The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП!
Сря Фев 14, 2018 1:26 am by Дастан ибн Фадлан

» Нашият любим спам!
Пон Фев 12, 2018 1:26 am by Кардам

» ВРЪЩАНЕ НА ЛИК!
Сря Фев 07, 2018 9:19 am by Savannah.

» ТЪРСИ СЕ ЕКИП
Сря Яну 31, 2018 9:40 am by Savannah.

» Какво слушам в момента
Вто Яну 30, 2018 8:17 am by Thea O'Konoel.

» Ctrl + V
Вто Яну 30, 2018 8:17 am by Thea O'Konoel.

» Да броим до 4000.
Вто Яну 30, 2018 8:16 am by Thea O'Konoel.

» Промяна на външния вид
Вто Яну 30, 2018 7:53 am by Thea O'Konoel.

» Промяна на името на героя
Вто Яну 30, 2018 7:34 am by Savannah.

Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Вила "Victoria"

Страница 3 от 3 Previous  1, 2, 3

Go down

Вила "Victoria"

Писане by Алекс Клоуд on Сря Юли 02, 2014 10:52 am

First topic message reminder :


avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down


Re: Вила "Victoria"

Писане by Melissa Le'roux. on Пон Юли 07, 2014 11:16 am

Огън.
Това изпепеляващо бедствие, е много опасно. Появяващо се от нищо и никаква искра, то може да обхване безкрайна площ, помитайки всичко след себе си. Още по-страшното за огъня е че веднъж запален и не изгасен навреме, често се превръща в неопитомим пожар. Той е пример за много човешки отношения. Замислете се..
Вие сте мъж, или жена, и в живота ви съществува някой от противоположния пол, който от както се помните е част от живота ви, но никога не е заемал точно онази част от него която ви се е искало. Както и да е .. Отклоняваме се от темата.
Вие с този човек сте двете съставки , нужни за запалването на огъня. Но нещо ви спира да го запалите.. Дали нечии предразсъдъци, или нежелание, или страх, колебливост, има хиляди причини. Но един ден нещо се случва , защото вие вероятно сте прекрачили границите , оставяйки елементите да се смесят и да родят едно малко симпатично пламъче. Първоначално то изглежда, безопасно, не притеснително, и вие даже му се радвате и изпитвате желание да се докосвате до него, а това естествено е възможно само ако прекарвате повече време с въпросния човек.
И вие го правите. Без видима причина, с хиляди обяснения, дори, вие си намирате извинение да сте повече до този човек, колкото и грешно да е, за да поддържате това пламъче. И ви се струва толкова правилно..защото то ви носи топлина и удовлетворение. Но заслепени от тях, вие пропускате една огромна, и много важна подробност. При всяка среща, всеки допир с този , вашия специален човек, пламъкът е растял, на пръв поглед едва доловимо, измамно малко, и в един момент, не след дълго, вие се оказвате изигран от собственото си пламъче, осъзнавайки че не сте го укротили навреме и се е превърнало в пожар, от който вие вече сте част.
И идва един момент в който единствения начин да продължите да съществувате пълноценно е да се стремите още по силно към онзи човек, който някога запали у вас тази превърнала се в опустошителна стихия -искра, защото всяко отдалечаване от него ви се струва като кофа вода, хвърлена по вашия огън.
Такъв беше Кристиан, или поне такъв бе в очите на древната.Не, тя не беше специална за него, и може би той не бе толкова специален за нея, колкото й се струваше.Но винаги толкова изкусителен, упорит, въздействащ, непоколебим и най-вече грешен, забранен. Не беше просто "другата съставка", той беше самият огън. И сякаш съдбата се бе пошегувала, и иронично бе дарила безсмъртното му "аз" с дарбата да си играе с огъня. А в Алена, щом ставаше въпрос за огън и чувства, около Кристиан те често пламтяха. Точно така, точно толкова заблудено, за колкото си говорихме преди малко. Пламъчето й посветено на древния бе растяло с векове, скришно от всички, дори от нея самата, тъй като тя доста дълги години се опитваше да отрича и да духне, угасяйки този грешен пламък.. но всички знаем как действа вятъра на огъня и че единствения постижим ефект от това действие е тотално обратен.
И ето къде се намираше сега. В тази празна стая само с него. На сантиметри от него и начина по който облиза устните си, не й помагаше да задържи приличието си. Първоначално отби въпроса му, но когато той направи заключение относно уж неясните, пределно ясни явно повече на него, причини, за нейното присъствие на това парти, тя се замисли докога ли точно щеше да продължава да го отбива, правейки се на ударена, прикривайки нещо толкова очевидно, че едва ли бе способна да крие.
Доволната му физиономия я накара да се усмихне и някак унесена от топлото му доволно изражение, тя продължи съвсем искрено
- Не, Кристиан, другата причина не просто има общо с теб, другата причина си ти
Всъщност единствената, като се замислим трезво.
-По-скоро трябва да накараш един пожар да утихне - отвърна и на въпроса му и неусетно се наведе към него, привлечена от привлекателните му устни.
avatar
Melissa Le'roux.
mod
mod

Брой мнения : 10452

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Christian Vokill. on Пон Юли 07, 2014 3:27 pm

Живот не чака, момента бяга, а ти трябва да го настигнеш, ако искаш да го почувстваш.
Никога не съм бил от типа хора, които бързат за някъде. Бързат да свършат нещо или да получат нещо. Бързат да изживеят живота си. Защото какъв беше смисълът да пришпорваш обстоятелствата когато имаш цяла вечност, заключена в значението ти на вампир? Нищо нямаше да ти избяга в близкото хилядолетие, не е ли така? Затова аз избирах вариятна, в който спокойно се наслаждавах на самото чакане. Може би бях толкова привлечен от онова хищническо усещане, което получавах докато изчаквах събитията да се случат. Нали се сещате? Да гледаш отстрани, скрит в ъгъла на залата, да наблюдаваш и да се облизваш жадно при вида на жертвата ти без значение метафорично или съвсем буквално. С този тип на живот бях свикнал с годините, а когато всичко се подреждаше по начин, по който съм си го представял повече от дузина пъти... е, тогава беше лесно. Излизах от сянката с високо вдигната глава и арогантно си заграбвах всичко, което си бях заслужил.
Този трик, ако мога така да го нарека, беше действал през всичките тези безкрайно дълги векове, в които все избягвах мислите за русокосата Леро. Но понякога те можеха да покорят със силата си. Слагаха съзнанието ми на колене винаги когато я погледнех. За Бога, нямаше нещо, което да не е перфектно в нея. Всяка мимика, с която лицето й се оживяваше, всеки заговорнически поглед, всяка глъдка плътен сив дим, излизащ от устните й, всичко това си беше цяло изкуство. А иронията, която рядко можех да хвана в крачка? Господи тя направо можеше да накара и най-уравновесеният човек на тази планета да изпусне края на самоконтрола си. С две думи: Изключително секси. През цялото време, сключило началото на нашето приятелство и тя, и аз сме усещали за какво напрежение винаги е ставало на въпрос. От случайния и допир, до погледа, който бива полазен от малки, но подли демончета, разкриващи сцени пълни с пълна и порочна голота, която се появяваше веднага щом затвориш клепачи. Като торнадо, което те засмуква и разкъсва тялото ти на части, захвърлени после на произвола.
Да виждам замислените признаци по лицето на Алена беше някак... привличащо и подканващо. Започваше да ми харесва времето прекарано в наблюдение на реакциите на Древната. И сякаш моментите от тук нататък протекоха не на забавен кадър, а на отделни приближени сцени. Отначало кратката, едва забележима усмивка разтеглила двете крайчета на устните на Алена нагоре. После погледа й, засичащ моя със скоростта и силата на комета - можеше да помете всичко със себе си, после камерата отново се върна на прелестната уста на Алена Леро. Тя се разтвори, а думите, които се изнизаха от там като затворници-бегълци, погалиха слуха ми. Начина, по който вампирката произнесе името ми, накара физиономията ми да омекне малко и да пречупи стъклените прегради, изсичащи лицето ми в гримасата на ловец. Но, ако първото изказване на русокоската ми беше направило впечатление, то второто започна да сгъва съзнанието ми, а накрая го заключи, захвърляйки ключа в бездна, които простосмъртните наричаха "грях", а аз-наслада.
Навеждайки главата си, посрещнах устните й. Честно казано наистина бих искал да ви опиша състоялата се целувка, но речника ми не побираше думи близки по значение на тези, които усещах. Беше бавно, наистина бавно преплитане на онези и без това заплетени в объркаността си изречения и желания, потъпкани винаги от капката останала морал в нас.
Плъзнах езика си по нейния, а после захапах леко долната й устна, отдръпвайки се на сантиметри от лицето й.
- Не умея да го гася... - отдръпнах кичурите руса коса и прошепнах в ухото й, плъзвайки пръстите си от рамото й надолу по ръката. - ...мога единствено да го накарам да те изгори.
Цялата.
Подсъзнанието ми изръмжа доволно.
Ръцете ми бързо се увъртяха около крехкото тяло на Алена, рязко дърпайки я в скута ми. Веднага я целунах. Жадно, безпощадно, искащо, нуждаещо се, имащо. Устните ми покоряваха нейните, езика ми търсеше нейния, докато едната ми длан устремено се изкачваше по дългите бедра на Древната. Плата на роклята беше толкова ефирен, че усещах през него как докоснатата от мен кожа, реагираше на допира ми-настръхвайки.
Обаче сега аз, не просто бях настигнал този момент. Сега го притежавах и той беше този, който трябваше да ме настига.
avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Melissa Le'roux. on Чет Юли 10, 2014 11:39 am

Things have a way of changing somehow...
from what you want them to be.

Неочаквано.   Наистина ли Кристиан го направи? Наистина ли бе впил устни в нейните? Цялото й същество не можеше да реагира, да проумее че това реално се случваше. В интерес на истината древната не бе очаквала нещо подобно от него тази вечер. Хиляди пъти им се бе случвало да се озовават някъде, заедно, дори само двамата и винаги от както се помнеше, срещите или неочакваните им засичания се провеждаха с напрежение, недомлъвки или намеци, които отиваха разпределени от двете страни в кутии с надпис "Знаеш че това е всичко, което ще получиш от мен" . Затова и случващото се беше малко шокиращо за Алена. Не че имаше много възможност да мисли трезво в момента.
Just when you think you know
what you need now... it's still seems incomplete.
Желано.   Неочаквано или не, тя бе си го представяла с години, ако трябва да сме точни.. още от онази дълга вечер в която се запознаха, от момента в който свършиха прекрасния си танц и бяха останали на дансинга сами, на същите милиметри един от друг, на които се намираха и преди секунди. Желанието й бе уж неангажиращо, не като цел или нещо, което искаше с цената на всичко, но като нещо явно достатъчно важно, за да се появява в сънищата й неведнъж. От цялото това убеждение, че не бива да го прави, че не бива да се докосва до него заради сестра си, самият й копнеж бе нараснал неузнаваемо, тръпката бе станала по-силна.
You wanna show me, what i've never seen...
but i want to see more.

Нужно. Точно затова й бе толкова нужно да го направи. Да се отдаде на тази своя нужда, да направи това което й се иска, без да се съобразява с каквото и да било. Искаше да получи това, което бе желала толкова много време, което бе я карало да тръпне в присъствието на очарователния Вокил, това което бе задържало пламъка у нея през тези дълги години, искаше него. Искаше усмивката му да има една причина - нейното присъствие, прекрасните му очи да се взират само в нея, да знае че омайващите му думи са адресирани само към нея. Въпреки че го познаваше почти отлично, искаше да го опознае от друга, съвсем различна страна. Искаше да вижда красивото му лице с онези топли черти, появили се след като изрече името му, а не постоянно с онези хишнически и студени .
You wanna take me, where i've never been...
but i've been there before!
Ненаситно. Познаваше сама себе си. Знаеше в каква посока щяха да тръгнат нещата, ако тя толкова лекомислено погледнеше над тях, и продължи този момент, тази вечер. Алена не бе от хората, които се примиряваха с малко, в природата й бе да буде ненаситна. Щеше да изпадне в една бездна на увлечение, а тя е била в нея преди. Няколко пъти. Тази бездънна, злокобна, яма, без изход и светлина, на която бе затворница два пъти. Бе я докарвала от леко увлечение до главоломни чувства, тежки, оковаващия я, притискащи я в дъното, а ако не искаше нещо на този свят повече от всичко, то беше да не се връща там.
I can make things better,
if you just close your eyes!
Грешно. Само ако за момент помислеше, щеше да осъзна колко много би съсипало това връзката със сестра й.. Колко ужасно би изглеждало в чуждите очи. Тези мисли някак си, заедно с морала й се бяха изпарили в момента, в който Вокил, бе прокарал пръсти през косата й и я бе оплел в мрежата си на властно, безкомпромисно желание. От онзи момент нататък тя бе затворила очи за тази оплетена ситуация, за последствията и всичко друго което не носеше името Кристиан.
And you will see things clearer
this could be our night!
Побъркващо. Устните му, впити в нейните, езикът му, облизващ ги и леката захапка, която накара по тялото й да премине побъркваща тръпка, пръстите му, прокарани през косата й, и думите му.. ах, тези думи. Те я подлудиха. Как можеше съвсем прости думи, така греховно подредени, изречени с неговия сладостен глас, да й действат така?! Не беше честно. Да я изгори цялата?
So let's just stay here together for now...
we'll take things as they come!
No need to try and think through it somehow,
just let it all come undone
Изкушение. Това беше той. От главата до петите. Неочаквано, желано, нужно, ненаситно, грешно, побъркващо изкушение. Което не шепнеше, а крещеше насреща й. "Отдай се". А тя стоеше там, продължавайки момента, все още ненаясно със себе си докъде бе готова или докъде трябваше да стигне.
'Cause you and me, we could be,
you make me feel so complete!
Вокил дръпна Алена в скута си и я притисна. Нито един не позволяваше на устните си да изпуснат и за секунда тези на другия. Кристиан прокарваше ръката си по меката кожа на древната, а тя под напрежението събрано у нея, настръхваше и леко потреперваше. Русокоската прокара пръсти през косата му и леко я дръпна назад, отдръпвайки го за секунди от себе си, откривайки на показ врата му и се усмихна едва доловимо когато забеляза тежкото дишане на древния. Наведе се леко, съвсем близо до ключицата му и прокара езика си по врата му, чак нагоре до челюстта му, стигайки дотам се отклони.
- Добре, Кристиан, нека приемем че ще ме имаш.. - прошепна му тя тихичко през няколко целувки, които остави по ръба на челюстта му - .. и после какво? - попита го, като дъха й се разби в леко отворените му устни. Искаше го безумно много.. Но дали щеше да поеме този риск, вече не бе онова малко момиченце, увлечено до такава степен, че заради една такава случка да забрави всичко и всеки.
avatar
Melissa Le'roux.
mod
mod

Брой мнения : 10452

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Christian Vokill. on Чет Юли 10, 2014 4:20 pm

Затворете очите си за секунда.
Наистина го направете.
Всичко е черно, затова трябва да използвате малко от въображението си. Така, нека вместо тъмница, пред погледа Ви се изпише като с магия една картина, с рамка и всичките останали глупости. Обаче за момента картината не беше довършена, платното гледаше с девствените си бели късчета. И нека си изберем цвят за всяко чувство. Нека черното бъде гневът, червеното-секса, синьото-спокойствието. А всеки от тези три основни цвята си имаше отенъци и сенки, ако искате ги наречете. Забавното беше, че на моето платно единствено два цвята съществуваха, без никакви нюанса. Черно и червено. Преплетени, затрупани от количества един от друг, борещи се, каращи ръцете ми да изтръпват от напрежение, което ми бе вкарано на големи дози.
Търпението ми беше просто като бомба със закъснител. Много тънък закъснител.
Усещането беше вдъхновяващо, поглъщащо и съживяващо. Караше клетките ти да се свиват в сладка агония, а после да се протягат, изпълвайки те със задоволство и живот. Вдъхновяваше мозъка ми да привключи на една специална станция, на която от доста време не се бях включвал. Караше ме, просто да се отпусна и да се насладя на изкушението наречено Алена Леро. Грация, сексапил и съблазън. Тази вечер Дяволът носеше къса бяла рокля, а за момента тялото му се намираше в скута ми. Беше безупречно красив демон, с лице на кротко ангелче, но очи развеждащите до Ада и обратно. А по-често те оставяха в Ада, забравяйки за теб. Чувството да докосвам Древната беше пъглъщащо, засмукваше ме в една друга паралелна Вселена където всичко беше по-различно. Устните й ме караха да губя нишката на философията си, да се погубвам в собствения си лабиринт на смислени действия и понятия. Беше съживяващо... да, по дяволите, толкова, че се разпростираше по вените ми по-бързо и от наркотик, разтуптяваше сърцето ми, слагаше заглушителна тапа на мозъка ми. И така не мислих за нищо, освен за палавия й език, закачащ се с моя в момента.
Алена оставаше следи след себе си, горещи, парещи, прогарящи. Cещате се-от онези, чиито отпечатъци белязваха душите на поети, художници, музиканти, с една дума: гении, сътворили творби за музите си. Стихове, картини и изпълнения, които покоряваха света с истинската страст, обхващата четящото съзнание. Но това се получаваше едва след тяхната липса, за да може въпросния творец да получи мислите си обратно, иначе се губеше в едносмислените си изречения и опити, завършващи по един и същ начин, със същата структура.
Китайски свитък с начало, ала без край, изписан в сексуалността и привличането за две съвършени тела.
Такова привличане, което издърпваше насила въздуха от белите дробове, качваше адреналина на сто и просто те караше да искаш още и още... и още...
Тънките й пръсти преминаха през косата ми, а аз понечих да я целуна отново, за да задоволя първичноста си, но тя реши да ме подразни по най-сладкия начин, ускоряващ веднага темпто на пулса ми. Притворих клепачи, издишах тежко, опитвайки се да се взема в ръце под усещането на езика на вампирката, плъзнат по мен. Най-накрая отпуснах тялото си под нейното, оставяйки се да се насладя. После чух прелъстителния й глас, отново назовавайки името ми. Облизах жадно устни, захапах ги измъчено и я погледнах в същия дух.
- Това Ви е проблемът на всички. - отпуснах глава на дивана, а после я върнах в старото си положение, за да погледна Алена раздразнено. - Всички чакате това голямо и глупаво "после", гонете измислините последици, вместо да живеете за момента.
Отначало гласът ми звучеше раздразнено, но при следващите ми думи, отново омекна:
- Точно този момент, в който усещам как тялото ти реагира на моето когато го докосвам... - приближих устните си към нейните бавно, продължавайки да я гледам право в дълбоките очи. - ...когато чувствам как потрепваш когато те целувам...
Един нищожен милиметър разделяше устите ни, когато тя се дръпна назад, избягвайки ласката ми. Зашеметен премигнах объркано няколко пъти, търсейки отговора в очите й. Ала такъв нямаше. В ирисите ми обърканост и шок замразяваха до преди малко горящия син свят. Целия ефект, който Алена бе постигнала върху мен си отиваше по дяволите, старото ми аз се връщаше.
Подсъзнанието ми се изправи от пода, изтърси прахта от себе си и изръмжа горделиво, напрягайки всеки един мускул намиращ се в тялото ми. След това ръцете ми моментално замръзнаха, отпуснаха се отстрани на кожения диван, отдалечавайки се максимално от бедрата й. Миг по-късно тя се изправи и мълчаливо излезна от стаята. Без нито една проклета дума, по дяволите!
Помните ли мисълта ми за очите на Алена? Да, със сигурност тази вечер, красавицата щеше да ме остави там, без да си прави труда да ме връща обратно.
В живота срещаш хора, с които съдбата просто не споделя едно мнение за Вас. И много често се случва, въпреки видимата нужда от другия, просто да не се докосваш до него. Не е позволено.
Не е по правилата.


Последната промяна е направена от Кристиан Вокил на Пет Юли 18, 2014 6:19 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Гост on Пет Юли 18, 2014 9:26 am

Отворете очите си.
Наистина го направете.
Трудно е,нали? Трудно е да видиш истината, когато лъжата играе пиеса от Хамлет пред очите ти дяволски добре. Толкова си запленен,толкова надълбоко си нагазил в блатото,толкова силно е вързана превръзката на очите ти,че не виждаш нищо. Опиянен си. Опиянен от сладкия мирис на измамата, на глупавото въображение,на това, което искаш,а не на това, което си. Какво си всъщност? Обзалагам се,че сега размърда гънките на сивото си вещество и мислите започнаха да препускат в главата ти,както коне на състезание. И се объркваш толкова,че накрая получаваш главоболие и спираш да мислиш за това или поне се опитваш. Обаче този въпрос не спира да те преследва,преследва те, когато се храниш, когато гледаш телевизия,когато си с приятели,когато си тъжен, когато си весел,когато спиш,когато дишаш. Какво си ти? Какво искаш да бъдеш и колко силно е желанието ти? Дали си онзи дебелак в ъгъла,седящ на канапето с празен поглед,който отвращава теб самия,дали си онази на върха,самотният вълк,дали си онзи човек, който си скъсва з*дника от работа и пак остава неоценен? Дали си онзи, който е готов на всичко за пари и власт?Какво си ти? Човек или чудовище? Или пък си невидимия. Онзи, който наблюдава,който е като призрак,незабележим,прозрачен,празен,разкъсан,непредсказуем. Е, ако си от последния тип си най-опасен. Тихите води били най-дълбоки. И е така. Какво можеш да очакваш от човек като теб? Не знаеш. И именно това плаши останалите. Плаши ги и ги заинтригува. Но разбира се, ти си твърде блед,твърде..никакъв,за да се опитат да достигнат до теб,да те опознаят. Но ти ги опознаваш,напипваш слабите им места,докосваш ги само с погледа си,който те дори не усещат. Наблюдаваш. Искрено ти се възхищавам. Можеш да станеш всичко.Имаш толкова спокойствие в себе си..сякаш милион души са загинали в теб.Спокойствие.Кой го притежава в днешно време,кой го е притежавал някога? Браво,приятелю.Успя да заблудиш всички, но успя ли да заблудиш себе си? Или онзи въпрос тайничко отваря вратата на съзнанието ти отново всяка вечер и кара сърцето ти да спира? Да се гърчиш безпомощен в леглото,да си в състояние на агония.И защо? Заради себе си,драги. Заради това,което си.
Теа.
Теа отдавна бе забравила каква е била,знаеше единствено коя е сега. В този момент,в тази секунда. И в тази секунда тя бе един хищник, който примамваше жертвата си. Не чакаше правилния момент,тя го създаваше. Такива въпроси не я измъчваха. И Слава Богу. Аз не бих си представил О'Конъл в такова състояние,просто не й отиваше. Когато бе човек,да,но сега..сега не. Сега тя бе всичко което си поискаше. Сменяше маска след маска ежедневно,но никога не изменяше на едно нещо. На истината. Иронично,нали? О'Конъл най ненавиждаше лъжата. Мразеше да лъже и да бъде лъгана. Защо ли? Зашото,ако лъжеше някого то тя го подценяваше,правеше го на глупак,а лъжеха ли нея,нея правеха на глупачка,което определено бе начин Теа да се разгневи.Кръв.Много кръв...наситена,опияняваща,съблазняваща...това бе една малка част от последиците след една разгневена Феа. Какво можееешшше да разкаже за себббе си? Да каже,че произлиза от една от най-известнтие и богати фамилии във времето,в което беше родена,да каже,че през всичките си години бе преследвана от сянката на миналото си,преследвана от времето може би? Да каже,че онзи мъж горе,седящ напълно отпуснал тялото си на креслото,което можеше да види през прозореца, бе виновникът за това тя да е вампир, да разкаже за двамата си братя, за които би убила и себе си? Какво? Изборът бе изцяло нейн. Животът й за пореден пппът мина като на лента пред нея и тя се спря на едно нещо. На настоящщщето.  Не на миналото,не на бъдещето,а на точно този момент.
-Ще ти разкажа за това,което се случва сега. Ще ти разкажа за желанията на Теа О'Конъл.
Поде бавно като погледът й толкова силно се бе впил в този на брюнетката,че изглеждаше така сякаш й причинява болка.
-Сега сме на място съвсем обикновено,пълно с мъртви души.И ти,мила моя,си едно изключение.Изключение,което привлече вниманието ми. Ще ме помислиш за откачена,навярно,но искам те целуна. И не,не само това. Искам да разходя ръцете си по всяка една част от тялото ти. И защо? Защото си жива и това е интересното. Все още се опитваш да се бориш.Поздравления,няма да гася огъня ти. И защо не ти разказвам за миналото си? Защото е минало,защото няма място в този момент сега.Аз съм това,което съм,а в момента съм изкушена.
Завърши Теа,стисна челстта си,а меките й устни се събраха.
-Разкажи ми за себе си,Кристин.
Погледът й затегна още повече хватката си. Подтикваше я,предизвикваше я,искаше да се разгърне пред очите й. Да види коя бе тя всъщност. Искаше да види цвета на очите й.
В живота срещаш хора, които ти спират дъха.Вземат го и никога не ти го връщат. Вдъхновяват те,изкарват най-доброто и най-лошото от теб. Контролират те,имат ума ти. А имат ли него,имат всичко.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Кристин Рейнс on Пет Юли 18, 2014 6:09 pm

Стоях вцепенена след думите на красивата брюнетка, която стоеше пред мен в заобграждащата ни вода, която си просто си, нямаше никакво движение, дори не се размърда, когато духна лек ветрец.Водата все още беше с нормалната си температура, но имах чувството, че изведнъж стана толкова гореща, че чак можех да се опаря. В съзнанието ми изникнаха какви ли не мисли. Мисли, които заемаха цялото пространство в мозъка ми, мисли които не трябваше да ги има. Не трябваше да усещам притеснение, не трябваше да чувствам това, което чувствах в момента. Но тя беше права.Всичко, което каза тя каза беше толкова немислимо вярно, но и толкова грешно за мен. Аз не бях такъв тип човек,но.. да..вече не съм човек. От другата страна на хранителната верига се намирах, дори да се борех, понякога надделявах над човечността си, но не и сега, впуснах се просто в момента.В желанията си.
Малък поход.
Поход. Отново ме теглеше в забвение, откъдето нямаше никакво измъкване или поне не беше толкова лесно, колкото си мислеха хората, които не бяха го изпитвали.Но едва ли би имал такъв човек.Човек, който да не иска да се впусне ейтака в неизвестното, в неочакваното, в новото. Да усещаш тръпката и удоволствието от това, че правиш нещо ново. Нещо забранено. Нещо толкова едновременно сладко, но и с доза горчивина по повърхността.
Но не ме интересуваше, твърде много неща изгубих за целия си живот като човек, а сега и като на вампир. Беше ми писнало, от всичко и всички. А и едва ли на някой му пукаше аз как съм и как преживявам всичко. Никой не мислеше за мен, както аз исках.Никой не се поинтересува от живота ми, като тази вампирка, може би просто се приспособяваше към ситуацията, а може би наистина искаше да узнае нещо повече за мен, но нямаше да получи този шанс. Достатъчно бях искала да разкажа за живота си и никой да не ме чуваше, сега беше ред на ново начало, нов начин по който да живея живота си.
Всичко ме болеше, заради скръбта, която изпитвах, но за части от секундата загърбих това чувство и се отдадох на новото. Като доза адреналин се вля в мен, всичко в мен започна да гори, сетивата ми изгаряха от желание. От желание, за нежния допир на това създание пред мен. Бях и достатъчно пияна, за да не ми пука особено какво правя, затова просто леко се пристъпих в басейна към нея, скъсих разстоянието ни максимално, погледнах я само веднъж. В следващия момент бях прокарала ръка около тила и и прихващах леко от косата, а другата ми ръка се с леки и едва доловими движения се увиха около кръста й, като здраво я притиснах към себе си. Устните ни се долепиха, но нито една не смееше да направи каквато и да е първа крачка, но мисля, че аз достатъчно и направих с тези свои действия, но реших да докарам всичко до край, пък и тя сама каза, че иска да усети всичко това.
Последва целувка. Бавна, изгаряща, желана, преливаща от емоции и емоции, но и някак си плаха само по себе си.Готови да избухнем все един момент, като бомба със закъснител. И ние току що бяхме скъсали предпазителя и всеки момент се очакваше избухването на буря от желания и емоции.Безброй желания, които тепърва можехме да осъществим, все едно ток преминаваше през тялото ми това ми харесваше. Нивото на желание у мен се покачваше с всяка изминала секунда, просто исках да опитам още и още от нея. Беше нещото от, което имах нужда. Нещо ново, нещо забранено, нещо, което нямаше логика, но дори и не ме интересуваше, просто се наслаждавах на момента, който имах и който дълго щях да помня.
Сграбчих я и за част от секундата бяхме в единия ъгъл на големия басейн във вилата. Знаех, че след тази целувка, тя ще иска още и още, а аз зашарих с пръсти по тялото й, пръстите ми обиколиха всяка една част от тялото и, но без да се спират никъде. Просто трябваше да усети меката, копринена кожа на момичето.И последва нова вълна от мисли, които ме заляха в този момент, че не е правилно, че не трябва да съм тук, така, с нея, но всичко отвътре противоречеше на това, което мозъка искаше да ми каже. Заинатих се и набързо де отказах и от тези си мисли. Странно, прекалено много, мислех, обмислях, премислях, все мисля, мисля, мисля.. и точно в този момент всичко свърши отдадох се напълно и изцяло на желанията си. Отново я целунах.




You can try to run away, we`ve got to save desire
If this thing is meant to be
just let your spirit free

avatar
Кристин Рейнс
mod
mod

Брой мнения : 25751

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Cadis Etrama Di Raizel on Нед Юли 20, 2014 3:20 pm



Водени от капризния повей на вятъра, древният и неговата малка сладка, леко капризна принцеска, която си беше намерил на плажа, опитваща се да сложи край на живота си, пристигнаха пред въпросното имение, където както Дрейв сам се изрази, най-якото парти щяло да буде тук, тази нощ. „Е миличка, мисля че доста закъсняхме заради твоите капризи през цялото това време, но бих казъл че съм впечатлен от нещата които малката ти душичка сътвори докато те водех насам, разбира се не по твое желание.” усмихна се дяволито Дрейвън или по-скоро Ерен... Както той й се бе представил.

Нова крачка! Фигурите на двамата влязоха в имението, а за свръхестествения, разбира се ,купона започна още от входа, когато той допря своето тяло до първата полугола мацка, която съзря, момичето се разхождаше с питиенца, освен това тялото и бе 70% вода, а дреив бе жаден. Той много добре виждаше следите от вампирски зъбки по нейното крехко вратле и именно това го караше да опита сладнивакия вкус на плътта й. „Ела тук зайченце” рече той хипнотизирайки я и хоп, неговата сладка плячка заподскача към фигурата на древния, когато той мигновенно захапа нежната й кожа, отпивайки няколко глътки. „Виж ти виж ти... тази мацка е била доста обиграна, чак усещам примеса на нещо... по-скоро дрогиращо в къвта й, кой ли бе този маняк... музика.” прошепна Дрейвън, когато набързо закова влиятелния си поглед в ДЖ-я въздействайки и на него да смени това което така отекчено кънтеше, превръщайки го в нещо по свой вкус, надявайки се, че на всички ще им хареса, особено на сладката принцеска, която стоеше точно до Дрейвън, хипнотизирана.

Той се обърна кум нея, а пъргавите му пръсти я грабнаха, провирайки се под дрехите й, бавно разкопчавайки сутиена й, докато самият той страстно я целуна, споделяйки сладникавия вкус на нещо, опияняващо и кръвта, която току що си бе набавил от момичето. „Това няма да ти трябва за вечерта.” прошепна й той нежно на ушенце, захвърляйки сутиена й на земята.
avatar
Cadis Etrama Di Raizel
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 101

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Ewa Green on Нед Юли 20, 2014 3:30 pm


Момичето се чудеше какво се случва с нея.Чувстваше се спокойна до него, сякаш не беше с непознат, а с някого, когото познаваше от много години, но когато той се опита да я завлече до партито, момичето категорично заяви, че няма желание да ходи на този купон, ако ще и най-якото парти на века да е.Ерен обаче не приемаше „не” за отговор.Той я хвана за ръка и буквално я завлече до къщата, а Ев се държеше като малко дете, тръшкаше се, отскубваше се и побягваше, но той без усилия я хващаше.След голямо дърпане и гонене най-накрая се озоваха пред въпросната къща.Ерен влезе в къщата се едно беше негова собственост и се огледа.Видя някакво момиче и я повика.Ев реши, че това е моментът, в който можеше да се махне от това място.Като видя какво прави Ерен с бедното момиче, кръвта й се смрази от страх й ужас.Какво беше това дяволско и извратено място, на което беше попаднала.Тя направи няколко крачки към вратата, тъкмо щеше да прекрачи прага, когато музиката се смени.В същият момент някой я дръпна.О, не той беше приключил с онова момиче и Ева усети, че сега беше нейн ред.Чудеше се какво ли щеше да й причини, дали щеше да изпие кръвта й до последната глътка.Тя вдигна поглед към очите му.Искаше да посрещне смъртта в очите, а в този момент той беше олицетворение на Дявола.Това което последва обаче, още повече обърка момичето, вместо устните му да се впият във врата й и зъбите му да разкъсат нежната плът, той я целуна прокарвайки ръце под блузата й.След страстната целувка Ева отново го погледна и видя как сутиена й се озова на земята.Очите й се разшириха от ужас, защото знаеше, че вечерта и забавата за него едва сега започват.


Последната промяна е направена от Ewa Green на Вто Авг 12, 2014 4:07 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Ewa Green
Човек
Човек

Брой мнения : 321

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Amelia Shepherd. ♠ on Вто Юли 29, 2014 5:07 pm

Нека за миг затворим очи и си представим, че нищо от случилото се тази вечер не се бе случилоло все още и можем да променим някой събити.я Представете си, че влизате отново през врата, забелязвате обзавеждането и гостите за първи път, поръчвате първото си пити,е вечерта е нормална, докато не стигаме до онзи момент. Моментът, в който бе умряла. Всичко започваше от там, нали? Не моментът, в който бе проговорила и се бе изправила пред Древните, а моментът, в който един от двамата я бе убил, всичко започваше от там. Опитайте се да си представите поне за момент, че вечерта се бе развила по друг начин, но не можете, нали? Вече се бяха случили прекалено много неща, които трудно щяха да бъдат забравени от присъстващите на партито, а още по-трудно от жертвите на двамата обезумели вампири. Нещо в нея се бе пречупило в онзи момент и не бе само вратът й, нещо дълбоко в нея се бе пречупило и го чувстваше в душата си като празнина, която никога нямаше да може да запълни. Не осъзнаваше, че вече не е човек, че бе отишла в Ада, бе се срещнала със самия Дявол, а сега отново бе тук и щеше да се намеси отново във враждата между двамата вампири и онези, които бяхо достатъчно смели, за да им се противопоставят. Да не би да си бе изгубила ума? Д,а донякъде бе така, ако можеше да разсъждава трезво вероятно никога дори не си бе помислила да им помага, но едно тихо гласче в главата й нашепваше "Направи го, Лия. Направи го." и тя бе неспособна да му се противопостави. Истината бе, че тя искаше да участва в тази малка война, която се разиграваше под покрива на огромната къща, затова и не можеше да си тръгне или да стой кротко докато една от страните не успее да се справи да с другата. Мястото й бе на сцената заедно с вампирите колкото и кръвожадни и жестоки да бяха. Може би той щеше да я убие отново, може би този път щеше да я накара сама да пожелае смъртта си, но не се интересуваше, искаше да бъде част от всичко това. През целия си живот се бе чувствала слаба и незначителна и ако не можеше да ги победи сама, а това определено бе така, можеше поне да сподели победата им нали?
- Трябва да говоря с теб. - погледа й срещна този на блондинката само за няколко секунди, след което бе отклонен настрани и се плъзна като покривало из залата, спирайки се за по няколко секунди на лицата на гостите.
- Не тук. - обърна й гръб и тръгна по коридора, но усетила, че момичето не я следва се обърна и отново впери поглед в нея за миг. Защо изобщо правеше това? Не виждаше какво ще спечели с действията си, но въпреки това го правеше, сякаш бе кукла на конци и някой друг управляваше действията й. Това не й харесваше. Не искаше да мисли за себе си сякаш е нечия марионетка, въпреки че в момента тя бе точно това - марионетка в ръцете на по-силните и вероятно тяхна бъдеща жертва, но какво значение имаше? Вече бе умряла веднъж и ако до преди няколко минути се бе радвала, че е жива сега не й изглеждаше толкова зле да бъде мъртва. Всичко щеше да бъде толкова по-лесна ако просто изчезнеше от този свят.
- Последвай ме. - този път гласът й бе заповеднически. Ядосана, леко пияна след голямото количество алкохол, което бе поела след като се събуди и все още неспособна да разбере случващото се напълно, тя тръгна по коридора следвана от блондинката, знаейки че е напът да направи голяма грешка. Но не я бе грижа.
avatar
Amelia Shepherd. ♠
Ангел.
Ангел.

Брой мнения : 1992
Рожден Ден : 25.06.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 3 от 3 Previous  1, 2, 3

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите