The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 25 потребители: 3 Регистрирани, 1 Скрит и 21 Гости :: 1 Bot

anon, Jennifer ♥, Елизабет Джак Дарк

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Луната на Паяка

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Луната на Паяка

Писане by Irridius Ar. Dreadmaster on Пон Юли 21, 2014 10:19 am

В продължение на месеци се бях старал по въпроса. Теглих дълги и досадни локуми, вадех душата на сума народ. И на всичкото отгоре трябваше да го правя за да постигна максимален резултат, без да привличам излишно внимание. Времето напредваше и следващата фаза на Луната щеше да започне след не повече от две седмици. Търсенето винаги беше с една крачка назад. Култът на Прокълнатите, гилдията на некромантите, която се беше разпаднала след последния кръстоносен поход, сега беше разпръснат на запад. Почти всеки някогашен Лич, Некромант, или дори приказен герой беше решил да си има собствена секта от облечени в черно почитатели на черните свещи, дед-метъла и секс оргиите.
Сегашният призоваван демон беше забранен. Призоваването на демони - Вещерството или Призоваването - беше предавано само на Уорлоците - маговете, които работеха с демонична магия. Култът, докато все още съществуваше, забраняваше употребата на подобни магии, защото нарушаваше традициите на гилдията, освен това беше прекалено опасно и неконтролируемо звено от черната магия. Няколкото разрешени заклинания бяха обикновено предавани на старейшините.
Единият от тях Рейн Ал'Ибн, арабин и почитател на коленето на девици, беше започнал работа по Призоваването на демон на име Ануб'Арах. Нещо като паяк, до колкото успях да разузная. И имаше сериозното намерение да използва кръвта на всяка разумна раса на земята, за да го призове и обрече на кръвно робство всички...
За това сега седях едно от местата където един от неговите хора се забавляваха. Нощен клуб с името Немезида. Едно от онези мрачни местенца, където праскаха дъбстеп, никой не чуваше никого, пиенето беше като дишането, а вампирите и върколаците често излизаха със пълни стомаси от там.
Irridius Ar. Dreadmaster
Irridius Ar. Dreadmaster
Магьосник
Магьосник

Брой мнения : 36
Рожден Ден : 30.01.1990

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Амара Нимо on Пон Юли 21, 2014 11:54 am

От близо два века съм роб на вечния живот и през цялото това време се опитвам да помогна на всеки, който има нужда от моята помощ. Точно така бе и с посетителите на Немезида. Те жадуваха да се откъснат от живота си.
Като момичето в синьо на отсрещната маса. То иска да избяга от образа си на "момичето на мама и тате". Защо не и помогна? Защо да не и внуша че може да е дива и да не и пука за последствията, а в замяна да се нахраня с нея. Така протича животът ми. Услуга за услуга. А защо го правя? Правя го за да имам сила, правя го заради него.
Тази вечер както всяка бе претъпкано, а аз търсех следващата "услуга". Тогава го видях. Постоянно ме гледаше с теменужените си очи. Какво искаше? "Услуга?" Едва ли. Аз заличавам всички спомени за себе си. Да не би да ме сваля? Не, и това не е.
А дали е? Със сигурност е. Усещам миризмата на смърт, типична за тях. Но не съм срещала такъв от близо сто и двадесет години. Не бяха ли заличени, не се ли отрекоха от господаря си.
Трябва да разбера защо е тук!
- Не съм те виждала наоколо, нов ли си?
Тогава погледнах в очите му и разбрах.
-Тук ли искаш да говорим или да излезем?
Да. Той вярваше в Ануб'Арах.
Амара Нимо
Амара Нимо
Вампир
Вампир

Брой мнения : 234
Рожден Ден : 28.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Irridius Ar. Dreadmaster on Пон Юли 21, 2014 12:36 pm

Новият ми събеседник се приближи и ме заговори спокойно и безцеремонно. Сякаш падах от небето. Примигнах, после вдигнах пръст. Махнах с ръка и посочих мястото срещу себе си. Ако искаше да говорим, щеше да е по-добре ако говорим на място. Ако излезехме, можехме да бъдем по-лесно подслушани.
- Добър вечер - проговорих спокойно и оправих внимателно яката на старовремската си вратовръзка. - Да, нов съм. Приятно ми е да се запознаем. Надявам се, да сте съгласна да се представя само като.. Дред.
ИЗчаках да седне срещу мен. Беше висока за момиче, елегантна и хубава, не чак красива, защото беше бледа, някак... изпита. По плавните движения можеше да се заключи, че или е танцьорка или... по-вероятното вампир. Този блясък в очите не можеше да се сгреши за нищо на света.
- Тааа... предполагам, че не дойде при мен просто защото съм облечен като джентълмен от миналия век?
Хлад повя от нея. Можех да почувствам, че макар и вампир... не беше само това. Сякаш беше обладана от страховита аура на господстване. Сякаш присъстваш пред крал. И то не коронован, а крал по кръв и порода.
Irridius Ar. Dreadmaster
Irridius Ar. Dreadmaster
Магьосник
Магьосник

Брой мнения : 36
Рожден Ден : 30.01.1990

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Амара Нимо on Пон Юли 21, 2014 12:58 pm

Седнах срещу него и се вгледах по внимателно. Той имаше типичната осанка на човек от висшето общество, но и излъчваше чувство на недоверчивост. Кой може да го вини. Аз съм част от раса на чудовища, които могат да ти забият нож в гърба преди да се усетиш.
- Да, прав си. - Опитах се да си придам онзи някогашен вид на жена, която не се страхува, но не можех. Това бе сериозно и нямаше време за излишни роли. - Защо си тук? Нямаш вид на някой, който иска да потъне в пиянска забрава.
Исках да му въздействам за да разбера повече от това което би ми казал, но не можех. Не беше само върбинката, имаше и още нещо. Воля!
- Впрочем, аз съм Амара.
Изрекох името си и той ме погледна учудено. Или никога не бе чувал някой да се казва така, или мислеше че и аз се представям с друго име.
Амара Нимо
Амара Нимо
Вампир
Вампир

Брой мнения : 234
Рожден Ден : 28.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Irridius Ar. Dreadmaster on Пон Юли 21, 2014 1:10 pm

Кимнах разбиращо и спокойно, сякаш това вече ми беше известно.
- Амара е хубаво име,... и не много съвременно.
Събрах длани пред лицето си и допрях върховете на облечените си в ръкавици ръце. Вампир като нея беше... притеснително силен. Дали не идваше на вечеря. За това трябваше да задържа вниманието ѝ колкото мога повече. Загубеше ли интерес, щях да завърша пресушен като шушулка. Можеше и да от въздържателите, можеше вече да се е нахранила.
- И трябва да се съглася, наистина не съм дошъл да се забавлявам.
Вирнах брадичка малко и облизах устни преди да продължа, забил поглед в нея. Малко ме беше страх от нея.
- Бих искал да поговорим с теб... за една малка тайна, която обикаля из града... Чувала ли си за един господин на име... Ануб?
Исках да проверя какво знае. Ако се опиташе да ме излъже и не кажеше пълното име на чудовището, щях да разбера. И съответно да я забаламосам, докато се покрия.
Irridius Ar. Dreadmaster
Irridius Ar. Dreadmaster
Магьосник
Магьосник

Брой мнения : 36
Рожден Ден : 30.01.1990

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Амара Нимо on Пон Юли 21, 2014 1:49 pm

Опитваше се да избегне нещо. Страх ли го беше? От това да се нахраня с него? Аз вече се бях заситила, а и се храня през три дена.
Но когато спомена това име. Той ме изпитваше. Искаше да бъде сигурен, че сме отдадени на една и съща кауза. И ако беше така, значеше само едно.
- Ануб'Арах ли? Да, чувала съм. А ти нещо конкретно ли имаш предвид?
Само от изричането на това име ме побиваха тръпки. Погледът му се промени. Той бе сигурен. Сега почувствах че мога да му се доверя, но не трябваше.
Той знаеше че не може да ми се довери, а аз бях сигурна, че това което щеше да последва ще промени нещо в мен.
Амара Нимо
Амара Нимо
Вампир
Вампир

Брой мнения : 234
Рожден Ден : 28.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Irridius Ar. Dreadmaster on Пон Юли 21, 2014 1:57 pm

Погледът ми пламна като лилав огън на светлината на отделението. Вече бях повече от сигурен. Тя знаеше. И аз знаех. Можехме да се доверим един на друг.
- Ануб'Арах е създание, предящо сенките на Мрака. Паяк... или поне това е приблизителната форма, дадена му от смъртните. Искам да знам... на ясно ли си с опасността, която той представлява, за те, за мен... а всеки, който живее?
Прокашлях се и се наведох почти до лицето ѝ. От далеч приличах на конте, което сваля момиче. Но дрехите ми крещяха противното. Беше направо смъртоносно. Може би ме мислеха за перверзник.
- Ще ти го кажа, за да разбереш за какво става дума. Ануб' Арах е привлечен към нашия свят. Талантът му да извлича нишки... може да изпреде мрежа над Живота. Нека го кажа така - ако той навлезе в нашето... измерение, той без проблем би могъл да улови Нишката на живота и да вкопчи в капан всеки, който е свързан с него. Например... знаеш, че ти не си наистина жива, нали? Какво е това, което те свързва със живота?
Вдигнах ръка и леко потупах с два пръста шията си:
- Кръвта. Кръвта на всяка жива раса на този свят. Не... всяка разумна раса, могъща и способна да овладее света ни... тя е основното, от което той има нужда. И предполагам, че... обичаш да помагаш, нали? Е, той ще има нужда от кръв... дадена му доброволно.
Irridius Ar. Dreadmaster
Irridius Ar. Dreadmaster
Магьосник
Магьосник

Брой мнения : 36
Рожден Ден : 30.01.1990

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Амара Нимо on Пон Юли 21, 2014 2:19 pm

-Кръвта. - Изрекох почти глухо за да може само той да ме чуе. - И защо дадена доброволно? Да, ще дам от кръвта си, но искам да знам колко човешки живота ще бъдат заличени с това. Всички?
Никога не съм целяла да убия някого или съм искала да го сторя. А появата на един толкова могъщ демон би значила само едно - СМЪРТ. Ан Мари искаше да призове подобен демон, но не беше друг. Аз пребледнях(сякаш е възможно да стана по-бледа отколкото съм), ало под светлините не си пролича.
- А ти защо искаш да си част от това? Каква е твоята изгода?
Никой не би тръгнал да прави такова нещо без да има изгода. Власт ли искаше? Не това не е преди 200 години. Той със сигурност е могъщ.
А ако Ануб' Арах щеше да е непобедим.
И все пак се престраших да попитам:
-Кога започваме?
Амара Нимо
Амара Нимо
Вампир
Вампир

Брой мнения : 234
Рожден Ден : 28.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Irridius Ar. Dreadmaster on Пон Юли 21, 2014 2:32 pm

Започнах тихо да се кискам. Хриптящ, малко груб и дрезгав смя, на някой, който не беше въобще весел.
- Не ме разбирай погрешно. Кръвта взета на сила е кръвта, умряла и унищожена. Той има нужда от жива кръв, дадена доброволно. Само това ще го привлече и само това ще му бъде от полза.
Свалих ръцете си обратно на масата и се отдръпнах от лицето ѝ. Нарушаването на личното пространство, дори при вампирите беше неприятно и освен това, проява на лош вкус, най-малкото.
- А ако искаш да знаеш каква е моята печалба? Много просто е. Тези, които искат да призоват демон с подобни размери и сила... те не биха прозрели истината. Заслепени от собствената си сила, те арогантно ще привлекат демона, заблуждавайки се, че са способни да го подчинят на волята си. И какво следва тогава? Ще го призоват и ще установят, че не те управляват положението. Не е първия, няма да е последния случай, когато първият от смъртните грехове - Гордостта - е предизвиквала страховити разрушения. И понеже не искам да се превърна в пионка на демона... искам да ми помогнеш те да не докоснат твоята кръв. Сделка?Протегнах ръка към нея, за да стиснем длани. Дали обаче щеше да се съгласи?
Irridius Ar. Dreadmaster
Irridius Ar. Dreadmaster
Магьосник
Магьосник

Брой мнения : 36
Рожден Ден : 30.01.1990

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Амара Нимо on Пон Юли 21, 2014 2:42 pm

-Никога не съм била нечия собственост. Няма и да стана.
Отговорих с твърд, почти триумфален глас. Погледът ми беше непреклонен. Той си мислеше, че ще се поколебая или уплаша. Не!
Подадох ръката си и затвърдихме сделката си.
Дали това щеше да е поредната ми грешка вече не бе от значение, защото връщане назад нямаше.
- Имаш дума ми че няма да те нараня. Аз никога не я нарушавам. Какво следва?
Какво следваше наистина за мен бе мистерия, макар че и той самият не можеше да бъде сигурен.
Амара Нимо
Амара Нимо
Вампир
Вампир

Брой мнения : 234
Рожден Ден : 28.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Irridius Ar. Dreadmaster on Пон Юли 21, 2014 3:16 pm

Вдигнах рамене и посочих към тавана.
- Призоваването на Ануб се извършва само на определено време от годината. Една луна, която свети в зелено, вместо в обичайното бяло. Това е луната на Паяка. Мистични работи, разбираш ме.
Прокашлях се и станах, като ѝ предложих галантно ръка:
- Докато тази луна не настъпи, теб ще те търсят. Давам ти дума аз... че няма да те дам на група откачени почитатели на пиядесталите и наострените кинжали. Сега ако ми позволиш... ще те заведа на място, където няма да те заловят.
Внимателно със задоволство и лукавство, изграждайки образа на завеян плейбой, аз прошепнах:
- Престори се на замаяна. Ако те следят, ще помислят, че съм те упоил и няма да са подготвени да си играят с мен. Ще очакват някой забъсващ момичета по баровете пич, а не магьосник.
Помъкнах я с подръпване и поднасяне, повече засилвайки ефекта от колкото пречейки ѝ. Не беше нужно да се старае толкова, дори да не беше упоена, с толкова дърпане и клатене се заваляше собственоръчно.
Irridius Ar. Dreadmaster
Irridius Ar. Dreadmaster
Магьосник
Магьосник

Брой мнения : 36
Рожден Ден : 30.01.1990

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Амара Нимо on Пон Юли 21, 2014 3:50 pm

Няколко учудени погледа ни изпратиха до врата. Чувствах се неловко. Но явно успяхме да ги заблудим или поне на мен така ми се стори. Важното бе къде ме води. Ами ако ме водеше точно при тези от които бягаме. Не, даде дума. А дадена дума е хвърлен камък.
Тръгнахме към някакъв изоставен път, беше непрогледен мрак, и поради някаква странна причина за първи път се радвах че пътувам с кола.
Изведнъж спряхме. Той излезе, отиде до моята страна, отвори ми и ми подаде ръка да изляза. Аз приех колебливо.
Амара Нимо
Амара Нимо
Вампир
Вампир

Брой мнения : 234
Рожден Ден : 28.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Irridius Ar. Dreadmaster on Вто Юли 22, 2014 3:19 am

Малкият Форд дори не беше мой. Колата беше на кой знае кой нещастен човечец, когото бях ошашавил със заклинание и сега се мислеше за гъска, жаба или нещо от сорта.
Затворих вратата и минах от моята страна замислен за ставащото.
Пътят ни беше не много дълъг и мълчалив. Като че ли не се разбирахме много добре, а тя просто приемаше за чиста монета всичко, което бях казал. Можеше и да нещо свързано със усета на вампирите. Можеше да стане много напечено, а тя ми вярваше, сякаш се познавахме от векове. за това само си замълчах и излезнах от пределите на града.
По запуснатия път стигнах до новото с местонахождение. Оказа се изоставено селище. Градче, което сякаш всички бяха напуснали в един определен момент. Спрях колата и погледнах дамата до себе си.
- Ще се наложи да минем остатъка от пътя пеша. Ако чуят звука на двигателя, ще ни спипат. а това, което правим в момента е много опасно и много глупаво, чак е гениално. Хайде...
Не си направих труда да скрия колата. Имаше няколко автомобила паркирани наблизо. Невзрачния Форд щеше да се слее отлично с останалите превозни средства, изоставени от жителите на градчето. Излязох, Отворих вратата на Амара, и след като тя излезе изтеглих малко поомачкания плащ с висока яка тип Дракула от 40те години. Увих я около раменете ѝ, за да не ѝ е студено и затръшнах вратата.
- Искам да сме на ясно от сега - няма да те предам, няма да те давам на противника, няма да те наранявам. Въпреки че не се познаваме и не можеш да ми вярваш, трябва да ми се довериш, съгласна?
Irridius Ar. Dreadmaster
Irridius Ar. Dreadmaster
Магьосник
Магьосник

Брой мнения : 36
Рожден Ден : 30.01.1990

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Амара Нимо on Вто Юли 22, 2014 9:46 am

- Съгласна. - Отвърнах, макар и да не бях.
Сега го огледах по - добре. Бе кльощав и наподобяваше денди. А обстановката му придаваше един призрачен вид, който напълно се синхронизираше със заобикалящата ни среда.
Защо изглеждаше толкова замислен? Да не би да не им бяхме избягали или може би не бе сигурен на къде отивахме. Но имаше нещо познато в него. Къде го бях срещала преди... Не, сега не е времето да мисля кой и къде съм срещала!
Къде ме води? В съзнанието ми изникваха различни картини. На някоя порутена къща или пък нещо като имение(повечето от магьосниците и вещиците, които познавах живееха в такива).
А съумявах ли да прозра в какво наистина се бях забъркала. Не. Но дори и с всички дадени обяснения, нищо не може да е сигурно.
-Тук сме.-Каза той.
Амара Нимо
Амара Нимо
Вампир
Вампир

Брой мнения : 234
Рожден Ден : 28.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Irridius Ar. Dreadmaster on Вто Юли 22, 2014 11:05 am

Вече не място аз я погледнах притеснено. После махнах да ме последва и двамата се запромъквахме в градината. Основно разчитах на вечерния мрак и на недоверието на противника за да се промъкна незабелязано. Вместо да влезем през главния вход, аз предпочетох да я вкарам през другия вход - някога вход за прислугата. Вътре беше прашно и неоправено. Както се очаква от изоставена къща.
- Сега тихо след мен, по стълбите.
Стълбите се оказах основен проблем. Стари и скърцащи, двамата се наложи да се катерим като пристъпваме на пръсти и внимателно избираме местата за стъпване. На втория етаж, аз я накарах да влезем в една стая. Оказа се спалня, с мебели, покрити със платнища и прашасали като за световно.
Затворих вратата и заключих два пъти и отстъпих. Отрих чело с ръка и въздъхнах.
- Това е мястото, което е най-сигурно. Никой не би те търсил тук. Хората, които те търсят, се събират долу в хола. А никой дори не би му минало през ум да търси конкретна цел под носа си, нали? Искам да кажа, ако някой се крие от теб - не би го търсил на една крачка от теб.
Irridius Ar. Dreadmaster
Irridius Ar. Dreadmaster
Магьосник
Магьосник

Брой мнения : 36
Рожден Ден : 30.01.1990

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Амара Нимо on Вто Юли 22, 2014 11:40 am

Мястото се доста близо до представите ми. Макар и разнебитено, мястото имаше чар. Но ми бе интересно дали за първи път е тук или вече е запознат с терена. Знаеше за входа на прислугата, но пък защо точно тази стая.
Макар и прашна, стаята бе луксозна. Тапетите бяха леко позлатени, а на една от стените висеше погубен от времето портрет.
Дръпнах едно от покривалата и седнах на креслото, като преди това грижливо огледах дали няма някоя паяжина или друга неприятна изненада.
Той изглеждаше нервен. Самата ситуация в която бяхме си беше рискова, а и да си в тила на врага не ме успокояваше кой знае колко.
Изведнъж ми се счу нещо. Нещо като шумолене и тихи, ситни стъпки. После стана малко по - силно,а аз почнах да се притеснявам. Тогава забелязах малката сива муцуна на една мишка. Отдъхнах си, макар и сега да беше рано за това.
Амара Нимо
Амара Нимо
Вампир
Вампир

Брой мнения : 234
Рожден Ден : 28.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Irridius Ar. Dreadmaster on Вто Юли 22, 2014 12:38 pm

Отупах ръце и въздъхнах доволно. Не се паникьосваше, че съм я пъхнал едва ли не във устата на вълка. Изглежда все още ми имаше доверие. Разбираемо. Нямаше да я предам, трябваше само да си мъчим и да не вдигаме шум. И да - вампирите не вдигаха шум. Оставаше и аз да се науча да не го правя.
- Чакай да проверя леглото.
Леглото беше покрито и след като махнах покривалото открих, че няма нито завивки, нито одеяла, нито дори възглавница. Намусих се. Може би трябваше да си подготвя по-добре за случая. Не бяха ме учили да правя завивки от въздуха или да ги призовавам. Да не споменавам, че не можех да правя магии тук, понеже щях да привлека излишно внимание.
- Мисля, че с малко платнища ще мога да ти създам все пак някакви условия. Я ми кажи малко подробности. това за ковчезите вярно ли е? Или можеш и в леглото да спиш? Няма проблем, че е без завивки - вашите сънища не са ли нещо като летаргия? Даже не знам дали наистина спиш въобще?
Irridius Ar. Dreadmaster
Irridius Ar. Dreadmaster
Магьосник
Магьосник

Брой мнения : 36
Рожден Ден : 30.01.1990

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Амара Нимо on Вто Юли 22, 2014 12:58 pm

Не бях очарована от идеята да спя в „голо“ легло, но съм била и в по - мизерни ситуации(условията на живот в крайните квартали на Лондон през 19 век бяха далеч от съвършенството). А когато ме попита за ковчезите и сънищата бях учудена не само от любопитството му, но и от това колко е подготвен за видът ми.
- Ковчезите - ужас. Аз не съм ползвала никога. Леглото - а ти в какво мислиш, че спя? Сънищата - като на всеки друг. Имам една позната която успя да убеди вещица да я постави в състояние на летаргия през 1893, поне така мисля. Седя така към петдесетина години. За последен път я видях през '73. Каза че през това време е била в другата страна.
Бе доста изненадан когато разбра че спя, и то в легло.
Погледнах пред прозореца към голямото дъбово дърво и видях първите лъчи на новият ден да се процеждат през клоните му. Какво щеше да ми донесе този ден бе мистерия.
Амара Нимо
Амара Нимо
Вампир
Вампир

Брой мнения : 234
Рожден Ден : 28.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Irridius Ar. Dreadmaster on Сря Юли 23, 2014 12:45 am

Примигнах озадачено. Модерното вампирство се разрастваше бързо. Хората спираха да следват традициите от миналото и се мъчеха да живеят по-еднакво. Вече не се спеше в ковчези. предположих, че това има общо с честото и редовно хранене. Силите на вампирите нямаха нужда от консервация в пръстта на гробовете им, ако се хранеха редовно. И не "умираше" повторно. Вместо това преминаваше в съвсем нормален сън. Отново резултат от редовното хранене предполагам. Модерният начин на живот дори беше довел до вампири-въздържатели, който или живееха на медицинска плазма или работеха с телата на животни. Никога нямаше да разбера така обаче. За това само вдигнах рамене:
- Не знам, може би в стола. Или ще се редуваме на леглото.
Погледнах леглото и се замислих за алтернативите. Миризмата на прах в стаята можеше да разкиха и безнос човек.
- Може би ако изтичам за завивки ще е по-добре, а? Ако се съгласиш, ще спим и заедно, леглото е достатъчно голямо и няма да си пречим. Но все пак не искам да се чувстваш... как се казваше? С нарушено лично пространство?
Irridius Ar. Dreadmaster
Irridius Ar. Dreadmaster
Магьосник
Магьосник

Брой мнения : 36
Рожден Ден : 30.01.1990

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Амара Нимо on Сря Юли 23, 2014 4:39 am

- Когато бях човек спях в едно легло със сестра си, така че не ми е проблем. Завивки сигурно трудно ще намериш ако и останалите стаи са в същото състояние.
Самата ситуация ме избиваше на смях, но успях да го скрия. Стаята бе студена, мрачна и неприветлива. Животът отдавна бе избягал от нея и къщата като цяло.
Станах от креслото в което се бях настанила и почнах да оглеждам по - внимателно. Нещо в ъгълът прихвана погледът ми. Отидох по - близо и забелязах една книга с избелели корици. Понечих да я вдигна, но се разпадна в мигът в който я докоснах.  
Амара Нимо
Амара Нимо
Вампир
Вампир

Брой мнения : 234
Рожден Ден : 28.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Irridius Ar. Dreadmaster on Сря Юли 23, 2014 8:02 am

Замислено започнах да изтръсквам платнищата от прахоляка. Може би ако сгънех едно на руло, а друго на няколко ката, щеше да се получи прилична комбинация от възглавница и завивка. Улисан в мисли за това как щях да предпазя себе си и Амара от потенциално нахлуване на врага, дори не забелязах, кога се беше навела да взема книгата.
Обърнах се и едва видях как предметът се разпада на нещо като изгнили листи и прахоляк.
- Какво намери? - попитах зачудено и се доближих до нея, - Прилича на нещо като роман... не много нова. Ако искаш мога да се опитам да я поправя?
Irridius Ar. Dreadmaster
Irridius Ar. Dreadmaster
Магьосник
Магьосник

Брой мнения : 36
Рожден Ден : 30.01.1990

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Амара Нимо on Сря Юли 23, 2014 9:19 am

-Не, няма нужда. Не обичам любовните романи. - Той ме погледна учудено. - Сигурно се чудиш откъде знам? Това е дарбата ми - когато докосна нещо или някой мога да поема от спомените и историята му, или обратното - да му предам от своята.
Още бе озадачен. Явно за пръв път се сблъскваше с тази дарба.
- Освен това, ако използваш магия, може да ни усетят.
Бе успял да направи приемливи възглавници и завивка. Взех ги и почнах да оправям леглото, поне до колкото беше възможно.
Амара Нимо
Амара Нимо
Вампир
Вампир

Брой мнения : 234
Рожден Ден : 28.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Irridius Ar. Dreadmaster on Сря Юли 23, 2014 11:59 am

Закимах учестено:
-Права си. Добре, да помислим над какво да поговорим от тук нататък.
Малко ме притесни това заявление от нейна страна. Ако можеше да научава такива неща за хората, които я докосваха или които тя докоснеше...
- Ако можеш да правиш такива неща... това значи ли, че ако ме пипнеш, ще научиш всичко за мен, ако ме пипнеш?
Реших да я питам направо. Ако не питах или опитах по заобиколен начин, щеше да стане подозрителна и да стане лошо, както за временния ни съюз, така и за потенциалното залавяне на моя милост и източването на моите знания и спомени.
Irridius Ar. Dreadmaster
Irridius Ar. Dreadmaster
Магьосник
Магьосник

Брой мнения : 36
Рожден Ден : 30.01.1990

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Амара Нимо on Сря Юли 23, 2014 12:27 pm

- Всъщност зависи. Не избирам какво или колко да видя. Това което видях при теб беше къща и семейство. Нищо специално.
Когато му обясних, той сякаш се разтревожи за нещо. Все едно си мислеше че съм видяла още нещо, нещо важно, но си премълчавам.
- Понякога не виждам всичко едно към едно, а като сцена с различни символи. Лошото е че изпадам в нещо като транс ако е по - силно или с по - голямо значение. А ако се насиля малко повече мога да видя конкретна фаза, но и тогава не избирам какво да видя.
Амара Нимо
Амара Нимо
Вампир
Вампир

Брой мнения : 234
Рожден Ден : 28.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Irridius Ar. Dreadmaster on Чет Юли 24, 2014 7:56 am

Замислено потрих брадичка. Виждаше само откъси, тогава, когато най-млако очакваше или огромни усилия. Домът на семейството ми беше един от най-стаите ми спомени. Откри него, но не и онези, в които правех кукли от пера или източвах кръвта на петли.
- Това е доста рядка дарба - промърморих на глас, - Може ли да е причина да те търсят? Можеш ли да я притъпиш или прекъснеш временно, за да си... как да го кажа... по-малко полезна при призоваването на Ануб' Арах?
признавам,ч е звучеше и глупаво и малко грубо, но ако исках да върша работата си като хората, от мен се очакваше да не вдигам излишен шум. Дори това да значи да карам едно момиче с невероятна дарба сама да се откаже от нея.
Irridius Ar. Dreadmaster
Irridius Ar. Dreadmaster
Магьосник
Магьосник

Брой мнения : 36
Рожден Ден : 30.01.1990

Върнете се в началото Go down

Re: Луната на Паяка

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите