The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 8 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Преди половин година, Ню Орлиънс

Go down

Преди половин година, Ню Орлиънс Empty Преди половин година, Ню Орлиънс

Писане by Алекс Клоуд on Сря Юли 02, 2014 12:28 pm

Безцелното лутане на Алекс Клоуд най-сетне вървеше към своя край. На вампира му харесваше да променя локацията си постоянно, да сменя градове, местейки се от един на друг, от голям към по-малък и непрестанните потоци от жени, кръв и алкохол бяха задължителни. Всъщност той май не беше единственията и тези три неща бяха достатъчни за пълното щастие на всеки един вампир, който нямаше други проблеми, с които да се занимава. Е, в този случай Клоуд бе щастливец, защото това бе втора или трета поредна година, през която кръстосваше света.
Поредният безсмислен ден бе на път да се изтъркули, докато вампирът седеше в хотелската си стая, получавайки писмо от някакъв странник, който със сигурност не бе тукашен, съдейки по чертите на лицето му и още по-сигурно беше, че не работеше в хотела, в който бе отседнал. След като остави хартиения плик се втурна към стълбите без да оставя възможност на полуголия вампир да задава каквито и да било въпроси. Любопитството, което гореше в него не му позволи да се забави и минута повече и веднага отвори плика, вадейки хартиеното му съдържание. На бележката пишеше дата, час и адрес и нито дума повече. Първоначално Алекс помисли, че това е някакъв опит за шега или нещо подобно, но след кратък размисъл стигна до заключението, че точно в този момент никой не знаеше къде се намира, а и нещо в цялата тази работа го правеше нетърпелив да разбере кой точно иска да се срещнат. Адресът, посочен в писмото се намираше почти на другия край на земното кълбо, тъй като блондинът в момента се намираше в източна Европа. Разстоянието нямаше да му по пречи и за кратко време бе събрал количеството багаж, което носеше със себе си и пое към летището.
Ето, че след близо половин дневен полет, Алекс Клоуд се намираше там, от където беше тръгнал, както хората я наричаха - "Земята на неограничените възможности". Намираше се по-специално в Ню Орлиънс, където климатът беше на другия полюс, за разлика от този в Европа по това време на годината. Топлият вятър лъхна в лицето му още при слизането на самолета, а през цялото време отегчената физьономия не слизаше от лицето му докато крачеше между множеството хора от най-различни националности, изпълнили цялото летище. За да оползотвори времето, оставащо му до посоченият за срещата час, Алекс реши да си наеме хотелска стая, в която да остави всичките си вещи. Вампирът бе прекалено суетен и за разлика от повечето, той се мъкнеше с няколко куфара, в които имаше най-различни дрехи за всякакви поводи.
Настъпи и мигът, в който най-сетне щеше да разбере кой и за какво го търси, ако въобще това не бе някаква измислица, която просто да го накара да измине всичките тези километри без никакъв смисъл. Но дори и така да беше, това просто щеше да се превърне в поредния град, в който той щеше да прелъсти множество жени, придружени с огромно количество алкохол и както вече стана ясно - кръв. Клоуд крачеше с характерната за него уверена походка, минавайки през главния вход на гробищата. Странно място за среща и в нормалното си състояние блондинът би се замислил, но имайки в предвид нулевите емоции, които изпитваше в момента въобще не го интересуваше дали мястото ще е на нечии гроб или например в театъра. Слънцето тъкмо бе залязло, а мракът все още не бе настъпил. С едно светкавично вампирско движение, той се озова на върха на една малка семейна гробница, където щеше да поседне и спокойно да изчака дали някой ще се появи или разходката му е била напразна.
Алекс Клоуд
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Преди половин година, Ню Орлиънс Empty Re: Преди половин година, Ню Орлиънс

Писане by Savannah. on Сря Юли 02, 2014 1:07 pm

Лежах по гръб на мекото легло, сложила по два пръста от двете страни на глава си, разтривайки слепоочието, напрягайки се да си спомня дали бях написала правилно адреса, датата и часа. Определено гледах с очакване да видя Клоуд, не бях сигурна дали, защото исках плановете ми да влязът в действие възможно най- бързо или, защото щеше да задоволи желанието ми да съм част по някакъв начин от живота на Ерик. Не, сега нямах време да мисля за него, нещата бяха станали прекалено сериозни за да давам ход обърканите си чувства. Правех всичко това с прекалено много по- велики цели, но предполагам, че частици от мен искаха просто да унищожат нещо на Ерик, да унищожат цялостта на съществуването му.
Ето, че в крайна сметка беше дошъл моментът в който всичко щеше да започне. Измърках доволно и се свих на леглото, доволна от себе си. Само след няколко часа щях да се изправя пред Клоуд, прехвърлях това което ще му кажа отново и отново, но не бях достатъчно сигурна. Нямах идея дали ще иска да ми помогне или ще трябва да използвам сила. Не иксах да е второто. Кой иска да нараняв инструментите си и то тези които най- много му трябваха? Те трябваше да се гредат с внимание и да се полагат редовни грижи. Това правех от месеци. Подготвях всичко, учех се от грешките на вещиците в миналото и подготвях организма си за болката. Трябваше да дам нещо, ако исках да получа всичко. Това нещо беше болката, само се надявах да успея да остана жива след това.
Изправих се с тежка стъпка, погледнах часовника и се усмихнах, трябваше да тръгвам. Сигурно вече ме чакаше. Мотелът беше далеч от луксозен, напротив, но честно кацано не се бях хранила добре от месеци за да се подготвя за ритуала, изискваше го, нямах сили да изминавам прекалено големи разстояния, това от Миститк Фолс до Ню Орлиънс ми стигаше, за това бях избрала най- близокото нещо до гробището с баня и легло. Дори тоалетната да беше с онези казанчета връвчици, с плесен и гъби по стените, а леглото от дразнещ кожата материал, загубило белотата си с времето и добило отвратителен жълтеникав цвят.
На излизане едва не съборих възрастната собственичка, но успях да я хвана за ръката когато малкото и старческо тяло беше на милиметри от земята. Усмихнах се вежливо, но тя само ме изгледа безизразно с големите си сиви очи, сякаш виждаше през мен, дръпна се като попарена и тръгна по стълите, разтърсвайки главата.
По пътя ме обземаше все по- приятно чувство. Това беше моментът за който се бях готвила и трябваше най- после да свърша и тази работа. Ускорих крачката си и нервно опипах малката си чантичка проверявайки дали не бях изпуснала книгата в която бях записала всичко нужно. Тя беше ключът към всичко.
Още щом пристъпи почувствах присъствието му и инстиктивно се насочих към една семейна гробница. Изгледах го пердценително, не приличаше по нищо на брат си, стиснах усни и те образуваха тънка сивкава линия, но след това ги отпуснах, не бях тук за това, не очаквах да се е променил от последния път в който го бях видяла и да беше заприличал повече на брат си, нали?
- Клоуд. Трябваш ми, преди да ми откажеш те моля да ме изслушаш. - казах с възможно най- твърд начин, не исках да му даваш никакви шансове да си тръгне.




demon with wings
it's such a shame for us to die
Преди половин година, Ню Орлиънс Tumblr_mgzbzz9f3R1r07qdko2_r1_250Преди половин година, Ню Орлиънс Tumblr_mgzbzz9f3R1r07qdko8_r1_250
Savannah.
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9695
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

Преди половин година, Ню Орлиънс Empty Re: Преди половин година, Ню Орлиънс

Писане by Алекс Клоуд on Сря Юли 02, 2014 3:52 pm

Не измина много време, през което да седи необезпокояван и сетивата му доловиха първите стъпки, които се чуваха през няколко гроба и се приближаваха все повече и повече. Не му се налагаше да се обръща, тъй като странникът се задаваше от посоката, срещу която Алекс се бе настанил. Той веднага разпозна женския силует, който крачеше между гробовете и най-накрая, когато пред него се разкри цялата същност на въпросното момиче, вампирът остана леко озадачен. В него обаче се долавяше и чувство (до колкото всъщност бе способен да изпитва такова) на задоволство за това, че разходката му не е била напразна. Вгледа се в лицето на момичето и му се струваше, че някъде я е виждал, но можеше да се закълне, че не я познава. Разбира се имаше и голяма вероятност да се бърка, защото за близо 9 века бе видял толкова много хора, че често му се случваше и да се припознава.
Непознатата проговори и казаното от нея допълнително го заинтригува. Първото нещо, което направи му направи впечатление бе това, че знаеше името му. Може би тя го познаваше или пък просто го бе разбрала от някъде, все пак успя да се свърже с него без да има постоянен адрес, а щом бе успяла да се справи с тази задача, едно име би било като детска игра. Клоуд можеше да усети от разстоянието, което ги делеше нейните емоции. Сякаш нямаше помен от страх, може би малко, но това бе нормално... това, което му правеше впечатление бе вълнението, подобно на малко дете, което разопакова своите подаръци. Дали и тя се радваше да го види така, както децата се радваха на подаръците си? Едва ли... Алекс реши, че е време да спре да разсъждава по този глупав начин и да разбере за какво точно е тази среща. Със същото бързо движение, с което се озова отгоре, вампирът се озова на крачка пред нея. Макар и да потрепна за миг, непознатата остана здраво стъпила на мястото, гледайки го право в очите изцяло като равен. Смелостта й не остана незабелязана, докато в неговите очи се четеше безразличие и празнота... Това бяха последиците от изключените емоции, по нареждането на Джеймс, който самият Алекс не бе виждал откакто това се случи. Сините му очи обходиха внимателно лицето й и най-сетне със съвсем спокоен тон вампирът също заговори.
- Кажи, красавице, с какво мога да ти бъда полезен? И преди да ми кажеш настоявам да ми се представиш. След като ти знаеш името ми мисля, че е правилно и аз да знам твоето.
На една част от вампира й се искаше всячески това, което момичето ще каже да си струва изминатите километри, докато другата част просто бе в изчакване да изслуша това, което има да му казва и да приключи с нея по най-бързия начин. Едно беше почти сигурно, тя можеше да му послужи като идеалната вечеря или по-точно да постави началото нощ, пълна с кръвопролития, което бе откачената му представа за забавление.
Времето започваше да захладнява, това и предполагаше местният климат. Топли дни със сравнително хладни нощи в рамките на нормалното. Лек вятър задуха и клоните на дърветата се размърдаха, а това накара Алекс да отдели очите си от момичето. Огледа се наоколо и за малкото време, прекарано на това място бе почти сигурен, че то не е избрано случайно.
Алекс Клоуд
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Преди половин година, Ню Орлиънс Empty Re: Преди половин година, Ню Орлиънс

Писане by Savannah. on Чет Юли 03, 2014 7:33 am

Вятърът се засили и забрули старите дълобе, листата им зашумоляха, а стволовете им заскърцаха, образувайки една зловеща мелодия. Погледнах мъжа пред мен в очите и през тялото ми премина вълна от безпокойство. Може би все още не бях готова, но нямаше как да се върна назад. Сега или никога.
Не очаквах да знае името ми, аз знаех неговото само от редките пъти в които съм го засичала на различните градски събития и на снимките в дома на Ерик. Но в момента нямах желание и да му казвам истинското си име, не искам да повличаш Шарлот в това. Поех си въздух, по- шумно от очакваното и едва прошепнах имет окоето се надявах никога повече да не се налага да казвам.
- Ася Амор. - гласът ми потрепери, всеки път щом си спомнех фамилията която ми беше дадена в манастира, преди да разбера за съществуването на сестра си, нещо лошо се случваше. - Не се познаваме, но имам..предложение. - Не искам да ти губя времето в празни приказки, за това ще започна с основното. Мистик Фолс се превърна в сборище на твърде много свръхестествени същества, не мога да търпя безхаберието с което се отнасят към живота на храната си. Предполагам, че ние с теб наистина не сме по- различни, но това е друга тема. - чувствам как думите ми се пълнят с яд за това спрях за секунди и продължих с по- мек глас. - Искам да те направя силен Алекс, по- силен от колкото Ерик някога ще си мечтае да бъде, по- силен от всеки друг в Мистик Фолс. Взамяна само ще трябва да станеш управител, кмет, диктатор, както искаш го наричай, на Мистик Фолс и да правиш това което искам. Разбираш ли ме? При дуги обстоятелства бих ти казала да помислиш преди да ми отговориш, но нямам време, е, Алекс, какво ще кажеш? - в гласът ми се долавяше надежда, оптимизъм, но бяха изречени твърде лицемерно, казани от прекалено хубава гледна точка - моята , педполагам, че ако трябваше да бъда честна пред себе си и пред него, трябваше да му кажа, че искам да съсипе Мистик Фолс, да ги направи послушни паленца и аз да седя зад него като тънката сянка, сянка в най- тъмните нюанси на черното.
Вгледах се в лицето му, исках да намеря там разбиране, съгласие, но не разчитах безизразното му изражение. Чувствах как очите ми се пълнят с надежда и сигурно светеха в нощта, като огнените езици на факлите около ложето на мъртвеца в древността. Никога не носеха щастие на хората, само грижи, но този път бях готова да поема всичко, да дам всичко и да изпитам сама тежестта на решенията си, трябваше ми само малко помощ, малката помощ седеше точно пред мен и в момента решението на този мъж държеше цялото ми съществуване.




demon with wings
it's such a shame for us to die
Преди половин година, Ню Орлиънс Tumblr_mgzbzz9f3R1r07qdko2_r1_250Преди половин година, Ню Орлиънс Tumblr_mgzbzz9f3R1r07qdko8_r1_250
Savannah.
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9695
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

Преди половин година, Ню Орлиънс Empty Re: Преди половин година, Ню Орлиънс

Писане by Алекс Клоуд on Пет Юли 04, 2014 1:32 am

Древната най-сетне оповести името си, което се оказа съвсем непознато за него. През главата му за секунди минаха стотици имена, но никое от тях не съвпадна с нейното. Явно наистина бяха непознати или поне за него тя бе такава. Очевидно тя знаеше някой неща за Клоуд, а той от своя страна не се интересуваше откъде и как е запозната с неговата особа, докато не започна да говори отново и не спомена името Ерик, най-вероятно визирайки брат му. Вампирът не мислеше да я прекъсва и щеше да я остави да се изкаже, след което да зададе своите въпроси. Слушаше внимателно и знаеше, че със сигурност има още куп неща, които Ася му ги спестява в момента и не знаеше нито как, нито защо иска да даде тази сила, за която говори точно на него.
- Да правя каквото искаш? - повтори след нея мигновено, накланяйки главата си на една страна, а на лицето му се изписа някакво подобие на иронична усмивка. Жестовете му определено показваха, че не е съгласен с тази част от това, което вампирката каза. - Сигурен съм, че искаше да кажеш, че ще работим заедно по общи идеи, но не и че ще правя, каквото ми наредиш?! - каза отново, показвайки как ще стоят нещата при евентуален съюз между двамата. Това беше съвсем друго и не би имал нищо против да бъдат партньори, обединени от една обща идея. Идея, която след кратко обмисляне не бе никак лоша. Мистик Фолс не беше това, което беше преди 5 години, когато Алекс се нанесе да живее. Тогава той бе малко, спокойно градче, което макар с повече вампири от обикновеното можеше да се нарече дом на хората и на всички останали, но точно преди той да се махне от там градът се бе променил изключително много.
- Виждам, че познаваш брат ми и честно да ти кажа в този момент не ме интересува как и от къде. - при други обстоятелства блондинът със сигурност би се поинтересувал защо тя спомена за силата и че тя ще бъде такава, каквато точно Ерик не би притежавал никога, но от отдавна изчезналите от него емоции нямаше и следа и не го интересуваше нито кога, нито защо двамата с брат му се познават. Може би тя бе една от многото, на които малкото му братче бе дал празни надежди и след задоволяването на собствените си нужди бе зарязал... Е, в това си състояние Клоуд със сигурност не го интересуваше, пък и да не беше така можеше ли да го съди? Това сякаш бе семейна черта на двамата, тъй като се славеха с не особено сериозните си отношения към жените.
- Трябва да призная, че предложението ти е доста съблазнително. Обясни ми сега каква е силата, за която говориш. Как ще ме направиш по-силен от това, което съм? Каза, че нямаш време, затова карай по същество.
Определено трябваше да има някакво тайно оръжие и щеше да е добре наистина това, което Ася щеше да му предложи да свърши работа, тъй като освен много, повечето вампири, които от сравнително скоро се подвизаваха в Мистик Фолс бяха много по-стари от него, някои дори сред първите, появили се на земята. В очите на вампира нямаше и капка страх, а просто желание, което непрестанно нарастваше, откакто чу предложението й. Когато Алекс тръгна към Ню Орлиънс му се искаше да му се случи точно нещо такова. Нещо, което може да промени живота му и се надяваше Ася да бъде честна с него докрай, защото в противен случай нямаше да напусне това гробище никога.
Алекс Клоуд
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Преди половин година, Ню Орлиънс Empty Re: Преди половин година, Ню Орлиънс

Писане by Savannah. on Пет Юли 04, 2014 9:09 am

Мястото не ми харесваше още от самото начало, но с всяка изминала секунда чувствам енергията му все по- дълбоко в себе си, трябва да направя това възможно най- бързо. Няма да издържа дълго изложена на магията.
Замислих се за момент над думите му, обземаха ме съмнения относно методите ми. Може би наистина щеше да е по- доре да му кажа цялата истина. Не цялата. Поне половината. Или поне да не разкрасявам люжите си.
- Естествено, как можах да забравя, във вашето семейство сте винаги върху, жените нали? Няма как да се оставиш една да те командва. - отвърнах с ироничен кикот, който изненада дори мен самата. - Много добре, не смятам да губя повече време в излиишни приказки. Искам да ти дам силата на Древен, не да те правя такъв, да ти дам силата. Попита ме как ще го направя? Това остави на мен, трябва ми само съгласието и кръвта ти, другото без значение. - твърдостта в гласа ми си личеше.
Нямах никакво намерение да ме су обяснявам. И как няма да съблазнително по дяволите? Давах му цялата сила за която всяко едно ходещо същество можеше само да си мечтае. Да не говорим, че нямаше никаква цена освен малко подчиненост и лоялност. Две неща които никога не съм си помисляла, че ще съм достатъчно глупава да ги поискам от вампир, какво остава от такъв с неговата слава.
Извадих малкия кинжал който държах в чантата и протегнах ръката си за да го вземе. Ръката ми висеше в очакване на отговора, а мислено се молех с цялото си съществуване на Господ да не се налага да стигаме до крайни мерки като насилствено взимане на кръвта. Не, това би опорочило същността на ритуала и неговата чистота. Вече започваше да ме обзема отчаяние. Възгледите ми пречеха на нуждите. Не можех да изтръгна със сила нищо от него, не и ако не исках да прекрачвам вижданията си за Света и Него. Често ни определяха като религиозни фанатици, предвид обстоятествата и ситуацията, това определение в момента беше твърде подходящо за вкуса ми. Присвих устните си ядосана на себе си, че дори си мислех, че такова обръщение можеше да има някакво право, в каквато и да била ситуация.
Не беше време да водя спорове със самата себе себе си. Ако щях да водя нещо, то щеше да е нов, по- щастлив живот, само ако чуех една думичка от мъжа пред мен - да.




demon with wings
it's such a shame for us to die
Преди половин година, Ню Орлиънс Tumblr_mgzbzz9f3R1r07qdko2_r1_250Преди половин година, Ню Орлиънс Tumblr_mgzbzz9f3R1r07qdko8_r1_250
Savannah.
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9695
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

Преди половин година, Ню Орлиънс Empty Re: Преди половин година, Ню Орлиънс

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите