The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Дванадесет години по-рано
Съб Яну 12, 2019 2:46 pm by Elizabeth

» Да броим до 4000.
Съб Яну 12, 2019 2:03 am by Кардам

» Нашият любим спам!
Сря Яну 09, 2019 6:32 pm by Cher Night

» Потребители Vs. Администратори/Модератори
Сря Яну 09, 2019 2:08 pm by Кардам

» Търся си гадже/fwb
Вто Яну 08, 2019 5:25 pm by Elizabeth

» Другарче за РП!
Вто Яну 01, 2019 9:00 am by Elizabeth

» Ударете с ръка по клавиатурата!
Пон Дек 31, 2018 12:46 pm by Дастан ибн Фадлан

» Буквички
Сря Дек 12, 2018 1:39 pm by Дастан ибн Фадлан

» Познай цвета на блузата на следващия!
Нед Дек 02, 2018 1:18 pm by Кардам

Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

night tales deceive. (Yesterday, Near the clock tower, Mystic Falls)

Go down

night tales deceive. (Yesterday, Near the clock tower, Mystic Falls)

Писане by Chaos. on Чет Юни 05, 2014 1:26 pm


‘Рядко срещаната глупост не е ли по-ценна от обикновената мъдрост? Онези човеци, които отричат човешкото в себе си... Мога вечно да гледам скръбта и отчаянието им.’


Валеше, беше едва ли не мрачно, тъй като облаци бяха заели всяко празно пространство на небесния свод, а улиците пустееха.
Влажно, кално, самотно.
Невзрачно, мрачно, мрачно.
Приятно.
Капките падаха върху лицето на Хаос, докато момичето бе вперило тъмносините си очи в небето. Стичаха се по бузите му, а след това извървяваха и краткия път по шията, докато накрая не се скриваха в деколтето. Русата коса се бе накъдрила, като дългите оформили се масури бяха залепнали за гърба.
А русокосата стоеше ли на едно място, та гледаше, а мястото все така си пустееше.
През главата й вероятно минаваха мисли защо беше все още тук. Навярно Мистик Фолс беше интересно място, ала за другите. За Хаос - толкова неугледно, толкова самотно, толкова жалко. Толкова. Толкова. Толкова....
...безчовечно, така да се каже. Нашият герой имаше чувството, че целият град бе изграден от идеални неща или - по друг начин казано - стереотипи един вид. Идеални злодеи, идеални жертви, идеални герои.
Сякаш някой бе отделил това място от лицето на Земята и го бе забутал в дъното на кутийка кибрит. И ето, че въпреки създалото се в момичето чувство на миниатюрност това място продължаваше да му се струва познато. Сякаш е билo тук някога; нищо, че Хаос можеше да се закълне, че не е стъпвал тук преди. Е, освен ако на негово място не е била някоя от личностите му... ала това сега нямаше значение.
Разпери ръце; искаше да усети дъжда повече. Харесваше му. Чувстваше се сякаш е самата направена от вода. Чувстваше се така сякаш се сливаше с обстановката, а какво по-добро обстоятелство от това, да си невидим, когато искаш да наблюдаваш случващото се наоколо?
А защо не изведем нашия герой на преден план?
И ето че се задаваше човек, аномалия на фона на цялата тази пустиня от дъжд, мрачност и часовникова кула в далечината.
Кулата проехтя.
Беше 21:00 часа, границата между спокойствието и оживеността.
avatar
Chaos.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 12366

Върнете се в началото Go down

Re: night tales deceive. (Yesterday, Near the clock tower, Mystic Falls)

Писане by Christian Vokill. on Пет Юни 06, 2014 7:34 am

Нещо в този град се беше прецакало, заклевам се! Как можеше по средата на юни-когато се предполагаше, че лятото разтваря топлите си прегръдки пред всеки, да нямаше нито следа от точно тези уютни ласки. Бях едва от няколко часа в Мистик Фолс, а дъжда сякаш, за да ми се докаже, извличаше от възможностите си пълния максимум. Всичко наоколо беше подгизнало, заедно с мен, а най-трагичното-заетно с цигарите ми.
Вървях. Пеша. Не знаех на къде, просто вървях, загледан в стъпките си. Обувките ми стъпваха в големи, малки, всякакви локви, разпръскваха ги навсякъде, а калните капки започваха да съсипват всичко по мен, само не и организма ми. За нормален човек, лукса наречен разходка по време на такава буря щеше да му коства здравето със сигурност, но аз все пак можех да си го позволя, нали така? Затова можех да поемам дълбоко от острия въздух, който порязваше белите ми дробове с всеки поет дъх.
Вървях. И логично около мен нямаше жива душа. Всички се бяха прибрали по домовете си или киснеха в не малкото долнопробни кръчми и барове, намиращи се зад всеки ъгъл. Гриеха се от дъжда. Глупаци. Вървях изнемощял, кървящ, а миризмата и присъствието на сякаш току що направената ми рана, започваше да ме дразни все повече с всяка изминала минута. Но дори не си направих труда да се оглеждам, за така наречената вечеря, защото знаех, че кръвта й нямаше да ми помогне с нищо, освен да изостри сетивата ми, а това вече най-накрая да ме побърка нацяло. Сега те бяха замъглени, в погледа ми всичко се смесваше в една тъмна шарка, осветявана единствено от светлината идваща от уличните мъждукащи лампи.
Вървях. Ала си нямах и идея на къде краката ми щяха да ме отведат. Просто се движех на някъде, нямаше значение на къде, не исках да спирам. Някъде на близо се чу камбанен звън. "От кулата с часовника" - мислех си, докато се оглеждах настрани. Изведнъж погледа ми улови нечия фигура, която се размазваше в главата ми заради големите, нагли, но приятни капки дъжд, но все пак ми се струваше позната.
- Долкинс... - името се отдели шепнешком от устните ми.
Беше толкова тихо, че със сигурност никой не ме бе чул. Пороя и без това вдигаше достатъчно шум. Всъщност дори аз се съмнявах, че съм изрекъл името й. Тогава в главата ми прохтя писъка от спомените ми с нея. Смътно спомени, но сякаш преживяни отново току що. Свих клепачи, опитвайки се да фокусирам нещо. Пристъпих напред, приближавайки се към момичето и с всяка стъпка се приближавах едновремено и до извода, че това беше точно тя. Е, да изглеждаше като Сеф, но сещайки се всички онези личности съществуващи в нея, ентусиазмът ми пресъхна бързо.
Тя се обърна и погледите ни се пресякоха и когато това се случи аз вече бях сигурен, че това не е тя.
- Извинявам се, очевидно съм се припознал.
Вървях. В проклетия град, в проклетото време... а проклетите пътища ме бяха отвели до човек, който бях сигурен, че повече няма да зърна.
avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: night tales deceive. (Yesterday, Near the clock tower, Mystic Falls)

Писане by Chaos. on Пет Юни 13, 2014 2:17 pm

21:01
Стрелката бавно се премести, заковавайки се срещу това число. Хаос се обърна, а русата коса се разстла във въздуха като изтъкано злато. Накрая се спря и постави ръцете си на талията си - все такива неволни, непринудени движения, сякаш имаше цялото време на света, а кой знаеше - може би наистина да бе така.
- Припознал ли си се наистина, Кристиан? - Хаос наклони главата си на една страна, сините очи се взираха присвито в тези на мъжа. Преценявайки ги, очакващи някакъв отговор, който би могъл да отрече току-що зададения от момичето въпрос. А щеше ли да се отрече в действителност?
- Сигурен ли си, ала съвсем-съвсем сигурен?
Аз съм, Соах, сякаш му нашепваше с израза на очите си.
Как знаеше името на новопоявилия се в действието герой и откъде имаше тази информация, е, сега е момента да ви разкажем - може би някои се досещате, но за тези, които не се, нека да споменем, че Хаос заемаше тялото на една от личностите си, а именно на всеизвестната (е, може би не чак толкова) Персефона Джеймс Перцивал Фроуър Долкинс (ах, колко ужасно дълго име). Та Персефона познаваше този човек/вампир/както искате го наречете (за Хаос абсолютно всеки бе човек) през живота си и може да се каже, че преди той притежаваше за нея сантиментална стойност, ала тъй като спомените й бяха заключени, дори при среща с тази личност тя нямаше да си спомни нищо. Хаос, от друга страна, лесно можеше да се добере до каквито и да е спомени от минали животи на своите личности, затова и сега се опитваше да докаже, че помни, че е наясно с това, кой е стоящият пред нея.
- Интересно е да те видя тук... - наклони главата си леко на една страна, изразът в очите бе станал учуден. - ...макар и в такава форма. - Имаше предвид неугледния вид, който Кристиан имаше.
Ала може и да съм Персефона,изразът на очите й отново се промени, ставайки леденостуден; точно този, който изразяваше личността на Персефона Долкинс - горда дама, със силно изразено чувство за ирония, или иначе казано - кралицата на маските.
Ала ето, че на сцената се бе появил и кралят с неговите безкрайни игрички; завръзката се очакваше да е интересна.
21:02
Стрелката на часовника в далечината се премести отново, а дъждът не спираше ли, не спираше да се лее върху им.
avatar
Chaos.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 12366

Върнете се в началото Go down

Re: night tales deceive. (Yesterday, Near the clock tower, Mystic Falls)

Писане by Christian Vokill. on Пет Юни 13, 2014 4:07 pm

Капки дъжд по лицето ми се спускаха, после и по облеченото в мокри дрехи тяло, но то не треперише като лист хартия изоставен в среднощна буря. Всичко бе някак сиво, объркано... Познатия разум напускаше лениво клетките ми, а кръвта бушуваше с такъв живот в главата ми. После кръвното се вдига и ръцете ми започват да треперят. Сякаш разбирам всичко, но нищо не ми е ясно както преди. Вихрушка от спомени, фантазии, очаквания. Страшни, прекрасни, всякакви, но най-вече, взимащи дъха. Чувствам някаква лудост. Някак натрипчиво кисела, побъркваща сетивата, но същевремено дразнеща, влудяваща сладост. Нова.
Слабите ми, но все още живи сетива долавят някаква нотка, толкова до болка позната, вибрация във въздуха. Хората я наричат лъжа. Лъжата е прекрасна, всеки я използва. Лъжата е отровна, убива ги всички до един. И всички са лъжци, демони жалки, побъркващи света, в дни като този направо го съсипват. По дяволите, полудявам, заклевам се! Това е Ад на земята, същински пъкал в сърцето, мрак в главата, не може да се живее дълго така. Но измамниците са нищо-наболяващ крак, изкълчен в някоя шакта докато съм вървял късно вечер. Всички те са долни предатели, отрепки и синове на лъжата, изчадия на дявола, гадни нищожества, проклети от съдбата.
Да не мислите, че Персефона Долкинс и всички онези, объркващи ме винаги, личности в нея не са ме лъгали и друг път? Да не би това да е първият път, в който интелекта заключен в красивата глава на русокоската, щеше да ме направи на глупак. Не. Разбира се, че не. Бях изгубил бройката на вечерите, прекарани в лутане из образите й. Истински, лъжливи, всякакви, но винаги непознати. С времето се оказа, че не съм позналвал дори крайна, малка частица от явлението Персефона. Нищо. За мое голямо съжеление. Всъщност нямаше никакъв смисъл да продължавам да се залъгвам, но когато чух думите й... за Бога звучеше точно като нея, движише се като нея, дори докарваше до някъде красиво студения поглед на Долкинс. За това останах на мястото си, загледан и потънал някъде в нея. Това ли изпитваш когато така наречената "липса" те обгърне? Това ли е чувството, от някой който ти липсва. Ако беше това-не бях изпуснал кой знае какво, беше разочароващо и тъй... празно. Да, празно.
И тези стрелки на огромния часовник така увеличаваха тежестта във въздуха, беше почти невъзможно да дишаш нормално при високата температура на кислорода и замръзналите ми и обгърнати от лед бели дробове.
- Сигурен съм.
Гласът ми тих, толкова уверен, а същевременно безкрайно слаб.
Погледнах настрани, не успявах да я гледам така. Не успявах да гледам нейния образ, знаейки, че някакъв паразит се бе настанил в тази омайна обвивка.
- Дори проклетия й пулс не звучи правилно в теб!
Изръмжах, стискайки юмруците си в страни на тялото си.
avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: night tales deceive. (Yesterday, Near the clock tower, Mystic Falls)

Писане by Chaos. on Съб Юни 14, 2014 1:57 pm

Ах, ала какво беше това? Да не би той да не вярваше на думите й?
Хаос се засмя; лек кикот раздвижи устните й, като звънливият звук съвсем-съвсем тихо ги напусна, но дори на фона на този дъжд смехът като че ли прозвуча по-силно отколкото би трябвало. Все тъй изкривените от усмивка устни бяха прикрити от ръката й, а сините й очи се притвориха. Русокосата остана така секунда-две, сякаш преценяваше ситуацията, докато накрая не се отпусна. Ала въпреки всичко това развеселеното изражение не напусна лицето на Хаос; то като че ли се бе запечатало там, но пак не бе известно колко време щеше да отнеме, за да изчезне.
- Бива ли така да се ядосваш, Кристиан? - момичето се пресегна бързо към него, толкова бързо, че рефлексите му да не се задействат навреме. Обгърна ръцете му с пръсти и ги вдигна, долепяйки ги до бузите си, а след това плъзна върховете на пръстите му по кожата си, така че да усети неестествената й мекота. - Виж, все същото тяло.
Тялото на Персефона, умът на Хаос.
Но дори и да беше обратното, то ситуацията щеше да си бъде същата, защото Персефона бе Хаос, а Хаос бе Персефона.... с леки изменения, разбира се. И въпреки разликите, които биха могли да се открият, - то това бе действителността; Хаос и Персефона бяха двете страни на една монета (нищо, че ако вземем предвид всички обстоятелства, тази монета да би трябвало да има повече от две страни), затова и нашият герой се опитваше да го докаже на Вокил чрез действията си.
Хаос пусна ръцете му толкова бързо, колкото и ги беше хванал. Усмивката все още бе там, но нямаше да се застои за особено дълго. Русокосата въздъхна, прехапа устни, отстъпи с крачка назад, за да възстанови разстоянието между тях, което бе нарушила преди малко, но сините й очи все така се взираха в тези на другия.
- Може би няма да си съгласен... и все пак... - прокашля се за момент и продължи: -
   "Вървях, юмруци свил в джобовете съдрани,
   с палто — за вехтошаря отдавна идеал —
   под свода скитах, Музо, до късно — твой васал;
   с какви мечти — ехей! — бе пълна любовта ни."

А устните отново се бяха изкривили в усмивка, но невинна като че ли; като някое същество неземно, появило се на тази тъй неприсъща за него пуста и мрачна сцена. 
avatar
Chaos.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 12366

Върнете се в началото Go down

Re: night tales deceive. (Yesterday, Near the clock tower, Mystic Falls)

Писане by Christian Vokill. on Пон Юни 16, 2014 10:40 am

Единствено мисълта колко добре я имитира, бе обгърнала съзнанието ми в задушлива и досадна прегръдка. Беше някак натрапчиво постоянно да отчитам неща, която истинската Долкинс вършише. И през цялото това време стисках толкова силно челюстта си, че имах чувството, че много скоро съвсем сам щях да се осъкатя. Изведнъж ръката й се стрелна към мен, към ръцете ми, а сякаш по команда всеки мускул, всеки незначителен дори нерв се стегна по тях. Разкъсван бях от толкова много неща в момента, от толкова мисли, развиващи същински театър в главата ми. Докоснах лицето й, но очите ми избягваха отначало погледа на русокосата. После бързо размислих и преди да беше твърде късно застрелях ирисите си в нейните. Опитвах се да открия нещо там, не знам какво. Може би просто нещо познато. Защо правише всичко това? Какво точно искаше да постигне с този фалш, оцветил всичките й маниери и движение в пародия.
Исках ли изобщо да я докосвам, знаейки, че не е нищо от това, което аз познавах?
В този момент синеоката пусна ръцете ми, а заедно с това аз на свой ред направих крачка назад, отпускайки погледа си надолу, накланяйки и главата си. Няколко капки се спуснаха по лицето ми, започнаха да гъделичкат страните ми, затова с ръка ги изтрих, вдигайки глава. Някаква носталгична усмивка пробягна през лицето ми, когато и тя се отдръпна, беше толкова позната, а всъщност олицетворение на пълното незнание. Гласът й проехтя тихо, завладяващо някак дори когато започна да рецитира творба на Рембо. Заслушах се и за пръв път от срещата ни, тялото ми започна да се отпуска, заедно с него и свилите ми се пръсти в юмруци.
- Седях край пътя сам под фантастично синьо небе и слушах как, по-силна и от вино, росата ситна стине по моето лице. - довърших когато тя спря.
Май вече време беше да си тръгвам, тук нямах никаква работа. Започвах да си мисля, че щеше да е по-добре ако бе изгубила паметта си от колкото това, а само като си помислех, че не можех да направя нищо... Не, по-гадното беше, че дори и да можех, бях сигурен, че тя нямаше да иска!
Всъщност майната на това какво искаше тя! Винаги съм взимал под предвид нейното състояние, нейните настроения, нейните глупости, които ме побъркваха.
Приближих се към нея, приближих се плътно към нея в интерес на истината. Дясната ми ръка хвана здраво ръката й малко над лакътя, а пръстите на другата се увиха около врата й леко. С дясната я стинах наистина силно, не ми пукаше дали й причинявах болка, дали оставях следи по кожата й. Нямаше да й дам да ми избяга пак, преди да угодя на самият мен.
С всеки поет кратък дъх усещах аромата на Долкинс и за миг си позволих да забравя за всичката тази глупост, стоварила се на плещите ми. В този момент това беше Персефона Долкинс и по дяволите я притисках към себе си.
Накрая?
Накрая просто я целунах.
avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: night tales deceive. (Yesterday, Near the clock tower, Mystic Falls)

Писане by Chaos. on Пет Юни 20, 2014 12:58 pm

Свободната ръка на Хаос замахна и се удари в бузата на Кристиан, като звукът от плесницата силно проехтя около тях. Китката на другата ръка, която бе хваната от вампира, се извъртя така, че пръстите да стиснат лакътя му с нечовешката сила на четирихилядигодишен древен вампир, за да не може Вокил да й се възпротиви по някакъв начин. Още едно движение и нашият герой се бе освободил изцяло, като цялата тази поредица от движения стана за не по малко от секунда.
Ала не спря дотук. Замахна светкавично с другата си ръка и се чу звук от втора плесница.
И въпреки всичко очите на Хаос бяха безизразни; той не изпитваше гняв, не бе обзет и от някакво особено вълнение.
- Значи това било целувка... - краят на изречението увисна във въздуха, докато пръстите му докоснаха устните. Прехапа ги веднъж, задъвка ги, а след това и прокара езика си по тях, за да усети вкуса на слюнка, различна от неговата. Значи това хората правеха толкова често и се наслаждаваха на него? Хаос не разбираше; всичко си беше просто докосване на устни с устни и обмен на вещества, погледнато от химична гледна точка. И все пак погледът му от безизразен се бе превърнал в леко учуден, сякаш опитвайки се да анализира случилото се, като че ли то бе от някакво значение. (А може би беше, защото Хаос лека-полека откриваше света.)
Защо тогава бе реагирал по подобен начин на целувката? Защо ръката му се бе стрелнала така мигновено, щом не бе ядосан?
Защото това би било най-естествената реакция, нали? Защото така би реагирала Персефона, нали? Защото го правеше и заради нея, нали?
Ах, колко много нали-та... И все пак, щом действаше на нейно място и вършеше движенията, които тя, Персефона Долкинс, би сметнала за добре, то тогава би трябвало да добавим и няколко думи.
- И все пак, Кристиан, не мисля, че това е начинът, по който ще ме вкараш в леглото си... - спря се за момент, преценявайки думите си, а след това продължи. - Както правиш с всяка, която по една или друга причина не може да ти откаже. - И за да засили ефекта от казаното, прожектира в ума му стар спомен на Персефона, в който двамата се любеха върху пианото му в апартамента, докато тя бе в нестабилното си състояние. - ...не мислиш ли?
avatar
Chaos.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 12366

Върнете се в началото Go down

Re: night tales deceive. (Yesterday, Near the clock tower, Mystic Falls)

Писане by Christian Vokill. on Пет Юни 20, 2014 2:24 pm

Вълна от силен, почти стихиен смях заля ума ми. Успя да разтегли широка усмивка на лицето и накара тялото ми да се отпусне за първи път от началото на нашата непредсказуема среща. Все по-често започвах да си позволявам да потъвам, дърпан от пипалата на илюзията, че това беше Долкинс.
Ръката ми увисна във въздуха когато тя я хвана, а аз я погледнах без дори да изтривам развеселената гримаса върху лицето си. Тогава последва нова плесница, която поех, накланяйки главата си на към ударената страна. Дори реагираше какато тя би направила... Беше интересна тази връзка между-съзнание и тяло, което така или иначе никога нямаше да разбера.
Лошото бе, че реалността връхлетяваше вече нервите, малкото, но все пак в наличие умствени клетки, а аз започвах да осъзнавам, че всичко бе променено. Нищо не бе както преди. Като например това, че завръщането ми в града може би не е било подходящо. Да не говорим, че Хаос беше просто тук и нямаше никакви намерения да си тръгва. За жалост даже не знаех, дали бе възможно да се махне. Да, когато Долкинс имаше проблеми със задържането на личността си, той се появаваше, но също така изчезваше. Ще се повторя, но тогава всичко беше различно, абсолютно всичко. Персефона я нямаше, нямаше и да се завърне. Хм... този шамар като, че ли заболя повече от тези, които синеоката до преди малко ми налагаше.
Тя каза нещо, но не му обърнах внимание, защото бях твърде зает да записвам невидимите щети, които така и не бях очаквал... някога. Но тридесет секунди, може би, по-късно, името ми бе споменено и това върна вниманието ми върху разговора. Заслушах се в думите на русокоската и после сякаш от нищото, пространството в глава ми бе заето само от едно единствено. Един спомен, който предпочитах да не виждам точно сега.
Лицето ми посърна веднага, челюстта ми се стегна и аз направих крачка назад, възстановявайки разумното разстояние помежду ни.
- Всъщност Долкинс е била вече в леглото ми и... не само там, съдейки по спомените си.
Гласът ми звучеше толкова кисело от въздействието на пресния сякаш от вчера спомен. Прибрах ръцете си обратно в подгизналите си джобове, за да съм сигурен, че няма да направят някаква глупост.
- Разкажи ми какво представлява всичко това? - казах, оглеждайки тялото й със свъсени вежди. - Винаги ми е било интересно условията и процесите в тази ваша връзка, ако така може да я нарека.
Със смяната на темата обстановката стана по-безопасна. Определено.
avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: night tales deceive. (Yesterday, Near the clock tower, Mystic Falls)

Писане by Chaos. on Нед Юни 29, 2014 6:51 am

     - Не си ли малко нахален, че да ми заповядваш? – Хаос не беше ядосан; всъщност не беше засегнат по никакъв начин, просто го гледаше леко учудено, тъй като подобни реакции му бяха интересни. Винаги когато хората се опитваха да отгатнат, научат или да си доизяснят нещо, което по един или друг начин ги заинтригуваше, те прибягваха до използването на заповедни форми, като че ли самите бяха в пълното си право да узнаят тъй желаното нещо, нищо, че в действителност просто се проявяваше тази нахална черта от техния характер.
      Не, че Хаос разбираше какво значи да бъдеш нахален в пълния смисъл на думата; той просто съдеше по ситуацията, водейки се главно от представата на Персефона за това, какво представлява нарушаването на лично пространство.
       Учуденият поглед изчезна, а все тъй позната усмивка се появи. Нямаше значение, затова Хаос не би трябвало да отдава и такова; в края на краищата реши да се върне на предишните думи на своя събеседник.
       - А откъде знаеш, че си е лягала действително с теб? – нежният глас тихо се разнесе около тях, а сините очи се бяха превърнали в червени. Нашият герой махна нехайно с ръка, поради което тихо зазвуча валс,който лека-полека се усилваше, като накрая заглуши дъжда.
      Едно мигване и всичко се промени. Мръсните, кални улици изчезнаха, на тяхно място се появи бална зала. И двамата вече не изглеждаха по същия начин; Кристиан - стоящ в средата на залата - носеше костюм и маска, черна като перата на гарван. От своя страна Хаос се бе облегнал на пиано, облечен в ефирна бяла рокля с голи рамене и пристегнат корсет. На лицето му също стоеше маска, и тя бяла, че да съответства на тоалета, но синият цвят на очите му продължаваше да бъде заменен от тъмночервения отблясък, който пък бе толкова различен като нюанс от този, когато вампирите се хранеха.  
     Хаос се изправи, пристъпи няколко крачки, завъртя се и полите на роклята се увиха около тялото. Спря се, направи лек реверанс на Кристиан и промълви:
     - Продължавате да бъдете така груб, господине. Нима ще ме оставите без партньор за танци?

     И протегна ръката си, валсът звучеше все така безспирно.
     Бяха сами в балната зала, където Кристиан и Персефона се бяха запознали. А ето, че отново се бе появила мис Силенцио. 
avatar
Chaos.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 12366

Върнете се в началото Go down

Re: night tales deceive. (Yesterday, Near the clock tower, Mystic Falls)

Писане by Christian Vokill. on Пон Юни 30, 2014 12:21 pm

Мразех игрите. Мразех ги когато бях дете, сега мнението ми беше абсолютно същото. Бяха през повечето време безинтересни и ненужни. Помагаха на обикновенните обитатели на тази планета да се забавляват. А това те как успяваха благодарение на тях... си беше пълна загадка за мен. Мразех игрите, и защото се бях изморил. Все пак в продължение на векове да се правиш на клоун беше малко изморяващо, а въпросната умора чак сега започна да се разпространява в тялото ми. А и ако исках да гледам театър, щях да си платя и да го гледам... качествен и истински, а не кисел и ужасяващ, такъв идващ от целия събирателен образ на русокоската. Очевидно вече не знаех коя е, нямах представа какво иска и определено нямаше да се правя повече на идиот.
А откъде знаеш, че си е лягала действително с теб?
Поклатих глава и погледнах настрани. Обаче след следващото ми мигване, всичко се промени. Присвих клепачите си когато се огледах и около мен видях познатата бална зала от онази Коледа.
"Наглостта е най-лошата от всички човешки болести".
Топи бистрите мисли с нефт и загрозявайки се една с друга, натрупани в черната тиня, те потъват. Ако някоя успее да се спаси, не я купувайте за честна стока, защото след всичко, тя никога няма да е същата както преди.
Колкото до думите на това подобие на Долкинс, изобщо не ги чух, изобщо не им отговорих. Не ми бяха интересни.
- Аз бях до тук.
Усмихнах се и съсредоточавайки ума си, измъкнах съзнанието си от шибаната илюзия и шибаната зала.
- Радвам се, че поне се позабавлява малко.
Със същото изречение продължих, а след това се обърнах, започвайки да крача натам от където, за жалост, се бях появил.
avatar
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: night tales deceive. (Yesterday, Near the clock tower, Mystic Falls)

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите