The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Потребители Vs. Администратори/Модератори
Yesterday at 5:16 pm by Дастан ибн Фадлан

» Промяна на името на героя
Нед Май 13, 2018 7:52 am by Thea O'Konoel.

» Да броим до 4000.
Вто Май 08, 2018 12:21 am by Кардам

» Търся си /gif/
Сря Май 02, 2018 12:06 am by Cher Night

» Нашият любим спам!
Сря Апр 18, 2018 5:07 am by Кристин Рейнс

» Другарче за РП!
Пон Апр 16, 2018 1:13 pm by Кардам

» Игра с думи
Съб Апр 14, 2018 6:52 am by Кардам

» Вила "Vokill"
Пет Апр 06, 2018 8:48 am by Christian Vokill.

» Въпроси
Нед Апр 01, 2018 4:00 pm by Thea O'Konoel.

Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 10 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Вила "Victoria"

Страница 2 от 3 Previous  1, 2, 3  Next

Go down

Вила "Victoria"

Писане by Алекс Клоуд on Сря Юли 02, 2014 10:52 am

First topic message reminder :


avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down


Re: Вила "Victoria"

Писане by Christian Vokill. on Пет Юли 04, 2014 4:31 pm

Жени. За Бога тази кратка и проста дума причиняваше не спорове, а истински войни. Красиви, умни, иронични, величествени, измамни, опияняващи, водещи ни до края на скалата и после просто ни оставяха да си мислим, че ние сме виновни за всичко. Това бяха най-нежните и обаятелни създания на тази планета, но и най-коварните и интелигентни такива. Докато нашите мозъци вървяха правилинейно, тяхните кръжаха по необятен брой пътища, всеки с различен край, всеки с различна емоция и всеки кой знае колко по-брилянтен от предишния. Но върпеки факта, че си приличаха основно се разделяха на две групи. Едните: които ти взимаха дъха, другите: които не помниш имената им не само на сутринта, но и пет минути след като си се запознал с тях.
Това бяха те, а как да не си заслепен от тях? Всяка носише различно лице, различни истории със себе си, дори различни имена, но всички си приличаха по едно, а именно лекотата. Капка сладък парфюм, който омайваше главата ми, красиви очи, които поглъщаха погледа ми, а устните... не знаех дори как да опише леко розовия им апетитен вид. Нали ви казвам, бяха като магия. Теа беше като видение. С нея не знаех къде ми се разпростира онази невидима граница, която спазвах с вампирите, които бях създал.
От малката ми почерпка с кокаиновата кръв на стриптизьорката, главата ми започваше да се изчиства, а това изостряше преценката ми, сетивата заедно с нея. Усещах натрупващото се напрежение между мен и О'Конъл затова се наклоних леко към нея, след настаняването й и думите.
- Все някога ще успееш да го направиш. - намигнах й игриво и тръгнах да я целувам.
Тогава телефона ми започна да вибрира силно, а аз изръмжах тихо. Изкарах го припряно от джоба на черния си панталон и когато видях съобщение от Алекс да се кача на горният етаж, просто стиснах челюст. Клоуд... точно сега ли? Питах се на ума си, ставайки от дивана.
- По-късно ще продължим, трябва да се кача до горе.
Извиних й се с поглед, а после когато видях, че идва с мен я изчаках да тръгнем заедно. Само след минута се намирахме на горният етаж, а когато видях брат й, казах на Теа да ме изчака на бара.
- Дори като те няма, пазиш сестра ти... - шегувито му казах, клатейки глава уж ядосано. - Кажи, какво има, че да не може да изчака..
Разбира се че не му бях ядосан, как да се сърдя на най-добрия си приятел?
avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Chaos. on Пет Юли 04, 2014 4:46 pm

Амброзия, значи. С лекота можеше да я изимитира, тъй като Хаос беше съвсем наясно какво представляваше; все пак, ако някой разбереше кой е в действителност, щеше да остане с впечатлението, че е по-наясно с боговете от който и да е било друг. (Но тук, драги читателю, трябваше да се поясни, че това 'наясно' включваше привичките и навиците им, не същността им.)
Вместо това реши да се направи на тъпо същество; появата на вещество, което се предполагаше, че не съществува наистина, нямаше да допринесе много за развитието на действието. Затова погледът на Хаос се закова в момичето полуучудено, полуобъркано.
- Не мисля, че има такова нещо в менюто. - изговори думите бавно, замислено, сякаш ги претегляше върху езика си; за миг си помисли дали да не изрече думата буква по буква, ала това вече щеше да бъде прекалено.
Попита я за името му. Ах, сега какво да си избере? Саманта звучеше прекалено банално, Ирма пък навяваше мисли за нещо помпозно. Притвори клепачи и накрая изрече:
- Рейчъл. - протегна ръката си, би трябвало да се очаква здрависване, но то не последва, затова няколко секунди по-късно Хаос я прибра. Направи се на сконфузен; играеше си ролята перфектно - представителка на персонала, която не обичаше да притеснява гостите, а ето, че бе направила грешка и то каква - бе заговорила един от присъстващите. Защо да не се направеха още няколко грешки?
Втъкна кичур коса зад ухото си и попита събеседничката си:
- Да ви разведа наоколо? Със сигурност ще се уверите, че вилата е огромна и съдържа немалко стаи за забавление. - На Хаос му се стори, че може би прекалява с равнодушието. Огледа се наоколо, изкашля се и продължи. - Извинете, че ви питам, но не изглеждате да сте в много добри отношения с организаторите?
Пускайки намека, че разговорът й от преди малко май бе подслушан, ролята на 'съчувстващ персонал' се оформяше с всяка изминала секунда. Дали щеше да има гняв от страна на присъстващата? Или щеше да се направи, че подобен разговор не се е провел изобщо? Предстоеше да разберем.
avatar
Chaos.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 12365

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Алекс Клоуд on Пет Юли 04, 2014 4:48 pm

Начинът, по който Доун и Алис си хихикаха ми харесваше. Харесвах да създавам смут сред жените, да ги карам да се срамуват и подсмихват една на друга. Имах голямо самочувствие и не само мое мнение бе, че бе напълно покрито. Разговорът ни тъкмо започна, когато блондинка ни прекъсна. Блондинка, която малко по-рано бях забелязал, но не и поздравил. Изненада ме това, че дойде за да поиска компанията ми, прекъсвайки разговора ми с двете момичета. Подсмихнах се самодоволно и добавих
 - Така е Алис, нямаше ме за около година, но реших да се завърна. Какво представлява Мистик Фолс без мен? Мисля, че всички знаем отговорът на този въпрос. Връщам се след малко. 
 Изправих се, кимнах игриво на Доун и хванах ръката на Кристин, повеждайки я извън залата, в която се намираше бара. Излязохме в антрето, където нямаше врати, но нямаше и никой друг, който да прекъсва разговора ни поне за сега. Можеше да се усети промяната, която е настъпила след промяната й от човек във вампир. Спомнях си добре колко срамежлива бе като човек, а сега бе напълно различно. Така бяха вампирите, нагли същества, за които "срам" бе непознато понятие.
 - Не мисли, че не съм те забелязал, Кристин. Макар и вече да не си човек съм се хранил толкова много от теб, че мога да те подуша от километри. За съжаление обаче сега ме чакат някои важни задачи, които трябва да свърша и ще оставим разговорът ни за друг път. Намери си компания и се забавлявай, докато можеш. - към края на думите ми вече не звучах толкова весел, тъй като погледнах часовника си и реших, че е време да действам. Нямаше защо да чакам партито да свършва, щях да покажа на всички кой съм, какво искам и в какво съм се превърнал. Обърнах се и тръгнах с бърза крачка обратно към бара, като междувременно пишех текстово съобщение на телефона на Кристиан, което гласеше да ме изчака на горния етаж. Побързах да намеря Ася, хванах я грубо за ръката и я издърпах към себе си, отделяйки я от компанията, която си беше намерила.
 - Виждам, че си си намерила приятел за по чашка, но ще трябва да довършите сладката приказка, която сте подхванали друг път. Погрижи се до няколко минути вратите на къщата да бъдат запечатани и всеки, влязъл тук да не може да излезе докато не ти кажа.
 Това бяха нарежданията ми към нея. Нали тя точно това искаше? Да има минимална намеса от нейна страна и аз да свърша мръсната работа? Нямах проблем с това и въпреки, че не го беше казала, знаех, че го мисли. След секунда се озовах на горния етаж в стаята, в която Вокил вече ме чакаше. Явно бях прекъснал някой интимен момент между него и сестра ми, щях да му се реванширам друг път.
 - Съжалявам, приятелю. Имам някои идеи за тази вечер, които искам да ти ги споделя и смятам, че ще ти харесат. Възнамерявам да вкарам ред този град. Знаеш за това, в което се превърнах през последната половин година, но не знаеш и целта на целият този ритуал. Ася направи тази магия, за да бъда неуязвим. Виждам пламъка в очите ти и предполагам, че знам какъв ще е отговорът ти, но все пак ще те попитам. Ще застанеш ли рамо до рамо с мен и двамата да завладеем този град. Представи си само какво ще се случи... Всички ще изпълняват нашите заповеди, няма да има повече тази анархия. Ще им го заявим сега, без да губим време. В момента Ася прави запечатващо заклинание и никой няма да може да напусне къщата. Ако някой посмее да се опълчи ще разбере какво е да изпиташ гнева на Вокил и Алекс Клоуд. С мен ли си, братко? - завърших речта си, подавайки ръката си в изчакване на неговият отговор.
avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Savannah. on Пет Юли 04, 2014 5:11 pm

Точно когато си мислех, че в крайна сметка си бях намерила приятел с който да споделя по едно питие и да разменим и някоя приказка ето, че АЛекс се намесва по възможно най- нелепия начин. Чудесно, просто чудесно. Явно тази вечер беше решил да ме тормози на пълно, ето, че достигнах в момента в който се чудех дали не можех просто да избера някое колибри което да превърна в Древен, то поне щеше да е послушно, да не ме занимава, да не подхвърля коментари и да има хубава опашка, Алекс не притежааше нито едно от тези качества. Изскърцах със зъби, но не беше като да да ми беше дал някакъв избор. Грабнах чантичката си която бях оставила на плота и бързо я прерових намирайки малката подвързана в мека крокодилска кожа книга с магии. Прегледах я бързо, но естествено не можех да направя това тук, не ипред всичко хора.
Без много да му мисля грабнах ръката на Рейчъл и я завлякох след мен в някаква ужасно тясна и малка стаичка. Не ми се вярваше момичето да ми се разсъррди, а ако това станеше, е определено щях дълбока да съжалявам за загубата на такава приятна компания и вероятно до кроя на живота си щях да обвинявам Алекс за това, но сега не му беше времето да мисля за бъдещето. ОТворих книгата на посочената страница и седнах по турси на изненадващо чистият под, слагайки я пред себе си. Образувах с ръцете си посочените знаци и задържах на триъгълника, след това на знака за огън, след това тихо започнах да нашепвам латинското заклинание. Болката се надигаше в гърдите ми и унищожаваше всяка жива клетка останала в тялото ми. Минаваше като чума през цялата ми дължина и ми причиняваше адски мъки, но продължавах да нашепвам думите, чувствах сякаш отново Савана е в мен и нейните спомени и болки се смесваха с моите. Преди да падна на земята в краката на Рейчъл успях за последно да прошепна:
- Запечати! - гласът ми беше твърд, но силата ми ме напусна веднага след това.
ОЧите ми се притваряха..Клоуд, ще те убия, ако не успееш и това е било напразно.




demon with wings
it's such a shame for us to die
avatar
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9683
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Christian Vokill. on Пет Юли 04, 2014 5:25 pm

От колко време познавах Алекс Клоуд ли? От достатъчно, че да знам, че този вампир беше истински. Ще ви обясня какво имах впредвид. В днешно време много от кръвопииците не бяха такива, каквито наистина трябваше да бъдат, каквито се очакваше да бъдат. Те бяха слаби физически и напълно пречупени психически, всеки живееше в собствения си свят на истерия и незживяна човечност. Тези подобия...просто не се изключваха когато беше най-добрият момент за тяхното развитие и така с не само с години, но и с векове наред просто тъпчеха на едно място, засрамвайки вампирската раса. Други още по-жалки пък, избираха да не "нараняват" човеците, защото и те имали чувства... по дяволите, та това беше просто храна, а не хубав събеседник за какъвто и да е разговор.
Алекс не беше от тях, никога не е стигал до това нисшо ниво на себеотрецание. В погледа му винаги го имаше онова желание да изтръгнеш нечие сърце, да се удавиш в кръв, да гледаш подгизналите ти от кръв дрехи часове след като си се забавлявал в местен бар, който утре със задоволство и гордност в очите ще гледаш на другия ден по новините. Ето точно тази искра в живота, това желание за нещо повече винаги ме караше да бъда зад гърба му. И нямаше значение дали ни очакваше разярена глутница върколашки псета или цяла стая пълна с момичета, аз бях просто брат му по мисъл и цел.
Всичко това беше минало през главата ми докато той говорише с такъв заразителен ентусиазъм в тона, че и аз се заразих на втората или третата дума от започнатата му малка реч. С такъв вампир трябваше да се гордееш! Такъв вампир трябваше да се подкрепя!
Вокил и Клоуд, срещу света а?
Вдъхновяващо. И определено нещо, за което да се бориш.
- А ти как мислиш? - поех ръката му, разтърсвайки я силно.
В момента на споразумение, очите ми пламнаха, а под тях вените изкочиха като по-команда.
- Да дадем малко жега на това парти, какво ще кажеш?
Засмях се дрезгаво и тръгнах към малката сцена където диджея разбъркваше някакви парчета. Само при вида на Алекс придружен от моя, момчето веднага разбра, че трябва да спре музиката. На момента. И го направи. Съответно от публката веднага няколко смелчага започнаха да ругаят, но погледа, с който ги възнаградих ги накара да млъкнат. Затоврих за момент очи, прочистих гърло и се усмихнах доволно едва-едва.
- Моля за малко внимание! - отворих очите си, а огъня пое заниците, ириса, всичко. Горях, а това ме изпълваше с енергия. Чух, че в публиката се разнесе някакъв приглушен шепот, но му обърнах внимание и продължих. - Алекс и аз Ви благодарим за присъствието Ви и ще го използваме, за да Ви... просветлим с новините в града.
Погледнах го за кратък момент и върнах вниманието си на тях.
- Тъй като много от съществата в Мистик Фолс започнаха да проявяват невежество и най-вече неуважение към расата си, създателите си и най-вече... Древните в града, Алекс и аз решихме да въведем малко ред в това необуздано и неорентирано общество. - ръцете ми пламната и огнена топка беше запранета към един от невъзпитаните вампири, които продължаваше да шушука подмолно. - От тук нататък, НИЩО в този град не се прави без НАШЕ знание... НИЩО не се решава без НАС и определено, НИКОЙ не успорва нашите решения! С една дума, свиквайте да сте на долния ред в хранителната верига.
Гласът ми властно се възнесе в залата, а онзи говорещия започна да се дави с малки пламъчета, които започнаха да излизат от устата му.
- Въпроси?
Казах дрезгаво, оголвайки кучешките си зъби..
В момента изпитвах истинска до болка нужда да се появи някой смелчага, щеше да ни улесни до краен предел. Все пак знаех какво вече можеше Алекс и нямах търпение всички други да узнаят.
avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Amelia Shepherd. ♠ on Пет Юли 04, 2014 5:38 pm

Вярвате ли в злото? Често зло в което не може да се намери и капчица невинност, нито дори малко надежда за доброта или милост, защото аз не вярвам. Хората са такива каквито са, но нека не забравяме, че всеки един от нас има своя собствена история, преминал е през изпитания за които не знаем нищо и животът му, а помнете ми думите животът е жесток към всички, го е направил човекa, който е днес. Въпреки това не вярвам, че някой може да е напълно зъл и да няма доброта в себе си. Нима всички ние не се стремим да бъдем по-силни? Да управляваме сами живота си, а и този на хората около нас? Мисля, че това е заложено дълбоко у всеки от нас - желанието да контролираме нещата, но това желание е като бомба заложена в главата ти, рано или късно ще избухне и ще те отведе до ръба на лудостта. Помнеше очите на родителите си, онези празни мъртвешки очи, които сякаш се взираха в нея, когато стоеше пред мъртвите им тела и знаеше, че не го бе направила, само защото не бяха добри родители и защото я биеха. Не, направи го, защото бе уморена да бъде контролирана от тях, защото ги мразеше и може би защото бе малко откачена, не ме е грижа, но бе единственият човек, който можеше да управлява живота си. Може и да бе безрасъдна на моменти, но никога отново нямаше да бъде жертва, не й на някакви вампири, които не знаеха нищо за нея и живота й. Нима бе длъжна да се подчинява на техните правила, само защото те така казваха? Думите им не значеха нищо за нея, не се страхуваше от тях, честно казано сърцето й дори не трепна докато ги гледаше как слизат към сцената и слушаше внимателно думите на тъмнокосия.
- Наистина ли сте толкова глупави? - гласът й бе достатъчно висок и ясен, за да се чуе от всички в залата. Няколко от  хората пред нея се отместиха настрани, сякаш изплашени да не би древните да помислят, че думите са изречи от тях. Изпи спокойно останалият алкохол в чашата си, задържа я в ръката си за момент и след това тръгна през тълпата.
- Мислите се за голяма работа, нали? Древните вампири, живели от самото начало на света и видели много повече от нас, но всъщност не е така. Може и да не можем да ви убием, но не сте много по-различни от нас, не можете да ни контролирате. - не усети как ръката й се бе извисила във въздуха, а после чашата нуесетно полетя към вампирите на сцената, удряйки мъжа, който бе говорил досега по главата.
- Вие момчета наистина трябва да слезете на земята!
avatar
Amelia Shepherd. ♠
Ангел.
Ангел.

Брой мнения : 1992
Рожден Ден : 25.06.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Теса Алварадо on Пет Юли 04, 2014 5:40 pm

Теса стоеше в страни и наблюдаваше околните,нищо интересно-Кристин се отдалечи с Алекс,все пак ме забеляза и ме поздрави.Мило,поне един не ме критикуваше,но тепърва имаше какво да научавам за това момче.
В един миг нещо се случи,всички бяхме събрани в една стая и Алекс и още едно момче,вероятно древен вампир поне това можех да усетя застанаха начело и непознатия започна с реч.Явно беше добър приятел на Алекс защото ни приветства с добре дошли,стоях в дъното почти скрита когато чух думите му .Те двамата сериозно ли си мислеха,че ще властват над града,че ще подчинят всички вампири и вещици,върколаци и останалите древни които бях сигурна че все още са в града на себе си,само те двамата.Силно се съмнявах,но тогава момчето запрати огнена топка за да вътвори ред.
Вече бях виждала подобен опит да се подчини един град и той свърши доста неприятно за провъзгласилите се за водачи,бяха изпепелени от тълпата,защо Алекс се опитваше да вземе власт която не му принадлежи,защо искаше да има власт над всички тук.
-Да един!С какво сме проявили неуважение към расата си господине?
В един миг всички се обърнаха към силуета в дъното,тогава Теса излезе на светло,имаше съвсем лека усмивка,а всъщност лицето и бе сериозно
-Алекс това твоя идея ли е?Наистина ли вие двамата си мислите че ще подчините цял един град на волята си,че някой ще изпълнява вашите заповеди и правила?-засмях се – Е ще ви кажа че това трудно ще постигнете.Вярвам че всеки един в тази стая е на това мнение,както вие сте самостоятелни мъже и вземате решение сами за себе си ,така и гостите ви тази вечер както и тези които ги няма мислят така.И драги тези зъби надали плашат някого,все пак повечето тук сме вампири!

avatar
Теса Алварадо
Вампир
Вампир

Брой мнения : 13993
Рожден Ден : 17.01.1720

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Алекс Клоуд on Пет Юли 04, 2014 6:15 pm

 Както и си мислех не се наложи да държа ръката си във въздуха дълго време, тъй като в знак на съгласие Вокил я стисна здраво и потвърди мислите, които се въртяха в главата ми. Знаех, че винаги мога да разчитам на него, особено за нещо подобно. Знаех и какво ще последва за гостите, които имат "честта" да бъдат поканени на нашето парти. То всъщност нямаше да се окаже такова, за каквото го смятаха, но сега, когато щяха да разберат тази малка подробност вече щеше да бъде късно. Връщане назад нямаше! 

 Двамата тръгнахме към залата, в която бяха почти всички и за отрицателно кратко време привлякохме вниманието на всички и по специално Кристиан. Той започна да говори, а с всяка следваща дума, която изричаше усмивката ми, придружена с огромното задоволство напираха да се покажат на лицето ми, но до момента успявах да ги удържа. Думите му бяха точно такива, каквито бих изрекъл и аз, но той първи пое инициативата. Щях да го оставя да довърши, а след това да допълня, ако има нещо. Можех да усетя страха в гостите, които се споглеждаха и не знаеха дали това е някакъв номер или не. Всички колебания по въпроса се изпариха, след като партньорът ми запрати огнена топка към един от вампирите, а малко по-късно възпламени гърлото му. 
 Ето, че все пак се появи смелчага, който да се направи на интересен пред тълпата или по-скоро да покаже глупостта си. Точно така, глупост бе по-точната дума, която описваше създалата се ситуация. Не кой да е, а Теса. Старата ми познайница, но думите й никак не ми харесваха, а ето, че дойде моментът и в който тя се обърна към мен. Нима си мислеше, че спомените ни заедно ще ме накарат да я послушам? Явно бе една от малкото, които не бяха чули за промяната в мен, защото знаех, че този слух се бе разнесъл из града. Тя пък от своя страна бе прекъсната от друг женски глас, някакво момиче, което за пръв път виждам започна да говори небивалици, а дори си позволи да направи най-голямата грешка в живота си - именно да хвърли чаша към Кристиан. Древният до мен се разгневи и в мига, в който бе готов да й се нахвърли застанах пред него и го укротих. Сега вече нямаше и помен от самодоволството, което се бе изписало на лицето ми. 
 - Смяташ, че ще постигнем целта си трудно? - повторих риторично, но последните думи на Теса бяха тези, които ме разгневиха истински и се запечатаха в съзнанието ми. Сега щях да й покажа в колко по-различен от останалите вампири се бях превърнал. - Ще съжалявате за глупостта си! - заканих се разгневено, а от млечно бяло цвета около небесно сините ми зеници се бе превърнал в кърваво червено. Тръгнах бавно към Теса, а на пътя ми се изпречи непознат вампир, който ме предизвика казвайки, че за да стигна до нея ще трябва да мина първо през него. За секунда ръката ми се озова в гръдния му кош и в следващия миг изтръгна сърцето му, оставяйки тялото да падне безжизнено на земята. Мигновено се насочих към Теса, а ръцете ми обхванаха здраво главата й от двете й страни. Жалкият й опит да се измъкне се оказа несполучлив и с едно движение прекърших врата й, а със следващото откъснах главата от торса й. По подобие на вампира преди секунди, нейното тяло също се строполи на земята, докато главата й все още бе в ръцете ми. 
 - Това ще последва всеки един, който не се подчини на заповедите ни! - извиках гневно, захвърляйки главата на вече покойната Теса Алварадо на другата страна. С поредното светкавично вампирско движение се озовах зад гърба на другата глупачка в стаята, хванах я здраво така, че да огранича движенията й, наведох се сякаш всеки момент ще впия зъби в шията й и проговорих така, че всеки един в тази стая да може да ни чуе.
 - А с теб какво да правя красавице? Мога да ти изтръгна гръбнака през устата... - замислих се за миг, докато всички други стояха безучастни. - Прави каквото искаш с нея, братко ! - провикнах се към Вокил, бутайки момичето на земята.
avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Christian Vokill. on Пет Юли 04, 2014 6:54 pm

Ето какво размекнатите, чувствителни вампири, причиняваха на човечествто... даваха им надежда.
Смях. Побъркан смях, едва сдържащ се в гърдите ми. Смях породен от дволско неверие, че тази наглост можеше да се получи и то точно в момента. Смях, може би плод и на размитото ми от адреналина съзнание. Смях на Древен, нали се сещате, гръмотевичен и рязък, порязващ като стъкло, кървящ като прясна рана. Това беше всичко събрано в мен след отговора на непознатото за мен човешко същество, което реши да се раздава със сърцераздиращата си реплика към плюс завидните й умения за хвърляне на чаши. Хм... това последното сигурно го беше тренирала? Обаче този смях потъна в забрава и на негово място една доста сериозна, по мое скромно мнение, физиономия поля лицето ми като бетон. Вкамени я, не позволи на нито мускул да трепне повече по мен. И всичко това за секунди.
Изръмжах и тръгнах към нея, но Алекс ме спря. Поех си дълбоко дъх и не отделях поглед от човешкото създание. Клоуд започна да разфасова всичко дишащо, изпречило му се на пътя, а това като, че ли нагряваше огъня ми, до степен, в която трябваше да събера целия наличен контрол, за да се задържа на мястото си още няколко минути.
Хищник.
Същество създадено да убива, заложено в природата му. И не само, за да се изхранва, но и нужно му, за да бъде задоволен гладът за убииство. А започнеш ли веднъж, кръвта беше твърде пристрастяващо вещество, че да се задоволиш с малко. Не беше нещо, с което да се хваля в момента или да се гордея, просто беше заложено в природата ми, а аз нямах намерение да вървя срещу нея.
Осъзнах се в момента, в който Алекс я беше бутнал на земята на няколко метра от мен. Кимайки му, казах поглед, че е само моя и тръгнах към нея, леко приведен.
- Не сме много по-различни от вас? - повторих бавно, за да бъда сигурен, че ще разбере всяка моя дума. Хванах я за косата и грубо я издърпах нагоре на нивото на очите ми. - Вие мила моя...сте просто нашата вечеря, повечето от вас, даже и за това не стават. Вие сте по жалки от всяко друго създание, живяло някога... вие сте само играчки, разведряващи денят ни.
Гледах я в очите, поглъщах я с всяка изминала секунда в мислите си, но не исках да бързам с това, определено щеше да ми достави удоволствие това момиче. Хванах една бутилка, хващайки я за гърлото и удряйки я в стола до мен я счупих така, че острите й върхове, стърчаха заплашително.
- Наръгай се... - въздействах на ума й като отначалото усетих някаква съпротива, но в следващият момент използвах толкова силно влияние на мозъка й, че ако не изпълнеше заповедта ми, буквално мозъка й щеше да се пренатовари.
Скоро тя изпълни послушно задачата си. Взе бавно току що направеното оръжие и го заби рязко в корема си, опитвайки се да се свлече на земята. Обаче аз продължавах да я дърпам за косата, стисната силно в юмрука. Оставих я в агонията си за може би една минута, може би дори още повече, защото погледът ми се наслаждаваше на изчезващия живот от нея.
- Не можем да ви контролираме..? - попитах, накланяйки главата си към нея, защото видях някакъв опит на момичето да ми отговори, но вече раната явно бе оставила достатъчно влияние на тялото й, защото тя започна да се дави. - И аз така си помислих.
Завъртях бутилката рязко в корема й, дърпайки изведнъж главата й нагоре. Тя остана в ръката ми, а тялото след кратко полюшване се строполи в краката ми.
Да... определено тази опозиция ми харесваше.
Някъв вампир тръгна към мен, но този път не бях толкова джентълмен както преди малко с дамата. В мига, в който ми налетя с юмрук, аз избегнах атаката му, захващайки го за тила. Щом го отлепих от земята, силния пукот от гръбнака му, задоволи слухът ми. Безжизненото му тяло се задържа в ръцете ми, които го обърнаха и светкавично бързо разделиха горната от долната част на торса.
- Можем да продължим цяла нощ с това... - обърнах се към тълпата, но тя заглъхна.
Погледнах ръцете си обляни в кръв и завъртях бавно врата си, спирайки порива за още... купон.
- Радвам се, че се разбрахме. - отворих устата си, а гласът ми продължаваше да звучи все така дрезгав. - И някой да почисти тук.
Последното беше изказано с много по-висок и незаинтересован тон. Погледнах първо към Алекс, който ми се виждаше доста доволен, а усмихвайки му се сериозно тръгнах по стълбите нагоре, където се намираха и баните.
Стигайки на горният етаж отново чух музиката, а това отнесе съзнанието ми в едно далечно място между борбата да си остана тук в спокойната спалня или да слезна долу, за да продължа с партито. Поклатих главата и пуснах водата от кранчето, започвайки да мия засъхналата вече кръв. Секунда по-късно се настаних на едно от креслата, изкарвайки найлоновото пликче. В рамките на половин минута, почти изпразних съдържанието му и го наредих в няколко бели линии. Наведох се да ги поема, а след това с разтрих носа си, раздразнен леко от поетия прах.
Облегнах се накрая назад и първо погледнах кървавата си бяла риза, но това не ме впечатли кой знае колко и забих погледа си в тавана.
avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Кристин Рейнс on Пет Юли 04, 2014 7:15 pm

Алекс бе така добър да ми отдели малко от ценното си време, когато го измъкнах от двете момичета, които омайваше. Не се и учудвах от всичко, което правеше, беше присъщо за самия него. Нямаше никаква коренна промяна у него, както дочух някои от гостите да си шушукат, беше си същия. Поне за мен. Че си бе женкар - беше това нямаше как да се успори, от никого. Едва ли има някоя устояла на чара му и ехидната мумачовска задовона усмивка. Надали.
Той ме хвана за ръката и ме дръпна някъде извън огромната стая, в която бяхме. Лека усмивка се появи по лицето ми и го слушаш само какво ми говори. Изтъкна, че имал важна задача за вършене .. мъже, винаги мислеха за нещо.. нещо,което нямаше смисъл, но не ми и пукаше. Само го видях как се отдалечава от мен и едва доловимо промърморих
- И аз се радвам да те видя! - някак си не ми беше много приятно отново да се съобразявам с неговите желания и подбуди, но какво можех да му кажа аз.
Върнах се в залата, където бяха всички, партито беше в разгара си, но след малко всичко изведнъж замря. Музиката спря, хората започнаха да шикалкавят, други не разбраха какво се случва, а трети просто като мен, стояха и мълчаха, и слушаха каквото имаше да се каже начело с домакините.Всичко се случваше толкова бързо пред очите ми, че в първия момент всичко ми се стори нереално. Но да, всичко което чувах и виждах, беше така. Клоуд и Вокил започнаха да говорят за как трябва да им искаме разрешение за всяко едно нещо .. включително и аз,защото вече бях вампир, като тях. Какво ставаше за Бога тук?! Явно се беше побъркал. Искаше да управлява, какво ставаше по дяволите?! В същия този момент се чу мнение изложено и с нищо приличащо на неговото.  Теса .. Теса ми противоречеше, и то с право .. наистина се беше побъркал ако си мислеше, че ще управлява всички, камоли и мен. Не бях съгласна с него, явно и други освен нея и мен не бяха съгласни, но никой не беше толкова смел да му се противопостави. На него и на Древния до него. Дори и аз, но мен не ме вълнуваше много тази работа, защото ако поискам можех да се махна от тук, пък дори и да остана тук, нямаше да спазвам ни най- малко правила.Само г-ца Алварадо му се противопостави, след миг едно друго непознато момиче се намеси повишавайки глас. Беше човек, а и беше леко пияна, стоеше с вдигната нагоре ръка, в която държеше чашата си, която само след секунди бе хвърлена по г-н Вокил.
Аз просто стоях и гледах с недоумение, как човешко същество ще се противопостави на вампир?! И то на Алекс, който беше безскрупулен в това начинание. Той не беше същия, нямаше нищо от стария Алекс, който познавах. Не мислех, че ще навреди нан якого, но само след секунди видях как откъсва главата на Теса.
- Какво? - промърморих и се хванах за ръбовете на бара, защото просто не издържах на гледката. Очите ми добиха тъмно червен цвят и просто нямаше да издържа още малко. Цялото ми тяло започна да трепери, чашата в ръката ми само за миг вече беше на парчета, а ръката ми съответно цялата кървеше, но това не беше нищо в сравнение начина по който се почувствах отвътре. Едно беше да исках да се отърва от Теса, а съвсем различно нещо бе Алекс да я убие.И то Алекс.. не можех да повярвам на нито от нещата,които се случиха. Другото момиче и то не остана по назад - Кристиан се позабавлява правейки си шоу, което извратените вампири, като него биха харесали. Явно това момиче наистина си бе изгубило ума, и на всичкото отгоре бе дошла на мероприятие, което е пълно само с вампири и другото което е, нямаше кой да я защити, замина си просто ей така. Все едно не е съществувала.Така ли се отнасяха с всички хора.. не издържах на гледката, обърнах се към бара и  поисках бутилка от уискито,което пиех де сега. Бармана беше така добър да ми го връчи и след миг бях навън при басейна. Исках малко уединение в момента, макар че трябваше да показвам, че не ми пука особено.







You can try to run away, we`ve got to save desire
If this thing is meant to be
just let your spirit free

avatar
Кристин Рейнс
mod
mod

Брой мнения : 25758

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Alena Le'roux. on Пет Юли 04, 2014 7:38 pm

"Нито мисъл за случилото се тази вечер с Кристиан" това беше цел номер едно на златокоската зададена до края на нощта.
Само едно й бе нужно да запомни, партито. Е, Вокил бе забравил да й спомене къде ще се състои въпросното парти, но да кажем че древната му прощаваше този малък пропуск, като се има предвид колко точно бе успяла да му изпили нервите преди да й сподели за купона.
Тя мина през хотелската стая набързо, взе си душ, освежи се и изключи мислите си за всичко което бе способно да я товари, давайки си една нощ почивка.
Около час по-късно телефонът й звънна и се наложи да напусне града за около два часа. Явно партито трябваше да почака.

По-добре късно, отколкото никога. Двигателят на колата й мъркаше сладко,а това мъркане бе един от любимите й звуци. Бързият автомобил едва докосваше асфалта на шосето, пътувайки към вила "Виктория".. Може домакинът да бе забравил да спомене местонахождението на партито, но в този град нещата лесно се разбираха. Древната бе залепена плътно към седалката поради бясната скорост с която летеше колата към въпросното място.
Когато пристигна, русокосата вампирка спря пред входа на вилата, където припкайки бързо се появи един служител, който отвори вратата на скъпото й возило, откъдето древната излезна, подаде му ключовете и няколко банкноти "поощрение" заради доброто отношение и се запъти към мраморните стълби, водещи до входа на къщата.
Синеоката изкусителка, не бе положила кой знае какви грижи за външния си вид тази вечер, тъй като отдавна бе минала периода , в който се притесняваше какво да облече или обуе, как да направи косата си, или грима си, за дадено събитие.
Семплото й бе любимо. Бяла, определено доста къса, прилепнала по перфектното й тяло рокля, обувки на висок ток, и единственото нещо което носеше със себе си беше малка златна чантичка в която бе прибрала неща като телефона и цигарите си..
Още едно  момче от персонала се погрижи за нея, отваряйки й входната врата и Алена влезна вътре.
Какво правеше там, нямаше представа. Всъщност, пределно ясно й бе че причина имаше , а тя от своя страна си имаше и име, но все още не искаше да си го признае.
Когато премина през няколко коридорчета и стигна до най-голямото, вероятно, помещение във вилата, древната става неволен свидетел на нещо, което доста разпали любопитството й. Доколкото можеше да разбере, беше пропуснала началото на купона, но бе пристигнала точно навреме за "терора". Искрено се забавляваше над малодушните реакции на тълпата, шока оттова което казваха момчетата и това колко се бвха размекнали всички. Деца.
Беше седнала отзад на бара и когато Вокил и Клоуд свършиха с изявленията си и убиха онези две глупави девойки, които явно не бяха научили кога е уместно и кога не, да си отварят устните, тя насочи поглед към Кристиан. Чакаше неговия, и безмълвно и неустетно за останалите прошепна в съзнанието  му собственото му име, позволявайки само на него да чуе сладкия й мелодичен глас.
Секунди му отнеха да я усети и да я открие в тълпата. Алена му намигна, а в следващия момент той наклони глава и се насочи към близките стълби, качвайки се и изгубвайки се зад вратата на една стая. Древната стана от бара и го последва, проправи си път през хората, стигна до стълбите, токовете на обувките й тракаха звучно по стъпалата, и накараха няколко човека да се вгледат в нея, но тя не им обърна внимание.
Отвори вратата и насреща й седеше Кристиан, отпуснал се върху креслото, с полуразкопчана, омазана с прясно пролята кръв, риза и ситни прашинки бял прах, обикалящи го, неволно разпръснати, напред-назад.
-Веше величество- поде тя, сякаш нарочно  си просеше раздразнението му - може ли да влезна при вас?
Въпроса й бе зададен съвсем делови, единствено прехапаната й устна, сдържаща смеха й, даваше да се разбере че всичко бе в кръга на шегата, породено от съвсем скорощната реч на Вокил и Клоуд.


Последната промяна е направена от Alena Le'roux на Пон Юли 07, 2014 11:20 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
Alena Le'roux.
mod
mod

Брой мнения : 10453

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Гост on Пет Юли 04, 2014 7:52 pm

Беше твърде близо. Беше опасно близко до вампирката. Теа дори не бе усетила кога Вокил бе скъсил така драстично дистанцията помежду им. Усещаше горещият му дъх по устните си изтръпваше. Пламъчето в очите на Теа се прокрадна, но за кратко. Явно брат й бе решил да прекъсне този..момент. "Точно сега ли,Алекс?" помисли си наум О'Конъл и въздъхна недоволно. Изправи се и настигна Кристиан. И ето,че отново бе нападната от аромата му. Ако можеше щеше да разкъса ризата му, която допълнително подчертаваше стегнатото му тяло, още сега. На момента.Веднага. Би обсипала цялото му тяло с безброй малки целувки. Коя жена не би? Дори О'Конъл понякога беше безсилна пред него. Но не. Това нямаше да се случи..засега.
Теа се намери на бара,беше близо до Вокил и брат й, които изглеждаха повече от въодушевени от някаква идея. Кой знае,сигурно бяха избрали с какво да се напушат. Но това далеч не бе целта им. След секунди Теа стана свидетел на едно от най-зрелищните събития, на които е присъствала през целия си живот. Не, не защото загинаха две напълно невинни момичета, а защото лошите,или поне лошите според тълпата, бяха именно брат й и Вокил. Теа наблюдаваше. Наблюдаваше всяка една реакция на жителите и я запаметяваше в ума си. Лицето й остана безизразно. За повечето хора тук това, което правеха двамата беше висша проява на жестокост и извратеност, но според Теа не бе така. Слушаше внимателно думите и на двамата и смело мога да каже, че бе застанала плътно зад гърбовете им. Стадото,да,точно така, стадото, което се намираше пред тях не осъзнаваше колко нужно им бе това всъщност. Някой да ги управлява,да ги напътства. Та нали и Рая и Ада си имаха своите господари. Единствено на земята цареше пълн хаос и мизерия. Мизерия, в която тънеха не заради някого другиго,а заради себе си. Теа бе убедена,че с господството на брат й и Вокил този град щеше да претърпи огромни промени, промени, които нямаше да се харесат сред масата, но щяха да доведат до ред. Ред, който липсваше от доста време насам.
Границата между проклятието и дарбата е тънка и не всеки може да контролира от коя страна на тази линия ще се озове. А някои просто вървят на границата и виждат с едното око дарбата, а с другото – проклятието, тогава двете картини се смесват и се получава образа, който Теа виждаше точно в този момент. Виждаше съвършеният образ на древния пред нея. Виждаше двете страни в него,Ангелът и Дяволът. Вероятно малко биха ги заблезали, но за толкова години Теа бе опознала малко или много синеокият господин. Можеше да бъде истински грубиян,жесток,брутално жесток, нахален, натрапчив, умопомръчаващо дразнещ и циничен, но имаше една дълбоко скрита част от него, която можеше да напомня за доброта. След като приклещи погледа му кимна одобрително и се усмихна доволно. Така тя потвърди своето одобрение.
След като кървавият панаир на суетата приключи Теа отмъкна една бутилка водка и реши да поразходи дългите си крачета из огромната площ. Може би бе единственият вампир тук, който не се чувстваше застрашен,отвратен и изобличен. Разминавайки се с тълпата виждаше страха и подчинението в очите им. Заразата,която пуснаха на свобода двамата древни се бе пръснала по всяко едно същество и си намираше удобно място в умовете им. Определено възнамеряваше да остане за по-дълъг период, а защо не за постоянно?
Теа излезе през огромна стъклена врата и се озова пред огромен басейн. Жегата навън наистина бе станала непоносима. Непоносима за хората, които имаха проблем с нея. Единствено лекият полъх на вятъра гъделичкаше нежната й като коприна кожа. Добре,мисията й почти беше изпълнена. Намери си място, което й хареса, сега оставаше само да си намери и компания. Погледът й обиколи мястото и се спря на едно момиче, което бе седнало до басейна. Изглеждаше ужасно замислена и Теа смяташе да промени това. Стига, нима това изпълнение щеше да скапе настроението? О'Конъл надигна бутилката с водка и доста голямо количество се разля в устата й. Избърса доволно устните си и седна до непознатата.
-Потресена,погнусена,отегчена? Какъв е проблемът?
Попита шеговито и впи поглед в очите на момичето.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Кристин Рейнс on Пет Юли 04, 2014 8:44 pm

Бях седнала на ъгъла на басейна, като свалих обувките си и потопих крачетата си в водата. Не беше нито топла, нито пък и много студена, приятна, като за сезона. Беше адска жега и имаше едва, едва усещаш се полъх на вятър. Отворих бутилката с уискито и отпих една солидна глътка. Мразех се, че не направих нищо .. просто нямаше смисъл, пък и беше супер ядосана, за да предприеме някакви действия, а и всичко се случи толкова бързо, че не можеше дори да реагираш. Пък и надали исках да изпробвам Алекс, в избора му да се покаже силен пред другите или просто да покаже човечност. И бях сигурна, че ще избере първото и щях да свърша, като другите две момичета. Като цяло не ме бъркаше за какво царуване ставаше дума, не ме вълнуваше ни най – малко, но защо трябваше да убиват ?! За да покажат своето могъщество, да се изкарат много силни и безскрупулни. Така ли искаха да накарат хората да им се подчинят. Е да, ама не , това не беше начина да показват своята възвишеност над всички нас. Аз поне не можех да приема нещо такова, като основа за градене на управление.
Съжаляваше  само Теса, че не си замълча, но такава си беше тя. Обичаше да се меси и да изказва мнението си по въпросите, но трябваше да спре този път. Ето защо и бях бясна и наистина бях права – тя сама си  довличаше проблемите на главата. Да, беше ми ужасно да гледам точно нейната смърт, но какво можех да направя освен това. Нямаше да мога да ги спра и да исках.
След миг усамотението ми бе прекъсната от друга вампирка, която беше същата, която бе в компанията на двамата жестоки вампира. Навъсих се леко и отпих отново от бутилката. С това темпо нямаше да остане за много дълго пълна.
Момичето се приближи към нея и седна, държейки една бутилка пълна с водка.
„ -Потресена,погнусена,отегчена? Какъв е проблемът? „ – бе въпросът предназначен за мен, но аз не знаех как да отговоря. Може би бях от всичко по – малко, но най – вече бях потресена от случката вътре във вилата. А си мислих,че тази вечер ще има хубав и весел завършек, всичко взе да ми става твърде мрачно.  Тази смърт въобще не я бях очаквала, но трябваше да се стегна малко. Хленчех,като малко момиченце.
- Може би потресена! – отвърнах на тъмнокоската и надигнах бутилката си с уиски и я поднесох леко към нея, за да може да се чукнем за наздраве. – Ами ти? Какво те води навън сама, вътре е къде, къде по-забавно отколкото тук – под ходих с доза сърказъм, защото ситуация е просто иронична.




You can try to run away, we`ve got to save desire
If this thing is meant to be
just let your spirit free

avatar
Кристин Рейнс
mod
mod

Брой мнения : 25758

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Гост on Пет Юли 04, 2014 9:02 pm

"Момичето вече се намираше на точното място и потропваше нервно с крак, чакайки реда си.Когато той най-сетне дойде тя получи най-лошите новини-билет нямаше.
"Дяволите да го вземат!"-изруга,слезе по стълбите и седна на една пейка пред залата. Нервно извади табакерата от джоба а палтото си,заедно със запалка и запали цигара.Димът се разнесе,описвайки своеобразни форми,които,ако имаш малко повече въображение,можеше да оприличиш на фигури. Погледът на чернокоската се бе впил в нищото,а кръвта й сякаш кипеше.Чувстваше се като малко,разсърдено момиченце.На всеки,който познаваше Теа бе известно,че тя бе като вълк единак, обичаше да  е сама,нямаше почти никакви приятели,а да не говорим за половинка, при последната й връзка нещата определено не бяха приключили добре.Но досега никой не бе съумявал да опитоми своенравният й дух, който не търпеше каквито и да е ограничения и не се съобразяваше с нищо и никого. А тук, тук бе съвсем сама. Никой не познаваше, бе пристигнала едва преди два дни, които бе прекарала в излежаване в хотелската стая и СПА процедури. Разбира се, трябва да отбележа и многочасовото обикаляне по магазините. Вечерта й изглеждаше напълно провалена. Щеше да я прекара в хотела, пиейки коктейли в Лоби бара и вероятно,флиртувайки с бармана. О'Конъл изпуфтя ядосано, захвърли фаса си и се изправи,понечи да тръгне,но точно в този момент кракът й поднесе над леда, който бе скрит под снега и тялото й щеше да се озове на земята, ако не бе уловено от непознатият мъж, който я хвана и й помогна да се изправи.Лицето й съвсем се намръщи, сякаш в този момент част от егото  се бе оронила, но да, бе въпрос на добро възпитание да благодари.
-Май съм ти длъжница..
Присви устни и повдигна погледа си към непознатия като инстинктивно започна да разглежда образа му."
Отново един от онези спомени връхлетя Теа ненадейно. Интересно беше как от нищото човек се сещаше за нещо съмсем различаващо се от обстановката,в която се намираше. Но сега определено не му бе времето точно на този спомен, затова бързо го прогони от мислите си, помагайки си с голяма глътка водка. Ах, обожаваше я. Теа не бе любителка на водката като цяло, но тази, точно тази бе нейн фаворит. Кристиан знаеше какво да избере за гостите си.
Теа свали високите токове от стъпалата си и потопи глезените си във водата. Температурата бе приятна. В другия край на градината сякаш мерна джакузи, но имаше предостатъчно време да отиде и там.
Теа наклони глава към вампирката до нея и отметна кадифената си коса на една страна.Внимателно обходи с поглед лицето й. Красавица беше.Имаше хубави,дълбоки и изразителни очи. Можеше да усети напрежението, което излъчваше. Нещо силно тормозеше съзнанието й. Бе склонна да предположи,че е познавала някоя от жертвите тази вечер, но предпочете да замълчи. Какво можеше да й каже? Не я биваше в успокоителните слова, мразеше някой да хленчи и да се оплаква. Но пък обърна внимание на въпроса, зададен от русокоската.
-Може би търся по-различна компания.
Каза със задоволство и игрива нотка в гласа. Погледът й се спусна по тялото на момичето и на лицето й се откри крива усмивка. Какво ли си мислеше?

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Christian Vokill. on Пет Юли 04, 2014 9:14 pm

През главата ми минаха гледки от изминалата вечер. Сиуетите и образите бяха смесени, цветни, ала други черно-бели. Паметта ми, мина през всяко една ъгълче от тази вечер и не знаех дали това успокояваше някак съзнанието ми или го напрягаше. Но който и път да хванех, разсъдъка ми ме довеждаше до един и същи извод на нещата. Тази вечер бях постъпил правилно за собствените си убеждения. Защото ще се съгласите: едно общество без глава начело беше просто същинскко стадо. Объркано, заблудено, най-вече в невидение. Все тая, нямах намерение да мисля повече за онази сбирщина от нискообразовани същества, които си мислеха, че ако надвишат тон, всичко щеше да е както си поискат. А най-трагичното в цялата систуация беше именно това, че не осъзнаваха колко нашите възможности нахвърляха техните.
Минах с ръка през основата на лицето си, плъзгайки пръстите си нагоре като накрая стиснах коса си, мислейки кога ли тъпата болка в слепоочието ще изчезне, оставяйки ме малко в заслужена почивка.
Тогава някой отвори вратата на стаята, а парфюма на гостена влезна преди него. Аромата веднага накара ръцете ми да се отпуснат отново в страни на тялото, а съзнанието ми отново да си събере обратно пръснатите парчета разсъжения. Чух гласът й, но не отварях все още очи, знаех, че дори и светлината на лампата щеше да подразни зрението ми.
- Един ден ще си пожелая за Коледа, да не можеш повече да иронизираш... и може би краят на света ще реши да дойде съвсем случайно след това.
Повдигнах ръмене невинно и най-накрая разтворих клепачи, щом Алена затвори вратата. При вида й, речника и изобщо не чак толкова блестящото мое остроумие започнаха да изветряват. Бавно, много бавно, все още червеникавите ми ириси започнаха да се изкачват отдолу нагоре по тялото на вампирката. Първо погледът ми се изгуби в дългите й крака, след това зениците ми се разшириха едва усезаемо при вида на късата й рокличка, а наркрая, когато проверката минаваше през устните на Древната, зъбите ми захапаха моята долна. Наклоних се отново над масата и наредих още.
- Само не ми казвай, че ще злорастваш и ти...
Погледнах я за момент отнесено и се пак наведох с навитата на фуния зелена банкнота. След кратката процедура разтърах носа си и пак се облегнах назад, палейки една цигара, оставяйки дима й спокойно да излезне от устата ми.
- Не стой на вратата, ела да седнеш.
Потупах мястото до мен и се вгледах в нея докато приближаваше към дивана, на който почти се разлагах. Всъщност тялото ми беше пълно с енергия, живия и бурен пулс го доказваше. Просто самата идея да се карам за пореден път днес с Леро не ми понасяше на организма.
- Все пак дойде.
В отново отношение бях изненадан истински, не предполагах, че ще го направи.
Е, освен ако зад присъствието й не стоеше план отново да играе степ, а сцената да бъдат нервите ми.
avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Доун МагКуин-Нортман on Съб Юли 05, 2014 4:04 am

Клоуд ни остави. Беше все така самодоволен, не се учудвах. Вълкът козината си мени, но нрава- НЕ! Партито не беше нищо особено, хванах Алис за ръката с надеждата да се измъкнем по-бързо от тук. Тъкмо застанахме пред вратата, когато тя се затвори.
-Магия- казах намусена. Погледнах Алис и завъртях очи.
-Изглежда ще трябва да поостанем- смръщих се и кръстосах ръце. Върнахме се на бара. Забелязах, че има липсващи персонажи.
-Къде ли са останалите?- подпрях главата си с ръце и се унесох в дълбоки размисли. В никакъв случай не бях в настроение да купонясвам, исках да се спася възможно най-бързо от това място. След половин час и повече разсъждения за миналото ми и бъдещето, което предстои. Реших, че искам да замина, далече от този град, от тези хора и да се запозная с нови в друга държава, да създам семейство... Може би. " Това са само мечти, глупачке"!- върна ме отново във вилата съзнанието ми. Потърках очи и сърдито се обърнах към Алис.
- Защо не проверим дали магията не е отминала?- Тя кимна и двете станахме от столовете. В момента, в който стъпих на пода, кракът ми се изчекна,  високото токче се счупи и изхвърча на страни.
-Мамка му- извиках и събух вече съсипаните ми обувки. Закрачих боса по скъпия, студен теракот, Блъснах с ярост вратата и за моя изненада тя се отвори. Качихме се в аудито.
-Стигнахме- усмихнах се и извъртях глава към къщата на Алис. Целунах я по бузите и тя слезе от колата
-Обади ми се- извиках преди да тръшне вратата.
Пуснах радиото тихо и се унесох отново в онези измъчващи мисли по пътя към дома.
avatar
Доун МагКуин-Нортман
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 10667

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Кристин Рейнс on Съб Юли 05, 2014 4:33 am

Направи ми впечатление, че не ме попита защо съм потресена, което май беше по-добрия вариант. Тъй като не и се разговаряше на тази тема, беше нетипично за вампир, но типично за мен да драматизирам и да приемам нещата твърде навътре и твърде лично. Трябваше да изкореня това чувство, но ми беше трудно да се преструвам на друг човек, който не съм и не мога да бъда. Просто всяко мое чувство, което изпитвах, като чели се запечатваше на лицето ми и това много ме изнервяше в моменти, като този.  Лесно се подразбираше какво ми е, само по чертите на лицето ми.
- Е, явно си намери наистина по-различна компания, но не и толкова забавна, колкото вътре – казах тихо аз, като отпих отново огромна глътка от течността в шишето, което така и така започна да намалява. Затвори за миг очи и за миг отново гледката от преди малко се появи в ума и.  Алекс държейки Теса за гърлото .. Побърза да се отърси от това и погледна към вампирката.Сега май бе осъзнала, че не се бе представила на събеседничката си, която до сега не бе се взирала толкова продължително, че да забележи, че е доста по-красива от останалите гости на събитието. Ставаше въпрос за женската аудитория ..  беше с дълга черна коса, която се спускаше плавно върху белите и рамене. Лек загар, който се виждаше все още на светлото небе. И усмивка, която разтопяваше мъжки сърца. С една дума – красавица.
Исках да забравя всичко случило се тази вечер, просто не го исках в съзнанието си. Дали някога щях да забравя?! Едва ли щях да пренебрегна факта, че уж, човека, който толкова много време ме защитаваше, като човек, сега е станал зъл и жесток и уби един от хората, за които ни пукаше. Поне преди му пукаше. Но това беше минало, за което нямаше смисъл да си спомням и мисля, всичко беше тук и сега. Нещата се бяха променили доста, не бях само аз. Всичко, качили го възприех по този нов начин.
- Знаеш ли? Искам да забравя тази вечер .. – започнах с равен глас, виждах, че чернокоската ме слушаше, но нямаше да прекалявам и в драматизирането. Все пак не бях на пет годинки.  – Все още не мога да осъзная, че наистина го направиха! Напълно трябва да са откачи! – довърших аз и се виждаше яростта по лицето ми и рязката смяна на тембъра на гласа ми. Нямаше това да му го простя, просто не. Толкова много бе правил за мен, но това прекрачи границата.
- Как се справяш с това? - запитах я, макар че и сама можех да си отговоря. Сигурно бе доста по - възрастен вампир.С времето душата изветрява и просто каквото и да правиш, не можеш да почувстваш нищо. Надявах се и при мен скоро този момент да дойде.





You can try to run away, we`ve got to save desire
If this thing is meant to be
just let your spirit free

avatar
Кристин Рейнс
mod
mod

Брой мнения : 25758

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Гост on Съб Юли 05, 2014 12:52 pm

Болница,в близост до Москва по време на Втората светова война.
"-Драги зрители, предаваме наживо от болница в близост до Москва. Бихме искали да ви запознаем с усложнената обстановка в страната. До мен се намира мед. сестра Олга Петровна, която склонихме да отговори на нашите въпроси.
-Госпожице, Петровна, трудно ли започна работният ви ден?
-Аз съм свикнала с натоварването на работното ми място, но десетките жертви на войната, доказват още един път, че нямаш ли силна психика тази работа не е за теб.
-Поради настоящите военни събития,предполагаме,че броят на ранените драстично е нараснал. Бихте ли споделили как се усеща военният дух тук?
-Знаете, че щом има война то тя се усеща във всеки един ъгъл на засегнатите страни, а как мислите, че се усеща в една болница? Пагубно, разбира се. Сякаш смъртта се разхожда и прибира жертвите си.Преди вие да дойдете докараха едно едва петгодишно дете, което бе изгубило родителите си. Баща му загинал на фронта, а майката починала преди години. В друг случай, който имахме наскоро доведоха мъж, на около 21 години, загубил двете си ръце и зрението си, но не бе загубил жаждата си за живот, въпреки трагедията. Лошото е,че тези случаи са по-често срещани от такива на настинка или кашлица. Работейки тук виждам как животи на хора на всякаква възраст се съсипват. А броят на загиналите надхвърля 60%.
-Значи изпитвате мъката заедно с ранените и близките им?
-Вижте, аз самата загубих баща си на фронта. Разбирам и споделям мъката им и се старая да помогна, както мога. Обстановката тук е страшна.
-Бихте ли ни отделили още малко време?
-Радвам се,че успях да ви дам някои отговори, но нямам време за губене. Всяка секунда е важна що се отнася до спасяването на човешки живот."
Теа бе присъствала на това интервю, бе присъствала в тази болница, всъщност по онова време това бе нейното работно място. Бе го намерила за изгоден начин за бързо намиране на храна. Всеки ден докарваха какви ли не хора,с какви ли не наранявания. Наистина бе грозна картинка, така че това, което преди малко се случи във вилата определено не можеше да я впечатли толкова, колкото бе впечатлило вампирката до нея. Бе новороден вампир, личеше си. Все още не бе видяла нищо от света, не бе усетила истинската наслада от това да си вампир. Да плуваш в кръв и това до такава степен да ти харесва,че да го превърнеш в свое хоби. Или по-точно начин на живот. Не бе видяла колко изкривена бе призмата на живота,все още гледаше през розовите си очила. Очила, които някой трябваше да свали и да отвори погледът й към истинския свят.
Тъмнокоската освати бутилката с водка настрани и впи сините си ириси в очите на момичето. Знаеше,че не може да й въздейства наистина, нямаше тази способност, не бе Древен, но можеше да я убеди да забрави. Да "отнеме" част от болката, която изпитваше и да я превърне в наслада.
Протегна едната си ръка към лицето на момичето,а след това я отмести леко встрани и прокара бавно тънките си пръсти през косите й. Ах, наистина бе красива. Теа бе истинска ценителка на красотата, както на мъжката, така и на женската. Палавите мисли в ума й не закъсняха и секунда повече. Щеше да я има. Как можеше да бъде пренебрегната тази красота? Алкохолът, който течеше във вените й допълнително замългяваше съзнанието й. Рисуваше картини, които далеч не бяха толкова чисти, колкото бе водата в басейна.
-Справям се с помощтта на прекрасни създания като теб.
Каза все едно бе всеобща истина и присви рамене. Вятърът отново се погрижи да премине през меките й къдрици, които гъделичкаха раменете й.
-Виж, любов, тези двамата ги познавам по-добре от себе си. Не се впечатлявай от малката театрална постановка, но това не значи, да не им вярваш. Сигурна съм,че не искаш да се държиш като малко разглезено момиченце,нали? Все пак вече си вампир. Нещо по-висшо. Със съвсем друга ценностна система,система,в която не се включва хленченето и оплакването. Вече си едно стъпало нагоре..-тук настъпи малка пауза. Ако вампирката знаеше името на момичето срещу нея щеше да завърши така изречението си, но уви.
-Искаш да забравиш,нали? Мога да ти помогна.
Завърши О'Конъл и отметна настрани дългата руса коса на момичето. Ръкат й се плъзна надолу по меката и гладка кожа на гърба й,рисувайки какви ли не фигурки.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Alena Le'roux. on Съб Юли 05, 2014 1:27 pm

Древната усещаше нередовния пулс на Кристиан, както и тежкото му дишане. Чакаше реакцията му. Шеговитото й изказване не му беше убягнало, но уви, вероятно за огромно щастие и на двамата, той й отвърна в същия дух, не провокирайки, вечно готовата да докаже че има какво да каже, или да се отяде, зла "харпия", живееща в Алена, постоянно бореща се за надмощие над приятния й, мил и дружелюбен характер, който като се погледне по-мащабно, безкрайно малко хора бяха имали честта да опознаят.
Тя се усмихна на изказването му. Когато древната затвори вратата, Вокил отвори бавно очи. Алена повдигна сравнително очудена, веждата си, при вида на кървясалите му до неузнаваемост очи. Блясъкът им, който така или иначе никога не липсваше, сега бе в пъти по отразяващ се. Под въздействие на кокаин, или не това все пак си бе погледа на Кристиан, който нямаше как да пропусне да я обходи цялата, милиметър по милиметър. Тя гледаше как малко по малко древния биваше запленен от вида й, като леко раздели устни, откривайки перфектните си зъби в усмивка, и когато Кристиан приключи обиколката си, взирайки се право в очите й тя отклони погледа си на секундата и се запъти към канапето, на което се бе разположил.
Дори когато не гледаше към него усещаше напрежение, вида му, особено преди секунди когато прехапа устната си, докато я наблюдаваше , беше влудяващ. Точно затова в опит поне за секунди да се освободи от пленяващия му поглед, се принуди да влезне в "клетката на лъва".
-Не, Кристиан, няма да злорадствам, няма за какво. -каза му тя в момента, в който се настаняваше на меката мебел, на безопастно разстовние от него.
Наистина нямаше за какво да го упрекне. С Клоуд бяха напълно прави за тоталното безредие, което цареше в този град.  Тя, като древна, и то от най-първите и могъщи , много мразеше смешното позьорство на нищо и никаквите вампирчета, мислещи се за голяма работа, позволяващи си да надигат глас.
-Само не забравяйте, че и от вас двамата има по-силни и по-могъщи. -каза му тя и преди да се бе заформил някакъв скандал на тема, " Съмняваш се в способностите ми ли?" довърши- За да не ви изиграе лоша шега...
Единственото чявство зад тези думи бе загриженост, което беше странно за нея, при положение, че по- в неин стил би било да му припомни че именно тя бе способна да го "натупа" набързо и да му срине акциите.
-Тук съм, да. Животът на Алена тук, все още е много скучен. Няма приятели, нито познати. Не мога да се прибера дори в къщата си, без да предизвикам въпроси. Така че да, тук съм .. По една или друга причина.
Опит да отвлече вниманието му и да му втълпи че бе тук тази вечер, поради липсата на занимание...
Ловко и за секунди извади една цигара от чантичката си , но не можа да намери запалката си вътре. Изцъка ядосано и се обърна към Вокил.
-Имаш ли огънче? - попита го..
Въпреки че със завиден успех би съумял да подпали всичко само с погледа си..


Последната промяна е направена от Alena Le'roux на Пон Юли 07, 2014 10:11 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Alena Le'roux.
mod
mod

Брой мнения : 10453

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Кристин Рейнс on Съб Юли 05, 2014 2:17 pm

Беше стигнала до края на предела. Всичко толкова много и тежеше, съвестта и се обаждаше, че правеше само грешки и не правеше нищо, както трябва. Все забъркваше каши след себе си и по – лошото, не правеше нищо, за да ги оправя. Всеки път се налагаше някой да бъде след нея и да и оправя бакиите.Това трябваше да спре веднъж завинаги, трябваше да се справя сама с проблемите които имаше. А сега точно проблемът и бе – съвестта й, която не я оставяше намира, задето не се бе опитала да направи нищо, за да спаси или поне да попречи тази гадна случка да се състои. Самообвинявах се, не присъщо също за вампир. Какво ставаше с мен, как успяваха другите да не обръщат внимание на тези уж не толкова важни емоции. Как успяваха да се справят с всичко случващо им се и да го приемат толкова хладнокръвно. Едва ли някога щях да съм като тях, не бях готова да стана вампир. Като цяло дори си мислех, че това беше огромна грешка, но и за това не бях виновна. И да, пак отбягвах аз да съм виновната.
В този момент, докато разсъждаваше мислено, момичето срещу нея протегна едната си ръка към мен, като за секунда прокара пръсти през дългата ми коса.Потрепнах. Това беше доста странно, но не понечи да каже абсолютно нищо, просто се усмихна невинно, като не спираше да гледа красавицата, стояща до нея право в небесно сините й очи. Отдръпвайки се от от нежния и допир, от който цялата се бях наелектризирала, всякъш по цялото ми тяло преминава електричество и едва доловимо чувство на невинност.Не издържах вече, бях забравила съвсем за тях, но не можех повече. Затова се протегнах към чантичката ми, която бе захвърлена не далече от мен. Отворих я бързо и извадих от нея опаковка на кутия от цигари. Отворих капачето и измъкнах една от прецизно наредените хартиени изделия, които ми доставяха такова удоволствие. В следващия момент цигарата се намираше между двете ми устни и затършувах за запалка, но не успях да открия. Явно я бях изгубила или забравила някъде. Е, навярно вампирката щеше да ми услужи с това пособие, но се сетих, че може и да не притежаваше този вид порок.
Слушах я как говори за това, че мога да имам доверие и на двамата Древни, и как ги познавала по-добре и от самата себе си. Може би бе права, не знаех до колко точно е свързана с Алекс, комоли с едва познатия ми Вокил, но и не мислех да споменавам нищо за никого от двамата. Не беше нужно никой да разбира какви взаимоотношения си имахме, а и всичко беше преди, поне след тази вечер трудно щеше да забрави какво извърши любимия и защитник.
Чу от устата й да излизат и неща, които не ми харесаха, но всичките бяха истина. Трябваше да престана да цивря и хленча, като петокласничка. Наистина щях да се взема в ръце, но не знаех кога този ден ще дойде най – после. Отново нищо не казах, а просто се усмихвах.
Има ли вариант и ти да пушиш и да ми услужиш с огънче? – попитах я набързо, като бях извадила цигарата от устата си и чаках нетърпеливо да вдишам от убийственото вещество. Поне всички си мислеха, че пушенето е вредно, поне на мен не ми вредеше вече.
- А колкото до това зрелище, не бях си и помисляла, че някога ще стана свидетел на нещо подобно. Знаех, че я има и тази опция, но не мислех, че толкова скоро щях да видя как пред очите ми някой загива – гласът ми потрепери, когато умът ми пак се върна на тази ужасна случка.  В същия момент момичето каза, че може да ми помогне относно това да забравя.. но не проумявах как ще се случи. Знаех, че само вампирите въздействаха на хора, а вампир на вампир просто беше невъзможно
- Как? – попитах леко въодушевено със тих глас – Възможно ли е ?! – говорех тихо, като чели някой щеше да ни чуе.
- Впрочем аз съм Кристин. Кристин Рейнс - представих се най-сетне аз,а името ми - произнесено с някаква гордост. Като чели аз бях най-великата от великите




You can try to run away, we`ve got to save desire
If this thing is meant to be
just let your spirit free

avatar
Кристин Рейнс
mod
mod

Брой мнения : 25758

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Christian Vokill. on Съб Юли 05, 2014 3:20 pm

Хората са странни същества. Живеят в измислените си светове, с измислините си приятели, мечти и убеждения. Не повдигайте вежди учудено и някак съркастично, да, много добре знаех, че и аз някога бях човек, но това време ми се струваше толкова отдалечено от днешна дата, че малко по-малко започвах да забравям. Не си спомнях какво е да те заболи кракът когато го удариш в ръба на масата, нито пък колко гадно и подло беше щипещото усещане на раната, създала се при глапаво порязване с лист хартия. С времето в главите на всеки от нас, спомените от човешкия ни живот, просто изветряваха. Като хубаво вино, отворено и оставено без корковата си тапа. Вкусът му ставаше блед, аромата неуловим, а цвета мъждив. Така и кръвопиицете... изветряваха. Уж помнеха всичко, но уви това беше една пълна глупост. От толкова много неща за запомняне, много често се случваше да не намираме информацията, която точно ни трябваше. Да, тя беше там, но ние не можехме да я намерим в разтурията.
Ако трябваше да го обеснявам щях да Ви накарам да си представите една огромна библиотека, събрала всяка книга, писана някога от някой. Схванахте ли? Виждате ли претъпканите рафтове, които лесно можеха да се скършат под тежеста на цялата тази литература, просто захвърлена в това помещение. Оставена без никакъв ред през годините, през вековете дори. И Вие тръгвате по пътеката с листче хартия в ръката си, а на листчето пише "Спасителят в ръжта". Да, ти можеш да се сетиш, че става въпрос за романа на Селинджър, ще се досетишвероятно и през кой век ориентировъчно е писан, но както казах тази библиотека не предлага такива опции, няма табели за жанрове или писатели, няма нищо, което да Ви помогне. Трябва сам да преровиш купчините и евентуално да я намериш. Но Вие бързате, нали така? И не Ви се занимава, за това просто се отказвате да четете това. Така се случваше и със спомените на вампирите. Затова бях решил да живея без техния товар.
Усмихнах се отвеяно когато Алена ми каза, че този път не е взела със себе си колекцията си от хапливи думи, изречения, реплики... цели монолози дори. Но когато чух следващите й думи, трябваше да си захапя езика. Буквално, за да не издрънкам набързо нещо, което щеше да ни съсипе временната идилия. Оставих думите на русокосата да се наредят като диаманти на някаква връв, а после нарочно ги изпуснах в главата си, оставяйки ги да се разпилеят, заедно със смисъла, криещ се в тях. Слушах как тя ми развиваше темата за горката Алена, която дори не можеше да спи в собственото си легло и това ме накара да завъртя очи. Е, или поне направих такъв опит де, този номер никога не ми се получаваше както трябва.
- Имаш ли огънче? - чух въпросът на Алена и извъртях тялото си към нея.
Кимнах бавно, а тя постави цигарата между плътните си, възхително възбуждащи и изключително разсейващи устни. Погледнах я и се наклоних към нея, подпирайки се на ръката си, оставена на дивана за равновесие. Без да поглеждам към тютюновата бяла клечка тя се запали кротко, отпускайки дима си в атмосферата.
- Да запаля ли още нещо за теб?
Присвих клепачи, местейки погледа си от очите към изкушаващата й уста и обратно. Езика ми се приплъзна по сухите ми устни, а после си поех кракът дъх. Пръстите на ръката ми се заплетоха около един рус и божествено мек кичур, който беше застанал не на място, а накрая го бутнах назад.
- Да тук си... по една или друга причина. - усмихнах се дяволито. - И съм сигурен, че "другата" причина няма нищо общо с мен.
Кимайки с някакъв уверено делови стил довърших с доволна гримаса, залепена като стикер за разпродажба, на лицето ми.

avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Гост on Съб Юли 05, 2014 3:42 pm

Женското тяло.
Истинско чудо на природата. Изваяно до последния детайл. Създадено за да изкушава,манипулира,получава и дава.  Дарено с грацията на котка..всъщност, за какво ви обяснявам тези глупости? Защо просто не погледнете нея. Теа О'Конъл. Всичко бе събрано в личността на тази дама. Ала тази вечер за свой образ тя бе избрала именно похотта. Похот. С какво свързвате тази дума? Дума,чувство,призвание,желание,секс. Да,това са някои от всички асоциации. Какво е за теб,точно за теб похотта? Онова неистово желание да имаш някого в ръцете си,да усещаш горещите му устни по настръхналата ти от възбуда кожа? Онова дяволско желание, заради което устните ти пресъхват,заради което усещаш как сърцето ти изпомпва кръвта в цялото ти тяло,заради което се чувстваш жив. Или пък е друго?
Устни.
Устните й бяха като нарисувани. Вкусът им за всички бе различен. За онези, които ги притежаваха ала не оценяваха бе горчив. За онези, които им се възхищаваха и оценяваха бе сладко-солен. А за онези, които я мразеха бе сладък. Ужасно сладък. Защо ли,драги приятели? Защото сладкото пристрастява. Жадуваш за него,както човек в пустиня жадува за вода. И кое е най-гадното? Това,че не можеш да ги имаш,както не можеш да имаш водата. Чудите се защо няма вкус за онези,които я обичаха? Защото навярно нямаше такова същество на тази планета.
Очи.
Едни от най-изразителните очи, които са били обект на наблюдението ми. Господи,тези очи можеха както да те издигнат до небесата,така и да те сравнят със земята. Очи,в които можеше най-спокойно да се огледаш, ала да видиш истинската си същност. Очи,които подбуждаха и отключваха неща у теб, за които никога не си подозирал. Очи, които можеха да те убият с погледа си. Да прекършат вярата,надеждата и любовта в теб за части от секундата. Очи, които не изпитваха разкаяние,не търсеха прошка,не молеха и не обещаваха.
Беше свободна.
Не слагаше оковите си сама. Наслаждаваше се на всеки един миг живот, стараеше се да го превърне в такъв,сякаш това бе нейн последен. Не се съобразяваше с нечии чужди желания, не принадлежеше на никого,освен на себе си. Бе пълна господарка на ума и сърцето си.  До такава степен бе усвоила умението на самоконтрола, че чак бе притеснително.
Въпреки огромното количество алкохол, което бе погълнала Теа изглеждаше съвсем добре. Единственото, което я издаваше бе онзи блясък в очите й.Чуваше много гласове, но един достигаше до съзнанието,този на Кристин. Щом момичето поиска огънче Теа подскочи като попарена. Огънче! Разбира се! Ето какво й липсваше цяла вечер. Онзи горчив,но толкова възбуждащ вкус на тютюневите изделия, за които,учудващо, не се бе сетила досега. Веднага измъкна позлатената табакера от малката си черна чантичка заедно със запалка.
-Ще станеш свидетел на много,много по-зрелищни картини. Но нека не говорим за това сега..
Поде вампирката,докато палеше цигарата на Кристин. След секунди извади внимателн от табакерата си едно от тези така съвършени изделия, които обожаваше. Намери място между устните й и след миг вече се чувстваше като в Рая. Отново тровеше дробовете си с тази така заразителна отрова.
-Рабира се,че е възможно малката. Всичко е въпрос на нагласа.
Теа изтръска фаса си и отново пое цигарата между устните си. Надигна роклята си бавно нагоре,сякаш бе стъпила на бомба и всяко рязко движение би било смъртоносно. И ето,че парчето плат се озова на земята. Гърдите на Теа покриваше черен дантелен сутиен,а долната част на бельото й се изразяваше в тънки дантелени прашки. О'Конъл бавно потопи краката си в басейна,докато водата не бе достигнала пъпа й. Кожата й настръхна от нежната прегръдка на водата,която образуваше съвсем леко вълнение от влизането на Теа в басейна.
Погледът й приклечи силно този на Кристин. Ръцете й съвсем нахално обвиха талията на момичето,но не за дълго,тъй като в едната си ръка чернокоската пое цигарата си.
-Теа. Теа О'Конъл.
Произнесе в перфектен синхрон с дима,който издиша право в лицето на блондинката.
-Ще се присъединиш ли към мен?
Попита и прехапа долната си устна.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Кристин Рейнс on Съб Юли 05, 2014 4:23 pm

Разговорът протичаше добре, но какво ли се случваше вътре. Всичко изглеждаше наред, като погледнах към вилата, от която музиката беше започнала да става все по – шумна и предизвикателна обещаваща незабравима нощ. Чувах абсолютно всичко, което се случваше вътре. В главата ми кънтяха гласовете на хората, които и те явно не споделяха мнението на туко що заявеното им господство. Други пък се застанаха зад тяхната идея, имаше разделение, но едва ли някой щеше да им се противопостави, дори и несъгласни с исканията им.
„Всичко е въпрос на нагласа“  - думите на момичето, закънтяха в ума ми. И да, беше права, но беше ужасно трудно да спреш напиращите емоции в теб. Поне за мен бе така. Тя се бе до болка усъвършенствала, защото по нищо не и личеше да и пука, дори да и е направило впечатление нещо тази вечер. Все едно е една от поредните такива вечери, които прекарва. Аз желаех всичко е да е така, да не ми прави впечатление нищо и да ми е все едно за всичко и всички. И наистина трябваше да опитам, ако исках да го опитам, защото иначе щях да полудея с всички тези емоции и чувства напиращи да излезнат от мен. Бавно ме убиваха отвътре, а най- забавната част беше, че аз вече бях мъртва. Каква ирония на съдбата, да те поставя на колене молейки за малко щастие, но аз нямаше да се предам без бой. Защото бях толкова упорита, че с малко загуби щях да постигна крайната си цел. Е, да съдбата си е съдба и аз я бях приела, за всичко си имаше момент, за всичко си имаше време и всичко се случваше с причина. Дори това, убийството, да стоя тук сама с красивата, чернокоса вампирка. Всичко в този живот беше някаква  малка крачка към постигане на целите, които си поставяш. А понякога дори ни отвежда до места и хора, които не бихме очаквали. Такава е съдбата непредсказуема.
Набутах отново цигарата между устните си, когато момичето запали грижливо както нейната, така и моята цигара. Дръпнах си бавно и всичко изчезна за миг. Толкова ми харесваше да се тровя по този начин, да усещам дима в дробовете си, аромата на самата отрова.Беше така примамващо изкушение.  А само след миг едно стройно и красиво тяло се бе извисило до мен. Имаше рокля на земята, а самата тя изглеждаше прекрасно. Можех да си призная – това беше тяло на хубава жена, със своите красиви, като порцелан изваяни извивки. За миг не можах да отделя погледа си от нея, но не можех да отрека, че беше просто гледка, за която повечето сигурно биха убили. Бях спряла да се взирам в нея,когато тя бавно влезна във басейна, като чак тогава ми се представи. Теа. Красиво име, за красива жена.
Чудех се дали да приема предложението, което ми бе отправено, и не ми трябваше много време, за да реша какво искам. След миг и моята рокля се разнасяше някъде по земята, заедно с обувките ми и чантата. Цигарата, бе към края си затова просто я загасих в най – близкия намиращ се пепелник. Топна се по най – бързия начин във водата, която я обгръщаше. Беше леко хладкава и тялото й при допира леко потръпна, но след известно време всичко се нормализира.
- Е, разкажи ми нещо за себе си, Теа! – подхванах я, като се чудех за какво би могла да говори с нея и беше най – лесно да я накарам да говори за себе си. Хората обичаха това и това да са център на вниманието, но бяха такива единствено във собствения си свят. Всеки си мислеше, че е център на Вселената, но уви нещата не стояха така. Всички ние просто бяхме актьори във филма за живота си. Всеки се появяваше и изчезваше, затова и не трябваше и да се привързваме към никого.
- - Впрочем, хубаво име имаш – отбелязах и закачих на лицето си една голяма усмивка. Вземах да се разсейвам от всичко случващо се вътре, точно от това се нуждаех точно сега – да забравя за всичко.




You can try to run away, we`ve got to save desire
If this thing is meant to be
just let your spirit free

avatar
Кристин Рейнс
mod
mod

Брой мнения : 25758

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Зевс. on Съб Юли 05, 2014 4:48 pm

Денят започна съвсем обикновено, както беше и приключил предния.Всеки ден се събуждах, а след това заспивах без да изпитам никакви емоции.Може би бях живял прекалено дълго, за да е останало нещо в този свят, което да ме накара да изпитам нещо, било то позитивно или негативно.Отдавна бях станал безразличен към всичко и абсолютно нищо не ме впечатляваше.Цялата тази сила, с която разполагах ми даваше огромна власт, а властта е нещото, което всеки копнее да има.Е, в моя случай нямаше накъде повече да развивам тази, типична за всеки жив организъм прищявка, тъй като бях достигнал върха й.Щом дори останалите богове ми се подчиняваха какво още можех да искам?Нищо, точно така.Имах всичко, от което имам и дори нямам нужда.И точно в това беше проблема.Живота беше станал прекалено скучен, тъй като нямаше какво ново да ми предложи.Но нямах особено голям избор и без това.Само смъртта би могла да ме свали от върха, на който се бях възкачил и по точи начин да ме избави от досадното ми ежедневие, но...Аз бях дори и над смъртта.Не можех да умра, колкото и да ми се искаше понякога.
Определено обаче не се оплаквам.Харесвам живота си, независимо колко е скучен.Все пак, понякога, успявах да си намеря начин да го разнообразя и днес, може би, щеше да е един от тези дни.
Съвсем случайно до ушите ми достигна слуха за някакъв купон, който по ирония на съдбата, щеше да се състои точно в първата нощ, след пристигането ми в Мистик Фолс.Сякаш го правеха специално за мен, в знак на дългоочаквано посрещане.Разбира се, събитието не беше в моя чест и това не го разбрах само, защото спрях да мисля прекалено себично, а поради факта, че от целия град, който вероятно беше поканен, моя милост беше пропусната.Явно купонът нямаше да е единственото нещо, което щеше да се отприщи довечера...
Не бях засегнат от това, че не съм в списъка с вип гости.Всъщност въобще не ме интересуваше, но щеше да бъде интересното, ако инсценирам обратното.Купонясването под един покрив със шайка разюздани вампири, вещици и простосмъртни определено не е нещо, на което държа да присъствам, но и без това нямах планове за довечера, а малко хаос, който щях да създам със самопоканването си със сигурност щеше да е по-забавно от самотна вечер с каса бира до стола в хотелската ми стая.
Преди да отида, трябваше да се отбия при една вещица, за да разчистя стари сметки, което се проточи малко по-дълго от очакваното и появата ми навреме нямаше да се случи.Нищо.Тъкмо щяха да се драматизират повече, понеже вероятно вече щяха да са препили и предрусали.Нали са вампири...Несдържани, както към кръвта, така и към всички останали наркотици и удоволствия, които може да им предложи живота.
За да не се бавя допълнително, карайки до там с кола, което щеше да ми отнеме бая време, тъй като бях в другия край на града, реших просто да се телепортирам до там.
Силната музика се чуваше още отвън, макар че вратите и прозорците бяха затворени.Доста странно.Какво, затварят след десет часа и който дошъл - дошъл?Щеше да им се наложи да приемат още един гост, защото затворените врати никога не са ме спирали до сега да вляза там, където искам.
Това сигурно нямаше да се хареса на двамата древни, които бяха организирали всичко това, но все някак ще се адаптират.Просто нямат друг избор.Нямах представа кои са те, а се предполага, че трябва да ги познавам повечето, тъй като са доста старички.По сравнение с мен, разбира се, бяха просто ембриончета, но да не изпадаме в подробности.
Използвах телекинеза, за да отворя огромната входна врата, която се блъсна силно в стената и привлече вниманието на повечето, които се намираха в просторното помещение.
-Май поканата ми се е запиляла някъде по пощата, а? - започнах да говоря, докато бавно и уверено крачех навътре. - Чудя се, дали да убия пощальона за тази нелепа грешка, или да потърся друг виновник? - бях приближил импровизирания бар и докато още говорех, започнах да си сипвам в една чашка от уискито, което изтръгнах от ръцете на сопнатия барман, замрял зад барплота.

avatar
Зевс.
Бог.
Бог.

Брой мнения : 479

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Алекс Клоуд on Нед Юли 06, 2014 4:14 pm

 Докато и Кристиан демонстрираше жестокостта си имах време да установя отново контрола над тялото си. Лицето ми върна обратния си вид, който бе в състояние да размекне коленете на всяка една жена във вилата, а и не само. Първите жертви бяха на лице и сега всеки един щеше да знае какво ще последва, ако не изпълни заповедите. Със сигурност щяха да се появят и бунтовници в по-късен етап, това беше нещо, което знаех още преди тази церемония да се проведе, но това и очаквах. С повече бунтовници се откриваха повече възможности за убийства, а нали главната цел бе именно това? Реда се вътворяваше най-добре със сила и твърда ръка, която да контролира всички. В случая твърдите ръце щяха да са 4, моите две и един чифт от Кристиан Вокил, който щеше да ми помага да управляваме цялото това глупаво стадо от вампири и всичката друга измет, която се бе събрала в града. 
 Отдалечих се незабелязано и грабнах чаша с уиски, която бавно започнах да преполовявам. Сега щях да изпълня другата част от плана си, да отведа Ася в имението ми, където да я изолирам от всякакъв контакт с останалите. Нима си мислеше, че ще изпълнявам нещата, които възнамерявах, а накрая да я оставя да ме изиграе по някакъв начин? Може би щях да я освободя след век или два, когато не само този град, а целият щат бе под мой контрол. Докато обмислях как да постъпя с това странно превъплъщение на природата между вампир и вещица, във вилата незнайно как влезе някой, въпреки магията, която бе направена, ако изобщо бе все още в действие и проговори на висок глас. Глас, познат до болка. Думи, които, ако бяха изречени от някой друг щеше да последва съдбата на Теса. 
 - Пробвай това с виновника. - отпратих като препоръка, намирайки се зад гърба на неканения гост. Един от малкото в града, които не бяха получили покана. Е, не носех вина, тъй като Кристиан бе пращал поканите, макар и да се водех като втори домакин на партито, но дори и да не беше той, за мен бе изненада да видя тази личност пред мен тук на земята, камо ли в Мистик Фолс.
 - Кой би повярвал, че самият Зевс ще уважи събитието в моя чест? - не говорех прекалено силно за да може думите ми да се смесят със силната музика, която звучеше, за да не загатвам за останалите, че той е тук, в случай, че искаше появата му на земята да остане в тайна. Царят на боговете веднага позна гласа ми и се обърна към мен с привидно задоволство. Не се бяхме виждали от... лично на мен ми се струваше цяла вечност, но тази дума имаше съвсем различно значение за мен и за него. Той бе едно от най-старите неща на тази земя, може би по-древен дори от небето и морето, но честно казано никога не си бях падал по митологията и в някой по-свободен ден трябваше да му задам някои въпроси, чиито отговори да знам просто от обща култура. Заедно с Кристиан, Зевс бе един от 'хората' на тази земя, на които можех да имам истинско доверие или поне така бе преди. Надявах се това да не се е променило и със сигурност както аз, така и той не бе забравил нещата, които ни свързваха. Начинът, по който се запознахме още, когато бях малко дете. Кой би повярвал, че е възможно в листа ти с приятели да присъства името на Зевс. Листа, който започваше с Кристиан и завършваше със Зевс. Е, не бе от най-изчерпателните, но от какво повече имах нужда с личности като тях? Не знаех дали се познават, но тримата определено можеше да направим взривоопасен за Мистик Фолс тандем. 
 След като погледнах часовника си и кратък разговор със Зевс установих, че трябва да продължа със задачите, които ми предстояха да свърша за тази вечер. 
 - Приятелю, сигурно знаеш какво се случва тук, имам важна работа, която да свърша и веднага щом приключа ще се свържа с теб. Имаме доста неща, за които двамата да си поговорим и нещо лично, което да ти кажа. - потупах го по рамото и изчезнах от залата, започвайки търсенето на Ася.
 Не ми отне много време, но състоянието, в което я открих ме учуди - лежаща на пода, с някакъв гримоар захвърлен настрани. Опитите ми да я върна в съзнание бяха неуспешни, затова прибрах книгата със заклинания, грабнах тялото й и излязох от къщата. Това, че я намерих в безсъзнание дойде като дар от бог за мен, тъй като нямаше да ми се налага да си съчинявам истории, с които да я подлъжа да дойде в дома ми. Поставих я особено внимателно на предната седалка на колата ми и тръгнах към вкъщи. Нямах време да давам обяснения на Кристиан, по-късно щях да се свържа по телефона и да обясня какво точно се е случило и защо смята, че да неутрализираме Ася като за начало ще бъде добър ход.
 Не след дълго паркирах новото ми Л.Авентадор пред входа на имението, метнах Ася на рамо и тръгнахме навътре. Хвърлих гримоара на леглото ми, грабнах голяма спринцовка пълна с върбинка и слязох към подземния етаж, за който никой мой гост, посещавал имението до сега не подозираше, че съществува. Бързо и сръчно оковах Ася в тъмницата, инжектирах "конска" доза върбинка и завързах устата й така, че да не може да говори, за да използва някакви заклинания. Това бе просто предпазна мярка, ако все пак огромната доза върбинка не отслаби тялото й достатъчно. Проверих отново дали веригите са добре закрепени и след като се уверих заключих решетката, изкачвайки се към горната част на къщата.
avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 3 Previous  1, 2, 3  Next

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите