Family is power.-Thea and Eric-

Кой е там?!

- Щях да почувствам топлината на слънцето отново.

Глупак такъв! Как..как може да си такъв егоист?! Да не мислиш,че аз не страдам, да не мислиш,че не ми се иска да си забия кола сама?! И знаеш ли защо не го правя,заради теб и Алекс! Кретен!

- Спри да плачеш, Теа! По дяволите шибаният Вокил... По дяволите шибаната Мелиса. Тук съм и никъде няма да ходя. Ясно ли ти е?

Не мога,Ерик..боли.

- Мислиш, че не разбирам ли? Боли дяволски, малката. И най-страшното е, че няма надежда. Върнах си я, за да я загубя отново. Самата мисъл, че тя е далеч ме влудява.

Точно затова не исках..не исках да бъда негова,а бях.И още съм. Моля се поне..поне да са добре.Дори не мога да го мразя..

- Надявам се Мелиса да умре...

- Защото ако се върне... ще превърна живота й в истински Ад.

Стига,Ерик. Не го мислиш,не го искаш. Не се преструвай поне пред мен. Мислиш,че я мазиш, но всъщност всичко, което наистина искаш е тя да е при теб.

- Не трябваше да я пускам да си отиде.

Разкажи ми..какво стана всъщност през онази нощ? След като..ме завари с Вокил и боя? Какво стана с теб и Мел?

- Изпих няколко чашки с Алекс, поговорихме. Беше хубаво, за пръв път от векове разговаряхме нормално. После видях Мелиса и отидох при нея. Заведох я в онази стая... Говорихме, скарахме се, после правихме секс и отново говорихме. Пуснах я да си отиде, защото чувствата й бяха объркани заради Кристиан. Тя се разплака и аз си тръгнах, защото не можех да понеса да гледам моето момиче така.

Кристиан е задник.

А Мел..може би наистина не е трябвало да я пускаш,точно,когато е била объркана. Тогава една жена е най-подвластна и способна да бъде манипулирана.

- Но все пак го обичаш.

- Не мисля, че някога съм знаел как да я задържа.

Толкова ми се иска да го мразя,да можех да го мразя..но не мога. Казах му,че го обичам,Ерик. И след това го помолих да ми изтрие спомените,и той знаеш ли какво отвърна.."Толкова ли е ужасно,че искаш да ги махна?" И в този момент размислих.Размислих и осъзнах,че да ги забравя,да забравя него, ни била най-голямата грешка в живота ми.

Мелиса..тя не е жена,която може да бъде опитомена.Трябва да си смел и луд,колкото нея,за да..препускате заедно. Може би това би й дал Вокил,би й дал приключение,опасност..докато ти й даваш любов.Онази жизненоважна любов,от която тя се нуждае. Разбирам колко е объркана. Особено след като Джеймс се появи..

- Кристиан винаги е бил... различен. Дори най-близките му никога не знаят какво да очакват от него. Помня докато бяхме приятели - винаги успяваше да ме изуми. Колкото и невярващо да звучи от моята уста - Кристиан Вокил е твоето щастие, Теа. Приех го преди доста време. Вашата любов е като вятъра - не можеш да я видиш, но можеш да я усетиш. Но това далеч не означава, че няма да му сритам задника щом се върне, дори ако това означава да ме убие този път.

- О, Теа... Смелостта ми е като фамилия, дори когато граничи с чистата глупост. Винаги се забърквам с Древни и никога не сме от един и същ отбор, помниш ли?

- А колкото до лудостта... това семейство не страда от липсата й. Просто не съм достатъчен. Никога не бях и никога няма да бъда.

- Кой, по дяволите, е Джеймс?

Ти никога не ме предаде,Ерик. Не ме предаде дори,когато избирах да съм на страната на Кристиан,когато по всякакъв начин се опитвах да го защитя,когато ти разбра,че го обичам. Сигурно е трудно най-добрият ти приятел да е и най-големият ти враг.

Мисля,че при мен и Кристиан щастието трае винаги само миг. Миг,който ми се струва по-къс,отколкото е. Винаги нещо обърква нещата,ние объркваме нещата. Винаги се разделяме с крясъци,с това как му казвам,че е кретен или глупак,но винаги намираме пътя един към друг. Може да не ти се вярва,но той винаги ме е защитавал. Просто си искам шибаното щастие,Ерик. Искам го обратно тук. Искам да го убия и да го обичам едновременно.

Мел е жената,на която принадлежиш,а ти си мъжът,на когото тя принадлежи. Не се съмнявай в това. Любов като вашата никога не умира. Може да стъпва по тънък лед в момента,но съм убедена,че дълбоко в себе си знае,че пътят й отново и завинаги ще я отвежда към теб.

За Бога..мислех че знаеш. Джеймс е..той е мъжът, когото обичах, когато бях просто човек. Преди кръвта на Вокил да се разтвори във вените ми и да ме отнеме от него. Мъжът, който винаги ще заема една специална част в сърцето ми,макар и то да е мъртво.

- Ти си ми сестра, Теа. Предпочитам понякога да се гледаме накриво, но да съм сигурен, че задникът ти е в безопасност, отколкото да си пишем мили писма и да се чудя какво става с теб. А колкото до Кристиан... не мисля, че някога отново ще бъдем приятели.

- Той ще се върне. Винаги го прави. За Мел не съм толкова сигурен... може би е време да оставя красивата си мечта да се погуби на дъното на океана.

- А какво общо има той с Мелиса?

Ще се върне,за да сритам аз неговия задник.

Хайде,Ерик..дълбоко в себе си знаеш,че Мел също ще се върне. А и ти никога не се отказваш от мечтите си,какво остава за най-голямата ти?

Има общо с Мелиса?Защо трябва да има общо с нея?

- Намери каквото обичаш и го остави да те убие, нали?

- Защото, дявол да го вземе, всички имат общо с нея.

Стика,Ерик. Няма да се разнежвам. Много добре си бях като не признавах чувствата си. Нещо се промени в мен..

Нека просто да забравим.Да пием..за нас.За семейството!

- Човечността ти. Беше я забравила, нали?

- За нашето семейство, сестричке.

Не я бях забравила,по-скоро я бях намразила. Но ето,че дойде времето,в което сега си отмъщава и е дяволски ужасно. Кристиан беше прав..това е пълна лудост.Не трябваше да се съгласявам Кат да ме превръща.

- Знаеше какво те очаква, когато прие Катерина да те превърне. Повечето биха убили, за да усетят чувството да бъдеш човек отново, дори за няколко минути.

Знаех,така е. Но вече не съм убедена,че мога отново да бъда човек. Сякаш не съм аз.