The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Дванадесет години по-рано
Съб Яну 12, 2019 2:46 pm by Elizabeth

» Да броим до 4000.
Съб Яну 12, 2019 2:03 am by Кардам

» Нашият любим спам!
Сря Яну 09, 2019 6:32 pm by Cher Night

» Потребители Vs. Администратори/Модератори
Сря Яну 09, 2019 2:08 pm by Кардам

» Търся си гадже/fwb
Вто Яну 08, 2019 5:25 pm by Elizabeth

» Другарче за РП!
Вто Яну 01, 2019 9:00 am by Elizabeth

» Ударете с ръка по клавиатурата!
Пон Дек 31, 2018 12:46 pm by Дастан ибн Фадлан

» Буквички
Сря Дек 12, 2018 1:39 pm by Дастан ибн Фадлан

» Познай цвета на блузата на следващия!
Нед Дек 02, 2018 1:18 pm by Кардам

Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 8 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Mystic Falls; Two days ago.

Go down

Mystic Falls; Two days ago.

Писане by Eric Northman. on Съб Юли 26, 2014 4:08 pm

„Колко още ще си изгубен, Ерик?” – питаше се сам докато вървеше по безлюдната тъмна улица. Единствения шум бяха гласовете в главата му, които не го оставяха да диша и миг спокойно. Все още се чудеше дали бе взел правилното решение като се бе върнал в Мистик Фолс. Всичко в този проклет град му напомняше колко щастлив беше преди. Може би полудяваше, но се нуждаеше от това щастие поне за секунда. Имаше отчаяната нужда да притъпи болката в гърдите си за миг поне. Можеше да се каже, че вече бе преодолял драмата със съпругата си и Кристиан. Тейлър го беше изгубила в мига, в който той бе влязъл в онази стая и я бе заварил с него в леглото. Бе останало единствено нараненото мъжко его, което след време щеше да прости, но не и да забрави.
Теа беше права. Сестрите Леро го бяха пречупили до такава степен, че той вече не знаеше кой е. Но истината беше, че само Мелиса беше виновна за това. Докато вървеше по безлюдната улица усещаше аромата на копринената й кожа, носещ се във въздуха. Също толкова опияняващ, както и преди, когато перфектното й голо тяло се намираше в ръцете му и успяваше да се докосне до съвършенството. Най-големият му проблем беше, че едва ли някога щеше да забрави за нея. Тя със сигурност беше и щеше да си остане любовта на живота му. Единствената, незаменимата, истинската. Всеки спомен с нея го обсебваше, спираше дъха му и го отнасяше в напълно друг свят, където съществуваха само те и нищо друго.
- Мелиса…
Прошепна тихо, сякаш споделяше най-дълбоко пазената си тайна. Правеше го едновременно слаб, но и учудващо силен. Бе способна да опитоми дивата му природа само с един поглед. Копнееше да я зърне отново, да вкуси от изпепеляващите й устни, превръщащи го в нейн роб. Странен блясък покори сините му ириси и ги накара да пробляснат някъде там в тъмнината.
Ерик продължи да крачи по студения асфалт на дългата улица към гората, където щеше да даде свобода на хищника в себе си, който бленуваше за свежа плът и топла кръв. Демоните му тръпнеха в очакване пиршеството да започне, изпълвайки всяка клетка в тялото му с доза вълнение. Отново щеше да сложи маската на безскрупулния убиец на лицето си, заличавайки и последната капка човечност в душата си. Тихите му стъпки отекваха в девствената тишина, предвещаващи злочестите събития. Вървеше сам по булеварда на разбитите мечти и заглушаваше тихия плач на раненото си сърце.
- Мелиса.
Произнесе името й още веднъж, но този път тонът му бе съвсем различен. Мъжкият глас бе дрезгав, равен и попит с тъга и изненада. Сините му ириси, потъмнели от изненада и връхлитащи го стари чувства, се впиха в женския силует, намиращ се непосредствено срещу него. Усети онзи сладостен аромат на Древната, който никога нямаше да припознае. Остана вцепенен на мястото си и не каза нищо повече. Външно беше различна, но знаеше, че това е тя. Неговата Мелиса.
- Мелиса…
Произнесе още веднъж, сякаш припяваше тъжна любовна песен с красив, но тъжен сюжет, разказващ за забранената, но незабравена с времето страст и нежност.
avatar
Eric Northman.
Вампир
Вампир

Брой мнения : 5956
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls; Two days ago.

Писане by Alena Le'roux. on Съб Юли 26, 2014 5:42 pm

Безсмислени.
Дни,часове,минути,секунди...
Древната бе в Мистик Фолс отново, от почти месец и толкова погълната във "великия" си план за ново начало, че не виждаше колко безсмислено изглеждаше и почти сигурно.. беше всичко.
Уж предприемането на тази драстична промяна в нея щеше да й даде свободата да замине далеч и да започне наново. Без никой да може да я познае и да развали прикритието й.
- Докога ще бъдеш толкова наивна, Мелиса? -зададе ядосано въпрос сама на себе си
Вместо да се излежава някъде на някой плаж, на безлюден остров, с цяла армия подчинени, които да се грижат за прищявките й, или на някое парти, вила, спа курорт, друга държава, или...където й да е.. тя беше тук.
Пристъпваше по тази студена, сива, асфалтирана улица, докато лек, едва доловим за човешките осезания дъжд,покапваше по настилката и върху нея, карайки кожата й да настръхва.
Тя все още от части се ядосваше сама на себе си че бе позволила на Кристиан да я позное,чрез своята невинна грешка,породена от сантименталност, но вече беше факт и нямаше причина да се напряга за случилото се. А относно Кристиан.. мм, това беше друга тема, която не даваше покой на съзнанието й. Случилото се преди няколко дни и думите му, така противоречащи на докосванията му. Докосвания, които караха тялото й да се разтапя и думи, смразяваши я, връщащи я в реалността, където всички мъже копнееха за плътта на една жена, прекалено страхливи да стигнат по-дълбоко, до сърцето й.
Местенце в неа, до което се бе добрал един единствен човек. Бе си го извоювал и забил победоносното знаменце с надпис "Нортман" и също както космонавтите достигнали луната, си бе тръгнал и оставил колчето да ръждясва и ранява онова така неопетнето и девствено до тогава място.
Древната поклати глава. Беше се уморила от тези мисли,от тези спомени. Въпреки невероятния самоконтрол който пазеше пред другите, не можеше да залъже себе си и не можеше да запълни бездната в сърцето си. Тялото й потреперваше само при мисълта за него, а спомените, нахлуващи в нея,бавно и мъчително я разкъсваха отвътре, наказвайки я задето бе позволила на някого да влезе толкова дълбоко под кожата й.
Изведнъж мъчението й бе прекъснато, връщайки Мелиса в реалността, извикана от някакъв глух звук,сякаш гласящ името й. Тя не успя обаче да се опомни навреме и не разбра от къде се бе чул този глас, но не след дълго той си повтори и накара Древната да се вцепени.
-Не може да е истина-прошепна тя, неискайкш да поварва на ушите си
Този така познат глас, изричащ името й, не можеше да го чува сега, не беше готова да го чуе, не беше готова да се изправи срещу Ерик и да го погледне в очите като Алена, а не като разпадащата се в краката му Мелиса. Но беше късно, сега или никога. Вече чуваше стъпките му на метри от себе си, метри скъсяващи се с всяка секунда. Тя продължи да ходи в посоката от която се задаваше Той, сякаш никога не е спирала, докато в един момент Той излезе от обятията на сянката и изрече името й да трети път, препречвайки й пътя.
Сините му очи се впиха в нейните, завладявайки здравия й разум с перфектността си. Лицето му бе събрало съвкупност от емоции, всякаш всяка по-силна от другата, но нито една не достатъчно за да й разкрие какво точно чувстваше. Древната отмести поглед от него, поемайки си въздух и се огледа около себе си престорено. Секунди по-късно върна погледа си към него и с най-голямата духовна сила, която съумя да събере, се усмихна дружелюбно и отвърна
-Съжалявам, но ме бъркате с някого
avatar
Alena Le'roux.
mod
mod

Брой мнения : 10453

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls; Two days ago.

Писане by Eric Northman. on Нед Юли 27, 2014 3:55 pm

„Контролирай се, Нортман. Контролирай се.”
Не спираше да си го повтаря мислено. Не биваше да става прекалено емоционален. Не трябваше да допуска ситуацията да излезе извън контрол. Чувствата му, диви и неопитомени, караха мъртвото му сърце да блъска в гърдите му, сякаш бяха зверове, заключени зад железните решетки на някоя клетка. Дори не искаше да си помисля какво можеше да се случи ако зарежеше любезностите и се поддадеше на първичното в себе си. Определено нямаше да е красиво. Щеше да я нарани. Щеше да каже толкова много неща, които щяха да наранят и двама им. Най-доброто решение в момента беше да замълчи, да се престори, че й вярва и да играе нейната игра, заобикаляйки правилата, както винаги правеше.
- Добре, да предположим, че ти вярвам. Ти не си Мелиса Леро, а аз не съм Ерик Нортман. Двамата сме напълно непознати и се срещаме за пръв път.
Говореше с равен тон, не позволяваше лицето му да трепне, изпускайки някоя емоция наяве. В този момент бе искрено благодарен на себе си, че си падаше по хазарта, защото там наистина се изискваше каменно изражение и хладнокръвие ако държиш на победата. „Укроти проклетото си сърце, глупако!” – укори сам себе си и погледна за миг нагоре, впивайки сините си ириси в черното небе, където единствено светеше сивата луна. Самотна и тъжна, обречена да страда.
- Искаш ли да пийнем по нещо? Трябва да си нова в града, защото ако не си моята Мелиса, значи си едно напълно непознато момиче.
Продължи със същия тон и повдигна нехайно рамене. Не можеше да свали очи от лицето й, ароматът й го побъркваше, напрягаше цялото си тяло, за да издържи на това мъчение и да не си вземе своето. Искаше да я целуне. Беше готов да убие, за да вкуси устните й само още веднъж.
Най-логичното, което можеше да стори, бе да си тръгне и никога да не погледне назад. Да затвори тази глава от живота си и да продължи напред. Но не можеше. Господи, тя го имаше изцяло, а дори не го осъзнаваше. Държеше го в ръцете си, имаше го точно там, където пожелае. Противоречиво на всичко, което бе казал на сестра си, Нортман отново се оплиташе в мрежите й, попадаше в капана и най-лошото беше, че не искаше да се освободи. Харесваше му сладката болка, която го държи буден нощем.
Това не беше правилно и той го знаеше. Прегрешаваше с нея, пристъпваше собствените си граници и прекрачваше законите, които сам си бе поставил. „Ти си глупак, Ерик.” - побърза да си припомни, а тежка въздишка се откъсна от гърдите му, издавайки тежестта на мислите му. Можеше да започне на ново. И това беше планът. Елена се беше появила в живота му, бе крещяла в лицето му, че каквото и да става няма да го изостави, даваше му да разбере, че винаги ще е там за него, а той продължаваше да се скита и да търси отдавна изгубеното. Не искаше да става по този начин. Малката Гилбърт не заслужаваше да я лъже, а той не искаше да я предава по този начин. И без него в живота си имаше достатъчно тъга, кой беше той, за да я кара да страда допълнително?
avatar
Eric Northman.
Вампир
Вампир

Брой мнения : 5956
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls; Two days ago.

Писане by Alena Le'roux. on Съб Авг 02, 2014 1:03 pm

Лъжи. Между всеки двама на този свят стои поне една. И не, не започвайте да спорите с мен на ум, да ме упреквате че не ви познавам, да се правите на безгрешни. Това е истината. Всеки лъже, без значение дали го прави нарочно, или не... Понякога е непринудено, друг път за нещо много сериозно. И ако светът се гради на любов и вяра, то лъжите са бомби, които ние всеки ден, ежечасно, хвърляме по основите на монотонно растящия ни живот. 
Грешници. Грешни са всички, неоценяващи щастието си, позволяващи си да го сринат до основи, оплитайки се в лъжите си.. И защо? За да стигнат до дъното и да са принудени да почнат да градят всичко отначало.
Представете си живота си като къща. Да, къща! Може би звучи глупаво, дори смешно, но няма значение. Живеете живота си и постепенно всяка случка, всеки нов човек в живота ви, всички позитивни неща, които преживявате ви дават възможност да сложите една тухла тук-там, някой прозорец, да замажете и боядисате някоя стая, да си сложите вана, може би дори джакузи.. Все едно реално строите една къща, но вместо с пари заплащате с мигове, със смислени дейности, с лични победи в живота ви. 
А сега си представете къщата на мечтите си. Онзи рай, в който искате да изкарате до края на дните си. И така вие живеете и градите, по план точно тази сграда, вашата. Стабилни основи, желаната големина, интериор, екстериор, и всичко.
Но по време на строежа, естествено има и минуси.. Лъжите, лошото отношение, провалите, всичките ви грешки също влияят на картинката, съботирайки така гладко течащия строеж. Някои са незначителни.. Докарват ви само различен от желания цвят на боята на някоя стая, или плазма на друга фирма.. Поносими промени. Но има и други по- тежки, злочести събития, може би изразени като някоя градушка, която ще потроши скъпите ви прозорци, земетресение, което ще прокара пукнатини по перфектно изградените стени на къщичката ви, наводнение, което ще съсипе градината ви.. Неща, които променят мечтаното ви местенце, съсипвайки го.
Е, тайната на Мелиса, с която се бе оплела в лъжи, изричани към Ерик бе равносилна на торнадо. Торнаро, минало през красивия й, луксозен, пет-етажен дом, граден със столетия, сривайки го толкова опустошително и безкомпромисно, че не й бе останало нищичко...
Мелиса стоеше там, на метри от Нортман, а й се струваше сякаш е на един дъх разстояние. Наистина, едва ли бих могла да ви опиша какво изпитваше тя в този момент. Цялата тази плетеница от спомени и чувства, която шаваше из главата й, бе неописуема.
Тя изслуша вампира, престорено очудена от думите му. През цялото време очите й следяха плътните му устни, които вътрешно копнееше да целуне точно в този момент, въпреки цялото това огорчение от раздялата им, от това че я беше изоставил сам самичка, след като тя му бе признала тайната, мъчела я години наред и разделяла ги един от друг заради обичта й към Тейлър. Никога не бе и предполагалае той би реагирал така. Мелиса просто искаше да продължат да живеят постарому, но без повече тайни в онези ненадминати щастие и любов, които й бе носил само той и никой друг.
-Нямам идея за кого и какво говориш, Ерик Нортман, както ако съм разбрала правилно се казваш.
Лъжа.Поредната. Но слид постъпката му, вече от желание, а не от необходимост. Беше решила да продължи с глупавия си план, самозаблуждавайки се че не го обича вече и иска да го нарани,както той нарани нея.
-Бих пийнала нещо с теб, само ако спреш да ме наричаш с името на тази.. -поклати глава, уж да си припомни името-..Мелиса, на която явно ти напомням. Ок?
Добре. Засега успяваше да пази самоконтрол. Чудно само до кога?
-Алена, приятно ми е -подаде ръката си към него и му се усмихна
avatar
Alena Le'roux.
mod
mod

Брой мнения : 10453

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls; Two days ago.

Писане by Eric Northman. on Пон Авг 04, 2014 6:49 am

Искаше да я убие. Искаше да я целуне. Искаше да я накара да страда. Искаше да я види щастлива. Искаше я за себе си, а това го побъркваше. Не можеше да я има, а какво по-голямо наказание от това? Да изживее вечността без нея. Сякаш сънуваше най-страшния си кошмар, но не можеше да се събуди. Крещеше отвътре. Разкъсваше се на парчета и щом раните зарастнеха, го правеше отново. И отново. И отново. Погубваше се в любовта й и някак си му харесваше.
Лицето му бе попито от противоречиви чувства, кое от кое по-силно. Душата му изгаряше, помиташе всичко със себе си. Беше изгубен от липсата й, давеше се в собствените си съмнения.
Щастие. Радост. Болка. Тъга. Любов.
Само любовта беше останала, онова коварно чувство, което вдъхваше пагубна надежда и сляпа вяра. Нищо нямаше да бъде същото. Те нямаше да бъдат същите. Беше я изгубил. Беше сам, а самотата му го убиваше. Гордостта не позволяваше да каже всички онези думи, които блажено се въртяха около езика му и той просто мълчеше. Това чувство, което тегнеше като проклятие над тях и караше сърцето да се свива от неизречени слова.
- Правилно си разбрала.
Каза простичко, отсечено и дрезгаво. Буца беше заседнала в гърлото му и не му позволяваше да диша. Сякаш нечии ръце се бяха увили около гърлото му и стискаха безпощадно. Беше забравил за мъртвото си сърце и яростно се бореше за всяка глътка въздух. Любовта беше отрова, но защо тогава Ерик беше готов да я пие от устните й?
Следеше всеки поглед, всеки жест. Откриваше я в това ново и непознато тяло, напираше да изкрещи в лицето й, че не може да го заблуди, че няма отново да се хване на лъжите й, но подлото желание да я задържи още малко около себе си надделяваше.
- Удоволствието е мое... Алена.
Каза с равен тон и плъзна нежно пръстите си от лакътя й надолу, докато най-накрая не хвана ръката й и я повдигна леко нагоре. Приведе се и допря горещите си устни до опакото на дланта й. Опияни се от аромата й и притвори за миг очи, оставяйки го да се разпръсне във всяка клетка от тялото му и да го превърне в нейн роб. Забеляза как кожата й настръхна на местата, където бе докосвал ръката й и едва забележима усмивка се плъзна неканена на лицето му. Пое лакомо дълбоко дъх, запечатвайки аромата й в съзнанието си и пусна ръката й. Кожата гореше. Сякаш бе гравирал нагло името си там, за да не й позволи да го забрави и за миг. Негова.
- Да вървим. Наблизо има един бар. Сигурен съм, че ще ти хареса.
И как няма, когато именно в този бар бяха прекарвали толкова много луди нощи, опиянени един от друг, от горещата кръв на хората и музиката от класа, която успяваше да погали дори душата му. Знаеше, че ако имаше нещо, което да наранява, нямаше по-опасно оръжие от спомените.
avatar
Eric Northman.
Вампир
Вампир

Брой мнения : 5956
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: Mystic Falls; Two days ago.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите