The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 24 потребители: 3 Регистрирани, 1 Скрит и 20 Гости :: 1 Bot

anon, Jennifer ♥, Елизабет Джак Дарк

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Next month.

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Next month.

Писане by Alice Conrad on Пон Юли 14, 2014 2:08 pm

First topic message reminder :

Всички се нуждаем от приятели, това са хората, които трият сълзите ни и след това ни съветват кое е правилно и кое не. Приятелствата се появяват понякога по-доста неочаквани начини и хора, които са се мразели след това не могат да живеят един без друг. Има една фраза, която се употребява много често в днешно време - "Всичко е хубаво, когато е ново. Само приятелството е хубаво, когато е старо."
Най-старата ми приятелка, както и най-вярната беше Доун, за нея щях да направя всичко, както и тя за мен. Не минаваше и ден, в който да не и се обадя, за да се поинтересувам как е. Когато някой спомене думата "приятелство" освен нейното име, в главата ми изниква и името на Пандора. Това прекрасно създание, с което бях станала приятелка по-доста странен начин.
Спомням си, когато търсенето на лека ме беше погълнало и нейното присъствие беше единствената ми утеха. Тя ми обеща, че ще ми помогне да го открия, като направи някакво заклинание. Наистина се опита, виждах как се старае в началото, нека да си признаем по време на първите и опити и нямах никакво доверие. Мислех си, че иска да ме нарани, но след известно време разбрах, че наистина мога да и имам доверие. Заклинанията и нямаха ефект, а и аз нямах почти никаква информация за лека, но все пак ние си останахме много добри приятелки.
Бяхме си уговорили среща в парка на Мистик Фолс. Разбира се, пак закъсняваше, седнах на една от много свободни пейки и зачаках. Беше октомври и листата от дърветата бяха покрили алеите. Ако бях художник определено щях да нарисувам гледката. Някак меланхолична, но много красива.
Бях облечена с риза, дънки и кецове, ризите определено ми бяха слабост. След загубата на паметта си, когато се върнах в къщата, в която явно съм живеела, гардероба беше пълен с елегантни дрехи, които показваха много плът. Момичето, което съм в момента презираше този начин на обличане. Тя залагаше на спортното и удобно облекло. Естествено, когато ходех на по-важни събития обличах прилепнали рокли и високи обувки, но за през деня обичах да се чувствам удобно в дрехите, с които съм облечена.
Другата промяна, която бях направила в себе си беше косата ми. Пандора още не ме беше виждала късо подстригана, надявах се да и харесам. Не можех да понасям дългата коса, която имах, затова след почти години колебание реших все пак да я скъся малко. Сега се харесвах много повече.
Усетих, че Пандора е наблизо, аурата и беше много силна. Да бъдеш хибрид е голяма привилегия според мен, защото имаш облагите от това да бъдеш вампир, както и вещица. Ако това да бъдеш вампир можеше да се нарече облага.
Усмивка се изписа на лицето ми щом зърнах фигурата на приятелката ми, която идваше към мен. Беше толкова красива, както винаги, разбира се. Имаше от онази красота, която приковаваше вниманието на всички мъже, където и да отидехме. Отвътре беше също толкова красива, колкото и отвън, характерите ни си пасваха толкова добре, че понякога беше дори плашещо, колко добре се разбирахме.
Alice Conrad
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down


Re: Next month.

Писане by Pandora. on Пон Юли 28, 2014 1:58 pm

Замислено проследи момчетата до таксито, а по-късно погледът ѝ следеше отдалечаващата се кола. Цигарата между пръстите ѝ вече едва догаряше и по-голямата част от нея бе изгоряла просто ей така без да бъде реално изпушена. Пандора дръпна от нея само няколко пъти, колкото да насили ума си да се успокои и да възпре мислите си да прескачат една след друга из главата от напрежение. Спокойствието я обгърна и трябваше да минат няколко секунди, за да се откроят мислите ѝ. През цялото време, докато наблюдаваше отдалечаваща се кола, Пандора вярваше че не мисли за нищо, но всъщност мислеше като егоист. Мислите ѝ бяха свързани с първоначалните намерения за тази вечер и съжаляваше че нещата не се стекоха по план и в момента не бяха на последната доза водка преди да излязат. Нервите ѝ вероятно бяха толкова отпуснати, защото проклета да бе може би дори признаваше че би преспала с Виторио. Може би ѝ трябваше още малко алкохол в кръвта ѝ, за да се реши на тази крачка и да изпълни онова, за което Алис имаше някакви очаквания още с началото на цялата история.
Тъмнокосата тръсна глава, за да прогони тези мисли. Не трябваше да бъде толкова егоистична в желанията си, в мислите си. На първо място следваше да мисли за приятелката си и как всичко това се отразяваше върху нея.
- Алис, аз открих лека. – промълви, отбягвайки срещата с погледа ѝ. Рано или късно истината щеше да излезе на яве, така че Пандора предпочиташе русокосата да я чуе от нея. Бе тръгнала по пътя на егоизма и следваше да продължи по него. – Мислех да ти го дам при следващата ни среща, но обстоятелствата се стекоха по такъв начин, че вече не е у мен.
Не желаеше да се впуска в подробности. Всякакви последвали въпроси щяха да бъдат отклонени с изключение на молбата ѝ да си тръгне. Очакваше нещо такова, въпреки че не желаеше да си тръгва, а да остане и да бъде добрата приятелка, която ще помогне на Алис да премине през този период; периодът на първото приемане на кръв от човешко същество.
- Няма да те оставя сама да се справяш в последиците от днешния слеобяд, но ако си променила решението си, тогава ще те разбера.
Pandora.
Pandora.
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 250

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Alice Conrad on Пон Юли 28, 2014 3:56 pm

Лекът.
Нещото, заради което бях загърбила почти всичко. Той беше единствената ми мисъл в продължение на години, бях погълната и изгубена от нещо, което е било в ръцете на Пандора. Нещо, което тя е скрила от мен, въпреки че знаеше как бях готова на всичко за чудотворната напитка. Почувствах се предадена от единственото същество, на който можех да се доверя истински. Дори запознанството ми с нея беше свързано с откриването на лека.
Сетих се за думите й от преди няколко часа:
Примири ли се с липсата на лека?
Предателка. Това беше единственото определение за Пандора в момента, главата ми бучеше, ако имах сърце със сигурност щеше да затупти с бясна скорост и кръвта във вените ми щеше да заври и да почервенея цялата. Не трябваше точно тя да ми причинява тази болка.
Останах мълчалива. Мислите минаваха през главата ми толкова бързо.
Ако го имаше в момента какво щеше да направиш?
Щеше ли да го вземеш?
След като опита вече кръв право от човешко същество?
Не! Не! Не!
Въпросите ме измъчваха и ме караха да искам да заплача, както и отговора им.
- Защо скри от мен? Защо не ми каза още щом си го намерила, Пандора?
Попитах я с нисък и равен тон, на никого никога не бях говорила толкова заплашително. Нямаше и следа от милата Алис, която бях до преди минути. Тъмнокосата беше събудила съществото в мен, което се опитвах да подтисна толкова дълго време, съществото, което мразех и, от което исках да се отърва с години.
Нямаше да й кажа да си тръгне, исках да остане и да разбера цялата история.
- Очаквам само истината, заслужавам я.
Намерих погледа на Пандора и присвих очите си. Днешния ден беше толкова странен, че имах усещането, че е просто сън и след малко ще се събудя и ще бъда онази усмихната Алис, която всички обичаха. Уви, не бях права.
Дори хибрида да ми предостави сега лека аз няма да го взема, защото вече не го искам. Преди не знаех каква е силата да бъдеш истински вампир, но сега съм наясно с това и за нищо на света не бих се отказала от него. Гневът, който изпитвах беше породен от предателството, а то беше нещо, което аз не прощавах.
Alice Conrad
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Pandora. on Сря Юли 30, 2014 1:38 pm

Нима очакваше друга реакция? Не. Очакваше точно презрението, омразата, гнева да завладеят погледа на Алис и да накарат очите ѝ да потъмнеят. Може би Пандора никога не би ѝ казала за откритието си, защото нямаше да има смисъл след като лекът вече не бе у нея. Вероятно би отричала, ако се случи някой да ѝ сподели, въпреки че само тя и още някой знаеха за него като този още някой вероятно се бе досетил в последствие за какво става въпрос.
- Не бях сигурна, че е той и не исках да ти давам напразни надежди. Нямах представа къде си и предпочетох да бъда сигурна преди да вдигна телефона и да ти се обадя. – започна да се обяснява както правеше в училище преди години. В един момент спря да го прави, но в началото държеше да бъде добра ученичка и изпадаше в депресия когато домашното ѝ липсваше в деня за предаване. Тогава започваше да обяснява, оплиташе се в думите си и накрая ѝ се струваше че нито дума от казаното нямаше значение. Ситуацията предполагаше нещо съвсем идентично да се случи, но този път имаше много повече обясняване. При това с виновен тон.
- Аз съм глупачка, Алис! – повиши тон момичето и сведе поглед. Чувстваше се като глупачка, защото позволи на чувствата да направляват действията ѝ. Ако бе отделила просто минута-две да помисли, вероятно би открила друг начин да се справи с проблема си и сега лекът би бил в ръцете на Алис. Нямаше дори да стоят на верандата, а щяха да се забавляват заедно с онези две човешки същества, защото приятелката ѝ нямаше да се притеснява от факта че би наранила момчето, по което като че ли си падаше леко още при първия поглед. Накратко, Алис би била щастлива.
Но не беше. По вина на Пандора. Всичко бе по нейна вина. Рано или късно тя се оплиташе в нещо и трябваше да понесе последствията от глупавите си действия.
- Майка ми отново се скара с баща ми. Викаха си по телефона и накрая накарах брат ми да ме вземе, когато излизаше с приятелите си. Срещнах стара позната и… Позволих на жаждата за отмъщение да замъгли ума ми. Използвах лекът като средство за отмъщение вместо да го дам на теб. – погледът ѝ се замъгляваше от сълзите, а те издайнически се стичаха по лицето ѝ. Понякога мислеше, че Шарлот бе направила грешка като я превърна толкова рано. Сега цяла вечност Пандора би била една глупава тийнейджърка. – Аз мисля че е най-добре да тръгвам.
Избърса бързо сълзите си, но нямаше сили да стане, нито пък да си тръгне.
Pandora.
Pandora.
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 250

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Alice Conrad on Сря Юли 30, 2014 3:03 pm

Никога не бях усещала това чувство, което в момента напираше в мен. Усещането, когато най-близката ти личност те предаде е несравнимо, защото ти никога не си го очаквал. Доверявал си се на този човек, казвал си му най-съкровените си мечти и желания, най-скъпите си тайни, а в един момент той се възползва от всичко това и те предава. Дава нещото, което си сънувал и бленувал на някой - за какво? За да си отмъсти? Стана ми дори жал за Пандора, тя не ме заслужаваше като приятелка.
Освен всичко можеше да ми го каже в началото на срещата ни, а не сега, в момента Пандора се беше почувствала виновна, заради случката с Дамян и не можеше да държи тайната повече в себе си.
- Не мога да повярвам, че ми казваш всичко това чак сега. Толкова си лицемерна..
Последното изречение увисна във въздуха. Не се бях усетила дори че съм го казала, просто се изплъзна от устните ми, но няколко секунди след това осъзнах, че наистина го мисля. Пандора беше лицемерка, защото толкова дълго време беше крила от мен единственото спасение за мен, а и най-нагло ме беше питала за него няколко часа па-рано.
Тъмнокосата стоеше на люлката, на която до преди малко бях опряла главата на рамото й, чувствайки се в безопастност. В момента фигурата пред мен беше непозната.
- Не ме е грижа каква е причината да не ми додаеш лека, просто се чувствам глупаво, защото си го крила толкова време от мен. През всичките ни разговори по телефона, когато сме говорили за това ти, ти просто си ме лъгала.
Не я гледах в очите, не можех да го направя, бях се фокусирала върху старите дъски на верандата, не знаех на колко години е къщата, как съм се сдобила с нея, не си спомнях нищо. Но предполагах, че е стара, имаше нещо древно и величествено в нея, въпреки хиладите ремонти, които бяха правени след построяването й.
- Щом искаш си тръгвай, няма да те спра. Няма и да те изпратя с прегръдка, а с думите повече да не ме търсиш. Не знам след колко време ще мога да простя, това което направи..
Дори не ми беше трудно да кажа всичко това на глас, наистина го мислех и вярвах в това, че в живота ми няма място за хора като Пандора. Наистина много пъти ми беше помагала, но аз никога не я бях предавала. Карали сме се, правела съм глупости, но не съм я предавала нито един път.
Alice Conrad
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Pandora. on Нед Авг 03, 2014 9:10 am

- Е, предполагам че след като целият ти живот е една лъжа не може да се очаква друго освен да я осложниш допълнително с повече лъжи, нали? – въздъхна Пандора и се изправи. Искаше ѝ се за прозвучи гневно, безразлично дори, но не можеше да преглътне вината, която изпитваше, затова прозвуча като зов на ранено животно. Изтри сълзите си с опакото на дланта си и направи няколко крачки напред, вярвайки че нещата се развиваха точно както трябва. Алис бе напълно права да не я желае с живота си. Какво би могла да ѝ предложи тя? Единственото, което умееше Пандора, бе да разрушава живота на другите. Повтаряше си, че е случайност, но случайностите не бяха като бананите, растящи по дърветата и очакващи някой да мине под тях, за да се стоварят върху него. Тя бе по-нестабилна от побъркан вампир и всеки би пострадал, ако се намира около нея. Дори се учудваше, че не тя, а Алис нарани едно от момчетата, въпреки че като се замисли отново тя бе тази, която нанесе по-дълбока рана. Физическаа болка се забравяше, но двете момчета завинаги щяха да вярват в лъжата, която тя сътвори.
- Имаш една умопомрачително погрешна представа за мен, Алис. Виждаш в мен най-добрата си приятелка, която винаги е угаждала на капризите ти, която желаеше да ти помогне с откриването на лека и която никога не би се изоставила в труден момент… – заговори с гръб към нея, защото ѝ се струваше непосилно да изрече тези думи, гледайки я в очите. Пандора беше точно тази приятелка, но тясната ѝ връзка с човешкото, която все още не бе избледняла я правеше слаба и това ѝ играеше лоша шега на моменти. Точно като онзи момент, както и като този, в който реши да ѝ сподели.
- Само че сега знаеш, че аз съм най-ужасната приятелка, която би имала. Онази, която винаги ще намери начин да ти забие нож в гърба, защото преди всичко мисли само и единствено за себе си. – обърна се към нея рязко и също толкова внезапно завърши започнатото изречение. Не успяваше да различи емоциите, които изпитва, а те я караха да потрепва от невъзможност да се прави с тях. Единственото, което осмисляше, бе страхът да не изгуби Алис като приятелка.
- Моля те, дай ми още един шанс. Ще го намеря отново и този път ще стигне до теб. Прости ми че бях глупачка и използвах лека за отмъщение, защото исках да си отмъстя за лъжите и за смъртта на родителите си, които дори не познавам.
Pandora.
Pandora.
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 250

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Alice Conrad on Нед Авг 03, 2014 3:33 pm

Да си призная извинението на Пандора би достигнало да сърцето ми, ако изобщо притежавах такова. Грешеше дълбоко в това, че е най-ужасната приятелка, която мога да имам, но определено не беше сред най-добрите.
Тежестта в гърдите ми се появяваше щом си представях живота си без малкия хибрид, но не понасях лъжите, защото след първата следваха още и още. Излъже ли те някой веднъж, предаде ли те, знай, че ще се случи и отново.
Стиснах ръцете си в юмруци и погледнах Пандора, тя молеше за прошка, но нямаше да я получи, не и толкова скоро. Не бях способна да преглътна такова предателство за толкова кратък период от време. В момента дори не исках да стоя в близост до нея, отращаваше ме.
- Пандора, пак те съветвам да си тръгнеш. Жалките ти опити за извинение няма да минат. Трябва да направиш нещо далеч по-голямо от това, за да ти простя.
Гласът ми прозвуча студено и твърдо, точно както исках. Тази вечер наистина ме промени, случката с Дамян ме промени, чувствах се силна.
Пандора грешеше в това, че целият ми живот е лъжа, просто беше със сигурност по-заплетен от нейния и смея да твърдя по-разнообразен. Не исках да го осложнявам повече просто не можех да приема точно тя да ми забива нож в гърба, която знае всичките ми тайни до една.
- По-добре забрави за съществуването ми за сега. Когато съм готова да ти простя, сама ще те потърся.
Обърнах и гръб и тихо влязох в къщата, която беше също, толкова студена, колкото бях и аз в момента. Седнах на дивана, на който стояхме до преди час и се забавлявахме с двете момчета, тогава дори не подозирах, че тази вечер ще се развие по толкова някак ироничен начин. Бях горда от себе си, в живота ми вече имаше един предател по-малко, жалкото е, че освен Пандора нямах почти никакви други такива. Вече усещах болезнено липсата на малкия хибрид, знаех, че ще и простя, но нямаше да е скоро. Първо трябваше да разбере какво е да бъдеш изоставен, от някого, на когото му е пукало за теб. Обаждал ти се е просто да те чуе как си и се е интересувал от проблемите ти. Исках Пандора да усети липсата ми. Това щеше да бъде моето отмъщение към нея.
Зачудих се дали все още стои пред дома ми, но и да стоеше нямаше да има полза. Тази вечер приключи за мен, разсмях се на глас и отидох отново до уредбата. Пуснах любимата си балада и се опуснах на меката мебел.
Този ден беше от онези, в които губиш ума си, а след това се преоткриваш и разбираш, че от това да бъдеш добър всъщност не излиза нищо добро.
Alice Conrad
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите