The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 8 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

След 2 дена, край езерото

Go down

След 2 дена, край езерото Empty След 2 дена, край езерото

Писане by Savannah. on Чет Юли 17, 2014 8:38 am

Сигурно се бях разхождала с дни край езерото, обикалях го в кръг, потънала в меланхолия. Не знаех какво да правя и цялата ми сила се беше изпарила, върбинката вече не действаше, но това не променяше факта, че бях безсилна. Прехвърлях плановете си, идеите си, идеалите си, дори на лицето ми сякаш на моменти щеше да се появи усмивка, но тогава мрачните спомени и реалността ме обвиваха в пашкула си и не можех да изляза от него, впримчена в собственото си самосъжаление, крайчетата на устните ми отново се отпускаха и моментната светлина на лицето ми изчезваше. Дори не ме беше яд, не изпитвах нито гняв, нито обида, бях загубила, приемах го, не исках, но го правех. Спомнях си как седях с дни да обмислям плана си в тъмната стаичка на онзи хотел, казвах си, че ако нещата стигнеха до тук, то аз щях да се изправя сама срещу Клоуд, че няма да позволя на собственото си творение да ме унищожи, но бях просто една глупачка с твърде високи очаквания, а дори не знаех какви бяха те. Нима очаквах от човека на който бях дала цялата сила и поверих унищожението на този град, да прояви милост към мен? Дори аз не можех да си повярвам и да втълпя в главата си, че не живея в измислен свят и, че всичко което искам ще се случи, в крайна сметка.
От друга страна, като оставим обхваналата ме вътрешна тягост, тялото ми не се беше чувствало толкова добре от векове. Възстановяването ми беше по- бързо от всякога, дебелите и лигави люспи които бяха покривали тялото ми изчезнаха още преди около един ден, но ги чувствах и знаех, че те ще ме защитават, винаги. Пирокинезата от друга старана може би не действаше толкова добре, поне не и на околните, след един подпален храст и обгорената корона на вековната върба, се отказах от опитите си да се обучавам самостоятелно в древното изкуство на елементите.
Вдишах - остра болка ме парализира.
Паднах на колене, чувствайки как зеленината на тревата се пропиваше в коприненото кимоно, скакалците ме наобикаляха, а пролетният вятър раздухваше това това което беше оцеляло от кока ми. Мислите ми се рееха безцелно в пространството, жужаха около мен в безспирно бъбрене, но можех да чувствам и чувам само болката, притъпяваща всички сетива, устните ми образуваха тънка сивкава линия, а очите ми се подбелваха. Изпъшках несъзнателно. Това се случваше за втори път, първия беше по- леко и някак поносимо, но вълната която сякаш ме удари с юмрук в корема беше изкарала живота от всяка една клетка в тялото ми, до колкото можеше да се каже, че са живи. Спомените пробягваха в съзнанието ми, тук покривано от фусти на рокли от тафта, заплитано в обръчите им или бомбандирано в някоя война. После картините ставаха все по- размити, спомените ставаха все по чужди, не бяха на Савана, нейните излъчваха непоклатимо спокойствие ,тези бяха гневни, сурови, кървави, четях чувствата зад всеки един и Господ да ми е на помощ ако трябваше някога да изпитам тази смесица от агония, скръб, щастие и наслада.
Спомените на един дракон.
Сякаш нечии нокти се забиха в раменете ми и ме извадиха от спомените, измъкнах се от клопката в която бях попаднала. Болката отшумя, а тялото ми се отпусна на тревата, свих се за момент, но след това се изпънах и загледах смрачаващото се небе, нямах намерение да помръдвам, бях положена в ложето на блажения покой.




demon with wings
it's such a shame for us to die
След 2 дена, край езерото Tumblr_mgzbzz9f3R1r07qdko2_r1_250След 2 дена, край езерото Tumblr_mgzbzz9f3R1r07qdko8_r1_250
Savannah.
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9695
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

След 2 дена, край езерото Empty Re: След 2 дена, край езерото

Писане by Queеn Infеcted. on Чет Юли 17, 2014 9:03 am

По бански на излет в гората- колко по луда можеше да бъда аз. Макар, че Аз си почиваше, имах намерение да се разсея от вечните разправии с бавачката и нахапаните й ръце, аз не бях виновна освен близнаците. Добре, че не разбираха иначе трябваше да им се карам нон стоп, а ги обичах прекалено много за това. Дали щях да успея да ги направя по-добри от мен?
Дали щяха да се научат на морал преди да ги изгорят на клада и преди да осъзнаят какво са и в кого са влюбени?
Понякога миналото ме връхлиташе, връхлиташе отгоре ми като огромни цунамни вълни и дълго търсех изхода за въздух от тях. Ужасното беше, че колкото и да плувах- изход нямаше.
Миналото стоеше там, окачено високо на пиедестал върху образа ми, върху неговия и нейния. Върху всички ни. Загърнах се с прозрачния халат при вида на нещо гърчещо се в тревата.
Силният аромат на кръв ме накара да залитна, а интензивността на нейните конвулсии, които я разтърсваха, никак не помагаше на желанието ми да я разкъсам.
"По силна съм. Ще й помогна."
Крачката, която поех накара ароматът трайно да се попие в белите ми дробове. Тя нямаше как да ме чуе на такова разстояние.
Реших да я "сканирам". Нямаше да й ровя в съзнанието, нито да крада лична информация. Не беше човек, у нея имаше прекалено много апетитни аромати. Беше нещо... нещо силно и специфично.
Нещо ужасно приятно.
Не! Лусия.
Кокалчетата на ръцете ми бяха изпънати и ако не се бях уловила за дърво щях да се побъркам тотално.
Жизнената сила на огромното зелено дърво се пропи в ръцете ми. Силата му погали егото на Кралицата и я накара да спре да се бунтува. Дървото почерня, прогори под ръцете ми и се разпадна на пепел.
- Опа.- нямах обяснение за това. Понякога се случваха разни неща, които нямах намерение да се случват. Разни странични ефекти на това да има разтроение на личността.
И ,залитайки от лудуващите в мен ЛуЛу и Кралицата, се докопах до момичето. Застанах на сантиметри от нея, но не посмях да се наведа.
Вятърът духаше в противоположна посока и помагаше да не усещам аромата й. Белият бански с черното прозрачно наметало сякаш бяха полепнали по мен, а фини капчици пот бяха обрамчили шията ми. Очите ми бях променили цвета си и съдейки по парещата болка бяха лилави. Може би светло или тъмно лилави. Бях си забравила сините лещи, които не позволяваха околните да виждат промяна в очите ми, но сега беше друго.
До секунди щяха да станат розови. Трябваше да им попреча да почервенеят, да ги върна към нормалния им морскосин цвят. Косата ми също беше придобила лилав отенък. На места още се виждаше русото, но определено ако можех да се видя отстрани бих изглеждала покъртително. Като герой от приказка забранена за малки деца.
- Добре ли си?- гласът ми беше мек, неочаквано въпреки вътрешните ми чувства.
Не исках да нараня, изглеждаше измъчена, но ароматът й. Отново свих ръце в юмруци.
Трябва да се науча да не убивам всеки срещнат, трябва.




High.


След 2 дена, край езерото Tumblr_nlvx5di9RK1so9f96o1_500
...

Queеn Infеcted.
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

След 2 дена, край езерото Empty Re: След 2 дена, край езерото

Писане by Savannah. on Чет Юли 17, 2014 10:23 am

Не знам колко време бях седяла застинала в тази поза, сигурно цветното кимоно се сливаше с цветчетата по тревата и ме правеше незабележима, сливах се с природата и приличах просто на поредното цветно петно на Земята. Размазано, стъпкано, цветно петно. Светът изведнъж започва да ми се струва по- пастелен от всякога, не бях сигурна дали беше от това, че може доброто в мен се пробуждаше или просто здездичките и картинките още играеха на гоненица пред погледа ми, но и определено не исках да разбирам. Вече нямах желание и сили да знам каквото и да било.
Плясък, писък, тишина.
Плясък, писък, тишина.
Плясък, писък, тишина.
Отново, изпитвах болката, преживявах я отново, и отново, и отново, до точката в която вече нямах сили дори да я почувствам напълно, ми просто лежах в езерцето, обградена от водата, дори и тя сякаш се опитваше да ме избягва, неподвижно и притихнало тялото ми се обливаше от хладните вълни, които заливаха тялото ми. Камъните покрити с мек мъх, разкъсваха роклята ми, но не си правех труда за да се освободя от хватката на водата.
Минаха минути, може би часове. Изправих се неуверено, краката ми ме държаха, но въпреки това нещо в мен трепереше като лист, направих няколко немощни крачки и отново се стоварих на земята, напълно изцедена. Дали това беше самият ми край? Ами представете си колко смехотворно звучи: Днес умря един древен, тире, дракон, тире, отчасти способен на магия в една затънтена полянка, лежейки на тревата по мокро кимоно и гледайки в небето. Дори не беше драматично, беше чисто и просто налудничаво, повечето Древни сигурно щяха да ме линчуват дори в смъртта ми, винаги съм била най- слабата, вечно тази с психичните отклонения и проблемите, но това щеше да им дойде на нагорнище, търпението им не беше вечно, за съжаление силите им бяха.
- Добре ли си?- едва ли не напевен глас ме попита.
Обърнах се бавно, но въпреки ленивото движение, бях раздразнена. Погледнах я косо и отново се обърнах към небето, интересна картинка беше то, неопределима сама по себе си. Всичките ми сетива сигнализираха да бягам, но не исках, жената която седеше до мен притежаваше нещо, нещо което дори не исках да се опитвам да определям, беше прекалено ужасяващо, каквото не знам не може да ни нарани....нали?
- Знаеш ли, имах мечти, имах своите идеали, но ми ги отнеха, седя тук напълно съсипана и си мисля какво би било ако бяха направила еди-какво-си и ако бяха по- внимателна в решенията си, ти идваш, питаш ме дали съм добре, а не знам какво да ти отговоря. Дали съм добре, дали съм зле, или съм толкова унищожена, безжизнена съборетина чиито чувства не могат да бъдат определени? - монологът водех по- скоро със себе си, но рязко извърнах главата си към нея, килнах я леко на една страна и с тих, настойчив глас попитах - Ами ти, ти добре ли си? Защото в този град изглежда никой никога не е добре.




demon with wings
it's such a shame for us to die
След 2 дена, край езерото Tumblr_mgzbzz9f3R1r07qdko2_r1_250След 2 дена, край езерото Tumblr_mgzbzz9f3R1r07qdko8_r1_250
Savannah.
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9695
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

След 2 дена, край езерото Empty Re: След 2 дена, край езерото

Писане by Queеn Infеcted. on Чет Юли 17, 2014 11:41 am

Ама че странна птица.
Говори за мечти и грешни решения, а пред нея стои грешката на всички грешки направила най- невъзможното, за да се добере до мечтите си, губейки ги в същото време.
- МагКуин.- представих се вяло и седнах до нея на разстояние достатъчно да мога да дишам без всяка секунда да искам да я убия.
Никога не се бях интересувала дали в този град ми се носи добра или лоша слава. Бях сигурна, че докато Дезмънд и Изабела живееха тук ме сочеха с пръст като "Бивашата им.", хах да и на двамата.
Така, че нямаше значение какво ще споделя на една непозната.
- Лусия МагКуин. Кралицата на кашите в живота.- засмях се на себе си. Беше комично, наистина комично, как се докарах до това положение. Как се върнах по дяволите тук!?
- Ако не бях толкова луда, самотна, женена, разведена, бисексуална и майка на близнаци от двама различни бащи, избягала преди месец от Радли, може би тогава, може би, щях да ти съчувствам.- прекалено злобно ли се изразих?
Може би.
Отпуснах тялото си назад и слънцето най- накрая се докосна до липсата на дрехи, трябваше да потъмнея малко, цялото това вампирство-върколак-всичкотомустване ми писваше брутално много. Бих убила за ден спокойствие и махането на чувството на постоянна жажда и нужда да убивам.
Замислих се дали бях изключила печката у дома. Дали близнаците не горяха в огромното шест етажно имение на лудата си майка. Но те си имат цял дворец от хора да им угаждат.
Нищо че си нямат бащи, а майка им е опасна.
- Тъжно е.- казах на глас без да искам. Но нямаше да обясня кое. като вникнех в смисъла наистина всичко беше толкова тъжно, тъжно е чак гореше от тъга, гореше.
Огромни червени огнени пламъци пламнаха от краката ми надолу. Вятърът ги разнесе в противоположна посока и не успях да убия никого.
Момичето още беше живо!
РЕКОРД!
- Ъъъ, извинявай.- дематераилизирах пламъците и продължих спокойно да си лежа. Около мен тревата беше изсъхнала подобно на онова дърво и сякаш всеки момент беше готова да пропадне.
Бях опасна не само за околните, но и за себе си.
Беше ми интересно кое е момичето, което все още не се беше разбягало нищо, че след упражняването на силите ми косата ми беше синя, а очите черни.
Странна смела птица с думи за мечти.
Реших да попитам.
- Защо още не си се разбягала в ужас и писъци от мен? Коя си ти!?




High.


След 2 дена, край езерото Tumblr_nlvx5di9RK1so9f96o1_500
...

Queеn Infеcted.
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

След 2 дена, край езерото Empty Re: След 2 дена, край езерото

Писане by Savannah. on Вто Юли 22, 2014 3:31 pm

Очите ми обхождаха лицето и, плъзгаха се по високите скули и се впускаха в гонитба със светлината проблясваща по карамелените букли и при най- лекия повей на вятъра. Гледах я с широко отворени очи, като малко дете, не знаех какво чувствах, но знаех, че искам. Какво точно искам? Глупаци са тези които питат това едно малко дете, те никога не знаят, не им е нужно, прекалено сложно става. Може би ми харесваше силата която я обгръщаше в плътна завеса, толкова некотролируема и голяма, мощна, непредсказуема. Силата. Тя беше виновна за всичко, знаех го, но все още я исках. Никога не бях доволна. Можех да мима всичко, но исках още, много повече от това. Не ми е достатъчно да се чувствам силна, не ми е достатъчно да ми се носи славата на титан, трябва да съм могъща, могъща като....е, нея, предполагам.
- А ако аз не бях променяна близо четири пъти, не отглеждах дракон в себе си, ако не ме бяха зарязали пред олтара, може би нямаше да ти вляза в положението. Но, чувството е прекалено познато. Как хората имат подреден живот? Как стават, пият портокалов сок, вероятно скъсяващ живота им с пет минути заради химията, ядът бекон който влошава състоянието на холестерола им, как живеят по този примитивен начин самоубивайки се с всяка хапка, но все пак, не ги притеснява? – думите се завъртяха бясно около нас, но останах висящи във въздуха, не им беше даден отпор, те просто изчезнаха и бяха забравени, прекалено позната картинка.
Не знаех какво е тъжно, но твърде много неща падаха под това определение, ако се впуснехме в тях то щяхме да започнем от замърсяването на въздуха през неблагоприятната среда в училищата, до микробите по сапунерките. Само кимнах едва забележимо с глава, просто по навик, не толкова, защото исках да кажа каквото и да било с това движение. Никога нищо не исках да кажа.
- Ой! – беше нещо между писък и мяукане.
Пламъците не ме наранява, само гъделичкаха и хващаха в хватката си оголените ми глезени, но не ми пречеха. От друга страна изненадата ме заля като силна вълна, завличайки ме в непознати води. Но след няколко минути се отпуснах отново, след като пламъците изчезнаха толкова внезапно колкото се бяха и появили. Заиграх се с един мокър кичур коса и кръстосах крака. Измерих жената до себе си отново, а думите и преминаха през мен, защо ли наистина не бягах с писъци? Това май щеше да е най- доброто решение и за двете ни, да се отървем от компанията си, не, не беше неприятна, но има моменти в които се чудиш дали спокойствието и твърде дълбокия разговор между две напълно непознати не изглежда заплашителен.
- Ася. – казах без да си правя труда да отварям устата си, гледах я изпитателно няколко минути . – Предполагам, че силата ме привлича. Както каза, ние въпреки силата, си оставаме две отчаяни жени, защо да ме е страх от теб? Пламъците, тази аура която излчваше? Предполагам, че и двете сме умирали твърде много пъти, повечето дори не помним, за да ни е страх. Е, ами ти..какво си? – гласът ми беше равен и безчувствен, напълно плосък и не издаващ никаква емоция, но все пак исках да разбера повече за нея, Бог ми е свидетел колко исках, но ентусиазмът ми може би щеше да я изплаши.




demon with wings
it's such a shame for us to die
След 2 дена, край езерото Tumblr_mgzbzz9f3R1r07qdko2_r1_250След 2 дена, край езерото Tumblr_mgzbzz9f3R1r07qdko8_r1_250
Savannah.
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9695
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

След 2 дена, край езерото Empty Re: След 2 дена, край езерото

Писане by Queеn Infеcted. on Нед Авг 03, 2014 4:40 pm

- Инфектирана Кралица. Аз съм ТЯ. А това е тялото на Лусия МагКуин.
Никога нямаше да се наситя да изказвам титлата СИ с високо вдигната глава и достойнство, но не това бе важното в момента.  Важната бе Петрова.
- А ти можеш да загърбиш този живот, който е закърпен, зашит и все още така разбит. Този живот, който досега си живяла.
Наистина можех да й предложа нов живот, нова личност за нея. Можех да я обсипя с тъпи реклами, можех да се превърна в синоптик, можех да правя каквото реша, но тя трябваше да разбере важността на думите ми.
- Предлагам ти да станеш Инфектирана Придворна на Амелия Понд, на Моята Принцеса.
Самото изричане на името й МЕ накара да настръхна. Хиляди малки стрели от усещания МЕ накараха тайно да се усмихна.
- В теб има Дракон, а Моята Принцеса се нуждае от най- добрата Придворна. Най- добрата защита, която Нейната Кралица може да й подари.
Не бях сигурна как МЕ е разбрала Ася.
- Понд Ми е най- скъпото нещо в момента. Ако приемеш ти я поверявам. Поверявам ти мисия за Дракона в теб, за самата теб. Готова съм на всичко, за да те спечеля за нея.




High.


След 2 дена, край езерото Tumblr_nlvx5di9RK1so9f96o1_500
...

Queеn Infеcted.
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

След 2 дена, край езерото Empty Re: След 2 дена, край езерото

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите