The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 25 потребители: 3 Регистрирани, 1 Скрит и 21 Гости :: 1 Bot

anon, Jennifer ♥, Елизабет Джак Дарк

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Next month.

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Next month.

Писане by Alice Conrad on Пон Юли 14, 2014 2:08 pm

Всички се нуждаем от приятели, това са хората, които трият сълзите ни и след това ни съветват кое е правилно и кое не. Приятелствата се появяват понякога по-доста неочаквани начини и хора, които са се мразели след това не могат да живеят един без друг. Има една фраза, която се употребява много често в днешно време - "Всичко е хубаво, когато е ново. Само приятелството е хубаво, когато е старо."
Най-старата ми приятелка, както и най-вярната беше Доун, за нея щях да направя всичко, както и тя за мен. Не минаваше и ден, в който да не и се обадя, за да се поинтересувам как е. Когато някой спомене думата "приятелство" освен нейното име, в главата ми изниква и името на Пандора. Това прекрасно създание, с което бях станала приятелка по-доста странен начин.
Спомням си, когато търсенето на лека ме беше погълнало и нейното присъствие беше единствената ми утеха. Тя ми обеща, че ще ми помогне да го открия, като направи някакво заклинание. Наистина се опита, виждах как се старае в началото, нека да си признаем по време на първите и опити и нямах никакво доверие. Мислех си, че иска да ме нарани, но след известно време разбрах, че наистина мога да и имам доверие. Заклинанията и нямаха ефект, а и аз нямах почти никаква информация за лека, но все пак ние си останахме много добри приятелки.
Бяхме си уговорили среща в парка на Мистик Фолс. Разбира се, пак закъсняваше, седнах на една от много свободни пейки и зачаках. Беше октомври и листата от дърветата бяха покрили алеите. Ако бях художник определено щях да нарисувам гледката. Някак меланхолична, но много красива.
Бях облечена с риза, дънки и кецове, ризите определено ми бяха слабост. След загубата на паметта си, когато се върнах в къщата, в която явно съм живеела, гардероба беше пълен с елегантни дрехи, които показваха много плът. Момичето, което съм в момента презираше този начин на обличане. Тя залагаше на спортното и удобно облекло. Естествено, когато ходех на по-важни събития обличах прилепнали рокли и високи обувки, но за през деня обичах да се чувствам удобно в дрехите, с които съм облечена.
Другата промяна, която бях направила в себе си беше косата ми. Пандора още не ме беше виждала късо подстригана, надявах се да и харесам. Не можех да понасям дългата коса, която имах, затова след почти години колебание реших все пак да я скъся малко. Сега се харесвах много повече.
Усетих, че Пандора е наблизо, аурата и беше много силна. Да бъдеш хибрид е голяма привилегия според мен, защото имаш облагите от това да бъдеш вампир, както и вещица. Ако това да бъдеш вампир можеше да се нарече облага.
Усмивка се изписа на лицето ми щом зърнах фигурата на приятелката ми, която идваше към мен. Беше толкова красива, както винаги, разбира се. Имаше от онази красота, която приковаваше вниманието на всички мъже, където и да отидехме. Отвътре беше също толкова красива, колкото и отвън, характерите ни си пасваха толкова добре, че понякога беше дори плашещо, колко добре се разбирахме.
Alice Conrad
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Pandora. on Пон Юли 14, 2014 3:06 pm

Пандора се вълнуваше от предстоящата среща с Алис. Нямаше конкретна причина да се чувства нервна, но може би заради онези близо два месеца, в който не се бяха виждали заради разнообразни непредвидени ангажименти и обстоятелства. Раздялата им се дължеше на невъзможността ѝ да бъде от помощ на момичето, за което Пан от части продължаваше да се чувства виновна. Проклинаше силите, които притежаваше, защото не разбираше за какво са ѝ, ако не можеше да ги използва, за да помогне на приятелите си.
Вълнуваше се, защото не знаеше какво да очаква. Два месеца беше време, за което много неща можеха да се променят и Пандора не бе сигурна дали Алис все пак не бе намерила лека и не бе изпълнила онова свое желание, което изглежда бе всичко, което тя на този етап желаеше от живота си, а тъмнокосата просто искаше тя да е щастлива, защото споделяше вампирската съдба на Алис и признаваше, че дори тя трудно свикна и все още не можеше да каже дали е щастлива или не, но истината бе, че приемаше настоящото положение и не обмисляше варианта да си върне живота обратно. Страхуваше се от смъртта, макар и твърде млада, за да мисли за нея, но в тези дни човек никога не можеше да бъде сигурен, пък и варианта да остарее и сбръчка също не я устройваше. Предпочиташе да остане млада завинаги.
Момичето вървеше по главната алея преди да свие вляво към една по-тясна алея с няколко пейки. Само една от тях бе заета, но момичето, което седеше на нея като че ли не изглеждаше като Алис или пък тя се бъркаше. Погледна към часовника на ръката си, който просто се бе превърнал като ежедневен аксесоар за нея покрай лятната работа и всичките ангаменти с онези деца, които се налагаше да забавлява за по няколко часа, които винаги изглеждаха много повече и просто ѝ трябваше нещо, което да я уверява, че скоро всичко ще свърши. Закъсняваше с точно десет минути и познавайки колко точно бе Алис, когато ставаше въпрос за някоя среща, то вероятно това момиче наистина бе тя. Определено изглеждаше щастлива от живота си и определено бе доста променена.
- За малко да не те позная! – възкликна Пандора, приближавайки към приятелката си и седна до нея. Интуицията или може би нещо, свързано с факта че е вампир, я караше да разпознава хората, но тя рядко се доверяваше на тези предчувствия и затова реши да опита с остарелия метод преди да бъде сигурна.
Pandora.
Pandora.
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 250

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Alice Conrad on Пон Юли 14, 2014 4:13 pm

Засмях се леко, щом чух гласа на Пандора настроението ми се повиши. Обожавах това момиче.
- Харесвам ли ти?
Попитах аз и леко завъртях главата си. Косата ми не беше чак толкова къса, дължината и стигаше малко до под рамената ми. Но все пак, преди беше почти до кръста ми, което прави разликата от преди и сега много голяма.
В Пандора нямаше никаква промяна, същото свежо излъчване и прекрасна усмивка. Кафявите й като на сърна очи се взираха в мен с обич и подкрепа, които караха самата мен да се чувствам прекрасно.
Приятелската ми кимна в знак на одобрение и аз се усмихнах дори още по-широко.
- Ти как си? Какво става с теб? Боже, колко ми липсваше..
Докато задавах въпросите си се загледах в часовника на Пандора, беше скъп и елегантен, пасваше и идеално. С нея много се различавахме външно. Аз бях с руса коса и много светла кожа, а тя беше точно обратното. Кестенявата и коса се спускаше спокойно по гърба и, а кафявите и спокойни очи, когато беше ядосана ставаха почти черни.
Какво ли щяхме да правим днес? Не можехме цял ден да стоим на тази пейка, хрумна ми да я поканя вкъщи и вечерта да излезем на бар. Може Мистик Фолс да беше малък град, но имаше достатъчно и различни нощни заведения.
Пандора беше момичето, в чиято компания се отпусках и можех да бъда себе си. Тя ми даваше онази самоувереност, която никой друг не беше способен да ми даде, а когато прекалявах с алкохола знаех, че съм в сигурни ръце и тя никога няма да ме изостави. Само като се сетя колко пъти ме е прибирала след като съм решила да се позабавлявам малко повече, чак ме хваща жал за приятелката ми.
Добре де, имах си един голям недостатък. Започнех ли да пия ставах съвсем различна личност, алкохола влияе различно на нас вампирите, би трябвало само да ни отпусне малко. При мен ефектът не е такъв, сигурно това се дължи на това, че никога не съм пила кръв от човешко същество.
Винаги съм искала да опитам кокаин или някое друго наркотично вещество. Да видя как ще подейства на тялото ми и дали ще ме накара да се пристрастя към него, дали ще има онзи опияняващ ефект, както при хората. Кара ги да крадат, лъжат, мамят и дори убиват само, за да си вземат дозата. Идеята ми изглеждаше някак интересна и дори красива. Извратения ми мозък го желаеше, но винаги се намираше някой, който да ме спре преди да го направя. Доун винаги ми обясняваше как това не е за мен, особено щом никога не съм пила кръв от човек и не знае как точно наркотика ще подейства на тялото ми. Да, но аз го исках, исках да усетя тази тръпка и да се отпусна..
Alice Conrad
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Pandora. on Сря Юли 16, 2014 10:16 am

Погледът ѝ се задържа върху Алис. Мислеше, че не би свикнала с вероятно промяна в нейната външност, защото по начало Пандора трудно свикваше с промените, но беше лесно да привикне към новата дължина на русата ѝ коса. Всъщност дори смяташе, че ѝ отива повече, но нямаше да сподели тези си мисли, защото звучаха грубо, излизайки от устата на човек, който се наричаше нейна приятелка. Приятелите трябваше да знаят кога да говорят и кога да замълчат, а по-важното бе винаги да са на страната на най-близките си хора след семейството дори и понякога да бяха на друго мнение по конкретен въпрос.
- Разбира се, че ми харесва, Алис, но по-важното е ти да се харесваш. – засмя се на свой ред Пандора и бе напълно права в онова, което каза. Тя не бе тази, която щеше да среща тази промяна в отражението си всяка сутрин и вероятно можеше да се примири с нея за няколко часа, колкото отнемаха срещите им, но ако Алис не се харесваше тогава вече имаха наистина голям проблем. Разбира се, на Пан ѝ се струваше, че той не съществува, тъй като момичето едва ли би направило тази промяна и би потърсило нейното мнение, ако самата тя не се харесваше с новата си прическа.
Дързостта на тази ѝ постъпка я накара да за момент да се замисли. Те бяха толкова различни и който казваше, че противоположностите не се привличат, то той грешеше поне по отношение на тяхното приятелство. В други случаи може би това твърдение бе вярно, но в приятелството имаше нужда единият винаги да има малко повече дързост от другия, за да има кой да тласка към извършването на някоя щура глупост, докато другият напомня как трябва да имат малко разум, защото иначе нещата заминаваха към границата с тотална анархия.
- Аз… Какво? – попита, осъзнавайки че за това време Алис бе задала два или може би три въпроса, на които определено очакваше отговор, съдейки по любопитния ѝ поглед. Нямаше нужда те да бъдат повторени, Пандора ги чу още първия път, но ѝ трябваше малко време, за да се отърси от мислите си и да се върне в реалността, където бяха зададени тези въпроси.
- При мен няма нищо интересно. Животът ми е все същата каша при същите откачалки, които наричам семейство. Всъщност очакваме баща ми скоро да излезе от затвора, но майка ми е такава истеричка, че отказва да плати гаранцията, а скандалите им са толкова натоварващи, че бях достатъчно глупава да повярвам, че ако си намеря лятна работа ще намаля стреса, но вместо това добавих още повече от него, тъй като три дни в седмица тичам след малки зверчета, разглезени от родителите си.
Може би Алис въобще не трябваше да я пита нещо подобно, защото Пан като че ли жадуваше за тези въпроси, за да може най-накрая да се оплаче на някой, а секунда след като сподели всичко започна да се чувства ужасно. Тя бе само на деветнайсет и въобще не трябваше да звучи толкова отчаяна от живота…
- Защо не ми кажеш нещо за себе си? Примири ли се с липсата на лека? – попита в опит да отмести вниманието от себе си.
Pandora.
Pandora.
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 250

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Alice Conrad on Сря Юли 16, 2014 12:58 pm

Примирението е качество, което определено не притежавах, наистина вече се съмнявах, че съществува такова нещо като лека, но не се бях примирила напълно. В мен надеждата още трепкаше, макар и  вече прекалено слабо и едвам доловимо.
- Не съм се отказала от търсенето му, но вече не съм толкова обсебена от това. Започнах отново да свиквам с живота си на вампир, храня се само с животинска кръв, а понякога взимам и банки от болницата.
Похвалих се с постижението си, с което много малко вампирите можеха да претендират. Не познавах друг вампир в Мистик Фолс, който никога не е вкусвал кръв директно от човешко същество.
Пан явно си имаше доста грижи на главата, но нали за това сме приятелки, да се изслушваме и помагаме в трудните моменти за нас. Зачудих се до колко е усвоила вещерските си умения и на какви нови магии се е научила, но ако съдех по това, което ми каза одеве, явно дори не и остава време да се упражнява. Беше и тежко, заради раздялата на родителите й, но поне има късмета да ги познава и да има общи спомени с тях - добри или лоши. Аз дори не си спомнях от къде идвам. По личната ми карта се съдеше, че съм американка от Сиатъл, но нищо повече. А и едва ли някой ще пази архив от преди 8 века, за да разбера от какво семейство произлизам, дори съм сигурна, че тогава не са знаели какво е архив.
Щом Пандора заговори за работата си ме осени идеята, че може би ще е добре и аз да се захвана с нещо. Преди си губех времето като търсех нещо, което може би дори не съществува, но сега по цял ден обикалям из моловете на Мистик Фолс или из тези на градовете в близост до него.
Исках да обиколя света, имах достатъчно пари, явно старото ми аз е имало работа, която му е докарвало добра заплата. Желаех да посетя Париж, Ню Йорк, Мексико, Лондон, Маями и много други градове, но никога не се решавах напълно. Може би нямаше с кой, а не исках сама. Щях да се чувствам самотна и сигурно щях да се върне след първите няколко обиколки на определения за посещение от мен град. Пандора дали щеше да се съгласи да дойде с мен? Не и трябваха пари, аз щях да ни осигуря всичко нужно, трябваше да й го предложа. Но преди това исках да разбера още за живота й.
- В момента има ли някой до теб? Не искам да се чувстваш самотна.
Докато казвах тези думи ръката ми се намери върху нейната. Стиснах я леко, за да разбере, че макар и в трудния момент за нея аз съм и подкрепа и няма да я оставя. И все пак щеше да е хубаво да има мъжко присъствие в живота й, колкото и много приятели да има една личност нищо не може да се сравни с присъствието на някой, в който си влюбен. Някой, по когото изгаряш всеки ден и го искаш само и единствено за себе си, не си готов да го делиш или да се разделяш с него.
Покрай нас минаха някаква група момчето и усетих погледите по мен и Пандора. Аурите им бяха предимно сиви и червени, което означаваше, че някои мислят само за секс, а на други им е писнало от живота и единственото, което искат да направят е да пушат трева по цял ден. Такива хора не ги разбирах, имаха всичко, а не го оценяваха. От тях имаше един, който ми направи по-голямо впечатление. Беше облечен в черни дрехи и не отделяше погледа си от мен. Аурата му беше много бледо червена, това момче имаше нужда от ласки и любов, мечтаеше за това. Аз не отделих погледа си от Пан, продължавах да я държа за ръката, исках тези момчета да отминат, колкото се може по-бързо, чувах как бият сърцата им и това ме подлудяваше, а и от два, три дни не бях пила никаква кръв.
Alice Conrad
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Pandora. on Сря Юли 16, 2014 3:44 pm

Отново това чувство на безсилие. Връхлетя я изведнъж и се загнезди вътре в нея, карайки я да сведе поглед, защото знаеше, че се е провалила в начинанието да помогне на своя приятелка да сбъдне едно от най-съкровените си желания. Може би не трябваше да бъде толкова строга към себе си, защото тя на практика дори не подозираше, че нещо като лека съществуваше, но някъде бе чувала да се говори за отнемане на вечността. Всичко останало обаче трябваше да разнищи сама, а за сравнително начинаеща вещица като нея, на която липсваше кой да каже това-онова, Пандора не знаеше нито откъде да тръгне, нито какво точно трябва да направи, така че рано или късно опитите ѝ щяха да се окажат неуспешни, както и се случи. Тя нямаше вина, че е непохватна и неподготвена за нещо толкова сериозно, нито пък че нямаше кой да я подготви и научи на дребни трикове, които да ѝ бъдат от полза в бъдеще. Майка ѝ представляваше друг вид вещица; от онези, които много мърмореха, но никога не действаха, а от такива хора полза нямаше в повечето случаи.
Думите на Алис достигнаха до слуха ѝ, изтръгвайки я от мислите ѝ. Самотна?! Тя не се чувстваше самотна, просто защото нямаше време да се чувства каквато и да било. Дните ѝ бяха запълнени с толкова много неща за вършене, а след това прибираше изморена и честно казано предпочиташе да бъде сама в тези моменти, защото в противен случай хората я изнервяха. Пандора дори се засмя на думите ѝ.
- Аз не се чувствам самотна, Алис, но ако намекваш дали има мъж в живота ми. Не, няма. Поне не и в този смисъл, за който ти говориш.
Би излъгала, ако кажеше, че въобще липсват, защото не можеше да отрече, че имаше познати, колеги и приятели, но с тях отношенията бяха на съвсем различно ниво. С тях Пан се шегуваше и забавляваше, дразнеше и ядосваше, но преди всичко между тях имаше някаква граница, която никоя от страните не прекрачваше. Е, може би понякога се заблуждаваше, че някъде има шанс за нещо повече, но си оставаше със заблужденията и вероятностите. Май и самата тя не бе сигурна дали търсеше нещо или не.
- Ами при теб? – попита и отмести погледа си към преминаващата група. Не ѝ направиха впечатление освен онзи, който гледаше към приятелката ѝ като Пан се наведе към нея и прошепна:
- Мисля, че можем да уредим нещо, ако си самотна.
Това момиче наистина ѝ липсваше. С нея тъмнокосата просто забравяше грижите си и започваше да се забавлява независимо дали бяха на някоя конкретно място или в парка, както сега, където обикновено се срещаха.
Pandora.
Pandora.
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 250

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Alice Conrad on Чет Юли 17, 2014 5:52 am

След като направих така, че Мелиса да си тръгне от живота ми не бях и помисляла да се срещам с някой друг. Тя беше светлинката, която блещукаше в нощта ми, единственото нещо, което ме поддържаше жива, а аз я оставих. Заминах за Германия без дори да и се обадя, когато се върнах отново в Мистик Фолс намерих писмата й в дома ми. Първите бяха загрижени, но след това си личеше с колко болка и омраза ми е писала. Едно от тях гласеше, когато се върна да не й звъня, да не ходя до дома й, просто да забравя за съществуването й. Бях унищожила най-красивото нещо в живота си, заради търсенето на лека. Бях толкова глупава и наивна, щом се сетех за тази история усещах как кръвта започва да бушува във вените, мразех се за това, което й бях причинила.
Идеята на Пандора да се позабавляваме малко не беше толкова лоша. Обърнах се към момчето, което все още не отделяше погледа си от мен, усмихнах му се и прехапах долната си устна. То ме погледна по доста странен начин, не очакваше да отвърна на погледа му.
- Самотна съм, но не ми е в стила да се възползвам от невинни момченца.
Исках го. Липсваше ми мъжкото присъствие в живота ми, дори смея да твърдя бях забравила какво е да правя любов с мъж, но съм сигурна, че далеч не е толкова приятно, колкото с жена. Да, бях сложна личност, харесваше ми как жената нежно ме докосва и ме кара цялата да настръхна, но ме привличаше и идеята как мъжът ме притиска съм себе си, грубо и без никакви задръжки. Въпреки всичко нямаше да го направя с това невинно човешко същество, колкото и тялото ми да го жадуваше в момента.
- Защо ти не си избереш някой от тях и да направим така, че да се позабавляваме малко тази вечер?
Ако тя желаеше можехме да въздействаме на един или двама и да прекараме вечерта заедно. Даже съм сигурна, че и без вампирска сила те щяха се съгласят да прекарат време с нас двете. Това не го намирах като възползване от човешката раса, защото на тях им харесваше не по-малко от на нас.
Аз бих си избрала момчето, с което си бяхме разменили онзи продължителен поглед, но първо исках да съм сигурна, че Пан има желание да се позабавляваме тази вечер с тях. С Доун го правехме редовно и дори не им въздействахме, излизахме вечер с тях, пиехме по нещо, танцувахме и след това се разделяхме. Понякога се случваше Доун да ги ползва за храна, но на мен това не ми пречеше, знаех, че това е нейният начин и не я съдех. Както няма да съдя и Пандора, ако го направи, на всички вампири това им носеше огромно удоволствие, освен на мен, разбира се. Сякаш бях черната овца на вампирската раса.
Погледа ми отново се върна на момчетата, които бяха забавили хода си, те искаха да ги заговорим, бяхме привлекли тяхното внимание, но с кое? Ние не бяхме направили нищо, но те ни смятаха за много привлекателни, това беше, защото бяхме вампири. Хората се чувстваха привлечени от нас и бяха способни да направят всичко само за да ги заговорим.
Alice Conrad
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Pandora. on Пет Юли 18, 2014 1:41 pm

- Не бих казала, че ще се възползваш, защото той започна пръв. – допълни с шепот Пандора преди да се отдръпне. Гласът ѝ няколко пъти трепна, подсказвайки смеха ѝ, породен от рязката промяна в поведението на Алис. Харесваше това нейното умение да се приспособява лесно към всякакви ситуации и най-вече да подскача като пружинка дори при най-лекия намек за някакъв вид забавление. Рано или късно някоя от тях вероятно щеше да подхване темата за нещо по-забавно от застояване в парка, отегчена от сладките разговори, които в един момент непременно щяха да изгубят смисъл. Пандора дори се почуди дали вече не бяха започнали да стават отегчителни. Тя нямаше кой знае какво да сподели с Алис, защото повечето тя вече знаеше, а по-новото вече ѝ го бе казала, пък и какво ли толкова би могло да се случи в живота ѝ за последните два месеца? Въпреки това подходи колебливо към предложението на русокосата. Все едно нещо я въпираше да приеме, въпреки че тя не трябваше да се чувства виновна или като предател, защото сама каза, че нямаше никой до нея и в действителност не изпитваше чувства, дори и тайни, към никого. Просто разсъждаваше твърде много и премисляше всичко, дори и бъдещето, преди да направи нещо, което беше наистина глупаво от нейна страна и бе хубаво, че съзнанието ѝ се намеси с тази мисъл.
- Ами… Знаеш ли, права си. Нека се позабавляваме, имаме повод. – каза накрая с усмивка и обърна погледа си към момчетата. Въпреки че по принцип лесно се разбираше с тях, някак винаги трудно правеше първата крачка. Преди комуникацията с тях ѝ изглеждаше сложна, но по-късно осъзна, че бе лесно да намерят обща тема, но така и не се научи да бъде активната в едно запознанство, пък и честно казано се чувстваше гадно, че двама от тях ще се отделят от приятелите си, които трябваше да продължат по пътя си, когато виждаше как всеки един от тях се молеше на ум той да бъде онзи, който тя ще избере, колкото и егоистично да звучеше.
- Ти си голяма късметлийка. – почти изсъска по адрес на Алис, но погледът ѝ бе привлечен от лекото движение в групата. Явно колебанието ѝ бе забелязано и едно от момчета пристъпи напред, за което предполагаше, че е по-самоуверено и вероятно беше нещо като водача в групата им или поне за такъв се приемаше сам. Пан го дари с бегла усмивка, в която се примесваха ирония и благодарност, а след това върна за момент погледа си върху Алис.
Pandora.
Pandora.
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 250

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Alice Conrad on Пет Юли 18, 2014 2:16 pm

При съгласието на Пандора да се позабавляваме тази вечер на лицето ми се изписа самодоволна усмивка. Изправих се и тръгнах към момчето, което все още не спираше да ме гледа. Застанах точно пред него и едната ми ръка се плъзна по тила му. Беше красавец, с руса коса и тъмно сини очи, беше не много по-висок от мен. Усмивката не слизаше от лицето му, надигнах се леко на пръсти и му прошепнах в ухото дали иска да се присъедини към мен и моята приятелка. Не използвах въздействие, знаех, че и без него момчето ще се съгласи да дойде с нас. Вече го бях спечелила, личеше си по блясъка в очите му, на лицето му се появи една усмивка, която със сигурност означаваше "да" на предложението ми.
Пандора все още стоеше на пейката и ме гледаше.
- Хайде, ела. Не бъди срамежлива.
Повдигнах веждите си в очакване и звънко се засмях. Някои от момчетата ме последваха, но си личеше как всяко от от тях се надяваше тя да избере него, да го хване за ръката и заедно с мен и приятеля им да си тръгнем.
Обърнах се отново към момчето и го попитах:
- Как се казваш?
Той ми отговори, че се казва Дамян, но го направи с такъв ентусиазъм, че ми стана още по-смешно. Сякаш беше чакал този въпрос през целия си живот. Имаше хубаво име, чудех се от къде ли идва, може би после щях да го попитам.
- Моето име е Алис.
Той се усмихна още по-широко, не мислех, че това е възможно. Беше голям сладур, знаех, че ще си изкараме страхотно заедно тази вечер.
Чаках Пан да си избере един от приятелите му.
Огледах момчетата едно по едно. Единият беше леко мургав, с много тъмни очи, почти черни, но имаше нещо мило и невинно в погледа му. До преди малко аурата му беше сива, но в момента се беше превърнала в жълта, искаше нещо, беше развълнуван. Искаше Пандора.
Този до него имаше също тъмна коса, но много светли зелени очи. Можех да не отделя поглед с векове от тях, те показваха всичко, което се върти в съзнанието му. Сякаш можех да прочета желанията и страховете му през тях.
Последният беше най-невзрачен - хилаво момче, не тежеше повече от 60 кг. Косата му беше светло кестенява, личеше си, че е по-малък от останалите, може би на около 16 годишна възраст. То знаеше, че не може да се сравнява с приятелите си, но въпреки всичко се надяваше. Както знаеше, надеждата умира последна.
На мястото на Пандора бих взела с нас момчето със зелените очи. Напомняше ми на някого, но не може да се сетя в момента на кой. Някой от миналото ми, някой от преди да загубя паметта си. Не исках да ме връхлети ураган от спомени, затова се фокусирах над ситуацията в момента. Загледах се продължително в Пандора.
Alice Conrad
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Pandora. on Пет Юли 18, 2014 3:54 pm

Нищо чудно, че я наричаха Пандора. Разказите за нея бяха не по-малко знаменити отколкото тези за хубавата Елена от Троя и онези, които носеха тези имена в наши дни бяха обречение да споделят съдбата на тези мъченици от миналото. Пан никога не бе мислила по този толкодо дълбоко философски начин до този момент, но факта че толкова много очи бяха впити в нея едновременно я изнервяше и караше да се замисли. Изборът вероятно бе толкова труден за нея, защото не бе живяла достатъчно дълго като Алис, за да свикне да не бъде толкова чувствителна и загрижена за другите. Не казваше, че Алис бе изгубила човечността си с годините, но определено бе наясно във всеки един момент с онова, което иска и никога не се колебаеше да си го вземе като мисли за последиците, които ще сполетят другите. Отново не прозвуча правилно, но човек вече сигурно схващаше намека, с който мислите препускаха в главата на тъмнокосата. Приятелката ѝ не толкова тясно свързана с човешката природа колкото бе почти новородената като вампир Пандора.
Тя се колебаеше дори дали да се изправи или да продължи да седи върху пейката след като все още не бе направила своя избор. Завиждаше на дързостта на приятелката си, с която тя заговори момчето, което я гледаше. Спомни си смътно, че и тя можеше да бъде дръзка, но незнайно защо в момента не искаше да бъде, защото това означаваше да избере, да каже мнението си гласно, а това означаваше да умъртви безпощадно надеждата на две от момчетата. Бе готова да се изправи и все пак да го направи, когато някой я улови за ръката. Погледът ѝ огледа останалите две момчета и се задържа по-дълго върху онова, което беше по-младо на възраст дори от тях двете с Алис (или поне за нея от тази, на която изглеждаше). Изборът ѝ определено нямаше да бъде той, защото тогава наистина можеше да се нарече възползване, но беше съпричастна, защото като момиче, което бе израснало сред момчета знаеше какво е да изпитваш нещо повече от сестрински чувства към по-големите.
- Господи, имах чувството, че този ад няма да свърши. – въздъхна накрая Пандора и позволи на момчето да я отведе към Алис и другото момче. Докато вървяха, той прошепна името си и Пан прие, че предпочиташе то да си остане някаква тайна и уважи това му желание. – Аз съм Пандора.
Представянето ѝ всъщност беше отправено и към двамата.
Pandora.
Pandora.
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 250

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Alice Conrad on Съб Юли 19, 2014 5:15 am

Зеленоокото момче отиде до Пандора и тя мигновено хвана ръката му. Усмихнах се доволно и хванах Дамян през ръка, четиримата тръгнахме надолу по алеята, която водеше до колата ми.
- Искате ли да идем вкъщи?
Попитах с веселяшки тон. Тази вечер трябваше да бъде неповторима, щяхме да идем вкъщи, ако се съгласят останалите, но бях сигурна, че ще го направят, щяхме да си пуснем силно музиката и да изпием по няколко коктейла, а след това щяхме да излезем навън. Леко замаяни от погълнатото количество алкохол вкъщи, ухилени до ушите и говорещи на малко по-висок тон от обичайното.
Никога не съм разбирала от коли, когато си купувах тази, която карам в момента бях отишла с Доун. От друга страна тя доста ги разбираше, можеше само с един поглед да ти каже колата каква марка е, с какви екстри и какво и липсва. Двете бяхме избрали едно черно Audi, което ми пасваше точно. Не беше много голямо и ми вършеше чудесна работа.
Когато стигнахме до него се обърнах към останалата част от групата.
- Е, решихте ли?
Винаги, когато задавах въпрос повдигах веждите си, това ми беше нещо като навик.
Не бях чула момчето, което в момента беше до Пандора да казва името си, но след малко щях да го попитам. Изглеждаше ми тайнствена личност, но аз щях да го разгадая, след първата чаша с водка съм сигурна, че с удоволствие би ми разказал за себе си.
Дамян не спираше да ме гледа толкова влюбено, че дори ми стана малко неудобно. Не мислех, че съм го омагьосала толкова много, той беше впил сините си очи в мен и не изпускаше всяко мое малко движение. Потрепване на косата ми при полъха на вятъра, малките крачки, които правех до одеве към возилото, усмивката, която не можех да скрия от лицето си, всичко.
Исках да го целуна, но нямаше да го направя сега. Исках, когато останем насаме или, когато сме прекалено замаяни от алкохола, че да ни пука дали някой ни гледа. Загледах се в плътните му устни, които сякаш чакаха моите, той желаеше тази целувка точно, колкото и аз, но и двамата бяхме наясно, че сега не е моментът.
Погледа ми се отдели към него и се насочи към Пан. И двете знаехме, че ние ще решим какво ще правим тази вечер, а тези две човешки създания просто щяха да ни последват. Виждах колко  е притеснена, беше вампир от много по-скоро, отколкото аз и това я караше да бъде много по-съпричастна към тях. На мен също ми беше жал за тях, завиждах им много, защото исках да бъда на тяхно място, но някак си бях по-отпусната, когато ставаше на въпрос за това да се забавляваме с тях, отколкото приятелката ми.
Alice Conrad
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Pandora. on Съб Юли 19, 2014 3:51 pm

Близостта ѝ позволяваше да чуе ритъма на сърцата им. Нейното също някога подсказваше за различни емоции, които понякога успяваше да прикрие, колкото и да не ѝ се отдаваше всъщност. Липсваше ѝ това усещане, но никак не ѝ липсваше онази руменина, която понякога пропълзяваше под кожата ѝ в моменти като онзи одеве, когато се налагаше да избере и едва можеше да се познае като толкова кротко и срамежливо момиче като каквото вероятно дори и Алис не я познаваше.
- Защо въобще питаш? – попита в отговор на въпроса. Програмата на всяка една тяхна среща бе една и съща, комбинираща по малко от предпочитанията на всяка. Пандора бе онази, която избягваше нощните заведение, но не защото имаше нещо против тях, но бе редовен посетител благодарение на брат си и приятелите му, та понякога се отегчаваше от еднообразието, което те предлагаха. Поради тази причина сигурно срещите им винаги започваха на някое тихо и спокойно място като парка или някое кафене, когато времето не предразполагаше към разходки и стоене навън. Понякога пък се случваше да пропуснат тази част и направо да минат към тази с домовете като почти винаги не се уговаряха предварително, а просто отиваха на гости на другата и тотално объркваха плановете ѝ, но нали затова се наричаше приятелство – винаги си прощаваха тази дързост. След това така или иначе на Пан не ѝ правеше впечатление къде отиват. Претенциите ѝ изчезваха и честно казано дори намираше някои нощни заведения за наистина интересни, когато не отиваше там в ролята на човек, който ще поръчва и убива времето, а като човек, който имаше намерението да се позабавлява малко.
Мислите ѝ я изтръгнаха от реалността и с известно закъснение осъзна защо Алис питаше. Двете момчета нямаха никаква представа колко до болка познати им беше тази последователност на нещата. Пандора хвърли по един кратък поглед и на двамата колкото да ги убеди, че няма нищо страшно да се съгласят с предложението на приятелката ѝ, въпреки че нещо ѝ подсказваше как те дори не се колебаеха.
- Някакви предпочитания кой къде ще седи? – попита, когато внезапно отмести погледа си върху колата. Определено имаше място за всички, но наистина им трябваше малко организация, за да бъдат доволни всички, макар и за толкова кратко разстояние.
Pandora.
Pandora.
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 250

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Alice Conrad on Съб Юли 19, 2014 4:30 pm

- Дамян ще седне отпред при мен, а ти и твоят приятел - задържах погледа си на него и се усмихнах лукаво - ще седнете на задната седалка.
Всички направиха това, което им бях казала и не след дълго пътувахме към дома ми. Живеех в голяма къща, в която някой, който не я познаваше добре, би могъл дори да се изгуби.
В колата пътувахме мълчаливо, сякаш всеки замислил се за неговите си неща. Аз бях изключила, шофирах внимателно и не мислех за нищо, това не се беше случвало от много време. Бях спокойна и точно в този момент не се притеснявах за абсолютно нищо.
След около двадесет минути пристигнахме. Паркирах на алеята пред входа и изгасих двигателя, за мъничко останахме все така мълчаливи.
- Е, пристигнахме.
Обявих аз сякаш беше голяма изненада, засмях се на собствените си думи.
Слязохме от колата и аз я заключих с малкото дистанционно, което държех в дясната си ръка. След това тръгнах със ситни стъпки към входната врата, надявах се чистачката да е минала тази сутрин и да е оправила безпорядъкът, който бях оставила преди да изляза за срещата си с Пандора.
Когато влязох в къщата с облекчение разбрах, че възрастната дама, която се грижеше за чистотата на дома ми, не е забравила да го направи тази сутрин.
- Чувствайте се като у дома си.
Влязохме в хола и аз се огледах неловко. Имах нужда от питие, направих знак на Пандора да дойде с мен в кухнята. Нямаше ли да бъде неловко да ги оставим двамата сами? Е, нали бяха приятели, все щяха да намерят нещо да си кажат. Пан ме последва в другото помещение и аз се усмихнах ентусиазирано. Изкарах една бутилка с водка от шкафа, в който държах алкохола и я разклатих във въздуха.
- Хайде, отпусни се малко. Обещавам ти, че ще бъде забавно.
Опитвах се да я развеселя, изкарах четири чаши и ги сложих на плота пред пред. Налях в тях алкохолното вещество и отново затворих бутилката.
- Е, искаш ли да спиш със зеленоокия красавец?
Интересно ми беше какво мисли Пандора за цялата ситуация с момчетата. Всичко беше станало толкова бързо.
Alice Conrad
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Pandora. on Нед Юли 20, 2014 2:52 am

Въздишка, изразяваща досада ѝ, се изтръгна от устните на Пандора. Някак очакваше този отговор, но не смяташе, че Алис би могла да бъде толкова жестока към човек, който наричаше свой приятел. В добрия смисъл, разбира се. Пан не бе особено засегната, нито наранена от подлите намерения на русокосата. Просто бе леко подразнена от факта, че тя май всячески опитваше да влезе в ролята на сватовница, докато в интерес на истината тъмнокосата по-скоро угаждаше на приятелката си и донякъде се забавляваше с това.
Погледът ѝ упорито избягваше този на зеленоокото момче, докато пътуваха към дома на Алис. Вместо това гледаше през стъклото и си припомняше пътя. Отдавна не бе ходила на гости на Алис и имаше малки детайли, които беше забравила, пък и за малък град Мистик Фолс се променяше сравнително бързо и това вероятно се дължеше на факта че хората като че ли бяха запленени от това малко градче някъде в североизточната част на САЩ. Пандора усети кога колата забави ход и постепенно спря, но никой не помръдна, така че и тя си остана на мястото. Думите на Алис достигнаха до нея и няколко секудни по-късно тялото ѝ се изтръгна от транса и тя слезе от колата, следвайки останалите.
- Знаеш, че ти си малко по-навътре в тази сфера, Алис. Пък и всичко това ме улови неподготвена за момента. – заговори Пан и беше дяволски права в защитата си. Най-малко очакваше, че покрай тях ще мине група момчета. Последвалото ѝ бе ясно, но ѝ трябваше малко време, за да свикне с цялата обстановка, а нещата се променяха толкова бързо, че едва сега започваше да вижда лъч надежда, че ще успее да свикне, да приеме обстановката и да се отпусне. Пандора издърпа една от чашите и я завъртя между пръстите си, докато слушаше Алис. При изричането на въпроса погледът ѝ рязко се вдигна от чашата към русокосата.
- Алис! – почти извика с укорителен тон и определено трябваше да отпие от чашата, за да повярва, че е чула правилно какво я питаше тя. – Признавам си, че го харесвам малко, но само като компания. А ти да не би да опитваш да ме сватосаш?
Pandora.
Pandora.
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 250

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Alice Conrad on Нед Юли 20, 2014 3:48 am

След реакцията на Пандора избухнах в смях. Беше толкова сладка, когато ставаше въпрос за тези неща.
- Не, не се опитвам да те сватосам с никого, Пан. Просто мисля, че той е сладък.
Ехидната усмивка не слизаше от лицето ми. Този ден беше изпълнен с усмивки и положително настроение и това ми харесваше, от много време не се бях отпускала толкова много.
Пандора взе нейната чаша, която беше наполовина пълна, след като беше отпила при зададения й от мен въпрос и тази на нейния приятел. Аз взех моята и на Дамян и тръгнахме към хола. Впрочем все още не знаех името на другото момиче и се ядосах на себе си. Трябваше да попитам Пан, когато бяхме в кухнята, сега вече беше късно.
Момчетата бяха седнали на големия бял кожен диван и си говореха нещо тихо. Мебелировката в къщата преобладаваше в бяло и червено, обожавах тези два цвята.
Подадохме им чашите с водка и те сякаш се смаяха.
- А вие какво очаквахте? Да си поръчаме пица и да гледаме анимационни филми?
Попитах ги аз през смях и двете с Пандора седнахме на двете столчета срещу тях. Отпих от руския алкохол и погледа ми се засече с този на Дамян, тези негови сини очи можеха да ме разтопят, но не исках да му го показвам. Не исках никой да разбира колко много всъщност ме привличаше това човешко същество, а и не исках да се възползвам от него. Не исках да го нараня физически, както и психически. Защото, ако правим секс той със сигурност ще го приеме като нещо повече, а честно казано след това не ми се занимава с момче, което всяка вечер ще виси пред вратата ми със сълзи на очите. Вампирите можехме да обичаме, но някой от свръхестествения свят, струваше ми се невъзможно да обикна човешко същество, може би защото при мен завистта щеше да надделее над любовта.
Хрумна ми една идея и я казах на глас:
- Искате ли да потанцуваме?
Преди да изчакам отговора отидох на радиото и след секунда звучеше една от любимите ми песни. Ритмична и някак секси, движейки се в ритъма на музиката отидох до Пандора и и подадох ръката си.
- Хайде, ставай. И не, не приемам "не искам" за отговор.
На момчетата щеше да им хареса да видят как телата ни се движат в такта на музиката, сега ми се прииска да си бях облякла нещо по-разголено, но осъзнах, че в гардероба си дори нямах по-разголени дрехи. Дали не се превръщах отново в старата и лукава Алис? Не, това беше невъзможно. В момента просто се забавлявах с приятели, нищо повече.
Alice Conrad
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Pandora. on Нед Юли 20, 2014 6:55 am

- Е, щом мислиш, че е сладък, тогава да ви оставя тримата? – предложи в последния момент Пандора и този път нейните устни се извиха в лукава усмивка. Алис вече бе направила първата крачка с двете чаши, когато Пан реши да подхвърли коментара си, така че това май я оставяше без право на отговор, въпреки че тъмнокосата знаеше, че тя все ще намери начин, по който да си върне за изречените думи. Буквално си играеше с огъня, когато дразнеше приятелката си, но иначе разговорите им едва ли биха били толкова интересни, ако не се случваше от време на време да се сдърпат леко за нещо.
Не можеше да остане безразлична спрямо любопитството на Алис, но пък не пречеше да я поизмъчи още малко преди да ѝ даде отговор на въпроса, който я тормозеше. Не ѝ трябваше да бъде телепат, за да разбере за какво мислеше. Не всичките мисли, но една от тях можеше да я разчете и тя бе дори по-отчетлива всеки път, когато погледът на Алис случайно се спираше върху зеленоокото момче. Всъщност Пан имаше още какво да добави по отношение на разговора им, но наистина не бе добра идея да се задържат дълго в кухнята, пък и може би не беше толкова важно, щом нямаше време кога да го каже.
Докато се изправяше, помисли че бе с наистина добра душа, щом толкова лесно угаждаше на прищевките на Алис. Трябваше за следващия си рожден ден непременно да получи една от онези шеговити грамоти за най-добра приятелка, защото наистина беше такава. Толкова много компромиси при това само за един ден.
- Започвам да мисля, че дори не се налага да излизаме. Ти като че ли си се подготвила за гости? – подхвърли просто ей така Пандора, докато все още опитваше да се отпусне сред създалата се обстановка. Надяваше се водката да подейства, но уви една глътка май беше малко. Затова пък Алис умееше да предразполага хората и малко по малко предложението ѝ като че ли подейства. В началото просто я следваше без да издава някакво желание да танцува или да се забавлява, но по-късно се отърси от всичките си мисли и си позволи да направи точно това – да се забавлява.
- Между другото името, което толкова те тормози е Виторио. – деликатно осведоми приятелката си без да привлича вниманието към това си действие. По-скоро изглеждаше все едно завършва разговора им от кухнята.
Pandora.
Pandora.
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 250

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Alice Conrad on Нед Юли 20, 2014 8:17 am

Виторио? Що за име беше това? И как му викаха накратко - Вит? Знаех, че на Пандора и беше ясно колко странно ми беше прозвучало името на момчето. Тя ме познаваше толкова добре, че дори понякога ме хващаше страх, знаеше във всеки един момент какво си мисля. Не бях дала никакъв знак, че ме интересува името на младежа, но тя беше усетила, че ми е любопитно да го разбера. Тайно си мислех, че има уменията на телепат, но това беше изключено. Просто приятелството ни беше толкова истинско и се познавахме до толкова добре, че с нищо не можехме да се изненадаме.
Движехме се в ритъма на музиката, притискахме телата си, а човешките същества ни гледаха изумено.
- Да, ако ви харесва може да останем и цялата вечер в къщата.
Приближих се към Дамян и го накарах да стане от дивана, забелязах, че той също беше отпил голямо количество от алкохола в чашата си. Може би му трябваше малко кураж от водката, за да се отпусне до такава степен, че за да затанцува. Направих знак на Пандора да накара и Виторио да затанцува. Знаех, че й харесва как се стичат обстоятелствата днес, бях я накарала да забрави за проблемите си вкъщи и за ужасната си работа. Доставяше ми огромно удоволствие да виждам как тя истински се забавлява.
Застанах с гръб към Дамян и започнах леко да се клатя в ритъма на музиката. В този момент песента се смени с още по-ритмична, притиснах задните си части към момчето зад мен и започнах въртя ханша си, на който той беше поставил ръцете си. Усещах дъха му как пари по врата ми, исках да ме целуне. Не, не трябваше! Не трябваше да стигаме чак до такава близост, защото не знаех след колко точно жаждата в мен ще надделее.
Пандора и другото момче все още не бяха започнали да танцуват, но реших да си държа езика зад зъбите. Знаех, че тя имаше много голямо търпение към мен, но не беше безгранично, много пъти сме се карали, защото не знам какво кога да говоря, днес не исках да е един от тези дни.
Реших, че близостта ми с Дамян е прекалена и се отдалечих леко от него. Взех чашата ми с водка и отпих жадна глътка, сякаш бях умиращ човек в пустинята, на който са му дали вода. За никой не беше тайна, че обожавах алкохола, но определено не бях пристрастена към него. Не мислех, че вампирите можем да се пристрастим към нещо друго освен човешката кръв.
Алис, спри да мислиш за това колко много искаш да убиеш невинното момче!
Ах, колко много мразех този мой вътрешен глас, който обаче винаги се оказваше прав. Не исках да призная пред себе си, но откакто погледите ни се бяха засекли в парка, не спирам да си представям как устните ми намират тънката вена на врата му и зъбите ми пробиват кожата, отпивам малки, сладки глътки от червената течност.
Алис, спри веднага!
След минута или две се върнах отново в реалността.
Пандора все още беше при момчето, Дамян танцуваше лека замаян, а аз все още не бях сигурна дали съм напълно добре.
- Кой иска по още едно питие?
Попитах аз и се ухилих. Знаех, че Пандора е забелязала, че нещо в мен не е наред, защото ме гледаше с онзи нейния поглед.
Alice Conrad
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Pandora. on Нед Юли 20, 2014 9:26 am

Пандора не получи възможност да каже нещо повече. Не че имаше какво да каже, нито пък следваше да играе ролята на адвокат, когато познаваше момчето от няколко минути и бе твърде вероятно повече да не го види. Освен ако съдбата не се окажеше в лошо настроение и не решеше да ги събере отново на едно място, за да не ѝ бъде скучно. Това обаче изглеждаше малко вероятно, защото до този момент Пандора бе засвидетелствала поста си на извънредно скучно личност за вниманието на гореспоменатата съдба, защото ако ѝ бе любимка, то щеше да страда много повече отколкото сега. Разбитите семейства и ужасните по-големи братя не можеха да се нарекат подарък от съдбата, защото бяха твърде често срещани.
Наслаждаваше се да наблюдава как приятелката ѝ се забавляваше. Едва сдържаше смеха си и бе сигурна, че по-голяма част от него се дължеше на отчаяния поглед, с който Дамян я наблюдаваше. Тъжно ѝ бе да го гледа толкова силно увлечен по Алис, когато знаеше, че за нея това бе просто забавление. Всички тези емоции просто разяждаха хората и нищо чудно, че от тях идваха омразата и завистта. Хората са казали… Много хубаво никога не е на хубаво.
По някое време Пандора изгуби интерес към тях двамата или по-скоро бе принудена да изгуби интерес. Опитваше се да не поражда напразни надежди и затова отбягваше почти всякакъв пряк контакт с Виторио, който би могъл да се приеме като намек за нещо, но явно грешеше. Понякога забравяше, че момчетата ги биваше повече на действия отколкото на думи и точно в този момент ѝ бе припомнено. Ръката ѝ за пореден път се озова в неговата и май този път беше по нейна инициатива, когато (подобно на Алис по-рано с нея) Пан го накара да се присъединят към приятелката ѝ и неговия приятел. Позволи си почти да забрави за всичко и си припомни онова опияняващо чувство от нечия близост, което бе толкова познато на човешките същества, докато погледът ѝ не се спря върху този на Алис.
- Извинявай… - прошепна с бегла усмивка след думите на русокосата и я последва обратно към кухнята. Някъде в онези зелени очи прочете раздразнение и с право, защото все едно му подхвърляше нещо като на куче, а след това се дръпваше отново, но този път се налагаше. – Какво има?
Pandora.
Pandora.
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 250

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Alice Conrad on Нед Юли 20, 2014 4:06 pm

Въпроса ми беше игнориран. Пандора дойде при мен и ме попита какво има. Какво всъщност имаше? В продължение на две години се опитвах да игнорирам жаждата си за кръв, но се беше появил някакъв шибан мъж, който ми беше дал ясно да разбера, че това няма да е за дълго.
Една гореща буца беше заседнала в гърлото ми и скоро нямаше да се махне. Поне докато не отпиех от кръвта на Дамян, но трябваше да се държа и да бъда силна. Не трябваше да се поддавам, трябваше да го отпратя и да остана сама. Но беше ясно на мен, както и на другото ми Аз, че това няма да стане. Исках да опитам наркотик? Исках да се пристрастя към нещо? Мисля, че намерих точния тип хероин, който да ме унищожи напълно.
- Нищо ми няма, добре съм.
Казах на Пандора и наклоних главата си настрани, усмихнах се и повдигнах чашата с водка пред лицето си.
- Наздраве.
Чух се да казвам и изпих алкохолната напитка на един дъх. Пандора продължаваше да ме гледа, с онзи неин поглед, който казваше, че знае, че нещо крия от нея.
- Откакто забелязах Дамян в парка не спирам да мисля за това колко много желая кръвта му. Не мога да се контролирам, преди малко, когато беше толкова близко до мен и усещах дъха му по врата си, исках да се обърна и забия зъбите си в гърлото му.
Почувствах се засрамена пред Пандора. Тя беше вампир от много скоро, никога не бяхме говорили за желанието ни да убиваме, тъмнокосата беше наясно, че никога не съм пила кръв директно от човек и мислех, че и харесва този факт. Все още го мисля, надявах се да не съм я разочаровала по някакъв начин с малкото признание, което й бях направила току що.
Загледах се в големите и кафяви очи, които винаги ме разбираха толкова добре и се зачудих в този момент дали пак щяха да го направят или щеше да излезе през вратата и да ме остави да се поддам на изкушението.
- Разочарована ли си от мен, Пандора?
Попитах я аз, не отделях погледа си от нейния. Очите ми молеха за разбиране, а не можех да разчета нищо в нейните. За пръв път от, както се познавахме не можех да кажа какво точно си мисли приятелката ми.
Alice Conrad
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Pandora. on Вто Юли 22, 2014 11:38 am

Тя… Никак не си представяше ситуацията по този начин. Вървейки към кухнята, Пандора се разкъсваше между човечността си. Една част искаше да помогне на Алис, а друга настояваше да бъде по-гостоприемна, макар че не се намираха в нейния дом, а в този на приятелката ѝ.
- Трябва да престанем с тези тайни разговори в кухнята. – намеси се в разговора в най-неудобното време, но не успя да възпре мислите си поне докато не разбере какво измъчваше русокосата. – Ставаме подозрителни.
Вероятно думите ѝ подействаха успокояващо на Алис, защото за момент я видя какво опитваше сама да се справи с проблема. Тя като че ли изведнъж бе забравила какво я тормозеше или поне така опитваше да изглежда. Пандора издърпа чашата встрани и изчака приятелката ѝ отново да се почувства задушена от мислите си, за да ги сподели. На фона на всички думи въпросът ѝ изглеждаше най-абсурден. Не че омаловажаваше изреченото, но не вярваше че ще има момент, в който да чуе Алис да изрече този въпрос.
Пандора облегна лактите си върху плота и сведе погледа си, докато подреждаше мислите си. Отговорът на този въпрос беше ясен и тя искаше да го изкрещи дори, но каква бе ползата, ако не можеше след това да каже нещо, с което да помогне на Алис? Трябваше ѝ време, за да осмисли останалото и да намери решение на проблема.
- Разбира се, че не съм разочарована от теб, Алис. Това е нещо, с което не би могла да се бориш вечно и повярвай ми, това няма да бъде първия и последния път, в който ще се почувстваш по този начин. Това е природата ти. Харесваш ли я или не.
През първите си месеци като вампир, а и сега Пан продължаваше да има нечия подкрепа в новия си живот. Всичко това бе научила от човек, който боготвореше в момента и наричаше свой създател, но това сега нямаше значение.
- Въпросът е дали ти искаш да направиш тази стъпка. Ако се притесняваш, че ще го нараниш, знай че аз ще съм до теб, за да те спра. – продължи и се приближи до Алис, за да я прегърне. – А сега нека се връщаме. Не те бива за домакиня, знаеш ли?
Pandora.
Pandora.
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 250

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Alice Conrad on Вто Юли 22, 2014 3:26 pm

Пандора беше права, не можеха да продължават тези тайни разговори в кухнята, но бях толкова нервна.
Върнахме се отново в помещението, където Дамян все още танцуваше леко, а Виторио беше седнал на дивана. Приближих се отново до Дамян и започнах да танцувам в такт с музиката, пак почувствах изгарящата му близост до тялото му. Усещах пулсът му. Сложих ръцете си около врата му и погледа ми намери неговия, не бях срещала до сега толкова светло сини очи като тези на Дамян. Бяха по-чисти и невинни от небето след дъжд. Леко подпухналите му устни имаха перфектна форма, приближих лицето си малко по-близо до неговото.
- Обещавам, че няма да боли.
Първоначално го целунах съвсем нежно, устните му бяха меки и влажни, усетих как спря да движи тялото си в ритъма на музиката и постави ръцете си на талията ми. Обърнах главата си в посока на Пандора сякаш да ми даде куража да го направя, бях и толкова благодарна, че е до мен в този момент. Върнах погледа си към Дамян или по-точно към врата му, радвах се, че не е много по-висок от мен и не трябва да се повдигам на пръсти, целунах го там, а след това неусетно започнах да отпивам глътки от кръвта му. Беше толкова сладка и ободряваща. За момент изключих за всичко, знаех, че след тази сцена със сигурност трябваше да въздействаме на Виторио, за да забрави това, което беше видял току що. Забравих за всичките си проблеми, единственото, което ме интересуваше беше кръвта.
Не разбрах кога Пандора ме беше отделила от Дамян, в момента стоях на метър от него, триех кръвта, която се стичаше от устата ми с ръката си и гледах уплашено. Явно бях прекалила и съм щяха да го убия, ако Пандора не ме беше спряла на време. Ами, ако не беше спряла убийството, което бях на път на извърша? В този момент заобичах тъмнокосата си приятелка още повече.
Дамян лежеше на пода в безсъзнание, но можех да чуя едвам доловимия му пулс.
- Съжалявам, не се усетих кога да спра, Пандора.
Погледнах към нея, наистина бях щастлива, че я имам за приятелка. Радвам се, че точно в този момент тя беше до мен, не исках да си представям някой друг на ме беше видял в това състояние, в което съм в момента. Напълно бях забравила за Виторио, който стоеше изплашен в ъгъла на стаята и гледаше всичко случващо се с такъв ужас на лицето, че ме хвана жал. Първоначалният план на деня изобщо не включваше това, което се беше случило преди минути.
- Какво ще правим с него?
Отново се обърнах към Пан. Тя винаги имаше най-доброто решение в такъв тип ситуации.
Alice Conrad
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Pandora. on Сря Юли 23, 2014 3:22 pm

Не се нуждаеше от силите на Алис или други като тях, за да усети нервността, която струеше от нея, докато се връщаха в хола. Достатъчно ѝ бе да се довери на силната си интуцията, която ѝ харесваше да твърди че има нещо общо с факта че е вещица. Това я правеше и мекушава в определени ситуации като тази с момчетата. Не искаше никой от тях да пострада, въпреки че знаеше в какво се забъркват и вместо да спре намеренията на Алис и да им обясни тактично, че те не бяха в такова настроение, Пандора се съгласи с приятелката си. Бавно започваше да съжалява. Би излъгала дори че всяка от тях си има по някого до себе си, за да ги предпази, но единственото, което можеше да направи в момента, бе да се присъедини обратно към Виторио и да го разсее.
Погледът ѝ не се откъсваше от Алис и Дамян, но опитваше да отговаря на всичките въпроси, които чуваше да долитат към нея. Подсъзнателно усещаше как момчето искаше да я опознае и сигурно се надяваше въпреки странностите на тази среща нещата между тях ще се получат. Пан не искаше да поражда подозрения у него, така че се съобразяваше с всичките му капризи. За момент забрави за напрежението, което вече караше главата ѝ да пулсира и пораждаше тъпа болка. Пан си позволи да се отпусне в ръцете на зеленоокото момче и забрави за Алис. Рязко подскочи и я дръпна встрани, когато се досети каква бе задача ѝ в тази ситуация.
Погледът ѝ обходи помещението. Алис бе права. Виторио ги гледаше уплашено и Пан бе изненадана, че не бе опитал да избяга, докато двете бяха разсеяни от факта че приятелят му лежеше в безсъзнание. Пръстите ѝ трепереха, когато Пандора постави ръката си близо до лицето му и след това потърси някакъв пулс. Твърде слаб, но имаше такъв. Усети също и леките вдишвания и издишвания.
- Остави всичко на мен, а ти се измий и излез да подишаш чист въздух, за да разсееш мислите си. – даде наставленията си като обиграна в тези ситуации. Всъщност никога не бе попадала в такава, но не бе трудно да се досети какво да прави. Благодарение на известна помощ Пандора умееше да се въздържа, пък и владееше внушението до съвършенство въпреки крехката си вампирска възраст.
Тъмнокосата разкъса със зъби кожата около китката си и позволи на няколко капки да попаднат в устата на припадналото момче. Налагаше се. Не искаше да го излага на риск от превръщане във вампир, но нямаше време да се занимава с превръзки на раната му. След това се обърна към Виторио. Приближи се внимателно и нежно погали едната му страна.
- Приятелят ти прекали с водката и припадна. Ти беше с мен и не разбра кога е паднал. Ударил си е главата и вероятно ще има странни спомени. Сънувал е. – прошепна тихо. Една съвсем безобидна лъжа, която спасяваше и двама им от много проблеми.
Pandora.
Pandora.
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 250

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Alice Conrad on Сря Юли 23, 2014 5:03 pm

Грабнах цигарите си от масичката и последвах съвета на Пандора. Излязох на верандата и усетих как лекият леден вятър гали кожата ми, треперех цялата. Изкарах една цигара и след няколко неуспешни опита да я запаля, най-накрая успях.
Не знаех Пандора какво казва на момчето вътре, което беше станало свидетел на всичко това, честно казано не исках и да знам. Радвах се, че Дамян е жив и до някъде съм се справила успешно с взимането на кръв за пръв път от човешко същество. Не го бях убила, което беше постижение, за някой без абсолютно никакъв опит. Усетих как усмивка заиграва на лицето ми, чувствах се по жива от всякога. Кръвта на полумъртвото момче ми беше дало увереност, сигурност, самочувствие, които определено ми липсваха до преди броени минути.
Беше около 18:00 часа, защото вече се беше почти стъмнило, нещо обичайно за октомври месец. Обичах, когато се стъмваше толкова рано, предполагам причината беше, защото бях нощно създание. Реших, че ще бъде добра идея да звънна на такси, което да вземе двамата младежи от тук, но за жалост нямах телефон в себе си, беше останал някъде вътре в кухнята. Изругах на ум, но после се замислих дали няма да е по-добра идея да им дам една от своите коли, така щях да имам шанса да видя Дамян още веднъж.
Цигарата изгаряше между пръстите ми с всяко мое дръпване, не пушех много принципно, но в моменти като този не го ли направех можех да полудея. Издишах бавно дима и изгасих цигарата. На верандата имах голяма люлееща се люлка, на която много обичах да чета книга или сутрин да си пия кафето, седнах на нея и се залюлях бавно. Лукавата и самодоволна усмивка не слизаше от лицето ми, приличах на надрусана и може би наистина беше така, все пак кръвта за вампирите беше като хероина за човека.
Усетих как Пандора излиза от входната врата и ме поглежда.
- Имам една идея. - Казах аз и смехът ми прокънтя в пространството. На Пандора определено за днес и беше писнало да го слуша и едва ли щеше да се навие, но бях длъжна да се опитам - Искаш ли вместо да се обаждаме на такси за момчетата мога да им дам една от своите коли. Така пак ще имаме шанса да се срещнем с тях.
Това беше последното нещо, за което молех Пан тази вечер. Наистина не ставах за приятелка, а? Бас ловя, че тази вечер изобщо не и е хареса и сигурно повече никога нямаше да пристъпи прага на дома ми. Кого залъгваме? Разбира се, че щеше да го направи, ние бяхме неразделни, колкото и грешки да правехме винаги си прощавахме, това беше част от приятелството.
Тук на верандата беше толкова приятно, за момент ми се прииска да се сгуша в Пандора и да заспя. На човешко същество не ми би му харесало, защото беше студено, но на нас вампирите не ни пречеше, ние не усещахме студ, но дори и да не беше така си имах приятелка вещица, която със сигурност може да направи заклинание, което щеше да ни накара да не усещаме студа.
Alice Conrad
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Pandora. on Пон Юли 28, 2014 3:34 am

- Ще се справиш ли с него? – попита тихо, когато приключи с размътването на спомените му. Виторио кимна и допълни нещо на шега, което я накара да се усмихне. Не бе сигурна дали шегата, или факта че той приемаше всичко толкова нормално и точно както му бе внушила я накараха да захвърли напрежението. Въздухът ѝ се струваше някак по-лесен за вдишване, но холът я задушаваше. Подобно на Алис Пандора имаше нужда от малко чист въздух, който да разсее мислите ѝ. Искаше да забрави, че двете можеха да бъдат толкова глупави и да вкарат две невинни човешки същества в живота си, излагайки ги на опасност. Пан измърмори извинително, че смята да провери как е Алис. Не осъзна, че думите ѝ прозвучаха подозрително, но по-късно можеше да ги поясни. Лесно бе да измисля някоя трагична история с подобен край, травматизирала приятелката ѝ, колкото да заблуди момчето.
Поколеба се преди да излезе. Няколко секунди наблюдаваше Алис, несигурна дали да се присъедини. Тя може би имаше нужда от малко време насаме, за да подреди мислите си, да осъзнае случилото се и да изгради някакво мнение относно него. Това бе първият ѝ път, в който опитваше човешка кръв, и подобно на всеки друг първи път за нещо оставяше своя траен отпечатък, бележещ следващи действия в тази посока.
- Как си? – попита с лека усмивка, когато излезе на верандата и се настани до Алис. Опитва да пробие защитната стена към мислите и чувствата ѝ, която внезапно се бе издигнала, но не успяваше. Повторис и наум, че трябваше да ѝ даде време сама да се справи и едва тогава вероятно би потърсила нейната помощ. Пандора игнорира думите на Алис. Смяташе да по-важно да я информира за ситуцията, за да нямат повторна нужда от заличане на спомените.
- Виторио смята, че Дамян е прекалил с напитките и е припаднал. Дадох му от кръвта си, за да залича раните. А ти сигурна ли си в предложението си? – попита, издърпвайки една цигара от кутията. След промяната Пандора продължаваше да е ревностен противник на този навик, но съзнаваше че той нямаше как да ѝ навреди, пък и прибягваше само в подобни напрегнати ситуации. Мълчаливо вдиша няколко пъти дима и го издиша преди да обърне глава към Алис. – Имам предвид ще можеш ли да го погледнеш отново без да ти напомня за този ден, без да изпиташ желание отново да пиеш от кръвта му или да си спомниш за всички онези качества, които най-силно мразиш у себе си?
Pandora.
Pandora.
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 250

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Alice Conrad on Пон Юли 28, 2014 4:15 am

В думите на Пандора имаше смисъл. Със сигурност, ако се срещнех отново с Дамян щях да изпитам жаждата за кръвта му, но вече идеята не ми се струваше толкова отблъскваща. Сега пиенето на кръв от човешко същество ми се струваше като нещо нормално в ежедневието на всеки вампир.
- В момента се чувствам добре, Пандора. Дори смея да кажа, че съм по-добре от всякога. Угризенията, които изпитвах до преди малко ги няма.
Споделих на приятелката си мислите, които се въртяха в главата ми и облегнах главата си на рамото й. Отпуснах се на нея и в този момент се почувствах наистина обичана и подкрепяна, Пандора беше един от най-истинските и добри хора в живота ми и нямаше да допусна да я изгубя някога. Няма да си позволя и да забравя този момент, защото тази вечер разбрах какво наистина е приятелското - никога да не се отказваме едно от друга.
- Права си, не искам да се изправям срещу Дамян отново, защото жаждата, която изпитвам към него съм сигурна, че в един момент ще го убие. Когато съм покрай него, не мога да се контролирам, но не съжалявам, че тази вечер отпих от кръвта му. Сега се чувствам по-силна от всякога.
Дали и Пандора се е чувствала по този начин, когато е отпила кръв от човек за пръв път? Никога не ми беше разказвала нейната история за това, предполагам защото преди мнението ми за тези неща беше строго и категорично.
Явно Виторио беше извикал такси за него и Дамян, защото една таксиметрова кола паркира пред верандата ми и момчетата излязоха от къщата. Загледах се мълчаливо в тях, видях ранения Дамян, който бавно пристъпваше към возилото, личеше си, че все още е замаян и Виторио, който го придържаше от лявата му страна.
- Чао.. - това беше всичко, което се отрони от устните ми, но те едва ли ме чуха. Дори не погледнаха насам. - Пан, вкъщи ли ще останеш тази вечер или ще се прибираш?
Не погледнах Пандора, когато зададох въпроса си, погледа ми все още следваше жълтата кола, в която се намираха Виторио и Дамян, тези две създания, които бяха преобърнали живота ми, предполагам.
Ако някой сутринта ми беше казал, че ще имам такъв ден не бих му повярвал за нищо на света, но живота е странно нещо, в един момент си безбожно щастлив, а на следващия ужасно тъжен.
Alice Conrad
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Next month.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите