The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 9 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 9 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Welcome to the club.. #датипускатбацили

Go down

Welcome to the club.. #датипускатбацили Empty Welcome to the club.. #датипускатбацили

Писане by Moira O`Hara on Нед Юли 20, 2014 3:45 pm

Да си признаем, всеки се опитваше да се стреми към нещо повече. Всеки искаше да се усъвършенства, да придобие нови умения, да става все по-добър, да притежава нови сили. За едва вещица подобно нещо бе изключително важно. Връзката с околната среда пораждаше у вещиците и вещерите едно особено желание да бъдат също толкова изящни, перфектни и възвишени като самата природа. При Мойра това усещане често наподобяваше истинска мания, било то в добрия или в лошия случай. За целта извличаше всичко полезно от книгите, събрала в себе си цяла колекция гримоари, допитваше се до кого ли не, черпеше разнообразна информация от десетки източници. Понякога дори това не бе достатъчно. Искаше още. Искаше нещо повече, нещо особено, странно и необичайно, което нямаше да срещнеш у всеки втори. Искрицата надежда проблесна в очите й веднага щом дочу за именно едно такова нещо.  
Инфектирани. Такива слухове се носеха за хората, притежаващи онова "нещо". Самата Мойра все още не бе напълно наясно какво точно представлява - конкретна способност, допълнителна енергия или нещо, което усилва вече придобитите умения. Може би бе както звучи - вирус или нещо подобно, ала как точно действаше не й бе никак ясно. Но както казахме, това бяха само слухове. Вещицата във всеки случай не оставаше с прекалено големи очаквания, но любопитството я подтикваше да проучи нещата. Никога не се знаеше дали няма да нацели нещо интересно и най-важното - полезно.
Имаше достатъчно източници в града, за да разбере поне къде може да търси. Разбра за някакви крале и кралици, за някаква йерархия, но така и не научи самоличността на някой от тях, не й казаха с кого конкретно да се срещне. Или може би получената информация от всеки източник от части се разминаваше с тази, получена от някой друг. Две неща обаче се припокриваха навсякъде - името Лусия и някакъв адрес.
За отрицателно време вещицата бе намерила местонахождението на адреса и вече стоеше пред някаква къща. Таксито, което я докара до тук, бавно потегли по пътя и остави момичето да стои само на почти празната улица. Може би все още имаше време да размисли и да не се занимава с тези потенциални глупости, от които надали нещо щеше да излезе, но Мойра бе далеч от подобна мисъл. Щом бе дошла, значи поне трябваше да провери дали разбраното бе истина. Нямаше си и на идея дали щеше да намери онази Лусия, какво точно трябваше да каже, за какво да попита или как да се представи. Щеше да звучи глупаво да изръси нещо от типа на "Здравей, аз съм Мойрра и съм дошла да попитам дали си Инфектирана и дали знаеш нещо за това". Не звучеше като готин начин за запознанство. Въпреки това вещицата натисна копчето на звънеца и зачака, обмисляйки какви ли не варианти в ума си.
Moira O`Hara
Moira O`Hara
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 280

Върнете се в началото Go down

Welcome to the club.. #датипускатбацили Empty Re: Welcome to the club.. #датипускатбацили

Писане by Queеn Infеcted. on Пон Юли 21, 2014 11:44 am

Колко подло от Моя страна да си Призова къща, да въздействам на подчинените си и да извикам мистериозно Мойра тук.
От дълго време бях набелязала вещицата.
Изпращах дори Лусия и ЛуЛу да я следват и да ми докладват. Не бях сигурна кое точно във въпросната вещица Ме привличаше- нямаше и да разбера докато не се запознаех лично с нея.
А времето бе настъпило.
Чаках я в схлупената къщурка, цъкайки с език как може да съм толкова непохватна като архитект, и се радвах на облеклото Си.
Дълга зелена рокля по тялото, червена коса в цвета на тази на Мойра и цвета на очите на Мойра. Колко по- зловеща можех да бъда.
Много.
Бях готова да приветствам Своят Първи Инфектиран Освободен.
Бях готова да създам подраса на най- елитната в малкия град. В малкия свят.
- Мен ли търсиш Мойра?- застанала зад гърба й, определено имах намерение да й изкарам въздухът от дробовете. На живо бе още по-красива. Замислих се, че щом е стигнала до тук- едва ли би се уплашила от някаква луда.
Но нямах търпение да се запозная с нея.
И да я приветствам в психо света на Инфектираните. Да й покажа лудост, жестокост и перфектност от най- висше естество.
А, както знаете, рядко се вълнувах от подобни незначителни неща.




High.


Welcome to the club.. #датипускатбацили Tumblr_nlvx5di9RK1so9f96o1_500
...

Queеn Infеcted.
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Welcome to the club.. #датипускатбацили Empty Re: Welcome to the club.. #датипускатбацили

Писане by Moira O`Hara on Вто Юли 22, 2014 11:46 am

Нямах си на идея кое би било по-неловко - да ме посрещне, недоумявайки коя съм и налагайки се да й обясня какво точно търся тук или някак магически да знае всичките ми намерения. При първото определено щеше да ми се наложи да пробирам доста добре думите си, опитвайки се да не звуча като ненормална. Второто пък щеше да е адски странно, но да ми спести доста обяснения. Всъщност, чакайки вратата пред мен да се отвори, започнах да се колебая дали изобщо ще срещна някого тук. За момент си помислих, че къщурката ще се окаже празна. Да ама не..
Ето, че един от вариантите ми най-накрая се осъществи. Вторият. Идеално. Добре де, надали бе идеално и не точно както бях очаквала, но винаги имаше как и по-зле. Чула гласа зад себе си, бавно се обърнах, за да се изправя лице в лице с госпожицата. Посрещнаха ме красиви, зелени очи, от които сякаш се излъчваше една специфична живинка и малко хитрост, подчертани още повече от ярка, червена, вълниста коса. Бяха като моите - и очите, и косата. Дори ми се искаше да кажа, че бяха моите, но бе в стила ми и да твърдя, че върху мен излъчваха някакъв по-особен чар. Скромна съм, нали? Усмихнах се. Това или бе някакво необичайно съвпадение, или бе умишлено. Във всеки случай не бе най-важното нещо на света.
- Ако ти си Лусия, значи теб търся. - заговорих на свой ред и аз.
Любопитството ме навеждаше на въпроса колко ли още за мен, освен името ми, знае. Нямаше обаче да бързам с никакви въпроси. Чарът в общуването може би бе именно в лаконичността и на двете ни.
Moira O`Hara
Moira O`Hara
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 280

Върнете се в началото Go down

Welcome to the club.. #датипускатбацили Empty Re: Welcome to the club.. #датипускатбацили

Писане by Queеn Infеcted. on Сря Юли 23, 2014 3:47 am

- Не съм Лусия. Но, да права си, търсиш МЕН.
Наблягането на последната дума нямаше за цел да подчертае колко съм самовлюбена, но в крайна сметка може и така да се е счуло.
Желанието Ми да я побъркам тотално и нея не биваше да влияе на преценката Ми дали е добра за Армията. Не просто добра- перфектен, вече обучен, войн.
- АЗ съм Кралица Инфектирана.
Това беше достатъчно. Тя не биваше да знае повече, за да се досети, че цялото време, което бе прекарала, търсейки ни, е опровергано по най- лаконичния начин.
По нейния начин.
- Ти не търсиш Лусия, ти търсиш МЕН.
Може би бях малко по-груба отколкото имах намерение да съм този път. Добавих:
- Нали?
Това трябваше да замаже положението на МОЯТ груб изказ.
"Никога не се научи да говориш, Алис"
ЛуЛу и нейната ЛуЛунатична лудост да ме нарича Алис.
Каква вина имах АЗ, че бе прочела само "Алиса в страната на чудесата" от Луис Карол и ...
Каква вина!?




High.


Welcome to the club.. #датипускатбацили Tumblr_nlvx5di9RK1so9f96o1_500
...

Queеn Infеcted.
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Welcome to the club.. #датипускатбацили Empty Re: Welcome to the club.. #датипускатбацили

Писане by Moira O`Hara on Сря Юли 23, 2014 4:17 pm

Всъщност, изобщо си нямах и на идея как точно би трябвало да изглежда онази Лусия, на колко би изглеждала, дали наистина се казваше така и всякакви други такива подробности. Знаех просто едно име и някакво място, а за щастие поне второто нещо ми свърши някаква работа. Жената насреща явно знаеше достатъчно както за мен самата, както и за онова, което търсех. Какво по-добро от това и същевременно какво по-подозрително?
Въпросните думички "Кралица Инфектирана" обаче ми направиха достатъчно впечатление, за да повдигна леко вежди в знак на учудване. Значи бе истина и за Инфектираните, и за Кралицата им. Сигурно бе чист късмет, че нещо ме отведе право при нея.
- Значи предполагам, че теб съм търсила.
Как точно я наричаха или сама се наричаше в момента е би ме от кой знае какво значение. Бях тук да проучвам други неща.
- Е, какво предлагаш? - попитах някак бегло и твърде спокойно.
Надали щеше наистина да ми отправи някоя сделка все едно бяхме на градския пазар, но нищо не ми пречеше да очаквам и някакво приканване като в онези секти или малки, затворени съобщества.
Moira O`Hara
Moira O`Hara
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 280

Върнете се в началото Go down

Welcome to the club.. #датипускатбацили Empty Re: Welcome to the club.. #датипускатбацили

Писане by Queеn Infеcted. on Сря Юли 23, 2014 4:37 pm

Беше пикантно да МЕ смятат за някого, когото би молил да спаси нечий живот. Но играта ми харесваше- тя ми харесваше и нямах никакво намерение да спирам да играя.
- Зависи ти какво предлагаш.
Обичах вещици, Лусия също. Та нали именно вещерската Инфектирана кръв бе най- приятна, но Мойра трябваше да бъде Освободена, което малко ми объркваше плановете за вечерта.
И за последващата вечер след тази.
- Мойра?
Подтиквайки я да ми отговори, целях да получа искрен отговор.
Обичах директните игри, но тази вече бе скрита. И двете знаехме защо и как е дошал до тук, но нямаше да го признаем една на друга.
Би било твърде непрофесионално.
Не би било отличителен ефект на елитни Инфектирани.
Наистина.




High.


Welcome to the club.. #датипускатбацили Tumblr_nlvx5di9RK1so9f96o1_500
...

Queеn Infеcted.
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Welcome to the club.. #датипускатбацили Empty Re: Welcome to the club.. #датипускатбацили

Писане by Moira O`Hara on Сря Юли 23, 2014 4:50 pm

- Хмм.. Аз ли?
Замислих се. Присвих леко вежди, преценявайки какво точно бе най-удачно да кажа, за да подтикна самата нея към издаването на някоя малка, тайна подробност, но да запазим в същото време типа и насоката на разговора си.
- Аз нищо не предлагам.
Поне не конкретно. Не бях тук за да раздавам нещо, да привиквам някого към себе си, да подмамвам хората или каквото и да било. Бе един от малкото пъти, в които наистина не бях търговецът, а клиентът, образно казано. Бе някак странно да си от другата страна на сделката и да си в очакване на това какво точно може да ти бъде предоставено.
- Дошла съм по-скоро за да търся. Казаха ми, че мога да намеря доста интересни неща наоколо.
Дори "неща" не бе правилната думичка, но нали уж щяхме да се баламосваме с недомлъвки.
Moira O`Hara
Moira O`Hara
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 280

Върнете се в началото Go down

Welcome to the club.. #датипускатбацили Empty Re: Welcome to the club.. #датипускатбацили

Писане by Queеn Infеcted. on Сря Юли 23, 2014 5:05 pm

-Ще те боли. И ще си първата Освободена.
Не беше толкова важно тя да разбира какво говоря, беше много по-важно АЗ да знам защо го казвам.

"Никога няма да се начуиш как да обясняваш, нали!?
Никога няма да се опитомиш достатъчно добре, за да се научиш и на това да си подобие на живо същество, нали !?
Нали!?."
Лусия и острият й език.
- Примеаш или не?
Щях да й обясня разбира се всичко, което трябва да знае щях да й кажа и за Персоната Инфектирана, но за всяко едно нещо си имаше време.

"Малка тиктакаща буца се беше свила в мен. Тиктакаше, но не съвсем."
ЛуЛу и тя, луди до една.
- Няма връщане назад след решението ти.
То всъщност наистина нямаше. Всичко се отнемаше- зараза- не.




High.


Welcome to the club.. #датипускатбацили Tumblr_nlvx5di9RK1so9f96o1_500
...

Queеn Infеcted.
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Welcome to the club.. #датипускатбацили Empty Re: Welcome to the club.. #датипускатбацили

Писане by Moira O`Hara on Сря Юли 23, 2014 5:14 pm

Пренебрегнах малката подробност за болката. Колко ли можеше да боли? Бях търпяла много, не се плашех от подобно нещо. Беше ми по-интересно обаче от какво точно. Неизвестното всяваше хем съмнения, хем ме правеше още по-заинтересована, колкото и странно да звучеше.
Да си призная, идеята да съм първата от .. нещо .. също ме поблазни достатъчно.
- Какво още чакаме?
Имате пълното право да ми кажете, че нещо не ми е наред и полудявам. Не се и съмнявах, че след това може да стана още по-откачена, но тази налудничавост си личеше дори в появилата се сякаш от нищото широка усмивка.
- Къде и какво трябва да правим?
Съмнявах се, че лесно щеше да се намери някой като мен - доброволно появил се кандидат, съгласен да се подложи на нещо, което не е разучил и почти изобщо не разбира. Или бях човек без работа, или твърде много вярвах в успеха си във всякакви ситуации, или просто бях готова почти на всичко, за да вкарам още повече разнообразие в живота си, надграждайки нещо в него.
Moira O`Hara
Moira O`Hara
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 280

Върнете се в началото Go down

Welcome to the club.. #датипускатбацили Empty Re: Welcome to the club.. #датипускатбацили

Писане by Queеn Infеcted. on Сря Юли 23, 2014 5:29 pm

Превръщането на Освободен бе малко по- "различно". Не беше просто да ухапеш някого и толкова.
- Инфектираните са раса, които са мъртви, но са заразени с болестта "Живот.". Повечето Инфектирани имат психични отклонения, а някои умират при превръщането. Над теб са Кралят и Кралицата и Двете Им Принцеси, Принцът както и твоята Персона. Тя ще отговаря пред Мен за теб. Не искам пълно подчинение от теб, искам уважение и спазване на Йерархията. Забранено ти е да убиваш Инфектиран и хора под 18- годишна възраст. Понеже те създавам Аз нямаш право да поставяш Кралят над мен в Йерархията. Твоя Принцеса е Амелия Понд, а Принц, скоро, много скоро, ще бъде Кристиан Вокил. Персоната ти е Шарлот Петрова. Не си длъжна да си им вярна, освен на персоната, както и на Принца по време на битка, нито да слушаш техни команди освен по време на Война. Ти участваш в Армията под ръководтсвото на Принца и в случай, че има Война трябва да си на Моя страна, да браниш Мен и Амелия. Имаш право да водиш свой живот, а аз никога не бих се бъркала в него и ума ти.
Усмихнах се.
- Това са условията на договора.
Ръцете Ми материализараха остра кама, която за секунди се озова в сърцето на Мойра.
- За да подпишеш трябва да се самоубиеш с това, а аз трябва да те заразя секунди преди да си непосилно мъртва.





High.


Welcome to the club.. #датипускатбацили Tumblr_nlvx5di9RK1so9f96o1_500
...

Queеn Infеcted.
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Welcome to the club.. #датипускатбацили Empty Re: Welcome to the club.. #датипускатбацили

Писане by Moira O`Hara on Съб Юли 26, 2014 1:25 pm

Изказа всичко това сякаш като фурия, на един дъх. Е, добре че бързо схващах и също толкова бързо умеех да осмисля нещата и да взема решение. Нямаше гаранция обаче колко правилно щеше да е решението ми.
Звучеше хем впечатляващо, хем някак твърде странно да си болен от "живот". Може би ми напомняше на онези зомбита от филмите. "Немъртви" звучеше по-хубаво. Надявах се да не заприличам на нещо такова, но ме успокояваше, че поне жената пред мен не изглеждаше така.
- Значи.. Смърт, живот, крал и кралица, принц и принцеса.. - съвсем тихичко си обобщавах.
"О, Вокил - познато лице!" помислих си. Ето от къде му била дошла идеята за диктатура и йерархия.
- Психични отклонения, Армия, войни.. Ще се справя. - заключих сама за себе си най-накрая.
"И симпатична кама."
С такова спокойствие ми съобщи, че трябва да се самоубия, че чак аз й се учудвах. Нищо не ми пречеше да го направя. Ама съвсем нищичко, стига да бях сигурна, че наистина после ще се върна. Бях убедена обаче не толкова в нейното Инфектиране, а в себе си, че бих се завърнала от онова пространство на духовете.
- Да не забравиш да си почистиш верандата.
Усмихнах се, а самата усмивка бе съпроводена със забиването на камата в сърцето ми.
Ауч, това заболя. Наистина. След секунди ми причерня и .. Това е. А уж трябвало смъртта да е нещо особено.

Moira O`Hara
Moira O`Hara
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 280

Върнете се в началото Go down

Welcome to the club.. #датипускатбацили Empty Re: Welcome to the club.. #датипускатбацили

Писане by Queеn Infеcted. on Нед Юли 27, 2014 3:36 pm




“Queen Infected Madness.”





Новата Инфектирана изглеждаше доста смела дори в Моите очи. Не знам това до какво би могло да доведе, но цялата мистериозност и загадъчност около нея МИ харесваше. както и мъртвото й тяло.
Не съм толкова извратена да се радвам на смъртта, но на Мойра й отиваше. Изглеждаше още по жива от всякога. По истинска и съвсем малко като порецеланова кукла.
Придърпах новопостъпилия Инфектиран към Себе си, опрях колене в земята и засмуках отровата на камата през вените й. Ухапах я, както се подразбира, на няколко места и скоро в тялото й почти не бе останала капчица кръв.
Иронично.
Тогава нараних своята ръка и й налягх първите няколко глътки насила.
Сивата й кожа придоби отенък, след това цвят и накрая очите на Освободената се отвориха.
Дръпнах се от нея.
- Добре дошла в Инфектираното Семейство.






High.


Welcome to the club.. #датипускатбацили Tumblr_nlvx5di9RK1so9f96o1_500
...

Queеn Infеcted.
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Welcome to the club.. #датипускатбацили Empty Re: Welcome to the club.. #датипускатбацили

Писане by Moira O`Hara on Вто Юли 29, 2014 12:34 pm

Толкова много е изговорено и изписано за смъртта! Толкова увлекателни истории можеш да чуеш от хора, които са били на косъм от нея, които са се измъкнали в последния момент и като по чудо са при нас. Ад, Рай, светлини, краища на тунели, ангели, Божии напътствия.. Разнообразието не е никак малко, историите са десетки, дори стотици. Все още непотвърдени и необосновани от физичните явления и природните сили, те си оставаха мистерия. Мистерия, която ме вълнуваше много.
Е, ето го и моят момент! И аз умрях. Смъртта обаче не оправда очакванията ми и то не просто защото се върнах. Това временно състояние на тялото ми не бе съпътствано от никакви усещания на душата. Нямаше нищо, абсолютно нищичко. Или просто аз не помнех, или Смъртта не поиска дори да ми се покаже, или не ми бе отредено да видя онази светлинка в края на тунела или .. Може би пък това прословуто Инфектиране бе виновно.
Събудих се като след обикновен сън, който както в повечето случаи забравях, но с лека болка във врата и металния вкус на кръв в устата си. Просто не ме питайте от къде знаех, че това е именно вкуса на кръв. Само знайте, че не бе толкова приятен както за бивша обикновена вещица и дори за настояща Инфектирана.
- Добре заварили. - отвърнах на познатия ми вече глас, макар и все още да не отправях директно погледа си към настоящата ми Кралица.
Сигурно щеше да ми е трудно да свикна с отдаването на почести и тем подобни неща. Ала всичко с времето си.
Намръщвайки се, все още неориентирана и леко объркана, се огледах наоколо. С учудване осъзнах, че все още се намираме навън пред къщата. Сериозно ли?! Що за гостоприемност?! Да оставим настрана проблема ако някой види цялата история със самоубиването, хапането и движещия се потенциален труп, т.е. аз.
Moira O`Hara
Moira O`Hara
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 280

Върнете се в началото Go down

Welcome to the club.. #датипускатбацили Empty Re: Welcome to the club.. #датипускатбацили

Писане by Queеn Infеcted. on Съб Авг 02, 2014 4:07 pm

Тази Освободена имаше различен нрав. Може би, защото бе първата от вида си. Първият Освободен Инфектиран.
Как ли щеше да реагира ТОЙ при вида на Освободени.
Какво ли щеше да направи?
Когато разбере, че бях събудила и тази част на расата. Че бях пристъпила забраните му да не създавам никога Освободени, да не им давам свободата.
Да не се наслаждавам на тези живо-мъртви създания на ада, ами сега, ами сега...
Умът МИ заплува към Дезмънд, дали беше жив мистър Десолие, дали беше заедно с Изабела.

"Не смей.
Не смей."

Да целуваше Изабела, а Лусия? Дали Лина беше под него, дали скимтеше...

"Млъкни!"

Да дразниш Лусия- любимото МИ хоби!
Чувствах се трудно да спра да чета Съзнанието на новата Инфектирана, но бях длъжна да се науча. Може би след този път. Беше логично да я поканя. Да.
- Моля. Влез.
А тя дали щеше да свикне с моята лаконичност в изказа? Дали щеше да се научи да ме разбира както другите?
Да.
Та тя беше Първият Освободен Инфектиран.
Тя го носеше в себе си.




High.


Welcome to the club.. #датипускатбацили Tumblr_nlvx5di9RK1so9f96o1_500
...

Queеn Infеcted.
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Welcome to the club.. #датипускатбацили Empty Re: Welcome to the club.. #датипускатбацили

Писане by Moira O`Hara on Нед Авг 03, 2014 11:53 am

Е, време беше. Не чаках втора покана, а направо се възползвах от тази и влязох вътре. Наистина бе твърде странно цялата тази ситуация да се разиграва точно на входната врата.
Погледът ми се плъзна наоколо, оглеждайки помещението. Често казано, обичах да разглеждам нещата около мен - обзавеждането, интересните детайли, ако ще и цвета на тапетите. Бе едни от лесните начини за разгадаване на предпочитанията и вкусовете на собственика, а за Кралицата тепърва имаше да научавам много.
Всъщност, не бе ли по-добре първо да погледна себе си, отколкото нещата около мен. Ситуацията го предполагаше. Навярно бе редно да усещам нещо странно, необичайно или по-различно от преди. Дали изобщо бях обърнала внимание как се чувствах преди има-няма половин час, за да знам какво ново да очаквам сега?! Замислих се. Може би ефектът от цялото това нещо идваше постепенно. Или пък все още не можех да го осъзная? Как изобщо трябваше да се чувстваш като си умрял и си "болен" от "Живот"?
- Трябва ли да усещам нещо кой знае колко по-различно? - обърнах се в крайна сметка за съвет от някой, който е по-напред в материала.
Доста по-напред.
Или пък изглеждах различно?! Ръцете ми веднага докоснаха лицето ми, после косата .. На допир не усещах нищо различно. Надявах се поне и като цвят да съм си същата, но това щях да го разбера щом видя огледало. Дано само не бях пребледняла като истински мъртвец.
Moira O`Hara
Moira O`Hara
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 280

Върнете се в началото Go down

Welcome to the club.. #датипускатбацили Empty Re: Welcome to the club.. #датипускатбацили

Писане by Queеn Infеcted. on Пон Авг 04, 2014 4:39 am

"Никога не смей да създаваш Освободени. Те са много по-различни от другите Инфектирани. Те са забранена подраса на расата НИ. Разбра ли МЕ Лусия МагКуин?! Не мълчи! РАЗБРА ЛИ СВОЯТ КРАЛ ТЕ ПИТАМ!?"

Понякога спомнях части от живота на Лусия докато бе Негова поданица- лоялна видимо, а в нея гореше огън. Плам, жар и не я оставяше да мисли нищо друго освен как да избяга и да спаси Изабела. А сега Лусия беше просто ненужна прашинка във времето. Забравен стон и вопъл на една буреносна жена.
АЗ не бях убедена дали е нужно да се чувствам притеснена предвид факта, че досега бе създаван само един Освободен през 1098 година и две години по-късно бе убил цяло градче от малолетни деца. Може би затова сега им без забранено да убиват хора под 18 годишна възраст.
Новите Освободени трябваше да изкупят грешките на предците си, колкото и банално да звучеше това.
- Не би трябвало да усещаш нещо чак толкова различно. Ти си Освободен Инфектиран и това прави неща малко по-различни. Единственото нещо, което трябва да се научиш да владееш е напиращата Инфектирана Лудост в теб, трябва да се научиш какво и доколко можеш да правиш.
Дълбока рязка болка се разнесе по цялото МИ тяло. Подът се залюля, краката МИ омекнаха и скоро се озовах натъпкана в съзнанието на Лусия.

- Здравей, Мойра. Трябва да ти разкажа някои неща.




High.


Welcome to the club.. #датипускатбацили Tumblr_nlvx5di9RK1so9f96o1_500
...

Queеn Infеcted.
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Welcome to the club.. #датипускатбацили Empty Re: Welcome to the club.. #датипускатбацили

Писане by Moira O`Hara on Сря Авг 06, 2014 1:31 pm

Значи единственото притеснително нещо бе, че съм потенциален психопат, при това свръхестествен, който можеше съвсем да откачи някой ден и последствията от това да не са особено приятни. Май да оставим тази тема настрана, а? Само трябваше да внимавам тази Инфектирана Лудост да не ме обземе повече, отколкото вече ме бяха обзели налудничавите ми вещерски идеи.
Нищо работа!
Беше ми интересно какво толкова се бе променило във способностите ми след това. Вече се чувствах ентусиазирана и твърде нетърпелива. Или поне така бе докато не се сепнах изведнъж. Инстинкт, шесто чувство .. Както щете го наречете.
Обърнах се назад към събеседницата си, оглеждайки я от глава до пети със съмнителен и преценяващ поглед. Изглеждаше си същата, но нещо в думите й ми звучеше твърде различно. Като изключим обясненията за Инфектираните и Йерархията, то това сигурно бе най-дългата й реплика, при това предразполагаща съм разговор и на всичкото отгоре започваща именно с това твърде притеснително "Здравей". Бях я срещнала съвсем скоро, но вече знаех, че Кралицата бе още по-лаконична, отколкото бях самата аз и надали щеше да си прави труда да поздравява някого няколко пъти в рамките на половин час. Сега да не ми кажете, че си имах работа с шизофреничка?! Трябваше някой да ме предупреди за това, сериозно.
- Кажете, Кралице?
Умишлено наблегнах на обръщението. Първо, така и така трябваше да свикна да го използвам. Второ, по реакцията трябваше да забележа дали все още разговарям с Кралицата или нещо друго, което се бе наместило в тялото й.




Moira O`Hara
Moira O`Hara
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 280

Върнете се в началото Go down

Welcome to the club.. #датипускатбацили Empty Re: Welcome to the club.. #датипускатбацили

Писане by Queеn Infеcted. on Чет Авг 07, 2014 4:49 pm

Светлините в ума ми ме замайваха допълнително. Винаги, когато се връщах в тялото си се чувствах сякаш се возя на увеселително влакче, замайващо, бавно и бързо. И релсите винаги водеха до край. Край, който се оказваше въздухът, бездната, а аз неочаквано как бях сама в кабинката, после летях и ТЯ се разбиваше в мен. Толкова бяхме свикнали с този извратен лунапарк, че когато го нямаше ни липсваше.
На мен обаче Кралицата не липсваше точно сега.
- Кралицата ти я няма. ТЯ никога не е била оригинално тук. Ти търсеше мен- Лусия МагКуин. Намери ме.
Можех ли да й "изпортя" всички кирливи ризи за глупавите глупости на Инфектираните относно забранените подраси?
- Има забранени подраси- твоята например.
Права бях, права.
-Вие сте невалидни. Изроди според останалите. Хем сте болни, хем не сте. Хем сте мъртви, хем не сте. Никой от другите не ви одобрява, до днес. ТЯ ще промени това, а аз искам да ти кажа, че ви харесвам. Вие имате всичко. Всичко, което другите нямат.
Беше ли време да си вървя, ТЯ щеше ли да ме изгони?
Имах ли време да й кажа още нещо?
Важно.
- ТОЙ ви е усетил. Ще отвърне на удара. Научи си да се биеш перфектно ако искаш да живееш. Не казвай тези думи на Кралицата СИ, недей. Бъди егоист, бъди Освободена.
И влакчето се приземи в бунището на липсата.


- Каква кучка.
АЗ я мразех и обичах.
Гадина.




High.


Welcome to the club.. #датипускатбацили Tumblr_nlvx5di9RK1so9f96o1_500
...

Queеn Infеcted.
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Welcome to the club.. #датипускатбацили Empty Re: Welcome to the club.. #датипускатбацили

Писане by Moira O`Hara on Пет Авг 08, 2014 3:25 pm

Благодаря ти, скъпо мое шесто чувство, че ми помагаш да разпозная шизофрениците преди самите те да са се издали напълно.
Подозренията ми се потвърдиха, но това не ме накара да се почувствам кой знае колко по-добре. Всъщност, не знаех дали трябва да се притеснявам, че Кралицата ми съвсем ненадейно потъна в нечие съзнание и сега разговарях с друга или пък трябваше да се радвам, че не съм непрекъснато под царския надзор.
Отнесена в мислите си, дори не разбрах кога Лусия изговори всичко това. Навярно заради изненадата и обзелата ме улисаност не промълвих дори думичка. Само слушах. За сметка на това обаче, изпитах дузина емоции, които сякаш се сблъскаха в мен и ме накараха да усетя умаления вариант на "Големия взрив".
Забранени? Почувствах се важна като нещо ценно, което не трябва да се пипа. Или сигурно трябваше да го разбера като "нелегални".
Изроди? Добре, това вече леко ме обиди. Не го показах. Такива неща не ми личаха. Най-много леко да присвия вежди от раздразнение.
Харесваше ме? Дали трябваше да се полаская от това? Може би малко, съвсем мъничко. Обичах ласкателствата.
Имах всичко! Това нещо ме накара да се усмихна лукаво и доволно, а усмивката да остане на лицето ми дори по време на останалите й думи.
Навярно ТОЙ щеше да е също толкова откачен колкото Кралицата ми и очевидно нямаше да е никак добре настроен към мен, но именно това бъдещо предизвикателство пробуждаше интереса ми.

Краткото недоволно изказване, вече така познато и характерно за предишната личност, за ТЯ, бързо изтри усмивката от лицето ми.
- Предполагам, че сте права. - какво по-добро от това да се съгласиш с Кралицата, дори и да не си особено запознат с другата личност в ума й.
Все пак повдигнах рамене в знак на незнание. Изражението ми обаче вече не показваше никакво учудване от малката изненада, която ме бе сполетяла. Изглеждах твърде спокойна, макар и дълбоко в себе си да изпитвах колебание - трябваше ли да разкажа какво съм чула или наистина бе по-добре да го запазя за себе си .. поне временно.
Moira O`Hara
Moira O`Hara
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 280

Върнете се в началото Go down

Welcome to the club.. #датипускатбацили Empty Re: Welcome to the club.. #датипускатбацили

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите