The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Дванадесет години по-рано
Съб Яну 12, 2019 2:46 pm by Elizabeth

» Да броим до 4000.
Съб Яну 12, 2019 2:03 am by Кардам

» Нашият любим спам!
Сря Яну 09, 2019 6:32 pm by Cher Night

» Потребители Vs. Администратори/Модератори
Сря Яну 09, 2019 2:08 pm by Кардам

» Търся си гадже/fwb
Вто Яну 08, 2019 5:25 pm by Elizabeth

» Другарче за РП!
Вто Яну 01, 2019 9:00 am by Elizabeth

» Ударете с ръка по клавиатурата!
Пон Дек 31, 2018 12:46 pm by Дастан ибн Фадлан

» Буквички
Сря Дек 12, 2018 1:39 pm by Дастан ибн Фадлан

» Познай цвета на блузата на следващия!
Нед Дек 02, 2018 1:18 pm by Кардам

Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Nolan's place; after 3 months.

Go down

Nolan's place; after 3 months.

Писане by Nolan Lanning. on Пон Юли 28, 2014 9:36 am

В очите на Нолан живота бе устроен така - спиш, ставаш, ядеш, съществуваш. Просто, точно и ясно. Не се забъркваш в ненужни връзки с хора, които в крайна сметка те нараняват. Няма смисъл да тормозиш съществуването си и да се опитваш да създаваш връзки, които накрая се крепят върху лъжи и напразни надежди. Да, звучеше доста депресиращо - все пак да нямаш приятели дори си беше убийствено, но понякога трябваше да мислиш драстично, за да се предпазиш.

Беше най-обикновена съботна сутрин. Слънцето пълзеше бавно по небосклона и съвсем скоро щеше да заеме своето място. Ярките му лъчи нахлуваха през големия кухненски прозорец и осветяваха цялото помещение, карайки го да изглежда някак златисто-оранжево. Нолан посегна към чашата си с кафе и машинално я поднесе към устните си, миг по-късно осъзна че в нея няма нищо и това го накара да се замисли коя подред доза кофеин щеше да поеме. Въздъхна и се изправи от стола си, като се запъти към плота където почиваше празната кана от кафе. Дома  му не бе нищо особено, малък, тесен и почти винаги мръсен - типичен за един мъж живеещ сам, нищо че напоследък никога не бе самотен тук. В кухнята цареше пълен хаос, тук там имаше опаковки от замразени пици, използвани филтри за кафе машина, както и мръсни прибори. Това обаче не му пречеше, той спокойно пристъпи към старата кафе машина с кана и се зае да приготвя поредната си доза кафе, която да му помогне да изкара деня в що годе нормално будно състояние. Понякога му казваха, че е пристрастен към кофеина, и да може би това не беше лъжа, но той откровено обичаше горчивият вкус на черната напитка.

Шум от съседната стая го накара да се стъписа за момент. Наостри уши и се ослуша, в първия момент се почуди от къде идва, но миг след това пред очите му заиграха сцени от снощи, които бързо му припомниха че се намира в реалността. Въпреки нежеланието си да създава връзки, Нолан май случайно бе влязъл в една такава и то с романтична насоченост. Той не беше способен да обича достатъчно силно, но пък имаше едно момиче, което упорито настояваше за неговото внимание и някак си и до някъде бе успяла да го спечели. Точно това момиче, в момента бе в съседната стая, а той потвърждавайки неспособността си да създава връзки, напълно бе забравил за нея. Набързо изхвърли кутиите от пица, заедно със старите филтри за кафе и успя да премести мръсните прибори в мивката, преди вратата на кухнята да се отвори.
- Добро утро! - поздрави леко запъхтян Ланинг. - Кафе?
avatar
Nolan Lanning.
Човек.
Човек.

Брой мнения : 12

Върнете се в началото Go down

Re: Nolan's place; after 3 months.

Писане by Rebekah Mikealson on Пон Юли 28, 2014 10:39 am

Откакто се беше върнала в Мистик Фолс,Ребека бе срещнала доста хора и ако трябваше да бъде напълно честна,не се радваше да види всички.Срещата и с Ерик беше интересна,но тя беше отишла при него с една единствена цел,която беше постигнала.Катрин от друга страна бе успяла да я извади от равновесие с глупавите си коментари относно чувствата и.Да,същите онези чувства,които сега се появиха и то от нищото.Не и харесваше да бъде емоционална,но заради срещата и с Нолан нещата се бяха променили коренно.
Беше поредния горещ,летен ден.Блондинката бе решила да си избере някой за обяд.Разбира се не убиваше жертвите си,просто се наслаждаваше на топлата им кръв,а след това изтриваше спомените им и ги пускаше да си ходят.А после казваха,че Бека била лош човек.Това,че понякога се държеше като кучка не значеше нищо,просто хората си заслужаваха такова отношение.А пък и тя беше първороден вампир,който изобщо можеше да и каже нещо,за каквото и да е.
Видя Нолан в парка.Сините и ириси се вгледаха в него така,както лъвица се заглежда в жертвата си.Направи няколко крачки и спря.Той се обърна към нея и тогава тя се усмихна някак срамежливо,въпреки че под тази усмивка се криеха остри като бръснач зъби,които бяха готови да се забият в шията му моментално.След няколко секунди се беше озовала до него,като продължаваше да му се усмихва.Трапчинките и се бяха показали,а тя ги използваше като оръжие.Кой не обичаше трапчинки?
Започнаха да си говорят и в един момент,древната осъзна,че не може да го нарани.Просто главата и не побираше мисълта,тя да му причини нещо лошо.Започна да се чувства защитнически настроена към него.След няколко дни се срещнаха отново.Тогава тя усети как сърцето и препусна ритъм щом го видя.Изненада се,че това се случва.Изненада се,че това човешко същество накара мъртвото и сърце да почувства нещо,макар и блондинката да не знаеше все още какво.
И така в продължение на няколко поредни срещи,Ребека се бе привързала към Нолан и точно тази е причината,поради която  вампирката сега се намираше в къщата му.Той беше различен.Не бе като останалите мъже,които искаха едно и също.Секс,секс и пак секс.Всъщност тя усещаше голяма доза неувереност в него.Сякаш той и връзка беше оксиморон.Сякаш не можеше да отвори сърцето си за някого.Страхуваше ли се?Не искаше да бъде наранен?Предаден?Употребен?Е,същото важеше и за нея.Точно поради това русокоската не пускаше никой в сърцето си.Винаги беше сама,е това беше така заради скъпия и брат, само се надяваше се,че този път Ник нямаше да направи нищо,просто щеше да я остави сама да се оправи с това.
„Кафе”
А,вярно.Хората обичаха да пият кафе.Истината беше,че Ребека не му беше казала нищо за това,че тя е вампир,още по-малко за това,че е един от първите в света.Трябваше да се преструва,че знаеше за всички човешки неща,които хората вършиха в битието си.Беше и странно,сутрин да стане,за да отиде до тоалетната например,но днес трябваше да го направи.Сега и с кафето.Да,помагаше им да се разсънят,но тя нямаше този проблем.
-Да разбира се.-отговори почти тихо.Сините и очи блеснаха срещу слънцето.Загледана навън,в поредния горещ ден,Ребека осъзна,че наистина и е приятно да бъде тук.Вярно,къщата беше доста разхвърлена,но това не я караше да си прави изводи за Нолан.
-Мисля,че е време тази къща да се почисти.Има отчаяна нужда от парцал и вода!-пошегува се и го погледна.Русата му коса блестеше така ярко,че на Ребека и се прииска да се засмее за това,но се въздържа.Все пак една нощ не значеше нищо … засега.
avatar
Rebekah Mikealson
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 151

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics
» 2ne1

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите