна, която си струваше да опознае, дори да се наложи да премахне ръждата от нея.
Cara Coburn.
Cara Coburn.
Човек.
Човек.

Брой мнения : 997

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Nadia Petrova on Пон Авг 04, 2014 6:59 pm

Защо не си признаеше?Моментът на слабост,който настъпи у него го издаде.Изабела не знаеше цялата истина,но вече знаеше част от нея.За това,че наистина нещо беше станало в онази къща,само не знаеше какво.А така искаше да разбере и да му каже,че няма нищо вечно на този свят.Всичко хубаво си имаше край и очевидно за него е настъпил.Но трябваше да знае,че животът бе един безкраен кръговрат защото след всяка буря изгрява слънце.
-Не искам да се прибирам!-възпротиви се тя,но Хенри я задърпа към асансьора.Намуси се,но въпреки това тръгна с него без да се дърпа.Стоях в асансьора и чакаха той да слезе на първия етаж.Напълно беше забравила за Маги,която най-вероятно вече си беше тръгнала и то адски сърдита.Утре щеше да се разправя с нея.
-Повярвай ми.Нямаш никаква представа коя съм.Няма и да ти покажа,защото не искаш да отидем в онази къща.И ти се сърдя!-смъмри го набързо,скръсти ръце и му обърна гръб.Нямаше да му проговори повече.Щеше да върне забавното във въздуха между тях.Поне това и се отдаваше.Погледна в страни и видя,че копчетата за асансьора бяха до нея.Погледна към Хенри,който отново се беше замислил някъде и тактично натисна червеното копче.Асансьорът се разклати и спря.
Фалшивият изплашен поглед на брюнетката се отправи към синеокия мъж.Направи няколко крачки назад и гърба и се докосна до студената метална повърхност на една от стените.
-Какво ще правим сега?-каза привидно изплашена.Започна да нервничи и да върви напред-назад.Вътрешно си умираше от смях,но актьорската и игра беше прекалено добра.
-Хенри,моля те.Не мога да стоя заседнала тук цяла нощ.Моля те,направи нещо!-беше го хванала за ръката и го гледаше жално.Сякаш бе малко момиченце,което всеки момент щеше да се разплаче.Стана и интересно как ли щеше да реагира,когато му кажеше,че нарочно го беше направила.Честно казано хич не и се гледаше сърдита му,студена физиономия през цялото време.Когато беше притеснен изглеждаше,като че ли малко по-добре.Беше прегърнала ръката му.Можеше да усети аромата на кожата му.Това я накара да започне да си фантазира разни неща,които не бяха много удачни за тази измислена от нея ситуация.
-Обещай ми,че ще отидем в онази къща.Искам да я видя!Говори ми нещо,за да се успокоя-думите не спираха да излизат от устата и.Определено заслужаваше награда Оскар заради това.Не знаеше кой нормален човек щеше да заседне в асансьор нарочно,само за да подразни някой друг?Погледна нагоре към него и в погледа и се четеше скрито любопитство.Детската и физиономия можеше да накара всеки човек да се размекне.И щеше да накара дори студеното сърце на бодигарда и да омекне.Тя беше жена,притежаваше тази способност да омайва всеки.О’Конър го чакаше същата съдба.
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Cara Coburn. on Вто Авг 05, 2014 9:51 am

Не знаеше дали трябва да започне да се смее или да се ядоса. Но със сигурност можеше да даде отлична оценка на артистичните умения на Габриел. Не знаеше, че можеше да се преструва толкова добре. Не беше глупав. Макар и да бе отнесен в мислите си, бе забелязал как натисна бутона, за да може да заседнат. Изглежда, че тя бе повече от любопитна и искаше да разбере историята му. Онази, която даваше логичното обяснение за къщата, която подаряваше отговорите и спираше съмненията, които се бяха появили в красивата главица на брюнетката. Е, той нямаше да ги даде просто така. Историята му щеше да си остане за него, болката щеше да си остане за него. Това не бе поредната трагична история, която искаше да разкаже. Беше си неговата лична история, която го съсипваше отвътре. Габриел вероятно щеше да я научи някога, но не и сега.
Хенри усещаше пръстите й,които се забиваха в ръката му. Стискаше го силно, имитирайки перфектно паниката. Дори лицето й бе изкривено от страх, а очите й горяха от уплаха.
- Защо толкова искаш да знаеш за онази къща?
Попита, накланяйки лицето си към нейното. Долавяше аромата на гланца, попил в устните й. Изглеждаха толкова перфектни срещу него, готови да бъдат изпити, завладени и подчинени на неговите. Сините му ириси проникваха дълбоко в нея, сякаш виждаха оголената й душа и я изучаваше. Дишаше равномерно, стоеше неподвижен и просто се наслаждаваше на красивите й черти отблизо.
- Казах ти, че не съм стъпвал в онази къща. Но познавах някой, който живя там.
Искаше история? Е, сега щеше да получи една. Не истинската, но все пак история, която щеше да спре въпросите за известно време. А той имаше нужда точно от това – от време докато не спечели достатъчно пари, а после щеше да изчезне. Този град вече не беше негов дом, нямаше място за него и дори въздуха го задушаваше. Будеше се сутрин и дори не знаеше защо.
- Имаше едно момиче. Бяхме заедно за известно време, но… - той замълча, притисна устните си една в друга и си пое дълбоко въздух. – Но тя умря. Това е.
О’Конър поклати глава, облегна се на студената повърхност зад себе си и остави хладното усещане да изстуди кожата му. Надяваше се да бе задоволил любопитството й и всичко това да спреше. Защо я интересуваше изобщо? Тя бе една напълно непозната и съдейки за периода, в който нашето момче щеше да се задържи на тази работа, щеше да си остане такава.
Хенри не беше от хората, които бързо се привързват към другите. Не допускаше никой до себе си след смъртта на Дейвид и честно казано беше самотно, но безопасно. Не знаеше дали може да понесе още болка.

Cara Coburn.
Cara Coburn.
Човек.
Човек.

Брой мнения : 997

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Nadia Petrova on Вто Авг 05, 2014 12:07 pm

Изабела започваше да се изнервя.Не и се стоеше още дълго тук.Изплашената и гримаса печелеше 100 точки за прекрасна актьорска игра,а Хенри дори и не трепна.Защо толкова искала да знае?И тя не знаеше.Не знаеше дали беше само любопитство или имаше и нещо друго.
Зачуди се дали беше разбрал за игричката и.Не се притесни ни най-малко от факта,че бяха заседнали.Дори напротив,стоеше и взираше големите си,сини очи в нейните и сякаш се опитваше да я прочете отвътре.Изабела обаче не беше отворена книга.Умело прикриваше следите от чувства и емоции,точно както и той правеше.Приличаха си толкова много,а същевременно това ги отблъскваше.Бяха като два магнита,които се отблъскват заради еднаквите си полюси.
-Не ти вярвам!-сопна се отново и скръсти ръце пред гърдите си.Знаеше,че той лъже.Сърцето му се ускоряваше при всяка дума.Беше живял там,беше познавал някой от онази къща.Но добре,щом не искаше да и каже,Бела нямаше да се натиска там,където не беше желана.Знаеше кога да се отдръпне.
Следващите му думи обаче я накараха да го погледне жално.Това ли беше историята?Момиче?Погледна веднага надолу и незабележимо се подсмихна.Знаеше отлично как се чувстваше.Разбираше мъката му,тъгата му,загубата му.Всичко.Реши,че не бива да задава повече въпроси.Нямаше и за какво.Просто се обърна към него и тихичко заяви:
-Съжалявам за загубата ти.-обърна се към копчетата на асансьора,натисна отново червения бутон,а асансьора тръгна плавно надолу.Не смяташе,че сега е удачен момент да му се подиграе за нещо.Дори и тя имаше сърце мамка му!През цялото време стоеше с гръб към него.Обещаваше си,че от утре щеше да се държи с него така,както подобава.Всички тези лиготии тази вечер и дойдоха в повече.Той тъжеше за момичето си,а тя му се подиграваше през повечето време и го правеше за смях.Господи,та тя беше отвратителен човек.Тросна мислено глава и тогава вратите се отвориха.Тя побърза да излезе и закрачи бързо към колата.Спря се пред нея,когато осъзна,че ключовете бяха в синеокия мъж.Някак си,изведнъж и се прииска да се прибере колкото се може по-скоро.Хенри дойде,брюнетката чу познатия звук от отключване на колата и побърза да седне на задната седалка.След малко влезе и Хенри,а само след секунда двигателя измърка доволно и колата потегли към имението на Конрад.
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Cara Coburn. on Вто Авг 05, 2014 8:27 pm

Всеки лъжеше. И понякога това беше единствената истина. О'Конър използва изтъркания метод със загубата на момичето си, за да прикрие добре истината за брат си. Беше му достатъчно, че всичките му стари приятели го съжаляваха заради загубата му, включваща не само член на семейството му, но и на материалните неща. По дяволите парите! Крещеше той мислено и категорично заявяваше, че не те бяха важни. Дори да бяха запазили богатството си, Дейвид нямаше да се върне. Мъртвото му тяло щеше да продължи да лежи безжизнено в онзи ковчег, заровен в земята и болката от загубата му щеше да продължи да ранява хората, които го обичаха.
Хенри забеляза рязката смяна на настроението й, как изведнъж изгуби блясъка в очите си и очарователната й усмивка остана изтрита в миналото. Това някак си го натъжи.
- Ще го преживея. Но.. благодаря.
Каза с равен тон и отново замлъкна. И двамата с нетърпение чакаха вратите пред тях да се отворят, защото въздухът в това малко помещение не им достигаше. Напрежението се усещаше от километри и всички можеха да го видят ясно.
Щом стигнаха, Габриел излезе първа и се забърза напред. Чернокосият мъж се подсмихна и продължи да крачи с обичайната си походка. Извърна поглед в страни и видя изненадания поглед на момичето, което стоеше на рецепцията. Изглеждаше сякаш за пръв път виждаше полу гол мъж да минава през фоайето. Силно се съмняваше това да е истина.
Секунди по-късно вече пътуваха към имението, където щеше да остави брюнетката. Умираше от нетърпение да се върне в дома си, колкото и хаотичен да беше на този етап. Дори кофите с боя и разхвърлените четки му липсваха.
- Имаш ли планове за утре?
При по-различни обстоятелства можеше да се тълкува сякаш той самият имаше планове за нея, но сега бе просто чиста проява на любопитство, за да подреди графика си. Пръстите му барабанеха по волана, а в ума си тананикаше някаква песен, чул я на излизане от фоайето. Поне успяваше да го разсее от мислите, които почти винаги тормозеха съзнанието му и изкарваха най-мрачната му страна наяве.
Cara Coburn.
Cara Coburn.
Човек.
Човек.

Брой мнения : 997

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Nadia Petrova on Вто Авг 05, 2014 11:03 pm

Чувстваше се адски изморена,което беше странно.Не беше правила кой знае какво.Може би мислите и я измаряха и тя наистина имаше нужда да си легне.Беше се облегнала назад и гледаше през прозореца.Светлините по улиците се размиваха покрай нея.Беше отпуснала съзнанието си,не мислеше за нищо.Просто оставаше секундите и минутите да минават покрай нея,изгубени в момента,който никога повече нямаше да се върне.
Окопити се,когато чу въпроса му.
-Не.-отвърна сухо.Дори не го погледна,когато му отговори.И тогава видя,че минават през онази къща.Погледна за секунда към Хенри,след което върна погледа си към огромното имение.Няма пък!Щеше да влезе вътре,каквото и да и костваше това.
-Спри колата!-извика тя.Автомобила спря,а тя отвори вратата му.Излезе отвън и се спря пред огромната врата,която оттук закриваше всичко.Хенри също излезе от колата и я гледаше меко казано изненадан.Защо трябваше да се съобразява с когото и да е?Откога го правеше?Направи още няколко крачки напред и започна да оглежда оградата.Не и трябваше повече от едно движение,за да се озове вътре,но един човек доста по-трудно би се справил да влезе вътре.
-Идваш или ще ме чакаш тук?-запита го тя,а игривата и усмивка се беше върнала на лицето и.Обърна се с гръб към него и след няколко минутна борба с глупавата ограда,Изабела успя да се покатери,да я прекрачи и да слезе що годе нормално.Естествено беше изчакала всички коли да минат,за да не може никой да я види.Беше сигурна,че и Хенри щеше да дойде с нея,а и прескачането на оградата щеше да му се стори доста по-лесно,отколкото на нея.
Огледа имението доста добре.Наистина беше красива къща.С удоволствие би живяла тук.Доколкото беше чула,къщата беше необитаема от няколко месеца насам.Семейството беше докарано до абсолютен банкрут.Направи една обиколка на къщата.Двора беше огромен.Всичко си беше така както трябва.Басейн,барбекю,райграс, лятна кухня.Върна се отново отпред и видя Хенри пред себе си.Да,можеше и да е ядосан за дето беше постъпила така,но не я интересуваше.
-Хайде да влезем вътре.Сигурна съм,че ще е още по-красиво,отколкото отвън.-каза тихо,сякаш за да не ги чуе никого.Отиде до единия от прозорците и погледна навътре.Хубавото в случая беше,че стъклата бяха тънки,иначе не знаеше как щеше да обясни счупването на стъкло,дебело поне 10 сантиметра.Засили лакътя си и се чу счупването и как стъклата започнаха да падат по пода.Огледа се около себе си и най-вече търсеше погледа на Хенри.Всъщност защо и беше да го види.Нали си беше казала,че щеше да се държи с него като с обикновен работник,какъвто и беше.
Изабела влезе в къщата и остана статична за няколко секунди,за да свикне с тъмнината.След това започна да се оглежда около себе си.Видя малка нощна лампа и я цъкна.Светлината моментално се разнесе навсякъде и сега Бела можеше спокойно да разгледа мястото,където се намираше.Беше божествено.Всичко до последната картина,беше изпипано.Очите и шареха из огромния хол и се възхищаваше на стила на обзавеждането и на цялата атмосфера.Имаше ужасно много цветя вече увехнали.Всъщност намираше и тъжното в цялата ситуация.Семейството,което живееше тук само до преди няколко месеца бе оставило всичко тук.Спомените си,хубавите си моменти.Не споменаваше материалните неща,тъй като те не бяха нищо в сравнение със семейния уют и идилия.А брюнетката беше сигурна,че тук те бяха царили доста дълго време,което беше най-жалкото в случая,защото нищо от това вече не го имаше.
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Cara Coburn. on Сря Авг 06, 2014 12:12 pm

Ядосан? Не. Бесен? Да.
Беше извън нерви заради твърдоглавието й. Не искаше да се връща там. Не искаше да съживява спомените, не искаше да бърка в раната. Тя и без това не спираше да кърви от месеци. Беше като проклятие, от което е невъзможно да се отърве. Хенри изруга тихо, а после се покатери по оградата, следвайки Габриел. И преди го беше правил, но не сам. Помнеше как Дейвид паркирваше на същото място, където бяха спрели и сега. Как не можеха да намерят ключовете за дома си, защото бяха прекалено пияни, за да мислят за каквото и да било. Веднъж едва не беше си счупил крака след тази каскада. Щом се озова в имението, познатия аромат на бира и тютюн изпълни цялото му същество. Любопитния му поглед се плъзна в мрака, оглеждайки останалото от къщата. Беше погрозняла, празна и самотна. Обитателите й липсваха.
Последва Габриел и остана изненадан, когато тя счупи прозореца. Добре, определено имаше таланта да влиза с взлом, но това му идваше в повече.
Лампата беше осветила цялото помещение. Лицето на О'Конър едва не пребледня при вида на овяхналите цветя, празното кресло и тишината, която цареше. Тук никога не беше тихо. Двамата с Дейвид винаги се хилеха високо, крещяха като луди, а родителите им им правеха забележки, но в крайна сметка се присъединяваха към тях.
- Не биваше да влизаме тук.
Каза с дрезгав глас, прозвучал много по-тихо отколкото му се искаше. Сякаш някой го стискаше за гърлото и не му позволяваше да си поеме въздух. Хенри пристъпи напред, плъзна дългите си пръсти по огромната камина, която бе попита с прах. Продължи да разглежда с жал и едва не изкрещя, когато погледът му попадна върху една стара снимка. Беше заедно с брат си, бяха щастливи. Чернокосото момче побърза да я закрие преди любопитната брюнетка да я види и да разбере за дебелата лъжа, която бе скалъпил в асансьора.
- Хайде, да се махаме от тук. И без това няма нищо повече от бегли останки на нечий живот.
На неговия живот. Онзи, който си искаше обратно, но никога нямаше да има. Беше се примирил с този факт и не влагаше излишна енергия, за да се разубеди. Беше невъзможно да си го върне.
Хенри се приближи до Габриел, дръпна я за ръката и я извъртя към себе си. Очите му бяха открили нейните и не ги изпускаше от поглед.
- Да тръгваме, Габриел.
Каза още веднъж, копнеещ да загърби това място. Беше ясно, че нощта щеше да е дълга. Нямаше да може да заспи, защото спомените бяха твърде много. И тази нощ нямаше да е единствената безсънна, защото се бе сблъскал с прекалено много неща, за които не беше готов.
Cara Coburn.
Cara Coburn.
Човек.
Човек.

Брой мнения : 997

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Nadia Petrova on Сря Авг 06, 2014 9:36 pm

Шоколадовите очи на Изабела се шляеха навсякъде около нея.Обиколи всички стаи на първия етаж.Кухнята,трапезарията,огромния коридор.Всичко беше оставено така,както и беше сложено.Всъщност си хареса някои картини.Навсякъде имаше картини.Дори разпозна Рембранд. Определено хората,които бяха живели тук имаха вкус към обзавеждане,както и към къща.Зачуди се какво ли беше станало с тях.Къде ли бяха отишли сега?Как ли живееха?Сигурно им е било доста трудно да напуснат това място и да заживеят по един съвсем различен начин.Беше чула отнякъде,че сега живеели в един от най-бедните квартали на Чикаго.Изведнъж милосърдието в нея се показа и поиска да помогне на онези хора.Може би да им предложи добра работа?
Обърна се към Хенри и го погледна.Беше вбесен.Защо се ядосваше толкова?Брюнетката повдигна вежда и го изгледа насмешливо,когато хвана ръката и,и я подкани да си тръгват.Издърпа ръката си от неговата и отстъпи крачка назад.Нямаше да и казва какво да прави!
-Страхливец!Тръгвай си като толкова искаш!Аз смятам да разгледам цялата къща.-вирна нос и се врътна на пети.Имаше нещо,което Хенри криеше от нея.Но всъщност беше напълно разбираемо.Коя беше тя,че той да и разказва историята и болката си.Да,беше и любопитно.Да,искаше да разбере,но нима тя щеше да говори за Сам?Никога.Нямаше никакво намерение да споменава за това,на когото и да е.А и как да е друго яче,когато щом мисълта за него отваряше онази огромна дупка в нея.Дупка,която едва ли някой щеше да запълни.Той беше и ще продължава да е единствения мъж,който тя някога щеше да обича.И тогава усети огромната буца,която беше заседнала в гърлото и.Усещаше напрежението,което я обвзе изведнъж.Искаше да заплаче.Да излезе мъката си,но знаеше че това нямаше да стане.Да,бяха минали ужасно много години,но той и липсваше така,както в първия ден,защото Изабела все още го обичаше така,както в първия ден.
Заизкачва се нагоре по стълбите,които водеха към втория етаж на къщата.Мраморните стълби посрещаха токчетата и,издавайки онзи познат звук от тракане.Пръстите и се плъзгаха по прашния парапет.Стъпало след стъпало и пред Бела се отвори огромно пространство.Коридора беше наистина доста широк.Имаше още шест стаи,три от всяка страна.Закрачи напред и отвори първата.Беше тъмно,не знаеше какво щеше да се случи ако светнеше лампата.Не искаше някой да я види,затова се отказа.Наостри зрението си,не и трябваше лампа.Легло,малка библиотека,бюро и друга врата,която очевидно беше за банята.По библиотеката имаше много книги.Чу стъпките на Хенри зад себе си.Знаеше,че нямаше да си тръгне и да я остави сама тук.Обърна се и го видя.Очите му проблясваха в тъмнината и в този момент,той отново и се стори очарователен.Направи няколко крачки към него и тихичко му промълви:
-Какво ли ще е да правиш секс в необитаема къща?-не му предлагаше нищо.Просто го питаше,а отговора му и беше безкрайно интересен.
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Cara Coburn. on Сря Авг 06, 2014 10:22 pm

Хенри имаше цялото право на света да бъде бесен. Тя го беше завлякла до тук въпреки категоричния му отказ, беше се възползвала от положението, за да го върне в спомените му. За какво изобщо му беше да й показва проклетата къща? Трябваше да я изгори до основи още преди месеци, когато се изнесоха.
О'Конър имаше и друга тайна. Когато подаде документите си за работа използва чужда фамилия, за да прикрие добре миналото си. Фамилията му беше известна, веднага щяха да се досетят кой е всъщност, а той най-малко искаше подаяния от някой богаташ. Знаеше, че ако го назначаха на работа щеше да е от съжаление, а гордостта му нямаше да го понесе.
Страхливец? Наистина ли беше такъв? Може би. Всъщност беше ужасен. Изчака Габриел да се качи по стълбите, а после заби юмрука си в стената. Тъпата болка стегна още повече юмрука му, а лицето му беше изкривено от ярост. Последва я.
Хенри я наблюдаваше отстрани. Виждаше как разглежда всичко до най-малкия детайл и беше сигурен, че къщата щеше да й хареса. Никога не си бяха помисляли да я продадат. Щяха да спечелят доста пари от нея, но спомените тук бяха безценни.
- Дяволски приятно.
Отвърна на въпроса й и повдигна рамене. Веднъж преди около две години го беше направил. Момичето, с което беше трепереше при всеки шум в къщата, а той се смееше и я успокояваше. Устните му я караха да забрави къде точно се намират и да си представя самия Рай.
О'Конър се отдръпна назад, продължи към следващата стая и отвори вратата. Неговата стая. Остана изненадан, че всичко си беше както го беше оставил. Хаосът беше непокътнат. Беше решил да изпочупи всичко преди да си тръгнат,така и направи.
Той влезе вътре, ритна счупената дъска от масичката и се огледа. Дори завесите бяха паднали накъсани по пода. Имаше стъкла навсякъде, които блестяха в мрака. Дори не се замисли къде е лампата и просто я светна.
- Излъгах.
Каза накрая, усещайки впитите кафяви очи в гърба си, които следяха всяко негово движение.
- Някога това беше моята стая. Изненадвам се, че я открих по начина, по който я оставих.
Cara Coburn.
Cara Coburn.
Човек.
Човек.

Брой мнения : 997

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Nadia Petrova on Сря Авг 06, 2014 10:44 pm

Ядоса се.Продължаваше да се преструва,че не я иска.Защо го правеше?Не можеше ли просто да си признае влечението си към нея.Изабела беше забелязала как я гледаше,когато бяха при басейна.Да,наистина не беше редно.Карлос щеше да го убие на секундата,в която разбереше,че той имаше нещо към „дъщеря му”.
Повдигна вежда и изимитира казаното от него без той да я види.Тръгна след него и остана до вратата,когато Хенри изрита някаква дъска,която се озова в другия край на стаята.Синеокия мъж беше светнал и брюнетката се огледа около себе си.Всичко беше потрушено и оставено с краката нагоре.Какво ли се беше случило тук?
„Излъгах”
Това я накара да го погледна веднага.Смръщи вежди и се зачуди.За какво ли я беше излъгал?Думите,които последваха обаче я удивиха.Очите и се отвориха широко,а устата и зейна.Погледна надолу и поклати глава.Сега вече всичко си идваше на мястото.Значи той е бил част от същото онова семейство,което беше стигнало до фалит.Бяха взели къщата му,спомените му.Животът му.Сигурно е било ужасно.Направи няколко крачки напред и спря.Беше достатъчно,че и каза истината.Не искаше да го притиска още повече.Колко глупава беше само!Тя и нейните прищевки.Кой знае какво му беше в момента.Скръсти ръце пред гърдите си и го погледна.Хенри се оглеждаше наоколо сякаш търсеше нещо,което щеше да му вдъхне някаква увереност,колкото и малка да бе тя.
Спомена за това какво и бяха казали за семейството изплува в главата и.Сигурно бе ужасно да знаеш,че родителите ти са в подобно състояние,а ти не можеш да им помогнеш по никакъв начин.Не я интересуваше какво щеше да и каже.Засили се към него и го прегърна силно.Опря глава на гърдите му и просто стоеше гушната в него.
-Съжалявам.Само ако знаех,никога нямаше да дойдем тук.-чувстваше се ужасно виновна.Тя го беше накарала да се върне в миналото си.Онова минало,което той със сигурност искаше да забрави.-Искаш ли да направя нещо за теб?Нещо,което би ти вдигнало настроението поне малко.-чувстваше се длъжна да го попита.Беше очаквала всичко но не и това.Когато и казаха за това семейство,тъмнокосото момиче се запита как ли тя щеше да преживее всичко това.Но се радваше,че никога нямаше да и се наложи.
Nadia Petrova
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Cara Coburn. on Сря Авг 06, 2014 11:02 pm

Хенри остана доста изненадан, когато тя го прегърна. В първите няколко секунди гледаше разсеяно в една точка и се чудеше какво да направи, но после обви едната си ръка около кръста й, а пръстите на другата се вплетоха в косата й. Облегна брадичката си на главата й и въздъхна тежко. Пусна я и отстъпи крачка назад. Скръсти ръце пред гърдите си, а погледът му излъчваше познатата наглост.
- Да, всъщност искам нещо. Искам да спреш да ме гледаш със съжаление, Габриел.
Думите му бяха остри, но самата истина. Не искаше да го съжалява, защото бе имал толкова много, а го бе изгубил. Искаше да се държи както обикновено, сякаш това никога не се беше случвало. О'Конър влезе навътре в стаята, достигна до едно малко шкафче и отвори най-горното шкафче. Пред очите му проблесна верижката, която преди Дейвид не сваляше от врата си. Взе я и бързо я окачи на врата си. Блъсна чекмеджето и то се затвори, издавайки силен звук. Шепа прах падна от него и накара чернокосото момче да се закашля.
- Не мислех, че някога ще стъпя отново тук.
Призна си и поклати разсеяно глава. Тръгна да излиза от стаята, но накрая просто спря до касата на вратата и се облегна на нея. Остави тялото си да се свлече на пода и сви краката си, слагайки ръце върху коленете си. През погледа му преминаха две безгрижни момчета, които тичаха по коридора и се състезаваха до кухнята, готови да откраднат закуската на другия. Това го накара да се засмее, а лицето му стана една идея по-светло. Досега никога не беше говорил с някой за това, дори и с родителите си. Всеки път, когато започнеше темата, те или излизаха от стаята или започваха да крещят.
- Имах брат. Казваше се Дейвид. Родителите ни така и не успяха да преживеят случилото се. И това им коства всичко.
Беше искрен. Вече беше тук и всички тайни излизаха наяве. Не се срамуваше от станалото, приемаше реалността, колкото и сурова да беше тя. Но не беше ли животът именно такъв - изпълнен с радости и болка, които управляваха всичко.
Cara Coburn.
Cara Coburn.
Човек.
Човек.

Брой мнения : 997

Върнете се в началото Go down

Re: Chicago,2013

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите