The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.

Join the forum, it's quick and easy

The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
The Vampire Diaries RPG Forum
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
welcome!
Вампир, върколак, вещер, демон или хибрит - Мистик Фолс е мястото, където искаш да бъдеш. Градчето става известно със своята толерантност и любов към свръхестественото. Всеки е посрещнат с отворени обятия, такъв какъвто е. Населението нараства и съвсем скоро смъртните се оказват малцинство в собствения си град. Вампири и върколаци си позволяват да превръщат хора без да подбират, вещиците пускат съвети по интернет и допускат ентусиасти в сборищата си. Булото на мистиката се надига, правейки този таен свят почти привиден за смъртните. Множество туристи, заинтересовани от свръхестественото, се стичат в Мистик Фолс, надявайки се да видят вампир в действие. И така, от Рай за различните, градът се превръща в истинска заплаха за света на магията.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 EmptyСъб Ное 05, 2022 3:25 pm by Кристин Рейнс

» Hot or not ( за предишния )
13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 EmptyПет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс

» Потребител vs Потребител
13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 EmptyПет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс

» Опиши предишния с първата буква от ника му.
13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 EmptyПет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс

» Какво ви събуди тази сутрин?
13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 EmptyПет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс

» Познай цвета на четката за зъби на следващия.
13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 EmptyПет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс

» Кой се казва така?
13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 EmptyПет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс

» Какво има на бюрото до компютъра ви?
13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 EmptyПет Ное 04, 2022 7:20 am by Кристин Рейнс

» Да броим до 9000.
13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 EmptyПет Ное 04, 2022 7:20 am by Кристин Рейнс

BG TOP
BGtop
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 26 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 26 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 632, на Чет Ное 11, 2021 5:03 pm

13#So remember me when I'm gone love.

+2
Queеn Infеcted.
Кристин Рейнс
6 posters

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Пон Юни 30, 2014 5:38 pm

First topic message reminder :

Темата няма да има име..
Тей, като обичам да си пиша разни нещица, тук ще си ги пускам. Може и да не ги четете, но все пак трябва да просъществуват някакси  Very Happy мии това е , мисля xDD soon baby 


Последната промяна е направена от Кристин Рейнс на Вто Май 05, 2015 6:36 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down


13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Гост Сря Юли 30, 2014 4:29 am

Много ми хареса,майна!  lowe 

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Сря Юли 30, 2014 5:12 am

Радвам се! lowe 
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Alice Conrad Сря Юли 30, 2014 5:27 am

И двете неща, които си написала ми спряха дъха. Браво!
Alice Conrad
Alice Conrad

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Сря Юли 30, 2014 5:44 am

Оле, благодаря ти Sun Sun Това ме прави толкова хепии :33
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Сря Ное 26, 2014 5:06 pm

Липсващата част в живота ми, която ме кара да се чувствам жива.

„Едва ли има някой по жив от мен, едва ли някой беше намерил истинската си любов, за да я захвърли на боклука толкова бързо, толкова лесно. Но аз го направих, захвърлих я, както непотребна вещ, от която вече не се нуждаех. И бях наистина прекалено егоистичен, прекалено глупав, заради постъпката ми спрямо нея. Защото тя заслужаваше нещо повече, нещо по-голямо, по-силно, по-дълготрайно, а не само късче от моята шибана и прокълната любов. Не заслужавах момиче, като нея или едва ли някога ще заслужа човек,като нея. Моята гордост, моето его и инатливия ми разум разрушиха всичко .. – не, всъщност никак не съм прав, аз разруших всичко, на инат продължих напред. За нея не знам, нямам смелост да я попитам как е след всичко случило се, но я боли, колкото мен,но.. моя проклета гордост. Всъщност аз заслужавам адската мъка, която изпитвам в момента. Всичко съсипах приятелю „

Нищо не се случи правилно и в подходящо време, преминавахме през всичко бързо и въобще не се замисляхме дори и за миг да спрем(поне аз). Толкова се бях вглъбила в идеята за края, че най- неочаквано и той дойде, дори не осъзнах какво се случи – просто както всичко беше наред, изведнъж всичко свърши. Край. Няма го Изчезна, все едно никога не се е случило, но се случи и осъзнахме грешките си прекалено късно, а нямаме възможност да поправим каквото и да било. Разрушихме моста помежду си, изгаряйки го до основи, сега има само късчета изгорели основи.
Но тази любов – тя не бе, като другите, беше всепоглъщаща, нереално красива, беше всичко, за което някога съм се борила. Беше, като кокичето успяло да поникне през падналия сняг и да донесе красота,да сложи началото на едно по – добро време.
Но уви, човека до мен не бе достатъчно смел да гради с мен, да не се отказва, да се бори за мен, за любовта. Предпочете себе си, както и повечето хора биха направили, но няма любов без болка, няма и да има.
“Някои любови е по – добре да останат неизживени”, но защо трябва,когато срещнеш някого към когото изпитваш чувства,трябва да го пускаш, мислейки, че така ще е по-добре?!
Няма никакъв смисъл в това. Не проумявам логиката.
Никой не е застраховам, че няма да пострада, просто трябва да намери ‘нещото”, което обича и да понесе всичко само и само да е от него, защото ще знае, че после пак ще бъде излекуван, все едно не е било.Но.. винаги има едно но. Но аз загубих надежда, че нещо ще се промени – знам, че не би било същото, но това щеше да е наистина добро, щеше да излезе нещо хубаво, нещо красиво.
Всяко нещо в живота, на даден човек се случва с причина и трябва да ни научи на нещо, да ни покаже, че има и друга алтернатива, вариант, опции. Всичко е точно изчислено, само стои в пространството и чака да дойде редът му. С времето благодарение на тези падения и възкачвания ние хората ставаме все по-мъдри. А въпросът ми е за какво? Нали след време ще умрем? За какво ни служат научените въпроси? Защо получаваме отговорите, чак когато вече не се нуждаем от тях?
И отново препускайки от тема в тема, загубвайки началната нишка, всичко се повтаря, въпросите остават отново без никакви отговори, мислите ми отново ме обсебват с чара на миналото ми. Минало, което искам да върна, но пък и не искам. След всичко се чувствам малко по- опитна, прозрях неща, които не забелязвах. Направих избори, които се бяха загубили по пътя от всички претрупани мисли. И да .. опитвам се да не мисля, защото е болезнено, защото не искайки се превърнах в неговото второ аз. Без да се усещам, станах, като него. Откраднах единтичността му, поне от части.Всеки открадна нещо от другия, той превзе света ми, открадна сърцето ми, или по-скоро аз му го дадох, а той, какво ми даде той? Показа ми, че наистина .. всъщност дали това е чистата и истинска любов, която трябва да е? Правилно ли беше?Не мога да си представя каква е любовта в действителност? Дали е ужасна болка или неистово щастие, но аз усетих и двете. Бях нереално, завидно щастлива, а сега събирам себе си след него.Той .. той е нещото, което пожелавам да се случи на всекиго. И не точно той, а начинът по който караше да се чувствам. Моментите,когато погледите ни се засичаха и дъхът ми спираше. Начина, по който кара всяко едно нещо, което се случва да изглежда лесно постижимо. Прегръдките, от който никога не исках да си тръгна, целувките, за които едва очаквах срещите си с него. Ах, тези целувки. До болка изпепеляващи. Свитият ми на топка стомах, когато трябваше да се виждаме и онова тотално побъркващо чувство да е постоянно пред погледа ти, а да не говоря за усмивката му, беше, като хиляди слънца, които осветляваха сивото мрачно ежедневие в живота ми. Начинът, по който ме караше да треперя само при допира му, електричеството, преминаващо през вените ми, когато изненадващо си открадваше целувка от мен, очакването, побърквах се. Това е от онези, лудите любови, които те оставят празен и луд.
А аз бях полудяла.


Последната промяна е направена от Кристин Рейнс на Нед Фев 01, 2015 2:34 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Гост Сря Ное 26, 2014 5:20 pm

"Всеки открадна нещо от другия, той превзе света ми, открадна сърцето ми, или по-скоро аз му го дадох." Smile
Много е добро,браво!

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Сря Ное 26, 2014 5:21 pm

Благодарско! Kiss!
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Съб Ное 29, 2014 6:34 pm

Животът не е толкова лесен, колкото казват всички че е. Всичко е една красива лъжа, с която те самите искат да се самозалъжат, ала, колко грешно мислеха горките хорица. Животът е наниз от действия, съпътстващи нашите решения, които мислим, че ще ни спасят от болката, от нещастието. НО. Голямото „но” – животът си знае работата, на кого какво да даде и какво да отнеме и то точно, когато си мислим, че всичко се подрежда. Каква ирония. Повечето хора, затова ги е страх да се почувстват щастливи, да се почувстват, като себе си, защото това е един мираж. Мираж,който си играе с нашето съзнание и нашите мисли и ни принуждава да повярваме, че това наше „щастие” се случва точно на нас, И хоп, точно когато вече си мислим, че всичко е така както не сме и го мечтали , край – отнема ни се, бързо, безвъзвратно, все едно никога не го е имало. Но го имаше - и оставаш сам и празен, застинал в тъмнината, чакайки еднообразието да се промени, изпълнен си с липси, които не можеш да запълниш. Които мъчейки се да запълниш, става все по- зле и по –зле и зейва наново раната, и постигнатите резултати набързо се сриват и отново започваш да се бориш със себе си.Затова трябва просто да се оставиш всичко да отмине, както е и дошло, винаги имаш и друга алтернатива – да забравиш за случващото се. Все едно го е нямало, все едно не е съществувало. Като сън, като призрак, който си прогонил, за не ти досажда, като част от теб, която искаш да премахнеш. Ненужна. Непотребна. Липсваща част от друг пъзел, не от този, който нареждаш сега.
И да, мислите ми станаха толкова объркани, както станах и самата аз известно време. Винаги се бях чудела какво е да имаш всичко в ръцете си, да можеш да го контролираш, да можеш да си.. всичко и нищо едновременно. Е, това беше поредната нереалност, илюзия в живота ми. Та, колко струваше той, защо изобщо съществувахме, след като трябва да се откажем от най- желаното?!
Защото така е устроен света .. – тънкия глас в главата ми се произнесе, болезнено, но някакси истинско, същевременно не исках да повярвам, исках да мога да го оспоря, но знаех, че нищо няма да постигна с двубоя между и в себе си, а и вече ми беше ясно кой над кого ще добие надмощие,както винаги. Това беше само губене на време, знаех, че ще загубя и тази битка, но нещо не ми даваше мира. Винаги намирах някаква надежда, някоя стръв, за която да се хване то - съзнанието. Всичко беше то, от това как мислим и по какъв начин възприемаме нещата зависеше как ще постъпим и как ще почувстваме възприетото. Но.. стига! започвам пак да се губя в мисли.
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Гост Нед Ное 30, 2014 4:31 am

Чакам момента,в който ще си купя твоя книга. 13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 3760272476 13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 980522667

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Нед Ное 30, 2014 4:37 am

Ти си напълно луда, ще има да чакаш.. Very Happy lowe
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Гост Нед Ное 30, 2014 7:05 am

Майна,мега яко пишеш. 13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 4119254720

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Нед Ное 30, 2014 8:35 am

Стига, стига, ласкаеш ме Sara smilie
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Нед Фев 01, 2015 2:54 pm

„Нищо не е такова,каквото изглежда”
Ние хората сме свикнали на този егоизъм, на това лицемерие и лъжи, и използваме слабостта на другите, за наша сила. Неща, с които се облагодетелстваме, за да живеем ние добре. Всеки се интересува от себе си, от това как неговия живот се развива, как има спадове и възкачвания, но гледаме НАС си. Попринцип е правилно, но точно това ни е направило такива егоцентрици. Обичаме да получаваме, но никога не даваме, защото си мислим, че ако дадем нещо няма да ни се върне жеста. То си е така, но защо да сме като останалите, защо да не помогнем,когато можем?
Аз ще ви кажа защо – защото не сме хора, не можем да сме човечни, а хората, истинските хора са малцина, но само ако се вгледаш в тях, ако се опиташ да надникнеш в самия човек, чак тогава ще разбереш, че има нещо отвътре. Такива хора са феномени. Рядко се срещат, но и често тези хора биват с най-тежките съдби и с времето се заличават. Започват да живеят,като другите. Започват да се интересуват от егото си, от самочувствието си,от мястото си в обществото и забравят,че някога са били ИСТИНСКИ. Че някога са били човеци .. аз силно вярвам, че хората не се раждат зли. Обстоятелствата ги правят гневни, лицемерни, двулични, безкруполни. Животът не е лесен, но не бива да се оставяме на това да ни погуби до крайност. Трябва да се борим със себе си, със обстоятелствата, със суровия живот – да останем добри.Трябва да правим всичко от сърце и душа, защото точно малките жестове правят живота красив, носят ни радост.
Хората са толкова злобни, толкова повърхностни, че направо понякога се отвращаваме от тях. Как може?! Тези хора не могат да изпитат никаква чужда емоция, гледат само себе си, радват се на себе си, а когато нещо не им върви – виновниците са останалите или по-точно хората,които са щастливи. А тези „щастливите” те живеят, те чувствам напук на сивото ежедневие. Живеят и дават! Аз съм такъв човек, ще се постарая да остана такава за в бъдеще, но е много трудно да живееш в свят на егоизъм и тесногръдство. Просто не ми е ясно как ще се запазя такава каквато съм.
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Пон Фев 02, 2015 2:44 pm

"Как си? Къде си?С кого си? Какво правиш?
Въпроси лишени от отговори,както и много други, но определено тези се повтарят в главата ми по хиляди пъти. Липсваш ми. Няма те. Не чувам гласа ти, не виждам усмивката ти, не усещам допира ти, не чувам смеха и това ме побърква. Пристрастена съм към тях, пристрастена съм към теб,към НАС. Искам всичко,което имахме да се върне, но.. винаги това „но” разваля желанията ми и ме връща в реалността,където не всичко е така розово както, когато забленувам за съвместното ни щастие.Защото ти си моето щастие,ти си човека,който ме поддържа жива.
Въпросите избледняват,когато си отново при мен и се появяват отново,когато те няма, Кръговрат,който ме убива.До болка познати емоции. Иска ти се да изкрещиш на света колко те боли,колко страдаш,но не можеш, защото ти не страдаш наистина. Страдаш, само когато обекта за твоето (привидно) щастие го няма. После пак си щастлива, усмихната, непобедима. Умираш без него, живееш с него. Двете крайности,но как може един човек да е отговорен за твоята тъга и твоето най-голямо щастие?!"
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Съб Мар 28, 2015 2:32 am

И аз не знам какво е това О.о

Вдъхновението идва от всяка страна, от много посоки.. въпроса е да хванеш точния момент, иначе много трудно се фокусираш върху листа и чакайки думите сами да долетят в ума и да се излеят на бялата хартия,губиш време.Забравяш. Започваш съвсем друго философско мислене, а главната цел е да излееш чувствата връхлетялите в един точно определен момент. Но момента отминава,губиш го. Както всичко останало – не оцелиш ли точния момент всичко,което направиш е безмислено действие,което води до никъде,дори понякога то влошава нещата.
Но има и друго – всеки момент може да е подходящ, стига ти самия да го създадеш така, да предрасположиш така нещата, че да са в твоя полза. Както в писането, така и във всичко останало – стоейки над бялата правоъгълна форма на листа с черни пунктири,разделящи всеки ред, съсредоточаваш се, трудно, но го правиш, опитваш се да преживееш отново онзи момент, който те е накарал да искаш да твориш. Не си напълно залят от идеята, но добиваш представа, защото щом веднъж си се почувствал така, можеш и още.Чрез спомени, преживявания, мирис връщаш усещането, макар и не толкова силно, връщаш го и сътворяваш нещо брилянтно, като за отминал момент. Всичко се запечатва в ума ти, върху гладката и тънка хартия.
Остава ти само спомен, но така описан ти винаги можеш да върнеш времето точно там, където е било усещането. Хората забравяме дребните неща, а по този начин възкресяваме моментите.
Така е и в живота, но не можем нито да върнем усещането – само смътен спомен, че го имало някога.


Последната промяна е направена от Кристин Рейнс на Вто Апр 07, 2015 2:14 am; мнението е било променяно общо 1 път
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Thea O'Konoel. Съб Мар 28, 2015 3:32 am

А пък аз знам, че е много добро! Wink
Thea O'Konoel.
Thea O'Konoel.

Брой мнения : 3681
Рожден Ден : 31.05.1996

http://thevampdiaries-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Съб Мар 28, 2015 1:52 pm

Благодаряя Sara smilie
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Пон Май 04, 2015 2:41 pm


Проклети емоции.
Всичко е заради тях, да усетиш малко нежност, поход и наслада. И за какво - цял живот си трошиш главата дали следващия/щата не е като другите и с всеки/всяка следваща ти просто лекувайки една рана, зейва цял кратер друга. И за какво - накрая си живял,заради едни шибани любови, които са ти давали само болка и краткотраен похот.
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Вто Май 05, 2015 6:16 pm

„ Стига толкова.
Изчерпах се.
Върви си.
Вреден си. „

Той бе, като наркотик за нея. Не виждаш нищо друго освен него, и тях. Всичко беше.. всичко най-лошо. Те бяха създадени да се обичат завинаги или взаимно да се унищожат.  И по-скоро второто се отнасяше за тях, бяха толкова вредни един за друг, както и бяха упората, на която да се опрат. Тя със своята борбеност и ентусиазъм, той със своето безволие и отказ. Нещата стояха съвсем различно за тях, все едно бяха от съвсем други планети.  Паралелно бяха надеждата за себе си, но реално нищо не беше както трябва.  Играеха една игра, от която имаше двама губещи .. глупаци.
Единият загуби своята упоритост и вяра, а другия – душата си.
Душата отново потъмня и доби своя тъмно черен, червен или друг вид цвят и отново беше едно мрачно място, на което едва ли някой би прекрачил прага отново. Само тя. От страх, от непростимите пороци на характера. От страх да не стане още по-очернена от преди.
Вярата,  упоритостта,  борбената й личност не можа да преживее такъв вид срив. Излекувайки старите си рани от минали действителности, получиха нови .. тя получи, той можеше единствено да бъде щастлив за придобитите способности, които му беше дала.
Не можеха да се преборят един с друг – трудно беше и за двамата.
Трудно заедно , още по – трудно разделени. Трудни характери. Различни. Уникални. Несъвместими. До болка приличащи си в дъното на душате  си.  Просто не бяха осъзнали своята сила и възможности.
Тя искаше светло бъдеще,  а той беше доволен на това,което има,  а то не беше малко. Имаха едни и същи неща..почти,  но всеки жадуваше за нещо непосилно за другия. Тя искаше премеждия, пътешествия и мечти, а той искаше просто да остане тук където е. За него явно всичко беше идеално. Може би възрастта е някаква мярка, но дори така замаскирана раздялата, не трябва да се оставят нещата на вятъра, да ги пропилее, като пари в казино.Да отидат подяволите.
Чувствата са равносилни на нуждата на човечеството от пари.Това са двете най-важни поребности, от които се нуждаят нашите тела и души.Чисто и просто,всяко нещо беше предназначено, заради другото. Както те бяха предназначени един за друг - двете големи половинки на един труден на вид пъзел.Останалите малки части малко по - малко се нареждаха, добивайки реална представа как стоят нещата.
И не беше красиво, парчетата се губеха, местата им се объркваха, но не биваше да се отказват от нареждането му.
Нов пъзел. Труден.Лесен. Не се знаеше.
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Теса Алварадо Сря Май 06, 2015 3:43 pm

lowe lowe lowe
Браво!Аз изгубих моята муза ся си ти наред lowe
Теса Алварадо
Теса Алварадо

Брой мнения : 13993
Рожден Ден : 17.01.1720

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Чет Май 07, 2015 2:24 pm

Оо,блаагодаря ти lowe И особено аз си намерих моята муза baby bounce
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Нед Май 10, 2015 2:26 pm

Отново  този натрапчив вкус на кафе, разливащ се дори по вените ми.
Отново този поглед, пропит с болка от миналото.
Отново чувството на задоволство примесено със страх от бъдещето.
Отново емоциите от  реалността.


Чудиш се какво е трябвало, как е трябвало, защо така, грешиш ли, на прав път ли си, но ВСИЧКО СЕ ПОДРЕЖДА ТОЧНО КАКТО ТРЯБВА ДА Е. Направиш ли първата важна крачка, всичко останало се подрежда в естествения си ход. Дори за момент да си го чувствал, като грешка, всъщност разбираш, че така е трябвало да стане, за да постигнеш крайната цел.Дори с цената на болка и криворазбрани действителности, ти се примиряваш, че нещата са така както са.
Оставяш черния песимизъм и продължаваш към красивата реалност , която те очаква с пълна пара, презареден с оптимизъм.Вярваш в доброто бъдеще и то те очарова още повече с всеки изминал ден. Самият живот сам по себе си е едно очарователно преживяване, от нас се иска да го изживеем изцяло, както всеки си мечтае. За да може след години, като погледнем назад и просто да се усмихнем на самите себе си, че сме направили всичко по силите си, за да сме щастливи и ще сме удовотворени.Повярвай те!
Като че ли по скоро на себе си го казвам.Моите решения – правилни или не, трябва да се изживеят.Нищо не мога да загубя, защото реално погледнато нищо нямам. Имам само себе си и сама и ще си отида. Нищо от този свят не ми принадлежи, както и на вас, затова – живейте мамка му. Не приемайте паденията си толкова навърте,защото явно това наистина не е за вас. Вие ще усетите, когато нещо е наистина правилно. Усеща се, наистина и чувството е толкова приятно, че замества всяка болка и тъга и те кара да чувстваш една еуфория от случващато се.
Направейки избор, длъжни сме да се примирим с останалото.Както казват хората „Когато се затвори една врата, се отваря друга”. Въпросът е да се впускате в приключения, да избирате бъдещето вместо миналото.
Аз наистина  късно го  осъзнах,че нищо не е по-важно от ИЗЖИВЯНИЯ МОМЕНТ. Нищо не може да се върне, научих се да живея за СЕГА.
Няма преди – после, има  СЕГА! И наистина това е едно крайно голямо удоволствие да живееш сякаш това е последното нещо, което правиш или си за последно с даден човек, просто неописуемо.
Аз направих своя избор, а вие?
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Саманта Такър Нед Май 10, 2015 2:33 pm

Много добре казано, евала! Лошо е да го осъзнаеш късно, но по-добре късно отколкото никога, нали.
Имах нужда от припомняне, благодаря за прекрасния начин по който го направи!Smile
Саманта Такър
Саманта Такър

Брой мнения : 307

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Нед Май 10, 2015 2:36 pm

Осъзнаваш нещо, научаваш нещо по скоро, когато му е времето. Моята философия е такава Smile
Радвам се ако съм повлияла по някакъв начин.Толкова ме радва факта, че има хора, които вникват в написаното.
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Саманта Такър Нед Май 10, 2015 2:40 pm

Винаги ни се иска да сме знаели нещо преди, но и ти си права. Щом го знаеш сега, значи сега му е времето. И все пак, понякога ти трябва да прочетеш нещо такова, за да си отвориш очите, след като за пореден път си мигнал.
Саманта Такър
Саманта Такър

Брой мнения : 307

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. - Page 1 Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите