The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Вила "Victoria"

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Go down

Вила "Victoria"

Писане by Алекс Клоуд on Сря Юли 02, 2014 10:52 am


avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Christian Vokill. on Сря Юли 02, 2014 4:13 pm

I only drink to make other people seem more interesting


Подземният етаж:



The private room:
" />
avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Christian Vokill. on Пет Юли 04, 2014 12:00 pm

Това беше вечерта, в която най-накрая щях да изпусна края на всички простотии, случели се в последно време. Сега беше момента забравя за цялата драма в семейство Леро и за историята, която ме бе завлякла отново в Мистик Фолс. Време беше да се насладя за малко на живота, на силата и всички хубави неща на това да си вампир, Древен при това. Защото честно казано ми беше направило изключително голямо и лошо впечатление, че нещата в Мистик Фолс вървяха на много зле. В смисъл такъв, че всеки си правеше каквото иска, без значение дали е на два, пет или десет века. Анархия. Но не от тази хубавата, привлекателната, в която честно казано бях влюбен, а от онази, която ме отвращаваше. Бях подготвен за всякакви неща тази вечер и най-вече за по-интересните насилствени такива, които щях да оставя за по-късно когато най-накрая видя Алекс.
Алекс Клоуд, нали се сещате? Онзи вироглав, русокос вампир, който ако ми беше истински брат, а не просто в метафоричен смисъл, света щеше да е в постоянен траур. Не можех да повярвам, че през цялото време през последните години и той се е задържал в градчето, без да разбера. И тъй като бях далече от мисълта да съжалявам за каквото и да е, реших да му се обадя и да направим един купон за хубавото старо време, както се казваше. Разбира се, комуникацията ни бе протекла общо взето по телефоните и все пак не се бяхме срещнали и вече се чудих дали си беше останал същия съдист-с една дума най-дорбия ми приятел. Който впрочем ако се появеше преди да се напия прекалено много, щеше да получи тази невероятна вила като подарък от мен.
Разкарвайки се насам-натам из вилата, погледа ми се спираше на полуголите момичета, разкарващи се с табли в ръцете. Много от тях отнесоха по няколко наистина продължителни погледа докато слизах на долният етаж. Между другото още повече се радвах, че щях да бъда сам във всякакъв план, без да бъда длъжен на който и да е. И всъщност като се замисля... много отвързан. Скоро, потънал в мислите си влезнах в стаята с пилоните и красивите същества, извиващи се на тях. Едната от тях ме погледна, а аз с пръст я викнах, подпирайки се на една масивна колона. Знаете ли колко удобно беше, когато всички човешки същества като персонал в къщата бяха под мое въздействие? МНОГО! Тя се завъртя около мен, а аз просто се засмях тихо прошепвайки в ухото й че няма никаква нужда от това. Беше ми нужда за нещо много по-интересно от евтините й трикове.
След близо минута, двамата с нея бяхме в малката стая с лилави диванчета, а аз й наредих да седне на едното диванче близо до стъклената масичка. Тя послушно го направи, а аз й връчих едно малко прозрачно пликче пълно с няколко грама кокаин. Тъмнокосата го взе и го изсипа на стъклената повърхност, погледна ме с очакване, а аз изкарах портфейла си и първо й подадох една кредитна карта. Тя започна да реди няколко стегнати и безумно красиви редици, а аз през това завъртях бързо на футийка на банкнота от сто долара. Наблюдавах и изчаквах, момичето да приключи със заниманието си. Скоро тя си пое рязко въздух и се облегна назад на дивана. Запалих една цигара, изпуших я, а след нея още една. Накрая погледнах часовника си иеднах до нея, дърпайки я за косата грубо. Веднага впих зъбите си във врата й и започнах да отпивам от кръвта й на големи, лакоми глъдки.
- Изчезвай. - наредих на стриптизьорката, две-три минути след като бях приключил с нея.
За сега.
Затворих очи, отпуснах се на мястото си и усетих как сърцето ми забързва ритъма си. Ммм... знаех си, че ефекта ще е много по-силен ако аз директно го бях погънал, но не знаех, че ще е толкова хубаво... Да... тази вечер, определено щях да си изкарам добре.
Минах с ръка през лицето си и скочих на крака, тръгвайки към горния етаж. Последен поглед към часовника ми беше нужден да разбера, че беше станало време. С вампирската си скорост се прехвърлих на горният етаж точно пред входната врата. Отворих я широко и протърках заговорнически ръце.
Нещо гърлото ми започваше да пресъхва, така че оставих отворената входна врата зад гърба си и тръгнах към имповизирания бар, където зад него млад афроамериканец въртеше атрактивно някакви бутилки.
- Водка.
И се облегнах на въпросиния бар с доволен поглед в очакване на гостите.
avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Алекс Клоуд on Пет Юли 04, 2014 12:51 pm

Ето, че бе настъпило времето да се завърна в Мистик Фолс, Града, който за около четири години се бе превърнал в мой дом. Мислех да отложа връщането си с още месец или два, но обаждането от не кой да е, а именно от Кристиан ме накара да се разбързам. Моят стар приятел, който след изчерпателен телефонен разговор бях разбрал, че се е подвизавал тук известно време и факта, че не се бяхме видяли нито веднъж в града бе повече от странен. Радвах се да чуя гласа му, той ми напомняше на безбройните вечери, които бяхме прекарвали заедно с масивно количество убийства и алкохол. Знаете как протичат вечерите на двама приятели вампири, а той не бе обикновен мой приятел... той беше нещо много повече! Кристиан бе човек, на който знаех, че мога да разчитам и дори в момент като този, в който същността ми се бе променила коренно знаех, че би направил всичко за мен, както и аз за него. Както стана ясно, телефонният ни разговор не бе никак кратък и освен поканата за парти, която ми отправи се разбрахме за още някои неща, които да свършим. Имах план, по който да действам и както бях сигурен и преди да се обади по телефона, моят приятел беше в играта.
Върнах се ден преди уточнената дата за да проверя дали всичко е по старому. В Мистик Фолс си беше все същата "смрад". Беше се напълнило с повече изроди дори от преди да замина, но със завръщането ми в града щеше да настъпи и реда тук.
Дойде и денят на истината. Денят, за който бе поканата. По навик се събудих в късния следобед с две красавици под ръце и след обилната "закуска" ги изпратих у дома, за да се приведа в приличен вид. Не се славех като хората, които се оправят бързо затова пресметнах времето си така, че да не закъснявам. Това не беше в стила ми, но щях да си направя труда да пристигна на време заради добрия стар Вокил. Само докато си представях вариантите за развитие на вечерта и ставах нетърпелив. Гардеробът ми определено имаше нужда от подновяване, но това бе нормално, имайки предвид дългото ми отсъствие от града. Нямаше да прекалявам с официално облекло, а и то не бе в стила ми. Премених се в изчистени дънки и чисто бяла тениска, която подчертаваше лекия загар, който кожата ми имаше и излязох от имението.
Паркирах колата пред двора на вилата, чиито адрес трябваше да търся и слязох, насочвайки се с бавна походка към къщата. Огледах обстановката и съвсем очаквано Кристиан бе избрал страхотно местенце, където да полеем. Можех да чуя музиката, която звучеше и отворената врата, подканваща гостите направо да влизат допълнително ме улесняваше. Не бе прекалено силна, перфектният децибел за началото на едно парти - приятна, галеща ухото, позволяваща на хората да си кажат по някоя дума и да изпият някое друго питие, което да ги предразположи допълнително. Повечето човеци се нуждаеха от това, за да свалят задръжките. Това не важеше за мен, можех да се забавлявам и без алкохол, но той бе неизменна част от ежедневното ми меню. Изкачих се бавно на верандата и прокарах предвидливо ръка през прага за да видя дали все пак не се нуждаех от покана. Такава не ми бе необходима и влязох в къщата, където и преди да съм разгледал вече знаех, че все още хората не са дошли. Не се нуждаех от много време за да разбера къде точно се намира Древният. През няколко стъпала и коридора най-сетне се озовах в помещението, където бе и той. То наподобяваше бар, но не обикновен, в който прекарвах времето си последните седмици... Личеше си, че е изпипано със стил.
- Кристиан Вокил ! - провикнах се аз от единия край на голямата зала и обръщайки се към мен, тръгнах с наперена походка към него, без да полагам никакви усилия да прикривам доволната усмивка, огряла на лицето ми. - Измина не малко време, братко! - отбелязах отново, хващайки ръката му в здраво ръкостискане. Бях забравил колко много си приличаме двамата и нямах в предвид външно, а вътрешно. Ако вярвах в съдбата и сродните души то определено той бе моята такава ! Дори Ерик не бе толкова близо до мен, що се отнася до характера и мисленето. Всъщност двамата бяхме доста различно, докато с Кристиан сякаш бяхме издялани по един и същ модел, с различен външен вид.
- Определено си се постарал. - отбелязах този път на глас, оглеждайки мястото. Вампирът до мен очевидно не бе забравил какво обичам и в мига, в който се замислих какво да си поръчам, чернокожият барман подаде пълна чаша с отлежало малцово уиски към мен. Подсмихнах се ехидно, поемайки чашата в ръка, заключвайки за пореден път, че тази нощ нямаше да бъде забравена !
avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Гост on Пет Юли 04, 2014 1:10 pm

A little party never killed nobody, so we gon’ dance until we drop.
A little party never killed nobody, right here, right now’s all we got.

Огледалото е истинска машина на времето, най-вече за онези, които добре се вглеждат в линиите по лицето си. И ако не харесат тези линии, значи не са доволни от живота си. Хубавото е, че това може да се промени, но трябва да са достатъчно смели, за да повярват, че могат да си върнат всичко онова, което им е отнел животът преди години.Странното бе,че Теа О'конъл можеше да седи с чаосве пред огледалото и да се вглежда в лицето си, сякаш очакваше да открие нещо ново,ала от векове то бе същото. Същото красиво,безупречно лице, което даваше отражение на емоциите й,или пък обратното,прикриваше ги. В огледалото виждаше отражението си и понякога,повярвайте, не й се нравеше. Сякаш не виждаше корицата,а вътрешността на книгата.Съдържанието й. Беше отвратена в такива моменти. Но това не се случваше често. Теа бе твърде горделива и само в онези мрачни дни, в които времето сякаш бе сърдито на хората, тя се затваряше в себе си и признаваше грешките си. За щастие този ден не бе такъв.
Слънцето отдавна се бе показало на небето и денят бе започнал. Мис О'Конъл разтриваше мократа си коса с масло от кокос, което подхранваше косата й и й придаваше вълшебен аромат. Върху голото си тяло Теа навлече възможно най-удобната и разпусната рокля, като под нея сложи единствено бикини.Излезе от стаята си и бавно се затътри по стълбите към долния етаж. Днес определено бе решила да релаксира може би с някоя добра книга или гледане на глупави предавания по телевизията. Духът й не бе настроен за шумни партита, на каквито обикновено присъстваше.
Намери дистанционното за телевизора,включи го на произволна програма и застана зад барплота. Взе любимата си чаша и наля горещото кафе в нея. Обожаваше аромата му. Със ситни и бавни крачки се излегна на кафявия кожен диван, който пое тежестта на тялото й. За миг затвори очи. Можеше сякаш да чуе как белите й дробове поемат въздуха и го изтласкват.Вдишване.Издишване.Докато изведнъж не се чу звън на вратата. Отвори очи и стана от дивана,запътвайки се към вратата. Кой можеше да е по това време? Ако беше някой от глупавите пощальони, на които бяха платили да рекламират какви ли не простотии щеше да бъде крайно недоволна. Мразеше, когато някой прекъсваше почивката й, а камо ли някой незначителен човечец.Както и да е. Натисна дръжката на тежката дървена врата и пред нея нямаше никой. Миг преди да я затвори забеляза,че на прага има оставено писмо.Взе го в едната си ръка и отново се отправи към всекидневната. Отпи глътка от кафето и огледа плика за надпис. Нищо нямаше. Разкъса бързо хартията и видя картичка.По-скоро покана. От вътрешната й страна се намираше гравирания текст, който гласеше:

"Вила "Виктория"
20:00часа.
07.04.2014.
Очакваме те.
-К.В. & А.К.
"

Кратко,точно и ясно. Какво за бога беше това? Чии бяха тези инициали? Теа се питаше тези въпроси,но нямаше как да получи отговор, ако не отидеше на събитието. Сключи вежди и сякаш се намуси. Не вярваше на всичко това, но любопитството я изяждаше.
Захвърли поканата настрани и се илегна отново на кожения диван. Мокрите й коси се разпръснаха по кожата,а кристалните й ириси се впиха в пространството. Звукът от телевизора изобщо не достигаше до слуха й. Сякаш напълно бе изключила. Прекара цели два часа така. Можете ли да си представите?Без дори да помръдне. Понякога наистина имаше нужда от такива "презареждания".
Теа изправи изваяното си като от склуптор тяло, протегна се и се качи в стаята си.


-по-късно вечерта;19:00 часа


И все пак щеше да отиде.Вече бе извадила от гардероба си къса,черна рокля, която перфектно подчертаваше тънката й талия и дългите й крака. Косата си бе навила на небрежни къдрици, които покриваха раменете й. Черната очна беше последния щрих, който допълваше изящната й външност и правеше очите й още по-изразителни. На устните си имаше балсам,почти безцветен. Теа обичаше семплите, но красиви неща. Погледна се за последен път в огледалото,пое си дъх и излезе от огромното имение, в което живееше. Този път като превоз бе предпочела другия си красавец,черно bmw. Качи се в колата,а двигателят измърка доволно.Натисна педала за газта и отпраши по пътя.
След около 30  минути Теа се намираше пред имение, което наистина бе внушително с размерите и лукса си. Паркира на паркинга и слезе от колата. С бавни крачки пристъпваше напред, докато не откри входа. Вратите бяха широко отворени, а отвътре се чуваше силна музика. Къде се намираше изобщо..Виждаше как вътре се разкарват полу-голи момичета с подноси в ръка. Направи още няколко крачки и вече се намираше вътре. Огледа се, но не видя никой познат. Можеше да се усети напрежението, което изпитваше. Направи още няколко крачки и видя импровизиран бар, на който седяха два индивида от мъжки пол. Защо ли и двамата й се сториха толкова познати,чак до болка.
-Какво?
Успя единстено да продума. Мъжете, които видя определено бяха слисали О'Конъл. Единият, който я бе превърнал във вампир, който бе объркал живота й до неознаваемост,беше Кристиан.Кристиан Вокил.А другият,нейна кръв,нейният брат, който не бе виждала от..6 години. Алекс.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Savannah. on Пет Юли 04, 2014 1:22 pm

Студените ми пръсти обикаляха волана и мекия кожен салон. За секунди хвърлях бегъл поглед в огледалото за задно виждане. Харесваше ми това което беше там. Маската с перфектен грим която бях сложила, кожата ми беше бледа, контрастираща силно с тъмните сенки и блясъка околко очите ми. Косата ми беше издърпана на зад в прекалено стегнат кок, украсен с онези китайски украшения на които никой не знаеше точното наименование. Прокарах ръце по дългата сатенена рокля с акценти от традиционното кимоно. В огледалото ми лъснаха белит еми зъби, усмихвах се на собствения си образ не за първи, не и за последен път днес. След твърде дълги години, които на мен ми се сториха като месеци, но в крайна сметка бяха години, на западнал външен вид, скъсани пуловери и недохранване, бях постигнала пълното си съвършенство, а щом си бях върнала достойнството да ходя с гордо вдигната глава и, да си го кажем - вирнат нос, но и от душата ми падна тежък товар. Всичко де подреждаше по план.
Колкото до планът. Е, да видим дали Алекс щеше да се справи. На този етап можех само да седя и да гледам, реално можех да направя много повече, но нямах желание да се меся, искаше ми се да се оставя на насладата да гледам плодовете на труда си. Месеците на възстановяване след ритуала за превръщане бяха тежки. На моменти имах чувството, чо организма ми напълно ще откаже и ще се срина. Денонощната треска, спазмите и раните появяващи се от нищото ставаха все по- сериозно с времето, но един ден почти всяка следа беше изчезнала. Страничните ефекти ги нямаше, можех да се оставя на ескалиращата с всяка секунда радост.
От една страна изпитвах нетърпение да проследя събитията на които щях да бъда свидетел тази нощ, но от друга, не бях сигурна дали трябваше да идвам толкова рано. Искаше ми се да има повече хора за да премина неприятната ситуация в която щях да се озова ако засанех лице в лице с Алекс и този Вокил. Щеше да е най- малкото неудобно. Бяхме дошли да се забавляваме в крайна сметка, нали? Не бях в настроение за мрачни беседи за това което ще се случи, трябваше просто да се пуснем по течението и да видим какво ще стане. Това, разбира се, категорично не означаваше, че не трябва да имаме други планове на действие, ако обстоятелствата се окажеха...неприятни, за нас, но естествено не трябваше да се осланяме на черната хроника в главите ни. Позитивните мисли бяха всичко от което се нуждаехме. Ето, че звучах като онези ужасно досадни ментори по различните културни събития които ти даваха съвети как да живееш и да мислиш. Смехотворно.
Нямаше причина да седя повече тук и да мисля върху това и онова, и ако еди-какво-си. Най- добре щях да направя ако се измъкнех от колата без да закачам никъде роклята си. Е ,след два неуспешни опити, стана. Изправих се и с всичка сила блъснах вратата, проклета кола, бях забравила, защо не я бях пипала от една година, сякаш целта и винаги беше да ми вгорчава живота. Поизпъчих се и опипах предпазливо високо вдигнатия кок, усмихнах се и направих пред лицето си от онези успокоителни жествое които правеха във филмите, не действаше, но пък изглеждаше драматично и елегантно.
Токчетата ми тракаха по обсипана с камъчета алея, не бях сигурна как не пропадаха в пролуките, но по- добре да не предизвиквам съдбата. Стисках здраво черната чанта с позлатени елементи и се усмихвах, възможно най- фалшиво по мое мнение. Влязох в къщата и токът ми се заби в земята, получи се неприятно за ухото ехо. Е, поне предизвестявах идването си с гръм, трясък и класа. Поздравих се на ум за това си влизане и се насочих към бара, където вече се беше събрала една доста интересна компания. АЛекс, изглеждаше добре след превръщането, което беше чудесно за мен. Обърнах се на другата страна, заставайки срещу красива жена, в умът ми изникна нейният образ, естествено, сестрата. Усмихнах и се и лениво и подадох ръка, селд което обърнах внимание и на Вокил, мъжът изглеждаше повече от доволен от себе си. И аз бих била, беше свършил чудесна работа по украсата, можех да му го призная, но естествено нямаше.
- Ася, приятно ми е да се запознаем. - казах, говорейки едновременно и на Теа и на Вокил.
Нощта щеше да е интересна.

---------------------------------------------------------------------------
пп: вече всички потребители могат да пишат.




demon with wings
it's such a shame for us to die
avatar
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9683
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Christian Vokill. on Пет Юли 04, 2014 1:42 pm

Сещате ли се за онова чувство, намиращо се някъде между корема и гърдите, точно казано, което представляваше лек гъдел и трептене. Въпросната емоция се появяваше в организма когато притежателят се страхуваше или очакваше нещо с невъобразимо нетърпение. При мен мисля, че беше пределено ясно, че бях подвастен на второто. Много скоро, едва след първата ми водка, чух звука от гласът на най-чакания гост за вечерта. Чувайки името си веднага оставих втората си чаша обратно на бара и направих една крачка, поемайки ръката му в своята.
- Никак малко, Алекс, никак малко. - усмихвайки се широко се съгласих с него. - Затова си мисля, че имаме да наваксаме тази вечер с доста неща.
И така продължих да се усмихвам колкото щастливо и безгрижно толкова и заговорнически. Алекс ми отвърна със същото чувство в изражнието си, което ми подсказа, че вървяхме точно по план. Явно щях да излезна пророк, че това парти не само щеше да ми хареса, но и щях да го запомня, което честно казано си беше за впечатление.
- Е, знаеш, винаги се стремя към най-доброто. - отвърнах когато той даде оценка за обстановката. - Но всъщност, всичко това е за теб!
Извадих ключовете за вилата от джоба на панталоните си и ги поклатих весело, подавайки му ги.
- За доброто приятелство, братко! - подадох чашата си към неговата и след това отпих доволна глъдка от руския алкохол. - Надявам се подаръка ми да ти харесва. Но ако питаш мен, долният е най-хубият от всички.
Намигнах му, а после се засмях шумно, мислейки си колко щяха да му се харесат голите тела на вкусните човешки момичета, огъващи прелестните си тела в ритъма на музиката.
Изведнъж погледа ми беше привлечен от новодошлата, която пристъпваше напред. Честно казано не знаех как точно се предполагаше, че ще се държа с О'Конъл взимайки в предвид последната ни среща, затова реших да играя по по-веселата част, поглеждайки я дружелюбно.
- Изглеждаш прелестно, Теа! - отчетох, наблюдавайки я продължително.
Присвих леко клепачи, но следващите думи, които се готвеха да се възпроизведат от мен, останаха не изказани, поради появяването на Ася Петрова. Дали знаех коя е? Да, бях чувал някакви неща по нейн адрес. Какви? Всякакви, хубави, лоши. Но все пак бях на мнението, че беше най-добре да се говори колкото се може по-лошо за теб, за да си взел страха на останалите.
- Кристиан. - представих се с крива усмивка и продължих. - Удоволствието е изцяло на домакина!
avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Alice Conrad on Пет Юли 04, 2014 1:54 pm

Бях се запътила към старото си жилише. Голяма къща в богаташкия квартал на Мистик Фолс. Не бях стъпвала там от две години. Града не се беше променил много, но защо на мен ми се струваше така непознат и студен? Сякаш не бях стъпвала тук не с години, а с векове.
Паркирах пред къщата си и свалих куфарите от колата. Забелязах любопитните погледи на някои от съседите. Тези човешки гниди не знаеха ли, че не е учтиво да се зяпа? Влязох в къщата и се качих в стаята си. Чувствах се толкова самотна. Започнах да оправям багажа си и реших да проверя пощенската си кутия.
Имах няколко писма от Мелиса, неплатени сметки, общо взето нищо интересно. Тъкмо  да хвърля писмата в коша и едно прикова вниманието ми. Покана за парти? Наистина бях много учудена. Събирането щеше да се състои днес в някаква вила.
Хвърлих останалите писма, но поканата остана в ръката ми. Дали трябваше да отида? Да, определено. Трябваше да забравя за Мелиса и всичките си проблеми и да започна отначало. Това беше и причината да се завърна обратно тук - новото начало.
Не исках да ходя сама. Звъннах на единствената си вярна приятелка - Доун. Това момиче беше в момента всичко за мен.
Звъннах и и тя веднага се съгласи. Липсваше ми присъствието и. Усмивката и това, че винаги беше позитивна към нещата.
Не знаех какво да си облека. Най-накрая се спрях на една бяла рокля по тялото ми. Подчертаваше много добре всяка моя извивка. Косата ми беше свободно пусната. Сложих любимите си черни токчета и зачаках Доун. Винаги закъсняваше. Понякога имах чувството, че си беше нагласила часовника нарочно с един час назад.
След около половин час чакане принцесата се появи. Трябва да и го призная изглеждаше удивително. Защо ли се учудвах все пак това беше Доун, а тя никога не изневеряваше на безупречния си вкус за облекло.
- Карай към вилата.
Казах и аз и тя ми се усмихна самодоволно. Знаеше, че не мога да и се сърдя за това, че е закъсняла. Увеличи музиката на мах и потеглихме. Бях щастлива. От много време насам наистина знаех къде ми е мястото. Нали точно към това се стремях през тези две години. Да преоткрия себе си.
Доун паркира колата пред вилата. Наистина бях очарована от обстановката. Музиката се чуваше още отвън, но не беше прекалено силна, но знаех, че това няма да е за дълго. Хванах Доун под ръка и двете влязохме в голямото помещение. Загледах се към останалата част от гостите. Имах някои познати, но реших още да не се впускам в разговори и случки от миналото.
- Хайде да идем на бара.
Бармана беше черен и това леко ме развесели. Поръчахме си шотове. Партито тепърва започваше.
avatar
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Алекс Клоуд on Пет Юли 04, 2014 2:04 pm

 Съвсем скоро двамата с Кристиан щяхме да си припомним и дори създадем още по-приятни спомени от тези, които в момента плуваха в съзнанието ми. Е, доста трябваше да се потрудим защото през годините определено бяхме вършили неща, трудни за вярване, но всеки, който ме познаваше, а също така и него знаеше, че винаги може да се очаква още нещо и винаги очакванията, които хората имаха за нас бяха по-малки от това, което всъщност щяхме да сътворим. Канейки се да отпия първата глътка алкохол за тази вечер, той извади ключове от джоба си и ми ги подхвърли, след което оповести, че всичко това е за мен. Всичко, което толкова много харесах още от слизането от колата беше мое. Познавах добре Кристиан и знаех, че е напълно сериозен, за това нямаше да драматизирам с излишни въпроси дали се шегува и разни подобни неща. Усмихнах се доволно за щедрия подарък и прибрах ключовете в джоба си. Щедър, не защото къщата бе луксозна и то обзаведена по последен писък на модата, а защото бе обзаведена лично от него. Всеизвестно беше, че на вампирите не се налага да работят, за да имат пари, точно заради това самият жест бе толкова важен.
 - Наздраве! - вдигнах чашата във въздуха, стъклените стени на съдовете ни се допряха, произвеждайки силен звук и отпих сравнително малка глътка от питието, наслаждавайки се на парливия му вкус, който се стече в гърлото ми. Това бе идеалното начало на вечерта. Последва втора глътка, този път много по-солидна от първата и най-сетне оставих чашата на дървената повърхност пред мен. Двамата започнахме да обсъждаме някои общи неща, очевидно оставяйки по-важните теми за по-късно. Нямаше смисъл да се затормозяваме от самото начало. В главата ми останаха думите му за изненадата, която ме чакаше долу. Нямаше да бързам, все пак трябваше да оставим и нещо за по-късно, макар и мисълта да претършувам къщата и да разбера какво по-точно ми е подготвил още силно да блазнеше любопитството ми. Изведнъж познат до болка глас прекъсна разговора, който двамата бяхме подхванали. Обърнах се рязко, знаейки кой точно се намира зад гърба ми преди да съм го видял. Това бе глас, който нямаше как да сбъркам. Глас, който по прости сметки не бях чувал от около шест години. Глас, на човек, който преди време търсих толкова много, но без резултат. Теа - моята сестричка. Съдейки по объркания й поглед, явно аз не бях единственият, който не бе очаквала да срещне тук. Не знаех какви точно са отношенията им с Кристиан, но не мислех и да се бъркам. Тя бе момичето, заради което щях да вляза и в ада, а той бе моят брат, макар и без кръвна връзка. Теа се приближи към мен и обръщайки гръб на бара я прегърнах силно, а няколко минути по-късно започваха да прииждат още хора. Един от току що пристигналите ми направи най-силно впечатление... Ася разбира се. Тя бе виновна да съм това, което съм в момента. Честно да си призная се чувствах дори по някакъв странен начин задължен за силата, която ми бе подарила просто така. 
 - Здравей, кукло ! - поздравих я в типичен стил, след което погледнах към Кристиан и демонстративно кимнах с глава към вампирката. 
 В къщата започваха бавно да прииждат хора и до бара не особено далеч от нас се настаниха две доста добре изглеждащи тъмнокоси дами. Като втори домакин на това парти, трябваше да приветствам гостите, особено момичета като тях. Протегнах се назад, грабнах чашата и отново я вдигнах във въздуха, подобно на тост със закачливо намигване към гостенките.
avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Chaos. on Пет Юли 04, 2014 2:04 pm

Ах, беше прекалено лесно. Никой не го забеляза, никой не му обърна внимание.
Бе се вмъкнал във вилата, където в момента се провеждаше някакво празненство, събитие, мероприятие, както щете го наречете, за което от край време се говореше из свръхестествените същества в Мистик Фолс. (Които като че ли съставляваха по-голямата част от града.)
Не беше поканен, но това не бе от такова голямо значение; можеше лесно да си открадне някоя покана. От друга стана, като се замисли върху опцията да бъде гост, тя мигновено му се стори отегчителна; нямаше смисъл да влиза през парадния вход, издокаран, като лесно можеше да се вмъкне вътре незабелязано и да се представи, че е от персонала.
А сега, да играеше ролята на стриптизьорка - това вече беше наистина забавно.
Хаос пристъпваше из стаите, опитвайки се да намери мястото, където имаше най-много хора. Харесваше му да бъде около тях; чувството беше някак странно, ала толкова приятно и затова нашият герой използваше всеки отдал му се случай, за да го изпита отново. Но да не отклоняваме вниманието, драги читателю, ами да се върнем на обстановката.
Бялото обгръщаше тялото й, но беше толкова ефирно, а платът - толкова нежен, чак прозиращ, така че ясно можеше да се забележат извивките под него. Красивото лице на нашия герой бе обгърнато от бяла маска, че никой да не разпознае чертите й. Допълнително Хаос бе изградил съвсем лека илюзия около себе си, така че, който и да го погледнеше, дори и полагайки някакви усилия да я познае, да не успееше. Сякаш съществуването й беше неясно, но привличащо. Самата фигура изглеждаше невинна и мистериозна, но въпреки това зад тези качества се криеше някаква опасност. Беше също така боса, та затова не издаваше звук, докато пристъпваше наоколо.
Изглеждаше едва ли не като плеяда - ефирна, тайнствена, божествена, ала въпреки това навярно се усещаше и фалшива обикновеност у нея.
Е, така или иначе бе пристигнала. А това означаваше, че играта започва, а?


Последната промяна е направена от Chaos. на Пет Юли 04, 2014 2:35 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Chaos.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 12365

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Кристин Рейнс on Пет Юли 04, 2014 2:14 pm

Зарадвах се, когато бях успяла да се отърва толкова лесно и бързо от Теса, която ме накара да се чувствам, като старата "Аз", а това не ми беше приоритет в момента. Трябваше да е съвсем обратното, трябва да покажа макар новороден вампир, че не съм същата страхливка, като преди. Трябваше да докажа на всички, но като начало и на себе си. А точно опълчването срещу нея беше началото на новия ми живот. Макар и вампир не искам да пропускам нищо и това, че съм и вампир можеше и да бъде и привилегия. Всяко нещо си имаше две страни - добра и лоша, тази нощ мислех да се възползвам от добрата и страна.
Бяха се разнесли такива вести, че някой организира купон, събиране, а аз каквато си бях любопитна реших да подочуя, кой го организира, но нима имаше значение, все пак беше купон на който обмислях да поотпусна и да се позабавлявам. Затова, когато  Теса реши да ме освободи от присъствието си, поглеждайки часовника си се запътих към старата ми къща, беше несравнимо малка, като за мен. Новото мен. Но това беше проблем, който щях да реша по - късно, сега бях готова да разпусна. И нищо друго не се въртеше в главата ми, освен какво ли ще се случи. Качих се по стъпалата на верандата, извадих ключовете от задния джоб на дънките си и отключих. Още не бях свикнала да се държа,като вампир, все още имаше човек в мен, някъде надълбоко, но оставите тези мрачни мисли.. Качих се до горния етаж, по точно моята стая, за да избера какво точно да облека за такова събитие.Изобщо не знаех официално ли е, не е ли и не можех да добия и точна представа с какво да се облека, но ровейки из гардероба си намерих кърваво червена рокля, която не бях обличала никога до сега. Все я пазех за специален случай, но докато го чаках този специален случай, аз умрях. Каква ирония. Пропилявах си живота в чакане.
Та.. извадих роклята от гардероба и с няколко леки движения се вмъкнах в нея.Беше се впила по тялото ми, разкриваща  лекия загар по кожата ми, който имах и красивите ми извивки. Погледнах се в огледалото, наистина ми стоеше добре. И то доста. Няколко секунди се любувах на отражението си, а после набързо се гримирах, сложих плавно червено червило върху плътните ми устни. Огледах се още няколко пъти, нещо липсваше ?! А да, обувки - заложих на червено, отново. Този цвят наистина ми отиваше и никога не ме предаваше. Е, вече бях готова.
Слязох по стълбището и извиках такси, което да ме закара, тъй като още не си бях купила кола, бях решила преди време, но живота ми тотално се обърка.  Таксито дойде само след няколко минути, заключих врата на къщата и се качих в жълтата ми "лимузина" тази вечер. Казах местоположението, на което трябваше да се намирам тази вечер и той потегли.
Не обърнах внимание на времето, което ни отне да дойдем до тук, защото то бе вече нищо за мен. Преди да сляза от колата му въздействах и го отпратих. Слизайки не можах да не забележа гледката, която се очертаваше пред мен, беше просто невероятно. Вилата беше толкова красива отвън, та какво да очаквам вътре. Но все още не знаех кой организира мероприятието и точно, когато се любувах на бляскавия имот пред мен, в ръката ми се озова една хартийка. На нея имаше някакви инициали, но нищо не ми говореха.
С бавни и плавни крачки тръгнах към входа на вилата, музиката не беше твърде шумна, отвътре чувах няколко гласа, от които никой не ми беше познат. Или поне повечето, но не исках да протакам нито секунда повече  и за миг се озовах пред вратата и влязох плахо, но безпроблемно. Явно не се изискваше покана от човек.
Заоглеждах всичко, видях няколко човека, по скоро вампири на бара, но не успявах да ги разпозная. Навсякъде беше пълно с всякакви вампири, коти няколко от тях се обърнах към мен. Беше ми странно да съм някъде и хората да не ме гледат, като вкусна закуска, а просто примерно както сега. Предизвиках явно внимание върху себе си. Това беше хубаво. Погледа ми за миг обиколи всичко наоколо, но .. нищо интересно, засега






You can try to run away, we`ve got to save desire
If this thing is meant to be
just let your spirit free

avatar
Кристин Рейнс
mod
mod

Брой мнения : 25758

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Гост on Пет Юли 04, 2014 2:29 pm

Спомените ни правят тъжни или много щастливи. Някои спомени можем да ги съживим с аромат, място, изречение или музика. Така може да преживеем една част от тях.
Спомените са нещо прекасно - като завръщане вкъщи. Когато сме усещали любов, сигурност, утеха или някакво щастие.
Англия,1180 година.
"Димът от цигарата на мъжа се пропиваше в дрехите на Анастасия,както тя запечатваше в съзнанието си всяка една черта от него, до която можеше да прокрадне погледа си.
Госпожица Флеминг разтърка леко дланите си една в друга за да не умре едва доловимата топлина на кожата й.Щом погледна към прекрасните си пръсти видя колко посинели от студ бяха те.Прибра ги отново в джобовете на платото си и дойде мигът,в който двамата влязоха в кафенето.Разбира се,господинът й отвори вратата като един истински джентълмен.За Ана това бе напълно нормално,така че не се впечатли толкова.Бе свикнала да е сред изискани и възпитани господа.Двамата се настаниха на едно сепаре,малко по-закрито,на което не можеха да се натъкнат на хорските погледи.Келнерът пристигна и Ана както винаги поръча чаша горещ билков чай с резенче лимон.Всъщност лимонът и красавицата доста си приличаха.И тя беше кисела и на пръв поглед странна,недостъпна,но беше нужно само малко захар и тя щеше да се превърне в нещо наистина прекрасно.
-Но все пак..нека не бъдем дребнави.Името ми е Анастасия.
Отсече тя с една спокойна усмивка на лицето си,а бузите й бяха запичнали да поруменяват от рязката промяна на темепратурата.Ана разкопча палтото си,но все пак още бе рано да го съблече.Не бе усетила топлината по цялото си тяло.И едва,когато попита мъжът за неговото име,логично беше, едва тогава тя задържа погледа си върху него за повече от две секунди.Очите й изучаваха чертите на лицето,на тялото му.
Също така госпожицата забеляза,че той поръча водка.За малко да се разсмее,но успя да сдържи смеха си.Беше й забавно как още от този ранен час течността се разливаше в устните му и акраше гърлото му да гори.
- Кристиан. - представя се с внезапна усмивка на лице и добавя гордо. - Кристиан Вокил."

Нека изясним първо коя бе Анастасия. Анастасия всъщност беше същата госпожица О'Конъл, но в онова време се подвизаваше с това име. Но не това бе най-важното сега. А споменът. Споменът, който я накра да изпита чувствата, които е изпитала преди толкова много години. Ала сякаш някои неща си оставаха същите. Цигареняит дим, водката, кяото бе налята в чашата, която Вокил здраво бе обгърнал с ръка. Усмивката му. Усмивката, която Теа никога не бе забравила. За моемнт сякаш бяха само те,само те двамата. Дори бе изключила за присъствието на брат си, докато той не й го припомни, когато вампирката се намери в силната му прегръдка. Силната музика кънтеше в главата на Теа, ала тя сякаш все още не можеше да се опомни. Другата причина,поради която се държеше така неадекватно бе брат й. Скъпото й братче, заради което щеше да убие всеки, който иска да му навреди. Дори не знаеше какво изпитва в този момент.Радост,изненада,гняв,тъга.Всичко. Кръвта във вените й бушуваше.
Тя трябваше да се успокои. Първото нещо, което видя бе така примамващата чаша с алкохол, която Вокил държеше. Без дори да се замисля я грабна нахално от ръката му и я изпи на екс,оставяйки празната чаша на плота. Алкохолът прогори гърлото й и започна да се разтваря във вените й. Теа отърси леко глава и се усмихна доволно.
-Изтъкваш факт, който всеки знае, но благодаря,Вокил.
Равен и плашещо спокоен тон. Ето, поредното доказателство как за броени секунди нашата красавица можеше да премине от единия на другия край,от един образ в напълно противоположен. Сякаш всичко беше под контрол,сякаш всичко беше в нейните ръце.
-Алекс Клоуд! Къде по дяволите се изгуби?
Обърна се към брат си, който все още я държеше в прегръдките си и по-добре. И без това преди секунди определено се нуждаеше от опора.
-Шест години.Заслужаваш един хубав пердах от сестра си.
Подкачи го шеговито Теа. Умът й бе започнал да се избистря, бе започнала малко по малко да се отпуска, което бе в огромен нейн плюс.
В това време към тройката се приближи красиво и стройно момиче. Теа не я познаваше, но явно от този момент нататък нещата щяха да се променят. Пое ръката й и се усмихна дружелюбно,съобщавайки името си.
-Теа. Теа О'Конъл.
Докато се огледа къщата вече бе започнала да се пълни с всякакви хора. С познати и непознати лица. Определено щеше да е интересна вечер.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Доун МагКуин-Нортман on Пет Юли 04, 2014 2:29 pm

Мистик Фолс, градчето с вечните проблеми... Защо все тук ме влечеше? Такава любителка ли съм на драмата? Явно. Сестра ми изчезна, съпругът ми ме изостави... Тъкмо бях решила да си почина от всичките тези главоболя, махайки се далеч от тук, но уви. Колкото и далече да бягам никога няма да мога да се скрия от истинската си същност.
***
Оставих чантата на дивана и се тръшнах до нея, събух високите токчета и започнах да масажирам изтръпналите си крака. Телефонът ми позвъня, беше Алис. Вдигнах телефона, още не бях казала -"ало" и тя започна с някакво парти, както винаги. Съгласих се. В момента, в който затворих, се запътих към банята, хвърлих си топъл душ и веднага се освежих. Изсуших косата си и я навих на машата. Стана начупена- секси и небрежна. Сложих една черна рокля, която бях закупила наскоро, комбинирах я с телесен цвят високи токчета и същия цвят портмоне. Гримът ми беше по-семпъл от обикновено. Напръсках от любимия си парфюм. Врътнах ключа на входната врата, извадих аудито от гаража. Закъснявах, очакваше се...
Взех Алис от тях и тръгнахме към "купона". Паркирах отпред и влязохме. Домакините се бяха постарали доста добре. Обстановката ми хареса. Отидохме на бара. Поръчахме си шотове. Глътнах го и се огледах, имаше доста непознати лица. Погледът ми спря на Клоуд, премигнах два пъти и се обърнах към Алис.
-Как си, красавице?- намигнах й и се заиграх с един неин кичур коса.
-Как разбра за купона?И защо аз пак научих последна? - Нацупих се и си поръчах още един шот.
avatar
Доун МагКуин-Нортман
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 10667

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Теса Алварадо on Пет Юли 04, 2014 2:33 pm

Тъй като Кристен не спря Теса да си тръгне вампирката се запъти към града,искаше да си спомни какво беше да се разхождаш из този град и да си нов,тъй като Теса добре знаеше че повече от приятелите й и тези които я познаваха ги нямаше за това се чувстваше като новодошла-никой не я познаваше,никой не знаеше коя е и каква е.Подмина парка,подмина и централната част на града ,колко спомени нахлуваха в главата на младата вампирка,сети се за Алекс Клоуд,за Дейвид и Ейнджъл,колко главоболия и донесоха тези тримата,макар с Алекс да бяха приятели,а тук таме и любовници.Доста екстремно беше това момче и Теса се чудеше какво ли е станало с него.Подминавайки любимото си кафе дочу че се е върнал в града и дори прави парти .Това беше идеална възможност да си припомни миналото,да види стар познайник ,а току виж и се запознала с някой нов другар.Сигурно бе че ще срещне и Кристин там,но не и пукаше особено,нямаше намерение да спори с нея повече.
Отиде до хотела ,изкъпа се и се облече ,поразпита за партито и откри къде ще се състои и се запъти,все още познаваше града и не и беше трудно да открие къде се намира вилата за която говореха хората.
Когато откри мястото се спря пред вратата,наблюдаваше всички които влизаха или излизаха за да си поемат въздух,а тя се бореше за капчица от него,някак си се беше стегнала.За миг се зачуди какво прави тук,защо изобщо и хрумна да дойде.Нямаше работа тук,ако всички мислеха за нея това което и Кристин,че е донесла само проблеми,ако и други бяха засегнати от Арияна и Дамян,ако познанството им с Теса беше провалило живота им както на младото момиче което Теса много обичаше
„Я се стегни момиче,нищо от това не е по твоя вина,ти също беше потърпевша.Ти загуби много при това плати висока цена”
Теса вдигна глава и се изправи пред страха си,прекрачи и влезе в просторната вила облечена съвсем семпло в синя къса рокля и пусната права коса,огледа се,имаше доста познати ,ала и повече непознати лица,Кристин беше също там,буца заседна в гърлото на Теса ала продължи напред,имаше нужда от питие
avatar
Теса Алварадо
Вампир
Вампир

Брой мнения : 13993
Рожден Ден : 17.01.1720

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Savannah. on Пет Юли 04, 2014 2:39 pm

При вида на многозначителното кимване на Клоуд към мен, предназначено за Вокил и думите му, проскърцах тихо със зъби, стискайки чантичката си още по- силно и забивайки дълбоко в нежната кожа ноктите си. Придадох си възможно най- аристократичен вид, но се сдържах и пратих една крива усмивка и на двамата.
- Съчувставм тогава щом ви се налага да сте домакин на празненство за този лишен от такт господин тук. - казах с възможно най- сладък глас и потупах Клоуд по рамото.
Определно започвах да намирам все повече прилики между него и Ерик, което първоначално си мислех, че щеше да е прекрасно, имам предвид, по- мил образ на Ерик, винаги е добре дошъл в живота ми, но още един като Ерик, определено нямаше да мога да издържа и крехките ми нерви щяха да се сринат. Но нямах никакво намерение да вдигам скандали, стигаше ми Алекс да разбира какво имам предвид, малките забележки ми стигаха, за сега. След като свърших с размишленията относно поведението ми спрямо Алекс, бях доволна, че можех да обърна малко повече внимание на ситуацията в която се намирах. Доста конфузна ако питате мен. Двамата мъже бяха вперили очите си в тъмнокосата красавица. Застанах до бара  и си поръчах шампанско, все пак празнувахме нали? Облегнах се леко и започнах да изучавам напрегнатите им фигури. Тук определено щеше да стане по- интересно от колкото дори и бях очаквала.
Познавах бегло момичето, само по описанието което ЕРик ми беше давал за нея и може би един път да съм я засичала. Докато я гледах, осъзнавах, че нямаше нищо общо с братята си. Разбира се и тримата бяха добре изглеждащи, но в нея имаше нещо екзотично, пък и липсваше тяхната напереност и арогантност с която ми вгорчаваха живота. Шампанското се озова в ръката ми, повдигнах леко чашата съм тримата и казах бавно:
- Наздраве! Надявам се да не преча на милото семейно събилане, очарователно наистина. Но..не липсва ли някой? - въпросът се беше изстрелял от устните ми без дори да го осъзнавам, но останах доволна от резултата който беше постигнал. Отпих една глътка от високата чаша и почувствах балончетата и и леката течност разливаща с в устата ми. Наистина забавна вечер ме очакваше.
Хората започнаха да идват на доста големи групи и се изненадах при вида на доста познати лица, но за съжаление лица които не бях виждала от твърде много време. Явно всечки бяха решили да се върнат в Мистик Фолс, беше време да върнем славата на градчето, да я върнем и да я моделираме по свой собствен модел. Наистина, планът ми се развиваше твърде добре, а това никога не е на хубаво, но не можех да си причинявам повече главоболия от тези които вече имах, трябваше да чакам, да седя и да чакам. Но търпението ми не траеше вечно, щеше да е хубаво нещата да се случват малко по- бързо, защото нямах никакво намерение да седя на този бар цяла нощ, слушайки последните интригуващи и безкрайно интересни новини за живота на всеки един прекрачил този праг. А в Мистик Фолс хората имаха неприятни навик да разправят неволите си на всеки срещнат, дори да не го познаваха, твърде малко градче, с твърде нахални и нетактимни хора. Поне тези тримата щяха да ме забавляват за известно време, Бог знае каква беше историята им за да се гледат като телета в железница.




demon with wings
it's such a shame for us to die
avatar
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9683
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Alice Conrad on Пет Юли 04, 2014 2:54 pm

Доун ме побъркваше - буквално. Усмихнах се нервно и отместих главата си назад.
- Добре съм. Все същите скучни истории. Аз дори не знам кой ме е поканил на този купон. Днес се върнах от Париж и намерих поканата в пощенската си кутия. Колко странно..
Отпих още един шот.
- Видя ли кой е тук?
Попитах аз, а отговора ми беше пределно ясен. Плъзнах погледа си по Клоуд. Знаех, че имаха общи спомени. Всъщност като се замисля и аз имах общи спомени с него, той беше човека, който ме намери след като изгубих паметта си. Не исках да мисля за това. Инстинктивно в съзнанието ми изплува спомена за детето ми. Това прекрасно създание, което вече беше прекрасна жена и се беше отдалечила от мен. Не знаех къде е в момента, не исках и да знам. Колкото по далече стоеше тя от мен, толкова по-добре за нея. Влияя зле на хората, карам ги да се чувстват щастливи за малко и след това се подигравам с тях.
Доун беше наясно с това, но колкото и пъти да я бях предавала тя винаги беше до мен. Затова я обичах толкова много. Някой, ако ни гледаше отстрани щеше да му се стори как сме толкова близки.. Но това просто беше нашия начин, ръцете ни винаги бяха преплетени, тя обожаваше да си играе с косата ми. Познавахме се от цяла вечност. Е, по-точно тя ме познаваше от цяла вечност. След като изгубих паметта си тя беше единствената до мен. Единствения човек, който ме подкрепяше във всичко.
- Мислиш ли, че тази вечер ще се случи нещо интересно?
Повдигнах едната си вежда. Това ми беше станало навик, правех го винаги, когато задавах въпрос на някого.
Започна една от любимите ми песни и започнах да клатя леко главата си. Освен музиката чувах и ритъма на сърцата на танцьорките. Трябва да си призная бяха ги избирали сякаш с конкурс.
avatar
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Christian Vokill. on Пет Юли 04, 2014 3:13 pm

Вилата започна да се пълни с хора, повечето, от които момичета, което беше много добре дошло. Даже като се замисля, нямаше да е никак зле ако поканите бяха предназначени единствено за прелестните представителки на нежния пол. За малко се загледах в многобройните чифтове дълги крачета, крачещи към бара - следователно към мен. Забелязах, че Алекс също като мен се отнасяше от време на време, а дори и поздрави новодошлите в типичен негов стил. На мен обаче гледката точно пред очите ми, за сега засищаше всякакъв апетит. Засмях се на отговорът на Теа, а после усмивката ми се разтегли още по-широко когато красавицата ми отне пиенето. Оставаше си все така същата луда глава каквто я помнех още преди да я превърна.
Поръчах поредната водка, а докато барманът я наливаше запалих цигара, заслушвайки се в думите на Ася.
- Нашата компания, не Ви ли стига, Петрова? - шеговито й отвърнах, обръщайки се след това, за да взема чашата си. - Но всъщност, да. Липсва, но очаквам присъствието на въпросния гост много скоро. Как да кажа... личността му обича да се появява в най-неподходящият момент.
Тя взе чаша шампанско, а през това време, аз не пусках погледа й да ми се измъкне. Беше красива, нямаше какво да отричам, но в енергията, която излъчваше имаше нещо, което наистина те държеше на километри от нея. Аристокрация ли, не знам не бях добре запознат с тази тъмноока вампирка.
И като магнит очите ми бяха привлечени от тези на сестрата на Алекс. Всъщност тази мисъл, все още се опитвах да я преглътна. Честно казано не ме бъркаше особено много роднинската им връзка, по простата причина, че чувството на дълг за защита на Теа не беше само в брат й но и в мен, заради хубавия факт, че й бях създател.
Изпих на екс следващото питие и загасих цигарата в пепелника до мен.
- Бихте ли ни извинили за момент... - погледнах първо Ася, а после Алекс. - ... ще разведа сестра ти наоколо. Мисля, че ще й хареса.
Потупах го видимо развеселено по рамото и напарвих крачка към Теа, хващайки я за ръката. Тя тръгна с мен, а когато се намирахме вече на няколко метра от Алекс и Ася, аз прошепнах в ухото й.
- Радвам се, че дойде, дори и да е само заради брат ти. - момичето ме погледна, а аз приключих темата. - Ела да намерим някое по-спокойно място.
Познавах цялото имение като дланта на ръката си, затова не си направих труда да минаваме през всички стаи и коридори. Вървяхме един до друг, а през това време ръката ми се спря на кръста й, предърпвайки я плътно към мен.
- Тук на дясно по стълбите... - отново в ухото на вампирката я опътих, пускайки я да мине пред мен.
Минавайки през залата със стриптизьорките, двамата с О'Конъл се върнахме в малката лилава стая от където беше започнало цялото ми "пътуване" за вечерта. Вътре бяха някакво момиче и вампир, който очевидно се опитваше да получи неговото по някакъв наистина смешен и трагичен начин. Засмях се тихо малко преди да влезна в стаята и със сериозен тон им казах просто да се махат. Човешкото момиче веднага скочи от мястото си, тръгвайки да излиза, а вампира май искаше да се направи на интересен, но щом видя малките вени под очите ми, взе по-доброто решение и си тръгна.
- Не си тръгна дори след предупреждението ми... - обърнах се спокойно към нея, тръгвайки към дивана. - Защо?
Разположих се удобно и поглеждайки я, изчаках да седне при мен.

avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Алекс Клоуд on Пет Юли 04, 2014 3:15 pm

 Чак сега имах възможността да облгледам Ася наистина обстойно. Не можеше да се отрече, че изглежда впечатляващо. И не само сега, не само на това събитие, а по принцип. Имаше забележителни черти на лицето и доста добре изглеждащо тяло. Не бях обръщал внимание на тези неща на ритуала, но беше разбираемо. Не всеки ден участваш в толкова сложна магия. Магия, която ти дава толкова голяма сила. Не обърнах особено внимание на закачката й и дискретният опит да ме злепостави, бях се излагал далеч повече пред Кристиан в пияно и трезво състояние, че едно нетактично действие да му направи някакво впечатление. Харесваше ми това, че сестра ми бе тук. Знаейки мекошавия й характер едва ли щеше да сподели идеите ми за господство в града, но точно поради тази причина не възнамерявах да й ги споделям. Не, че нямаше да стане свидетел на всичко, което щеше да се случи във вилата, но се надявах, ако не иска да ми помага то поне да не ми пречи да осъществявам целите си. Явно Кристиан и Теа имаха какво да си кажат, затова нямаше да им преча.
 - Нека оставим тези драми за после, сестричке. - заявих с усмивка и леко я избутах от обятията ми. 
 Мислех, че градът се е променил коренно, но почти всеки един, който до този момент бе прекрачил прага на къщата бе мой познат. Ако не го познавах лично, то поне по физьономия го знаех. Това ми харесваше до голяма степен, скоро всичките гости щяха да ми се подчиняват. Реших да си направя кратка самостоятелна обиколка за да видя точно кои са моите гости до този момент и да си кажа по някоя друга приказка. Кимнах заговорнически на Кристиан и това бе напълно достатъчно за да разбере това, което си мислех. 
 - С теб ще си говорим малко по-късно. - прошепнах в ухото на Ася, пляснах я без да впрягам сила по стегнатите й задни части на бедрата й и след секунда се намирах далеч от нейното присъствие. 
 Държейки уискито си в ръка закрачих бавно, а погледът ми бе привлечен от позната русокоска. Кристин Рейнс, преди доста време често ми се случваше да преспивам в къщата й, независимо от това дали просто ще се храня от нея или забавлявам по друг начин. Новите ми способности ми позволиха лесно да различа, че вече нямаше да ми върши същата работа като ходеща кръвна банка, тъй като от невинно създание тя също се бе превърнала в кръвопиец. Колко жалко... Харесваше ми да се възползвам от нея, миловидното й личице ми доставяше истинска наслада, докато източвам кръвта й. Следващият, който прикова вниманието ми беше... Теса. Стара познайница, с която също имах доста приятни мигове. Поздравих я и продължих. Няколко момичета, които със сигурност бяха непълнолетни ми се подсмихваха, а щом се обърнах към тях сведоха срамежливо погледи. Обикновено това бяха реакциите, които предизвиквах у хората, че дори и в по-зрелите жени. В другия край на бара се бяха усамотили две жени, които по-рано поздравих. Както всички до момента и с тях имах какво да си кажа, едното момиче - Алис го бях намерил ранено в гората и тогава доброто ми "Аз" й оказа първа помощ, докато с Доун имах приятни спомени, които щяха да ми останат за цял живот. 
 - Надявам се има още едно свободно място до вас, момичета? - попитах с усмивка, самопоканвайки се. Все пак това бе моето пари и дори да не ме искаха за компания, което ме съмняваше, се предполагаше, че мога да бъда с който и където си пожелая. В крайна сметка едва ли имаше жена в този град, която би отхвърлила компанията ми, но сега не му бе времето да се лаская. 
avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Доун МагКуин-Нортман on Пет Юли 04, 2014 3:40 pm

С Алис наистина бяхме много близки, толкова близки, че ако някой ни видеше, щеше да си помисли, че сме двойка. Тя в действителност имаше такива наклонности, но не и към мен. Та тя ми бе като сестра.
- Милата ми- засмях се подигравателно и се наведох да я целуна по бузата. След това я защипах и тя се намръщи. Направих мили очички и се усмихнах. Реших да подменя шотовете с нещо по-добро. Поръчах си уиски. Веднага щом барманът ми го донесе отпих солидна глътка и се облизах. Течността се разсипа в гърлот
о ми и аз се прокашлях. Погледнах към прелестната русокоска, заела мястото до мен.
- На такива места винаги се случват необичайни и интересни неща. Но тази вечер, долавям нещо различно!- за миг се замислих, но след това й намигнах.
Тъкмо отпивах още една голяма глътка от чашата си, когато зад себе си чух познат глас. Сепнах се и се задавих. Прочистих гласа си и се обърнах назад.
-Алекс- усмихнах се дружелюбно.
-Заповядай!- преместих се на другото столче така, че да може да седне по средата.
-Ти ли си домакинът на този купон? Страхотна вила-възкликнах и допих останалото в чашата. Леко се изчервих, когато ни заговори, но всеки с такива спомени би го направил. Погледнах Алис в очите и тя ми отвърна със същия този поглед.
avatar
Доун МагКуин-Нортман
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 10667

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Chaos. on Пет Юли 04, 2014 3:42 pm

Хаос се бе разположил върху един от бар плотовете, скръстил дългите си крака. Сините му очи, които сега блестяха съвсем леко в червено (това винаги се получаваше, когато изграждаше каквато и да е илюзия), обхождаха цялата стая, а тя се пълнеше ли, пълнеше.
Видя Кристиан тук. Явно той беше единият от хостовете. Не, че Хаос не го знаеше, но няма нищо лошо в това, да го отбележим като факт. Другият организатор се наричаше май Алекс - Хаос бе напрегнал слуха си и бе подслушвал разговора им, за да бъде наясно с личностите на дошлите гости. Двете дами, които бяха с тях, се наричаха О'Конъл и Петрова.
Е, това като че ли беше. Всъщност имаше и още гости, но Хаос не им обърна внимание; беше ги сметнал за ненужни. А групичката от току-що изброените хора се бе разпуснала. Защо да не посетеше някого?
Запъти се към Петрова. Всеки друг от останалите бе отишъл нанякъде; Хаос не обърна много внимание на това, нито пък щеше да отиде при тях, ако те наистина му бяха прихванали вниманието. По-късно - може би, ала сега, сега си беше за настоящето.
Шмугна се измежду хората с грацията на котка и най-накрая се озова пред момичето.
- Питие, госпожице? - в действителност не държеше нищо в ръката си, но въпреки това протегна ръката си към нея, която държеше чаша. - Или да ви бъда с нещо друго полезна?
Може би изглеждаше странно как стриптизьорка заговаря жена. Не беше ли по-добре, ако променеше визията си за пред нея? Или да я оставеше, за да създаде по-голям ефект.... но пък така непознатата можеше да се усъмни, че е действително от персонала, и цялата му игра да пропадне. Най-добре щеше да бъде, ако заложеше на сигурно.
Промени имиджа си за една наносекунда; толкова бързо, че момичето, стоящо пред него, да не се усети. Изглеждаше като сервитьорка, ала не само дрехите й се бяха променили; русият отенък  на косата й бе станал червеникав. Маската също бе изчезнала.
Важно бе да се отбележи, че илюзията не действаше само върху Петрова, ами и на всички останали на радиус от няколко метра. Сега, за тези, които стояха по-надалеч, това може и да не важеше.
- Е, ще решите ли?
Хм, да се държеше досадно? Или равнодушно, че чак да се отегчи човек? Толкова, толкова много възможности.
Не заличи обаче тази аура около себе си, че всичко около него навяваше усещането за лъжа.


Последната промяна е направена от Chaos. на Пет Юли 04, 2014 3:52 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Chaos.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 12365

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Гост on Пет Юли 04, 2014 3:47 pm

Животът е поразително точна система, която води хората в точното време и място, за да се случи нещо. Дори да си мислим, че нищо не се е случило, това няма значение. За света е достатъчно присъствието ти на определено място, което веднага означава – отсъствието ти на всички останали възможни места. И Теа бе точно тук, точно на това място с точно тези хора. Хората, които имаха най-голямо влияние върху живота й. Единият,той й бе дал безсмъртието, бе й дал този огромен подарък, но също й бе отнел нещо. Част от сърцето й. Не, не ме разбирайте поглрешно. О'Конъл не бе лудо влюбена, но бе достатъчно замаяна от присъствието на Вокил. Никога не бе загубила своя интерес към него, винаги й ахресваше да го изучава, да го наблюдава. Колкото и да се опитваше той винаги щеше да е част от живота й по някакъв начин. Сянакта му винаги щеше да я преследва като един ангел пазител или като демон. Зависи от коя страна го гледате.
Другият човек бе брат й. Още от корените на детството им те бяха близки, винаги я защитаваше и се грижеше за нея, както и другият й брат-Ерик. Теа не можеше да се оплаче,че не е имала братска закрила,дори напротив, в някои моменти й идваше в повече. Докато в един моемнт семейството им не се разпръсна и всеки пое по своя път.
Щом брюнетката чу думите на Ася слухът й се изостри. Явно това момиче си имаше доста добро понятие относно цялото им семейство. Определено я заитригува, но също я заинтригува и въпросът, който тя зададе. Къде всъщност беше Ерик? Преди месеци Теа бе направила опит да го открие, но безуспешен. Притесняваше се, но беше сигурна,че където и да е и каквото и да прави той е добре. Ерик винаги успяваше да се измъкне и от най-напечената ситуация. не веднъж го бе доказвал.
Мъже. Животът й бе контролиран от тях,каква ирония само. Мъжете, не са трудни за разбиране. Те са много просто устроени същества и разбират нещата буквално. Когато кажат нещо, обикновено наистина го мислят.  Жените прекарват часове да анализират какво са искали да кажат с някое изречение, а то е очевидно. Те казват точно това, което е в изречението, нищо повече.
Думите на Вокил разсеяха О'Конъл от мислите й. Изведнъж усети допира ан ръката му и близостта му. Като лъвица веднага изостри всички свои сетива и всеки мускул в тялото й се стегна. Явно бе решил,че иска да говори с нея. След последната им среща я бе оставил в пълно неведение и Теа все още му бе ядосана,не случайно и му отговори по този начин преди минути.Усети как брат й внимателно я отпусна от прегръдката си и я тласна в устата на лъва. Всъщност,вампирката дори не знаеше,че те се познават,камо ли,че са най-добри приятели, но това щеше да обсъди на сутринта с брат си, когато щяха да са насаме.
Кристиан я поведе нанякъде през цялата тълпа от хора,която се множеше като кошер пълен с пчели. Можеше да се види всичко, голи жени, пияни и надрусани,които се стрелкаха като мухи без глави, всякакви индивиди общо взето. Ала вниманието на Феа бе силно привлечено от Вокил. И този дяволски негов аромат! За Бога..някога щеше ли да спре да й прави впечатление? Навярно не. Опияняваше сетивата й по най-долния начин.
След  като си проправиха път през тълпата и минаха по няколко коридора двамата се озоваха в една лилава и доста симпатична стая. Имаше някаква абсурдна двойка,за която Вокил се погрижи. Едва в този момент, когато Кристиан се отдалечи от нея Теа успя да си поеме глътка въздух.Но ен задълго.
Чу въпросът му, но му отговори едва, когато се настани до него на канапето и кръстоса крака.
-Кога съм правила това, което ми кажеш,Вокил?
Присви погледа си и отметна дългата си и адски мека коса назад като допълнение последва и едва забележимо прехапване на долната й устна.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Кристин Рейнс on Пет Юли 04, 2014 3:56 pm

Бавно по обиколих мястото,  виждах какви ли не хора, но не откривах познати лица. Но като се замисля, дали някой би познал мен, за такъв период от време се бях променила доста, не приличах на себе си. Надявах се да срещна някой познат индивид, който просто да се смае от това, в което съм се превърнала.Не можех да стоя просто така, затова се запътих към бара, където кипеше от изобилие от алкохол. Това място да ми харесва все повече и повече.Обезсърчена отидох на бара и подпрях лакти върху него и казах на чернокожия барман да ми налее уиски от най - хубавото, което имаше. Уискито светкавично се озова пред мен и това ме накара да се усмихна. С лекота взех чашката в ръката си и я надигнах, като изпих течността на един дъх оставяйки чашата обратно на бара. Усетих как пареше гърлото ми от напитката и вкуса му ме изпълни цялата.Отдавна не бях близвала алкохол, защото така или иначе не ми действаше много и бях решила изобщо да не пия, но тази вечер беше изключение. Решила бях да правя всичко, което е по възможностите ми и над тях, всичко с което щях да се забавлявам. Неща, които не бях си позволявала досега от липса на непокизъм.
Погледнах бармана и до мен пак толкова светкавично бързо се появи чаша със същата тази кафеникава течност. Този път реших да не я пия на екс, защото бе едва началото на вечерта, която все още не знам какво очертава, но тепърва предстоеше да се разбере.
Стоях си на бара, когато видях на входа да влиза не кой да е, а Теса .. досадата, с която трябваше да се занима днес, която си мислеше, че с мили думи просто ще изглади нещата между тях. Можеше да ми пука все още за нея, но нямаше да и позволи да и се подиграва в очите. Не и исках шибаното съжаление, извинение, нищо.. по-добре щеше да е  всяка да продължи по пътя си.
Не ми се понрави, че отново трябваше да я среща и при тази мисъл просто отпи от уискито си, когато забеляза, че  срещу нея стоят една групичка от двама мъже и две жени. Сториха и се познати и само след части от секундата разпозна и двамата вампири.
Набързо си спомних за хартийката,която попадна в ръцете ми, ето какво означаваха инициалите "К.В. & А.К."  Алекс Клоуд и Кристиан Вокил. Алекс ми бе нещо, като приятел. Спасяваше ме от неприятностите, които си навличах, като човек. И макар не веднъж да е пил от кръвта, не мисля, че някога се е възползвал от мен. Поне старото му аз, защото той се промени. Отначало оставяше впечатление, че му пука, но след това се промени. Стана по безскрупулен и от преди и от нормалното за вампир. Не се надявах да ме помни, но бих се радвала ако е точно обратното. А Кристиан, Кристиан го познавах просто,защото няколко пъти го бях виждала, но нищо друго.
Гледайки ги, видях групичката как се разделя, Вокил и едното от момичетата отидоха нанякъде, а Алекс остави само другото момиче и тръгна да обикаля около другите хора. Явно ги познаваше, всичките .. отиде и седна до две момичета,които бяха явно пак негови познати. Направи ми впечатление, че мина покрай мен и дори не спря да ме поздрави, каква проява на неуважение от негова страна, може би пък не бе ме познал. Затова реших да отида при него и да му напомня за съществуването си, защото явно нямаше да си направи той труда. Беше особено зает с това да пръска от чара си на останалите,както винаги.
С бавна походка тръгнах към тримата вампира, където стоеше Алекс с двете момичета. Явно им беше приятно в неговата компания, защото се споглеждаха и то доста явно. Все още с чаша в ръка вече стоях срещу тях, момичетата ме видяха,  а аз просто им се усмихнах.
- Ще може ли да ви отнема за минутка този красив господин?! - нямаше да чакам отговора им, но така или иначе ме бяха учили да съм учтива с околните. Само зачаках въпросния господин да се съгласи на предложението. Не точно предложение, но да - трябваше да си побъбря малко с него




You can try to run away, we`ve got to save desire
If this thing is meant to be
just let your spirit free

avatar
Кристин Рейнс
mod
mod

Брой мнения : 25758

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Alice Conrad on Пет Юли 04, 2014 4:00 pm

Бях учудена. Алекс дойде да ни поздрави? Спомнях си една много добра част от него, но наскоро бях чула, че се е променил и то не към добро. Какво пък толкова? Всеки се променя, някои хора за добро, а други за лошо. При тази мисъл отпих глътка уиски. Харесвах действието на алкохола върху организма си - успокояваше ме.
По увереността на Алекс разбрах, че той е домакина на партито. Факта, че аз бях получила покана, а Доун не стана още по-странен. Може би не той, а някой друг е правил списъка с гостите. Зачудих се кой ли може да е.
- Да, тук е много хубаво.
Смотолевих аз и усетих как също като Доун се изчервявам. Но защо? Не бях спала с него. Може би бях едно от момичетата, което не беше спало с него, но... Е, добре де... Целували сме се малко, но нищо повече.
Алекс просто имаше такъв ефект върху жените. Всяка една го искаше в леглото си, а след като това станеше го поискваше и в сърцето си. Мразех такива мъже. Бяха самонадеяни и ехидната усмивка никога не слизаше от лицата им. Може би заради това си падах и по момичета.
- Кога си се върнал в града? Доколкото си спомням бях чула, че си заминал.
Доун ми казваше всичко, което се случваше в града, докато бях в Париж.
Погледах Алекс право в очите и му се усмихнах. Колкото и чаровен да беше, трябваше някой да му покаже, че може да издържи на чара му. Ако можеш да видя аурата ми, бих се обзаложила, че е жълта, което означаваше, че е 100% сигурен в себе си.
Зачудих се дали е видял колко близка и някак интимна беше Доун до преди да дойде той с мен. Не исках хората да остават с грешни впечатления за нас, но да призная понякога ставаше доста интересно. Особено, когато излизаме само двете по барове и някой мъж дойде да ни сваля и двете. Естествено, ако е от човешкия вид двете си го поделяме. Обожавах да деля ходещите си кръвни банки с нея. Това ни сплотяваше още повече.
avatar
Alice Conrad
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Malia on Пет Юли 04, 2014 4:19 pm

Смс. Да отново прекъсна почти заспалото й положение.И сега разбира се следваше 20 минутното въртене, ту натам, ту насам докато просто не се отказа и не стана от леглото си запътвайки се към банята, като преди да влезе инстинктивно взе един от халатите на стола и го облече. Явно свободната вечер, която си беше взела нямаше да трае дълго. Взимане на душ и размишляване над скучния живот в последно време.Ангел. Така значи, скъпа ми Скай, ти си една кучка-ангел. Смехът отекна в душ кабината. Излезе от нея проследявайки халата и го наметна върху себе си. Слезе надолу по стълбите, като крайната й цел беше кухнята, но преди това излезе до верандата за да си вземе пощата. Всичко беше до болка познато, сметки, покани.. и по-интересни покани.Телефонът, който се намираше отново в ръката й извибрира и Малиа отвори съобщението.Парти, хм. Интересът и се възвърна и в момента звънеше на номера за такси. Най-накрая нещо интересно в тази скучна и сива вечер.  Нищо не губеше, а и това и се стори доста интересно и някак си тръпнеше от очакване да види хората тук. Качвайки се нагоре и размишлявайки дали трябва изобщо да отиде, размишляваше и за облеклото. Сега щеше да заложила на нещо не толкова предизвикателно нали? Претърси гардероба си намирайки това,което и трябва.Интересното беше, че отива в вила, където не познава никого. Облече се и старателно направи любимите си букли. А след това и грим. Отново слезе на долния етаж, като мина през кухнята и взе една ябълка подхвърляйки си я и се запъти към входната врата, като предварително беше извикала таксито си. Сега просто се настани на местото зад шофьора и реши да се отдаде на неизвестното. 1 час.. 2 часа.. и вече беше там. Всъщност май пътува около половин час, но безизвестието в, което се намираше я изнервяше и караше да се чувства нервно. Слезе от таксито, оставяйки на изненадата при вида на вилата да се покаже. Хмм ценители, а?  Брюнетката в момента се притесняваше за външния си вид, но пък разчиташе на дългите си крака и това да не е само тя облечена така. Пред нея се разкри нещото, което толкова искаше да види. Входната врата беше широко отворена и токчетата й отекнаха докато се качваше по стълбите. Уау, явно тук се беше събрал целия град буквално. Да влезеш в къща, където не познаваш никого може да ни се стори много симпатична идея. Но в повечето случай хората, които мислим, че ще се окажат за нас непознати, всъщност са тези, с който най-малко сме искали да попаднем. Те са тези, който ще покажат най-тъмните ни води и ще разкрият най-мръсните ни тайни, нали? Така правеха колежанчетата.  Малиа подозираше още от самото начало, че тук щяха да бъдат събрани хора, които няма да са просто хора. Чудесно имаше бар. Очите й сякаш светнаха. Е нямаше намерение да се налива, като алкохоличка.. но просто щеше да стои и да наблюдава, пиейки. Това го умееше най-добре, може би. Ангелът присви очи, изследвайки един по един хората, докато пристъпваше напред към бара.Чувството за свобода, което искаше да усети все още го-нямаше. Участниците почти не комуникираха, двама трима стояха настрана и блееха през прозорците. Хора, с който щеше да се наложи да намери общ език в някой момент. С усмивка, тя протегна ръка към първите трима и се представи, следейки всяка тяхна емоция и мимика. Колебаеше се сериозно между мартини, джин с тоник или нещо по-сериозно като уиски например. Стигайки до бара си отдъхна и посочи на момчето текилата, като показа 5 пръста и той и кимна разбиращо. Е нека започнем така, Малиа, ти ще се напиеш до козирката и ще си разкараш задника от тук преди да си пробвала всички мъже! Гласът в главата й и докара една глуповата усмивка и когато момчето нареди чашите пред нея.. бам. Вече ги нямаше, а тя си поръчваше още 5.
avatar
Malia
Ангел.
Ангел.

Брой мнения : 59

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Savannah. on Пет Юли 04, 2014 4:21 pm

Изпитах върешното желание да последвам Алекс и да го убия, поне щеше дапредостави голямо зрелище на публиката , но се сдържах, не толкова, защото се опитвах да се държа като дама, нежно и финно същество, колкото заради това, че не исках да му доставяма удоволствието аз да излизам като побърканата кучка, за пореден път. Много повече ми се нравеше да седя спокойно на бара, да оглеждам посетителите, като една сянка, надвесена над празната чаша от шампанско, която несигурно висеше на два от пръстите ми.
Хората които идваха ме подминаваха, не, че не беше очаквано, все пак, кой обичаше психясалите Древни - абослютно никой. Дори и другите психясали Древни се стремяха да ме избягват, изглежда представлявах наистина потресаваща картинка в умовете им. Колко жалко, явно просто не осъзнаваха с кой трябва да са приятели и с кой не, както и да е, те губеха, защото не бяха в присъствието на особа като мен, може би леко дразнеща, изнервяща, но все пак, можеше да се говори на по- сериозно теми от това дали онази с дъгата червена рокля е естествена блондинка или не. Но разбира се, не беше естествена блондинка, ако това имаше някакво значение.
Очаквах вечерта да е малко по- вълнуаща, но естествено това беше началото, имах време да си намеря приятна компания с която да прекарам остатъка и след това да се насладя на прословутата изненада която Клоуд и Вокил имаха. Сърбяха ме ръцете да ги хвана някъде и да изкопча от тях каква беше тя, но все пак, исках да има малко напрежение. Това правеше времето ми на това прекалено натруфено място малко по- поносимо. Макар, че наистина харесвах колко лъскаво беше всичко, коя жена не обича изяществото?
Не след дълго някакво момиче, възможно най- странно изглеждащото се приближи към мен с протегната ръка, леко присвита, образуваха облата форма на чаша. Погледнах я въпросително и се зачудих дали в този град наистина беше останал някой с ума си? Съмнявах се, но пък и момичето изглеждаше свястно. Но след няколко секунди сякаш всичко се разми и външния и вид се промени. Погледнах чашата си с шампанско и се зачудих какво по дяволите слага Вокил в тези неща, за да получи Древен халюцинации. След няколко секунди отваряне и притваряне на устата си я затворих и се прокашлях леко.
Това момиче беше наиситна много итригуваща личност. Правеше се, ами и аз не знам каква, може би превзета лунатичка, но в същото време ме манипулираше прекалено добре, подсмихнах се леко и взех въображаемата чаша от ръката и, имитирайки нейния жест и вдигайки я високо над главата ми.
- Защо не, какво по- хубаво от малко...защо не амброзиа? - отвърнах. Храната на Боговете, хах това беше иронично, имаше толкова по- велики неща от нас Древните, а все пак се бяхме събрали в тази стая близо петима, мислейки се за кой от кой по- могъщ и безсмъртен. Горчивата истина е, че живота на всеки един щеше да приключи, нямаше такова нещо като вечност, само по- дълъг и по- кратък живот.
- Е, не те познавам, Ася, приятно ми е. - казах бързо и само я погледнах, не бях сигурна, че е от хората които ще се здрависват по нормалния начни.




demon with wings
it's such a shame for us to die
avatar
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9683
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

Re: Вила "Victoria"

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите