The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 25 потребители: 3 Регистрирани, 1 Скрит и 21 Гости :: 1 Bot

anon, Jennifer ♥, Елизабет Джак Дарк

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Преди 1 година в Мистик Фолс

Go down

Преди 1 година в Мистик Фолс

Писане by Оливия Холд on Нед Дек 29, 2013 4:38 pm

Оливия излезе от хотела, в който се беше настанила временно.Погледна часовника на ръката си и видя че е отива полунощ, небето беше ясно, пълно със звезди.Направи 'и впечатление че луната беше кръгла, във фаза пълнолуние.Побиха я леки тръпки, но не от страх...а от покачващия се адреналин в кръвта 'и.Този адреналин беше породен от някакво странно и неприятно чувство.Сякаш очакваше че ще срещне някой, когото смяташе за неприятен или опасен.Беше се запътила към най-близкото кафе, което всъщност не беше толкова близо до хотела 'и. Въпреки това 'и харесваше тъмнината на ноща в градчето и за това не 'и пречеше дългата разходка.Беше на почти 10 метра от кафенето когато я прониза някакво хладно чувство. За миг се спря и се огледа наоколо, но въпреки силната интуиция и орлов поглед..не видя никого, затова продължи към кафето, влезе и се настани на топло...
Оливия Холд
Оливия Холд
Вещица.
Вещица.

Брой мнения : 8

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 1 година в Мистик Фолс

Писане by casie; on Пон Дек 30, 2013 2:28 pm

Целият ми ден беше прекаран в лежене върху топлото легло и взиране в една точка. Не знаех какво да правя, дали ще имам сили да стана. Този град на истина можеше да изцеди силите ти до последната капка. Усещах как очите ми отново се притваряха, молещи за още малко сън, но аз упорито ги държах отворени. След като реших, че волята ми е достатъчно силна се изправих леко, силната болка прониза главата ми, но само стиснах зъби и притворих очи. Алкохолът все още беше в системата ми, защо ли имаше такова въздействие върху мен. Другите вампири можеха да се наливат по цели дни, но не, дори на пиинех малко вино главата ми се замайваше, а краката ми омекваха.
Разтърках внимателно слепоочието си. Замислих се дали си заслужава да ставам, след като така или иначе вече беше прекалено късно. Въпреки сърцето ми които искаше, отчаяно, отново да съм в леглото, последвах инстикните си и с ленива крачка се запътих към кухнята. Отворих хладилникът, както винаги беше празен, нямах нито аспирин, а в шкафовете имаше само паяжини. Мамка му помислих си и се отпуснах тъжно на столът с флорални мотиви, който мразех. Дори нямах кафе. Реших да отида до близкото кафе, да си взема нещо, след това да се върна и отново да се върна към сънят си.
Смених сивата си пижама, с голяма крава, която приличаше много на тази на Милка, не знам как не ги бяха съдили за авторски права, със сини дънки и памучна риза. Вдигнах кестенявата си коса в ежедневен кок, който приличаше повече на кошница. Огледах се и колкото и да бързах, не можех да понасям очите си без грим. Бяха толкова...пъстри. Сложих малко черен молив, според моите стандарти, и вече се огледах малко по одобрително, въпреки, че за случайните минувачи щях да приличам клушар. Свих извинително рамене, при тази мисъл и тръгнах, грабвайки портмонето и телефона си.
Улиците бяха препълнени с всякакви хора, типично за този град, нощта и деня не бяха от значение, винаги бяха на вън. Стъпките ми бяха бавни, но колкото и да ми се искаше да се поразхождам още малко се озовах пред кафенето. Още от прагът миризмите се вкопчиха в мен, привличайки ме вътре. От силният ромат на едно хубаво черно кафе, до шоколадови понички.
Всичко беше заето, а хората изглеждаха повече от неприветливи. Очите ми се спряха на едно момиче с гръб към мен. Пъхнах ръце в джобовете си и закрачих малко по- тежко. Настаних се на свободният стол и не си направих труда да изчакам одобрението и.
- Каси, приятно ми е. - казах междодругото, прекалено заинтересована от менюто.
casie;
casie;
Вампир
Вампир

Брой мнения : 10

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите