The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.

Join the forum, it's quick and easy

The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
The Vampire Diaries RPG Forum
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
welcome!
Вампир, върколак, вещер, демон или хибрит - Мистик Фолс е мястото, където искаш да бъдеш. Градчето става известно със своята толерантност и любов към свръхестественото. Всеки е посрещнат с отворени обятия, такъв какъвто е. Населението нараства и съвсем скоро смъртните се оказват малцинство в собствения си град. Вампири и върколаци си позволяват да превръщат хора без да подбират, вещиците пускат съвети по интернет и допускат ентусиасти в сборищата си. Булото на мистиката се надига, правейки този таен свят почти привиден за смъртните. Множество туристи, заинтересовани от свръхестественото, се стичат в Мистик Фолс, надявайки се да видят вампир в действие. И така, от Рай за различните, градът се превръща в истинска заплаха за света на магията.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
13#So remember me when I'm gone love. EmptyСъб Ное 05, 2022 3:25 pm by Кристин Рейнс

» Hot or not ( за предишния )
13#So remember me when I'm gone love. EmptyПет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс

» Потребител vs Потребител
13#So remember me when I'm gone love. EmptyПет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс

» Опиши предишния с първата буква от ника му.
13#So remember me when I'm gone love. EmptyПет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс

» Какво ви събуди тази сутрин?
13#So remember me when I'm gone love. EmptyПет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс

» Познай цвета на четката за зъби на следващия.
13#So remember me when I'm gone love. EmptyПет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс

» Кой се казва така?
13#So remember me when I'm gone love. EmptyПет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс

» Какво има на бюрото до компютъра ви?
13#So remember me when I'm gone love. EmptyПет Ное 04, 2022 7:20 am by Кристин Рейнс

» Да броим до 9000.
13#So remember me when I'm gone love. EmptyПет Ное 04, 2022 7:20 am by Кристин Рейнс

BG TOP
BGtop
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 38 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 38 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 632, на Чет Ное 11, 2021 5:03 pm

13#So remember me when I'm gone love.

+2
Queеn Infеcted.
Кристин Рейнс
6 posters

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Пон Юни 30, 2014 5:38 pm

Темата няма да има име..
Тей, като обичам да си пиша разни нещица, тук ще си ги пускам. Може и да не ги четете, но все пак трябва да просъществуват някакси  Very Happy мии това е , мисля xDD soon baby 


Последната промяна е направена от Кристин Рейнс на Вто Май 05, 2015 6:36 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Пон Юли 28, 2014 5:04 am

" Ще страдаш.."
Отекваха хладните думи в тъмнината. Тъмния мрак на нейната пропита с болка душа, душа неставаща за нищо, чисто и просто си беше за боклука. Но нещо в нея предизвикваше интерес, интереса на мистериозния, не знанието какво има вътре в нея. Изпълнена с омраза, гняв, разкъсваща се на две.. поне колкото бе останало от нея. Скоро щеше да я изгуби, бе едва в началото на живота си, но тя много бързо почерня и сякаш бури вилнееха в нея. Но това беше тя.. беше се променила, прекалено много се нагледа, прекалено много преживявания за толкова кратко време.Сякаш света и се сгромоляса над нея, сякаш спря да живее. Сякаш умря.
Умрях.
Всичко в нея беше димна завеса, като от тютюнев дим.Обграждащ. Гъст. Чувствен.Неприятен. Вреден. Сив.
Не можеше да разпознае вече истина от лъжа. Всичко и беше еднакво, търсеше разнообразие, но уви рядко срещаше такива личности.Soulmate.Говореше с много хора, но просто примляскваха все едно и също и едно и също, сякаш бе научила всичко по сценарии. Знаеше какво да каже, кога да го каже, как да реагира, научи се и как да се присмива. Присмиваше се на такива, като нея .. старото нея. Наивни, малки, невзрачни.
" Ще страдаш.."
Всичко кънтеше. Цялата и същност бушуваше. Страхуваше се, но всякъш жадуваше за това да изгори. Да усети някакво чувство, болката я правеше по- силна, но и понякога се сгромолясваше на земята и и отнемаше време да се съвземе. Но все пак се изправяше. Кръговратът на живота. Правеше грешки, може би повтаряше, но се поучаваше от тях.Това я правеше човека, който е сега, но пък душата и.. душата и си отиваше. Скоро нямаше да има такава. Поне не и такава каквато беше преди. Щеше да е тъмна мъгла и всичко около нея да се губи в бляскавата светлина вътре в нея. Все още имаше пламъче, което бавно догаряше. И тя го знаеше, но не правеше нищо повече по въпроса, а се самонараняваше сама.Мазохист.Непокист. Не зная какво е определението за това. Но в момент, като този се чувстваше могъща и над всички. Губейки добротата си и любовта вътре в нея, тя се превръщаше в празен, бездушен човек.
" Станала си по-хладнокръвна от преди.."
Преминавайки през трудностите на живота ставаш по-предпазлив, по-внимателен. Не искаш да бъдеш ранен, отново. Но всичко се случва така, както не искаме. Желанията ни са на последно място в приоритетите на съдбата. Тя е коварна.Много. Но и много интересна - все едно играеш игра, чакайки с нетърпение да преминеш през следващото и ниво. Това е просто смесица от всички.Чувства, емоции, преживявания, действия и каквото ви дойде още на ум, но се влагат емоции. Дори и несъзнателно, нещо се превръща в голяма част от живота ти, сърцето ти и душата ти. Но всичко това я разваля. Гноясва. И после никой не се интересува от нея. Защото .. ти би ли изял гноясала ябълка?! Не, нали... това е. Искаш я, но не може с нищо да ти привлече вниманието. Така е и с душата на човек.. червеите вътре, демоните, които успяват да прикрият истинската същност, пречат от разголването ти.. пречат на това истинската ти същност да излезе на яве. Защото така е по - добре. Правиш всичко, което се смята за добрия избор, дори няма значение дали сте единодушни. Ама никакво. Просто играеш.
".. Умра, красива, напориста, пряма .. "
Всичко това.. то е заблуда. Маска. Маска, зад която се криеш умело. за да не видят истинското ти лице.. чувствителна, добра, напориста, уникална по свой собствен начин.
А всичко беше истина .. бях себе си за броени часове, не искам да изгубя. Не и сега.

П.П - Не съм го препрочитала, ама няколко човека сметнаха, че е хубаво и реших да го пусна в темичката :3 Ако желаете изказвайте си критиките и т.н. cloud 
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Гост Пон Юли 28, 2014 5:07 am

НЕВЕРОЯТНО Е!
"Дори и несъзнателно, нещо се превръща в голяма част от живота ти, сърцето ти и душата ти. Но всичко това я разваля. Гноясва. И после никой не се интересува от нея. Защото .. ти би ли изял гноясала ябълка?! Не, нали... това е. Искаш я, но не може с нищо да ти привлече вниманието. Така е и с душата на човек.. червеите вътре, демоните, които успяват да прикрият истинската същност, пречат от разголването ти.. пречат на това истинската ти същност да излезе на яве. Защото така е по - добре. Правиш всичко, което се смята за добрия избор, дори няма значение дали сте единодушни. Ама никакво. Просто играеш." lowe lowe lowe

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Пон Юли 28, 2014 2:31 pm

Благодаря! lowe 
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Гост Пон Юли 28, 2014 2:50 pm

Браво, Рейнс!  2 Силен край, въздействащо. Скоро очаквам още!!

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Гост Пон Юли 28, 2014 2:56 pm

Кристиан Вокил написа:Браво, Рейнс!  2 Силен край, въздействащо. Скоро очаквам още!!

Подкрепям с две ръце и два крака!  Very Happy hoory 

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Пон Юли 28, 2014 2:58 pm

awwwwwww благодарскоо lowe lowe 
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Queеn Infеcted. Пон Юли 28, 2014 3:05 pm

Уникално. Хареса ми метафората за маската =^_^=
Queеn Infеcted.
Queеn Infеcted.

Брой мнения : 16756

https://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Пон Юли 28, 2014 3:09 pm

Благодаря за мнението cloud 
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Сря Юли 30, 2014 3:49 am

Вървях сама. За хиляден път вървях сама и обмислях живота си и какво правех с него, какво причинявах на хората, на всичко около мен и най - вече на себе си. Загубвайки себе си по пътя на отчаяние и самота се разминах с доста красиво и ведро момиче, но в погледа и си личеше болката, която изпитваше, неконтролируемия гняв, който се движеше около нея, усещаше се в самото и присъствие. Беше събрала много неща, много емоции и чувства, които все оставаха несподелени, неизречени на глас, а таени вътре в нея самата. А това е още по - лошо, в един момент цялата ти система, цялото ти същество се задръства от всичко тези емоции и просто избухваш, като бомба със закъснител, която трудно може да предотврати своето самовзривяване. Не усещаш кога всичко просто прелива и накрая изливайки всичко се чувстваш удовлетворен, че всичко е изчезнало наяве, но и съжаляваш, защото по този начин изливайки всичко, ти изкарваш наяве и това, което за другите е ненужно знание.
Съжаляваш.
Имаше и нещо друго - тя не изглеждаше слаба и невинна, а съвсем обратното - излъчваше такава увереност и грация, че никой не би си и помислял какво може да се крие под тази обвивка, в която тя прикриваше истинското си Аз.
Очите и не излъчваха онзи блясък, когато нещо хубаво ти се случи, а бяха подпухнали и уморени, едва едва премигащи. Липсваше и тази нотка и блясъка в тях, блясъка с който привличаше всички около себе си. Блясъкът, с който можеше да стопи и най – големия ледник в сърцата на хората. Това беше тя, чиста, добронамерена, омайваща, момиче с характер.
Но както Ви по – горе споменах, блясък липсваше, беше се изпарил някъде в сивия и мрачен свят или просто и бе отнет от твърде напрегнатия живот, който водеше. Нямаше на кого да дари този блясък в очите си, всички бяха просто бездушни хора, които се мислеха за повече от теб, от мен, от всички наоколо. Беше и омръзнало да се занимава с по-нисши по интелект от нея, то такива бяха всички - плиткоумни, лекомислени същества, които се опитваха да вгорчават живота на всички, мислейки само за собственото си Аз. Хората, около нея бяха станали толкова безскрупулни, толкова наивни, толкова лицемерни, всички лоши качества събрани в един човек. Понякога се държаха, като истински животни, които са по-низши същества от нас - хората, но с тази характеристика мога да кажа, че те бяха повече от нас. Животинско мислене.Но тя явно не бе преживяла достатъчно, защото не можеше да се промени. Държеше по свой си начин на всяко едно нещо, но най- важното отстояваше мнението си и заставаше с две ръце зад него. Поне това бе запазила в себе си - добродушието си и гледаше реално на нещата. Позитивизъм - това чувство или по скоро част от характера и,който хората толкова ценяха и завиждаха, че притежава - загуби го, както губеше и частици от себе си, но кого му пукаше изобщо?!
ТЯ беше, като всеки един човек, невзрачен, но уникален. Рядко се срещаше човек, като нея, наистина човек, все още останал такъв и с качества, които му прилягат..
Чудите се как разбрах това само от едва няколко секундово разминаване с момичето ?!
Това момиче беше моето отражение, моята същност. И не, не се срамувам ни най- малко от нея, защото хората много рядко оценяват такъв човек или си мислят по своя си извратен начин, че им се подигравахме - ТЯ И АЗ!
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Гост Сря Юли 30, 2014 4:29 am

Много ми хареса,майна!  lowe 

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Сря Юли 30, 2014 5:12 am

Радвам се! lowe 
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Alice Conrad Сря Юли 30, 2014 5:27 am

И двете неща, които си написала ми спряха дъха. Браво!
Alice Conrad
Alice Conrad

Брой мнения : 10154
Рожден Ден : 21.03.1998

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Сря Юли 30, 2014 5:44 am

Оле, благодаря ти Sun Sun Това ме прави толкова хепии :33
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Сря Ное 26, 2014 5:06 pm

Липсващата част в живота ми, която ме кара да се чувствам жива.

„Едва ли има някой по жив от мен, едва ли някой беше намерил истинската си любов, за да я захвърли на боклука толкова бързо, толкова лесно. Но аз го направих, захвърлих я, както непотребна вещ, от която вече не се нуждаех. И бях наистина прекалено егоистичен, прекалено глупав, заради постъпката ми спрямо нея. Защото тя заслужаваше нещо повече, нещо по-голямо, по-силно, по-дълготрайно, а не само късче от моята шибана и прокълната любов. Не заслужавах момиче, като нея или едва ли някога ще заслужа човек,като нея. Моята гордост, моето его и инатливия ми разум разрушиха всичко .. – не, всъщност никак не съм прав, аз разруших всичко, на инат продължих напред. За нея не знам, нямам смелост да я попитам как е след всичко случило се, но я боли, колкото мен,но.. моя проклета гордост. Всъщност аз заслужавам адската мъка, която изпитвам в момента. Всичко съсипах приятелю „

Нищо не се случи правилно и в подходящо време, преминавахме през всичко бързо и въобще не се замисляхме дори и за миг да спрем(поне аз). Толкова се бях вглъбила в идеята за края, че най- неочаквано и той дойде, дори не осъзнах какво се случи – просто както всичко беше наред, изведнъж всичко свърши. Край. Няма го Изчезна, все едно никога не се е случило, но се случи и осъзнахме грешките си прекалено късно, а нямаме възможност да поправим каквото и да било. Разрушихме моста помежду си, изгаряйки го до основи, сега има само късчета изгорели основи.
Но тази любов – тя не бе, като другите, беше всепоглъщаща, нереално красива, беше всичко, за което някога съм се борила. Беше, като кокичето успяло да поникне през падналия сняг и да донесе красота,да сложи началото на едно по – добро време.
Но уви, човека до мен не бе достатъчно смел да гради с мен, да не се отказва, да се бори за мен, за любовта. Предпочете себе си, както и повечето хора биха направили, но няма любов без болка, няма и да има.
“Някои любови е по – добре да останат неизживени”, но защо трябва,когато срещнеш някого към когото изпитваш чувства,трябва да го пускаш, мислейки, че така ще е по-добре?!
Няма никакъв смисъл в това. Не проумявам логиката.
Никой не е застраховам, че няма да пострада, просто трябва да намери ‘нещото”, което обича и да понесе всичко само и само да е от него, защото ще знае, че после пак ще бъде излекуван, все едно не е било.Но.. винаги има едно но. Но аз загубих надежда, че нещо ще се промени – знам, че не би било същото, но това щеше да е наистина добро, щеше да излезе нещо хубаво, нещо красиво.
Всяко нещо в живота, на даден човек се случва с причина и трябва да ни научи на нещо, да ни покаже, че има и друга алтернатива, вариант, опции. Всичко е точно изчислено, само стои в пространството и чака да дойде редът му. С времето благодарение на тези падения и възкачвания ние хората ставаме все по-мъдри. А въпросът ми е за какво? Нали след време ще умрем? За какво ни служат научените въпроси? Защо получаваме отговорите, чак когато вече не се нуждаем от тях?
И отново препускайки от тема в тема, загубвайки началната нишка, всичко се повтаря, въпросите остават отново без никакви отговори, мислите ми отново ме обсебват с чара на миналото ми. Минало, което искам да върна, но пък и не искам. След всичко се чувствам малко по- опитна, прозрях неща, които не забелязвах. Направих избори, които се бяха загубили по пътя от всички претрупани мисли. И да .. опитвам се да не мисля, защото е болезнено, защото не искайки се превърнах в неговото второ аз. Без да се усещам, станах, като него. Откраднах единтичността му, поне от части.Всеки открадна нещо от другия, той превзе света ми, открадна сърцето ми, или по-скоро аз му го дадох, а той, какво ми даде той? Показа ми, че наистина .. всъщност дали това е чистата и истинска любов, която трябва да е? Правилно ли беше?Не мога да си представя каква е любовта в действителност? Дали е ужасна болка или неистово щастие, но аз усетих и двете. Бях нереално, завидно щастлива, а сега събирам себе си след него.Той .. той е нещото, което пожелавам да се случи на всекиго. И не точно той, а начинът по който караше да се чувствам. Моментите,когато погледите ни се засичаха и дъхът ми спираше. Начина, по който кара всяко едно нещо, което се случва да изглежда лесно постижимо. Прегръдките, от който никога не исках да си тръгна, целувките, за които едва очаквах срещите си с него. Ах, тези целувки. До болка изпепеляващи. Свитият ми на топка стомах, когато трябваше да се виждаме и онова тотално побъркващо чувство да е постоянно пред погледа ти, а да не говоря за усмивката му, беше, като хиляди слънца, които осветляваха сивото мрачно ежедневие в живота ми. Начинът, по който ме караше да треперя само при допира му, електричеството, преминаващо през вените ми, когато изненадващо си открадваше целувка от мен, очакването, побърквах се. Това е от онези, лудите любови, които те оставят празен и луд.
А аз бях полудяла.


Последната промяна е направена от Кристин Рейнс на Нед Фев 01, 2015 2:34 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Гост Сря Ное 26, 2014 5:20 pm

"Всеки открадна нещо от другия, той превзе света ми, открадна сърцето ми, или по-скоро аз му го дадох." Smile
Много е добро,браво!

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Сря Ное 26, 2014 5:21 pm

Благодарско! Kiss!
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Съб Ное 29, 2014 6:34 pm

Животът не е толкова лесен, колкото казват всички че е. Всичко е една красива лъжа, с която те самите искат да се самозалъжат, ала, колко грешно мислеха горките хорица. Животът е наниз от действия, съпътстващи нашите решения, които мислим, че ще ни спасят от болката, от нещастието. НО. Голямото „но” – животът си знае работата, на кого какво да даде и какво да отнеме и то точно, когато си мислим, че всичко се подрежда. Каква ирония. Повечето хора, затова ги е страх да се почувстват щастливи, да се почувстват, като себе си, защото това е един мираж. Мираж,който си играе с нашето съзнание и нашите мисли и ни принуждава да повярваме, че това наше „щастие” се случва точно на нас, И хоп, точно когато вече си мислим, че всичко е така както не сме и го мечтали , край – отнема ни се, бързо, безвъзвратно, все едно никога не го е имало. Но го имаше - и оставаш сам и празен, застинал в тъмнината, чакайки еднообразието да се промени, изпълнен си с липси, които не можеш да запълниш. Които мъчейки се да запълниш, става все по- зле и по –зле и зейва наново раната, и постигнатите резултати набързо се сриват и отново започваш да се бориш със себе си.Затова трябва просто да се оставиш всичко да отмине, както е и дошло, винаги имаш и друга алтернатива – да забравиш за случващото се. Все едно го е нямало, все едно не е съществувало. Като сън, като призрак, който си прогонил, за не ти досажда, като част от теб, която искаш да премахнеш. Ненужна. Непотребна. Липсваща част от друг пъзел, не от този, който нареждаш сега.
И да, мислите ми станаха толкова объркани, както станах и самата аз известно време. Винаги се бях чудела какво е да имаш всичко в ръцете си, да можеш да го контролираш, да можеш да си.. всичко и нищо едновременно. Е, това беше поредната нереалност, илюзия в живота ми. Та, колко струваше той, защо изобщо съществувахме, след като трябва да се откажем от най- желаното?!
Защото така е устроен света .. – тънкия глас в главата ми се произнесе, болезнено, но някакси истинско, същевременно не исках да повярвам, исках да мога да го оспоря, но знаех, че нищо няма да постигна с двубоя между и в себе си, а и вече ми беше ясно кой над кого ще добие надмощие,както винаги. Това беше само губене на време, знаех, че ще загубя и тази битка, но нещо не ми даваше мира. Винаги намирах някаква надежда, някоя стръв, за която да се хване то - съзнанието. Всичко беше то, от това как мислим и по какъв начин възприемаме нещата зависеше как ще постъпим и как ще почувстваме възприетото. Но.. стига! започвам пак да се губя в мисли.
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Гост Нед Ное 30, 2014 4:31 am

Чакам момента,в който ще си купя твоя книга. 13#So remember me when I'm gone love. 3760272476 13#So remember me when I'm gone love. 980522667

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Нед Ное 30, 2014 4:37 am

Ти си напълно луда, ще има да чакаш.. Very Happy lowe
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Гост Нед Ное 30, 2014 7:05 am

Майна,мега яко пишеш. 13#So remember me when I'm gone love. 4119254720

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Нед Ное 30, 2014 8:35 am

Стига, стига, ласкаеш ме Sara smilie
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Нед Фев 01, 2015 2:54 pm

„Нищо не е такова,каквото изглежда”
Ние хората сме свикнали на този егоизъм, на това лицемерие и лъжи, и използваме слабостта на другите, за наша сила. Неща, с които се облагодетелстваме, за да живеем ние добре. Всеки се интересува от себе си, от това как неговия живот се развива, как има спадове и възкачвания, но гледаме НАС си. Попринцип е правилно, но точно това ни е направило такива егоцентрици. Обичаме да получаваме, но никога не даваме, защото си мислим, че ако дадем нещо няма да ни се върне жеста. То си е така, но защо да сме като останалите, защо да не помогнем,когато можем?
Аз ще ви кажа защо – защото не сме хора, не можем да сме човечни, а хората, истинските хора са малцина, но само ако се вгледаш в тях, ако се опиташ да надникнеш в самия човек, чак тогава ще разбереш, че има нещо отвътре. Такива хора са феномени. Рядко се срещат, но и често тези хора биват с най-тежките съдби и с времето се заличават. Започват да живеят,като другите. Започват да се интересуват от егото си, от самочувствието си,от мястото си в обществото и забравят,че някога са били ИСТИНСКИ. Че някога са били човеци .. аз силно вярвам, че хората не се раждат зли. Обстоятелствата ги правят гневни, лицемерни, двулични, безкруполни. Животът не е лесен, но не бива да се оставяме на това да ни погуби до крайност. Трябва да се борим със себе си, със обстоятелствата, със суровия живот – да останем добри.Трябва да правим всичко от сърце и душа, защото точно малките жестове правят живота красив, носят ни радост.
Хората са толкова злобни, толкова повърхностни, че направо понякога се отвращаваме от тях. Как може?! Тези хора не могат да изпитат никаква чужда емоция, гледат само себе си, радват се на себе си, а когато нещо не им върви – виновниците са останалите или по-точно хората,които са щастливи. А тези „щастливите” те живеят, те чувствам напук на сивото ежедневие. Живеят и дават! Аз съм такъв човек, ще се постарая да остана такава за в бъдеще, но е много трудно да живееш в свят на егоизъм и тесногръдство. Просто не ми е ясно как ще се запазя такава каквато съм.
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Пон Фев 02, 2015 2:44 pm

"Как си? Къде си?С кого си? Какво правиш?
Въпроси лишени от отговори,както и много други, но определено тези се повтарят в главата ми по хиляди пъти. Липсваш ми. Няма те. Не чувам гласа ти, не виждам усмивката ти, не усещам допира ти, не чувам смеха и това ме побърква. Пристрастена съм към тях, пристрастена съм към теб,към НАС. Искам всичко,което имахме да се върне, но.. винаги това „но” разваля желанията ми и ме връща в реалността,където не всичко е така розово както, когато забленувам за съвместното ни щастие.Защото ти си моето щастие,ти си човека,който ме поддържа жива.
Въпросите избледняват,когато си отново при мен и се появяват отново,когато те няма, Кръговрат,който ме убива.До болка познати емоции. Иска ти се да изкрещиш на света колко те боли,колко страдаш,но не можеш, защото ти не страдаш наистина. Страдаш, само когато обекта за твоето (привидно) щастие го няма. После пак си щастлива, усмихната, непобедима. Умираш без него, живееш с него. Двете крайности,но как може един човек да е отговорен за твоята тъга и твоето най-голямо щастие?!"
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Кристин Рейнс Съб Мар 28, 2015 2:32 am

И аз не знам какво е това О.о

Вдъхновението идва от всяка страна, от много посоки.. въпроса е да хванеш точния момент, иначе много трудно се фокусираш върху листа и чакайки думите сами да долетят в ума и да се излеят на бялата хартия,губиш време.Забравяш. Започваш съвсем друго философско мислене, а главната цел е да излееш чувствата връхлетялите в един точно определен момент. Но момента отминава,губиш го. Както всичко останало – не оцелиш ли точния момент всичко,което направиш е безмислено действие,което води до никъде,дори понякога то влошава нещата.
Но има и друго – всеки момент може да е подходящ, стига ти самия да го създадеш така, да предрасположиш така нещата, че да са в твоя полза. Както в писането, така и във всичко останало – стоейки над бялата правоъгълна форма на листа с черни пунктири,разделящи всеки ред, съсредоточаваш се, трудно, но го правиш, опитваш се да преживееш отново онзи момент, който те е накарал да искаш да твориш. Не си напълно залят от идеята, но добиваш представа, защото щом веднъж си се почувствал така, можеш и още.Чрез спомени, преживявания, мирис връщаш усещането, макар и не толкова силно, връщаш го и сътворяваш нещо брилянтно, като за отминал момент. Всичко се запечатва в ума ти, върху гладката и тънка хартия.
Остава ти само спомен, но така описан ти винаги можеш да върнеш времето точно там, където е било усещането. Хората забравяме дребните неща, а по този начин възкресяваме моментите.
Така е и в живота, но не можем нито да върнем усещането – само смътен спомен, че го имало някога.


Последната промяна е направена от Кристин Рейнс на Вто Апр 07, 2015 2:14 am; мнението е било променяно общо 1 път
Кристин Рейнс
Кристин Рейнс

Брой мнения : 25784

Върнете се в началото Go down

13#So remember me when I'm gone love. Empty Re: 13#So remember me when I'm gone love.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите