The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 25 потребители: 3 Регистрирани, 1 Скрит и 21 Гости :: 1 Bot

anon, Jennifer ♥, Елизабет Джак Дарк

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Mystic Falls, Several days ago

Go down

Mystic Falls, Several days ago

Писане by Mia Alexander on Пон Юли 28, 2014 10:11 am

Мия побърза да излезе от дома си без дори да разопакова куфара пълен с дрехи. Градът й липсваше, огрян от смесената светлина на луната и уличните лампи. Бе красив. Можеше да долови мирисът на цигарен дим, когато минаваше покрай баровете и чуваше музиката идваща от тях. Харесваше й колко оживен е градът в петък вечер. А тя, единствена, меланхолично бродеше из улиците, търсейки с поглед човекът, който се бе опитал да я убие преди няколко месеца. Надяваше се да го види, за да може да изкрещи в лицето му, че е приключила с бягането и днес няма какво повече да губи. Бе изритала всички от живота си и днес бе сама, безпомощна и оставила се да бъде погубена от смъртта, макар и това далеч да не беше в стила на егоистичната й натура. Сега тя съжаляваше, че преди месец беше успяла да се измъкне от лапите на онова копеле. Всеки път, когато се върнеше в този град, тя бе изгубила нещо. Първо съпруга си, а сега осъзна, че не е останало нищо от семейството й. Вече не знаеше дори защо се връща, може би за да избяга отново. Винаги избираше този изход, винаги. Запали цигара, а димът бавно се просмукваше в нея. Можеше да усети как той се настанява в белите й дробове и опустошава всичко там. Точно, както мрака погълна душата й. Изтри всяко чисто кътче,недокоснато.

"Стига се самосъжалява, по дяволите!" - скара се сама на себе си, като преглътна сълзите си, които бяха готови да закапят.

Измъквайки я от всички мрачни мисли, погледа на Мия се спря на момиче, което до болка приличаше на сестра й. Но това беше не възможно. Вглеждайки се все повече, това момиче изглеждаше точно като Роуз. Нима в крайна сметка, тя не беше сама на този свят? Нима виждаше човека, от който бе избягала за първи път? Не приятен спомен изплува в ума й как оставя единствената си сестра сама и избира себе си пред нея. Това я накара да се чувства още по-нищожно, дори и от мисълта за смъртта. Не можеше, а не искаше да вярва, че това е сестра й. За момент се замисли дали да не извика след нея, за да е сигурна, после започна да се разубеждава. Тогава просто се чу как вика:
- Роуз?
Mia Alexander
Mia Alexander
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 2941

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Роуз Озера on Пон Юли 28, 2014 8:20 pm

Жажда.
Това се въртеше в главата ми, почти през цялото време.Глада бе неутолим, особено в последните дни.И ето ме навън в петък вечер, на лов за поредния лесно раним човечец.Времето бе достатъчно топло, за да нося къса рокля, която да бие на очи достатъчно, за да утоля жаждата си за онази алено червена течност, която почти никога не ми бе достатъчна.Разхождах се из улиците на града, оглеждах всяка малка подробност, която ми се изправеше пред погледа.Хората се забавляваха, въздуха натежаваше заради топлото време, а и явно това действаше достатъчно на хората за да са неприлично разкрепостени.Може би ако бях човек и аз щях да се държа така, да се радвам на живота с пълни сили, да пия до зори, да купонясвам.Но, ето аз не съм човек, не и от доста време насам, но не ми пречеше да се възхищавам на останалите живи същества, дишащи и грабещи с пълни шепи от живота.
Спрях само за момент,просто за да се огледам и чувството че нещо ужасно ще се случи ме удари, като ток.Усещах го с всяка пора на кожата си, колкото и да не ми се искаше да се поддавам на тези мой усещания, знаех че винаги излизат прави.Огледах се набързо, но не забелязах нищо, точно тогава реших просто да продължа, преди това чувство да се завърне отново.И в този момент чух гласа й...
Това беше като ритник в стомаха, знаете го нали?!Онзи ужасен ритник, който изкарва въздуха ви и ви кара да се свлечете на земята от болка.Стисках ръцете си в юмруци и машинално се обърнах назад.Да, тъпите усещания не бяха сгрешили, тази вечер наистина щеше да стане грозно.
Не много далеч от мен стоеше, сестра ми-Миа.Беше още по-красива от преди, макар и да не го признавах на глас, но наистина беше, от друга страна имаше нещо тъжно в гласа й.И как нямаше да има?! Тя се отрече от мен и ме заряза да се оправям сама, след като не стана по нейната.Ненавиждах я, заради това, просто я ненавиждах, а спомените се бяха запечатали в съзнанието ми, толкова добре, макар и да ги бях избутала в най-тъмния ъгъл който можех да намеря, само и само да не ги изкарам на показ.
И ето че те вече бяха навън, всеки спомен ме накара да настръхна от отвръщение, болка и тъга.А тя просто седеше и ме гледаше, сякаш току-що е видяла призрак.Прилива на гняв бе ужасяващ, като вълна помете всяка разумна мисъл в ума ми.Без да се замислям, след секунда бях пред нея, сдържах се да не я хвана за гърлото.Вместо това наклоних леко глава настрани и стиснах челюсти.
-Как смееш да изричаш името ми?-казах през зъби почти изръмжавайки насреща й.Продължих да стискам челюсти преди да изпусна нервите си и просто да й прекърша врата.
Да, не мога да отрека че не ми липсваше и че я обичах безумно, но това което ми бе причинила бе прекалено голямо и дълбоко.Все едно да бъркате в прясна рана и да очаквате да не ви боли.Беше същото макар и раната, да не беше съвсем прясна, аз се чувствах точно по този начин, за мен тя винаги щеше да остане прясна.
Роуз Озера
Роуз Озера
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 757
Рожден Ден : 20.11.1994

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Mia Alexander on Вто Юли 29, 2014 4:36 am

Секундите, в които момичето се обръщаше, бяха часове. Молех се да не е сестра ми. Какво бих направила? Какво да и кажа? Пак мислех егоистично. Само за себе си, винаги. Щеше да и е далеч по-лесно да не се извинявам за глупостта си да избягам преди години, а просто да съм се припознала. Искаше ми се да е така. Заблуждавах се, че това момиче грам не прилича на сестра ми. Сама не си вярвах. Когато блондинката се обърна, всички мои надежди се сгромолясаха. Усмивката ми бързо се изтри от лицето ми.  Това е сестра ми. Тя стоеше пред мен, по-красива и зряла от преди. За първи път съжалявах толкова много, че съм я оставила сама. Преди си спомнях. Връщах се в онази нощ, но пак избирах да си тръгна. Днес аз исках да не си бях тръгвала, да не бях оставяла пропаст помежду ни. Но аз избрах. Избрах да остана сама, без никога да се върна там. Можех лесно да усетя колко ми беше ядосана само по гласът и. Разбира се, тя имаше пълното право да ме мрази. Да, тя ми е сестра, но аз я изоставих и мисля, че изгубих правото да я наричам такава, когато прекрачих прага на дома ни и никога не се обърнах. През всички тези години дори не се бях замисляла, че може да е жива.

Какво можех да и кажа аз? Нито едно извинение не би оправдало постъпката ми. Побърквах се с догадки какво ще се случи. Хиляди варианти се блъскаха из главата ми, но никой от тях не включваше щастлива прегръдка на края.  Не знаех дали се радвам, че я повиках, или точно обратно искаше ми се просто да не съм го правила. Е, честито на мен, пак съм неуверена, нерва и мразеща себе си. Какво право имах аз да дори да и се извиня след толкова години? Но не можех и да си тръгна безмълвна. Този път не. Щях да остана и да говоря. Исках да знам за нея, исках да мога да върна времето назад и да не я бях губила. Но не мога да го направя. Днес мога само да и се извинявам и да се надявам, че ще намери сили да ми прости.  
- Съжалявам - можех да почувствам тежестта на погледа и.
Вдигнах погледа си от земята и я погледнах в очите за първи път тази вечер. Мразеше ме. И аз бих се мразила.
Mia Alexander
Mia Alexander
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 2941

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Роуз Озера on Вто Юли 29, 2014 5:18 am

Колкото и да ми се искаше, да бъда добра и мила, нещата не ми се получаваха.Особено след онова кухо "Съжалявам", яда ми стана още по-голям от преди.Може би, преди време ако се бяхме срещнали нямаше да реагирам така, но сега след толкова много години, просто нямаше никакъв шанс да се държа мило.Дори и да ми се искаше.
-Съжалявам?!-повторих думите й, а упрека сам се усещаше в гласа ми.-Мислиш ли че едно шибано Съжалявам, още оправи нещата?
Тя бе по наивна и от мен, ако мислеше че едното кухо "съжалявам", оправя цялата каша която тя забърка и за капак ме остави сама да се оправям, жестоко се беше излъгала.Гнева завладяваше все повече и повече тялото ми, течеше през всяка вена, като гореща лава, която подпалваше всяка малка част от мен.Поех си въздух и извърнах главата си настрани, просто за да се опитам да се успокоя и може би да реагирам, малко по-различно от "безсърдечната кучка", но тя сама си го бе заслужила, още в онази нощ, когато избра себе си, пред "сестричката, която уж обичаше толкова много".
-Това беше момента да се разчувствам, нали?Да, те прегърна и да ти кажа че всичко ще е наред, но не е и никога няма да бъде.-погледа ми шареше наоколо, но не се спираше и за секунда пред нейния, просто защото ако го направех, разговора щеше да свърши по доста коварен начин.И едната от двете ни щеше да остане накрая.
-Кажи ми, какво ме спира от това просто да те убия, точно тук в този момент?-зададох въпроса по скоро на себе си, отколкото на нея.Имаше въпроси който исках да й задам макар и в момента да бях ужасно гневна, исках отговори, който само тя можеше да ми даде.И може би точно това бе причината тя да стоеше права пред мен.Да, беше ми единственото семейство, което ми остана, но това не означаваше, че щях да забравя всяка дума която бе изрекла онази вечер.Вечерта в която си тръгна.Болезнения спомен мина през ума ми.

"Седях в градината, а тя беше пред мен.Гледаше ме с поглед изпълнен с живот и любопитство.
-Хайде, Роуз.Направи го, така ще бъдем винаги заедно.А и е толкова хубаво, повярвай ми.-говореше с въодушевление и радост, само дето не подскачаше.Цял ден се бе опитвала да ме накара, да стана нещо което ненавиждах до болка.
-Не, сестричке.Забрави, не го искам.-казах и поклатих глава.
Тогава, в онази вечер просто реших да вляза вътре в къщата, но в момента в който се обърнах и тръгнах чух, думите който едва не ме събориха на земята..
-Тогава си, тръгвам.Щом не искаш да го направиш аз си тръгвам.Отричам се от теб, Роуз.Не искам никога повече да те виждам."


Спрях за момент и погледнах към Миа, сега седеше различно.Виждах болката в очите й, знаех че  се държах отвратително, но тя напълно си го заслужи.И въпреки това не направих нищо.Спокойно можех да се зарадвам на мисълта, че я виждам, но не можех да я прегърна, не исках това беше против моите убеждения.А и не исках да й вдъхвам никаква надежда, че всичко може да е както преди.Успокоих се малко и зачаках да каже нещо, което не беше кухо и не съдържаше думата "съжалявам".
Роуз Озера
Роуз Озера
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 757
Рожден Ден : 20.11.1994

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Mia Alexander on Вто Юли 29, 2014 5:56 am

Затворих очите си за миг и поех дълбоко въздух. Не ме биваше в извиненията, а и никога не ме е бивало. Все още не знаех какво точно да и кажа. Тръгнах си, защото бях млада и глупава. Защото съм самовлюбена, егоистична кучка. Едва ли и това би свършило работа. Беше ми бясна и аз не можех да я упреквам.

- Не, едно съжалявам не стига - гласът ми беше самата невинност - и сто няма да стигнат. Надявах се просто да е някакво начало.

Можех да и разкажа цялата история, можех да и обясня защо съм си тръгнала. Лесно бих и казала, че мислех за себе си и реших да я оставя сега, а не после да гледам как умира. Та аз хиляди пъти и предложих да стане вампир, да усети силата. Тогава бях млада и глупава. Сега може би и на себе си, не бих го предложила. Щях да си спестя толкова години на болка и скитане из света. Но аз виждах, че тя дори не можеше да ме погледне. Очите и шареха все някъде около мен.

- Отново не, не съм очаква, че ще ми се хвърлиш на врата - говорех бавно и спокойно, до колкото можех. - - Знам, че нищо не е наред. Направих грешка, но не мога да се върна и да остана при теб, не мога. Мога само да ти се извинявам... Това е всичко, на което съм способна! - тонът ми стана по-нервен, вече не бях толкова спокойна.

Нима си мислеше, че може да се държи с мен, сякаш съм поредната непозната на улицата, която просто я е ядосала. Та аз съм и сестра, една и съща кръв течеше по вените ни. Направих грешка, огромна грешка, която не мога да поправя. Не очаквам да ми се хвърли на врата, но няма и да търпя да се държи с мен като с боклук. Нищо не ме държеше тук на сила, нищо не ми пречеше да изчезна. Секунда, след като дори се замислих за това съжалих безумно много.Знаех, че не мога да се върна преди толкова години и да остана, да избера Роуз пред мен, а така ми се искаше. Днес, ако имах едно желание, то щеше да е да не си бях тръгвала, а да остана. Постепенно, мислейки за това се успокоих.

За момент всичко ми причерня. "Кажи ми, какво ме спира от това просто да те убия, точно тук в този момент?" заклевам се, че ако не ми беше сестра, отдава главата и нямаше да краси тялото и. Преглътнах бавно, усещах как ставам все по-бясна и ще направя някоя глупост. Приближих се до нея.

- Ще убиеш сестра си? Давай, ето стоя пред теб, давай! - вече крещях в лицето и, защото по дяволите бях толкова бясна, че бих я зашлевила - Хайде! Нищо не те спира, но и мен нищо не ме спира да си тръгна и отново да избера себе си.

Нахална усмивка се прокрадна по устните ми, толкова бях бясна, че дори не знаех какво точно говоря, а и вече започвах да съжалявам за думите си. Знаех, че това не е начина да оправя отношенията със сестра ми. Но загубих контрол над себе си, емоциите си, думите, над всичко. Аз просто загубих контрол. В главата ми ни виждах на градина, чувах думите си "Отричам се от теб, Роуз", виждах как си тръгвам, как я оставям сама. Успокоих се, но не казвах отново съжалявам. Тъп инат и тъпа гордост, винаги щяха да ми пречат.
Mia Alexander
Mia Alexander
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 2941

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Роуз Озера on Вто Юли 29, 2014 6:45 am

Онова тъпо и гъделичкащо и до някъде болезнено чувство си проби път в главата ми.Не обичах някой да се рови из спомените ми, нито обичах да са на показ.А чувството бе повече от неприятно.
-Мамка му, разкарай се от ума ми, нямаш място там!-измрънках.
Когато се разкрещя ми идеше, вярно да я убия, но думите й ме разсмяха, въпреки цялата тирада, тя беше права за едно-че ми е сестра.Не можех да я нараня, можех само да използвам думите и начина си на подход към нея, така че да я заболи, но не бих я наранила чак до такава степен и въпреки това реших просто да я подразня.
-Ха, Тръгни си, няма да ти е за първи път.А и си най-добра в това, да бягаш и всеки път да избираш себе си.-казах с ехидна усмивка.Бяхме предизвикали малка група зяпачи, заради нейните избухвания, но тя просто си беше такава.
Дори преди да си тръгне беше прекалено импулсивна и това винаги ни бе превръщало в атракция за останалите,в повечето случай защото и двете бяхме инатливи и само се чудехме на коя ината и егото са по-големи от на другата.
Беше права и за друго, не можеше да върне времето назад, но това не означаваше че аз щях да се държа, като онова малко глупаво момиче, което тя остави заради себе си.Нямаше да седя и да й падна в краката и едва ли не да ги разцелувам защото тя се е върнала.Не, бях се променила достатъчно, бях съвсем различен човек, от този който тя остави.Сега, нещата седяха различно, аз бях тази която с право можеше да си тръгне и аз бях тази която можеше да се държи както по дяволите си пожелае, защото ТЯ си го заслужаваше, всяка една остра дума, всяко едно хапливо изказване от моя страна, тя си го заслужаваше.
Вдишах дълбоко въздух и издишах, тя не казваше и дума, както и аз самата, а зяпачите започнаха да се разотиват.Само от това имах нужда от сцени, макар че бяхме кралици на тези глупости, точно в момента не исках да се занимавам останалите хора с моите семейни проблеми.Все още бях гладна, а и знаех Миа в какво бе превърната, така че може би това щеше да изглади някой наши отношения в момента.
-Идваш ли?-казах все още с ехидна усмивка и лека хладина.Обърнах се и тръгнах към парка който не бе кой знае колко далеч.Чух стъпките й, малко след мен.Оглеждах се, но не се обръщах към нея.
-Аз се промених, сестричке.Никога няма да бъда, онази Роузи, която ти помниш.И вероятно никога няма да ти простя, за това което направи, но може да опитам да съм по-мила и разбираща.
Роуз Озера
Роуз Озера
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 757
Рожден Ден : 20.11.1994

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Mia Alexander on Вто Юли 29, 2014 7:28 am

Думите и удряха на точното място. Винаги е знаела как да наранява хората. Беше се променила нямаше и помен от детето, което оставих зад себе си. И двете знаехме, че дори и сто пъти да и повторя, че съжалявам, това няма да промени нищо. А и тя можеше да ми се сърди за още сто години, пак аз щях да съм си тръгнала. Въздъхнах тежко, опитвайки се да успокоя сърцето си, което сега можеше да я оглуши. Прекарах пръсти през косата, чудейки се какво да направя. Мразех как винаги поставях себе си пред кръстопът и винаги включваше от една страна егото ми, а от друга правилното решение. Отпуснах главата и забелязах тълпата събрала се около нас. Злобния ми поглед заобикаля из хората. За тях това беше забавно, а изживявах един от най-трудните си моменти. Определено нямах нужда от публика за него. Буреносната тишина ни обръщаше и двете мълчахме. "Публиката" ни започна да се разотива дали защото мислеха, че всичко е приключило, или ги беше страх от това, което предстоеше -  не знам. А и не искам да знам, те са последната ми грижа днес.

Не смеех да обеля и дума, защото нямах доверие на себе си. Нямах представа какво може да излезе от устата ми. Не можех да контролирам емоциите си. Прекалено много време прекарах в отрицание на това, което съм, за да си вярвам днес. Бях трудна за разбиране. Безкрайно объркана. Бях лабиринт, който убиваше всеки, който се доближеше до него. Ако този път си тръгнех, щеше за да я спася от себе си. Знаех, че съм ужасна и че тя не заслужава дори и да разбира в какво се е превърнала сестра и. Може би щеше да е по-добре да я оставя с представата за мен преди, когато душата ми не беше черна. Но коя бях аз, че да избирам вместо нея. Тя вече не е дете, което има нужда от защита. Можеше да избере и сама дали ще намери сила да ми прости, или просто ще си тръгне. Имаше всяко едно право да го направи, а и аз не бих я винила.

Когато тръгна към парка, просто я последвах без да обелвам и дума, все още ме е страх от бурята в мен. Не мога да разбера чувствата си. Ядосана съм, защото се отнася така с мен, но зная и че нямам право. Гадно ми е за нея, защото кой знае какво е преживяла без мен. Разкъсвах се. Продължавах да се чудя дали не е подобря отново да избягам. Тя беше права, най-добра съм в това. Решила съм така доста проблеми. Някога бях силна и не бягах, но днес нямаше и помен от онази Мия, днес бях просто развалина. Всеки мои белег, който преди бях празнувала ме убиваше. Отново въздъхнах и пак се самосъжалявах. Аплодисменти.

-  Виждам, че си се променила - възвърнах спокойния си тон. - Не съм и очаквала, че ще бъдеш онова дете, което оставих зад себе си. А за прошката ти, ще видим.

Запалих цигара, ръцете трепеха от всичко, което се бе стоварило на главата ми. Видях група момчета пред себе си, ясно можех да чуя пулса на всеки от тях. Ммм кръв. Това бе нещото, от което имах нужда. Може би щях да започна да мисля по-ясно, когато усетех топлата течност в тялото ми. Никога не съм се замисляла за тази и страна. С Роуз вървяхме право към тях. Усещах как усмивката ми се деформира с появата на дългите  ми кучешки зъби.

- Един момент, сестричке - бях в по-добро настроение, щом виждах вечеря пред себе си.

Отидох до едно от момчетата и му въздействах да дойде с мен.  Приятелите му се засмяха, явно мислейки си, че нещо приятно ще му се случи. Е и така можеше да се нарече. Бутнах го едни дървета, където никой не можеше да чуе или види какво става. Забих зъбите си във врата му и сладката течност се разля в гърлото ми. Ммм млад и вкусен. Не исках да прекалявам, все пак нямах намерение да го връщам улюлян при онези глупаци, но достатъчно, че да ме ободри, за да мога продължа по същество. Отново трябваше да му въздействам, за да не помни всичко от приятната ни малка среща, а после го оставих при приятелчета му и се върнах при Роуз.

- Та докъде бяхме стигнали, преди кратката ми лирическа пауза?
Mia Alexander
Mia Alexander
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 2941

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Роуз Озера on Вто Юли 29, 2014 8:49 pm

Прошката бе нещо на което не бях способна.Бях, но само ако ставаше въпрос самата мен, колкото до останалите в този свят, те просто не я заслужаваха.Тя е като нож с две остриета едното-ще те накара да се почувстваш точно така си искал, а другото- всеки път ще те порязва на вече зарасналата рана, само и само да ти напомни за болката от първото усещане.Аз не прощавах, примирявах се в повечето случай и се правех че ми пречи толкова много, но в момента в който някой решеше просто да бръкне в тази рана, дори и на шега, си получаваше заслуженото.Не забравях, не прощавах и Мия трябваше да е наясно с този факт.Определено не бях онова дете, което тя беше оставила преди време, живота ме бе научил на едно-да вярвам само на себе си, независимо от всичко.Макар и понякога самата аз да се залъгвах.
Имах въпроси към сестра си, исках и отговори, но толкова бързо нямаше да пробие стената, която толкова дълго бях градила около случилото се само защото тя съжаляваше.Колкото и да удряше по нея с чувства, емоции, думи-щеше да й бъде все по-трудно, защото сама аз не исках да сваля гарда към онази част наречена сърце.
Сърцето й щеше да изскочи всеки момент, само че чудех кога ще го направи за да спре оглушителния звук в главата ми.Виждах че се притеснява, но пулса й просто можеше да накара всеки нормален човек да откачи.Но като се замисля не бяхме хора и въпреки всичко ми напомняше колко гладна бях всъщност.Зърнахме групата момчета, а когато Мия реши че точно в този момент трябва да се нахрани, я гледах с интерес.Беше бързо, малко приказки, въздействие и хоп той си тръгна не помнещ случилото се.А аз извърнах глава към сестра си, която бе видимо по-спокойна и доволна и се и се разсмях.
Божичко, не можех да спра да се смея, наистина това си беше Шоу като  за Оскар, бързо и дискретно.И къде по дяволите беше забавлението в това?!Винаги тя бе безразсъдната, а аз тихото и добро дете,но в момента просто това беше великолепно.Смеех се с цяло гърло,но виждах объркването на лицето й.Емоцията от задоволство на объркване премина толкова бързо че можеше да останеш същисан,но не и аз.Аз просто се смеех.
-И на това му казваш вечеря?Наистина ли си толкова скучна?-казах през смях и поклатих глава.Наистина заслужаваше, някой да и връчи награда за изпълнението.
Видях групата момчета да се връщат обратно към нас, вероятно бяха решили че сестра ми ми е казала нещо хубаво за тях или си бяха въобразили че днес ще им излезе късмета, понеже бяхме две, в едно от най-затънтените места на парка.Усмивката ми стана още по-широка, когато четирите момчета започнаха да дрънкат без да спират всевъзможни заучени реплики за свалки.Само момчето, на което сестра ми бе въздействала си мълчеше и се усмихваше.Извърнах поглед към сестра ми, която ме гледаше с интерес и все още с объркване.Спрях да се кикотя и просто се усмихнах дяволито, когато точно в този момент едното от момчетата си въобрази че може да ми пусне ръка под роклята.
Моментално се озовах зад него а ръката му бе извита високо зад гърба, усетих как се накланя, а за него определено болката беше повече от непоносима, но за мен бе просто забавно.И без да се замисля впих зъби в врата му, алената течност си поправи път към гърлото ми и съживи всяка разумна част от мен,както и самата мен.Друго от момчетата, изкрещя и тръгна към мен, пуснах нещастника от който почти източих всяка капка кръв, но го оставих жив, за другия не толкова.Минута по-късно бе с счупен врат и на земята, а другите побягнаха, като опарени.Ухилих се доволно, изтрих ъгълчето на долната си устна с пръст и прескочих тялото на момчето с лекота  и пристъпих към Мия.
-Бяхме стигнали до момента в който казах че ще се държа по разбиращо...Иии момента май настъпи. -казах развеселено, нямаше и следа от гнева ми, в момента имах нужда от нещо силно и определено не исках да съм сама.-Имам нужда от питие, ако искаш може да продължим разгорещения си разговор, в някой бар?
Роуз Озера
Роуз Озера
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 757
Рожден Ден : 20.11.1994

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Mia Alexander on Сря Юли 30, 2014 3:42 am

Сестра ми беше права. Бях станала скучна, но кой не би. След като изгубих всеки, който обичах бе заровен на три метра под земята. Започнах да ценя живота малко повече след всичко. Вече не ми харесваше да убивам невинни хора само за да се нахраня. Макар в Русия да се бях опитала да направя точно това, но си имах своето оправдание. Тогава бях изпаднала в пълна дупка от самосъжаление. Мислех, че съм изгубила всичко, семейството си, себе си и дори егото ми си беше заминало, което за мен не бе присъщо. Станах скучна. Промених се. Пораснах. Не бях толкова импулсивна. На моменти това дори ми липсваше, защото всичко бе по-забавно. Роуз нямаше как да знае за всичко, което съм преживяла и как ми се е отразило. Можех да се хвана на бас, че дори и тя би мислела по друг начин, ако заради импулсивността и убият съпруга и. След толкова загуби се променяш, дори да не го искаш. Ставаш или чудовище, или спираш да се бориш. Бях минала и през двете, но днес по-скоро бях се примирила с всичко. Нищо не ми доставяше удоволствие, още по-малко убийство на невинно момче в парка.

Но от друга стана, тя се беше променила безумно много. Виждах я как убива без да я интересува. А едно време това беше нещото, което я спираше да стане вампир. За пореден път тази вечер се убеждавах, че не я познавах. От онова невинно дете не бе останала и следа или поне тя не ми я показваше. До някъде виждах себе си преди всички онези събития, които те променят. Искрено се забавляваше над болката им. Беше се променила повече, от колкото съм очаквала. Може би една от причините за тази промяна бях аз. Все пак не е лесно сестра ти да те остави сама, да се оправяш, както можеш. През годините, за да избия тази мисъл от ума си, се бях опитала дори да я намразя, но не се получаваше. Никога, не се получи. След като тя приключи с целия спектакъл, който аз просто гледах с каменно лице, проговорих:

- Ако и ти преживееш всичко, което някога ми се е случило, и ти ще си скучна повярвай ми - погледа ми можеше да се усети укора, но той бе примесен с някакво задоволство, защото сега и двете се бяхме успокоили.

Кимнах за предложението и за бар. Имах нужда от нещо силно, за да преглътна, че сестра ми днес искаше да ме убие, че като цяло видях сестра ми, че се беше променила безумно много. Ума ми не побираше всичко това. Но какво очаквах, когато ме беше нямало почти век? Нима аз не се промених. Всяко столетие бях друг човек. Минах през това да съм чудовище, което убиваше всичко по пътя си, видях истинската любов и тя ме промени. Разбрах, че аз не става за щастието. Меланхоличността и гнева ми отиваха повече.

Вървяхме към любимия ми бар, който обикновено бе препълнен в петък вечер, ако и двете пак започнехме да се караме там, щяхме да съберем публика, отново. Обмислях варианта да започна да взимам пари на зяпачите при всеки мой скандал, щях да бъда милионер без дори да си мърдам пръстта. Дори без да виждам сграда можех да чуя музика. Когато можех вече да го видя, се зарадвах, не се промил и грам през не краткото ми отсъствие. Обичах това място. Не исках да звуча като алкохолик, но тук бях прекарала повече време, от колкото в дома си. Още с прекачването на прага, започнах да изследвам бара с поглед, този път се молех на всеки бог да не го видя. Исках мъжът, който се бе опитал да ме убие преди време да не е тук, защото не исках сестра ми да вижда тези грозни сцени. За щастие не го видях никъде. Насочих се към двете свободни места на бара. Преди дори да си бяхме поръчали вече няколко момчета се бяха появили, за да ни свалят. Днес наистина не бях в такова настроение, нямах намерение да ги търпя дори и миг. А те толкова въодушевено разправяха как са видели вампир за първи път вчера и колко ужасяващи създания сме. Че просто не се сдържах да се усмихна и да им покажа твърде дългите си кучешки зъби. Дори не изчакаха дори да ги попитам как е минала срещата им, а изчезнаха от бара за по-малко от 60 секунди. После си поръчах бутилка уиски. Хмм сестра ми беше права, бях станала прекалено скучна.

- Е, ти от колко време си тук?
Mia Alexander
Mia Alexander
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 2941

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Роуз Озера on Пет Авг 01, 2014 6:23 am

Замислих се над думите й, на който не отвърнах нищо.Вероятно и тя бе преживяла много и загубила много, но нямаше да се дам толкова лесно на тъпото си любопитство, не все още.Всеки губеше по-нещо, за хората бяха определени неща, но за съществата като нас, който имат пре-достатъчно време да живеят, губиш много.Губиш, човечността, съвестта си и онова невидимо, нещо което някой наричат душа.Да, онази част от теб, която те кара да се чувстваш пълен, но когато тя си отиде си отива и всяка емоция с нея, ставаш безразличен към света.Не се интересуваш дали, ще те убият или ти ще убиеш невинен.Живота става просто по-безразличен и това ти доставя удоволствие малко или много.
Както и аз самата до някъде бях изгубила малко от душата си, бях станала безразлична към живота, освен към това да се забавлявам.Не се самосъжалявах, не изпитвах вина, нищо.Както преди малко когато убих онова момче.Доставяше ми огромно удоволствие да го гледам как не може да помръдне, как самата аз бях в контрол на всичко, както и на живота му.Не ме вълнуваше мисълта че той има при кого да се прибере, че вероятно родителите му го чакат.Харесвах новото си аз, което за сестра ми бе ново, но за мен вече не чак толкова.Не внимавах, убивах за удоволствие и най-важното, аз бях хибрид и нямаше нужда да го крия, нямаше нужда, да си прикривам следите или да внушавам на някой си че не ме е виждал.Ти си такъв, какъвто си, няма връщане назад, а каква беше ползата да се крия?!
Тръгнахме към някакъв бар, но не обелих и дума, само наблюдавах сестра си, която не бях виждала толкова много време, изглеждаше някак по-малка от преди, някак по-плаха и онази искрица за живот липсваше.Промяната беше като трън в очите ми, такъв който те боде чак до болка и очаква всеки миг да се строполиш, точно там на улицата.Не знаех какво се бе случило с нея, както и тя не знаеше за почти целия ми живот, но любопитството ми изгаряше всяка част на мозъка.До някъде отчаяно исках да знам, защо се бе превърнала в това, което е сега, до някъде не исках тя да ме разпитва за самата мен.А до колкото познавах сестра си тя щеше да го направи, а определено не исках да споделям частите с убийствата и с това какво ме бе научил баща ни след като тя си тръгна и какво се случи, след като тя го направи.
В бара бе приятна обстановка, точно мой тип-задушно, тежка музика и изобилие от хора който си говорят оживено за съществата който са срещнали по един или друг начин.Едни се страхуваха, други бяха във възторг, трети просто бяха безразлични все едно не са научили нищо ново.Когато седнахме още без да дочакат се домъкнаха отново момчета и започнаха да говорят, като имах чувството че не си поемат въздух, гласовете им бяха дразнителни и лазеха по тънките ми нерви, като досадни мухи.Очевидно не само аз бях в такова настроение, но и Мия.Искрено се засмях когато показа кучешките си зъби и те изчезнаха, толкова бързо от бара, колкото и се бяха придвижили до масата.Мия си поръча бутилка уиски, а аз само едно двойно, по-късно вероятно щеше да ми трябва и бутилка имайки в предвид на къде щеше да тръгне разговора, но за сега двойното щеше да ми свърши работа.
-От скоро, няколко месеца може би.-казах и отпих малка глътка и зашарих с очи из бара.
Наистина от скоро бях тук, но не мислех принципно да се задържам, но когато преследваш някого ти се налага, а това бе едно от най-важните неща за мен, а и бе истинска тръпка да преследваш някого, плюс че града ми харесваше.Беше точно това от което имах нужда, пълен с прекалено много същества, вероятно едни по-луди от други, но това щеше да се разбере с времето или поне така си мислех.
-А ти къде беше до сега, защо никога не те видях?-попитах и погледа ми се спря на нея.
Вярно бе бях пътувала толкова много, но никога пътищата ни не се бяха пресекли и до някъде много се радвах за това, поради простата причина че откачената кучка която бях, преди време щеше да й откъсне прекрасната главица,без дори да й даде шанс да обясни каквото й да е.И повярвайте ми нямаше да има угризения на съвестта, нито мъка.Просто поредното убийство, но сега исках да науча повече за нея. А и бях казала че ще се държа малко по-разбиращо, но това не означаваше нищо, щях да я упрекна, да я обидя и да си тръгна, но не бих я наранила, колкото и да скачаше по нервите ми и колкото и да ми се искаше на моменти.
Роуз Озера
Роуз Озера
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 757
Рожден Ден : 20.11.1994

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Mia Alexander on Съб Авг 02, 2014 1:21 pm

"-А ти къде беше до сега, защо никога не те видях?"
Думите й се въртяха из главата ми. Какво можех да кажа? Не исках да съм мекотело в очите на по-малката ми сестричка, която днес се държи доста по-зряло от мен. Но не исках и да я лъжа. Ето ме, пак на кръстопът. Чудейки се какво да избера. Някога щях ли да спра да имам избор между мен и някого друг? Не знаех какво да кажа! Да се впусна в обяснение за това, че се опитаха да ме убият и аз избягах, не звучеше никак добре, но поне беше истина.
Но от друга страна, макар винаги ме е бивало да лъжа, днес нещо не ми позволяваше. Сякаш голяма буца бе застанала на гърлото ми, когато си помислех да я излъжа. Ако ме беше срещнала преди години, щях да и наговоря куп неверни глупости без да му мисля много-много. Тогава не ми пукаше, правех всичко, за да съм аз щастлива. Давах всичко на себе си! Никого не обичах, никой не ми и липсваше. Който и да изгубех, нямаше никакво значение. Та аз бях оставила семейството си, за да бъда аз щастлива. Бях егоист и ми харесваше. Чудех се дали ако я бях срещнала преди няколко години нямаше да е по-добре? Все пак тогава бях жива, неразумна и безкрайно луда. Все неща, които днес ги няма. БУМ и се изпариха. Напусна ме и ината ми, нещо, което никога не съм мислела, че ще изгубя. Давя се. Давя се в собствената си болка и не искам да сестра ми да вижда това.
Погледнах към Роуз, не, не можех да я излъжа. Може би истината би я отблъснала от мен. Май така ще е по-добре за мен и нея. Все пак аз бях развалина. Всеки белег, на който се радвах преди години, днес ме убива. Не исках никой да ме виждаше такава. Какво мекотело съм станала само?! Какво още малко и ще заплача? О, горката аз, убиха съпруга ми заради мен, почти убиха мен самата, затова сега аз сама ще се убия. Все пак трябва свърша работата на древния. Време е да извадя себе си от прашасалата кутия. Имах две години да се самосъжалявам, стига вече. Спирам, нищо не се променя, като се самоубивам бавно, никой няма да върна. Днес се връщам назад във времената, в които бях щастлива, егоистична и луда. Може би ще отнеме време, но сега е добър момент, за да започна.
- Почти ме убиха и се наложи да избягам за малко в Русия, където търсех някаква част от семейството ни. Но днес съм тук, за да си отмъстя. Макар, че той е древен, аз ще намеря начин - цялата ми тирада бе изнесена на един дъх с равен тон, а като за финал усмивка огря на лицето ми.
Mia Alexander
Mia Alexander
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 2941

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Роуз Озера on Съб Авг 02, 2014 6:17 pm

Някога виждали ли сте картината да оживява?!Да, гледали сте я толкова дълго време, а дори и да не сте, сте запомнили всяка една малка подробност в нея.И сега когато я виждате, да оживява, не вярвате на очите си.Малките крайчета се пречупват, а цветовете започват да се сливат един с друг, плавно и бавно.Наблюдавате с интерес, колкото е възможно по-дълго за да запаметите и този нов образ на картината, но след няколко мигвания, всичко се връща по старому.Цветовете са на място, бистри и изострени, а изображението си е същото, без капка емоция.И точно тогава решавате, че това не се е случило и просто забравяте за това.
Да, точно това беше за мен да наблюдавам сестра си, докато намери правилния отговор на въпроса.Дарбата ми ми подсказваше за обърканите й мисли, но аз просто я игнорирах.Нямах право да нарушавам умственото й спокойствие, нито това на спомените, чувствата или емоциите й.Картината се пропука, но после се опита да залепи, вече образувалите се резки по нея-неуспешно разбира се.Криеше се зад, онази маска на инатливо малко дете, което не го бе грижа за никого, освен за собственото му щастие.Вероятно бе права и бе удачно да се държи така, но тя беше различна, не беше онази "картина" която помнех в съзнанието си, не случайно се пропука, не случайно сложи бързата и по-лесна за носене маска.Може би я беше страх, от това което се бе случило, а може би и само може би тя си оставаше същото момиче, но не! Последния вариант не бе удачен, не бе верен и го усещах с цялата си същност, но коя бях аз да оспорвам, думите й или това че ме лъже?! Пренебрегнах поучителния си поглед, като просто отместих поглед от лицето й разгледах бара отново.
Обстановката сякаш се беше променила, въздуха станал по тежък и по задушаващ, а хората изглеждаха някак тъжни и смазани от живота.Чудех се дали аз самата не се чувствах така и това ме караше да виждам всичко наоколо, по същия начин.Разговора ме караше да се чувствам, като смачкан лист хартия и после изпънат, за да бъде изгладен на ново.Всяка гънка си личеше, всяка черта беше там, но просто някой упорито търкаше по белия лист, само и само да върне предишния му вид.Не ми трябваше кои знае колко време, просто след минута две, реене из бара, надрасках върху намачкания вече стар бял лист широка усмивка и безизразен поглед.Поставих маската на незаинтересован или по-скоро умиращ от скука човек, сякаш току-що тя не бе казала й дума.
-Винаги на крачка от смъртта.-върнах погледа си върху нея.-Никога няма да се промениш, нали?-поклатих глава и доизпих уискито на екс и поръчах ново.
Фалшивата ми усмивка, не помръдваше,а погледа бе забит в този на Мия, очевидно карайки я да се чувства неловко.При спомена за семейство ни и факта че тя го е търсила, бе като прободна рана в гърдите ми.Да, някой натискаше с острието на нож в нея с всичка сила и очакваше от там да се появи и чувството на тъга и болка.Само че то вече беше заклещено в съзнанието ми, но все така избутано назад, до този момент.Чувствата връхлетяха с всичка сила, но малко по-малко ги успокоих без да издавам, какъвто и да било признак за тях.Знаех че можеше да види всичко в главата ми, но винаги можех да я заблудя за това какво е видяла.Онази нощ, беше ужасна и аз бях виновна за всичко, дори и за смъртта на родителите ни.Още можех да усетя мириса на прясна кръв и на изгоряла плът, толкова дълбоко забит в сетивата ми, че ми се повдигаше.И онази фигура, онзи мерзавец бе запечатан в съзнанието ми.Стройна фигура, прави и остри черти на лицето, очите толкова сини и красиви, но толкова измамни и безскрупулни колкото и самия той.Красива външност, но толкова черна и покварена душа- Кристиан Вокил.Името му просто изплува в съзнанието ми.
Знаете ли, ако не ми беше причинил всичко това, ако не изпитвах чиста и искрена омраза към самия него, бих му се възхищавала.Беше за възхищение, маниера и лекотата с която убиваше, дори черната и покварената му душа, бяха като завършек на перфектната личност в която бях искала аз самата да се превърна.Личност, наистина достойна за възхищение, но омразата надделяваше над възхищението.Някой ден, както самата ми сестра търсеше отмъщение и аз самата щях да го получа и все някога щеше да ми се открие перфектната възможност, трябваше просто да изчакам.
-Семейството ни е мъртво, всички освен мен и теб.-отсякох в момента в който бармана донесе питието ми.Взех го с лекота и отпих малка глътка, измъкнах от миниатюрното нещо наречено чанта, кутията с цигари и запалих една.Вдишах дълбоко, оставяйки тежкия цигарен дим, сам да намери пътя си надолу към белите ми дробове и да се настани за момент там и издишах.Лош мой навик, но беше единствения незадоволителен, но каращ ме да се чувствам все още жива.
-Съжалявам за начина по който ти го съобщавам, но трябва да си наясно, няма кого да търсиш, няма кой да се върне, всички са мъртви.
Роуз Озера
Роуз Озера
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 757
Рожден Ден : 20.11.1994

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Mia Alexander on Пон Авг 04, 2014 2:42 pm

Промених се. Избрах чуждото щастие пред моето. И какво? Пак свърших на хиляди парченца, като огледало. Вече се бях отказала от щастието. Твърде далечно ми се виждаше, каквото и да правех все успявах да го зърна само за миг. После то потъваше в сива мъгла от болка и разочарование. Не ми е било писано да съм щастлива или пък винаги поемах грешния път. Ако не бях се превърнала, ако не бях избягала, ако не бях чудовище, ако, ако, ако... Когато живееш един век имаш толкова много грешни избори за правене, а аз ги направих всичките. Ликувала съм за всеки белег, без да осъзнавам, че после той ще ме убие. Разбивах го твърде късно, но после пак повтарях. Надявала съм се, че нещо ще се промени, колко и смешно да звучи. Никога не се промени. Аз съм си същата, пак меланхолична и ядосана, искаща отмъщение, а накрая някой друг ще пострада. Аз ще се срина, ще избягам и после от начало. Цял век така омръзваше. Но сестра ми нямаше как да знае за всичко това, а аз нямах намерение да се впускам в сълзливи разговори. Честно, исках да избягам от миналото ми. За жалост това не беше една от екстрите да си вампир, а би било толкова хубаво. Защото дори и да замина на другия край на света, все ще срещна някого, който да се сети, че съм убила сина му, сестра му, гаджето му... Налях още уиски в чашата ми. Вреден навик - винаги приключвах бутилката. Забих поглед в стената, но още можех да усетя погледа и върху мен, сякаш ме съдеше с очи и имаше всяко право.
- Промених се, но нищо не стана -иронична усмивка огря лицето ми, а в ума ми минаваха всички спомени отново. - Така и не видях разликата от това да избереш някого другиго и да избереш себе си. Затова днес реших да си се върна към доброто старо аз.
Коренна промяна за по-малко от 30 секунди, типичното мен се завърна. Странно. Когато споменах за семейството ни, сякаш видя призрак. Признавам си, не изглеждаше така дори като видя мен. Само по тона и можех да предположа, че мама и татко не бяха умрели от естествена смърт. Не знаех дали имам право да ги наричам така. Мисля, че го изгубих, когато си тръгнах без да поглеждам назад. Макар със седмици всяка нощ да се връщах. Всяка моя клетка искаше да прекрачи прага и да се прибере у дома. Но не ми стискаше. Аз самата не знаех дали няма да ги нараня пак. Какво можеше да ми скимне след седмица или две. Всяка нощ чувах как мама плаче, а татко ругае по мен. Болеше ме да стоя там и да знам, че не мога да вляза. Тръгвах си всеки път, дострашаваше ме, че някой ще ме види. Не исках никой да ме търси. С всяка крачка умирах по малко. Заслужавах си всичко това.
- Права ли съм да мисля, че родителите ни не са умрели от старост? - гледах през Роуз, от усмивката ми бе останал и помен.
Mia Alexander
Mia Alexander
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 2941

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Роуз Озера on Сря Авг 06, 2014 4:26 pm

Състезание.
Да, онези в който се записвате и решавате че ще дадете всичко от себе си и го правите най-вече за това.Там нямаш съотборници, не разчиташ на никой освен на самия себе си.Бориш се единствено с онази външна сила, която всячески се опитва да съботира твоето състезание.Дереш, викаш, пищиш и някак си успяваш да се затътриш до финала.Но финала, не е това което си очаквал, няма никой.Няма кой да те поздрави, кой да ти каже че си бил удивителен, дори и да си последен.И това само защото избираш себе си невиждайки смисъл да избереш някой друг.
Ето, това виждах аз в сестра ми.Тя цял живот бе избирала себе си и дори сега по нейните думи, тя не намираше смисъла.Знаете ли, донякъде бе напълно права, бе по-лесно да бъдеш единак в глудница, да нямаш алфа и да не се подчиняваш, но в края на крайщата винаги е самотно.Виждах смисъла в думите й, в действията й, но бога ми не мислех че беше правилно, освен в някой моменти и то само за малко.
Семейството.
Подкрепа, обич, уважение, морал и правила.Липсваше ми онова мое семейство,толкова задушаващо, но в същото време трудно да дишаш без него.И ето сестра ми седеше пред мен, красива и изящна, точно каквато си беше преди да си тръгне от вкъщи, а родителите ни, гниеха  толкова дълбоко в земята, колкото сама не исках да си представям.Да, беше права че не бяха умрели от естествена смърт, но какво можех да й кажа?! Че заради една моя ужасно малоумна грешка, противоречаща на всичко което баща ни, ни бе учил те бяха мъртви.Не можех, тя беше виновна, но аз бях тази която уби родителите ни.Аз бях тази заради която, те не бяха сред нас.
Мразех се, мразех и онази част в която се превърнах в вампир, но тя не го знаеше и не смятах и да го научава.Малко или много тези неща не бяха лесни за споделяне, а и ще ми трябваше психическа нагласа за това.
-Какво ти пука?Ти си тръгна, нямаш правото да питаш за тях.Нали не виждаше смисъла да избереш някой друг?!Е, сега и аз не го виждам.-казах вбесена, скривайки отчаянието, болка и спомена за родителите ни.Доизпих уискито в чашата и поръчах ново без да поглеждам към нея.
-Знаеш ли, щом смяташ да се превърнеш в старото си, аз.Ние приключихме! Свободна си да изчезнеш отново от живота ми, така ще е най-добре и за двете ни.-студения тон и излъчването ми на каменна стена, която е готова да се срути отгоре й, бяха достатъчни за да си изпрося въздишка и смутен поглед.
Не исках да я виждам, като старото й Мия, тя беше нова и ми бе интересно в какво се бе превърнала.Скучно ми бе, вече знаех какво можеше, какво искаше и най-вече че всеки един момент може да си тръгне.Но този път ако го направеше, нямаше да седя и да плача всяка вечер за любимата си сестричка, а щях да я намеря и да и откъсна прекрасната главица.Бях надраснала факта, че на сестра ми й пука за мен, както и че тя обичаше себе си пред всички други.Така че единственото решение, бе да я убия, точно както си мислех в момента в който я видях, но само ако го направи отново.
Роуз Озера
Роуз Озера
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 757
Рожден Ден : 20.11.1994

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Mia Alexander on Чет Авг 07, 2014 2:12 am

Нима Роуз така и не разбра, че не познава. Не знаеше нищо за мен, не знаеше защо си тръгнах. Дори след всички тези години, в които заблуждавам мен и всички други, че е моя прищявка. Не беше. Тогава избрах семейството си, нараних себе си безумно много, за да бъдат те добре. Аз останах съвсем сама, за да са те добре. Тогава можех да чуя как селяните усещаха, че съм вампир. Искаха да изгорят къщата ни, докато спим там. В онзи момент най-правилно ми изглеждаше аз да изчезна. Реших, че така всички ще се успокоят и ще ги запазя живи. Сестра ми не знаеше това, а и не държах да разбира, предпочитах си версията с избирането на мен. Не исках и да разбира как с месеци всичко, което виждах, беше дъното на бутилките. Колко пъти опитвах да сложа край на всичко, но не събирах смелост. Такава бях една страхливка.
Но това сега нямаше никакво значение. Сега повече от всичко исках да зная какво се е случило с родителите ми и чие сърце трябва да бъде изтръгнато. Макар да се опитвах да го подтисна, усещах, че сестра ми има нещо общо със смъртта им. Донякъде това ме кара да се чувствам ужасно, защото знам, че ако бях останала, нещата нямаше да са такива. Никога, никога не постъпих мъдро. В мен се надигаше гняв, омраза, злоба. Не можех да държа зъбите си стиснати.
- Не знаеш нищичко за мен. Затова не ми казвай, че нямам право да знам. Имам всяко право да разбера как родителите ни са умрели - едва не започнах да викам.
Отпих няколко големи глътки уиски, опитвайки се да прокарам мисълта за смъртта на родителите ни и коя от двете бе по-виновна - аз или тя. Не искаше да вижда старото ми аз, нямаше и как. Дори и да се опитвах да се върна към него, никога нямаше да се върна към него, защото не можех. Не и така с лека ръка да изключа всичко в себе си, не исках и да си тръгвам отново. Този път щях да остана, не зависимо от всичко. Този път правилно беше да остана и така мислех да постъпя. Не исках да спася себе си и да живее с мисълта, че не знам защо те са умрели.
- Няма да видиш старото ми аз, невъзможно е! - опитвах се да говоря спокойно, но беше невъзможно - Преживяла съм прекалено много, за да се върна толкова назад. Никога не си ме познавала и сега не ме познаваш.
Знаех, че ще я заболи от тези думи, но беше така. Дори и като деца не я допуснах до себе си. Оставях я да мисли, че знае всичко за мен, когато аз криех цял свят от нея. Обичах да съм сама. Сама да преживям всичко. Можех да си тръгна и да я оставя някъде назад за себе си. Но за първи път бях готова да я допусна до себе си. Виждах, че не е дете и би издържала на всичките ми тъмни странни и тайни. Нямаше повече от какво да я предпазвам, нямаше нужда да я пазя от себе си. Макар баща ми винаги така да ми е казвал. Мразеше, когато тя беше само с мен, защото знаеше каква съм. Той го виждаше в очите ми, затова и винаги се опитваше да ме отпрати някъде надалеч. Предполагам затова единствен той, не беше толкова наранен от заминаването ми. Когато се връщах вечер и го чувах да говори, всеки път той казваше, че така било по-добре. Винаги е обичал повече Роуз и винаги е мразел мен. Сякаш в мен виждаше най-голямото си разочарование, защото аз не бях покорна. Не се вслушвах в неговите думи, а когато ми даваше някакъв съвет, правех точно обратното. Затова аз винаги си останах черната овца, а тя любимката. Въпреки всичко това аз ги обичах и точно затова избрах тях пред мен...
Mia Alexander
Mia Alexander
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 2941

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Роуз Озера on Нед Авг 10, 2014 5:49 pm

Нали знаете, онези хора който стоят като паметници със залепени усмивки на устните си докато, останалите изпадат в истерия?!Да, точно така изглеждах и аз с доволно лепната усмивка на устните ми и с цигара в ръка, чаках невъзможния и толкова забавен колкото и за мен, толкова и за останалите спектакъл, да приключи. Както и преди и споменах, ние си бяхме подвижния цирк и ако не си покажехме номерата и шоуто поне няколко пъти днес не можехме.Нямах право в момента да се държа по този начин и тя имаше право да ми крещи, но просто не се сдържах вече, прекалено беше забавна и ако се видеше отстрани щеше да се хареса със сигурност.
-Свърши ли ?-попитах и се засмях, като дръпнах последната и разочароваща дръпка от цигарата, която леко изгори устните ми.-Докарваш го на интонация, сега можеш да размахаш ръце и да се държиш, като пълна лунатичка, каквато очевидно си.
Усмихнах се доволно от тона на хапливите си думи, които очевидно я ядосваха и още повече.Отпих от уискито си и спокойно се облегнах назад, не отделяйки поглед от сестра си.Да, тя очевидно имаше право да знае какво се е случило, но въпреки всичко аз не бях тази която щеше да й даде тази информация, нито смятах да й позволя да види спомените ми.Режима "не ми пука" в момента беше включен и не мислех за нищо друго, освен за забавната й физиономия.Докато накрая думите ми не излязоха, почти през смях:
-Никога не съм те познавала?!Щом е така и сега не искам.
Разбира се че не бе вярно, беше поредната лъжа която съчинявах, но не смятах да падам в краката й толкова бързо, като всички останали който искаха само това от мен.Да падна и да се подчинявам на тяхната воля.Да, стана безгръбначна и удобна за всички и всичко да се възползват от мен, независимо дали исках или не.Но сега не смятах да бъда удобна за никой, особено за сестра си.
-Иска ми се да ти вярвам, иска ми се наистина да не ми беше сестра й сега, нямаше да водим този разговор, нямаше да се налага да ти давам обяснения, нито абсолютно нищо, просто щеше да останеш без глава на раменете.И онези ей там сладури на бара щяха да изнасят тялото ти от така добрия клуб.-тръснах глава и се усмихнах отново.
-Но уви сестра си ми, въпреки всичко няма да получиш нищо като обяснение, все пак трябва да ми докажеш че не си лунатичка като за начало.
Говорех пълни дивотии, които ми идваха на ум, но в момента исках напълно да отвлека вниманието й от мислите ми, прекалено бяха разголени въпреки че можех пре-спокойно да ги скрия, но алкохола забавяше тези мой действия.Исках или не или трябваше да дрънкам каквото ми падне или да се изнеса от бара по възможно най-бързия начин преди да е разбрала каквото и да е за семейството ни и да се разрази кървава баня в този клуб.Сто процента щях да бъда ступана, въпреки че тя не можеше да се отърве без нищо, но имаше и шанс аз да се отърва без драскотина и смятах да се възползвам.
Роуз Озера
Роуз Озера
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 757
Рожден Ден : 20.11.1994

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Mia Alexander on Нед Авг 17, 2014 4:08 am

Това момиче можеше да ме накара да изляза от кожата си за секунди. В момента единствено това, че ми е сестра ми пречеше да й махна главата от раменете. Побъркваше ме. Караше ме да показвам най-лошите си страни. Нима искаше да види колко зла и безчувствена мога да бъда? Защо го правеше? Какво криеше зад всички тези евтини циркове? Успях да успокоя малко мислите си и себе си, защото иначе нямаше да ми се иска да отговарям за действията си.
- Ти въобще искаш ли да съм тук? Защото ако не искаш, не ми губи времето - злобния тон в гласа ми, можеше да се усети от километър.
Ясно не е лесно да ми прости, но въпреки това защо по дяволите се държеше като абсолютна идиотка? Какво се е случило с родителите ни и защо го криеше? Чудех се дали искам да разбера истината, защото след като я крие с толкова усилия, има вариант да искам да я убия след това. А вече не знаех да ще мога да спра себе си и побъркващото желание я оставя без глава, може би и сърце. Наистина никой не може да ми влезе под кожа, да накара кръвта ми да кипи така, както тя. Побърквах се да знам какво се е случило с родителите ми и кой ще се сбогува с живота си. Любопитсвото в мен беше по-силно от всичко. Затова започнах да говоря без да мисля, надявайки се, че някоя от думите ще стигне до нея и ще я накара да спре да бъде такъв инат, може би и да отговори на въпросите ми.
- Виж не знам какво криеш зад всички тези евтини циркове, но аз няма да спра да питам за родителите ни. Не ме карай да разбирам сама, защото каквото и да е, ще се радвам да го чуя от твоята уста, а не от нечия друга. Знаеш имам достатъчно начини пред себе си, за да успея да разбера - самодоволна усмивка не слизаше от лицето ми. - А ако е нещо толкова лошо, за да не ми казваш, можеш да предположиш каква би била реакцията ми, ако разбера от някой друг, а не от теб.
Погледа ми към нея стана студен. Онова съжаление, което се бе наместило в него и главата ми, беше избутано от нещо по-силно - гняв, заслепяващ гняв. Толкова бързо бях изстрялала всички тези думи, че дори не помнех какво точно съм казала, но знаех, че замисъла е един - ИСКАМ ДА ЗНАМ... Каквото и да станеше днес, аз щях да разбера, защото малката така само запали любопитството ми, достатъчно силно, за да направя някоя глупост. Досега се бях спирала от това да чета мислите и, просто защото го смятах за нечестно, но сега бях готова на това, на това да направя някое заклинание, за да си изпее всичко. Мамка му, искам да знам какво се е случило със семейството ми. Какво я е накарало да стане такава...
Mia Alexander
Mia Alexander
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 2941

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Роуз Озера on Пон Авг 25, 2014 7:29 am

Забавното в целия разговор беше, че тя се напрягаше, повече отколкото аз.За мен беше лесно, можеше съвсем лесно да щракна с пръсти и тя щеше да заспи и просто да изтрия всеки спомен че ме е видяла.Щеше да е като да боядисаш цветна картина, с бяло и да заличиш всеки спомен от цветните тонове в нея.И точно това ми се искаше да направя в момента, да залича всеки цвят от тази така безобразна картина, която можеше да ме докара до нервен срив.
Имаше право да знае какво се е случило, но това далеч не означаваше, че ще разбере било то по какъвто и да било начин.
-Това сега трябваше да ме уплаши ли? Вероятно да се разтревожа и да ти изпея какво е станало с тях?! Разбирай от когото искаш, няма да е от мен.Успех обаче.-усмихнах се и изпих последната глътка от уискито и се облегнах назад.
До тук бяхме с опитите да се държа, аз прилично и да се съобразявам сега щеше да си го отнася всеки път в който смяташе че трябва да разбере, какво се е случило с родителите ни, а само ако опиташе щеше да остане без глава на раменете си.Ето толкова проста бе картинката,ако тя не ме закачаше за това, щеше да си стой жива, в противен случай обаче щях да я убия.Не обичах никой да ми се бърка, там където не му е работа, най-малко в главата ми или спомените ми, а до колкото я познавах точно това щеше да направи.
-Колкото до това дали те искам тук, точно в момента е много спорен въпрос.Но си свободна да си тръгнеш, не те спирам.-казах с пренебрежение и поръчах още едно. Ноща щеше да е дълга и определено не ми се занимаваше с нейните драми точно в момента, а и не ми харесваше да бърка с нож в рана, която можеше да я погълне като черна дупка,без тя дори да го осъзнава.
-Цирковите номера, бяха до тук!Ако ще продължаваш по-добре отиди ей там на бара и ги прави на някой друг, в момента наистина не ми е до твоите изблици на ярост.
Смятах да продължа да пия, а ако тя опиташе просто с тези, така известни нейни глупости, щях да й наритам прекрасния задник, нищо че ми беше сестра, за толкова време бях насъбрала достатъчно за да я разнищя на парчета и  да не оставя една здрава част от тялото й.Въпроса беше в това дали тя го осъзнаваше или не.
Роуз Озера
Роуз Озера
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 757
Рожден Ден : 20.11.1994

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Mia Alexander on Вто Сеп 02, 2014 4:27 pm

Гняв.
Заслепяващ гняв.
За няколко мига дори не усещах какво точно правя. Исках да и откъсна главата и да си тръгна, но исках и да разбера от нея, каквото и да ми струваше това. Опитвах се да укротя себе си, за да не и посегна пред целия бар. Можех да усетя достатъчно парещи погледи по нас, нямаше нужда от безплатно шоу на две скубещи си косите вампирки. "Миа спокойно!" - повторих си това изречение поне хиляда пъти на ум, преди да усетя, че всичко е преминало. Разбира се, когато се сетех за някоя от думите и, нова вълна ме заливаше. Желанието да я ударя, навикам и да и обясня, че все още съм по-голямата от двете, ме заливаше. Но съветите на мама как трябва да се държи една дама винаги изплуваха в главата ми, когато си помислех за някоя ругатня по адрес на Роуз. Изнервящо беше да знам, че тя крие нещо толкова голямо от мен, толкова упорито. И въпреки това не исках да се ровя из съзнанието и, не е мое право. Знаех, че все някога ще се вразуми и ще ми каже, а и кои знае, може и сама да разбера.
- Е щом тази тема не ти е приятна, един Бог знае защо, все пак виждам, че си доста безчувствена - гласът ми беше равен и студен, нямаше следа от гнева. - Как взе решение все пак да се превърнеш? Помня, че беше доста против.
Съжалението, което преди беше пропито в гласа ми, го нямаше. Приключих с добрата и мила фея, веднъж ще и покажа, че съм разумна и тя ще ми се качи на главата. Стига толкова. Запалих цигара и отпих от поредно уиски, търсейки поне малко по-дълго успокоение, защото всеки път, когато се сетех за думите и се побърквах, отново ми причерняваше. А не обичам да се виждам в тази светлина, защото нещата никога не завършват добре.
Mia Alexander
Mia Alexander
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 2941

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Роуз Озера on Сря Сеп 03, 2014 2:12 pm

Мислите й ме забавляваха до безумие, а прилива на емоции още повече.Не се сдържах и се засмях, когато ми каза че съм безчувствена.Е, за разнообразие, този път аз играех тази роля, а не тя.Но до някъде бе права, бях безчувствена в това се бях превърнала, след като тя си тръгна и след тъпата ми изцепка.Но за мен така беше по-добре, единственото за което бях благодарна че един задник ме бе превърнал, а друг такъв ме научи да бъда по-силна.Да бъдеш хибрид не беше лесно, не й ако не прекъснеш връзката с създателя си.Което за щастие успях да направя, но пък от друга не беше чак толкова лошо, освен че си като робот, искаш или не го правиш.Подсмихнах се на мисълта за Клаус, а и бях разбрала че е в града, определено трябваше да се видя с него.Мразехме се на моменти, но като цяло можехме да се понасяме достатъчно за да не се избием взаймно.Е, аз щях да бъда убитата в края на крайщата не той, но все пак.
-Ледената кралица, най-после успокой емоциите си.-усмихнах се подигравателно и отпих отново от уискито.
Въпроса за превръщането, беше като ключ за спомените ми, но тя не го знаеше, а и нямаше да разбере, тъй като този път този ключ не пасваше в ключалката.Само ако аз позволявах щеше да се случи.А имайки впредвид че сестра ми бе трън в задника на всеки мъртъв или не, определено нямаше да отключи тази част от спомените ми.А дори да разбереше от някой друг, нямаше да имам кой знае какви проблеми с това да я накарам да мълчи.
-Някой решения не ги взимаме ние, а други вместо нас.-намигнах й и просто отместих поглед от нея.Не смятах да й давам повече обяснения по случая с превръщането ми, не й ако исках да разбере всичко.-И моля те успокой, онези тъмни кътчета на съзнанието си, който ме убиват и ме разкъсват на парчета, започваш да ме дразниш.А повярвай ми не искаш да преминаваш тази тънка граница в момента.
Роуз Озера
Роуз Озера
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 757
Рожден Ден : 20.11.1994

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Mia Alexander on Съб Сеп 06, 2014 12:24 pm

Брой до сто, а може би двеста, не мисля, че милион е твоето число. Как малката си позволява да се рови из мислите ми? Хубаво сестра ми, окей аз сбърках, но това вече преминава всякакви граници на търпението ми. Тя крие някакви глупости за семейството ни и аз не си позволявам да се ровя из мислите и, а тя си прави каквото иска с моите. Съжалявам скъпа, но безплатния театър свърши. Тя явно си мислеше "аз съм единствената силна, можеща всичко и така нататък". Хайде не, такива като нея съм виждала много пъти през годините и всички завършиха по един и същ начин, които тя си просеше. Иска да види "ледената кралица", няма проблем само после да не се оплаква. Аз се опитах да бъда мила с нея, да се извиня, но не. Това не е момичето, което познавах, а вече се чудя дали въобще искам да я познавам. Спрях да я слушам дори, тя си повтаряше едно и също. Не можех вечно да се ядосвам, да викам, да се засягам от думите и като десет годишно. Приключих с драмата.
- Виж спри с тези глупости, нямам ни най-малко намерение да късам нервите си, за да ти се извиня. Порасни, защото в момента се държиш идиотски, както и аз преди малко - говорех тихо, бавно и спокойно, нямаше и следа от гнева, които ме беше обзел.
Беше ме яд, че допуснах да влезе под кожата ми и да ме накара да се държа малоумно. Отдавна бях оставила такъв тип разпри зад гърба си. Преди бих и отвърнала и щях да започна да се ровя из мислите, щях да разбера всичко. Но вече това не ме влече. Предпочитам разговорите щом става дума за някой значим, а тя беше. Двете вече бяхме достатъчно разумни, че да можем да се разберем без да си изподираме лицата, макар това да беше в стила на този град. Отпих от уискито си, запалих цигара, чакайки реакцията и.
Mia Alexander
Mia Alexander
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 2941

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls, Several days ago

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите