The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 19 потребители: 3 Регистрирани, 1 Скрит и 15 Гости :: 1 Bot

anon, Jennifer ♥, Елизабет Джак Дарк

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

България; 1426 година.

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

България; 1426 година.

Писане by Christian Vokill. on Съб Яну 05, 2013 7:03 am

First topic message reminder :

Зимата е сковала черния път по който крача бавно, но това поне ми спестява гадната лепкава кал в която иначе щеше да се наложи да крача. Питайки се навъсено кой ли дявол ме кара да "изследвам" тази "България", вадя една цигара от металиково сивата табакера, която малко по - късно пребирам във вътрешния джоб на палтото си. Единия край на тютюновото изделие се подпалва изведнъж, а причина за това е допира му с малка сфера от огън появила с помощта на дарбата ми. Издишвам дима през носа си докато си дръпвам блажено от цигарата, а после хващайкия с палец и показалец я отнемам от копнеещите ми за нея устни.
Заради тъмната вечер, лишена от и без това ненужната светлина на луната, на пръв поглед дима от цигарата излежда сребристо тъмен, а така дори повече ми харесва ако трябва да бъда честен. Вървейки като нехайно пренебрегвам пленителността, чиято горда притежателка е природата наоколо, един заоблен камък привлича вниманието ми. Уморен както никога до сега, приближавам към него и настанявайки се на повърхността му поемам дълбоко дъх от чистия въздух покорил цялата гора. Бездънната чернота събрала се в очи ми подло издава обзелата ме от дни насам жажда и надявайки се че никотина ще успокой неспокойното ми съзнание се заслушвам в тишината.
Заради отслабналия ми огранизъм, слухът ми не лесно долавя стъпките на тежко придвижно животно, тътрещо се на около половин километър от тук, а някъде наблизо в голите клони хванали висулки, стар гарван грачи прощалната си песен, молейки небесета за храна, която ще подсили огранизма му достатъчно, че да издържи още месец - два. Всъщност аз съм в същото положение, изобщо няма да откажа няколко турски войници, тръгнали на поход или пък българи - бегълци в собствената си страна. Впрочем положението в тази държава изобщо не е цветущо, но това никак не ме засяга. За момента съм нещо като турист, търсещ златно находище в изоставена от Бога руда. Да, попринцип главната цел с която бях тръгнал да обикалям света е да намеря умни, амбициозни, най - общо достойни човешки същества, които да превърна във вампири.
Хвърлям изгорелия фас, но секунда преди да поема отново напред чувам конски тропот, влащеш след себе си шумна карета. Усмихвам се лукаво едва ли със сетни сили и се спирам на посредата на пътя, така че кочияша да е принуден да спре. "Точно когато са ми най - нужни" - мисля докато лицето ми придобива немощна гримаса недалече истинна от истиската сякаш изстрадала от ниските температури. Брадясалият мъж на средна възраст започва се чуди какво става и със пресъхнало от пътя глас крещи не чак толкова внушително какво се е случило. Глупавият българин веднага се връзва на изморения ми вид и не след дълго усещам как от прозореца на каретата ме гледат чифт красиви женски очи.
- Госпожице, бих Ви бил безумно благодарен ако пуснете мен - напълно непознатия странник в каретата си, отвеждайки ме до най - близкия град.
Взирам се в тъмнината, вглеждайки се в лицето на момичето и въпреки , че очите ми виждат всеки един детайл от лицето й, аз добре успявам да се направя на напълно заслепен от тъмнината клетник.


Последната промяна е направена от Кристиан Вокил на Пет Юли 18, 2014 3:20 am; мнението е било променяно общо 1 път
Christian Vokill.
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down


Re: България; 1426 година.

Писане by Katherine Pierce on Нед Фев 03, 2013 10:24 am

Въпреки незадоволителните думи, излезли от прекрасните устни на Кристиан, Катерина остана очарована от факта, че вампирът не се страхуваше да изрече истината на глас, макар да можеше просто да си замълчи и да измисли омайващи думи за тъмнокоската, с които да я направи своя, а после да я остави без да каже и думичка. Тя слушаше с интерес онова, което той й казваше, всичките облаги, които щеше да получи ако кажеше простичкото „да”, за което Вокил я убеждаваше. Струваше й се твърде голяма крачка, за да прави необмислени действия и импулсивни решения.
- Ще помисля над това, Кристиан.
Накрая рече тя, а кафявите й ириси се впиха в неговите, улавяйки почти незабележимата усмивка, която изви крайчетата на устните му. Чувстваше се като малко дете пред него. Сякаш душата й оставаше напълно гола, а тя не можеше да скрие нищо от него. Чувствата и емоциите й прозираха през тънкия прозрачен плат на късият халат върху й, а тя не можеше да стори нищо, за да го предотврати. Катерина извърна очи, спирайки ги върху образа на вампира, следейки всяко негово малко движение. Наблюдаваше го с интерес, харесваше й да го гледа и да се наслаждава на красивите му черти. И тогава стигна до извода, че не иска нищо друго, освен да се отдаде на момента, на онези грешни чувства и мисли в главата й и на онова изгарящо тялото й желание. Защото именно сега бе нейното време да греши. Както хората казваха, човек се учи от грешките си. А на този етап Кристиан й се струваше най-сладката грешка, която може да направи. Тъмнокосата красавица въздъхна тежко щом усети вампира зад себе си, а тялото й сякаш започваше да се разтапя при мисълта за допира му. Дори й се прииска той да я вземе в ръцете си, колкото и да се опитва да го отблъсне. Малката Петрова рязко се извърна с лице към русолевия вампир и си пое дълбоко въздух. Дробовете й се наситиха с кислород, а гърдите й се издуха напред, докосвайки се до тези на Кристиан. Щом издиша, българката го погледна право в очите, но в ирисите й не се чешете нищо друго освен решителност. Искаше го до себе си, дори за малко. Искаше да се отдаде на онези дяволи в себе си, които самият той бе събудил в тялото й и ги бе подчинил на себе си без нейното съгласие. За пръв път нещо й се изплъзваше, не се получаваше както тя искаше и не бе в състояние да го контролира.
Къдрокоската не изрече нито думичка, остана вгледана в бляскавите му сини ириси, които я въвличаха в своята собствена бурна стихия от страсти. Ръцете й неусетно се бяха озовали по тялото му, издигайки се нагоре по корема и гърдите му, а щом се настаниха на врата му, Катерина разтвори леко устните си и го придърпа към себе си. Впи яростно устните си в неговите, а цялото й тяло сякаш изтръпна. Сърцето й отново ускори своето биене, сякаш бе развалено радио, преминало на друга честота. Пръстите й се плъзнаха отново по врата му, драскайки го на моменти, а езикът й грубо и неочаквано се вплете в неговия, обвързвайки го в своя плам, който караше тялото й да гори като факла.



Последната промяна е направена от Katherine Pierce ♥ на Нед Фев 01, 2015 5:54 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Katherine Pierce
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: България; 1426 година.

Писане by Christian Vokill. on Сря Фев 06, 2013 3:22 am

Отначало долавям колебание в двете красиви и тъмни очи на Катерина. Но аз оставам все тъй мълчалив, не искам повече да я убеждавам в моята гледна точка, защото сега дойде времето, в което красавицата сама трябва да вземе решение за това дали желае да опознае пълното значение за истинската греховна наслада на нощта. И изведнъж, без никакво предупреждение, тя допира устните си в моите. Следва бурна целувка по - пламенна и от огъня, послушно заключен в похотливите ми ириси, шепнещи омайни истории. Ръцете ми се плъзгат нагоре по гърба на младата Петрова. Пръстите ми се заплитат игриво с няколко меки кичура от косата й, докато палавия ми език се заиграва с нейния.
Аромата й ме опоява, вдъхва ми свеж живот и безгранична младост извираща сякаш от цялото същество на девойката. Тя е красива и пленителна, като дива роза скрита в храст от безпощадни бурени. За това целувам Катерина така сякаш без тях следващата секунда ще е последна, сякаш това е крайното нещо, което съм способен да извърша. След минута я придърпвам плътно към тялото си, бутам я на леглото, настанявайки тялото си между дългите крака на момичето. Няколко светкавично бързи движения и махам ризата от себе си, захвърляйки я някъде на пода. Там плата пада с тъп звук и създава малка купчина към, която след малко прибавям и всички дрехи скриващи перфектното тяло на момичето.
Катерина остава напълно гола пред мен, тогава спирам всичко мои атаки и се вглеждам в нея. Докато я наблюдавам безмълвно, облизвам жадно устни, само ако знае какви мисли ми минават през главата... Така докато в главата ми летят милион мръсни картини, тихо ръмжене извира някъде дълбоко в гърдите ми. С показалец минавам по шията на момичето и с очи следвам собствените си движения. Рязко притискам мускулестото си тяло към нейното, няколкото реда перфектно офермени плочки се допират до нея тогава най - накрая усещам колко мека всъщност е копринената кожа на тъмнокоската. Всъщност човешкото същество гори. Изгаря под мен, а студенината ми, почти ледена плът, изстудява приятно нейната с приятен хлад. Досегашните ми невинни докосвания стигат до бедрата на Катерина, а накрая вече се отказвам от бавното дразнене, с което си служа до момента. Изведнъж я целувам бурно, хапя долна устна, заплитам нахално език с нейния. После вплитам едната си ръка в косата й, докато другата ми се спира на сочния й задник, впивайки пръсти в него.
Усещам пръстите на тъмноочката как спускат ноктите си по мен, като от време на време дерат кожата ми. Това ме влудява, побърква ме тотално. Много вампири на моето място биха казали, че в секса с човек има почеве минуси от колкото плюсове, но това не е никак вярно според мен. Вярно, с вампирка нещата стоят по напълно различен начин, но хубавато при човешките същества е, че те сякаш вливат от неповторимата си енергия за живот право във вените ми. Топлата кожа, бушуващата гореща кръв, силните ритми на сърцето, това е магията, неповторимото нещо. Истинското изкушение, на което никога няма да мога да устоя. Така докато езика ми се заиграва с отскоро настръхналото зърно на гърдите й, върховете на пръстите ми се спират на клитора й, дразнейки го с кратки движения. Езика ми гали шията на Катерина, после устните ми засмукват кожата там, оставяйки бледо сини следи след себе си. А те не изчезват, не. Остават там показвайки колко моя ще бъде тази красавица.


Последната промяна е направена от Кристиан Вокил на Пет Юли 18, 2014 3:19 am; мнението е било променяно общо 1 път
Christian Vokill.
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: България; 1426 година.

Писане by Katherine Pierce on Чет Юли 17, 2014 4:39 am

Цяла лавина от мисли заляха съзнанието й. Мислеше си за всичко, което можеше да се случи от този момент нататък. Хиляди възможности се разкриваха пред нея и пламтящото й в невидими огньове тяло. И всичко това беше толкова грешно, забранено, но дяволски приятно. Катерина позволи на тих стон да се откъсне от плътните й устни. Не можеше да отрече и че изпитваше малка доза страх. За пръв път се боеше от неизвестното, от непознатото, което я очакваше. Никога не бе позволявала на някой мъж  да я докосва по този начин, да кара тялото й да претръпва по този начин от допира му. Дори не си бе и помисляла за това преди да срещне вампира. Всичко в него крещеше, че е неправилно, че трябва да го държи далеч от себе си и тя го знаеше, но просто не намираше начин да убеди себе си в правотата на собствените си мисли. Затова просто спря с теориите, които се развиваха в главата й и притвори очи, сякаш за да ги изгони по-лесно от там.
Малката Петрова изви тялото си като дъга, усещайки допира на пръстите му по себе си. Искаше да извика, да изкара всички необятни емоции от себе си, но не можеше. Вместо това устните й посрещнаха тези на Кристиан в страстна и продължителна целувка. Ноктите й продължаваха да се плъзгат и издигат по гърба му, наранявайки перфектната му кожа. Сърцето й, изпълнено с нескрито вълнение, биеше толкова учестено, че понякога се случваше да прескочи удара си. Тръпки побиха цялото й тяло, пленено от грешната наслада, която вампирът й донасяше. Бедрата й се свиваха свенливо около пръстите му, но добре знаеше, че не иска да спира.
- Кристиан…
Успя единствено да прошепне, а нов стон се разнесе из девствената тишина около тях. Устните й се плъзнаха бавно по врата му, докосвайки нежно, а езикът й оставяше влажни следи след себе си. Зъбите й драскаха на места и тя ясно можеше да усети как плътта му настръхва след допира й. Случващото се между двамата бе толкова невероятно, че самата тя не помнеше кога за последно се бе чувствала и на половина толкова добре, колкото сега. Вероятно на сутринта щеше да съжалява, че му бе позволила подобна близост, но не я интересуваше. Искаше го  тук и сега, нищо друго нямаше значение.
Катерина обви единия си крак около него, плъзгайки го по външната страна на бедрото му, а после го върна нагоре, достигайки до дупето му и притискайки го по-силно до себе си. Бе извила глава назад, а очите й бяха притворени. Плътните й устни бяха разтворени, изпускащи поредния стон да премине през тях. Усещаше устата си пресъхнала, копнееща за поредната непокорна целувка от негова страна.




Последната промяна е направена от Katherine Pierce ♥ на Нед Фев 01, 2015 6:01 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Katherine Pierce
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: България; 1426 година.

Писане by Christian Vokill. on Пет Юли 18, 2014 5:54 pm

В основата на цялото ми съществуване, живееше идеята за подобрение. Затова поведението ми винаги беше провокиращо, думите ми предизвикваха, а погледа излъчващ не скромно количество арогантност, изгаряше. Обичах да го правя, обожавах да се държа така, защото това мое държание подтиквах една личност към върха на усъвършенстването. И всичко това заради мен, всеки ден променях света, дали с убиването на някой или създаването на друг. В случая притежавах някого.
Демон? Хм, аз бях много по-доброто издание! Възбудените ми мисли, разтреперваха съзнанието ми, караха го да ръмжи нетърпеливо, приведено в хищническата си позиция на причакване.
Чувството да изкарваш някого от границите му, да го караш да създава нови, беше неописуемо, беше дрога. Чувството от това да усетя малкия човешки пламък в гърдите на тази българка, беше несравнимо, караше ме да се боря със зъби и нокти с "шаблонните идеи", наложени й от обществото, в което тя се намираше. Караше ме да желая неистово това да покажа на Катерина лошата й страна, да я накарам да се влюби в красотата й.  
Тих, приглушен стон се разпиля от устните й по мен. Целунах задъханата шия на момичето, оставяйки на устните си да изпуснат горещия си, гъделичкащ дъх по кожата на тъмнокоската. Тялото й се изви в дъга, а междувремено езика ми се плъзна надолу обратно към гърдите й. Настръхнали, очакващи, искащи, забележително привлекателни. Върха на езика ми лакомо се спусна по едната, усети бясното сърцебиене под него. Милиметър надолу, възбуденото зърно само причакваше ласките ми. Скоро ги получи. Езика ми направи малко кръгче около него, а веднага след това, жадната ми за още уста го пое, засмуквайки го силно. Пръстите ми не спираха лакомите си движения между краката на красавицата, а през това време, аз за пореден път вдигнах главата си от тялото на Катерина.
Покорих погледа й когато очите ни се засякоха. Тогава вложих идея по-силен натиск върху клитора й, усещайки как бедрата на тъмнооката изкусителка, реагират на всяко едно мое движение. От устните на Петрова, името ми изведнъж се изплъзна, а това накара белите ми дробове да се задъхат моментално, издавайки начина, по който силната сексуалност в гласа й, ми въздействаше. Катерина успя да се възползва от момента ми на пълна разсеяност и плъзна езика и устните към врата ми. Този път изръмжах, хващайки с дясната си ръка дървената странична рамка на леглото. Но тя не спря, реши да ме побърка. Крехкото човешко същество, толкова добре се справяше с тази задача, че чак не беше за вярване. В следващата секунда, кракът на Катерина се уви около мен като водна лилия, притискайки ме още повече към нея.
Махнах ръката си от най-разгорещената й точка, притискайки туптящата си ерекция и намерих веднага след това разтворените устни на българката. Целунах ги, запалих ги, покорих ги.
Защо ме гледаш така?
Как?
Така. Сякаш ти принадлежа.
Съзнанието ми пламтеше. Съзнанието ми поглъщаше всичко в мен, оставяйки ме да се водя само от сетивата си. Съзнанието ми изръмжа, а цвета на очите ми се привключи.
Погледнах я с изгарящо кървавите си очи, по-голямата част, от които погълнати от разшерените ми зеници. Премигнах два-три пъти, укротявайки малките венички под тях, защото не исках да я стресирам допълнително, а после се изправих бавно и свалих останалите дрехи от тялото си. Със същата предпазливост се наместих отново между краката й, накланяйки се към главата на Петрова.
- Защото ми принадлежиш. - съзнанието ми я гледаше триумфално.
Christian Vokill.
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: България; 1426 година.

Писане by Katherine Pierce on Пет Юли 18, 2014 6:36 pm

Усещането беше нечувано, неизпитвано. Катерина бе все още чиста и непорочна, същността й се отразяваше перфектно в контраста с неговото същество. Той знаеше идеално къде и как да я докосне, за да я накара да го желае още по-силно, докато младата брюнетка едва сега се учеше. И щеше да излъже ако кажеше, че не се страхува, че ще сгреши.
Плътското удоволствие се разливаше като цветна палитра във всяка една клетка от тялото й и рисуваше ярки картини. Откликваше без да се замисля на всяко негово действие и сякаш това й действаше като дрога. Влияеше й зле, но не можеше и да си помисля да спре сега. Не можеше, защото смяташе, че ако още само миг го държи далеч от себе си, ще експлодира от напрежението, което се настаняваше удобно между тях, когато се намираха в една и съща стая. Привличаха се. Беше толкова силно, сякаш бяха два магнита.
- Но ти принадлежиш с мен.
Прошепна в отговор на поредната доза арогантни слова, отправени към нея. Но беше самата истина. Защото точно в този момент двамата си принадлежаха, бяха готови да се превърнат в едно цяло, да слеят телата си и да позволят на другия да се докосне до най-тъмното кътче на душата си. Разкриваха се един пред друг не само с видимата голота на телата си, но и душевно. Катерина си играеше с огъня, пареше се, но сякаш това бе необходима болка, без която не ще оцелее. Красотата на голото тяло на вампира я пленяваше. Невинните й очи шареха по всеки сантиметър от него, а пръстите й следваха шоколадовите й ириси и запаметяваха чувствените извивки. Докосваше нежно, сякаш се боеше, че ако използва малко повече сила, ще го отблъсне. Копнееше за него, така както наркоман копнееше за поредната доза, макар да може да се окаже смъртоносна.
- Аз… - зашептя отново, прехапала силно устната си. Тънките й пръсти се озоваха на лицето му, спускайки се бавно по скулата от дясната му страна. – Никога не съм го правила преди, Кристиан. – продължи със същия тих тон, сякаш му споделяше най-дълбоката си и дълго пазена тайна, крита от всички. – Трябва да ме научиш.
Завърши и притвори очи, а тялото й пламтеше от страстта, която той бе провокирал най-безсрамно у нея. Катерина зарови глава в гърдите му, а устните й едва докоснаха копринената му кожа.
Щеше да го направи. Щеше да му се отдаде. Щеше да му позволи да бъде първият мъж в живота й. Щеше да му даде правото да остави незаличим белег в душата й. Позволяваше му да отнеме невинността й. Подаряваше му тялото си, но и частица от нея самата.
Katherine Pierce
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: България; 1426 година.

Писане by Christian Vokill. on Пет Юли 18, 2014 7:41 pm

Напълно шокиран и изненадан.
Някак задоволен и заинтригуван.
С пламтящи вени и очакващи, трептящи в тъмното очи. Завладян до костите на мозъка си. Да, определено оставен без думи или по-скоро пратен в блато и калчище от разбърани думи. Съзнанието ми на пода, паднало на колене, забило поглед в пъзела, разпръснат в нозете му. Със свити юмруци, с побелели кокалчета, с напрегнато, макар и повалено тяло. Търсеше пътя до тук, чудеше се защо не е разбрало всичко това, защо не е забелязло малките детайли, крайните щрихи от образа на Катерина. И слепоочията му трептяха като сърцето на колибри. Може и по-бързо. Оставих го сам в стаята на загадките си и се върнах в спалнята на Петрова. В реалността.
Думите й прозвучаха за втори път в главата ми. Спомена обаче имаше и ехо, което прокънтя дори в забравените от мен кътчета. Недокосната и напълно непозната за всекиго. Целунах я. Този път по-нежно и бавно. Щях да се погрижа, красавицата да се впише доволно в клишето озаглавено "хубав първи път". И вместо да обръщам внимание на съзнанието си, което още се луташе в собственото си нехайство, аз спрях да мисля за всичко, приемайки мисълта, че малката българка беше пуснала изненадата на вечерта като атомна бомба, която съкруши вътрешното ми Аз и само насърчи все повече мен самия.
Ах, Катерина... каква бурна кръв течеше само във вените ти!
Устните все още се заиграваха с нейните като накрая зъбите ми леко одраскаха нейната долната. Ммм... толкова вкусна и апетитна, като забранения плод, привличаше цялото ми същество. А интересното беше, че започвах да се чудя сега, кой кого караше да излиза от идивидуалните си граници на възможности. Защото пулсът ми се ускоряваше, а ръце ми в нетърпението си потреперваха, впивайки се внимателно в кожата й. Целунах рамото на тъмнокосата, после ключицата, накрая облизах устните си лакомо. Беше толкова вкусна, че мозъка ми пламтеше на високи обороти с всичките картини пълни с еротика и голота. Аромата от косата й, аромата на тялото й, аромата й ме побъркваше. Сега, моите граници, нерви и възможности щяха да бъдат подложени на проверка.
Задъхан в нетърпението си. Ръмжащ в безсилието си да чака повече, отдръпнах косата на Катерина настрани, спускайки се към оголената шия. Кръвта. Сърцето. Едното циркулираше на висококилометражна скорост, другото туптеше в ритъма на барабан по време на рок концерт.
От откровението ли, от несигурните движения на пръстите й ли... не знам от какво, но едва се побирах в кожата си от възбуда. Разтворих бедрата на момичето бавно, плъзвайки дългите си пръсти нагоре по меката, кадифена кожа. Откъснах устните си от нейните и прониквайки внимателно, ги спуснах по шията й.
Christian Vokill.
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: България; 1426 година.

Писане by Katherine Pierce on Съб Юли 19, 2014 3:26 pm

Кристиан Вокил беше чудовище.
Не, не беше и вече нямаше никакво съмнение в това. Дори хилядите й опити да се убеди в противното не дадоха резултат. Вампирът беше всичко друго, но не и това. Сам бе доказал, че в него нямаше нищо от характерната природа на един обикновен звяр. Нежната му целувка сама по себе си говореше какъв всъщност беше. Вложената деликатност и вниманието, което даряваше на младата българка бяха много повече, отколкото тя можеше да изисква от него. Но той сам й ги даваше, сам бе взел решението да й подари една прекрасна нощ, в която да се почувства истински желана и обгрижвана. За нея Кристиан бе забранения плод в Райската градина, а похотливото желание бе хитрата змия, която я приканваше да опита греховната сладост.
Съзнанието на Петрова се бе изчистило от всякакви глуповати съмнения, там вече нямаше място за безсмислени съмнения, които по-рано я тревожеха. Те бяха заменени с топлина и сигурност, които не бе изпитвала преди. Този мъж бе необикновен и тя го знаеше добре. Не приличаше на никои друг, бе уникален и единствен. Бе достоен и напълно заслужаваше доверието, което тя му гласуваше точно в този момент. Дори не бе разбрала кога страхът си бе отишъл и бе заменен единствено с наслада.
Топлите устни на брюнетката пируваха при допира на неговите, езикът й решително отвръщаше на дръзките движения от негова страна, а крехкото й тяло пламтеше под неговото. На моменти потреперваше, но не защото се боеше, а от онова първично чувство, незаменимата страст и дяволско удоволствие. Въздухът около тях бе наситен с похот, който обгръщаше всяко тяхно сетиво.
„Господи, какъв мъж!” – помисли си тя, усещайки как телата им бавно се сливат в едно цяло. Можеше да мисли само за това колко празна и недовършена се чувстваше преди. Сякаш сега бе намерила перфектната половина, която я допълваше и я издигаше толкова високо, че чак главата й се замайваше.
Катерина повдигна ръка, плъзна я бавно по гърба му и продължи нагоре, преплитайки тънките си пръсти в късите кичури коса на тила му. Изви глава назад, сякаш сама насочваше накъде да продължат устните му. Клепачите й като по команда се затваряха и тя изтръпваше от нескрита наслада. Никога не се бе чувствала по-жива. Сякаш досега живееше в един друг свят, изпълнен със сивота. Сърцето й биеше като полудяло в гърдите й, крещейки заглушените й викове.
Следващия стон отекна глухо в стаята, издавайки поредната доза наслада. Телата им бяха открили перфектния синхрон. Движеха се бавно, сякаш имаха цялото време на света. За пръв път от много време Катерина не се замисляше какво биха казали хората ако разберат за това. Гордо можеше да ги прати да вървят по дяволите, защото всички онези безсмислени ограничения и принципи, които й налагаха, бяха напълно излишни и пресилени. Тя вече бе направила своя избор и щеше да живее с последствията от това, независимо какви щяха да бъдат те. Кристиан я караше да вярва, че от сега нататък всичко щеше да бъде различно. Че сутрин щеше да се буди без страх и няма да се срамува от грешките си. Бавно, но сигурно той й разкриваше нейните собствени демони и я изправяше лице в лице с тях. Караше я да се чувства силна и да вярва, че всъщност наистина може да ги контролира.
Катерина плъзна дланите си надолу по гърба му и отново се изкачи нагоре, драскайки кожата му. Пръстите й се впиваха безпощадно в плътта му, изисквайки близостта му. Изведнъж се почувства по-уверена от всякога и не се срамуваше да покаже колко всъщност желаеше този мъж. Устните й настървено се впиха в неговите, а езикът й нахално проникна в устата му и понесе неговия в бурна стихия от копнеж. Притискаше се нагло в него, осъзнала колко точно успяваше да го полуди.
Katherine Pierce
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: България; 1426 година.

Писане by Christian Vokill. on Съб Юли 19, 2014 5:11 pm

Бях един крадец, един беден  престъпник, ровещ се в чуждите вещи, грабещ всичко, до което ръцете му се добираха. Бях един бездомник, нанасящ се в душте на хората. После си присвоявах и тях, изяждах ги, потъвах в кървавите пакостни чувства. Крадях дъха й. Крадях устните, тялото, притежавах я. А лиценза за това беше извитото й в дъга тяло.
Бях огън и усещане. Нейното усещане.
Топях леда в сърцето на Катерина, поемах го с жарките си устни, оставях я задъхана, искаща и чакаща за още, а после й давах всичко.
Тя се изви под мен, аз насочих ласките си към врата й. Засмуквайки нежаната кожа усетих вкуса й. Божествена, тази Катерина беше... божествена!
И не исках да мисля, защо? Само знаех, че нещо в нея ме караше да й подарявам това изживяване по най-приемливо впечатляващия начин.
Тласъците ми я изпиваха, устните ми продължаваха да я изследват. Езика ми се приплъзваше по нейния, по долната й устна, по врата й надолу. Към гърдите. Хапех ги.
Катерина стенеше, а аз се зареждах от тези красиви, нежни, тихи, молитвени звуци.
Мои.
Кръвта ми кипна когато усетих ноктите на тъмнокосата по гърба си. Проникнах по-дълбоко, заравяйки едната си ръка в буйните къдрици на Петрова. Тя повдигна леко ханша си, поемайки ме целия. Издишах през зъби, чувайки дълбокото си ръмжене.
Поех си дъх, аромата й се намести в белите ми дробове, потапяйки съзнанието ми в наслада. Напрегнах тялото си като не спирах да прониквам до край в нея. Дълбоко. Още по-дълбоко.
Сексът беше изкуство. Тялото на българката беше парче платно. А аз създавах шедьовър тази вечер. Пръстите ми бяха четките, докосванията-боите, а тя цялата беше нашарена в цветен хаос. Приятен за очите, влудяващ за сетивата.
Christian Vokill.
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: България; 1426 година.

Писане by Katherine Pierce on Нед Юли 20, 2014 2:58 pm

Бавно, но сигурно, светът на Катерина се изпълваше с мечти. Сивото ежедневие се преобразяваше в красива картина, отразяваща разцвета на собствената й душа. Започваше да вярва, да се изпълва с надежда. Тя вече не беше дете, но продължаваше да рисува цветя, слагаше и него в тях, той беше света. Кристиан беше специален, уникален и единствен. Беше нейният грях и нейното изкупление, нейната неопитомена страст и най-нежно докосване. Пристрастяваше се към тези сладки устни, към ароматът на похот, който цялото му същество излъчваше, омайваше я, а всеки път щом вкусеше от забранената му сладост, всичко в нея се преобръщаше. Около него губеше контрола над собственото си тяло и мислите си, отнасяше се в чужд свят, където съществуваха само двамата и нищо друго нямаше значение вече.
Искаше го. Копнееше за него. Молеше се този момент да продължи вечно. Опияняваше се от допира му. Беше нейният Ад и Рай. Най-върховното усещане, което можеше да съществува й бе подарено от него, предизвикано от необикновеното му същество. Тялото й се огъваше под неговото, устните й жадуваха за още от сладостта му, ръцете й се чувстваха празни и ограбени, когато бяха далеч от него. Всичко започваше да придобива нов смисъл, мракът се превръщаше в светлина. Не беше реално колко дълбоко бе проникнал в душата й, чак се срамуваше колко значим бе станал за нея за отрицателно време.
Къдриците на младата Петрова се бяха разпилели по меката възглавница под главата й, тънките й пръсти си намериха място върху белия чершаф, стискайки го силно, а краката й се увиваха като подмолни змии около него, притискайки го към нея. Тихите й стонове бяха като нежна мелодия, която ги обгръщаше, хипнотизираше ги и превръщаше и двама им в роби на собствените им демони. Той беше напълно и безспорно прав.
Всички тези демони, които Катерина криеше в себе си, сега излизаха наяве. Обладаваха я като зли призраци и ликуваха в душата й. Не можеше да ги контролира, бяха по-силни от нея. Най-странното беше, че неподчинени на нея, те бяха командвани и водени от Кристиан. И това автоматично го превръщаше в нейн собствен господар, способен да получи всичко от нея когато си пожелае. Тук и сега, веднага, на момента. Но можеше и да я накара да чака, да агонизира, молеща за следващия му допир. Той бе самото олицетворение на Дявола, а душата й му принадлежеше.
Всеки следващ тласък на тялото му я побъркваше, чувството за пълнота я превземаше и обезоръжаваше, караше я да иска още. Копнееше да го задържи още в себе си, толкова близо. Чувстваше се сякаш губи здравия си разум, бе изцяло подчинена на първичните си инстинкти, на нестихващата възбуда, която изпълваше тялото й. Долавяше тихото ръмжене на вампира и това сякаш разтапяше още повече сетивата й. Харесваше й да има контрол над него. Харесваше й да бъде извора на неговото удоволствие. Харесваше й насладата му да зависи от нея. Но най-много й харесваше фактът, че успяваше да контролира демоните му, така както той контролираше нейните.
Катерина се повдигна нагоре, сложи ръце на гърдите му и напълно неочаквано дори за нея самата го избута в страни, озовавайки се върху него. Кафявите й ириси, изгарящи от огъня, вилнеещ в нея, се впиха в очите му. Виждаше как пламъците се отразяват там и това допълнително я влудяваше. Бавно спусна устните си надолу, вкопчвайки ги във врата му. Засмука леко кожата му, а после нежно целуна мястото. Устните й продължиха надолу по гърдите му, а езикът й сякаш рисуваше красиви картини по тях. Искаше да го опознае изцяло. За миг погледна нагоре, приклещвайки погледа си в неговия и тогава го видя - онова чудовище, което той криеше от нея. Малките вени, изпъкнали под прекрасните му сини очи, появили се в последствие на загубата му на контрол над собственото му тяло. Предполагаше се, че това трябваше да я изплаши, но напротив. Знаеше, че няма да я нарани. Усещаше го с всяка частица на тялото си. Почувства се странно. Бе осъзнала, че се бе превърнала в неговата слабост.
Katherine Pierce
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: България; 1426 година.

Писане by Christian Vokill. on Сря Юли 23, 2014 4:46 pm

Пълна голота на сетива. Пълна необикновена интимност  на две тела, преплитащи се едно в друго. Като кълбо от прежда, търкалящо се запотено и задъхано на спалнята. И преждата бяха ръцете, и краката, и телата ни. И бяхме толкова заплетени, че дори не мислихме, че е възможно възела да се разплете. В пълен синхрон аз потъвах в нея, а тя повдигаше таза си, за да ме поеме колко се може повече. Това ме караше да споделям дъха си с нея, а дори оставах без него когато я целувах. Плъзвах ръцете си по нея, от врата надолу, към гърдите, а накрая спирах пръстите си на задника й. Стиснах го, притисках го към себе си, а след това се усещах и го пусках при мисълта, че Катерина е човек и това й оставяше вероятно сини дири.
Гърдите й се наддигаха щом аз накланях главата си. Жадните ми парещи устни обгръщаха двете настръхнали зърна едно по едно. Пусках езика си да си поиграе с тях, а после засмуквайки ги, зъбите ми игриво ги задираха. На два-три пъти, не знам с точност-не ме питайте, проникнах рязко в нея, а стенанията, които тя произведе след тази моя волност ме накараха да заровя глава в шията й. Там целунах кожата, не се сдържах и я захапах леко недостатъчно за да потече кръв. Изкачих лицето си нагоре по нея сякаш беше планина, а аз уморен алпинист и зарових лицето си в косата на Петрова.
С лявата си ръка събрах разпилелите се нейни коси и ги стиснах здраво.
Поемах от аромата й, попивах го, исках да го изпия.
Исках да я изпия.
Проникнах силно в нея, а тя спусна дългите си нокти по гърба ми. Това ме накара да се отпусна за кратко, но достатъчно време, нужно на българката да се възползва от момента, обръщайки ме по гръб. Честно казано тази смяна на позициите ме озадъчи. Обаче майната му, изобщо не ме интесуваше дали ме е изненадала или не, важното беше, че изненадата беше идеална.
Разперих ръцете си настрани на копринените чаршафи и отпуснах тялото си под нейното. Отначало се спусна към мен, а погледа ми се замъгли когато усетих меките устни на българката по врата ми. След това надолу те продължиха с малката си експедиция по мен. Някъде по пътя усетих езика на красавицата, завъртащ се дяволито по кожата ми. Тогава изпитах някакво желание да я видя, да видя как лакомо си играе с мен, нервите, фантазията и най-вече контрола. Когато съзрях подпухналите, заради моите многобройни закачки, устни на Петрова, несъзнателно прехапах моите.
Ммм... заеби тази пасивна част, исках си моето.
И щях да си го получа.
На момента.
Изправих се рязко в седнало положение, хванах Катерина за ханша и я наместих върху мен докато прокарвах език нагоре по шията й. С леко повдигане на таза си отново бях в нея. Тихото ми и усезаемо доволно ръмжене се изплъзна близо до ухото й. Погали слуха на Катерина, докато ръцете ми правеха това с гърба на момичето. Шарех с длани, после обгръщах задника й с дългите си пръсти докато накрая нещо просто привключи в ума ми.
Стиснах я силно, превъртях ни в изходна позиция. Притиснах я към леглото.
Силно.
Проникнах в нея рязко, а тя изви врата си назад, затваряйки клепачи.
- Отвори очите си...
Примамливо прошепнах в ухото й а след това плъзнах езика си по него. Тя се забави, а аз нетърпеливо изръмжах тихо.
- Катерина...
Сещате се, с онова симпатично натъртено "р", вибриращо върху езика.
Прогарях дупки в нея докато я гледах, прогарях дупки в зениците й и влизах като неканен гост в душата й. Грабех и чупех всичко ненужно, късах всичките й глупави човешки закони, поругавах противния храм, който нормите й бяха направили.
Моите сини ледници с нейните кафеви вулкани най-накрая се срещнаха. В един продължителен, влудяващ поглед озвучен от стоновете й и окрасен с все по-забързващите ми движения.
Christian Vokill.
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: България; 1426 година.

Писане by Katherine Pierce on Чет Юли 24, 2014 6:06 am

Всичко гореше. Тялото й, душата й, мислите й, фантазиите й. Изпепеляваха се със скоростта на светлината. Превръщаха се в купчина сива пепел и после отново се възраждаха като феникс и обгръщаха всичко със светлина. Озаряваха голите им тела, превръщаха ги в два съвършени силуета в тъмната стая на Петрова. Тя беше клечката кибрит, а той самият огън. Нуждаеше се от него, за да гори, както наркоман от поредната доза наркотик. Беше пристрастена към грубите му на моменти ласки. Искаше ги. А той покорен като верен слуга й ги даваше на мига.
Точно тук, точно сега. Само това имаше значение. Притежаваха момента, бяха негови господари. Стоновете й, заедно с тихото му, еротично ръмжене в ухото й, бяха заповедите. Не мислеше какво щеше да се случи после, как щяха да се развият събитията. Това нямаше никакво значение. Искаше го, имаше го. Сега, не после. Позволяваше му да се възползва от нея, сякаш беше едно от онези момичета за вечерта, но знаеше, че е нещо много по-голямо от това.
Чувайки името си, изказано по този необикновен начин, от неговите божествени устни, действаше й като афродизиак. Дори не се поколеба, веднага отвори очите си, откривайки неговите срещу себе си. Лицето й бе изкривено от възбуда, двете й страни пламтяха от горещината на тялото й. Гледката беше умопобъркваща. Сините му ириси бяха като черни недра, в които се изгубваше. Нямаше против да е изгубена. В него.
Катерина продължаваше да забива безпощадно ноктите си в гърба му, сякаш бе хищник, опитващ се да разкъса невинната си жертва. Той в никакъв случай не беше невинен, още по-малко жертва. Всичко в него крещеше секс. Очите му, гледащи нагло през теб; погледът, който те опитомява; червените плътни устни, прогарящи кожата ти всеки път, когато ги докоснеш; силните ръце и дългите пръсти, които в този момент се спускаха по ръцете й и ги издигаха над главата й, преплитайки се в нейните; грешното тяло, което я бе превърнало в пленница на собствените й страсти.
Петрова посрещаше всеки негов тласък с нетърпение, напрежението в нея се покачваше с всяка изминала секунда, готово да я подлуди. И най-грешните й фантазии се превръщаха просто в мит, напълно заличен от реалността.
Груб, на моменти нежен, после отново груб. Харесваше й да го вижда как потъва в контрола си, сякаш плуваше срещу течението и се губеше в бурните води, наречени с имената на собствените му демони, които в този момент бяха напълно свободни и необуздани. Тялото й агонизираше под неговото, беше жадно за още. Не можеше да диша, той бе нейният въздух. Устните й бързо намериха неговите, открадвайки си глътка живот. Старата, приклещена в глупавите предразсъдъци на онова време, Катерина умираше в ръцете му и нова, съвършена жена се раждаше под въздействието на тялото му. Стоновете й се разпръскваха хаотично в стаята, създаваха безпорядъка, който й бе нужен. Силен тласък, после още един, трети. Дългите й крака, обвити като стоманени вериги около него, поставяха в окови тялото му и го задържаха по-силно в нея. Катерина прокара едната си ръка по врата му, зарови тънките си пръсти в късите краища на косата му и стисна дланта си в юмрук. Другата й ръка отново намери гърба му. Пръстите й настървено се спуснаха и пробягнаха по него, сякаш бяха група войници, озовали се на бойното поле. Драскаше дълбоко, оставяше червени следи след допира им. Усещаше малки капчици кръв под меките си пръсти, а раните почти мигновено зарастваха, готови за нова атака.
Katherine Pierce
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: България; 1426 година.

Писане by Christian Vokill. on Пон Юли 28, 2014 4:59 pm

В самите краища на картината тя бе подпалена, тънките сини пламъчета тръгваха към сърцевината й, където накрая я унищожиха.
Катерина изпъна тялото си като струна, а от божествената й уста дозина стонове се изплъзнаха, правещи я все повече прекрасна. Няколко по-интензивни тласъка и беше моя.
Толкова високо, че целия свят е под нозете ти. Толкова луд, че мислите в собствената ти глава ти махат от далечен остров. И телата ни се издигат също толкова високо в интимността едно с друго. Накрая свършвам в нея, дълбоко, изпълвам я цялата и разпилявам задъхания си жаден дъх по врата й.
Оставам върху нея, не помърдвам, а единствено поемам следащ и по-следващ дълбок дъх от косата й. Аромата на момичето навлиза в белите ми дробове, изпълват го с някак специфичен мирис на живот.
Чувство на удволетворение. Но и нужда за още.
Ненаситност, която оставаше ръмжаща на пода, в ъгъла на стаята.
Искащи ръце, парещи пръсти, настръхнала кожа и напрегнати мускули.
Използвани, почти сини устни, пресъхнали от ласките си.
Изгорели тела в огъня на съвършенството, в сянката на свръхестественото.
Отдръпнах се настрани, в ляво от нея и легнах по гръб, заглеждайки се в тавана. А сякаш още се усещаше напрежението в стаята. Кислорода тежеше от него, тъмнината беше бистра, а кръвта изстиваше малко по-малко. Но онова сърцебиене в нейните гърди така или иначе лесно не утихна. Бях заслушан в него, чак до момента, в който забави ритъма си, а дишането й подсказваше за умората, налегнала всяка фибра от голото й тяло.
Катерина се отпусна до мен, а аз преметнах лявата си ръка зад нея, придърпвайки я към тялото си. Наклоних главата си към нея и намерих устните на Катерина в тъмното. Бяха като магнита. Два парещи магнита.
Езика ми се спусна бавно по нейния, а накрая зъбите ми се удължиха и захапвайки долната й устна, поех малката капчица кръв появила се там.
*
Бяха се минали час, час и половина, максимум два, не бях сигурен, когато отворих очите си, осъзнавайки, че съм заспал. А в прегръдките ми Катерина нежно сънуваше. Измъкнах се ловко от тънките й ръце, изправяйки се. Отворих големия френски прозорец и запалих цигара, излизайки на терасата. Обърнах се назад към спящото момиче и видях настръхналата й копринена кожа. Усмихнах се разсеяно и минах с ръка през лицето си, разтриваки го с цел да изгоня сънеността. После си дръпнах от тютюновото изделие, а дима го изкарах във формата на малки, а после и големи сиви кръгчета.
Изпуших набързо фаса и се върнах вътре в стаята, но когато видях, че Кат все още така дълбоко бе потънала в страната на безграничните възжмоности, реших да не я будя и се запътих към банята.
Десет минути по-късно от късата ми коса капеха капки, които продължаваха надолу по торса ми, спирайки се в ръба на панталона, който току що бях навлякъл на себе си. Точно бях тръгнал към леглото, защото госпожицата очевидно се бе събудила, когато чух тропане на вратата.
Естествено, веднага ме напуши на смях при вида на физиономията й. Намигнах й и грабнах ризата си, намятайки я на гърба си. Тогава застанах зад вратата и когато тя се отвори, Кат погледна натрапника с очи, които ме накараха почти да изгубя контрола си. Едва не избухвах в смях, докато вече закопчавах първите копчета от белия плат.
Хайде Петрова, накарай ме да се гордея с теб.
Christian Vokill.
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: България; 1426 година.

Писане by Katherine Pierce on Вто Юли 29, 2014 3:15 pm

Влудяващо удоволствие, ненаситни устни и жадни за хладната му кожа пръсти. Изтощено, но не напълно задоволено голо тяло, лъхащо на разврат и попито с неговия аромат. Сърце, биещо като лудо, кръв, кипяща по вените на младата Петрова. Животът струеше от всяка частица от нея и не й даваше покой.
Никое удоволствие не можеше да се сравни с това, което бе изпитала преди броени секунди. Дори не можеше да го опише, просто знаеше, че Кристиан бе променил живота й завинаги. След тази нощ тя вече нямаше да бъде неувереното малко момиченце с непримирим нрав,  а млада жена с гордост, която никой не можеше да й отнеме. Сякаш бе запалил кръвта й и й бе поднесъл света в краката.
Тя дишаше тежко, устните й бяха разтворени, борещи се за всяка глътка въздух. Мъчеше се да успокои сърцето си, но всеки опит беше безуспешен. Извърна глава в страни, спря лешниковите си очи върху голото му тяло и прехапа долната си устна, сдържайки желанието си да го покори с целувки. Тъмните й ириси продължиха нагоре, впиха се в неговите и просто застина, откривайки собственото си отражение там. Беше нейн.
Катерина се отпусна в ръцете му, сгуши се като малко дете, отдавна копнеещо за топлина и сигурност, пое още от сладкия аромат на кожата му и дори не усети кога клепачите й натежаха и тя заспа, запечатала вкуса на устните му.
Не знаеше колко време беше минало, губеше представа за него, когато Кристиан беше наблизо. Случи й се още първия момент, когато се озоваха заедно в онази карета. Тя отвори бавно очи, потърси го с ръка и щом осъзна, че го няма, плъзна погледа си из стаята. Отново усети тръпки по тялото си, виждайки как няколко капки вода се гонят по кожата на гърдите му, а по устните й се появи тънка, загадъчна усмивка, която издаваше нечистите й помисли. Действаше й толкова грешно, че не беше за вярване. Ако някой й беше казал, че именно той ще бъде първия мъж в живота й, Катерина щеше да му се изсмее в лицето. Кристиан не беше нейния тип мъж. Макар за толкова кратко, тя го бе опознала достатъчно, за да разбере, че трябва да се пази от него. Той беше непостоянен, нахален, самовлюбен и невероятно красив. Успяваше да й въздейства само с един поглед и това я влудяваше. Той не беше за нея и именно това я караше да го иска още повече.
Катерина се беше отнесла толкова дълбоко в мислите си за забранения мъж, че дочу хлопането на вратата в последния момент и съзря строгия поглед на баща си, нахлул неканено в стаята й. Тя инстинктивно сграбчи белия чершаф и покри изцяло тялото си, скривайки голотата си. В очите й се четеше паниката, която я бе обзела и стисна зъби, за да задържи виковете си. Стрелна бърз поглед към вратата, зад която се бе скрил Кристиан и го прокле в същия момент.
- Катерина, добре ли си?
Попита загрижено баща й, който за щастие нищо не подозираше, но в погледа му се четеше объркване. Той пристъпи още крачка навътре в стаята, а тя не смееше да помръдне, за да не разкрие ужасната ситуация, в която се намираше.
- Да, татко. Мисля, че имам малка настинка, но след няколко минути ще сляза долу за сутрешния ни чай.
Опитваше се да говори нормално, пръстите й все по-настървено стискаха бялата завивка, а тя впрягаше всяко сетиво в тялото си, за да запази контрол.
- Защо прозорецът ти е отворен? Не изглеждаш добре. Ще повикам някоя прислужница, която да се погрижи за теб.
Той сбръчи вежди и тръгна към прозореца, но думите й бързо го накараха да спре.
- Забравих го снощи. Знаеш, че обичам да гледам звездите. Добре съм, наистина. Можеш да слизаш долу, мама сигурно те чака. Тя мрази да чака.
Фалшивият й смях се разнесе тихо из стаята. Малката Петрова се надигна леко, погледна го с топлите си очи и се усмихна. Мразеше, когато й се налагаше да го манипулира по този начин, но нямаше друг изход.
- Добре. Побързай, малката.
Той също се усмихна, после тръгна към вратата и я затвори след себе си. Тя въздъхна облекчено, но продължи да гледа свирепо към Кристиан. Отви тялото си, изправи се грациозно и бавно се приближи към него. Тънките й пръсти се плъзнаха по скулата му, преминаха по плътните му устни и прехапа своите. Искаше да го целуне, но вместо това рязко се извърна с гръб и спря на няколко крачки от него.
- Мразя те.
Прошепна тихо, а после лицето й придоби топъл вид и се засмя. Влезе в банята, взе си бърз душ, а когато излезе него вече го нямаше.
По-късно през деня Катерина отпътува заедно с родителите си до съседното село и се върнаха след два дни. Щеше да излъже ако каже, че през това време не беше мислила за него. Мислеше дори повече, отколкото трябва.
Беше късно вечерта, когато Петрови се завърнаха у дома си. Бяха изморени и копнееха за момент на отдих след дългия път. Но Катерина искаше друго и това не й даваше покой. Трябваше да го види. Сега.
Тя се качи в стаята си, преоблече се, среса непокорните си къдрици и след няколко секунди вглеждане в собственото си отражение в огледалото, тя се извърна с гръб към него и въздъхна тежко. Изчака докато и последната лампа в къщата бъде изгасена и решително си каза „сега или никога”, след което излезе от стаята си. Промъкна се като крадец извън имението и започна да обикаля града, търсейки го. Знаеше, че съществува вероятност да си е заминал, но тя просто знаеше, че все още е тук. Улиците изглеждаха страшни и опасни по това време на нощта, не бяха пригодени за момичета като нея, но това не я спираше. Разпитваше всеки срещнат за Вокил и не след дълго събра нужната информация, за да го открие.
Десетина минути по-късно Петрова почука на дървената врата. Ударите й отекнаха в празния тесен коридор, а после заглъхнаха. Вратата пред нея се отвори, а игрива усмивка плъзна по алените й устни.
Katherine Pierce
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: България; 1426 година.

Писане by Christian Vokill. on Съб Авг 02, 2014 11:52 am

Доза смях веднага оцвети настроението ми в някаква палитра различна от сиво, ала за жалост трябваше да я сдържам за сега. В момента на мислене и представяне как мога да се прививам на пода от развеселение на физиономията на Петрова, баща й влезна. Неканен.
Неканен.
Натрапникът, който по ирония на съдбата беше собственика на тази къща и на хилядата акра земя около нея, беше вкарал сутрешен хумор в ежедневието ми. Защото повярвайте ми, вероятно до сега в живота ми не бях виждал такава очарователна гледка каквато представляваше Катерина Петрова в момента на нахлуване на родителското лице. Чертите на лицето й замръзнаха отначало, а после сякаш лава се спусна по страните на госпожицата, принуждавайки ги да добият един по-червеникав изглед. Когато старият българин започва да говори, думите му излезнаха някак грубовати, ала в тона му се вижаше килограм притесненост и още толкова загриженост. Жалко, че скоро щях да му отнемя любимата дъщеря.
Минавайки с ръка през лицето си, а после и през косата, за да спра капещите капки от мен, започвах да отговарям на баща й вместо нея. На ум, разбира се.
Първия ме накара да се усмихна широко и дяволски доволно.
О, да! Определено беше добре
Стрелнах погледа си към нея, забивайки го дълбоко в нея. Много надълбоко. Нужни ми бяха всичките сили на света, за да не избухна когато чух, че вероятно красавицата имала настинка. Обача бащата, не приемаше отговора й за достатъчен и продължи да разпитва, а тя притеснено започна да отговаря. Лошото в случая беше, че свободолюбивата ми натура не се славеше с особено търпение и ако този не се разкараше скоро, плановете ми щяха да започнат с часове, дори ден по-скоро. Обаче съдбата реши да го пощади или по-скоро държанието на дъщеря му.
Когато той изчезна най-накрая, а тя тръгна към мен. Докато дългите й крака се приближаваха към мен, жадния ми за гола плът поглед, се уви като змия около фигурата на момичето. Секунда преди да я целуна, тя прошепна, че ме мрази и дрезгавият ми смях я изпрати към банята.
Използвах отворилото се време, за да навлека дрехите си обратно на тялото и палейки цигара да се изнижа незабелязано от къщата на Петрови. Докато обаче вървях към "квартирата си", започвах да разбирам, че малката тъмнокоска очевидно беше оправила настроението ми със степени нагоре. Разбирате ли, имаше нещо в нея, някаква искра, която исках искрено да запаля и превърна в пещ.
Деня мина бързо, най-вече хранително и щом започна да се смрачава поех по познатия вече път към Катерина. Обаче ми отне едва няколко секунди щом стигнах да разбера, че нея я нямаше. Смръщена физиономия изпи лицето ми, ниско ръмжене се долови от дълбините на гърлото ми. Обиколих един два пъти къщата, но нищо, съвсем нищо, дори слугите ги нямаше. Постоях около половин час, въртейки се буквално и преносно в кръг. Краката ми крачеха на ляво-надясно, мислите и предположенията в главата ми се сбиваха една с друга в един кървав кръговрат.
Прекарах така може би часове, не знам, чувството за място и време се беше изключило автоматично. Накрая осъзнах, че беше безсмислено да стоя тук и скоро се бях забил в накаква кръчма. Влезнах вътре, а заради късния час вътре клиентите бяха останали едва няколко пияници, а собственика забърсваше мръсния тезгях. Седнах на един от дървените столове и изпих няколко големи. Не ме питайте какъв беше алкохола, не знаех, не бях го срещал другаде по света, вероято питието беше нещо тукашно.
*
Събудих се с идеята, че тази българска напитка напиваше добре. Щом и вампир успяваше, какво ли си представях правише с местните. Всъщност не се бях събудил сам, чукането на вратата стори това.
Приплъзвайки се на леглото, накрая се озовах на пода. Разтърках очите си, а проклетото тропане не спираше. Не бързах, защото си мислех, че хората на долния етаж (собствениците всъщност) щяха да отворят, но нищо такова не се случи. Не чух отваряне на входната врата дори и когато излезнах от банята с увита бяла хавлиена кърпа около кръста.
Заслушах се в тишината и чух неравномерния пулс намиращ се отвън, което ме накара с вампирската си скорост да се прехвърля пред вратата, отваряйки я рязко.
Отначало-щом я видях, зениците ми се разшириха сякаш от изненада. После клепачите ми се свиха, поглеждайки я ядосано. Протегнах ръката си и хващайки я за китката я предърпах в коридора, тряскайки зад гърба й вратата. Сините ми ириси трескаво се спуснаха по нея, осъзнавайки, че всичко беше наред и вероятно в очите на Катерина изглеждах като паникьосаният идиот.
- Ела тук.
Сграбчих я през кръста и тръгнах нагоре по стълбите, изтривайки един по един досадните въпроси забиващи се като кърфици в мозъка ми.
- Бях до къщата ти, никаква те нямаше, къде мамка му...
Връщайки се обратно в стаята си, обаче се усетих, че нямах каквото и да е право да се държа с нея. Но замисляйки се, можех да направя нещо, което и без това замислях, просто сега щеше да се случи по-скоро.
Захапах бурно китката си, разкъсвайки кожата си, така че раната по-трудно съответно по-бавно да зарастне.
- Пий, Катерина.
Кръвта започна да се спуска на капки, срещащи секунда по-късно или хавлията или пода.
- Приеми демоните си, не се страхувай от тях, а ги подчини на твоята воля. Накарай ги да стоят на колене пред теб, да ти служат, да ти доставят удоволствие.
Думите ми излезнаха бързи като коршуми на автоматично оръжие, а накрая аз се приближих по-близо до нея.
- Пий и ти обещавам, че ще отвориш очите си за един съвсем различен свят.
Christian Vokill.
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: България; 1426 година.

Писане by Katherine Pierce on Нед Авг 03, 2014 2:57 pm

Това беше лудост. Той беше луд. Тя беше луда. Побъркваха се взаимно.
Ето го отново, изгубилият контрол Кристиан Вокил. Онзи същия, над който тя имаше власт. Харесваше й да го вижда такъв. Обожаваше чувството, което галеше сетивата й, щом успееше да се намърда под кожата му. Виждаше самоотрицанието  в погледа му, противоречивите чувства, ясно изразени във всяко негово настървено действие. Опияняваше се от импулсивността му, забавляваше се с демоните му. Кафявите й ириси гледаха пламнали към неговите, мислите й бяха разпилени навсякъде, нямаше го нито здравия й разум, нито логиката. Пълен хаос. Техния божествен хаос.
Петрова облиза жадно устните си, прехапа долната и пристъпи крачка напред. Нямаше го колебанието, нямаше я вътрешната борба, само жаждата. Озова се на няколко сантиметра от него, но напълно достатъчна дистанция, за да долови приятния аромат на кожата му. Ухаеше толкова добре, че не издържа и протегна ръка към него. Плъзна тънките си пръсти по гърдите му, докосваше нежно, сякаш всеки момент щеше да се отдръпне. Но нямаше да го направи. Забеляза как кожата му настръхва след пръстите й, искаща още от допира й. Усмихна се. Изглеждаше очарователна и все още толкова невинна. Блъсна рязко ръката с разкървавената му китка, приближи се още, притискайки тялото си в неговото и захапа врата му. После го целуна.
- Трябваше да разбера дали си струва. Дали щеше да останеш или просто щеше да си тръгнеш.
Шепнеше тихо, сякаш и стените имаха уши и щяха да разберат тяхната тайна. Тайната за тяхната лудост. Беше нетърпелив. Усещаше го с всеки удар на мъртвото му сърце, което биеше по-живо от всякога след всеки нейн допир.
Катерина погледна в очите му, видя лицето на чудовището, за което го смяташе в първия момент, но не се боеше от него. Кристиан беше нейното чудовище.
- Изглежда, че и на това ще трябва да ме научите, милорд.
Каза тихо, а после се засмя небрежно. Младостта струеше от лицето й, кръвта във вените й бушуваше, изгаряше я. Отново. Подпалваше сетивата й и я превръщаше истинска царица на хаоса. Катерина плъзна ръка по неговата, следейки с поглед собствените си движения и поднесе все още кървящата китка към лицето си. Последна среща с очите му, последвана от първата глътка от кръвта му. Първата стъпка към безсмъртието, първия поглед към новия свят.  Погълна лакомо още няколко глътки, притворила очи и забравила за погнусата, която повечето биха изпитали от това. Беше загърбила срама, за пореден път бе пратила всичко по дяволите и не мислеше за последиците. Заради него. Щом отпи достатъчно, Петрова погледна нагло в очите му. Не избърса кръвта от устните си, както би следвало, а само се доближи още. Ръцете й се увиха около врата му, въздъхна тежко срещу него и допря устните си в неговите. Един невинен допир, последван от още по-жадна целувка, за която бе копняла още от онази вечер, когато го видя за последно. Езикът й се вплете в неговия, плъзна се настойчиво по него и се увъртяха, предизвиквайки истинско торнадо от емоции. Създаваха перфектната буря.
Katherine Pierce
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: България; 1426 година.

Писане by Christian Vokill. on Вто Авг 05, 2014 12:52 pm

Тя беше едно предизвикателство за фантазията ми. Едно красиво цвете, оплело се ловко около плановете ми. Едно изпитание за нервите ми. Такова едно... съсипващо. Пристрастяващо.
А толкова много й харесваше да стъпва по изпънатите струни на търпението ми, да подсчача като малко дете, да се тръшка, а те все някак си успяваха да се задържат здрави. Проблема беше, че малко по-малко изтъняваха и не се знаеше още колко време щяха да издържат цели. Без да се скъсат под тежеста на действията и думите на Катерина Петрова. Докато я наблюдавах, тя се приближи към мен, позволявайки на ръката й да се докосне към мен. В момента на допира причинен от малките й тънки пръсти, тялото ми се напрегна и като че ли стойката се приведе в някаква отбранителна позиция. Или нападателна. Зависи през коя призма минаваха нещата. Тогава Катерина се усмихна, а това накара клепачите ми да се свият още малко. Ако продължавах с това, скоро нямаше да мога да виждам нищо.
Интересното, обаче, беше, че не помръдвах. Фигурата ми стоеше все така заплашителна, но от друга страна се долавяше привкус на примереност.
Тогава Катерина се приближи, захапа кожата на врата ми, а после спря палавите си устни на моите за една кратка целувка. Целувка, която можеше само да ме накара да поискам още, знаейки, че в момента не беше време за това.
Гласът й беше тих при следващите думи, ала те се забиха с толкова силно ехо в главата ми, че веднага започнаха да летят из празните усамотени късчета на съзнанието ми, запълвайки ги.
Щом пое китката ми, очите ни се свързаха с невидима огнена искра. Прехапах устна нетърпеливо, а пулсът ми се засили от гледката на малката капка кръв, която устните й бяха попили. Наклоних главата си и посрещнах целувката на Петрова с горящите си устни. Целувката продължаваше, ръцете ми зашариха по нея, по досадната рокля, навивайки я нагоре. Когато най-накрая ръцете ми се спряха на задника й, я повдигнах от земята, притискайки тялото й към моето. Гърба й срещна стената, аз притиснах хълбоците си в нея, захапвайки езика й игриво.
Не знаех за кое нямам повече търпение.
Да я превърна или да я имам.
Дланите ми я оставиха в седнало положение върху дървения масивен шкаф.
- Всичко ще е наред.- прошепнах близо до ухото й докато студените ми пръсти се обвиха около шията й.
Дъхът на Катерина секна за секуна, а аз побързах да я целуна. След това отдръпнах главата си назад, за да мога да я погледна право в очите. Бях последния, който я виждаше като човек. Исках да запаметя спомена за това, за този светъл отенък в топлите й очи.
- Вярвай ми...
Кратка усмивка, а след това ръката ми се завъртя рязко, счупвайки врата на тъмнокосата. Инстинктивно я грабнах преди да се е свлякла на пода в несвяст. Пренесох тялото й на спалнята и отметнах непокорните къдрици от лицето й.
В живота си не бях правил много грешки когато се стигаше до темата за превръщане, но все пак съществуваха такива. Но честно казано, дори аз не можех да предположа колко ли съвършена щеше да бъде младата Катерина в облика си на кръвопиец.
Шедьовър, моя прекрасен шедьовър.
Запалих една цигара и през това време се облякох. Преди да излезна от стаята, хвърлих последен поглед към трансформиращото се човешко същество и слезнах на долният етаж, за да й набавя нещо за хапване.
Все пак бях добър домакин, а по последни впечатления дъжерята на домакинката беше достатъчно вкусна..
Christian Vokill.
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: България; 1426 година.

Писане by Katherine Pierce on Сря Авг 06, 2014 7:39 am

Отново го правеше. Палеше тялото й, изпъваше нервите й и я докарваше до лудост. Превръщаше я в една непозната за нея, показваше й каква всъщност беше и тя се изумяваше от себе си. Плътта й гореше под пръстите му, копнееше за още. Опияняваше се, не искаше да спира. Искаше да бъде негова отново, колкото и грешно да беше.
Катерина усети пръстите му около врата си, преглътна сухо и облиза устните си, по които беше останал неговия вкус. Сърцето й блъскаше бясно в гърдите й, но не беше изплашена. По-скоро изгаряше от нетърпение да посрещне новия си живот, който той така съблазнително й подаряваше, заедно с красивите си обещания за едно съвършено място.
- Вярвам ти.
Прошепна тихо, а кафявите й ириси изгаряха неговите. Пламъците в тях се отразяваха в него, сякаш бе огледало. Беше прекрасно. Да вижда себе си в очите му, сякаш бяха затвори, от които не можеше да избяга. Беше негова заложница и нямаше изход докато той сам не решеше да я пусне.
***
Катерина отвори рязко очи. Пое си жадно въздух и се изправи до седнало положение. Беше объркана. Погледът й се спусна из стаята, търсейки познатото до болка лице на Кристиан, но не го откри. Намуси се. Намираше се в неговото легло, над намачканите чершафи, в които той бе спал. Ароматът му беше навсякъде и галеше сетивата й. Усети пареща болка в гърлото си и силен глад. Вече знаеше, че не е обикновен глад, а жажда за кръв. За много кръв, която да се разлее в устата й и да я засити. Да я изпълни с енергия.
Петрова се изправи на крака, започна да обикаля нервно и да се чуди къде се беше дянал Вокил. Губеше търпение, а тази болка в гърлото й пилеше нервите й допълнително. След поредната крачка из стаята, тъмнокосото момиче забеляза промененото си лице в огледалото. Кожата й изглеждаше бледа, устните сухи и отблъскващи. Чудеше се дали това наистина беше тя или се беше побъркала. Докосна лицето си и това я накара да повярва, че беше чистата реалност.
Вратата се отвори, а от там се показа Кристиан, водещ някакво момиче със себе си. Веднага я лъхна миризмата на топла кръв и това предизвика силна болка във венците й. Още се намираше пред огледалото и гледката почти я изплаши. Зъбите й се удължаваха, появяваше се хищникът в нея. Тя извика, но не от уплаха, а заради болката. Щом това приключи, Петрова погледна към Кристиан, а после и към момичето. Нетърпението й си личеше по бързите крачки, които я отведоха право до тях. Катерина не каза нито думичка, просто заби острите си зъби във врата й и започна да отпива лакомо глътка след глътка. Топлата кръв я опияни, а ненаситността й бе достойна за възхищение. След като отпи достатъчно, тя се отдръпна назад. Прилива на енергия беше главозамайващ, изпепеляващ. Отново погледна към огледалото. Но образът отново беше променен. Лицето беше станало с една идея по-топло, очите й блестяха по един странен, но изящен начин, беше перфектна.
Katherine Pierce
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: България; 1426 година.

Писане by Christian Vokill. on Сря Авг 06, 2014 4:54 pm

Слезнах на долният етаж, викнах името на помощницата, но за мое голямо удволетворение, точно тази, която всъщност ми трябваше се появи. А именно младата дъщеря на прислугата. Под оръфаните, стари, но чисти и изгладени дрехи, тя беше секси. Нещо ми подсказваше, че и кръвта й нямаше да е за изпускане. Самия аромат на биещото сърце на човешкото същество ми вдъхваше доверие за деликатес. Големите й зелени очи бяха втренчени в моите, чудеше се дали е по-добре да си мълчи или да попита какво желая. Реших да отстраня съмненията й. С бавна и спокойна крачка тръгнах към нея, повдигайки ръката си на нивото на главата на момичето. Погалих косата й, а после рязко я стиснах за врата, приближавайки лицето й към моето. Използвах малко въздействие, мозъкът й беше крайно непохватен, лесен за манипулацията, която я накара да бъде тиха, кротка, ала неспокойна. Исках Катерина да забележи всеки неизпищян вик, криещ се в очите на жервтата й.
Прекрарах може би час в убиване на родителите й, а след това изгорих телата им. Разбира се, постарах се момичето да види всички тези ужасяващи, човешкият мозък, гледки. После, точно на време между другото чух от гордния етаж раздвижване и с усмивка се качих до стаята си. Отворих вратата и очите ми завариха прекрасната Петрова пред огледалото. Усмихнах се едва забележимо, но после развеселението изчезна, заменено с напрегната гримаса, фокусирана върху приближаващата Катерина. Много от новосъздадените изпитваха някакви огризения, идващи от човешката им натура, много от тях се отказваха, въпреки предварителната си сигурност.
Отначалото не знаех дали така ще се случи с Катерина, но определено това, което знаех и бях сигурен беше, че тя несъмненено не беше кат тези... повечето.
По който и да е критерии.
Петрова вече беше до нас. Погледна девойката и я нападна. Да гледаш как някой от личностите, които ти си създал се храни за пръв път, беше като да се друсаш с един и същ човек в продължение на месеци. Привикваш с него. Привикваш с държанието му, не само това, доставя ти удоволствие дори да гледаш как наркотика влиза в системата му. Кръвта от една страна беше също наркотик. Животоподържащ и за жалост не чак толкова силна както другите вещества. Както и да е, пред очите ми се разиграваше гледка, която не исках да пропилея в еднотипните си мисли.
Петрова беше красива, омайна, главозамайваща. И най-важното: отиваше й. Отиваше й да убива, да разкъсва плътта на невинното момиче.
Накрая я пусна, а безжизненото й тяло падна на земята с тих тропот. Използвайки единствено кратката секунда, ръцете ми се увиха около Катерина, притискайки гръба й в гърдите ми. Светлавично ни приместих пред огледаото, захващайки кървавия поглед на Кат в него.
- Остави тази България зад гърба си...ела с мен! Остави ми да ти покажа Света, да те науча да живееш по начин, по който заслужаваш. Как да убиваш, как да имаш... как да грабиш от живота с пълни шепи!
Стиснах я по-силно, снишавайки едновременно с това гласът си.
- Бъди моя.
Christian Vokill.
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 4184

Върнете се в началото Go down

Re: България; 1426 година.

Писане by Katherine Pierce on Пет Авг 08, 2014 5:41 pm

Гореше. Всичко в нея бе обгърнато от пламъците, които Кристиан сам бе подпалил в нея. Всеки сантиметър от тялото й пламтеше, изгаряше я отвътре, но и носеше сладка болка със себе си. Емоциите й бяха увеличени в пъти повече, докосването му беше като още една огнена рана по кожата й, останала невидима за обикновения човешки поглед. Всичко беше в пламъци. Всичко бе запалено. Гореше.
Невинността й си беше отишла, непорочността й бе подарена в неговите ръце, животът й принадлежеше на неговото същество. Притежаваше я. Без въпроси, без съмнения, без страх, тя беше негова. Светлината в очите й беше истински пожар, разпален от безсмъртието и противно на всичко, тя беше по-жива от всякога. Чувстваше се както никога досега, имаше силата да контролира демоните си, не се боеше да ги погледне право в мрачните очи и да ги озари ярко, изкарвайки ги от собственото им царство и да ги заключи в нейното. Те вече й принадлежаха, не внасяха хаос в душата й, а само повече власт. Чувстваше се силна, в безопасност и жадна да вкуси от греховете на новия си живот. Нямаше нищо, което да я спре да сложи света в краката си и да го подчини на себе си. Сякаш се намираше на златния си трон, който толкова дълго я чакаше.
Посрещна с вълнение погледа на Кристиан, обгърна го със светлината си и запали искрите в очите му. Ръцете му, увити като вериги около нея, стискащи я силно, сякаш му принадлежеше, я въвличаха в нов свят, в неговия свят. В техния свят. Думите му, обещаващи толкова много, я караха да тръпне в очакване за всичко, което предстоеше. Беше готова. Нищо не я задържаше тук, дори семейството й. Знаеше, че един ден щяха да разберат. Не можеше да се върне при тях, не биваше. Не и сега, когато не знаеше колко силен беше самоконтрола й. Не можеше да рискува да ги нарани , никога нямаше да си го прости.
- Имаш ме.
Прошепна в отговор, а после рязко се извърна, откривайки лицето му пред своето. Вгледа се във всеки детайл и остана очарована. Беше толкова перфектен. Привидно студените му сини очи бяха топли, тлееха в екстаз, предизвикан от самата нея. Устните му, останали леко разтворени, копнеещи, нетърпеливи и искащи, сами я предизвикваха да се приближи.
- Отведи ме далеч, Кристиан.
Думите й бяха прозвучали повече като команда, отколкото като молба. Имаше нужда да се махне, да замине, да загърби всичко, да остави спомените да се заличат с времето и да убие срамежливата, прекалено сдържана Катерина, която беше преди. Искаше всичко. Очакваше света с отворени обятия.
Катерина се повдигна на пръсти, плъзна пръстите си в косата му, а другата си ръка обви около врата му. Устните й сами намериха неговите и ги заключиха в страстна целувка, която накара мъртвото й сърце да забие лудо за пръв път от началото на вечността.
Katherine Pierce
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: България; 1426 година.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите