The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 18 потребители: 3 Регистрирани, 1 Скрит и 14 Гости :: 1 Bot

anon, Jennifer ♥, Елизабет Джак Дарк

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Преди ден в Мистик Фолс

Go down

Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Damon Salvatore on Пет Ное 23, 2012 6:01 pm




→Never Let Me Go
→ and yes i regretAll these mistakes I don't know why you're leaving Me But I know you must have your reasons There's tears in your eyes I watch as you cry But it's getting late. Remember when we scratched our names into the sand And told me you loved me But now that I find That you've changed your mind I'm lost for words And everything I feel for you I wrote down on one piece of paper The one in your hand You won't understand How much it hurts to let you go

Изведнъж Елена каза,че не се храни от животни,а от хора,което е по лошото в случая.
-Значи наистина започваш да се презакваш.-Казах с тих ироничен глас и сбръчках вежди.
-Няма да те лъжа.Това чувство никога няма да изчезне.Да мислиш за семейството и децата на убития,единствено ако изключиш чувствата си,но това не е правилният път,повярвай ми..Аз съм перфектният пример за това.-Отговорих и,като се загледах в кристално чистата вода,тя прозираше дотолкова,че дори дъното се виждаше и разните водорасли,различни риби и миди.Нюансите на синьото се преливаха и отблъскваха едновременно от вълните.
-Колкото и стряскащо и ужасно да ти звучи,не трябва да спираш.Колкото повече се дърпаш толкова повече то те завлича навътре.-Обясних и набързо и тръгнахме след това към къщата и.През целият път си мълчахме.Онази ужасна неловка тишина бе обвзела и двамата.В мислите ми се въртяха как да я измъкна от това положение,но не да я спирам да се храни,а как да го прави без да убива някой или случаен човек да я види.Щеше да е трудно,но никой вампир не се е превърнал учен и подготвен за това.Телефона ми извибрира в дънките и аз го извадих,беше алармата ми.Напълно съм изключил за нея.Напоследък прекарвах времето в леглото с чаша в ръка и превключващ каналите,като пенсионер.Щом стигнахме пред къщата и,тя отключи вратата и влязохме.Елена се обърна към мен рязко и ми каза,че не можела да промени нищо.
-Имаш грешно впечатление,Елена,аз не искам да те променям.Нямам нищо против това,което си.През онези години,Лекси се опита да промени Стефан и успя,тъй,че и аз искам да променя теб,а не да се опитвам да те направя човек отново.Изкормвач,вампир,каквото и да си аз винаги ще те обичам и нищо не може да промени този факт.-Казах и,а тя се качи да си вземе вана.Настаних се удобно на дивана и погледнах към празната чаша на Елена,която остави на стъклената маса сложена на средата на всекидневната.Надигнах я и отидох до барчето,сипах си от уискито,като напълних още една чаша до горе.
Качих се по стълбите до втория етаж и почуках на вратата на банята,след което влязох.
-Питие?-Попитах я,като само се усмихнах при гледката.Беше цялата в пяна и излегнала се доволно във ваната.Косата и беше мокра и прилепнала по нея.Приближих се до ваната и седнах на ръба,подадох чашата и към нея.


YOUR TAG AND NOTES GO HERE!!! <333


Damon Salvatore
Damon Salvatore
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1332

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Elena Gilbert. on Чет Ное 29, 2012 1:56 pm

skin to bone steel to rust
ash to ash and dust to dust

Бе удивително колко отдалечена се чувстваше от Деймън. Когато беше човек винаги му се доверяваше,винаги търсеше него,защото разбираше че той би направил най-доброто за нея,а не това което 'трябва' да се направи от добрите й намерения. В същност нашата Елена не бе толкова добродушна и мекушава - винаги се караше със сестра си ,с останалите в училище поне докато те не бяха свикнали с това. Семейството й далеч не бе толкова перфектно,винаги бе ядосан тийн които си го изкарваше или на сестра си или на приятелите си. Бе станала по-разглезена когато се срещна със Стефан,слава богу,че сега отново започваше да връща онази стара Елена или по-точно че й се случи това за да види,че е сама във всичко. Е.. имаше Деймън,но до кога все той щеше да й оправя бъркотиите? Дори.. дори не бяха заедно.. мака да се обичаха. Ел бавно потопи глава надолу във ваната и се отпусна,точно като мъртвец,какъвто наистина бе. Най-различни спомени започнаха да изплуват на повърхността на съзнанието й. Първото нещо за което си спомни бе онази първа среща с Деймън за която просто не можеше да му прости.. Още тогава бе накарал сърцето й да трепти от любопитство,карайки я да се ядосва на себе си,че изпитва подобни трепети от един непознат а не от тогавашният й приятел Мат. След това си спомни за първият път когато разбра ,че има вампири,не се бе уплашила,просто веднага си бе помислила,че имат нещо общо с катастрофата на баща й и майка й. Всички смятаха,че е оцеляла по чудо,но.. тя бе сигурна,че нещо я бе спасило.. но определено принц на бял кон й звучеше много по-хубаво от колкото кръвопиец. Все още не можеше да се накичи с това прозвище.. все още имаше чувството че е нормална.. че не е повредена. Полу мъртва,полу жива. Следващия момент бе в старата й стая,когато Деймън отново я бе накарал да забрави всичко... Не бил достоен за нея. Та тя да не бе някоя английска принцеса,че той бе помислил това? Тя бе ужасна с него.. а той си мислеше,че само Стефан я заслужава.. Докато между тях всичко бе толкова наивно и детинско,любовта й към Деймън беше нещо много по-силно от всичко което бе изпитвала някога и сега тези чувства,'засилени' стократно или милион я караха да се задушава,да не може да мисли правилно,да го желае още повече. Не издържа и излезе на повърхността поемайки си въздух едвам,едвам. Чу стъпките му,плавни,тихи идващи към нея,а тя се опитваше да стабилизира сърдечния си ритъм. Когато седна на ръбът на ваната,така подсмихнат ,тя също не можа да се сдържи и се усмихна палаво. Взе питието от ръката му и отпи от него. Само питиетата й бяха останали верни приятели и .. тя май не се оплакваше.
- Бих те поканила тук.. при мен.. но си с дрехи.. - след това се подсмихна дяволито и отново отпи от чашата си. Постави я на земята до ваната и леко се приближи до него ,лицата им бяха на сантиметри едно от друго,а тя започна да говори точно срещу устните му с най-съблазнителният си тон. - Но кога ли.. - съвсем леко пръстите й започнаха да галят ръката му,без обаче очите й да се местят от неговите - Това е пречело? - след което нежно изтръгна и неговата чаша,бързо постави до своята и отново го погледна,дръпна го при себе си с гръб към нея и сключи ръце около него за малко ,след което нацелува вратът му страстно.
- Е господин Салватор.. какво ще правите сега? Хванат от един неконтролируем новороден вампир които ви обича може би прекалено много? Ще избягате.. или ще му се предадете - прошепна нежно в ушето му,след което спусна ръцете си по корема му.


Night to day and day to night ; As the starlight fades to gray.
Elena Gilbert.
Elena Gilbert.
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1783
Рожден Ден : 06.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Damon Salvatore on Чет Ное 29, 2012 2:58 pm






→Never let me go

All these mistakes I don't know why you're leaving Me But I know you must have your reasons There's tears in your eyes I watch as you cry But it's getting late. Remember when we scratched our names into the sand And told me you loved me But now that I find That you've changed your mind I'm lost for words And everything I feel for you I wrote down on one piece of paper The one in your hand You won't understand How much it hurts to let you go





Отпих една глътка от чашата си и течността се разля бавно по гърлото ми и го изгори.Но тази болка не я усещах,така незначителна и ненужна.Елена се надигна леко и взе чашата от ръцете ми,като я постави на земята до нейната.Отново се надигна,като погали ръката ми.Усетих как нежният допир минава по длънта ми,усещах я все по близо до себе си..на нищожни сантиметри,които се смаляваха с всяка секунда.Усещах диханието и по цялото си лице,приятния мирис на орхидея,най-вероятно от шампоана и,изпълващ стаята,дори само присъствието и караше сърцето ми да бие бързо,нещо необичайно за мен.Един поставен магнит между нас двамата,приближаващ ни все повече един към друг и сме безсилни,дори и не се опитвахме.За секунди ме постави пред себе си и стоях с гръб към нея.Тя прошепна в ухото ми,дали ще се предам или ще избягам.Аз само се усмихнах и част от зъбите ми се показаха,протегнах ръцете си назад,като хванах неините и ги сложих на краста си под ризата и вдигнах моите във въздуха.Направих физиономия на безпомощност и свих рамене.
-Предполагам се предавам.-Обърнах глава към нея и казах със съблазнителен глас.
Обърнах се за секунди и се озовах върху нея,а ръцете и се опряха в ръба на ваната,с коленете се придържах за дъното на ваната.Целите ми дрехи вече бяха мокри,освен светло синята риза,която до половината.Пръстите ми минаха нежно по дължината на двете и ръце,докато стигнат чак до кръста и и я сложих да седне в скута ми,като краката и се увиха около кръста ми,а ръцете и около врата.Седяхме по средата на ваната,която беше средно голяма и малко вода се разля по пода.Навън беше вечер и единствено нощните птици се чуваха.
Пръстите ми продължиха своето "пътешествие",от кръста,чак до врата,като я притиснаха към мен,но този път не усетих биенето на сърцето и,беше толкова странно,знаех,че е нормално,но не можех да го възприема.Когато бяхме в Бразилия,сърцето и биеше толкова бързо и усилено,а сега е толкова затихнало,то е мъртво..
Не вярвах във всичкото това привличане.Нещата могат да бъдат и прости и сложни.
-Липсвах ли ти,русалке?-Прошепнах тихо в ухото и,с усмивка на лице,а дъха ми се разля в ухото и,захапах го леко,след което го целунах леко и продължих бавно,но плавно по врата и,помнех всяка черта от тялото и,всяка гънка,която ме караше да я искам още и още,като някое подивяло животно,за което лек няма.




Damon Salvatore
Damon Salvatore
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1332

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Elena Gilbert. on Пет Ное 30, 2012 11:20 am

skin to bone steel to rust
ash to ash and dust to dust

Вярно,че сърцето на Елена бе мъртво,но винаги се съживяваше щом бе край него.. Поне тя се чувстваше така. По-жива от всякога. Всяка една частица от тялото й помнеше неговите устни и тайно копнееше един ден отново да ги усети. Вярно бе и че Ел се бе опитала да го забрави,но.. явно да се опиташ да забравиш Деймън Салватор бе като да се опиташ да запомниш пълен непознат. Спомените за Бразилия нахлуха в съзнанието й и тя за момент съжали,че и сега не бе човек,въпреки ,че сега усещаше желанията още по-силно,но някак съвсем малко й липсваше онази странна човешка тръпка която получаваше при съблазнителния поглед на Деймън. Цялото й тяло бе настръхнало от неговите докосвания,а дъхът й? Едвам едвам поемаше въздуха изпълнен с неговия аромат,които я караше да се задушава все повече и повече от желание. Лека усмивка приплъзна по лицето й след като той захапа ушето й ,а след това не издържа и диво го опря във ваната,целувайки го колкото се може по-страстно. Разкъса тениската му без дори да влага толкова усилия и започна да целува вратът му,оставяйки следи по него. След това го погледна подсмихнато. - И питаш? - след което отново го целуна. - Сега обаче няма да ме спираш.. ще си получиш заслуженото. - естествено щеше да получи всичко най-хубаво което една дама можеше да 'дари' на своя любим. Все пак.. всички трябваше да са доволни нали? Елена продължи със страстните целувки по гръдния му кош и продължаваше все по-надолу и по-надолу. Докато не стигна до края на коремът му където се задържа доста дълго,понеже обичаше да го измъчва.. то май се бе видяло? Устните й нежно започнаха да си играят с неговия любовен инструмент,беше изключително нежна и внимателна и след известно време когато бе оказала нужното внимание и на тази част от тялото му започна да се качва нагоре отново с целувки. Усмихна се съвсем невинно и можеше да се закълне,че се бе изчервила,въпреки,че е бе вампир.
- Ами аз липсвах ли ти? - попита след това с нежен тон докато съвсем леко целуваше вратът му. Явно.. наистина любовта бе най-голямата слабост на вампирите. Искаше й се той да знае,че тя настина много го обичаше,въпреки че не желаеше да се промени чак толкова много.
.


Night to day and day to night ; As the starlight fades to gray.
Elena Gilbert.
Elena Gilbert.
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1783
Рожден Ден : 06.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Damon Salvatore on Чет Дек 13, 2012 12:30 pm

Пръстите и минаваха леко по тялото ми,като перца и оставяха нежни следи,така запомнящи се.С пръсти я придърпах за брадичката и я целунах така нежно,като моя собственост,каквато и беше.Колкото и далеч да бяхме,колкото и сантиметри да ни деляха ние винаги ще бъдем Деймън и Елена,всички ни възприемаха така.Устните ми се вплетоха с нейните и усетиха топлината им,поемайки езика и,плъзгащ се по моя,образуващ целувка и придърпвайки с пръсти все повече към себе си.
-Обичам те каквато и да си,щастлив съм единствено покрай теб.-Изражението ми беше повече от въодошевено и с широка усмивка появила се върху бледата ми кожа.След няколко секунди на вперени погледи един в друг,а аз не спиращ да се усмихвам я придърпах към себе си,като ръцете ми минаха по гърба и,косата и се беше намокрила вече,а моята леко мокра по крайщата от ръцете и.Наслаждавах се спокойно на прекрасният миг,усещащ се,като вечност.Леко я прихванах за кръста и я сложих да седне върху мен.Пръстите ми минаха по идеалната и кожа без да пропуснат да усетят в себе си всяка извивка на тялото и така познато за мен.
Вампирските ми инстинкти винаги работеха на пълни обороти,дори и в този момент,при нас вампирите и малко по различно,кръвта ни кипва за някакви нищожни минути и разпалва в нас и най-малката изкра,желанието да я имам надделява над всичко друго,яростта,тъгата,щастието,и царува.Устните ми все повече и повече ставаха настоятелни,а пръстите ми минаваха по бързо от обикновенното по цялото и тяло,изучавайки го,през гърдите,минаващ нежно по корема,чак до дупето.
Започнах да движа леко напред назад кръста и,докато беше в мен,а удоволствието минаваше с леки тръпки по цялото ми тяло,припомняйки си онези чувства при първият ни път в Бразилия,но този път още по силни.Стенания се отделиха от устните и на двама ни и "смениха музиката" в стаята,извих леко глава назад,а устните ми издадоха поредния прекрасен звук на стенание и изпитващо удоволствие,затворил леко очи.
Устните ми продължаваха "пътя си" по шията и,оставяйки леки кървави следи,а капките кръв се стичаха по извивките на тялото и чак до водата,с настоятелни целувки по рамената,гърдите и,и връщащи се нагоре намиращи нейните устни и захапващи ги леко.
Damon Salvatore
Damon Salvatore
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1332

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Elena Gilbert. on Нед Дек 23, 2012 6:54 pm

light on my heart ,
light on my feet Light in your eyes I can’t even speak

Ако някой някога й бе казал че ще изпиват подобни чувства към него,толкова силни,по-силни и от преди определено нямаше да повярва. Любовта е смесица от болка и страдание, чистота, вярност и страст, страх и раздяла."
Но, ако не минем през всички тия чувства,как бихме разбрали какво е любовта?И въпреки това,съзнателно или не,ние винаги ще се стремим към нея. Всяка еднаа частица от нея ,макар и преминала през тази непоносима за нея промяна ,която въпреки всичко отвори очите й за новите усещания и възможности,се стремеше именно към него. Към неговите обятия,към неговите милувки.. към неговия сладък сарказъм които я бе разсмивал милион пъти в ужасните ситуации които онзи вече почти забравен човешки живот я поставяше. 'Любовта е да раздаваш душата си без жал и мигом да забравяш',а не бе ли тя направила именно това,докато все още имаше душа? Не бе ли той причината за поддържането на нейната човещина? Трябваше ли да го мрази за това? Трябваше ли да го мрази,защото го обичаше прекалено много.. толкова много че понякога дори,когато бе в нечии други ръце се задушаваше от неговата липса.. от всичко което той й даваше сега,дори само с докосване? Бе ли нужно да му повтаря колко го обича когато бе толкова явно,че го обожаваше? Трябваше ли.. трябваше ли да го мрази,че го обича толкова много? Защо бе заседнал така в сърцето й.. какво бе направил с нея,че каквото и да правеше колкото и да бягаше се стигаше все до него? А онзи ужасен страх.. че той може би не се чувства точно тъй я караше да изгаря в пламъците на огорчението ,на съмнението.. позволяваше на мисли,тъй не присъщи за нейния нов вид да се прокрадват в съзнанието й,натравяйки го с тъга и гняв.. които разяждаха и последният й здрав разум. А да си го представяше в ръцете на други? Е тогава вече ставаше опасно.. но не за госпожица Гилбърт,а за тези дръзнали да го пожелаят. Ръцете й го притискаха към тялото й.. а от устните й се спускаха стенания от удоволствие. Тя също оставяше следи по него,следи че той е бил с нея и че макар и егоистично.. той винаги,винаги щеше да бъде неин. Целувките й от нежни станаха по-страстни. Тазът й се извиваше подобно на змия ,поддържайки неговия ритъм. Движенията й понякога ставаха по-резки,по-бързи,а устните й търсеха все неговите.. ако ли не бродеха по шията му и гръдния му кош засипвайки го с хиляди жадни целувки..
- Не спирай.. - изстена от желание брюнетката и отново впи устни в неговите.. след което в тих шепот изрече - Деймън! - никога нямаше да й дотегнат целувките му.. никога нямаше да се умори. В погледът й се четеше много обич и страст в едно.. тя просто тайничко се надяваше той да знаеше,че и тя го обича.

Love is like a child, That longs for everything it can come by
Elena Gilbert.
Elena Gilbert.
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1783
Рожден Ден : 06.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Damon Salvatore on Пон Яну 21, 2013 3:24 pm

-Не е ли странно как всеки път се озовавахме в леглото или в случая във ваната,а си мислех,че си от примерните момичета.-Развалих момента с една от моите шега,след което я целунах при вида на лицето и.Кожата и беше толкова мека и дори и да исках не можех да отделя устните си които кротко и плавно минаваха по нея собственички а пръстите ми минаха нежно по скулите и чак до рамената последвани от устните ми които си правеха обиколка на вече познатата територия.
-Може ли да изпратя едно видеоклипче на Керълайн?-Отново провалих момента,но не се сдържах.
-Моля те само едно.-Умирах да я дразня с връзката ни.Откакто беше против нас и се опитваше по всякакъв начин не спирах да и натяквам,че колкото и да и се иска да пусна Елена няма да го направя в следващото десетилетие.Имайки предвид,че тя мина първо Мат после Тайлър накрая се залюби и с Клаус,а после аз съм бил развратника на града.
-Добре,добре преставам,но не се сдържах.-Засмях се и прокарах пръсти през косата си и се вгледах в прекрасните и очи които почти светеха в тъмнината.
След тези си коментари спряхме да говорим и единствените звуци които нарушаваха златната тишина бяха от стоновете на удоволствие.поне след като свършим няма да ме боли гърба от ваната макар и не през цялото време да бях аз от долу.Вече мокрите коси на Елена се разпиляваха мо гърдите ми и оставяха мокри и студени следи а целувките и изгаряха до болка кожата ми.След като всичко приключи се бях излегнал на леглото и май заспал с увита кърпа около кръста небрежно легнал с един крак навън на леглото и затворил очи.Премислях бавно нещата и тези неща не ми харесваха.За секунда се надигнах и потърсих Елена която беше в банята все още и вършеше нещо.
-Ти беше човек.-Казах в едно изречение с видимо объркано изражение и едновременно изплашено.Ако това което си мисля изобщо е възможно може да значи само едно единствено нещо.
-В Бразилия ти беше все още човек Елена.-Продължих като се бях вгледал в една точка в плочките на пода които бяха намокрени от изпадналата от ваната вода.Всичко все още беше мокро а навън бе мрак.
Damon Salvatore
Damon Salvatore
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1332

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Elena Gilbert. on Съб Яну 26, 2013 5:35 pm

Тези нетипични болежки в корема които изпитваше в сякаш я пробиваха с кол се засилваха все повече и повече,но Елена реши да си мълчи за тях. Може би някой които й имаше зъб се опитваше да й направи някаква несполучлива магийка? Не че нещо но Елена вече.. нека речем,че не се интересуваше от благото на човешката раса. защо трябваше да се интересува въобще от някого / е.. освен господина които бе завладял сърцето й. /. По някаква причина обаче винаги когато беше с него нейната доброта напираше и напираше,което честно казано бе много дразнещо на моменти. Елена искаше да се откаже от тези чувства.. А ироничното беше че именно тя бе помогнала на Деймън да върне поне малко от човечността си. Когато беше човек.. виждаше нещата различно,наивно. Когато вече бе заразена с..тази вечност,болест.. осъзнаваше в същност колко трудно бе да запазиш любовта,а още по трудно беше когато този които обичаш не е с теб.
- Какво да ви кажа господин Салватор.. - започна брюнетката нежно спускайки ръце по гръдния му кош и оставяйки малки целувчици по вратът му - Бил сте много заблуден. Примерните момичета са прекалено скучни.. - след което направи поредното си рязко и гъвкаво движения,а стон от удоволствие се спусна от устните й. Изкикоти се щом чу за Карълайн. явно прекрасният й синеочко не знаеше с какво се занимава русокосата й до скоро приятелка. В същност.. не й се сърдеше. Та нали не изпитваше нищо към Стефан? Просто имаше една мисъл която не спираше да я преследва,а именно че тя е имала тези чувства към него докато Елена все още изпитваше нещо към него. съвсем внимателно премина с пръсти през косата му и се загледа в очите му ,докато прехапваше устната си.
- Пращай миличък.. каквото желаеш.. Но има голяма вероятност брат ти първо да види.. - след което се подсмихна загадъчно и целуна устните му. Онази болка в корема всячески нарастваше всеки път когато тя се движеше в неговия ритъм в сякаш нещо я изяждаше отвътре. Господи! Ако разбереше кой й причинява това щеше да остане без глава на първата секунда! Но естествено тя нямаше да каже на Деймън,не искаше и той да се замесва,пък и едва ли щеше да има време да се занимава с болежките на бившата си приятелка. Въпреки.. че казваше,че я обича. Елена малко по малко започваше да се затваря към тези две думички,защото се чувстваше ужасно изоставена от всички,а като се замисли винаги бе така. Само Деймън.. които по някаква причина винаги седеше,колкото и шамари да му забиваше,каквото и да правеше. - Не знаеше ли? - попита малко след това и го погледна - Брат ти и Карълайн са лудо,диво и страстно влюбени един в друг! Май ще ставате рода? - след което се засмя и отново целуна устните му. Спря да коментира след това и просто се остави на мига без да мисли,просто се остави на усещанията които той й даваше.
Когато мигът им отлетя и телата им се разделиха Деймън се просна на леглото докато Ел си сложи една тънка нощница и започна да суши косата си. Болките в корема й бяха затихнали,но все още изпитваше нещо нередно.
- Деймън.. - започна несигурно,игнорирайки факта,че той туко що може би й беше отговорил на въпроса. - Нормално ли е да ме боли корема.. след като съм вампир.. В сякаш.. в сякаш нещо ме яде от вътре? - човешката Елена се бе обадила. Мамка му! Ел среши косата си на бързо и излезе от банята ,поглеждайки към него.
- В същност! Не ми обръщай внимание.. въобразявам си.. - след което легна лекичко до него и се замисли. Случките в Бразилия не бяха толкова отдавна.. но не можеше да е това за което си мислеше. Не можеше да е бременна,нали така? Въпреки че.. много от вампирите.. които познаваше имаха деца.. някой човешки при това. - Сега какво? Пак ли ще се разделим и които на където му видят очите? - попита с леко недоволен тон,знаейки че няма право да задава този въпрос.. той не беше нейн.. вече не. Беше само за кратко.. въпреки че това 'кратко' бяха най-истинските й и щастливи моменти.
Elena Gilbert.
Elena Gilbert.
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1783
Рожден Ден : 06.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Damon Salvatore on Съб Яну 26, 2013 6:12 pm

-Ако си пила кръв от някой който е пил върбинка отдавна или,всъщност и аз не знам.-В главата ми се въртеше една определена мисъл...мисъл която не смеех да кажа на глас защото би била прекалено хубава за да е истина.За това реших да я успокоя и се приближих до нея като я целунах по челото.
-Ще се оправиш скъпа.-Казах и след което аз легнах обратно в леглото и включих телевизора като взех първо дистанционното от шкафа.
-Чудя се за кой ли път лягам на това легло?-Извиках докато тя беше в банята за да се преоблече и се засмях.Пуснах някакъв филм и се спуснах да легна на голямата бяла възглавница като усещах мократа си коса.Елена излезна като се беше преоблякла в една бяла прозрачна нощничка.Поклатих глъва и помръднах устни в мимика и я огледах от горе до долу.
-Колко секси...-Изкоментирах а Елена легна до мен.Аз я сложих да легне в прегръдките ми и галех меката и на допир коса.
-Ние сме се разделяли?-Попитах уж учудено.Придърпах между пръстите си брадичката и към мен като очите ни се срещнаха.
-Ти си единствената жена която съм обичал.Жената която ме подлудява.-За секунда се озовах върху нея а единият ми крак беше застанал между нейните и прокарах пръсти отстрани на тялото и като памучния плат оставяше меки следи по кожата ми.
-И жената с която ще прекарам дните си.-Продължих като вече говорех на сантиметри от лицето и и леко ги целунах.В следващия момент се озовах отново до нея.
-Но,сега трябва да поспим.-Усмихнах се и я прегърнах отново като игнорирах тона на съжаление че прекъснах момента и затворих очи.
През ноща се събудих а телевизора все още работеше.Навън цареше гробна тишина а Елена бе останала в тази поза в която заспа.Леко я помръднах да легне на моита възглавница и станах като внимавах да не я събудя.Грабнах телефона от нощното шкафе където го бях оставил и слязох тихо на долният етаж в кухнята.Прегледах списъка с абонати като търсех точен абонат а именно Алексий.Беше по стар от мен и знаеше доста по въпроса които ме мъчеше.Цяла нощ се въртях и почти не можах да спя.
-Алексий ще ми направиш ли една услуга?Можеш ли да ми кажеш каква е възможността човек да забременее и да запази бебето дори и след като е превърнат?-Попитах го а той ми каза че ще потърси информаия по въпроса и ще ми се обади.Затворих и се качих на горе.Студа от ледения под оставаше по стъпалата ми.Щом се качих,преди да отворя вратата на спалнята телефона ми звънна.Беше той.
-Деймън възможно е при един на десет хиляди.
-Значи ми казваш че е възможно?
-Напълно.Жената за която ми говориш е бременна.-В този момент отворих вратата и се вгледах в Елена.Откъдето и да е разбрал че е така то това наистина хвърли бомба в живота ми.Затворих телефона и стоях като прикован за вратата.Чувствах само и единствено щастие.Едно приятно и сладко чувство ме обвзе и завладя напълно.
Damon Salvatore
Damon Salvatore
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1332

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Elena Gilbert. on Съб Яну 26, 2013 7:02 pm

Думите му я караха да се усмихва хлапашки,така както правеше един влюбен до уши тинейджър които не разбираше нищо от живота. Прозорецът бе съвсем леко открехнат,а студения вятър които тя вече едвам,едвам усещаше докосваше тялото й карайки я да потрепва съвсем леко. Все още бе чувствителна ,все още бе прекалено нова към тези неща и все пак имаше чувството че от векове е била така. Сгуши се в прегръдките му като малко дете което най-накрая се бе добрало до любимото си мече и се готвеше да заспи сгушено в него. Игриво захапа долната му устна , а след това се изкикоти и премина нежно с ръка по бузата му.
- Моя безразсъден Деймън. - след което отново притаи дъх,докато Деймън се приближаваше все повече и повече до устните й ,а след като отново седна до нея се почувства така в сякаш й бе взел дъхът за повече от секунда. - Надявам се да знаеш,че никога,ама никога няма да се отървеш от мен след тези думи. - след което отново се сгуши в ръцете му и почти веднага заспа. Не бе спала от толкова много време,нямаше този покой които изпитваше с него. Веднага в съзнанието й се разкри картина,картина която си бе представяла хиляди пъти. Голямо бяло имение ,гора и зеленина наоколо ,единствените звуци които се чуваха бяха от птиците наоколо.. И изведнъж.. едно дете,момченце с черна коса и сини очи излиза от прага на имението държейки топка в ръка викайки 'Хайде,де тате! Голяма флегма си!' а след няма и няколко секунди Деймън излизаше след него и започваше да го гони 'Малък разбойник!' смееха се.. забавляваха се и тогава.. тя излизаше от прага и се облягаше ,докато повтаряше и на двамата да внимават,за да не се наранят някак и тогава те я въвличаха в боричкането. Винаги се усмихваше на сън щом сънуваше този сън.. той някак също я придържаше към своята човечност,защото това бе една от човешките й мечти.
Коремът й отново я беше свил и тя усети как от устните й се отдели стон от болка и започна да търси Деймън ,попипвайки по леглото ,а когато усети,че го няма бавно започна да отваря очи и да се опитва да се фокусира в тъмнината. Бе някъде към 5 сутринта и скоро слънцето щеше да изгрее,стресна се леко щом видя Деймън стоящ на врата ,усмихнал се по онзи глупашки негов начин. Засмя се съвсем леко на себе си и се изправи в седнало положение.
- Какво има? Защо си станал толкова рано? - попита със сънен глас,докато несъзнателно докосваше коремът си от където чувстваше някаква топлина. - Да не би да си станал от романтичните типове които обичат да гледат момичетата докато спят? - реши да се пошегува ,малко хумор рано сутрин особено с него винаги бе приятно зареждащ. Изправи се и бързо бързо отиде до него,увивайки ръце около вратът му,а той я гледаше все така усмихнато.. очите му грееха така в сякаш хиляди звезди горяха в тях.
- Каквоо? Да не си спечелил от тото? - попита с още по-любопитен глас брюнетката докато отново по навик бе започнала да прокарва пръсти през косите му,а онази топка която бе заседнала в корема й като че ли се раздвижи в нея и Ел се стресна и се отдръпна назад. До сега.. не бе усещала нещо подобно.. просто болка.. топлина.
Elena Gilbert.
Elena Gilbert.
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1783
Рожден Ден : 06.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Damon Salvatore on Съб Яну 26, 2013 7:25 pm

-Не можах да спя...-Казах като смръщих леко вежди и се обмислях вариантите с които да и кажа.Засмях се на следващото изречение за гледането.
-Нее знаеш,че не правя такива неща.-Намигнах и и продължих да мисля докато тя вплете пръстите в косата ми която вече беше изсъхнала.
-Това което ще ти кажа...е вероятно доста ще те шокира,но обещай да не откачаш.-Преглътнах шумно за секунда обърнах поглед настрани а погледа ми беше този път сериозен и го върнах в нейните очи.
-Елена говорих с един познат които е доста запознат с вампирските странности и изобщо за съществуването им.Знам че има случай един на милион това да се случи...но...той каза че след като в Бразилия спахме заедно преди пет месеца,докато си била още човек си забременяла.И както казах това може да се случи един на милион бебето да се запази докато си вампир.Единствено човек със силен характер и психика може да опази детето живо.-Ето изрекох го на един дъх.Всяко изречение беше премислено макар и за толкова малко време.Не криех усмивката си докато говорех.
-Така на кратко казвам че си в петият месец и си бременна.-Изрекох последното изречение и изчаках реакцията и.
Може би това беше шансът ни за нормален живот който не мислех че ще получиме.Погалих я по косата за пореден път а съзнанието ми беше напълно празно.Единственото нещо което виждах е как тя държи бебето ни в ръце.
-Знам че е лудост и че вероятно ще ме помислиш за полудал но е истина.За това станах толкова рано.Цяла нощ мислех само и единствено за това.
В този момент Елена направи няколко крачки назад всякъш усещайки болка.Пуснах телефона на земята и се втурнах да я хвана като я сложих бавно да седне на леглото.
-Добре ли си?-Попитах изплашено.Чувство непознато за мен от години насам.
-Боли ли те?Кажи ми?-Попитах я отново като погледнах към корема.Заслужаваше си цялата тази борба.Минахме през толкова трудности,отказвахме се един от друг,крещяхме си,почти всеки идиот в този град се опита да ни раздели,но ето ни отново тук...и аз бъдещ баща..колко странно нали?
Damon Salvatore
Damon Salvatore
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1332

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Elena Gilbert. on Съб Яну 26, 2013 8:00 pm

i'm the first to fall, the last to know

Всяка дума която излизаше от устните му звучеше като някоя приказка. Но как можеше въобще да се случва на тях? Та нали те бяха вечно обречени да се борят за връзката си,да се борят за да доказват че наистина имат нужда един от друг,а не е просто поредното увлечение. Никой не ги бе подкрепил.. а да не говорим,че Зевс все още не се бе запознал с Деймън. Ха! Точно както.. истинските семейства правеха.. чудеше се ако баща й беше жив,този които я бе отгледал дали сега щеше да е радостен,че ще си има внуче. Винаги й бе казвал да не бърза,че има време.. а ето че сега времето бе дошло. Деймън.. Деймън бе нейното семейство. Деймън и това малко нещо в нея което.. явно му бе доста тясно вече,щом толкова често се размърдваше и протягаше.
- Аз.. аз.. - започна да заеква тъй като толкова много емоции бушуваха в нея. Сядайки на леглото отново усети как онова малко същество в нея се бе раздвижило. Елена бързо хвана ръката на Деймън и я постави върху корема си,които.. значително бе започнал да се показва. Усети как топли сълзи започнаха да падат от очите й,а от устните й се чуваше весел смях. - То се движи! - каза след това с почти детински глас и придърпа лицето на Деймън към своето,а след това го зацелува много бавно й нежно,докато бебето просто си бе решило да подритва. Или щеше да стане футболист или футболистка или прекалено много приличаше на татко си. Беше на седмото небе в момента.. след всичко което й се бе случило,след всички тези месеци в които се скиташе сама в които се опитваше да промени живота си.. Тя най-накрая бе намерила своя дом - при Деймън. Не че някога се бе съмнявала в това,но.. сега осъзнаваше,че съдбата не можеше да й даде по-ясен знак. Едно на милион.. бебе едно на милион. Тяхното прекрасно бебе,което щяха да отгледат заедно. Щеше да е истински боец. Тя или той.
- Е татенце.. признай си.. какво искаш да е малкото дяволче? Което.. очевидно.. много се разпалва щом си близо до мен. - след което погледна към корема си и се засмя. Малкото явно от сега бе по-привързано към баща си. -Между другото,сега вече можеш да се обадиш на Карълайн. - каза шеговито в негов стил ,а след това се засмя лекичко. Сега въобще наистина вече не й пукаше какво щяха да говорят,защото.. любовта им беше дала плод.. това малко бебенце в нея и никой не можеше да каже нещо против него иначе.. очите веднага щяха да бъдат избодени.
© SHE MEANS WAR AT ATF
Elena Gilbert.
Elena Gilbert.
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1783
Рожден Ден : 06.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Damon Salvatore on Нед Яну 27, 2013 4:50 am






-Ами..-Смръщих поглед все още очуден и се опитах да осъзная какво се случва.Чувството беше толкова приятно.Елена сложи ръката ми на корема си и усетих как помръдва а огромна усмивка се появи на лицето ми.За мен е толкова непознато това.
-Каквото и да е,момиченце или момченце ще го обичам колкото теб.-Устните ни се намериха а сълзите на Елена потекоха по лицето и.Може би и аз щях да се разплача след малко от вълнение.Чудното беше,че на Елена не и личеше почти.Мислех че е дръпнала някое килце и толкова,а то какво се оказа.
-Обичам те толкова много Елена Гилбърт.Не мога дори да си помисля че щях да съм с някоя друга до края на дните си.-Казах и и я прегърнах.
-Хайде.Ела да си легнеш.Станахме прекалено рано.-Казах и леко я повдигнах с двете ръце все едно е тежко болна. и не може да се движи.Сложих я на леглото и легнахме един до друг като преди това оправих възглавницата и и я завих.Не знаех какво се прави с бременна жена,а това което съм чувал от майка си е,че се полагат много грижи.Още един въпрос ме човъраше също.Детето като какво ще се роди?Ще има ли дарба?Можех само да гадая на подобни въпроси.
Легнах до Елена но не се завих а обвих с ръка главата и и легнах лице до лице с нея.Телевизора продължаваше да си работи но аз не му обърнах никакво внимание.Само се пресегнах за дистанционното което беше на шкафчето и го изгасих.През малкото останала нощ която се бе превърнала в почти сутрин гледах как Елена спи.Беше ми доста напрегнато,но не заради нещо лошо а заради това което тепърва предстои да се случи.При всяко нейно обръщане или когато виждах че я боли корема се притеснявах.
Станах от леглото към осем сутринта.Слънцето вече изгряло и осветило целият град който заработваше наново като добре смазана машина.Слезнах на долу в кухнята и отворих хладилника който разбира се пълен само с банки кръв.Извадих едно от прикчетата на масата и взех чаша от горният шкаф.За толкова години научих толкова добре инвентара в тази къща като своя.Отворих пликчето със зъби и изплюк останалото на пода.Сипах в чашата до горе и изхвърлих останалото в коша.Знам че не съм най-голмеият романтик и дори и не знам какво точно се прави но имах поне на идея.Взех хедно от цветята във възата до прозореца,грабнах една табла от сушилката и сложих чашата и цветето на нея.Взех я в ръката си и се качих обратно на горе.Елена точно се разсънваше.Имах късмет.Влязох навътре.
-Здрасти.-Казах кратко и с усмивка на лице.Влязох навътре и седнах до нея на леглото като сложих таблата на шкафчето до нея и я целунах.
-Как си?-Попитах я загрижено.
-Знам че не съм голям романтик,знаеш ме,но се надявам това понел малко да се приближава към идеята.Погледнах към таблата.
tagging @ location, outfit, whatever
Damon Salvatore
Damon Salvatore
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1332

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Elena Gilbert. on Съб Фев 23, 2013 12:57 pm

Всичко което й казваше тъй нежно ,просто звучеше като стара забравена приказка за принцеси. Тя се чувстваше точно така в негово присъствие,въпреки,че не го заслужаваше - ама никак. Не заслужаваше да носи детето му,не заслужаваше да чува такива думи,не заслужаваше него. Тя не бе същата като преди,нямаше и да бъде,бе извършила неща които просто.. просто не можеше да си представи,че някога би направила,ако все още бе човек щеше да се отврати от себе си,но просто.. харесваше й. Харесваше й да гледа как другите страдат,точно както тя бе страдала преди и никак,ама никак не й пукаше когато някой даваше живота си заради нея. Бе се научила да манипулира така че да получава това което пожелае ,ни повече ни по-малко. Но въпроса не бе там.. въпроса бе че когато е с него онова невинно момиченце идваше на повърхността,нежно,мило потрепващо в прегръдките му.
- Оставаше и да си помислиш! Тогава щеше да стане лошо за клетото момиче! - каза шеговито Елена ,а след това го целуна бавно и много продължително,след което се усмихна доволно и се излегна върху гръдният му кош. Съвсем лекичко прокарваше дланта си по него и от време на време целуваше плътта му,в сякаш устните й не можеха да се отделят от тази мека,нежна копринена кожа която само чрез допира си й доставяше толкова удоволствие. Не бе спала от дни,чувстваше се толкова силна,толкова могъща ,че чак сега осъзнаваше колкото много имаше нужда да се докосне до възглавницата. Щом се намести хубаво и затвори очи отново потъна в мисли,които съвсем скоро след това се превърнаха в сън. Усещаше обаче как температурата й започваше да се покачва - нещо необичайно за вампирите. Кръвта й отдавна не кипеше във вените й,бе замръзнала във времето,а сега? Сега в сякаш се затопляше и тя не можеше да си намери място в леглото. Пред очите й изскачаха какви ли не образи - на Избел,на Джон.. на майка й.. на баща й.. на тези които поне смяташе за такива.. на Зевс които не бе виждала от толкова много време. Бяха се наредили един до друг втренчили се в нея,докато накрая не съзря и Деймън с бебе в ръце,изглеждаше толкова тъжен,докато малкото същество в него издаваше сладки звуци. Когато се затича към него,за да го прегърне и да попита какво става тя просто.. просто мина през него,в сякаш.. в сякаш бе призрак. Когато започна да се оглежда и погледна напред видя един ковчег,в които всички се бяха вторачили. Изведнъж нещо в гърлото й заседна,краката й омекнаха,а главата й започна да я стяга. Бавно се запъти към ковчега,вече осъзнавайки какво щеше да намери там.. когато стигна видя себе си. Съсухрена,така както ставаше с вампирите когато биват прободени с кол.. бледа.. но такова спокойствие лъхаше от нея. Не! Не можеше да умре! Трябваше да пази детето си! Трябваше да го научи да се бори,да бъде безстрашно,за да не може никой да му навреди. И тогава се събуди.. все още усещаше,че е под влиянието на треската която бе завзела тялото и умът й,но щом видя Деймън в сякаш реши да подтисне всичко отново. Отвърна по страстно и бързо на целувката му ,за да не усети,че има треска.
- Добре съм,Деймън,щастлива. - усмихна се и леко погали бузата му,а след това и съзря въпросната табла и се усмихна още по широко. - О.. господин Салваторе.. кой да знае,че у вас се крие такъв романтик? - след което отново се подсмихна със задоволство и отново целуна устните му. Леко премина с длан по цветето,а след това отпи от чашката. Личеше си че нещо не бе особено наред,а след като постави чашата отново в таблата усети как й причернява и как отново пада назад върху меката възглавница.
Силното осветление бе започнало да дразни очите й ,нещо дразнеше и ръцете й и накрая тя рязко отвори очи и започна да се оглежда. Като че ли..като че ли бе в болница. Започна тряскаво да търси Деймън с поглед и щом го откри близо до прозореца успя да събере сили и да промълви :
- Хей.. какво.. какво става? От кога съм тук? - коремът й бе станал огромен.. което значеше,че се е била изключила за.. доста време. Щом погледна към календара.. установи,че се е минало почти месец.. а погледа й стана още по-объркан - Какво.. какво става.. -повтори отново и леко се хвана за главата.
Elena Gilbert.
Elena Gilbert.
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1783
Рожден Ден : 06.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Damon Salvatore on Нед Юни 02, 2013 11:37 am

Елена се облегна на гръдния ми кош и заспа веднага.Аз включих телевизора и я завих по добре,след което и аз заспах облегнал глава до нейната.Не бях обърнал внимание колко сме спали.Когато се събудих беше 6 вечерта,а Елена се въртеше неспокойно в леглото и бълнуваше за някакъв ковчег и смърт.Събудих я,а тя се стресна и се хвана за корема,като започна да вика от болка.Аз я прегърнах като я погалих по главата,цялата гореше.Трябваше моментално да отидем в болница.Вдигнах я на ръце,като я сложих на задната седалка.
-Всичко ще бъде наред,обещавам ти.-Всичко беше така необичайно.Температурата,болките,да не говорим,че изобщо не беше време да ражда.Покрих я с едно одеало,а тя продължаваше да вика от болка,цялата беше потна и гледаше замъглено,докато очите и не започнаха да се затварят.Потеглих с мръсна газ.
-Елена не затваряй очи,остани будна.Чуваш ли ме?!-Виках от предната седалка за да я държа будна.
-Хайде миличка говори ми нещо,но само стой будна.-Продължавах да и говоря,но тя затвори очи напълно,точно тогава пристигнахме пред местната болница.Спрях точно пред входа,а няколко лекари се бяха наредили на входа и пушеха,щом ме видяха веднага се стекоха на помощ и хвърлиха цигарите.Отворих вратата и а вдигнах на ръце.Няколко санитари донесоха носилка и я сложих да легне.Лекарите ме попитаха какво и е състоянието по пътя за към операционната.
-Има температура от няколко минути и болки в корема.Бременна е във втория месец.Какво и се случва?!-Попитах,точно преди да влязат в операционната,но единствения отговор,който ми казаха беше,че ще могат да ми отговорят едва след като я оперират.
-Господине трябва да изчакате тук,не можете да влезете.-Обърна се към мен един не много стар мъж с очила.В момента всички чувства бяха засилени в мен,боях се,че ще я изгубя.Дори мисълта за това ме убиваше.Имах чувството,че стоях не часове,а дни в чакалнята,стоях на един син стол и не мърдах от там.Постоянно поглеждах към операционната,но нищо не виждах,а и никой не ми казваше какво и е състоянието.След около 5 часа един от лекарите излезе и се приближи до мен.
-Какво стана?Как е тя?Може ли да я видя вече?-Попитах го нетърпеливо и загрижено.
-Вижте,знам,че за Вас ще е трудно,опитахме всичко по силите си.Приятелката ви изпадна в кома след операцията,за съжаление не знаем дали ще се събуди...-В този момент ми причерня и седнах на стола залюлявайки се.
-Как така не знаете дали ще се събуди?Нали сте лекари помогнете и!-Станах и за секунди го приклещих към стената,а очилата му изпаднаха на земята.
-Но имаме и добра новина...имате дъщеря.Това е като чудо,едва във втория месец роди напълно здраво дете,преди да изпадне в комата.-Когато изрече тези думи го пуснах и останах като стъписан.Бях едновременно толкова радостен и тъжен.
-Къде е тя?Може ли да я видя?-Попитах го вече със спокоен глас.
-Да,разбира се.Приятелката ви е в 207ма стая,ще ви я донесем там,след като изпълним нужните процедури.
Когато влязох в стаята,видях Елена цялата в системи.Затворих тихо вратата,все едно ще се се стресне от удара.Приближих се и придърпах един от столовете към леглото и,стиснах ръката и,към която бяха прикачени куп системи.След няколко минути донесоха и дъщеря ми.В момента в който ми я дадоха в ръцете ми всичко се изпари около мен.Тя беше толкова красива,невинна и прекрасна,със светло сини очи и взела устните и носа на майка си.Обърнах се към Елена и и я "показах".
-Виж,това е мама,скоро ще се събуди и ще те гушне.-След което лекаря я взе за да довърши останалите процедури.
Така дните си минаваха,а Елена не се събуждаше.Бях купил съвсем нова къща и обзавел детската стая,като за момиче.Саморъчно боядисах стените,сглобих креватчето и всички останали обикновеннип неща,които правят хората.Аз не губех надежда,а точно обратното,всеки път когато бях при нея и говорех и държах ръката и чакайки я да се събуди,докато и този ден дойде.Бях се облегнал на рамката на прозореца и втренчено гледах пристигащите болни хора в болницата.Тогава усетих една нежна ръка да докосва рамото ми и се обърнах,никога не бих сбъркал тази нежност.
-Елена?-Казах объркано и се усмихнах широко,а двете ми ръце обхванаха лицето и,и я прегърнах силно.
-Елена,ти...роди преди месец.Изпадна в кома и от тогава си тук.
Damon Salvatore
Damon Salvatore
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1332

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Elena Gilbert. on Съб Юни 08, 2013 6:41 am

Тъмнината я бе обгърнала в своята задушаваща прегръдка. в сякаш се бе преселила в друго измерение в което душата й бе намерила спокойствието което търсеше толкова дълго,но сърцето й не. Сърцето й принадлежеше при Деймън и при това сладко дете което двамата щяха да имат заедно. Когато бе в тъмнината,почти от другата страна имаше време да прегледа живота си,да го оцени.. защото бе преживяла прекалено много,в сякаш бе вече старица,душата й се чувстваше стара,но тялото й бе едва на 18. Бе преживяла цял един живот,глупости цели няколко,а бе едва на 18! Бе се сблъскала с един тотално непознат за нея свят,веднага щом светът които до тогава познаваше бе свършил ,сгромолясвайки се до основи когато бе загубила родителите си. Тогава си мислеше,че нищо друго по-лошо не можеше да се случи,от това да останеш сам самичък на света,защото сестра ти и брат ти не се интересуваха от това как си,а и някой трябваше да се грижи за тях.
- Нали никога няма да ме оставиш? - малкото детско гласче на елена се носеше като сладък звън,докато седеше с скута на баща си,човека които обожаваше. Обичаше да закача косата му и да щипе бузите му докато той правеше ужасени физиономии. 'Естествено,че няма детето ми,къде другаде да ходя?' все отвръщаше той целуваше челото й и отново се зариваше в своите документи които тя всеки път преглеждаше любопитно и дори се опиваше да помага с разкриването на поредния престъпник. Именно този спомен изпълваше душата й ,защото баща й ,макар и не по негова воля бе напуснал живота й. А тя не искаше да става същото със своето дете. Помнеше как само се бе събудила в болницата , след като бе постъпила в нея и докато корема й бе все още огромен.Сега обаче когато сетивата й започваха да се включват едно по едно усещаше празнина в себе си,усещаше липсата на онова същество което я изпълваше. Изведнъж рязко отвори очи. И започна да се оглежда пипна корема си и установи ,че го нямаше.. в сякаш никога не е била бременна. Щом зърна Деймън до прозореца безшумно се измъкна от леглото и докосна рамото му,а щом отново онези прекрасни сини очи я обгърнаха тя го прегърна много силно все още някак изплашено.
- Бебето,къде е бебето? - попита трескаво след това,а щом й каза,че се е родило,че е добре и че е момиче,звучно въздъхна от облекчение и се просълзи,стисна го по-силно към себе си и се разсмя.
- Господи,толкова те обичам.. толкова! - каза с огромно щастие и погали гарвано-черните му коси. След което го погледна и целуна много бавно. Извини се,за това,че го е притеснявала толкова много тези месеци,че го е оставила сам и му обеща,че никога повече няма да го остави.
- А къде е.. къде е тя? Какво стана докато.. ме нямаше.. - разпиташе,докато нежно галеше бузата му и се взираше в морско сините му очи.
Elena Gilbert.
Elena Gilbert.
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1783
Рожден Ден : 06.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Damon Salvatore on Съб Сеп 07, 2013 5:24 am

Не можех да си позволя да я загубя...не и нея.Знаех,че ако нещо и се случеше щях да стана предишния Деймън,та и по лош.Всеки вампир има нужда от едно спасително важе,което виси от върха на скалата.Това да бъдеш такъв като мен е като да паднеш от скала,колкото по ужасен задник ставаш,толкова повече се изпускаш от ръба на скалата и пропадаш надолу,и ето,че чоето въже беше Елена.След,като ме превърнаха не мислех,че ще има нещо за което да се хвана и да бъда предишния Деймън,който само Стефан познаваше.
-Тя е добре.В детското отделение е.-Погледнах към вратата за момент.
-Трябва да си почиваш.Хайде ела да легнеш.-Казах,като я хванах за ръцете и я сложих да седне на леглото.
-Вечерта когато получи контракции те доведох тук.Присвиваше се от болки,а лекарите казаха,че спешно трябва да извадят бебето.След като го извадиха,казаха,че си изпаднала в кома и,че не знаят дали изобщо ще се събудиш.А аз просто седях и чаках да се събудиш.Доста хора идваха да те виждат,но ти дори не помръдваше,но това мен не ме интересуваше,дори и да чаках хиляди години,ти трябваше да се събудиш.-В този момент ни прекъсна доктора,заедно с няколко сестри,като започнаха да я разпитват,а лекаря се обърна към мен и ми каза да изляза,за да направят няколко изследвания.
-Не ми пука,няма да изляза.-Отговорих най-безкористно и се подпрях на рамката на прозореца,скръстил ръце.Той знаеше,че няма да си тръгна и продължи с разпита и изследванията.След като излезнаха,се приближих отново до нея и знаех,кое ще е първото и желание,затова изпреварих мислите и.
-Ела да те заведа при нея.-Казах,като я сложих да седне в една количка,която бяха донесли сестрите и тръгнахме из коридорите.След като стигнахме застанахме на прозореца,където имаше около 20 бебета с картончета с имена и номер,а две сестри ги наглеждаха.Почуках на прозореца и една млада,около двадесет и една годишна руса сестра с къса бяла престилка отвори вратата с усмивка и само кимна.
-Сега ще я донеса.-Каза и се върна вътре,като взе едно от многото бебета.
-Да кажем,че прекарвах доста време и тук.-Обърнах се към Елена и се засмях.В този момент сестрата пристигна с увито в розоро одеялце малко бебе.С онези миниатюрни крака,ръце и гледащо те странно.Подаде ми я,а аз само се усмихнах насреща и тя ми се усмихна,подадох я внимателно на Елена да я гушне.
-Ето я и мама.-Клекнах до нея,като държах леко през кръста Елена,взирайки се в миниатюрното същество,което се усмихваше насреща ни.
-Знам,че ще ме убиеш,но още не съм я кръстил.Исках ти да го направиш.-Погалих нежно лицето и и отново върнех погледа си на бебето.
-Взела е твоито лице и моите очи.-Не спирах да се усмихвам при мисълта,че съм станал баща,аз,най-неконтролируемия,егоистичен човек на света.
Damon Salvatore
Damon Salvatore
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1332

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Elena Gilbert. on Съб Апр 26, 2014 3:39 am

- Съжалявам.. - промълви тихи брюнетката няколко пъти докато слушаше през какво е трябвало да премине Деймън. Той.. той беше много деликатен и винаги когато се случеше нещо ужасно обвиняваше себе си страшно много. Съдбата обаче никога не пропускаше да го издразни до краен предел,както и да изтормози нея,сякаш й бе забавно постоянно да си прави шеги с тях. Сега обаче имаха малко прекрасно момиченце и Елена бе сигурна,че дори Деймън някога да се върне към лошото си Аз ,никога нямаше да я изостави. Нито нея,нито малката. Ел не го винеше ,вече не. Дори не желаеше да го променя,защото за нея той вече бе перфектен със своите малко недостатъци. В Очите му виждаше една радост ,която никога не се бе настанявала в  душата му,изглеждаше й много по-жив от всякога.
- Повече никога няма да  изоставя нито теб,нито нея. - след което погали бузата му много нежно  и внимателно ,защото имаше чувството че ако го докосне по-силно щеше да се счупи пред нея и всичко това щеше да  изчезне ,като просто един сладък сън. Все още не осъзнаваше какво бе направила за да получи такова щастие,но бе благодарна и щеше да го брани с цялата си сила и душа. Когато лекарите дойдоха на бързо й взеха кръв и след това излязоха,а Ел леко се изкикоти - Май скоро ще разберат ,че кръвта ми не е от най-нормалните. - след което се подсмихна леко. С помощта на Дей седна в една от количките,тъй като все още бе доста отпаднала и тръгнаха към детското отделени. Когато Ел видя всичките малки бебета нещо в нея сякаш се затопли. Изпитваше странни чувства и.. може би това беше майчинският й инстинкт? Когато видя русокоската,просто нямаше как да не се пошегува с Дей - Виждам,виждам защо си идвал всеки ден. - и с поглед му посочи дългокраката златокоска. след това му щипна бузата и му смигна шеговито. Когато именно тази златокоска и донесе  прекрасното малко същество ,Ел бе удивена. Беше толкова малка и крехка и.. не разбираща нищо от този свят. Прегърна я внимателно и целуна челцето й,а след това ръчичките и краченцата. Бяха толкова мънички.
- Слава богу!  Надявах се да вземе  прекрасните ти очи.. - каза към Деймън,а след това отново лекичко помилва главата на малката принцеска,която я гледаше с онези огромни сини очички. - Какво ще кажеш за Ариадне?  Мисля..че значеше 'Свята'.. - погледна към любовта на живота си и му се усмихна,както винаги правеше щом очите им се срещнеха.
Elena Gilbert.
Elena Gilbert.
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1783
Рожден Ден : 06.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Damon Salvatore on Съб Апр 26, 2014 4:44 am

Беше токова миниатюрна,че изглеждаше,като малка порцеланова кукла в ръцете и.Чисто,недокоснато от злото или от простотията на света,седящо си и усмихващо се насреща.Бе да знае какви неща сме вършили,колко зло и мъка сме причинили.Елена се взираше в нея без да откъсва поглед,предлагайки име за малкото съкровище.
-Ариадне?..Харесва ми,звучи,като име на модел..-Бързо се осъзнах и се поправих.
-Но,това със сигурност няма да стане,може би лекар или учител.-Да...бащинския инстинкт се събуди.Пред мен седяха най-важните същества на тази земя за мен и бих ги бранил с живота си.Няма да позволя на никой да ги нарани.
В това време пристигна сестрата и помоли да и я дадеме,защото все още не можело да се излиза за дълго време.
-Не мисля така!-Обърнах се най-нагло към високата,руса жена облечена в престилка и държаща картон в ръцете си,гледайки ме строго.
-Господине,разбирам ви,с всички е така,но това е за здравето на детето ви.-Отвърна със строг тон гледайки към нея.Погледнах към Елена,която явно беше съгласна със сестрата и отново се обърнах към високата руса жена.
-Добре,но кога може да я видим отново?-Попитах с надежда в гласа и сбръчкано лице гледайки към ..Адриане и хванах леко ръчичката и,която беше миниатюрна,също като нея и я погалих нежно по пръстите.
-След около няколко часа,трябва да следиме състоянието и,но жена ви може да я изпишеме и още утре.Справя се учудващо добре с възстановяването.-При думите и се появи лека усмивка на лицето ми знаеки,че след като излезнат изследванията ще има доста за "поправяне".След краткия ни разговор сестрата я взе и я поведе към отделението при останалите малки същества,повечето от тях ревящи,но Адриане беше изключително спокойна,всякъш осъзнаваше какво се случва.
"Момичето на татко"
-Май доста се разнежих.-Бях с гръб към Елена,която беше с лице към стъклото и я бях хванал през ръменете,а главата ми на раменете и.
-Хайде обратно към стаята,ти също трябва да си почиваш.-Казах строго без дори да обърна внимание на съпротивата и да остане,аз също исках но трябваше да си почива след всичко случило се.С бавни стъпки минавахме през другите отделения,докато стигнем до нейната,по коридора се разминавахме с най-различни хора облечени в престилки или обикновенни загрижени хора обикалящи напред назад или просто седящи замислени на пластмасовите столове.
След около 10-15 минути обикаляне из болницата стигнахме крайната си цел и затворих вратат зад себе си,след като влязохме.Оставих Елена да легне отново на леглото,като бутнах количката настрани и се настаних до нея.
Damon Salvatore
Damon Salvatore
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1332

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Elena Gilbert. on Нед Апр 27, 2014 3:21 am

Елена не можеше да се нарадва на малкото същество,което държеше в ръцете си. Беше удивително колко изключително спокойна бе и дори колко усмихната изглеждаше. Напомняше й за нея,преди много време. Когато все още беше човек и си нямаше и на представа какви същества бродеха в мрака. Когато искаше да стане писател или журналист,когато родителите й бяха до нея. Родителите й! Боже колко щяха да са радостни сега.. Със сигурност нямаше да спрат да засипват малкото й момиченце с какви ли не подаръци и дрешки.
- Мама щеше да  й се радва толкова много.. със сигурност вече щеше да й е направила малки сладки дрешки а.. - ел въздъхна за момент с малка усмивчица  - А пък татко нямаше да ни позволи да купим детско креватче,защото е семейна традиция то да бъде ръчно изработено от дядото. - с едната си ръка лекичко хвана тази на Деймън и го погледна. Вярно.. бе се променила,както тя така и усмивката й,но все пак я имаше. А я имаше именно заради мъжът стоящ до нея. Преди не разбираше особено любовта.. Дори когато беше със Стефан не осъзнаваше какво означава,ала сега гледайки малкото си съкровище виждаше всичко ясно. - Тя е плод  на нашата любов.. Дей.. представи си. - погледна го отново. Те бяха вампири и все пак! Все пак съдбата им бе подарила малката Ариадне. Естествено не беше особено доволна,че трябва да се раздели с нея,но знаеше,че така бе редно. Направи малка гримаса,когато Дей й каза,че трябва да почива и след  това се засмя - Мразя да си почивам и да лежа! - измърмори под носът си брюнетката и се отпусна в стола. Чувстваше се пълна с енергия,ала тялото й бе решило да се прави на заспало днес,точно днес! - Между другото.. не е ли редно да кажем на брат ти и Карълайн? Между тях напоследък прехвърчаха искри.. а и Стефан ти е единственото семейство. - щом стигнаха отново в болничната стая Ел побърза да го целуне. Много бавно и нежно,като леко го притисна към себе си,дочу как щом го направи като че ли сърцата им забиха в един такт ,бяха се научили да туптят в синхрон едно с друго. 'Липсваше ми..' тихо прошепна между целувките брюнетката,след това прокара пръсти по меката му гарванова коса.
Elena Gilbert.
Elena Gilbert.
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1783
Рожден Ден : 06.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Damon Salvatore on Сря Апр 30, 2014 2:11 pm

-Със сигурност това да кажем на Стефан,че е станал чичо ще го шокира и не само заради факта,че ние не сме хора.-Повдигнах вежди и погледнах към Елена със странен поглед.Имайки се предвид случилото се през последните години разговора със Стефан ще е доста труден.
-А относно Керълайн,предлагам да сложим телена ограда между нея и дъщеря ни,защото ще се опита да я удуши в сънят и имайки предвид топлите и чувства към мен.-Извъртях очи и притиснах Елена към себе си в отговор на нейната и отвърнах инстинктивно на целувката и.Дъха и имаше ухание на лимон,явно слагаха това във водата,косата и бе със същия мек допир както преди,така приятен за пипане,а тялото и необичайно горещо.Дори самото и присъствие беше като опиянение за мен.Затворих вратата на стаята зад себе си като се облегнах на нея,но не пусках Елена от прегръдката си.
-Трябва да си почиваш.-Прошепнах нежно в ухото и.
-Едва преди не повече от час се събуди от кома,продължила месеци.-Опрях челото си на нейното ,а очите ми срещнаха нейните с топлия си поглед.
-Дори не мога да осъзная какво се случва.Онова малко същество със светла коса и сините очи е наше дете.Мое и твое.Дори не можеш да си представиш колко съм щастлив.И ще направя всичко възможно да не тръгне по моят път,или чиято и да била злоба да я достигне.Тя е най-чистото и добро същество в моя свят,наред с тебразбира се..-Целунах я по челото.
-...и ще се погрижа така да си остане.Нито Керълайн,Клаус,Бони или дори Стефан да променят това.-Затворих очи за миг и след като казах това което имах просто замлъкнах.Прокарах няколко пъти пръсти през дългата кестенява коса на Елена,която беше все още леко рошава от "съня" и.
-Обичам те ужасно много!Още от деня в който те срещнах на моста.-Устните ми преминаха към нейните,а пръстите ми слязоха по врата и и я придърпаха още повече към мен за да осъществят една дълга,страстна и караща цялото ти тяло да потръпне,но въпреки това се отдръпнах.
-Колкото и да ми се иска да  сваля тази нощница от теб и да те имам само за мен,знам,че трябвада си почваш,а и ще те изпишат след няколко дни.-Бях на ръба да се поддам на изкушението изцяло,но с голям неприязън се отдръпнах,защото знаех какво щеше да последва.
Damon Salvatore
Damon Salvatore
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1332

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Elena Gilbert. on Нед Май 04, 2014 4:53 am

Елена седеше,гледайки леко замислено,докато Бони й обясняваше нещо страшно задълбочено и разпалено. Мислите на брюнетката бяха окупирани от онази луда руса фурия Карълайн Форбс,която през деня й бе обявила,че е заедно с брата  на Стефан,онзи мистериозен красив,не! Не крави.. Не можеше да си мисли,че е Красив..Онзи Деймън. Нещо в това я бе подразнило страхотно и не знаеше дали е защото  Карълайн отново искаше да се състезава с нея или защото наистина намираше Деймън за привлекателен,въпреки че обичаше Стефан. Елена се подразни,ала не разбра от коя точно мисъл и потърси глава,поглеждайки Бони,усмихна й се леко и въздъхна :
- Не разбирам,просто не разбирам защо Карълайн е с него. Очевидно той не е добър за нея. А първо искаше Стефан. Не мога да угодя на това момиче,а всъщност вече и не искам. Не ме гледай така.. писна ми от вечният й драматизъм - щом ска да е в опасност да прави каквото знае. - докато изричаше всяка една дума ,имаше една част от съзнанието й,една част която просто крещеше 'Ревност!',но чак сега тя осъзнаваше всичко това. Разсмя се,щом се върна в настоящето и щом Деймън спомена за телената ограда. Вярно много неща се бяха променили между нея и Карълайн,но знаеше че и тяхната не беше лесна.
- Ти.. така и не ми каза какво се случи когато заминах за Бразилия? - тихичко попита,галейки бузата му много лекичко. - Искам да знам всичко.. защото не знам на кого мога да имам доверие вече. Имам само теб и Ариадне и това ми е достатъчно,но.. ако се наложи ще я защитавам дори от най-добрите си приятели.  Не искам тя да преживява това което и аз. - говореше тихичко ,докато не спираше да го засипва с какви ли не нежности,от които е бил лишен през дългата й кома.  Би му предложила дори да се махнат от Мистик Фолс,нещо което бе желала толкова много преди ,ала сега искаше да се бори ,да се бори за бъдещето им,най-вече за бъдещото на малката им принцеса,защото тя си заслужаваше. А и кой е казал,че  когато се преместят няма да намерят някой нов Клаус или някое ново чудовище,което ще иска да преобърне живота им?
- Когато бяхте заедно..  с Нея.. Осъзнах чак сега че тайно съм те ревнувала,знаеш ли? - каза с лек кикоти брюнетката и поклати глава лекичко. - Просто съм била прекалено сляпа. Трябвало е от по-рано да ме вкараш в правия път,маймунчо! - след което отново се разсмя и лекичко и игриво го  щипна по ръката. След което отново го целуна  и легна кротко назад. Честно казано не искаше да го тревожи,но не можеше да чувства краката си много добре. Не разбираше защо , тъй като бе вампир. Но в сегашното й положение ,нищо което бе знаела до сега не правеше никакъв смисъл. - Малката.. човече ли е или е вампир? - попита след малко брюнетката и вдигна замисления си поглед към Деймън. - Всичко е толкова ново и объркано ,че.. имам чувството,че си сънувам.
Elena Gilbert.
Elena Gilbert.
Вампир
Вампир

Брой мнения : 1783
Рожден Ден : 06.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: Преди ден в Мистик Фолс

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите