The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 25 потребители: 3 Регистрирани, 1 Скрит и 21 Гости :: 1 Bot

anon, Jennifer ♥, Елизабет Джак Дарк

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Преди две години.

Go down

Преди две години.

Писане by Alice Conrad on Пет Юли 11, 2014 3:38 pm

Можех да чуя всеки звук на радиус 300 метра. Можех да усетя биещите сърца на хората. Кръвта, която върви по вените ми. Това ме побъркваше. Главата ми пулсираше и сякаш всеки момент щеше да експлодира. Чувствах се като полудяла, като затворена в собственото си тяло и не можех да избягам. Една част от мозъка ми блъскаше и риташе невидима стена и молеше да излезе, но другата, по-голямата, не я пускаше. Човека в мен напираше, но чудовището не го пускаше да излезе. Харесваше му как нежното и красивото останало в душата ми се гърчи в ръцете му.
Поклатих главата си и погледнах отново към книгата, която четях. Намирах се в библиотеката и отчаяно се молех да намеря сведения за лека. Исках да се превърна отново в човешко същество. Може би преди години ми е харесвало да бъда това, което съм сега, но вече не. Откакто се завърнах от мъртвите без спомени единственото, което ме интересува, единственото, за което мисля е как искам отново да усещам сърцето ми да бие. Да намеря приятели, да остарея и да умра. Бях като обсебена. Не ме интересуваше за малкото момиченце, което ме наричаше "мамо" и в момента ме чакаше вкъщи. Не познавах това малко създание. Гадеше ми се всеки път, когато ме погледнеше с големите си зелени очи и ме молеше да и обръщам внимание. Аз не бях нейната майка, я тя не можеше да го разбере. Нейната майка беше убита и не трябваше да бъде спасявана... НИКОГА.
Усетих присъствието на някой. Усещах втренчения му поглед. Обърнах се и зад мен стоеше една жена с леко мургав тен. Мексиканка, може би. Можех да усетя миризмата и. Беше вампир - също като мен, дали ме познаваше? Надявах се не, писна ми уж мои стари "приятели", които ме виждат навсякъде и аз им се усмихвах сконфузно и им обяснявах как съм изгубила паметта си и нямам никаква представа кои са те.
- Мога ли да ти помогна с нещо?
Попитах я заядливо. Честно казано бях изнервена и може би щях да си го изкарам на нея. Цял ден бях затворена в тази сграда, ровейки се из стари книги и не намирайки нищо. Вече минаваше един през нощта и жаждата за кръв беше започнала да напира в мен.
Пред последните няколко месеца крадях кръв от болницата. Не беше редно, но все пак беше по-добре, отколкото да убивам, нали? Пък и тръпката от проникването в болницата ми харесваше. Бързата скорост и адреналина. Това бяха единствените нещо, които ми харесваха от това да бъда вампир. Мразех кръвта и това, че трябва да убивам, за да живея. Знаех, че ако не намеря лека това щеше да се случи със сигурност. Един ден щях да остана без достъп до болницата и някой непознат щеше да ми се изпречи на пътя и щях да го убия. А след това чувството за вина щеше да ме погълне и убие. Не исках това да се случва. НИКОГА.
Alice Conrad
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Преди две години.

Писане by Теса Алварадо on Пет Юли 11, 2014 3:48 pm

Само преди година бях напуснала Мистик Фолс ,сега отново като преди бях някак си свободна,не разчитах на никой и никой не разчиташе на мен.Бях минала през много проблеми,бях решила стари,но се появиха нови в които не намирах смисъл.Може би някой щеше да пострада от заминаването ми,много хора разчитаха на мен,много хора бях забъркала в живота си и можеха да платят цената да ме няма.Ала в момента не ми пукаше особено,бях свободна от Дейвид от Дамян и всички които обичаха да ме контролират...
Влязох в една библиотека,имах нужда да почета нещо интересно,наскоро всички бяха луднали по лек за вампиризъм,че кой вампир би искал да е човек отново,в днешно време най-хубаво бе това-да си вампир.Във времето което аз станах не исках,исках да съм човек да изживея живота си да имам деца и да си отида на преклонна възраст,само че уви не се получи.А днес...болести катастрофи,най-добре бе да си безсмъртен.
Ала какво открих вътре,позната вампирка,ала май май тя не ме познаваше,супер още по добре
-Само с някоя интересна книга за убиване на време..
Теса Алварадо
Теса Алварадо
Вампир
Вампир

Брой мнения : 13993
Рожден Ден : 17.01.1720

Върнете се в началото Go down

Re: Преди две години.

Писане by Alice Conrad on Съб Юли 12, 2014 1:26 pm

Все още ми беше интересно защо жената ме гледаше по този особен начин. Не ме нарече по име, не направи нещо, с което да ми подскаже, че се  познаваме от някъде.
Вдигнах рамената си и отговорих с неохота:
- В момента се намираш в секцията с книги от древността. Не мисля, че тук ще намериш нещо интригуващо за теб.
Обърнах се отново с гръб към нея и се наведох над книгата, която четях. Вампира зад мен не се помръдна от мястото си, продължи да стои все така загледан в мен. Раздразнение премина през тялото ми и се обърнах отново.
- Извинявай, но както виждаш имам работа. Нещо друго мога ли да направя за теб?
Почти никога хората не се вторачваха в мен. Да, бях красива, но в рамките на нормалното, бях интересна за мъжете, докато не разбираха, че не са моя тип компания. В момента бях облечена със светли дънкови панталони и бяла блуза, не намирах нищо необичайно в това, което може да предизвика такъв интерес у жената, с която се бях сблъскала.
Загледах се по-внимателно в нея, беше красива. Мургавият цвят на кожата й и придаваше екзотичност и най-вероятно будеше страсти в много мъже от обкръжението й. Харесваше ми.
Това беше друга интересна част от мен. Откакто се бях завърнала от мъртвите никой мъж не можеше да се докосне до мен, никоя фантазия с мъж не ме побъркваше и възбуждаше така, както една фантазия с жена можеше.
Възможно беше да съм най-побъркания вампир в града. Не знаех какво искам, не знаех, с кого го искам, единственото, което желаех в момента беше във вените ми отново да потече човешка кръв. Тази толкова сладка и опияняваща течност, която караше вампирите да полудяват и да искат още и още от нея. Тя ги превръщаше в убийци, водеше ги до пристрастяване, след първата или втората доза те не можеха да спрат. Погубваше ги. Човешката кръв е като хероин за вампира, но докато при хората всеки избира дали да го употребява, то при вампирите е задължителен. Вампирът е наясно, че веднъж започне ли никога няма да спре, но това е негово задължение, за да оцелее.
Всъщност, ако някой размишляваше повече по тази тема щеше да осъзнае, че вампирите са роби на хората, а не обратното. Те имат нужда от тях, за да оцелеят, за да съществуват и да създават нови от вида си. Това беше също една от причините отново да искам да бъда човек. Не исках аз да бъда роб на вампирите, а те да бъдат мои роби.

П.С. Извинявай, че се забавих, но днес ми беше много натоварен деня.
Alice Conrad
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Преди две години.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите