The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 9 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 9 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Преди два месеца, дома на Ася

Go down

Преди два месеца, дома на Ася Empty Преди два месеца, дома на Ася

Писане by Jonathan Chang. on Съб Сеп 07, 2013 2:54 pm

Година. Цяла една година бе изминала от онзи слънчев ден в който Джейс събра багажа си и погледна за последен път къщата на дядо си. Обеща, си че никога повече няма да се върне тук, в тази ужасна дупка на змии, понасяйки толкова убиди и огурчения. Старши върколакът, да си го признаем, бе расист. Никога не бе признавал бащата на Джонатан за свой зет, изсъсквайки през зъби " Добре дошъл " всеки път щом той пристигнеше в Мистик Фолкс за лятото. След това старчето се затваряше в спалнята си и излизаше от там само, за да похапне нещо или да излезе навън, за да се срещне с приятелите си върколаци. Бе грубо, имайки предвид, че тук бяха също и дъщеря ти и двамата й синове, но на кой му пукаше? Дядо му никога не бе харесвал Сара колкото другата си починала наследница. Тази обич се пренесе върху братовчедката на Джейс, естественно. Внучката му, Кандис, бе любимката в къщата нищо, че се бе нанесла с тъмно минало, без предупреждение и какво ли още не. Не стига, но и изнудваше Джонатан, за да не каже на дядо им за обратните му наклонности. Да, освен расист той бе и хомофоб. За жалост няма много гейове в Мистик Фолс така, че новината за Джейс Чанг се разнесе бързо - бързо от уста на уста. Нямаше човек в града, който не бе разбрал за всичките му походи с вампири, върколаци и дори братовчека му, дори и дядо Питър. Естественно след невероятен скандал в който, на всичкото отгоре, цялата глутница се нахвърли върху Джонатан, той бе изхвърлен от къщи. Така един посинен, окървавен и раздърпан Джейс се озова пред вратата на Ася. Нямаше при кой друг да отиде. Не му се носеше добра слава и горе - долу всички в града го мразеха, а Ребека щеше да се жени скоро. От доста време каточели само Петрова разбираше странната персона на Джонатан и за това той й имаше най - много доверие. Престоя му при нея не продължи дълго време, защото той имаше прецизен план, който бе обмислил много преди да бъде изгонен от дома на дядо си. Не смееше да се върне в Ел - Ей, защото майка му със сигурност щеше да попита какво се е случило, а той нямаше как да й обясни, че дядо му го е изгонил, защото е гей без да си навлече повече проблеми. Лондон. Да, това бе. Трябваше му мрачен град, мрачни, затворени хора. Място далеч по - различно от скапания Мистик Фолс. Имаше нужда да разведри главата си, да прочисти мислите си и да се отърве от самоубийствените си пориви. В крайна сметка бе изкарал цяла година в Англия без да умре от глад. Това си бе доста добре за лигавото момченце от Ел - Ей. Оправи се бързо, намери си работа в кафене, после заведение, магазин за сувенири, домашни потреби, а накрая дори и в един мол. Трябваше да признае, че продаването на дрехи му бе най - приятно, защото някой път тайно скриваше някое сако или риза зад щанда. Щом смяната му свършеше излизаше на улицата с китарата си, за да препечели някой паунд. Работата го караше да забрави за лигавия Джейс, за всичко, което му се бе случило, и го превърна в сериозния Джонатан.
Не знаеше, защо се върна. Може би да натрие носа на дядо си ? " Виж ме. Мога и без вас. " Не просто можеше и без тях, но и бе по - добре. Сега пред вратата на Ася стоеше един висок, млад джентълмен с тъмно сако, риза и дънки. Нямаше ги вече розовите суитшърти, късметлийската му котешка шапка, клиновете, гривните, шарените чорапи на ягодки. Джонатан вече не бе глупаво момченце, което не знае какво иска от живота, а истински самоуверен мъж.... с леко женствено лице. Но никой не е перфектен, нали така?
Jonathan Chang.
Jonathan Chang.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 4612
Рожден Ден : 12.12.1991

http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Преди два месеца, дома на Ася Empty Re: Преди два месеца, дома на Ася

Писане by Savannah. on Съб Сеп 07, 2013 3:24 pm

Котешки ден.
Всеки имаше един от тези дни. Просто се изтягаш на удобния диван и се прозяваш непрекъснато. Сгушваш се още по- удобно в пухкавото одеало и ту изпускаш, ту вдигаш дистанционното от земята. Естествено по телевизията не дават нищо интересно. Лениво присвиваш очи и всичко ставаше повече от перфектно особено ако времето на вън е мразовито, може би дори и да вали сняг.
Но този не беше съвсем перфектен. Вярно излежавах се и се гърчех като червей на дивана, но не можех да намеря дистанционното на телевизора. А даставам? Не. Допринасящо за лошото ми настроение беше Слънцето което сякаш ми се присмиваше от горе. Мразех горещите дни. Мразех да се изпотявам. Всъщност, дамите не се изпотяват - те блестят. Така казваше майка ми когато бях малка. Първоначално се зарадвах, че може би това, че се потя ме прави дама. След което разбрах, че естествените миризми и "блестенето", просто не са магнит за момчетата. За това не понасях горещините. А друг фактор за начумерената ми физономия беше и, че града беше почти празен. всички бяха заминали на почивки. С какво толкова ги влечеше морето? Мразех го! Не можех да понасям да седя повече от десет минути до него. Хората бяха прекалено близо един до друг, водата прекалено студена, чайките прекалено досадни, а мухите преднамерено нахални. Да не говорим, че кожата ми само изгаряше, но никога всъщност не почернявах. Но това беше когато бях малка. Сега слънцето не ми пречеше, но това не беше причина да спирам да го мразя.
Гледах в една точка. Толкова много неща се побираха в тази точка. Всичките ми и мисли и копнежи, но естествено сега съзнанието ми беше празно, а това правеше и вълшебната точка - празна. Седях така известно време, но тогава чух лекото потропване по вратата. Подскочих на място и едва не паднах. Изправих се леко. Дан имаше причина някой да ме притеснява толкова рано сутринта. Запътих се с възможно най- ленивата си крачка и разтърках очи. Не бях в особено прилично облекло. Памучни къси панталонки и дълга тениска на някаква неизвестна марка коли.
Отворих вратата.
Едва не изпищях.
Отстъпих едва, две....три, крачки назад. Сложих ръка на устните си за да не се повтори немепото ми изкрещяване. След като се окопитих и си поех дълбоко въздух отново заоглеждах мъжа пред мен. Надявах се да не е Джейс, ужасно се надявах. Но не. Беше той. Не знаех дали да се разплача от това, че се е превърнал в двойник на Крисчън Грей и е захвърлил розовото, цикламенето и подобните или да го гледам ококорено. Определено сега повече приличаше на мъж. Прекалено много. Костюма му седеше добре, много добре. Лицето му пазеше характерните си черти, но сега беше ами...привлекателен.
Изписках още веднъш.
Хвърлих се на врата му като едва сдържах сързите си. Бях толкова щастлива да го видя. След като той си тръгна нямах останали приятели тук. Никакви. А пък и ако имаше човек който бих желала да видя повече от всичко на света това беше той. В този момент дори не ме интересуваше дали е костюмар или пък с розови клинове. Радвах се да го видя. След няколко минути сподавени ридания най- накрая отпуснах ръцете си и го хванах за раменете. Започнах да го въртя на ляво, на дясно и да го оглеждам с изпитател поглед.
- Променил си се Джейс. Много... - бях и иразвълнувана и леко притеснена от новия му външен вид и от това, че всъщност май ми харесваше. - Влизай, влизай, извинявай...ъм, малко е разхвърляно.
Посочих му хола като започнах да отмествам много одеала струпани на дивана и да му правя място да седне. Седнах до него по турски и го загледах пак. Не знаех какво да мисля. Какво да чувствам. Той си беше тръгнал и аз бях, на практика, останал анапълно сама в този град. Нямаше с кой да споделя за Савана. Нямах верен слушател, пък да не говорим за приятел. Но ето го той сега седеше пред мен...въпреки това не бях сигурна дали мога да имам доверие на този нов Джейс, или пък Джонатан?




demon with wings
it's such a shame for us to die
Преди два месеца, дома на Ася Tumblr_mgzbzz9f3R1r07qdko2_r1_250Преди два месеца, дома на Ася Tumblr_mgzbzz9f3R1r07qdko8_r1_250
Savannah.
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9695
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

Преди два месеца, дома на Ася Empty Re: Преди два месеца, дома на Ася

Писане by Jonathan Chang. on Нед Сеп 08, 2013 10:49 am

Само няколко секунди след като се бе натиснал звънеца на вратата се появи Ася. Усети някакъв внезапен прилив на носталгия, към изминалите дни, което бе доста странно имайки на предвид, че именно от тях се боеше толкова много. Спомни си как вампирката го бе завела на психолог, правейки една от най - големите грешки в живота си. В крайна сметка Джонатан се опита да я сватоса с психолога докато подскачаше по дивана, описвайки обстойно любовния си живот. Комбинацията, с която си тръгна от кабинета, нинфоман и страдащ от синдрома на Питър Пан, бе уникална, точно като самата му персона. Психолога каза, че нямало лек за тях, но всъщност Джейс намери такъв - един здрав шамар от реалността. Да, точно това бе преживяването му в Лондон. Една голяма, здрава, тежка десница върху изнежената му бузка.
Ася започна да цвърчи, изглежда от щастие, изпадайки в някакъв вид щастлива изтерия. Джонатан просто стоеше там и се усмихваше лекичко дакато тя най - накрая привърши с пищенето и го покани да влезе.
- Влизай, влизай, извинявай... - избърбори вампирката - ъм, малко е разхвърляно.
Всъщност, в домът на Ася винаги бе разхвърляно, но по някакъв дълбоко артистичен начин, който много допадаше на всички. Бе уютно и чаровно, а Джонатан и без това ненавиждаше стерилните обстановки.
Върколакът издърпа багажът си, малко куфарче на колелца, в антрето и се настани настани на добре познатия диван. Тук бе спал докато бе прокунден от дома си и познаваше всяка една негова извивка и изкъртена пружинка. Ася седна по турски до върколака и продължи да го зяпа най - нахално. Всъщност, на него това не му се нравеше. Имаше нещо различно в погледа й или може би той бе свикнал да го гледат с отвращение. Сеге като погледнеше назад... за бога, защо се бе обличал така ? Беше ужасяващо и се гордееше с факта, че бе дарил всичките си дрехи, които не можеха по някакъв начин да се съчетаят костюмарски. " Благодаря Ви, господине " усмихна се пухкавата жена от социалните " Ще направите толкова момиченца щастливи. ". Ауч, жено !... Е, може би бе права. Джейс просто не бе имал вкус или това бе номера му в живота.
Ася продължаваше да се взира в лицето на Чанг и той се изхили тихичко.
- О, стига де... не е толкова зле.
Това бе първия път в който бе проговорил и чак сега осъзна колко променен бе гласът му не само по очудения поглед на Ася. Вече не цвърчеше, писукаше и мяукаше. Говореше по - спокойно, умерено, без излишна емоция. А в по - плътния, дори дрезгав, глас се долавяше британско произношение при изговарянето на " о ". Всъщност, бе осъзнал, че в Лондон хората го приемаха по - добре ако използва този акцент, а не американския и вече бе свикнал с това преправяне на думите си.
- Е, хайде, разказвай. - прикани я Джонатан с плаха усмивка на лице ( бе се научил, че не е много културно да се хилиш като пача пред хората ) - Какво изпуснах ? Какво ново при теб ? Как са гаджетата ?
" При теб ". Не искаше да чува истории за дядо си, Ребека, Итън и Кандис. Прагът му на поносимост бе твърде нисък и нямаше да е красиво да повърне в центъра на хола, което навярно щеше да се случи при споменаването им. Когато си мислеше за тях го обземаше... срам. Осъзнаваше постъпките си чак сега. Бил е толкова глупав, наивен, че дори и смешен. Тайно се надяваше, че може би ще се срещне със всички тях и да им покаже колко е олегнал, но едва ли.
- Обещала си ми да не поемаш твърде тръзки решения без мен, спомняш ли си? - ухили се Джонатан
Jonathan Chang.
Jonathan Chang.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 4612
Рожден Ден : 12.12.1991

http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Преди два месеца, дома на Ася Empty Re: Преди два месеца, дома на Ася

Писане by Savannah. on Нед Сеп 08, 2013 1:37 pm

Не е толкова зле...дали? Дори не знаех дали е зле, или странно добре. Розовото пухкаво същество на което можех да разчитам винаги когато имах проблем, или дори да ми държи косата докато повръщам, то ми липсваше, нямах представа дали мога да разчитам на този нов Джейс. Гласът му беше станала, някак по- делови и важен. Важен като него. Надявах се дядо му да не е причината за това преобразяване. Бях го виждала само един път и не останах с добро впечатление от него. Беше един от онези вечно пияни расисти и хомофоби. Хомофоби...тази мисъл ме зашемети и се почувствах леко засрамена и отвърнах поглед от него, за първи път. Ам идали още беше хомосексуален? Такива неща не се питат просто така. Не можех. Не исках. Но от друга страна ми беше интересно.
- Не казвам, че е зле...просто, ами различно е. - казах и се усмихнах малко по- ведро.
Какво ново при мен? Не, дори не можех да го опиша. А дори да го опиша щеше да е много далеч от реалността. Не можех да опиша цялата болка която изтърпях и всичкото ....нещо. Ощ епо- малко можех да опиша Савана. Дори не исках да си спомням за нея. Да не говорим, че бях станала Древна. Древна? Аз. Малката Ася, Древна. Все още беше някак странно. Интересно и вълнуващо, но и странно. Наклоних леко глава на страни и започнах да хапя долната си устна и вътрешността на бузите си. Хм. Не знаех от къде да започна, а края ми се виждаше толкова далечен. не исках да го натоварвам с проблемите си. Не и този път.
- Нищо интересно. По- скоро нищо което да не може да почака. - казах аз с леко несигурен глас - Джейс, вярваш - невярваш, дори не съм поглеждала мъже. - гласът ми вече беше по- весел и се засмях.
Това беше самата истина. От близо година не бях докосвала мъже. Не им беше нито времето, нито мястото в живота ми. Бяха прекалено изискащи и по- голямата част - деспотични копелета. Мразех този тип мъже, но Бог знае защо този град беше претъпкан с тях. Мразех ги всичките. Бяха непоносими.
- Е, ами при теб? Коя жена така те промени? - казах и отново се засмях весело.
Дръзки? Не, не. Та на мен не ми остана време за каквито и да били решения, пък камо ли дръзки. Не те бяха за приключенци със свободн овреме, а аз бях заседнала в това малко, невзрачно градче.
- Не, опроделено не съм правила нещо.




demon with wings
it's such a shame for us to die
Преди два месеца, дома на Ася Tumblr_mgzbzz9f3R1r07qdko2_r1_250Преди два месеца, дома на Ася Tumblr_mgzbzz9f3R1r07qdko8_r1_250
Savannah.
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9695
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

Преди два месеца, дома на Ася Empty Re: Преди два месеца, дома на Ася

Писане by Jonathan Chang. on Пон Сеп 09, 2013 1:32 pm

Виждайки познатата усмивка на Ася, Джонатан не се сдържа и даде воля на емоцията. Ухили се широко като щастието отново да бъде с една от най - добрите си приятелки надделя над джентълменството. Беше повече от прекрасно да си си отново у дома. Не, не в къщи. Джонатан бе далеч от враждебната обстановка, там където винаги му е било мястото- при приятелите си. Нямаше нужда от скапата къща в гората, дори и дядо му да не го мразеше толкова. Кухнята, спалните, хола... всичко навяваше ужасни спомени, които искаше да прокуди далеч.
" Коя жена така те промени? " спомни си думите, които бе изрекла вампирката преди няколко секунди. Хм... тя от къде знаеше, че вече не е обратен ?... Май имаше нова способност - четеше мисли. Оказа, се че Лондон бе и добро отърсване от обратните му наклонности. Тоест, излезе на няколко срещи с мъже и се оказа, че не изпитва нищо. Не го привличаха изкусителните погледи, усмивките им не го замайваха, устните им по шията му не го възбуждаха. Бе дал шанс на три момчета докато най - накрая не бе разбрал, че онова преди... било е просто моментно объркване. В крайна сметка, при последните две срещи, се стигна до момента, в който мъжете се опитваха да го вракат в леглото си. Странно как на Джонатан му идваше да повърне само при мисълта, за това което щеше да се случи и бързо се разкарваше от дома на момчетата.
- Излизох на няколко срещи... - кимна той бавно
Странното бе, че всичките четири англичанки, с които бе излизал го бяха поканили на среща. Бе преминало доста скучно, тъй като Джейс не се трудеше много да поддържа разговора, а и след работа винаги бе много уморен, така че нямаше сили да се занимава и с тяхните проблеми.
- Но не бе кой знае какво. - продължи Джейс - Англичанките не са ми по вкуса. Твръде бозави и луничави. Да не говорим, че са и грубички. Бяха като боркини до една
Бе се научил да не съди хората, за размера им, но трябваше да признае, че и четирите момичета бяха доста пухкави, набити и бяха предложили да го заведът на кръчма. С ръка на сърцето можеше да признае, че англичанките пушеха и пиеха твърде много, давайки вид на грубовати дъщери на тираджии от колкото на бунтарки. Естественно, имаше и онези чаровни, приветливи и образовани госпожици, но те си нямаха взимане даване с продавачи в плод-зеленчуци.
- E? Какво мислиш ? - Джонатан скочи на крака и се завъртя пред нея - По - добре или по - зле ?... Ооо, а да видиш мускула ! - изкикоти се той
Jonathan Chang.
Jonathan Chang.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 4612
Рожден Ден : 12.12.1991

http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Преди два месеца, дома на Ася Empty Re: Преди два месеца, дома на Ася

Писане by Savannah. on Пон Сеп 09, 2013 2:06 pm

Заля ме вълна от горчива носталгия. До днес не бях осъзнала колко ми липсваха разговорит ес други същества. Не беше за вярване, че нещо толкова дребно и привидно незначително можеше толкова много да ме разстрои. Но беше вярно. Тази година беше почти преминала, но толкова неусетно. Първо бях хибрид със сериозно психически проблеми, а след това дойде Савана. Не помнех всичо което бях правила, толкова размазано и...като сън. Сън от който сякаш в момента се събудих.
Повдигнах леко глава при думите му. Напуши ме лек смях, не со постарах да не го показвам много- много. Последното нещо което можех да си представя беше Джейс в компанията на три англичанки. Самата мисъл беше просто толкова нереално и комична. Представях си него в елегантния му костюм в някоя крайпътна бирария. Ужас. Усмихнах се леко, но възпитанието ми взе връх и не посмях да направя нищо повече. Но това значеше, че все пак бях права. Вече не беше хомосексуален. Интересно. Странно, но въпреки това интересно. Не можех да си представя стария Джейс с жена, може би с розов пудел - да, но с жена - не. Беше странно и ново, но явно новият Джейс имаше своята магнетичност и жените я оценяваха.
Връхлетя ме една мисъл. От толкова дълго време ли не бях излизала с мъже, че дори не можех да предценя какво мисля за новата визия на Джейс? Не, не беше възможно. Нека перифразирам - не исках да е така. Това беше недопустимо. В този град те смятат за пропаднала само ако не сменяш партньорите си всяка вечер. Точно така. Повечето хора биха те нарекли уличница или подобни, но тук ако не спиш с нови и нови, си изваждаха изводи, че просто нещо не е наред с теб. С мен всички си беше наред...нали? Имам предвид. Вярно, че косата ми не беше в най- доброто си състояние. Беше като слама, от дълго време не се бях боядисвала и черните ми корени се показваха, да не говорим, че беше прекалено скъсене, чак до над раменете ми. Очите ми сигурно бяха червени, а лицето прекалено бледо и невзрачно. Изглеждах по- крехка и непривлекателна от когато и да било. Погледнах, изрязаните си до кожа, нокти и започнах да ги разучавам сякаш това беше най- важното нещо в живота ми.
Едва не подскочих когато Джейс се изкикоти. Не знаех, че за мъж на неговото положение това е позволено, но аз пък какво знаех? Вече нищо. Бях празна като някаква черупка на мида, може би дори на рапан. Колко мразех тези неща. Били деликатеси, какво от това? И трюфелите са, но това не значи, че всички искаме да ядем пръст, независимо колко хиляди струва тя. Погледнах го и последвах примера му. Засмях се и се изправих на няколко сантиметра от него. Започнах да го оглеждам изпитателно и почесвах брадата си, като велик мъдрец. Опитвах се да изглеждам сериозна, но не се сдържах и се разсмях.
- Джейс, ако искаш облечи и чувал, пак ще си чудесен. - изхилих се аз и се запътих към кухнята за да направя кафе - Все пак, мисля, че ми харесва. - казах аз, но този път със значително по- тих глас. Не знаех, дали ме е чул. Всъщност- надявах се да не ме е. Както и да го гледах звучеше странно.




demon with wings
it's such a shame for us to die
Преди два месеца, дома на Ася Tumblr_mgzbzz9f3R1r07qdko2_r1_250Преди два месеца, дома на Ася Tumblr_mgzbzz9f3R1r07qdko8_r1_250
Savannah.
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9695
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

Преди два месеца, дома на Ася Empty Re: Преди два месеца, дома на Ася

Писане by Jonathan Chang. on Сря Сеп 11, 2013 1:19 pm

И сякаш смехът на Ася поправи всичко. Нареди настаналата бъркотия и накара Джонатан да се чувства, че никога не бе напускал Мистик Фолс или поне не бе прекрачвал прага на вратата й с багаджа си преметнат през рамо. Вече всичко бе наред. Почувства се по - намястотото си, в къщи. Отново бе Джейс, но подобрена версия и това бе страхотно. Нямаше го мрачния Лондон пълен с толкова непознати, които му хвърляха съмнителни погледи. Тук никой не го кореше, наблюдаваше из косо и съдеше.
Сякаш се върна в деня преди да замине за старата Англия. Можеше да се закълне, че вчера, за закуска, бе направил палачинки, а Ася му поднесе същото слабо и размито кафе, което правеше в момента. Всъщност, вампирката беше точно като тъмната й напитка. Семпло, но същевременно имаше нещо странно във вкусът му. Бе рядко, ненатрапчиво, но с редуващите се чаши започваш да откриваш, че то не е безвкусно, а, напротив, има прекрасен аромат. ... просто ти трябваше време да го оцениш. А и, нека си го кажем, всяко кафе е хубаво ако си кафе маниак като Джонатан.
- Хей, щях да те питам... - провикна се Джейс
Беше му нетипично да стои така скован в къщата на Ася. Джонатан бе свикнал да заема всякакви позиции все едно си е в къщи. Подчти винаги главата му висеше наобратно надолу от дивана, но любимото му бе да седне на облегалката. Бързо заразвързва вързанките на обувките си. Боже... обувки. Преди носеше само кецове в какви ли не цветове. Даже имаше и едни златни, до колкото си спомняше. Бе му нещо като хоби да си купува тои тип обувки от всички магазини, които посетеше. Имаше над двадесет чивта с различни цветове, орнаменти и вързанки.
- Какво стана с онзи твой наемател?... Виктор май беше. Онзи вампира... - продължи докато изритваше обувките от краката си и се покачи на дивана след като избута настрани всички одеала от него
Да, може би в момента си просеше да остане тук, колкото и да не му се искаше. Все пак, нали за това бяха приятелите ? " Приятел в нужда се познава ". Е, Джонатан бе в голяма нужда. Все още нямаше достатъчно пари, за да си позволи да остане в хотел докато си намери къща, а и не искаше да остава при Леда (единствената му опция освен Ася ). Тя щеше да задава твърде много въпроси, а и бе твърде лъчезарна и фриволна за новата му персона. Леда бе пълно копие на стария Джейс- винаги като заек на твърд наркотик, луда, шантава, разкрепостенна и много цветна.
- Амм... тоест... да си чувала нещо за хотела в края на града ?... освен за проститутките. Не съм фен.
Jonathan Chang.
Jonathan Chang.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 4612
Рожден Ден : 12.12.1991

http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Преди два месеца, дома на Ася Empty Re: Преди два месеца, дома на Ася

Писане by Savannah. on Чет Юни 26, 2014 12:17 pm

Дори не се бях сещала за Виктор в близкото минало. След всичко станало беше изкочил така внезапно от спомените ми, както се беше и появил. Замислих се, леко наклонявайке глава, но всъщност осъзнавах, че не си спомнях почти нищо за него. Беше като черна фигура скитаща в съзнанието ми, но не достатъчно цветна за да мога да я различа след другите сенки и тъмни ъгълчета в него. Не достатъчно знамчим, явно.
- Джейс, случиха се твърде много неща, може би ще ти разкажа, но не помня Виктор...точно. Тоест имам бледи спомени за личността му, но там. - измънках едва чуто, но гласът ми беше суров, може би груб, насочен главно към мен.
Значи все пак излизаше, че не се бях измъкнала без последици от Савана, беше успяла да заличи части от мен. Просто явно не мислех достатъчно за миналото от както бях свободна за да си спомням дребните неща, дребните хора, в живота ми. Не бях сигурна как тряваше да се чувствам от това, не помнех дори чувствата си, така, че не може да се каже, че бях съкрушена от внезапната липса на тези хора, по- скоро бях бясна на глупостта си и на Савана, до една степен.
Несъзнателно започнах да си кърша пръстите докато не се чуеше непоносимият звук на счупени кости. После леко разтърсвах ръцете си и болката почти не се усещаше. Беше ми станало навик, неприятен, но все пак беше част от мен. Погледнах отново Джейс, е изглежда поне един нас беше успял да продължи все пак. Исках да опозная този Джейс, все пак познавах миналото му, а бъдещето му, е за него не знаех. Като на лента през главата ми се превключваха картини от прекараното време с него, наистина той значеше твърде много за мен. Липсваше ми. Чак сега осъзнавах колко много, бяха забравила сладките му и но арогантни забележки за облеклото, косата, като цяло всичко по мен. А сега в този костюм сигурно му се виждах още по- изпаднала от преди, но това не ме интересуваше в този определен момент. Поставих ръката си на неговата и я стиснах леко, погледнах го в очите и му се исмихнах.
- Това е и твой дом Джейс, ако не пусна теб тук, то кой друг? Да не говорим, че имаш да ми разказваш твърде много за да те пусна толкова лесно. - казах с нескрито задоволство от очакващите ни дълги разговори. - Също, защо по дяволите си мислиш, че знам нещо за проститутките? - попитах сериозно, но щом го погледнах не издържах и се засмях, приличаше на онез ипискливи момичешки кикоти които те изкарват извън кожата, е, той се беше променил, беше време и аз да го направя. Миналото си остава в миналото.




demon with wings
it's such a shame for us to die
Преди два месеца, дома на Ася Tumblr_mgzbzz9f3R1r07qdko2_r1_250Преди два месеца, дома на Ася Tumblr_mgzbzz9f3R1r07qdko8_r1_250
Savannah.
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9695
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

Преди два месеца, дома на Ася Empty Re: Преди два месеца, дома на Ася

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите