The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 8 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Last week, somewhere in the town

Go down

Last week, somewhere in the town Empty Last week, somewhere in the town

Писане by Alexandra Udinov on Съб Юни 28, 2014 1:17 pm

Беше една от онези неделни вечери. Алекс се излежаваше на канапето, замислена за всичко друго, но не и за следващата дестинация в която да поживее малко. Или пък щеше да остане тук? Вече беше изгубила всичко в живота си и  можеше да сe настани някъде за постоянно, чакайки реда си. Изправи се бавно и краката й докоснаха студеният под, от което косъмчетата по тялото й настръхнаха. Застана до прозореца, заглеждайки се през него. Времето беше наистина много намусено и ветреца леко си играеше с падналите листа пред верандата, а небето беше придобило онзи оранжев отенък. Капчиците по тялото й я изкараха от поредния умисъл и вече се радваше на студеният душ. Меката кърпа обгърна тялото й и Алекс побърза да излезе, защото дочу звукът идващ от телефона й. Имаше смс от Майкъл, който гласеше че скоро се прибира. Въздишката се разнесе из въздуха и Александра се отправи към гардероба търсейки някакви дрехи. Щеше да иде и да поразгледа града и без това нямаше какво да прави, а лежането по цял ден не й се отразяваше много добре. Облече черен потник, тъмно сини дънки, които очертаваха дългите й крака и след това навлече едно кожено яке. Среса косата си, която придобиваше леки къдрици към краищата. Подтичвайки надолу по стълбите обу черни сандали и побърза да заключи. Крачеше по алеята, която водеше право към парка и след, като се озова в непозната за нея уличка се поогледа. Не че я беше страх, но мразеше да остава сама особено на такива места.Вървейки съсредоточено по тротоара се сети, че трябва да отговори на смс-а от преди малко. Съсредоточеният й вид издаваше, че пише нещо важно. Една русокоса възрастна жена я дръпна за ръката и извади Александра от транса в който беше изпаднала.
-Удинова??-жената беше придобила странно изражение и с всяка изминала секунда я стискаше по-силно.
-Извинете ,но не ви познавам,сигурно сте сбъркали!-едвам изкопчи ръката си и отстъпи назад. Но жената показа зъбите си, които я издаваха.
-Мамка му!-ругаенето и ясно прозвуча.
-Цената за главата ти е наистина добра, Удинов!- жената отново я хвана и изви още повече ръката й, а Александра изохка.
-Ооо не думай, сигурно не го знаех..-иронията се усети, което още повече ядоса събеседника й. "Хей!" .. Хей ли? Да не би някой току що да се беше намесил в малката свада случваща се на скритата уличка? Да, определено беше така. Нещата се случиха твърде бързо, а погледа на непознатия беше доста странен и мрачен. Жената, която беше вкопчила ръце в нея вече я нямаше. Беше се изпарила, дочула ясно стъпките идващи към тях.
-Ъм...-повдигна рамене и потърка китката си, която беше почервеняла от схватката. Супер сега трябваше да си изяснява ситуацията, която и дори тя не разбираше. Младежа пред нея я изучаваше, както и тя правеше.
-Не се познаваме, нали?-глупавият въпрос издаде притеснението и отвеяността й. Ала нямаше какво друго да каже и се радваше, че не е казала по-голяма простотия.

Alexandra Udinov
Човек.
Човек.

Брой мнения : 18

http://temidas-kiss-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Зевс. on Съб Юни 28, 2014 2:10 pm

Телепортирах се в една уличка ,близо до един хотел ,в който всъщност възнамерявах да се настаня за ден ,най-много два.Мистик Фолс беше едно от най-закътаните градчета и най-вероятно това беше причината да бъде обитаван от цялата тази свръхестествена сган.Никак не харесвах това място.Привидно всичко тук беше тихо и спокойно ,а зад привидната фасада се криеше един мравуняк от вампири ,вещици и какво ли не друго.А какво става когато неидентифициран обект се приближи към някой чужд мравуняк?Моментално бива ликвидиран.Това вероятно ще се опитат да направят и с мен ,при това не за пръв път.В тези ситуации краят винаги е трагичен и аз не съм от тези с подвити опашки ,ако въобще имат късмет да им останат такива.По-старите обитатели са наясно с това кой съм ,тъй като това не е първата ми визита тук ,и предпочитат да ме подминат ,без да се сблъскаме ,но винаги има такива ,които не знаят и си пробват късмета.Поне ме забавляват ,карайки ме да се разсея за момент от мрачните мисли и събития напоследък.
Вече се свечеряваше ,затова побързах да си наема стая ,преди да изляза на обиколка из града.Все пак са минали няколко години от последното ми идване тук и имах желание да видя какво ново има ,макар че силно се съмнявах нещо да се е променило.
-Искате ли да извикам някого да ви помогне с....б-багажа? - администраторът ми подаде ключа ,като ми хвърли изключително странен поглед ,предвид факта ,че освен портмоне нямах нищо друго със себе си.
-Според Вас ,има ли нужда? - повдигнах въпросително вежди ,като изкопчих ключа от ръката му.
Стискаше здраво ,сякаш не искаше да го пусне.
-Не ,не разбира се. - на устата му се изрисува подлизурническа усмивка. - 666 стая , 6 етаж ,в дъното на десния коридор. - вмъкна прибързано и заби поглед в монитора ,скрит зад високия плот на рецепцията.
Още щом влязох в асансьора се телепортирах там ,където ме беше упътил.Возенето до шестия етаж с този бавен асансьор ми се видя крайно излишно.
Когато се озовах в стаята ,осъзнах ,че дори нямаше смисъл да идвам до тук ,тъй като възнамерявах да я ползвам само за спане ,а сега не беше време за това.Поогледах се - беше сравнително голяма.Имаше едно огромно легло ,обградено от двете страни от малки шкафчета ,всяко от което беше оборудвано с нощна лампа.Срещу леглото се извисяваше един двукрилен гардероб ,който изглеждаше на прилична възраст.Освен тези неща ,двата фотьойла и масичката с телевизор между тях нямаше нищо.
Вдишах дълбоко ,леко разочарован от буквално казано дупката ,в която ме настаниха.Още преди да издишам се телепортирах навън ,зад хотела ,за да не привлека внимание с внезапното си появяване на улицата.
Когато излязох на главната улица ,осъзнах ,че градът всъщност се е препълнил с хора.Бяха много повече от преди.Не всички от тях ,разбира се ,са обикновени смъртни ,но все пак.Бяха много.Вървях по пешеходната алея ,като пред мен ,зад мен ,отляво ,отдясно постоянно минаваха хора.Понякога ми беше трудно да се размина с тях ,други пък се влачеха ,заемайки целия тротоар ,не ми оставяйки възможност да ги изпреваря.Цялата тази гъчканица започваше да ми лази по нервите ,за това реших да поема по една малка ,заобиколна уличка ,където ситуацията щеше да е по-спокойна.
Не мина и минута от както поех по безлюдния път ,когато пред погледа ми се появи вампир ,здраво сграбчила ръката на някакво момиче.
-Хей! - провикнах се злобно към кръвопийката ,в отговор на което тя пусна тъмнокосата си плячка и избяга.
-Щях да те запомня ,ако се бяхме срещали преди. - усмихнах се в отговор на нелепия й въпрос. - Много ли боли ? - посочих червената следа ,останала на нежната й ръка.
Зевс.
Зевс.
Бог.
Бог.

Брой мнения : 479

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Alexandra Udinov on Съб Юни 28, 2014 2:34 pm

Кимна в знак, че е добре. Е не беше в най-цветущото си състояние.. но беше свикнала, справяше се сама с всичко. Така я беше научил глупавият живот, който тя не знаеше защо живее дори. Александра се засмя на вметнатия комплимент от непознатия. Комплимент си беше, нали? Нямаше време за размисъл за това побърза да отговори.
-Свикнала съм, честно казано. Не ми е за първи път, обикновено.. -Алекс млъкна преди да е разказала целия си живот на непознатият. Понякога се увличаше, което и носеше всички тези проблеми. Ето за това беше лоша идея, да излиза навън мислейки си, че това ще бъде обикновена разходка. Щеше да запази това за себе си и нямаше да подмята на вампира, който я пази че нещо такова се е случило. Къдрокоската върна погледа си на момчето, като го оглеждаше скрито.
-Благодаря ти между другото, здравата бях загазила. Много ти благодаря... да гадая ли име?-сладкият смях на Алекс се разнесе наоколо и някак си разчупи скованата ситуация. Не знаеше как се казва или кой е и защо и помогна, но личеше че е приятна личност и й допадна.
-Ноо.. аз може да се представя ти ако решиш ще се представиш след това. Александра, приятно ми е.-подаде ръка срещу момчето и му кимна в знак, че вече и той може да се представи. Е той може би я познаваше и знаеше коя е, а може би не, кой ли знае?? "Алекса, стига!!" гласчето в главата й я изкара от замислянето й. Наистина беше доста параноична, а не трябваше. Мразеше тази й част от себе си и доста често се бореше с нея. Дръпна ръкава си надолу и отново протегна ръка напред в очакване. Нещо в него беше странно. Интересно беше и за младата Удинов, че се държеше странно мила.. а не правеше така, не беше такава. Имаше изградена преграда, която я отдалечаваше от хората и не ги допускаше до живота й. Именно за това нямаше никого в живота си. Е освен един вампир, който се появяваше само когато трябваше да съобщи на Алекс, че отново ще се мести в друг град. С времето всеки се променяше и ставаше точно това, което обещаваше, че няма. Такъв беше и човекът в когото се беше влюбила, а сега не искаше да вижда и предпочиташе да изгради нов живот.Човекът пред нея беше потаен и уравновесен, което си беше един плюс. Това я караше да остане тук и да изчака с удоволствие отговорът му, а не да изчезне още сега.

Alexandra Udinov
Човек.
Човек.

Брой мнения : 18

http://temidas-kiss-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Зевс. on Съб Юни 28, 2014 3:38 pm

Докато тя се впусна в обяснения ,реших да използвам момента да я огледам.Беше много красива ,необикновена за обикновен човек красота.Косата й внимателно се спускаше по раменете й ,загръщайки нежния й врат.Очите й бяха много тъмни ,почти черни и изпъкваха на фона на светлата й кожа.Зад красотата на тези очи се криеше океан ,пълен с болка и страдания.Явно е преживяла много ,въпреки краткия си живот.Усмивката й беше изключително чаровна и й придаваше допълнително нежност.До толкова се бях унесъл да я шаря с поглед ,че за момент бях спрял да я слушам.
-Да ,приятно ми е да се запознаем Алекс ,надявам се ,че нямаш нищо против ,ако те наричам така? -побързах да се включа в разговора ,прекратявайки това нагло зяпане от моя страна ,което предполагам беше забелязала.
-Какво искаш да кажеш с това ,че си свикнала? - побързах да сменя темата ,като избегна да се представя ,както му беше реда. -Очевидно е ,че и преди си срещала вампири ,не ми изглеждаш никак уплашена от видяното ,може би малко си се постреснала за живота си ,но не и от зъбите на тази от преди малко. -говорех бързо ,като междувременно поех ръката й ,за да отвърна на ръкостискането ,което се опитваше да ми пробута от известно време.
Кожата й беше мека и нежна ,като коприна.Беше приятно топла ,типично за хората.
-И ,да.Няма проблем ,просто ще ми дължиш услуга за напред. - лека усмивка се плъзна по устните ми. - Шегувам се. - поясних веднага ,щом се срещнах със странния поглед ,който ми мента след казаното току-що. -Винаги се радвам ,когато имам възможност да прецакам някой вампир.Изключително досадни и самонадеяни същества ,не мислиш ли? - изсмях се на глас ,но все пак тихичко. -Мислят си ,че като са бързи и силни ,всички трябва да им се кланят ,но за всяка хлебарка си има чехъл. -последната част на изречението звучеше някак по-твърдо ,с нотка на злоба. -Така де, какъв ти е проблема с тях, ако не е тайна? -стрелнах следващия въпрос към нея ,преди да съм я отегчил до смърт ,като се надявах ,че големия ентусиазъм да научи името ми вече се е изпарил.
Зевс.
Зевс.
Бог.
Бог.

Брой мнения : 479

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Alexandra Udinov on Съб Юни 28, 2014 5:01 pm

"Името не определя човека, точно така." гласчето в главата и го напомни. Когато той хвана ръката й, Алекс отклони поглед. Кожата му беше леко грубовата, но примамващо хладна. Стоеше така, няколко секунди когато се усети и отмести ръка от неговата, прибирайки един кичур от косата й.
-Всъщност аз нямам проблем с тях. Други хора имаха, ала все страда друг нали?- наблегна на думата "имаха". Баща й вероятно също беше мъртав. Не го беше виждала от погребението на майка й. Не че имаше и желание, ако той не се беше намесил в живота им вероятно Александра щеше да има по-добро бъдеще от това да обикаля и да се крие. Нямаше да му разкрие туко така, какво се случва и предпочете да му отговори по доста хитър начин, спестявайки си излишната информация, която не е много интересна. Беше видяла любопитния му поглед преди малко и имаше чувството, че би се изчервила от смущение, но това не се случваше при нея и слава богу.
-Хареса ми сравнението с хлебарката, господин без име. Ще те наричам така, тъй като не ми каза името си-засмя се тихичко и преди той да е казал нещо побърза да се доизкаже-но няма проблем, всъщност умен ход. А ти си върколак?-нямаше начин да е обикновен човек. Вампирката нямаше да избяга туко така, а по-скоро щеше да ги убие и двамата, но не го направи.Интересът в нея се беше усилил и искаше да го опознае до колкото е възможно, а това май нямаше да е лесно? Дойде и нейният ред да го огледа по-добре. Лицето му имаше леко груби черти, които го правеха толкова съсредоточен и потаен. Разбрал, че тя го гледа се обърна и огледа наоколо, след което отново върна поглед върху нея. Погледите им се срещнаха и двамата гледаха с интерес, а дълбоко в себе си се опитваха да не издават нещо, което не трябва.

Alexandra Udinov
Човек.
Човек.

Брой мнения : 18

http://temidas-kiss-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Зевс. on Съб Юни 28, 2014 5:38 pm

Не успях да сдържа смеха си след неуспешното й предположение за вида ми.
-Наистина ли ти приличам на едно от онези въшливи кучета? - гръмкият ми смях прониза тишината ,която цареше в малката безлюдна уличка ,скрита от градската суматоха. -Това е даже обидно ,до някаква степен.-поклатих глава сърдито.
Нямах си никаква представа защо продължавах да стоя тук с нея.Като за начало не знам въобще защо се намесих в кавгата от преди малко ,с което й спасих живота.Рядко обръщах внимание на хората ,още по-малко да си говоря с тях.Все пак имах тази надменност ,присъща за боговете и хората бяха простолюдие ,с което не си губиш времето.Нещо в нея обаче ме караше да наруша тези свои принципи.Поначало отношението ми към нея беше различно ,сякаш беше една от нас ,само ,че съвсем беззащитна и невинна.Това са качествата на хората ,които ме привличат ,но за съжаление малко са тези ,които могат да се похвалят с тях.Беззащитни -да. Всичките са ,но са далеч от невинни.
-Не ,аз съм... - не исках да й казвам истината. - ...обикновен вещер. - побързах да измисля нещо и това беше първото ,което ми дойде на ум.
Нямах представа защо играех този "Большой театар" ,от който дори самият аз не виждах да извлека особена полза.Може би просто не исках да я стресна.Едва ли е виждала бог ,дори се съмнявам да знае за тяхното съществуване и вероятно ако й кажех истината или щеше да се умори от смях ,или просто щях да я объркам още повече.
-Въпреки ,че "господин без име" звучи... - врътнах очи вляво-вдясно. - ...добре?Някак секси може би, но все пак...Мат.Казвам се Мат. - кимнах й с топла усмивка на лицето си.
Не можех да и кажа истинското си име.Кой нормален човек би се казвал Зевс?А и имаше по-голям шанс да се досети ,ако знаеше това.
-Тук ли живееш?Защото ако си издирвана от вампири ,това не е най-доброто убежище за теб.Чувал съм ,че се навъртат много наоколо. - продължавах да играя ролята на неориентиран магьосник ,като следих реакциите й.
Изглеждаше някак...Или разочарована от факта ,че съм просто човек със свръхестествени способности ,или просто не ми вярваше.На мен ми звучеше правдоподобно?!
-Няма ли да вдигнеш? - посочих телефона ,който вибрираше в ръката й.
Зевс.
Зевс.
Бог.
Бог.

Брой мнения : 479

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Alexandra Udinov on Нед Юни 29, 2014 5:42 am

Студени тръпки преминаха през тялото й карайки я инстинктивно да стисне якето си. Смехът му по-скоро я стресна, защото тя не го очакваше. Е поне не беше върколак. Значи той беше обикновен веещер видял момиче в беда и просто беше решил да и помогне?
-Изглеждаш ми умен и очевидно не мога да те излъжа.. за жалост? Ако бъда искрена какво ще получа в замяна?-не че беше материална или му се сваляше, напротив. Искаше и той да и каже защо и помогна. Не че имаше съмнение, той наистина беше един свидетел съжалил момиче, който помогна в трудна ситуация, но ако го беше чула от него може би щеше да хване малка нишка на лъжа? Алекс беше доста добра в разгадаването на характерите и се гордееше с тази и част. Е какво ще има за губене Удинов?
-Местя се от град на град, но изглежда "доброжелателят" ми ме е довел в град пълен с свръхестествено. Не знам дали ти говори нещо, но инстинктите ми ясно ме предупреждават че ти не си обикновен вещер. Не знам, дали си изигравам лоша шега с това признание, но какво пък? Симпатизирам ти поне малко и мисля да споделя мнение.-тя отново се засмя и не мислеше, че беше уместно да казва последното изречение с симпатизирането, защото може би отново щеше да предизвика смях у него. Прекалената и подозрителност я изнервяше и трябваше да приеме, че той наистина е това за което де представя. Беше свикнала да я лъжат и за това се държеше, като подозрителна откачалка.
-Не, Мат. Няма да вдигна.-надигна рамене и го погледна невинно. Не мислеше да издава още детайли. Мат значи, симпатично име. Беше и интересно в крайна сметка какво ще изкопчи от него.
-Вещер значи, представях си го по-страховити и недружелюбни.

Alexandra Udinov
Човек.
Човек.

Брой мнения : 18

http://temidas-kiss-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Зевс. on Нед Юни 29, 2014 6:41 am

Бях втренчил в нея поглед, изпълнен с недоумение.Да заблудиш това момиче си беше наистина изкуство, в което очевидно не бях особено добър.Или бях неграмотен лъжец, което не ми се вярваше защото колко да е трудно на един Бог да заблуди младо момиче, което се предполага да е прекалено наивно на тази възраст.Или това, или тя блъфираше, надявайки се, че инстинктите й ще се окажат прави, каквито си бяха.Ясно беше едно - не беше от хората, които се доверяват лесно и никога не взема всичко за чиста монета.
-Като за начало ми харесва факта, че си искрена и смела. - изкоментирах изказванията й от преди малко.-Да видим...Какво мога да ти дам в замяна?- скръстих ръце, заемайки мислеща позиция. -Мога да те уверя, че си в безопасност с мен, защото очевидно не ми вярваш, макар че не разбирам защо?Ако исках да ти направя нещо, повярвай ми, сега нямаше да стоя тук и да си приказвам с теб. -това определено не беше лъжа.
Съмнявам се, да съм я убедил в нещо с тези думи, защото съмнението й едва ли би се изпарило току-така.Поне не се страхуваше от мен.Но пък кой би се страхувал от някакъв си магьосник?!И все пак, младо, крехко момиче, което стоеше в тъмна и безлюдна улица, с някакъв непознат, който очевидно не беше обикновен човек...Повечето биха стояли настрана с бързо туптящо сърце в гърдите, но не и тя.Тя беше съвсем спокойна.
-Може би наистина имам отклонение от стереотипа за вещер, но пък и вашите представи не са съвсем точни.Но пък си права.Аз не съм обикновен, аз съм...-преди да успея да довърша изречението си, груб мъжки глас прекъсна мисълта ми.
-Зевс? -чу се силно и мъжки силует започна да се приближава към нас.
Алекс се обърна по посока на звука, като преди това изви вежди подозрително.
-На какво дължим това посещение? -мъжът вече беше съвсем близо до нас и лицето му се виждаше, осветено от уличните лампи.
-Съжалявам?Не мисля, че се познаваме. -побързах да отрека.-Явно сте се припознали с някого другиго.-добавих заключително.
"Мамка му!", изръмжа вътрешният ми глас.Този определено щеше да провали прикритието ми.Беше вампир, относително стар.Имаме си минало с него, когато при първото ми идване в Мистик Фолс се опита да ме убие.Защо ли въобще го оставих жив?Трябваше да отърва света от него още тогава.
-Добра шега, приятелю! -продължи пиявицата, подхилквайки се. -Няма как да те объркам с друг.Все пак рядко се случва да срещнеш Бо...-думите му секнаха.
Започна да говори твърде много и не можех да рискувам повече, затова замахнах с ръка към него, при което той избухна в пламъци и за секунди се превърна в пепел.
-Странен тип.-възкликнах, гледайки към Алекс, опитвайки се да разчета какво мисли по изражението й.-Беше досаден и най-вероятно се опитваше да ме забаламоса, след което да се възползва и да те отвлече.-продължих да се правя на ударен, като вметнах една невинна усмивка.-Та, това което исках да ти кажа е, че си права, не съм обикновен вещер.Идвам от много могъщо потекло, както забелязваш...-побързах да сменя темата, но едва ли би забравила случилото се толкова лесно.
Зевс.
Зевс.
Бог.
Бог.

Брой мнения : 479

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Alexandra Udinov on Нед Юни 29, 2014 8:08 am

Александра още се опитваше да възприеме случилото се. Нима току що стана свидетел на изгарянето на вампир?
-Виж Мат или който си там има нещо откачено в цялата тази ситуация. Не ми се представяш добре, но да изгаряш някакъв си вампир споменавайки името Зевс с такова страхопочитание.. е това вече не е за мен. Или ще ми обясниш какво става или се махам?-не, че поставяше условия но не искаше да говори с човек, които се представя за друга особа. Гледаха се в продължение на секунди когато Алекс се обърна и продължи по пътя от който дойде до тук.Нямаше да стои и да се надява на по нормален разговор, който нямаше и да се получи. На лицето й се възкачваше онази лукава усмивка, която изкарваше белите й зъби наяве и приветстваше появата на леките трапчинки.Това винаги помагаше на хората да си изпеят всичко и се надяваше и той да го направи. Не всеки беше лош и може би събеседникът й имаше ясно обяснение, защо се държи така. Именно тя беше същата. Имаше прекалено тежко минало, което я накара да се преструва от твърде малка. Не беше много честно да се тръшка, като хлапе само и само да получи информация от него, но вече беше сигурна че той не е въпросният Мат.  Усещаше погледа му, който се разхождаше по тила и което я накара да се обърне.
-Като се замисля интересно ще бъде да разкажеш за потеклото си. Познавам няколко вещици, които също са от по-висшите сигурно те познават?-лъжа. Александра се опитваше да е хитра и до някъде й се получаваше. Постави ръка на устните си, прикривайки леката усмивка на лицето й. Не умееше да лъже, тоест умееше доста добре, но по-скоро избягваше да го прави.
-Няма да се изясним скоро, нали?-въздишката излизаща от устните и показа, че някак си вече няма желание да се опитва да изкопчи нещо и по-скоро би се съгласила с всичко казано.

Alexandra Udinov
Човек.
Човек.

Брой мнения : 18

http://temidas-kiss-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Зевс. on Нед Юни 29, 2014 10:09 am

Някак си подозирах, че ще последва нова вълна от въпроси, подбудени от непрестанното й съмнение.Трябваше да предвидя това, че рано или късно щеше да ми се наложа да й кажа истината, защото няма лъжа, която да остане скрита завинаги.
-Добре тогава. -измърморих си под носа, гледайки как тя се обръща, готова да си замине.
Всъщност използвах момента да я огледам и от другата страна, която беше скрита от погледа ми до сега.Нямам представа как намирах време да се разсейвам с такива работи в такива ситуации.
-Бих се радвал, ако наистина познаваше могъщи вещици, наистина.-започнах на свой ред.-Просто не ми се вярва, че щеше да се криеш от хайка разюздани кръвопийци, ако беше истина.Вещиците могат да правят чудеса, а да не говорим за по-могъщите.- гледах я с празен поглед.
Вече беше съвсем тъмно.Небето бе обсипано със звезди, а на мястото на яркото слънце блещукаше спокойната луна, чиято светлина огряваше лицата ни.
-Да права си, няма да постигнем консенсус скоро, освен ако не се примириш с това, което ти казвам.-приближих се към нея и я погледнах в изпълнените с очакване очи. -Просто има неща, които ще ти спестят много главоболия, ако не стигнат до ушите ти, повярвай ми.Не ти казвам всичко за себе си, но за това си има причина.-донякъде наистина беше опасно да научи истината.-Няма ли начин да се задоволиш с това, което ти казах до момента и да го приемеш без въпроси?-хванах ръката й, която беше маркирана с голяма синина, заради случилото се по-рано.-Рано или късно ще ти кажа истината, но предпочитам да е колкото се може по-късно. -поставих длан над мястото, където беше насинена, задържах ръката си там няколко секунди и когато я махнах по ръката й нямаше и следа от насилието.
Зевс.
Зевс.
Бог.
Бог.

Брой мнения : 479

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Alexandra Udinov on Нед Юни 29, 2014 2:51 pm

-За сега няма да разпитам повече, защото съм досадна дори на себе си. А главоболия си имам доста и не бих се впечатлила особено много. Но не ми казвай, че си сериен убиец?- Алекс направи мразовито изражение и след като последва глупаво изражение от негова страна се засмя.-Шегувам се разбира се. Ще я изчакам тази истина, но мога да бъда по-досадна зависи обстоятелствата.-допирът на студената му длан я вкара отново в онзи странен транс. Отново беше прилепила очи право в нето, вместо в ръката си, която беше обгрижвана в момента. Когато той помести ръката си тя подскочи вътрешно и отлепи очи от съсредоточеното му изражение, като погледна ръката си. Нямаше нищо. Вече определено засвидетелства, че не е просто вещер, а нещо повече. Тя щеше да разбере какво, да точно така. Нямаше намерение да мърда от тук, докато господин безизвестност не и каже истината.
-Сега ще ми обясниш ли, защо вампирът те наричаше..-паузата беше само моментна..- Зевс. Защо той те наричаше така? Има ли общо с истината, Мат?-наблегна на Мат, след което отправи въпросителен поглед. Сети се, че до преди малко телефонът и звънеше. Погледна го и познатото до болка име беше там. След това неподчинение от нейна страна щеше да последва дълъг скандал. Беше свикнала, всеки път едно и също. Заключи телефона си и го прибра в дънките. В момента имаше по-интересно занимание и нямаше да се унася отново в любовните драми на Майкъл, който тя вече ненавиждаше.
-Е?-отново подкани господин тайнствен. Нямаше да се размине толкова лесно с кръстосания разпит. Дали ставаше досадна? Да, определено. Дори тя самата както спомена преди малко започваше да става досадна сама на себе си с множеството еднакви въпроси, които разбира се бяха без конкретен отговор.

Alexandra Udinov
Човек.
Човек.

Брой мнения : 18

http://temidas-kiss-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Зевс. on Нед Юни 29, 2014 3:55 pm

-Стига де!-погледнах я умоляващо, правейки тъжна физиономия, с което се надявах, че ще й подействам по някакъв начин.
Ужасно упорито момиче!Като захапе нещо, по-скоро да ти откъсне и ръката, отколкото да го пусне.Не бях срещал толкова настоятелен човек от много време.Като се замисля, не бях говорил със смъртен от няколко години, макар че за създание на моята възраст това са като няколко минути.Да, вечността е едновременно и приятна, но и ужасно болезнен трън в задника.Понякога, всъщност много пъти, ми се е искало да умра, отегчен от всичко, но понеже това е невъзможно, някак си преглъщам желанието си за избавлението, което би ми донесла смъртта.Но това са само моменти, в които губя мотивацията си за каквото и да е.Повечето хора бързат да направят колкото се може повече неща, знаейки колко малко време имат на земята и пак не успяват да изпълнят целия си wishlist.Имат цели, които отчаяно се стремят да постигнат.Имат разнообразие.А какво да кажа аз?!Имам всичко, правил съм всичко и мога да направя всичко, без да полагам и капка усилия.Никога не съм имал онази тръпка, която всички изпитват.Какво в света можеше да ме жегне, след като всичко е един вид мое творение.Всичко - зло или добро - беше отражение на действията ми, които напоследък ме караха да си мисля, че съм се провалил, гледайки как едното надделява значително.Балансът си отиваше, а това нямаше да свърши добре.
-Нали се разбрахме, че повече няма да се правиш на Вероника Марс или само аз съм участвал в сделката?-притиснах устните си една в друга и ококорих очи насреща й.
На лицето й беше изписана една невинна изкусителна усмивка, която ме накара да отпусна лицето си.Очите ми се присвиха, а долната ми устна се отлепи от горната, оставяйки малък процеп,през който се подадоха белите ми зъби.Приличах на гладно куче, натъкнало се на кокал, или по-скоро на цяло пиле.Имаше нещо у нея, което ме привличаше.Освен рядката красота, с която беше надарена от бог (каква ирония), силния й характер - смелост й откровеност, качества, които много ценях, имаше и нещо друго, което дори аз не можех да обясня.Може би факта, че беше толкова нежно и беззащитно създание ме караше да се размеквам.
-С какво се занимаваш?-събрах мислите си и възвърнах сериозното си изражение, осъзнавайки, че съм я гледал втренчено в продължение на няколко секунди и изстрелях напълно несвързан с разговора до сега въпрос.
Преди да успее да ми отговори, се чуха стъпки, които приближаваха право към нас.Усетих вампира, който се появи от нищото с вампирската си скорост, още щом стъпи на тази улица.
-Александра!-изръмжа новодошлият, очевидно на момичето пред мен.-Претърсих целия град, за да те намеря, мамка му!-продължи да роптае вампирът.
Вероятно беше един от многото, които искаха да я продадат, за да се издигнат в очите на по-висшите в йерархията.
-Какво правиш тук със....Уоу!-очите му придобиха кръгова форма.-Дявол да ме вземе!Оставих те за малко, а ти успя да се забъркаш в нещо, от което после никой няма да те измъкне.Кажи ми, как точно от всички тук успя да се натъкнеш на бог?-момчето продължаваше да говори на Алекс, но не сваляше поглед от мен.
Ето пак.Тези вампири никак не умеят да държат езика си прибран, зад подострените им зъбки.Вдигнах ръката си, готов да го орисам със същата участ, каквато сполетя предния натрапник, когато ръката й хвана моята и я дръпна надолу.
Зевс.
Зевс.
Бог.
Бог.

Брой мнения : 479

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Alexandra Udinov on Нед Юни 29, 2014 4:36 pm

Сравнението с Вероника Марс и хареса, дори щеше да е по-добре ако си смени името с това. Пасваше и идеално.
-Боя се, че не се занимавам с нищо и това сравнение ми хареса, да.-усмихна му се топло. Преди да се опита да събере мислите си тишината беше прекъсната и познатият глас стигна до ухото й, като я накара да настръхне и да намрази още повече живота си. Още една бъркотия за днес Алекс, браво. Знаеше, че е лоша идея да излиза където и да било и точно сега предпочиташе да си изгние на дивана. Бъркотията ставаше все по-голяма и когато Мат вдигна ръце, Александра инстинктивно ги дръпна надолу, стискайки го. Вероятно не го болеше, дори не усещаше. Тя беше вложила цялата си сила в това и когато се осъзна го пусна, хвърляйки един поглед от типа "Извинявай."
-Ти какво правиш тук и нашийник ли си ми сложил по дяволите?- раздразнението в гласът  й пролича. Нямаше и спомен от лиглата преди малко. Напрежението се усилваше и усещаше, как главата и започва да пулсира и да я боли. Игнорира факта, че Майкъл спомена бог. Ето, че всичко се нареди. Зевс, бог. Нишката беше хваната. Нима Удинов говореше повече от половин час с бог? Зевс? Това беше ново за нея, много ново. Разтърка челото си и след това хвърли поглед и на двамата.
-Това Мат е човекът, който тича по задника ми.  Той ми звънна преди малко, но не вдигнах, защото ти ми помогна с вампира.-е поокрасена история, кой не ги обича? По точното определение, което искаше да даде беше следното "Това е досадника, който тича по задника ми и скапва живота ми, няколко години подред, мислейки си че го обичам. Уви не е така." Спести си цялото това грубо описание и може би щеше да си го спестява цял живот. Сега беше ред и на Мат-Зевс.
-Е Мат, тоест Зевс, ти не си вещер.-кратко и точка. Нямаше време да се разправя с него в момента.
-След, като не вдигам значи имам по-важна работа, Майкъл.-раздразнението й още си беше там. Нямаше да напусне тялото й. Тишината която беше настъпила я караше да се чувства по-добре. Колко е хубаво когато всеки млъкне за малко. За секунди затвори очи и въздишка се разнесе наоколо. Сега щеше да стане интересно. Грубият тон на вампира стигна до слуха й.
-Имам работа за вършене и ясно знаеш, че не можеш да напускаш ей така. Виждам, че си била заета с нещо по-интересно.-осъдителният му поглед беше наяве. Той все още местеше погледа си и на двамата.
-Защо не млъкнеш?-това тя ли го каза? Никога преди не се беше държала така, но мислеше да не изпада прекалено много в изблик на ярост и разправии, понеже беше сигурна че на господин непознат му е прекалено объркано в момента.

Alexandra Udinov
Човек.
Човек.

Брой мнения : 18

http://temidas-kiss-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Зевс. on Пон Юни 30, 2014 4:02 am

Първоначално не предполагах защо Алекс ме спря от затриването на още един, никому ненужен индивид, но когато двамата започнаха да хвърлят злобни думи един на друг, подобно на светкавици, ситуацията ми се изясни.Поне доколкото беше възможно това.
Очевидно бях свидетел на нещо като любовна кавга, а тях винаги съм ги намирал за изключително интересни.В тази ситуация, непредвидения скандал, който се разгаряше тук, пред очите ми, беше в моя полза.Самото присъствие на този, както разбрах, Майкъл, пробуждаше изключително голямо раздразнение в привидно кроткото момиче и това я караше да покаже другата си страна, по-грубата и леко агресивна.Това трудно може да се нарече агресия, но за такова нежно създание, каквото е тя, това си е направо ярост.Някак си успяваше да запази хладнокръвие, но усещах, че вътрешно изпитва огромно напрежение.Цялата тази ситуация с вампира обаче я накара да се разсея за момент и да остави на заден план проблемът й с мен.Очевидно вече беше събрала някои парчета от пъзела, но едва ли беше получила цялостния образ.Не и преди да поговори с мен, засипвайки ме с куп въпроси отново.Това го очаквах, но нямаше да се случи, преди да се доразправи с момчето, което изглеждаше някак объркано, всеки път щом ме погледне.А това се случваше често, тъй като не спираше да върти очи ту към мен, ту към нея.
-Вижте, не искам да ви преча...-гласът ми беше твърд и някак студен.-Ще ви оставя насаме да изгладите проблемите си.-отстъпих крачка назад, готов да си замина.
От една страна, ако просто си тръгнех, нямаше да се наложи да й обяснявам нищо за себе си, защото едва ли някога щеше да ме види отново.Щяхме да си отидем по живо, по здраво, а тя щеше да забрави срещата ни до няколко дни.Но пък това би било подло от моя страна...Да я оставя така, без отговори, без които вероятно щеше да изгори от любопитство.Това е все едно да ти пуснат бомбата:"Искам да ти кажа нещо!" и на въпроса какво да ти отговорят "Нищо, забрави.".Мразех ги тези, но пък хубавото да си бог е, че винаги можеш да разбереш всичко сам, без да се налага да ти го казват дори.Алекс най-вероятно щеше да си измисли някаква нейна си схема, за да си обясни всичко, но като си представя какво би съчинило въображението й ми се струва, че е по-добре просто да научи истината.Какво пък?Можех да й кажа, а след това просто да изтрия спомена й за срещата с мен.Не...Най-добре да не сипвам повече жар в огъня.Просто ще си тръгна.
-Е, Алекс, сбогом.- устните ми се извиха в прощална усмивка, но преди да се телепортирам далеч от тук, тя ме сграбчи за ръката, леко ядосана от намеренията ми.
Зевс.
Зевс.
Бог.
Бог.

Брой мнения : 479

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Alexandra Udinov on Пон Юни 30, 2014 1:23 pm

Както си и знаеше. Поредния развален диалог, който тя се опитваше да задържи повече време. Нещата никога не си идваха на мястото, а? Сега тя се обвиняваше за цирка, който се разиграваше в момента. Нямаше нормален живот, е не че не го знаеше. По-скоро почваше да се убеждава все повече. И сега той щеше да си тръгне? Откраднал вниманието й, щеше да си иде ей така? Отново го хвана за ръката. Изглеждаше ли странно? Цялата тази работа с ръцете видно ядосваше вампира, който не беше доволен от находката на Александра.
-Хей? Защо просто не почакаш, няколко минути моля те?-погледът и беше умоляващ и все още така любопитен. Нямаше да се откаже толкова бързо от разпита си, а и факта че се смееше с него си беше цяло постижение. Не го бе правила от доста време, е глуповатите филмчета не се броят нали? Знаеше, че той също е впечатлен и ще остане още малко.
-Защо не ме оставиш да проведа нормалния си диалог и след това ще говорим, или по-скоро караме?-въпросителният поглед беше отправен към гарда й. Нямаше да се измъкне лесно от него, но се надяваше че е достатъчно засегнат и ще ги остави насаме давайки глътка спокойствие на Александра. Зле ли и беше? Между двама красавци? Не, определено не и беше зле ала щеше да е по-доволна ако той взимаше пример от него. И под той имаше предвид Майкъл, а под него-Зевс.-току що го каза на глас нали? Когато тя го спомена прозвуча по-странно и объркано. Мисълта и беше как сега ще обяснява какво е искала да каже. Добре, че вампирът вдигна ръце предавайки се и се отмести на доста голяма дистанция от тях. Разбира се щеше отново да ги чува.
-Той е трън в задника, буквално.-отегчената физиономия на лицето й подкрепи казаното. Постави ръка на кръста си, а с другата отмести косата от лицето си.
-Виж, извинявай че стана свидетел на това. Просто не позволява на бебето да напуска креватчето без позволение. О какво невероятно сравнение дадох, аз съм бебе.-глупостите, които приказваше издаваха объркването й.

Alexandra Udinov
Човек.
Човек.

Брой мнения : 18

http://temidas-kiss-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Зевс. on Пон Юни 30, 2014 3:42 pm

-Няма проблем, не се притеснявай. - побързах да я успокоя, понеже изглеждаше леко засрамена от случващото се.-Виждал съм къде по-лоши неща, повярвай ми.Това не беше нищо.- усмихнах й се топли и прибрах един кичур коса зад ухото й.
Това ми действие предизвика силен гняв у вампира, намиращ се на сравнително малка дистанция от нас.Не го показа по никакъв начин, не би и посмял, но усещах емоциите му.Толкова силно се усещаше желанието му да ме убие в този момент, че нямаше как да не го забележа.
-Ако искаш, мога да те избавя от този досадник за секунда, само кажи. -изсмях се на глас, поглеждайки към вампира.
Признавам, че го направих нарочно, само за да го подразня още повече.
-Предполагам, че вече си се досетила, но предпочитам да ти го кажа лично.-приех сериозния си вид отново, обръщайки разговора в посока, която тя искаше той да се развие.-Аз съм Зевс.-колкото пъти го казвах, толкова пъти ми звучеше като най-тъпото нещо в света.-Този от митологията...-вмъкнах.-Богът на боговете.-последното накара устните ми да се извият в самодоволна усмивка.
Въпреки, че това беше истината и това бях аз, живота ми, никога нямаше да свикна да се представям на хората като Зевс.В повечето случаи ми се изсмиваха в лицето и ми отговаряха нещо от типа "Аз пък съм Хадес".Като стана на въпрос за него, ако някой му отговори така или по някакъв друг начин покаже дори малка доза подигравка веднага би се лишил от главата си.Това важеше и за повечето богове и точно това ме отличаваше от тях.Бях склонен да търпя хорското неуважение.
-Не ти казах истината, защото не исках да ме гледаш по начина, по който ме гледаш в момента, а и контакта ти с мен може да ти навлече големи неприятности един ден.-погледнах я закрилнически и за момент съжалих, че се наложи да узнае истината.-Надявам се да не се сърдиш, че те излъгах?Поне не много.
Зевс.
Зевс.
Бог.
Бог.

Брой мнения : 479

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Alexandra Udinov on Пон Юни 30, 2014 5:10 pm

-Сериозно? Да се сърдя? Имаш да учиш много за мен, а и поне ми казваш истината на време. Неприятностите са винаги по петите ми, така че няма проблем. И все пак ми е странно, че си Бог. Всички ли изглеждате така по дяволите, а  после жените там били красиви.-Алекс му се усмихна и мина с ръка през кичура, който той беше прибрал на място. Колкото и да се правеше, че не е изненадана беше. Нима в момента стоеше и разговаряше с самия Зевс и дори си подмятаха шеги. Това беше скрита камера, нали? Ехо, не е смешно къде са камерите?? Външно дори не издаваше, че мислите й се блъскат една в друга и е изненадана.
-Интересно, представях си ви по-различни изглеждаш ми безобиден. Тоест не искам да те засегна, а и далеч показа на онзи вампир че си безобиден. По-скоро бих те определила, като прекалено нормално изглеждащ човек. И сега по-добре да млъкна, защото отново започвам да приказвам прекалено много.-отмести погледа си към вампира, който видимо не беше доволен от приятелските закачки между двамата. Той нямаше да се откаже и да си иде просто ей така, но ако продължаваха в същия дух с този диалог може би вампирът щеше да се прибере. А след това? Е след това Александра щеше отново да се опитва да оправи нещата. И сигурно това беше последния път, в който се разхожда ей така. Дори последния път на разговор с някого. Не че Майкъл и забраняваше, но караниците след това бяха непоносими и тя ги избягваше. Но сега и харесваше да го дразни и ядосва с импулсивното й държание. Дори би направила нещо, което ще го изкара от нерви. Някога, преди се съобразяваше с исканията му но сега Алекс беше доста по-различна.
-Предполагам хората които те познаван са слушали с интерес за теб и произхода ти.. и всичко останало?- ако имаше приятели хора де. Удинов по-скоро предпочиташе да слуша за нечия друга история и да не набляга на себе си.

Alexandra Udinov
Човек.
Човек.

Брой мнения : 18

http://temidas-kiss-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Зевс. on Вто Юли 01, 2014 6:18 am

-По-различни?- изсмях се, отново.-Не ми казвай, че си очаквала да видиш възрастен мъж, с дълга бяла брада и бели къдрици, пременен в бяла роба.-поклатих глава, а усмивката ми все още беше на лице.-Вие хората трябва да си избиете мисълта, че боговете приличат на Дъмбълдор.-Алекс ми хвърли учуден поглед, придружен от закачлива усмивка.-И да, знам за белия старец, какво лошо има в това, че харесвам Хари Потър?-пореден смях, този път от двама ни, озвучи тихата улица.
Компанията й беше приятна.Рядко обръщах внимание на хората и в повечето случаи съжалявах, че го правя, но не и в случая.
-Преди много време, толкова много, че дори не го помня толкова добре...Още бях млад, така да се каже.-замислих се колко отдавна беше това.-Бяхме приятели с хората, боговете.Но от тогава много неща се промениха и честно казано вече не мога да се похваля с приятел смъртен.Много рядко дори осъществявам контакт с тях, така де, вас.Всъщност, ти не си ли чела митологията?- погледнах я закачливо.-Като изключим частта, в която всичко се развива като в латиноамерикански сериал, останалото е истина.-постарах се да сдържа смеха, който беше готов да изригне на повърхността, при мисълта за хорските писания за нас.
Пълни глупости.Кой въобще ги е измислил повечето работи?!
-Относно проблемите ти.Признавам, че си имаш доста и за момиче на твоята възраст това едва ли е живота, който си искала да имаш, но очевидно такава е била съдбата ти.Не бива да й се сърдиш, защото нищо не е случайно.Всичко е навързано.-ето отново започнах да се правя на мъдрец, без някой да ме е молил.-Просто имай вяра, че след всичко лошо, което си преживяла до сега, ще дойде момент, в който нещата ще тръгнат в твоя полза.Бялата лента.-наклоних се към нея и почти прошепнах последното изречение.-Живота е като зебра.-браво, най-доброто сравнение на годината.-Бели и черни ивици.Очевидно е в коя си в момента.-отдръпнах се крачка назад, понеже бях навлязъл прекалено близо в личното й пространство.
Чувах равномерното й дишане и леко ускореното туптене на сърцето й, вероятно предизвикано от вълнение.
-Ако те дразни толкова много, а понеже виждам, че е така.-светкавично замахнах с ръка към вампира, който любопитно подслушваше разговора ни.
Секунда по-късно нямаше и следа от присъствието му.
-Спокойно, нищо му няма.-побързах да потуша паниката в погледа й.-Просто го преместих в другия край на града.Ще му отнеме време, докато се домъкне обратно.
Зевс.
Зевс.
Бог.
Бог.

Брой мнения : 479

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Alexandra Udinov on Вто Юли 01, 2014 8:59 am

Сериозно нима току що разкара досадника с едно щракване на пръстите? Игнорира близостта им от преди малко, като се опита да овладее положението с притесняването.
-Не че имам против, но не е честно да имате толкова големи предимства.-скръсти ръце правейки сърдита физиономия.-Значи съм специална, а? Говориш с смъртен интересно.-доближи се до него удряйки го леко по рамото и лицето и придоби самодоволен вид. Същност да, винаги си е представяла боговете с бели роби и километрични бради.
-Не бях добра в историята.-повдигна виновно рамене.-Обаче ти си човекът, който ще ми изясни нещата. Ето това е да си специален.-Александра го подкани да тръгнат напред. Не обичаше да се застоява на едно място, това я изнервяше. А и вампирът щеше да се върне съвсем скоро и по-добре да мръднат няколко крачки напред.
-Между другото не се сърдя на съдбата, а на хората около мен.  И се боя, че при мен няма зебри, а само една голяма и дъълга черна лента.  Благодаря все пак за опита да ме накараш да мисля оптимистично. Жалко е, че съм песимист и спри да ми натякваш колко съм малка, господин Бог.-тихите им стъпки бяха едвам доловими и сегашната настъпила тишина позволи и на двамата да разберат, че наистина няма никого около тях.
-Значи харесваш Хари Потър, оптимист си-Алекс се беше извърнала към него и броеше на пръстите си нещата, които разбра за него.-Нещо друго? Събирам информация.-невинният и поглед издаваше закачката. Никога преди не си беше позволила да се шегува с някого и в момента се радваше, че Зевс определено има леко чувство за хумор.Беше си специална в момента нали? Кой би се похвалил, че е общувал с Зевс и в момента се разхожда с него.

Alexandra Udinov
Човек.
Човек.

Брой мнения : 18

http://temidas-kiss-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Зевс. on Вто Юли 01, 2014 11:17 am

-Аз пък мисля, че е честно! -възразих, усмихвайки се широко.-Все пак тези предимства ни отличават от всички останали в този свят.Иначе нямаше да сме богове, нали така.-приех индиректната й покана за разходка.-Точно тази голяма сила, с която разполагаме кара останалите да ни боготворят, буквално. -не пропуснах момента да се изфукам.
Харесвах силата.Това да си над всички останали в този свят ме караше да се събуждам всеки ден със самодоволна усмивка.В началото имаше по-голяма сила от мен, но я отстраних отдавна.Въобще не си спомням какво е чувството да си по-долу в йерархията от някого.Сякаш винаги съм бил на върха.Не знам какво е да изпитваш страх.Страх и Бог няма как да се съберат в едно изречение.
-Много жалко обаче, че има такива сред нас, които използват силата си по грешния начин.-поклатих глава.-Въобще не е трябвало да попада в техни ръце, но уви.Съдба.Нещо ,което е дори извън моя контрол.-изсмях се, но този път смехът ми беше някак тъжен.-Добре, че поне съм намерил начин да ги контролирам.Да знаят кой е шефа.-поредното самодоволно изражение се изкачи на лицето ми.
Кога въобще го нямаше?Сякаш самодоволството ми се беше възкачило на някакъв трон и доминираше над всички останали изражения.
-Не оставай с впечатлението, че съм от добрите.Аз съм неутрален.Поддържам баланса.-крачехме бавно сред тишината, обзела града.-Когато се налага играя за отбора на добрите, но съм правил и много ужасни неща.-свих вежди и скривих устни.
Забелязах, че ме слуша с огромен интерес.
-Друго, не знам...Харесвам мотори, мразя сладко.-усмихнах й се, правейки ангелски очи.-Ами ти?Нещо за теб, което да споделиш?
Зевс.
Зевс.
Бог.
Бог.

Брой мнения : 479

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Alexandra Udinov on Сря Юли 02, 2014 3:19 pm

Александра го слушаше много внимателно и  с видим интерес. Когато спомена, че не е от добрите тя едвам не се засмя. Излизаше, че просто се прави на мил и е същински звяр.. Интересно.
-Ауч, мразиш сладко заболя..-къдрокоската се хвана за сърцето правейки се, че я боли.-Обичам разходки ии... мразя вампири?-очевидно беше, че ги мрази. Нямаше с какво да се похвали или пък да вметне. Всъщност беше намръщено човече и не и допадаха доста неща, но нямаше да ги изброява. Нямаше да се правим на претенциозни лигли.
-Значи казваш, че си лошо момче? Изглеждаш ми мил и добричък. Явно доста умееш прикритието.-не искаше да го обижда и засяга по какъвто и да било начин, но по погледа на бога Алекс разбра, че не е било уместно да го казва и по-добре беше са си мълчи и да се усмихва. Винаги помагаше при момичетата.Много пъти казваше неподходящи неща и понякога и идваше да си удари сама шамар, за да млъкне.Очевидно беше, че тази  уста е по-добре да мълчи. Нямаше да казва нищо повече. Просто си вървяха мълчейки. За пореден път Алекс се радваше на настъпилата тишина. Звукът от далечните коли беше едва доловим. Лампите по тротоара светеха в жълтеникаво и няколко от тях премигваха, всявайки паника ако си сам. В момента беше благодарна, че не е сам самичка. Имаше върху кого да се хвърли при най-малкият шум. А и щеше да и хареса в неговите ръце, мда. Стига! Гласчето в главата й побърза да я прекъсне преди да е започнала да си мисли още подобни неща, които бяха грешни. Все още беше доволна от факта, че явно боговете изглеждат в толкова добър вид.
-Знаеш ли, бих се радвала ако ме запознаеш с някой от боговете. Няма да се дърпам.-отново се засмя тихо и се надяваше да не е прозвучало прекалено смешно. Та дори това, че той говори с обикновен човек си беше смешно.

Alexandra Udinov
Човек.
Човек.

Брой мнения : 18

http://temidas-kiss-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Last week, somewhere in the town Empty Re: Last week, somewhere in the town

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите