The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.



 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Никога не съм...
Сря Окт 04, 2017 6:39 am by Alice Conrad

» Познай любимия стил музика на следващия
Сря Окт 04, 2017 6:34 am by Alice Conrad

» Добро - Лошо
Вто Сеп 26, 2017 1:44 am by Кардам

» Колко е часът?
Вто Сеп 26, 2017 1:07 am by Кардам

» Другарче за РП!
Вто Сеп 26, 2017 12:49 am by Кардам

» ВРЪЩАНЕ НА ЛИК!
Съб Сеп 23, 2017 2:49 am by Kelsea.

» Познай цвета на очите на следващия!
Пет Сеп 15, 2017 1:15 pm by Кардам

» Буквички
Пет Сеп 15, 2017 1:11 pm by Кардам

» Потребители Vs. Администратори/Модератори
Пет Сеп 15, 2017 1:02 pm by Кардам

Top posters
Кристин Рейнс
 
Изaбелa
 
Queеn Infеcted.
 
Tayllor McQueen.
 
Сара Крес
 
Unknown,
 
Теса Алварадо
 
Jennifer ♥
 
Сорша Хейл
 
Chaos.
 
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Share | 
 

 Създаване на вампир Vol.2

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next
АвторСъобщение
Katherine Pierce.



Брой мнения : 1

ПисанеЗаглавие: Създаване на вампир Vol.2   Пон Окт 15, 2012 2:07 pm


|Nina Dobrev|

Име:
Катрин Пиърс / още позната и като Катерина Петрова;;
Години:
Изглежда на 18-19 / В действителност е на 560;;
Раса:
Вампир;;
Дарба:
Контрол над съществата;;

Характер:
Катерина е един ураган от чувства и емоции, малко са хората, които смеят да твърдят, че я познават добре. Може да бъде както учудващо мила, така и истински жестока. Не убива когато й скимне, има си своите принципи.. които не са много, но все пак съществуват. Все пак по-добре малко, отколкото изобщо да ги няма. Лесно човек може да си изгради грешно впечатление за нея. Грешно, което тя все пак цели да натрапи на околните. Поведението на безскрупулна и коравосърдечна кучка, която не я интересуват чуждите чувства и желания. Това, разбира се, е маска, с която цели да се предпази от евентуално нараняване. Но всъщност под тази маска се крие истинската й същност - тази на доброто момиче, минало през много, изживяло тежък живот, научена че ако си добър ще те тъпчат.
Катерина е много непокорна. Трудно приема каквото и да било чуждо мнение, да не говорим за критика. За нея тя прави всичко както трябва и никой не трябва да й казва къде греши, защото по свое мнение не го прави никъде. Ако все пак някой реши да се опита да я съветва, то реакцията на Кат би била "Да.. добре", като тези думи биват произнесени с възможно най-отнесеният тон, а съветът бива пренебрегнат. Наистина е прекалено своенравна и науми ли си нещо, значи трябва да го стори, независимо какво и колко време би й коствало.
Съчетава в себе си по много от всичко. Огън и лед в едно. Какво по-добро от това, по дяволите..

Външен Вид:
Първото, което се вижда в Катрин е, че е слаба и с добре оформено тяло. Идеалните пропорции, нито повече, нито по-малко. Косата й е тъмна, спускаща се до кръста й, като обикновено може да се види падаща свободно на леки вълни по раменете й. Очите й притежават красив шоколадов цвят и са способни да разтопят всяко сърце, макар често погледа й да е студен и пренебрежителен. Кожата й е нежна и светла, като отчасти това се дължи и на факта, че е вампир. Усмивката й.. о, тя е незаменима. Когато реши да се усмихне, Кат се превръща в неустоима чаровница.

История:
Катерина Петрова. Родена в България, в добро семейство. Израстнала щастливо, имала хубаво детство, напълно нормално за онова време. Но дошъл моментът, в който семейството й се отказало от нея. Забременяла. Може би това би било нещо хубаво, ако беше омъжена, а бременно само момиче в тези времена било срам и позор за цялата фамилия. След като ражда детето си бяга далеч и сменя името си на Катрин Пиърс. По-късно се запознава с аристократичните братя Илайджа и Клаус Майкълсън. Клаус се държи като истински джентълмен с нея, но тогава Катрин не можела да прозре и да види истината, а именно, че зад действията му имало скрит замисъл. В действителност Катерина била в остовата на ритуал, който щял помогне на Клаус да стане непобедим хибрид - полувампир, полувърколак. Когато разбира за това се опитва да избяга и се скрива при една вампирка на име Роуз. Катерина била ранена от толкова бягане из горите, затова Роуз й дала от кръвта си, за да заздравеят бързо раните й. Катрин обаче се възползвала максимално от това, самоубила в първия свободен момент, знаейки, че да стане вампир е единственото й спасение от Клаус. Но това го ядосало още повече. Години по-късно среща братята Салваторе, които успяват да разпалят чувства в сърцето й. След игрички и с двамата накрая те се оказват вампири, а Катрин - отново далеч, след като във Фелс Чърч се разбира за вампирите и те биват затворени в гробница. Всички, освен Катрин. Години по-късно тъмнокосатавампирка разбира за съществуването на своя двойничка, в чието лице вижда спасение именно чрез нейната кръв, която щяла да помогне на Клаус.

П.П.: Видях, че потребителката не е влизала от доста време.. ^^
Върнете се в началото Go down
Ейвъри Еванджелин
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 6423

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Пон Окт 15, 2012 2:42 pm

Вече имаме героиня Катрин. Също така, тя е главна героиня. Провери ето тази тема
Върнете се в началото Go down
Vincent Xenox
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 615

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Пет Окт 19, 2012 6:29 am

Д-Р-О-Г-А;

Няма нищо по-опасно от идея, казват.Веднъж зародила се в територията отредена на сивото вещество, тя не може да бъде премахната.Като тумор.Би засегнала важни нервни възли, бе оставила непоправими щети след себе си.




armie hammer
Колежанското общежитие бе ..ами, бе като всяко друго общежитие.По издраскания паркет се въргаляха списания, празни бутилки от бира, кенчета сода, желиран бонбони, самотни чорапи, изгубили половинката си при тежки обстоятелства и всякакви други ненужни неща от ранга на празна макара и тенекиена кутия от обезсолено сирене..В центъра на помещението седяха диригентите на тоя хаос.Четири фигури, приведени загадъчно над..дъска за скрабъл.
-Хайде, Винс, човече.Вече тридесет и пет минути стоиш и мислиш.Просто сложи някви букви там и без това всички сме пияни, Моник ще ти напише една точка заради опита и да се приключва.
Момчето, което очевидно бе Винс, не спираше да преподрежда дървените блокчета.Като в някакъв транс, пръстите му се движеха с неописуемо тромава скорост.
ДРОГА.
-Сериозно?!-Моник завъртя молива, с който записваше резултата между пръстите си със завидна ловкост-Толкова време и изписа..дрога?
-Умно момиче си, можеш да четеш.-отвърна лаконично Винс и се изправи.-Тая игра не е за мен.
-И стигна до това заключение чак сега..-подвикна някой зад него, но нашият герой бе твърде далеч, за да се разправя.
Имаше нещо по-важно за правене.Дрога.Думата, самата дума предизвикваше замайване в главата му.Внезапно му се прииска да опита, да усети студената игла, контрастираща на топлата му кръв.Запита се какво е чувството на границата между реалността и опиата.И за жалост, щеше да разбере съвсем скоро, защото идеята вече беше факт.



Четири години по-късно; Сиатъл..или по-точно покайнините.
Водата се стичаше лениво по големите тухлени блокове.Душната топлина, която излъчваше старомодната печка в дъното на помещението, се извиваше морно и превръщаше цялата болка в още по-голям ад.Той лежеше върху пода, а единственото нещо, което подсказваше индетичността му, бе накъсаният футболен екип.Отпред с големи сини букви бе изписано съкратеното LSU.Държавният университет в Луизиана или по-точно мястото, на което преди четири години бе забелязан за последно Винсънт Ксенокс от приятелите си.От тогава никой не знаеше къде е въпросното момче, злощастно превърнало се в мъж, някак си между дозите хероин, обезболяващите и разните други, на които не помнеше имената, поради мозъчно увреждане.Вече бе на 24, но пък се чувстваше като на четири.Също толкова глупав и объркан.Дори мечтаеше да си построи тухлен замък с еднорози и личен зоопарк.
-Само не умирай тук, моля те.Пренасянето на трупове ме отегчава до смърт.В крайна сметка, мъртъвците никога не са изпитвали потребност да ми благодарят за усилията или да ме попитат какво смятам за климатичните промени.А аз имам какво да кажа по втория въпрос.-дилърът му бе същество от страната на приказките.Буквално приличаше на нещо, което дъгата би повърнала.Окичено с много повече брукат, от обичайното.Липсваше му само балетна пачка и с положителност можеше да мине за декор от концерт на сър Елтън Джон и приятели.Или поне така го виждаше Винсънт.Което определено можеше да значи две неща.Първи вариант, или мистър Ксенокс разполагаше с колосални количества въображение, изкривили се брутално при добавеното количество опиати, или дилърът му, наречен просто дилър, защото помненето на имена е трудно нещо, си бе истинска откачалка и изглеждаше по дословно описания начин.За спор за нужни две страни, а ние нямаме нито време, нито ресурси да търсим свидетели, познаващи дилъра, затова ще приемем описанието, без да спорим.
-Не съм мъртъв.-нашият окаяно объркан герой се изправи до седнало положение и притисна с ръце слепоочията си-Само главата ми кънти.
-Не ме бива в ролята на съвест, ама не мислиш ли, че спринцовките ти идват малко в повечко?
Окаяните вени на Винсънт бяха като за учебник.Страницата със страничните ефекти.Карето със снимки.По-точно онези, които предизвикваха гадене у учениците и коментари от рода на „блях.“, „Томи, затвори я тая страница!Не мога да я гледам!“Продължителния терор, на който подлагаше собствената си кожа някак си винаги оставаше пасивен.Все не му се обръщаше нужното количество внимание и като че вените му най-накрая бяха решили да възроптаят, метафорично казано.Бяха надупчени, червени, а там където раните бяха зарастнали, бе останал тънък розов белег, служещ за индекс на точното местоположение, където се бе осъществил контакта със забраненото вещество.Беше обезобразил себе си до живот.Но пък бе късметлия.Надали му оставаше още много на планетата земя, пък и щеше да прекара времето в Невърленд, а с много късмет, изобщо нямаше да ръзбере кога случайния превоз на черната колесница го е взел на борда си.Живя славно, не разбра как умря.Нима има по прекрасен завършек на една биография?Е , може би „живя славно, откри хапче за безсмъртие и продължи да живее“, бе една идея по-добре звучащо, но това са подробности.А тях никой не ги обича, най-вече защото ненужно задръстват човешкия мозък и го отвличат от същественото.
-Хапче за безсмъртие.Дай ми, едно хапче за безсмъртие, о всемогъщи мой Диларе.-Винс се превъртя на една страна и се опита да задържи съдържанието на корема си в отредените му за момента граници.
-Момче, погледни се.Нямаш пари, нямаш работа, не помнш семейството си, а като видиш собственото си отражение започваш да се смееш.С какво ще ми платиш тоя път?
Оу да.Парите.Ами виждате ли, те винаги са стояли в основата на цивилизацията.Колкото и да ви убеждават в противното, имайте едно наум.Сто годшната война на Англия и Франция.Родословия и прочие.Виждате ли, френският крал би единствен наследник на английската корона.Дрън-дрън та пляс.Златото.Едните туземци искат златото на другите.Точка.
-Имам още малко.
-И после какво?Ще се храниш с трева и минзухари.Аз няма да ти продам нито грам помече.
-Не-не не.Диларе, вълшебен, не оставяй малката Пепеляшка сама в гората.Опасно е..виж какво се случи с Червената шапчица.
-Нищо не и се случи.Защото Ловецът я спаси.А ти си глупак, задето се сравняваш с женски персонаж.И ми остава само да се надявам да откриеш някой, който да спаси теб.Затова Пепеляшке, вземи стани от пода и намери нещо, което си заслужава.

Три години по-късно.Ню Йорк.
-От колко време си чист?
-Не искам да говоря затова.
-Но Вие ми плащате, за да говорите.А откакто сте тук не правите нищо друго освен да подмятате тази гумена топка.
Винсънт Ксенокс бе на 27.И беше чист.Единствената следа останала след порока му бяха разранените вени.Единственото по-тежко нещо, което вземаше сега, бяха цигарите.Сега се издържаше от парите на баща си, имаше късмет със семейството, в което бе роден.Но не бе същият човек.Никога нямаше да бъде.
-Напомня ми за футбола.За колежа.-започна той като не откъсваше поглед от обекта в ръцете си
-Съжалявате ли, че напуснахте колeжа?-психоаналитичката бе дребна жена и носеше косата си вдигната на кок.Сякаш това бе задължително правило, което всички психоанаитици спазваха.Дрехи в убити тонове, прибрана коса..и очила.И дразнещо спокойно и безизразна ситуация.Той нямаше нужда от жена киборг да го разпитва!Нямаше нужда!
-Това не е ваша работа!Майната му на баща ми и на желанието му да ме „върне в правия път“.Ако не ми бяха свършили парите нямаше да се върна.Нямаше да ме затворят в килиника!И ако си мислите, че съм излекуван от дрогата, грешите.Не съм.Аз все още съм болен, тя все още е някъде там.И е причината да съм различен.Да правя неща, които другите не се осмеляват да правят.
Ксенокс излезе от скучноватата офис сграда и пое пеша по седмо авеню.Мразеше цялата пропаганда идиоти, които му „наливаха акъл в главата“.Или по-точно се опитваха да го правят.
-Винсънт Ксенокс?
-Последният пък, когато проверих все още бях аз.
Мъжът пред него бе нисък.Другото нещо, което веднага се набиваше на очи бяха скъпите му дрехи, които носеха в себе си почерка на тридесетте.Бомбе, дълго вълнено палто и вратовръзка.Очите му почти не се виждаха, бяха дребни и изцъклени.
-Чух, че обичах дрогата?
-Отдавна не се занимавам с нея.Сега съм на по-леки обезболяващи.-при тези думи нашият герой извади една никотинова клечка от джоба си и я запали.Наситената арома на тютюн се настани между двамата като трети събеседник в така или иначе странният разговор.
-А ако ти предложа перманентна дрога?
Хаотично виещият се дим, който се процеждаше от пурупния връх на цигарата внезапно секна.
-Такова нещо е невъзможно.-басовият смях на Винсънт прокънтя между сградите.Широката му усмивка разкри два реда бели зъби и той понечи да продължи напред, развеселен от срещата с непознатия откачалник.Перманетна дрога не съществуваше.Освен смъртта.И тя си бе един вид дрога, но се състезаваше в най-тежка категория и си бе служебен победител, поради отсъствието на достоен противник.
-Има.Човешката кръв.
-Сега очакваш да повярвам, че си вампир?Ако погледът ти не бе толкова ясен, щях да кажа, че си друсан.Или си се насмъркал с „перманетна дрога“?
-Довечера в седем ела на този адрес и ще видиш доказателството.

Предградията на Ню Йорк.
Реката лакатушеше в лаконичен танц между границите на отреденото и корито, а по повърхонстта и тичаха лунни зайчета.Ленивите и мътни води носеха нелекия товар на изхвърлени отпадъци, един пияница върху импровизиран сал и някакво мижаво подобие на растителност, фигуриращо бегло в общоприетата класификация на лишеите.Аромата и на застояло бе залепнал за неравния асфалт на улиците и само от време на време се разпръскваше, колкото да докаже, че градът има някаква човечна страна.Измежду задгробния декор се открояваше една персона, леко прегърбен мъж висок около метър и деветдесет, който се плъзгаше елегантно от сянка в сянка и тази му потайност го превръщаше в нищо повече от блуждаещ силует.Носеше дълго палто с вдигнати ревери и като че се опитваше да потъне в него, бе свел глава и мърмореше тихо под нос накъсан сплит от думи, произнесен с груба интонация и странен европейски акцент.Щом стигна до стария мост, странникът вдигна глава, а мъждивата светлина на една превита в агония улична лампа озари чертите на лицето му.Леко връждебни очи, широко чело и свити в права линия устни, разрязани от тъничък белек в единия край.Като че внизапно почувствал се на показ, той се завъртя и потърси закрилата на мрака.Покатери се със завидна ловкост върху едното рамо на моста и застина в мълчаливо очакване.Приличаше на статуя от късната готика, чийсто майстор фанатик е бил линчуван заради екстравагантните си прояви в сферата на изкуството. От непознатия лъхаше някаква заплаха, примесена с величественост именно като произведение от въпросния период.
Винсънт Ксенокс като всяко градско конте си падаше по задължителното закъснение.Чистото любопиство го бе накарало да отиде на посочения загадъчен адрес.На който нямаше нищо на пръв поглед.
-Ти ли си Винсънт-загадъчната фигура скочи от рамото на моста и преди нашият герой да отговори каквото и да било, инжекцията се заби във вената на врата му.После чифт ръце се увиха около главата му и в последните си мигове той осъзна, че е чист.Колкото и пъти да си бе представял смъртта, винаги стигаше до заключението, че на заветния си одър ще бъде дрогиран.Е, грешеше.



Всичко бе ново.Непознато.Макар да бе живял приблизително двадесет и седем години на този свят, в момента се чувстваше като гостенин.От далечна галактика, от шантав роман, от абстрактна картина притежание на майка му.Усещаше кожата си груба, неестествено болезнено се впиваше в костите му.Сякаш някой бе претапицирал черепната му кутия с кучешка козина от вътрешната страна и сега възнамеряваше да направи нещо подобно с червата му.Очите му пареха, звуците идваха твърде силни за слуха му.На моменти се спираше и слагаше ръка на устата си, после спазмите в корема му отминаваха.Преминаваше през промяна.Твърде болезнена промяна.На моменти му се струваше, че чува тиха мелодия.После обаче всичко бе заменено от приглушени разговори, разменени реплики, смях, плач и кучешки лай.Идеше му да затисне ушите си с ръце.
-Какво ми направихте?!
-Перманетна дрога.Ето ти моментен донор.Съветвам те да останеш в сенките..Вече си взех заплащането, трябва да призная, баща ти ти дава доста добри джобни.
Момичето в ръцете му бе крехко.Пълно с живот.Под бледата кожа кръвта и циркулираше.А той имаше нужда да я вкуси.Но вместо да я запахе, тоя я целуна.

Кратки данни, които се измушиха своенравно от текста по-горе:
-Пълното му име е Винсънт Енгие Ксенокс.
-След трансформацията добива способността да краде живителна енергия.Докосва някого и е въпрос на време потърпевшият да падне мъртъв.Ето защо Винс носи кожени ръкавици, един вид предпазна мярка срещу нежелани инциденти.
-Развива собственическо чувство към кръвния си донор.Анабет.
-Мести се в Мистик Фолс..и общо взето гледа да стои настрана от нежелани неприятности


Ако може да ми смените името на Vincent Xenox xD

Върнете се в началото Go down
Ейвъри Еванджелин
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 6423

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Съб Окт 20, 2012 3:46 pm

Джесика и Vincent - одобрени сте Smile
Върнете се в началото Go down
Кристияно Ботичели
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 8

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Пон Окт 22, 2012 12:01 pm

Кристияно Ботичели написа:
Име: Кристияно Ботичели

Години: 20/119

Раса: Вампир

Дарба: Копиране

Външен вид:Висок,мусколест и доста привлекателен.С красиви очи и с къса почти коса.Доста привлекателен.Както и в миналото така и днес жените го заглеждат и с възхищение гледат с възхищение идеално оформените му черти и мечтаейки да целунат плътните му устни.

Характер:През повечето време е спокоен,но ако някой посмее да загледа неговата Нора става страшно.Темпераментен е синоним за него.Но като изцяло е грижовен и любвеобилен,обичащ да се забавлява и всъщото време сериозен.Но има и тъмна страна която само Нора и приятелите му не могат да видят.

История: Роден е в Италия през края на 19 век.Майка му умира при раждането,а баща му праща и него и разнояйчният му близнак Лоренцо при баба им.Първият път в който вижда Елинор е едва на 9,а тя на 6.Майка и починала и баба и пътувала чак до Германия за да я изтръгне от ръцете на баща и.Още тогава я обиква,но заминава за пансион заедно с брат си и се връщат след 4 години забравя тези чувства и дори я нарича досадница.Връща се след 3 години и вижда каква красавица ще стане,но въпреки това се изявява като женкар.Връща се с брат си тъкмо когато Елинор е навършила 16,защото не спиращите чувства си казват думата.Но Лоренцо също е влюбен в нея и подтиква братовчетка им Лука-вещица също като Елинор да натрапи на баба им че Елинор го обича,за да може лоренцо да е с Елинор,а тя с Кристяно когото обича.И планът им замалкохда успее,но двамата с Елинор бягат в Германия при братята и.А през това време Лоренцо е бил пръвърнат във вампир и за да си отмъсти ги превръща.Двамата с Елинор заминават за Ню Йорк,а после от град на град.

Лик:Макс Джордж

Аз?
Върнете се в началото Go down
Jennifer ♥
Инфектиран
Инфектиран
avatar

Брой мнения : 13437
Рожден Ден : 08.11.0328

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Вто Окт 23, 2012 2:09 pm

Одобрен си. ;3






...............................................................................................................................................










[/color][/center]
Върнете се в началото Go down
Isabelle Cullen
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 27
Рожден Ден : 03.08.1996

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Пет Ное 02, 2012 7:43 am

Име: Изабела Кълън / Isabelle Cullen /
Години: неизвестни,но изглежда на 18
Раса: вампир
Дарба: манипулация / мисля,че така се казваше ;д тва от Дневниците ;Д /
Външен вид: Изабела е много красива.Има дълга червеникава коса,но често сменя цвета ѝ и хубави тъмни очи,но предпочита да носи лещи.Висока е 166см и тежи 47 килограма.
Винаги е в крак с модата макар,че има доста странен стил на обличане.Някои хора я мислят за странна,но не ѝ пука особено,защото не се води от хорското мнение.

Характер: Изабел е такава,че или те мрази или те обича.Не е от хората,които умеят да прощават.По принцип е доста общителна,защото винаги има какво да каже.Изабела е голям инат.Винаги трябва да е на нейното.Много рядко прави изключения.По принцип не се влюбва лесно.Като вампир първоначално е решена да изключи чувствата си,но после се отказва от това,защото ще и донесе много беди за напред.
История: Родена е някъде в Европа много отдавна.Има майка и баща,които умират в катастрофа.Отгледана е от баба ѝ,която умира когато разбира,че Изабела е станала вампир по собствено желание понеже шока ѝ идва в повече,а баба ѝ винаги е мразела вампирите.
Приятелка на Изабела е била вампир.Тя много е искала да бъде като нея.Милони пъти са я предупреждавали,че ще страда,но тя не ги слуша и е решена,че иска да бъде такава.Така един ден тя принуждава приятелката си да я превърне.Изабел намразва себе си след като убива някой,но скоро свиква с това.Сдобива се с пръстен предпазващ я от слънцето от стара вещица.

Искате да сте такъв, защото .. винаги съм искала да съм вампир.Харесва ми.
Снимка: Kim Hyuna

Върнете се в началото Go down
http://www.all-serials.net/
Jennifer ♥
Инфектиран
Инфектиран
avatar

Брой мнения : 13437
Рожден Ден : 08.11.0328

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Пет Ное 02, 2012 9:28 am

Одобрена си, добре дошла.






...............................................................................................................................................










[/color][/center]
Върнете се в началото Go down
Гост
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Пет Ное 02, 2012 9:40 am






Анастасия Флеминг




19/512; Cheryl Cole; Вампир; Всички дарби + отнемане на чужди дарби,телепортация и матерализация;





I'm looking at an angel аnd believe me when I say. She got that whole place blowing.
Тя спеше. Лицето й бе придобило топъл, приветлив вид, нямаше го усещането за студенина, което те превземаше щом те погледне с големите си шоколадови очи. В момент като този, хората можеха да се заблудят относно характера й, да я сметнат за ангел. А тя в никакъв случай не беше такава. Сърцето й бе черно, мрачно и безчувствено. Тя бе от типа жени, които можеха да те изненадат във всеки един момент. На лицето й често бе онази усмивка, която лъжливо примамваше хората към нея. Ана не бе от доверчивите, не беше лесно някой да я заблуди и измами.
Имаше дни, в които сякаш тъмнотата напускаше сърцето й и тя се превръщаше в напълно нов човек. В малко момиче, нужаещо се от подкрепа и защита. Допускаше хората около нея да видят добрината й, да разберат, че „монетата” има и друга страна. Страна, която бе толкова чиста и неопетнена, невинна и искрена. Анастасия изгледаше напълно уязвима и беззащитна, сякаш и най-малкото нещо е способно да я пречупи. А тя, тя се бореше с тази си страна. Опитваше да я изтръгне от себе си, защото се страхуваше, че ако си позволи да чувства, да й пука за някого, един ден ще го изгуби и няма да може да понесе загубата му. Чувстваше се слаба, когато позволяваше на някой да надникне в душата й и да види колко е лесно да я наранят всъщност. Ана не позволяваше някой да й противоречи и да успорва заповедите й. Беше импулсивна, водеща се от първичните си инстинкити. Анастасия имаше онази искра в очите си, която издаваше, че е необикновена. Че е невъзможно някой да я укроти и подчини на себе си. Тя бе напълно неубоздана, никога не се отказваше и не позволяваше да властват над нея. Беше като диво цвете насред пустинята.
This is my perfect nightmare. So when will i wake up and scream: No way, no way, no way!
Празнина, мрак, студенина. Това бе всичко, което се бе настанило удобно в съня й. Една огромна черна дупка, в която тя пропадаше. Не виждаше нищо и никого, бе напълно сама и нямаше кой да я спаси. Викаше и крещеше, но никой не я чуваше. И тогава някой хвана ръката й. Издърпа я от бездната, в която се намира и я върна към живота. Кожата му бе мека, топла. Но точно, когато повдигна поглед, за да види лицето на мъжа, на своя спасител, всичко изчезна.
Ана рязко отвори очи и надигна слабото си, но въпреки това силно тяло, до седнало положение. Кестенявата й права коса бе паднала от двете страни на лицето й, нежно галеше раменете на момичето. Няколко капчици пот се бяха появили по челото й, а очите й объркано обикаляха из стаята, сякаш за да й напомнят, че това бе само кошмар. Ръцете й стиснаха недоволно белия чершаф, с който бе завита, смачвайки го агресивно в ръцете си. Въздъхна тежко и поклати глава. Отново отпусна тялото си назад, впервайки поглед в мрака, очаквайки изгрева на слънцето, което да приветства новия ден. След по-малко от час, прекаран въртейки се в голямото си легло, Анастасия отново заспа, но този път тъмнината не бе придружила съня й. Всъщност, тя не сънува нищо повече. След няколко часа отново щеше да се събуди, щеше да облече дрехите си и да се усмихне.



coded by RESCUE RANGER ! of ATF
Върнете се в началото Go down
Jennifer ♥
Инфектиран
Инфектиран
avatar

Брой мнения : 13437
Рожден Ден : 08.11.0328

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Пет Ное 02, 2012 10:04 am

Одобрена си.






...............................................................................................................................................










[/color][/center]
Върнете се в началото Go down
Elizabeth Hales.
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 2

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Съб Ное 10, 2012 10:56 am


|Freya Mavor|

Име:
Елизабет Хейлс

Прякор:
Лиз, Лизи

Години:
17/1990

Раса:
Вампир

Дарба:
Причинява болка само с поглед; може да контролира ума на дадено същество, карайки го да си внушава неща, които не се случват.

Характер:
Да се определи характера на Елизабет не бе лесно, поради няколко причини. Първо - тя винаги менеше настроенията си, правеше каквото си иска и изразяваше чувствата си, без да се замисли върху последствията. Апък и една от причините бе, че Лиз в действителност бе хиляда и няколко годишен вампир, за толкова години е приемала много образи и се бе превърнала в перфектната актриса. Но госпожица Хейлс намираше за излишно да крие чувствата си. Тя изразяваше бурно всяка нейна емоция и споделяше всяка мисъл, която й се върти в главата.
Като за начало е възможно да направи впечатление, че е усмихнато, весело и леко саркастично момиче, което е и така. Винаги се усмихваше, постоянно търсеше причина. Но това, което някои хора не знаеха, е че Лиз би убила без да й мигне окото, а и е правила това доста пъти. Ако се поколебае да убие човек, значи го цени. Иначе би убила и приятел.. особено в името на любовта.
Ах, любовта.
Дори и след хиляда години, Елизабет бе същата любовчийка. Влюбваше се адски лесно, но лошото бе, че ако не получи това, което иска бе възможно да се стигне до използване на дарбата си или по-лошо, да убива собственоръчно, което и доставяше повече удоволствие. Хейлс винаги е била лидер, затова е и доста високомерна и мрази да й нареждат какво да прави.


Външен вид:
Външния вид е нещо, на което Елизабет страшно много държеше и прекарваше доста време пред огледалото, не само защото беше адски самовлюбена.
Тя притежаваше бяла кожа, дори понякога изглеждаше прекалено бледа. По лицето си имаше няколко лунички, които Хейлс ненавиждаше.
Косата й бе дълга малко под рамената, златисто руса с току-виж появил се някой по-тъмен кичур. Веждите й бяха добре оформени, тъмно руси.
Очите на Лиз бяха особено красиви с морскосин цвят. Следваше леко чип нос, който й придаваше по-сладък вид и плътни розови устни.
Усмивката й бе очарователна и често й носеше това, което Лиз искаше.


История:
Елизабет не помни нищо за миналото си или за биологичните си родители. Единствените й спомени са за нейния създател, който тя дълбоко уважава и обича и го има за истински родител. Но няколко години след превръщането й във вампир, Лиз е прекалено объркана и напуска родното си място (днешен Лондон) и тръгва незнайно къде, просто иска да се махне от познатите лица, понеже не иска да ги нарани. Хейлс се затваря в себе си, защото й е трудно да приеме новата си същност на убиец. Не иска да наранява хората, докато веднъж не може да сдържи жаждата си и напада невинен човек. Оттогава Елизабет е коренно различна и вече няма против това, да убива хора. С времето се превръща в хладнокръвния убиец, който е днес.
През тези 1000 години Лиз преживява много неща. Прекалено много, за да бъдат разказани. Открива биологичните си родили, които са доста учудени при вида на дъщеря си, първо - защото тя е трябвало да е мъртва, и второ - защото изглеждала толкова млада, колкто преди 30 години. Лиз убива собствените си родили, без да й мигне окото. А и нали има своя създател? Тя смята него за неин родител и никой друг.
Оттогава тя скита по света, до днес. Когато решава да посети малко мистериозно градче в Америка, носещо името Мистик Фолс.


Върнете се в началото Go down
Jennifer ♥
Инфектиран
Инфектиран
avatar

Брой мнения : 13437
Рожден Ден : 08.11.0328

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Съб Ное 10, 2012 2:32 pm

Freya Mavor e заета.






...............................................................................................................................................










[/color][/center]
Върнете се в началото Go down
Elizabeth Hales.
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 2

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Съб Ное 10, 2012 6:11 pm

Ами в списъка никъде не пише, че е заета, но все тая. Haley Williams?
Върнете се в началото Go down
Jennifer ♥
Инфектиран
Инфектиран
avatar

Брой мнения : 13437
Рожден Ден : 08.11.0328

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Нед Ное 11, 2012 4:33 am

В момента оправяме списъка със заетите външни видове.

Одобрена си.






...............................................................................................................................................










[/color][/center]
Върнете се в началото Go down
Anna Gray
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 9

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Сря Ное 21, 2012 1:57 pm

Име:
Anna Gray
Години:
Изглежда на 20,но всъщност е на 150
Раса:
Вампир
Дарба:
Клониране
Външен вид:
Анна е изключително красива и сексабилна млада дама.Млада колко да е млада,като се има предвид че е вампир.Но въпреки това красотата й винаги е била част от нея и няма как да я скрие.А и тя не иска да го крие.С гордо вдингата глава минава по улиците и показва прекрасното си лице и стройните си крака.Анна няма нужда от много описание,но ето и малко по-подробно.Нейната коса е с черен цвят,кожата й е бяла и има зелени очи.Към тази красота прибавете и хубаво стройно тяло и вече получихте вида на Анна.
Характер:
Анна е вироглава и доста буйна.Прави каквото си науми и никой не може да я спре.За многото години живот е научила многог неща,но винаги обича да прави луди неща с които да й спира дъха.Обожава да се държи арогантно и надменно с някои хора,които не и харесват.На моменти може да бъде много зла,но това рядко се случва.
История: (поне 7 реда)
Исторята на Анна започва преди много години.Тя започва в Лондон,Великобритания където в едно средно богато семейство се ражда бебето на име Анна.На пръв поглед семейството изглежда нормално и щасливо,но това е само за пред хората.Всъщност след раждането на детето(Анна) много неща се променят.Тъй като родителите й били вампири и при това беълци от закона на вампирите.Те били нарушили много правила и били направили неща за които не се гордеели.Затова били избягали от старата си държава и дошли във Великобритания.Те се опитали да въспитат Анна добре и да бъде добра и да не се набиват на очи с държанието й,но не успяли.Тъй като тя била със свободен дух,инат и доста буйна.Тинейджарските й години не били леки за родителите й,но те знаели че тя някой ден ще олегне и ще се поправи,но не станало така.Колкото повече растяла толкова по-буйна ставала и използвала силите си.Съвсем случайно докъто се връщала от училище някакви типове я нападнали и я завързали,и отвели на едно странно място.Когато дошла на себе си забелязала че е в центъра на някакво меле.Погледна на ляво и видя родителите си проснати на земята,а около телата им се лееше кръвта им.От дясната и страна лежаха други тела които очевидно умираха.Напраих няколко опита да се измъка и а помогна на родителите си но не ставаше.Сетих се да използвам силата си.Направих си клонин и той ме освободи.Бързо отидох до родителите си и зопочнах да рева и да ги гледам очаяно.Майка ми ме погледна и каза-Пази се.И в този миг издъхна,бързо се завъртях към баща ми но той одавна бе умрял.Бях бясна и едвам се здържах да не убия някой.Станахизбърсах сълзите си в този момент видях един мъж зад мен.Той бе убил родителите ми и нямаше да се измъкне.Видях как ме гледа странно и учудено.Защото практически няаше начин да съм се измъкнала.Докъто той ме гледаше и аз него,бързо си направих клонинг и го намушках в гърба.Той дори и не разбра какво стана.Така отмъстих за родителите си.Знаех че хората ще питат какво е станало и затова заминах за Гармания.Там живях няколко години след това се местех от държава в държава на всеки 10 години.За да не разберат че съм вампир.Така се озовах и тук.
Искате да сте такъв, защото ..
Вампирите са готини и живеят много години
Снимка:

katie mcgrath
Върнете се в началото Go down
Jennifer ♥
Инфектиран
Инфектиран
avatar

Брой мнения : 13437
Рожден Ден : 08.11.0328

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Чет Ное 22, 2012 10:52 am

Одобрена си.






...............................................................................................................................................










[/color][/center]
Върнете се в началото Go down
Brittany Rose Brimmer.



Брой мнения : 1

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Съб Ное 24, 2012 3:03 pm


/Ariana Grande/

Име: Brittany Rose Brimmer.
Прякор: Брит, Бри, Роуз
Години: 17/1999
Раса: Вампир
Дарба: Причинява болка с поглед

Описание: Британи притежаваше стройно тяло, макар че едвам достигаше 160 см. Изглеждаше прекалено крехка и малка за възрастта си, което й придаваше по-детински вид. Кожата й бе изчистена и нежна с матов загар, но щом Брит се ядосаше или изпиташе някоя силна емоция, цялата пребледняваше. Очите й притежаваха шоколадовокафяв цвят и издаваха всяка една емоция на госпожица Бримър. Следваше носът й, който изглеждаше леко чип. Плътните й устни с черешов цвят почти винаги бяха оформена в чаровна усмивка.. а и някои хора се молят да е така..
Но най-забележимото у Роуз бе нейната коса - гъста, лъскава, отразяваща всеки един лъч светлина и наситено червена. Британи обожаваше да експериментира с нея.

Характер: Британи имаше раздвоение на личността. Две личности деляха нейното тяло. Едната бе тази, както обикновено Брит се държеше или би се държала. Сладка, усмихната, хипер активна. Усмихва се често, отзивчива и приятелски настроена. Но тази същност можеше бързо да изчезне, щом Британи изпита някаква силна отрицателна емоция, било то гняв или нещастие. Тогава се превръщаше в психотичната кучка, която никой не би искал да познава. Готова е буквално да накълца някого, без да й пука. И именно, щом тази същност излезе наяве, тя използва болезнената си сила за лична изгода. Попринцип, Британи не би наранила никого, без да се наложи.
Но щом се успокои, Бримър не помни много от нещата, които е правила щом полудее. Което може би е най-ужасното качество в характера, което сладко момиче като нея може да притежава.

История: Родена е преди 1999 години. Това е прекалено много време, за да помни каквото и да било за човешкия си живот. Единственото, което Британи помни е своя създател, който червенокоската приема като свой родител, тъй като не познава истинските си.
В началото, Британи е мразела себе си за това, в което се е превърнала. Но с времето свикнала и се превърнала в хладнокръвен убиец. Като че ли убиването на хора й е доставяло удоволствие.. Но с времето Роуз получава раздвоение на личността и психотичната й същност се появява все по-рядко, а и червенокоската се опитва да я предотврати по всякакви начини.
През всичките тези години, Британи се мести от място на място. Тя има много самоличности, именно заради това е перфектната актриса. Убила е много хора, но изглежда сякаш тя не съжалява за това.
След няколко столетия, Бри решава да се застои на едно място, което привлича вниманието й - мистериозно градче в Америка, носещо името Мистик Фолс.














Върнете се в началото Go down
Сорша Хейл
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Нед Ное 25, 2012 10:46 am

Ariana Grande е заета, избери друга, която е свободна и си одобрена. Smile Списъкът със заети външни видове можеш да видиш тук.




Върнете се в началото Go down
http://greeks.bulgarianforum.net/
Tristan Nathaniel.
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 6

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Нед Ное 25, 2012 2:17 pm

]


Име:
Тристан Натаниъл
Години:
22/1990
Раса:
Вампир
Дарба:
Пирокинеза

Характер:
Какво същност се крие зад този хиляда годишен вампир, носещ студеното аристократично име, което правеше впечатление за студенина? Един изключително забавен човек. Винаги ироничен, било то за добро или за зло. Изпитва страх само от едно нещо - да не се случи нещо на семейството му. А в семейството за Тристан не влизаха само създателят му, който той възприемаше като родител, брат му или пък роднините му. Не, към семейството той причислява и всичките си приятели. Хората, на които може да държи, и които го подкрепят. За тях е готов на всичко. Но рядко показва чувствата си. Предпочита да се крие зад надсмешливите подхвърляния и шегите, отколкото някой да знае, ако се чувства зле. Не избухва лесно ала стори ли го, по - добре да не си край него защото ще чуеш истини, от които ще те заболи. Истини, които така или иначе ти е казвал, тъй като освен всичко друго, Натаниъл е и изключително директен човек. Мрази недомлъвките. Своеволен е, никой не може да му казва какво да прави и какво да не прави. Освен това е голям флиртаджия. Дори и след хиляда години не му беше омръзнало да сменя жените като носни кърпички.

Външен Вид:
Висок метър и осемдесет, с мускулесто и набито тяло, което дължи на многобройните си тренировки. Косата му имаше светлокестеняв цвят с няколко по-тъмни кичура. Небесносини очи, особено красиви, способни да омайват. Правилен нос и черти, плътни устни често оформени в половин усмивка. Въпреки че изглежда добре, никога не обръща прекалено много внимание на външния си вид.


История:
Роден е преди хиляда години в земите на днешна Америка. Тристан не помни много за миналото си, освен баща си - студен аристократ, който презирал бедните. Следващия му спомен е на това как Тристан бива превърнат във вампир и убива родителите си. Но също така той знае, че никога не ги е обичал, за това възприема създателя си като свой родител.
Следващите хиляди години са интересни за него и дори първоначално да се мрази, Трис свиква със същността си. Убива хора и никога е нямал проблеми с това. По-късно открива че няколко от братята и сестрите му също са били превърнати във вампири, което му помага да продължи напред.
Тристан винаги се местил от място на място, докато най-накрая не открива градче в родната Америка носещо името Мистик Фолс. За него е странно, че не го е посещавал преди и именно заради това се застоява там.


Лик: Zac Efron
Върнете се в началото Go down
Сорша Хейл
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Нед Ное 25, 2012 5:19 pm

Одобрен, добре дошъл. Smile




Върнете се в началото Go down
http://greeks.bulgarianforum.net/
Klarisa
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 2
Рожден Ден : 12.12.1994

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Вто Ное 27, 2012 2:10 pm

Име: Клариса Мортисън
Години: 17 човешки - около 1276 вампирски
Раса: вампир
Дарба: левитация

Външен вид: Клара е високо и стройно момиче с невероятно тяло. Очите ѝ са сини като небето, но огладнее ли стават червени и жадни за кръв. Косата ѝ се спуска като златист водопад по раменете ѝ, като допълнително подчертава бледата ѝ кожа. Погледът ѝ е загадъчен, а усмивката - чаровна и приветлива.

Характер: Клара има малко по-буен характер от останалите момичета. Ако си е изградила определено мнение за някого, тя не го крие независимо как ще се развият нещата. Но всъщност, това не се отнася за приятелите ѝ. С тях се държи много мило, но ако и те ѝ отвръщат със същото. Ако някой се опита да я изкомандва, излъже, използва и т.н става лошо. Клара обича да пазарува с приятелки, да флиртува с момчета(без значение заети или не) и да обикаля дискотеките. Клара обича високите скорости. Затова за 16-тия си рожден ден получава черен мотор Yamaha, на когото можете да я видите почти винаги(ако успеете, де!). Ако не познаваш Клара добре можеш да решиш, че е безчувствено същество. Всъщност това не е така просто тя не обича да показва слабостите и чувствата си пред останалите.

История: Клара е израснала в Лос Анджелис(Град на агели) и си е живяла царски живот. Родителите ѝ угаждали и не я лишавали от нищо. Клара вярвала, че завинаги ще остане с родителите си в прекрасния град. В средното училище среща "голямата любов", но за съжаление сърцето ѝ било разбито. Момчето я засрамва пред всички като им разказва тайните ѝ. И оттогава Клариса няма доверие на момчетата или на който и да било. Не знаела какво да прави и попитала родителите си, но единственото, което ѝ отговаряли било "Не се тревожи! Всичко ще бъде забравено след седмица!". Изминали седмици, месеци, дори година, но положението било същото. Обиди и игнор. Разбрало се, че Клара трябвало сама да си реши проблема, затова се отписала от училището и започнала да търси ново. През това време родителите ѝ разказали за вида ѝ. И по-точно, че е вампир. В началото тя не вярвала, защото не е забелязала никакви физически или психически промени себе си. Един ден решава да излезе в местния парк. Когато стига там я наляга огромно чувство за глад, а нямала храна със себе си. И тогава се сеща за думите на родителите ѝ, че е вампир. Навлиза в гората и започва да се оглежда за храна. Вижда една самотна катерица, а след по-малко от секунда тя се оказва в ръцете ѝ. Вече сами можете да се досетите какво е станало! Та....след въпросната случка, Клариса си събира багажа и отпътува за Мистик Фолс, където ще намери много същества като нея, а месец след това разбира, че родителите ѝ са мъртви.

Допълнителна информация:
- Има татуировка на черни ангелски крила на гърба си
Лик на героя: Kate Todd


Последната промяна е направена от Klarisa на Вто Ное 27, 2012 4:30 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Eric Northman.
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 5956
Рожден Ден : 02.08.1996

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Вто Ное 27, 2012 2:15 pm

Сигурно не е моя работа да се меся, но момичето на снимката е Adriana Lima, а тя е заета. Smile
Върнете се в началото Go down
Klarisa
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 2
Рожден Ден : 12.12.1994

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Вто Ное 27, 2012 2:33 pm

Оправих го! Благодаря! Smile
Върнете се в началото Go down
Jennifer ♥
Инфектиран
Инфектиран
avatar

Брой мнения : 13437
Рожден Ден : 08.11.0328

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Вто Ное 27, 2012 3:10 pm

Victoria Justice е запазена.






...............................................................................................................................................










[/color][/center]
Върнете се в началото Go down
Ava
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 40

ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   Вто Ное 27, 2012 5:19 pm

Oh my darling,Ava.

FC: Victoria Lee.

Vampire

567,looks 20.

Also known as : Angel of Death

Ability: Пълен контрол над живота и смъртта,и е в състояние да лекува или да убие с един прост жест,а може и с целувка,изсмуквайки жизнената енергия.Също така може да възкреси мъртви.


My History:

Беше есен..Всичко беше потънало в есенни багри.Дърветата бяха се обагрили в жълто-оранжеви,яркочервени и кафяви цветове,а студеният вятър брулеше листата им правейки цветна настилка.Градините,които пролет и лято бяха тъй зелени и пълни с какви ли не видове рози и люляк носещи гъст аромат на цветя при всеки лек полъх на летния ветрец,сега те бяха пусти и изоставени.Слънцето тъкмо вече залязваше и се спотайваше зад хоризонта,а маглата бавно с безплътните си мрежи обгръщаше всичко наоколо.Ах,какъв прекрасен сезон!Черни облаци бяха надвиснали над привидно изоставената построена в викториански стил психиатрична болница “Хавърфорд„.Болницата се намираше далеч от градчето навътре в гората и изглеждаше като един затвор.Учудващо беше,че все още функционираше,макар и да беше построена през далечната 1945г.Първоначално била убежище,после отделение за силно болни хора,а после бива купена от католическата църква и се превръща в психиатрична болница.
Момичето бавно пристъпи към прозореца,заставайки на място заглеждайки се през белите решетки към мрачната картина навън,която й носеше лека радост.Беше съсредоточила синьосивите си очи,които от време на време приемаха и зелен цвят в призмите,висящи на един от клоните на голото дъбово дърво в близост до прозореца й и звънчаха по волята на засилвашия се вятър.Не след дълго друго нещо прикова поглада й - един черен гарван,който кацна на дървото.Лека радостна усмивка огря лицето на вампирката.Тя се приближи още по близо до прозореца,загледана в черната птица,която изграчи.Имаше чувството,че птицата я наблюдаваше с двете си малки черни очи.Заниците на момичето още повече се разшириха,поглъщайки и изучавайки всеки един детайл и движение,който гарвана правеше.Привлечена от птицата,тя реши да направи още една крачка към прозореца протягайки бялата си леденостудена ръка,в опит да я пипне,макар и да беше невъзможно,но в този момент птицата разпери черните си криле и отлетя,а вампирката бавно постави ръката си на прозореца като на лицето й се четеше тъга и меланхолия.Тя бавно направи няколко крачки назад и се настани на леглото,обгръщайки краката си с ръце поставяйки главата си на тях,а дългата й светлокестенява коса като водопад се спусна по тях.
Мина се известно време и тя най - после надигна глава,поглеждайки към тавана отпускайки се на леглото,но после заби сините си очи към лявата си ръка,на която имаше татуировка,на която гласеше “Ava„.Коя беше тя?Каква беше нейната история?Защо не можеше да си спомни нищо от живота си?Дали се дължеше на тези хора,които я държаха тук в специалното “изоставено„ крило далеч от другите пациенти?Въздъхна тежко.Излегна се по корем на тъй неудобното легло и усети отново онази издутина на леглото,която я тормозеше от доста време,но не и се занимаваше да проверява до сега.Ава надвеси глава и извади из под матрака една стара книга.Отвори корицата,а от вътрешната й страна беше изписано “Ава„,загледа се само за миг в името,а след това започна да прилиства книгата и да чете.

СПОМЕНИ

Англия 1445г.
“Скъпи дневник,
Не знам от къде да започна.. Реших да почна да си водя дневник,защото нямам на кого да го споделя.Страх ме е.. не знам какво да правя!Но нека първо започна всичко отначало като започна с представянето ми.Казвам се Ава,на двайсе години съм и живеея тук в Англия,заедно със семейството ми.Всичко вървеше прекрасно в живота ми,докато не направих глупавата грешка да изляза късно вечерта с приятелки и разбира се и с момчетата,като изключим изричната забрана на родителите ми.Забавлявахме се доста,докато не предложиха да влезем в гората,защото напоследък се случваха доста странни нападения и убийства от животни,и да,всички са любопитни..
..Влязохме в гората и разбира се момчетата не пропуснаха да ни уплашат.Навлизахме все по - навътре в дебрите на гората и с това групата ни започна да намалява.Предположихме,че пак се шегуват с нас и се опитват да ни уплашат.Накрая се чу силен писък и докато се осъзная бях заобиколена от трупове.Усетих движение зад себе си.Някой дишаше във врата ми и преди да имам възможността да направя каквото и да било,усетих как някой ме сграбчи и ужасяваща болка в шията ми.Преди да изпадна в безсъзнание,успях да видя само очите на нещото,което ме захапа.Тъй студени,блестящи и кръвожадни.. Когато се събудих,нещото го нямаше,а аз бях сама.. сама,заобиколена от труповете на приятелите ми.Странното беше,че не усещах болката,причинена от създанието,а когато докоснах мястото.. нямаше и следа от рана.Бързо се изправих и побягнах към вкъщи,но когато се прибрах родителите ми ме усетиха и се скарахме доста жестоко.Тогава те се изпуснаха,че не съм тяхно дете.. усетих невероятна ярост в себе си и само за секунди,цялото ми семейство беше мъртво.По - късно,когато една вещица ме прие,ми обясни,че съм вампир.Вампир!?Дневниче,аз не съм вярваща.. знам,че ние се раждаме,разстем,създаваме семейство и накрая умираме от старост или поне така се надявах да е и при мен. „

Рим,Италия 1653г.
“Скъпо дневниче,
Мина доста време от както бях писала в теб.Има толкова много за разказване!Научих доста за това,което съм.Пътувах до много нови страни,видях много нови неща и просто се отдадох на забавлението.Живея за мига!Времето нямаше власт над мен.. просто го пренебрегвах и се отдавах на порочните желания.Бях опиянена от силата,която притежавах.. безкрайна мощ и бързина.Отнемах човешки невинни животи без да се замислям за последствията.Всяка топла капка кръв ме караше да се чувсвам по - жива,а когато това не ми стигаше,бях надарена с дарбата на лекувам и възкресявам.Колко полезно,а?„

Лион,Франция 1853г.
“..Губят ми се дни.Събуждам се и навсякъде виждам трупове на мъже и жени.Има кръв навсякъде!Губя контрол над себе си.Вече не мога и да поправя стореното.Дарбата ми се обърна срещу мен.. когато докосна някого,той умира.„

Мистик Фолс,Вирджиния 1988г.
“..Не мога да повярвам,че някакви човеци успяха да ме заловят и ме държат в психиатрична клиника!
...Днес ми правиха какви ли не изследвания.Макар и ние вампирите да се регенерираме бързо,определено болеше.Може би си го заслужавам,заради всички злини,които сторих..„

Мистик Фолс,Вирджиния 1989г.
“Не мога повече!Не издържам!Трябва ми кръв.. бях забелязала,че има и ловци и вероятно знаеха какво съм аз.Защо не ме убият просто?Или пък искат да ме измъчват?Трябва да избягам оттук!
...
Е не успях.Бях прекалено слаба и нямах достатъчно сили,но поне успях да разбера какво са разбрали за мен.Е,че съм вампир,изключително опасен пациент не само заради това,което съм,а заради дарбата ми и съм развила шизофрения,за да подтисна болката.Е явно това беше съдбата ми.. да умра в психиатрична болница.„

След като вампирката прочете всичко това остана потресена.Как можеше да е забравила всичко това?!Беше се минало толкова много време!Трябваше да избяга от този затвор!Изведнъж нещо я изкара от отмъстителните й мисли,докато обръщаше страниците на кехтата книга,където имаше рисунки,да,тя имаше страст към рисуването,а това беше именно звъненето на призмите окачени на дървото.Светлокоската остави дневника настрана приближавайки се към малкото прозорче заглеждайки се навън,а не след дълго ситни капки започнаха да удрят по стъклото.
Мъглата се оттегли,а ситения дъжд вали, напомняйки за идващата зима.


П.П. Може ли да ми промените името на Ava
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на вампир Vol.2   

Върнете се в началото Go down
 
Създаване на вампир Vol.2
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 7Иди на страница : 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
The Vampire Diaries RPG Forum :: Начало .. :: Създаване на герой-
Идете на: