The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 12 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 12 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.

Go down

Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.  Empty Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.

Писане by Caroline Forbes ♥ on Нед Окт 14, 2012 1:21 pm


Честно? Мислех си, че ще заспя по - лесно. Последно време бях толкова изморена. Въпреки, че вампирите лесно не се изморяваха и трудно заспиваха през вечерта, аз продължавах да следвам начина на живот при хората. Все още мечтаех да съм такава каквато бях преди, но да съм вампир - ми харесваше.

Беше близо 1 и 30, след полунощ. Слушах музика със слушалките и беше поредния ден, в който не можех да се отпусна и да спра да мисля за проблеми. Елена за малко да загуби живота си... въпреки че ... тя на практика е жива, но ... е мъртва. Умирах си .. просто да се гушна в някой и да заспя, спокойно, без да мисля за ... Елена, за сестра и, за Деймън ии... за Стефан. Отдавна Стефан ми беше доста навътре в ума. И не можех да спра да мисля за него. Беше му толкова зле, че Елена е с Деймън. Че след всичко, което той направи за нея, тя е с брат му. Беше много тежко за него, разбирах го напълно. Ако бях аз.. досега да съм убила Деймън. Освен че с него по природа се мразим, ако беше постъпил така с мен, щеше да е мъртъв. Но това е Стефан, грижливият, винаги спокоен Стефан. За който явно доста ме беше грижа. Реших да ... да се разбудя, явно нямаше да е. Не бях облечена с нищо, само бельо, затова навлакох копринения си халат и потърсих телефона си. Както винаги беше забутан на бюрото изпод всички неща като книги, списания, други непотребни книжчици и разни. Веднага натиснах зеленото копче и Стефан беше в последните обаждания. Но... реших да не му се обаждам, а да му пиша. Затова се замислих и накрая измъдрих просто едно:

"Хей, Стеф, как си? Гадно ми е и реших да ти пиша..."

След което просто го send-нах и зачаках. Какво ли щеше да си помисли? Този късен СМС... НЕ че беше за първи път, но сякаш ... ми липсваше. Отдавна не го бях виждала. Искаше ми се просто да звънне на вратата и .. и да излезна и да го прегърна.


Последната промяна е направена от Caroline Forbes ♥ на Чет Апр 10, 2014 3:56 am; мнението е било променяно общо 1 път
Caroline Forbes ♥
Caroline Forbes ♥
Вампир
Вампир

Брой мнения : 316
Рожден Ден : 18.05.1994

Върнете се в началото Go down

Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.  Empty Re: Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.

Писане by Stefan Salvatore on Нед Окт 14, 2012 2:34 pm

Какво биха си помислили повечето хора за мъж, който се разхожда безцелно по улиците по това време на денонощието? Да...наблягам на думата "хора". В Мистик Фолс всъщност оставаха все по - малко такива. Не беше моя вината. Аз не ги наранявах.
В последните няколко дни едва се сдържах на едно място. Често бях в горите и ловувах животни. Беше ми трудно да не пия човешка кръв. Но си имах принципи. Исках да се отърва от "великата" си слава. Отново.
Толкова много неща бяха станали напоследък. А аз се правех на безчувствен. Ама само се правех. Все още ми пукаше за всичко и всички. За Елена, за Деймън, за отношенията между познатите ми. Не бях си говорил с почти никой напоследък. Срещата с Алиса в гората леко ме беше поразведрила, но след това отново си бях станал мрачен и замислен.
Спрях се и се загледах в една нощна птица.
- И ти ли си самотна? - попитах я
Гледаше ме с големите си очи, но не ми отговаряше. И все пак имах чувството, че ме разбира. Подсмихнах се леко на себе си:
- Докъде стигна, Стефан. И с птици започна да си говориш! - след секунди завъртях очи и се засмях още повече.
Сега си говорех и сам. След секунди телефонът ми леко ме сепна. С изненадано лице си отворих СМС-а.
Керълайн....
Почувствах се виновен. Бях зает да се жалвам за себе си и за това, че аз съм онеправдания. Но и на нея не и беше лесно. Тя беше момиче, и не беше живяло толкова дълго, за да се научи да се справя с живота. И все пак го правеше. Заинтригува ме. Как се беше сетила за мен толкова късно. Дали няма нужда от помощ? Не и отговорих на съобщението, защото реших да се натреса у тях. Джентълменът в мен ми казваше, че не е прилично, но може би беше станало нещо. По - добре да проверя.
***
Бях пред къщата и и се взирах в прозорците. Не, нямаше като нормален човек...или вампир да позвъня на звънеца. Добрах се до прозореца и и го отворих. Седнах на него и огледах любопитно пред себе си. Да, май това беше нейната стая, защото я забелязах да седи с гръб. С нейния слух, вече ме беше чула и всеки момент щеше да се обърне...
Stefan Salvatore
Stefan Salvatore
Вампир
Вампир

Брой мнения : 134
Рожден Ден : 18.07.1912

Върнете се в началото Go down

Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.  Empty Re: Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.

Писане by Caroline Forbes ♥ on Нед Окт 14, 2012 2:51 pm

След като изпратих СМС-а, веднага започнах да се услушвам. За телефона, за вратата. Не трябваше да звъни, щеше да събуди майка ми. Която едва ли спеше, сигурно проверяваше някакви документи от полицията... И най - накрая чух. Чух стъпките му. Бързаше бавно. Крачеше доста бързо, но внимаваше, когато стъпва. Както винаги. Знаех всяка частица от него, но имах още много да го опознавам. Защо ли? Защо ли ми трябваше, защо ли исках? ... Чувах и когато се качваше. Чаках момента, в който ще го прегърна с нетърпение. Но се правех, че подреждам бюрото си. Бях загасила лампата. Подреждах го на тъмно, беше малко тъпо, но... все пак. Тъмнината е романтична. Когато се качи. Просто стоеше. И чакаше. Реших най - сетне да се обърна и да ... да му проговоря.

- Стефан, ти .. аз... трябваше да ме предупредиш, но ... от друга страна е толкова мило да .. защо дойде? Нямаше нужда да се разкарваш до тук... - казах му аз, след което се доближих до него, но преди това оставих всичко, което бях взела отново на бюрото. Тоест, нямаше никакъв ефект от подреждането. Искаше ми се да ... да го прегърна и да се почувствам сигурна, закриляна от приятел, но.. някакси не ми стискаше, не можех ... не ми достигаше кураж, за да се опитам дори. Друг е въпроса, ако той не иска... Сега просто чаках да ми отговори нещо и да чуя гласа му, за да имам все някаква утеха.
Caroline Forbes ♥
Caroline Forbes ♥
Вампир
Вампир

Брой мнения : 316
Рожден Ден : 18.05.1994

Върнете се в началото Go down

Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.  Empty Re: Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.

Писане by Stefan Salvatore on Нед Окт 14, 2012 3:03 pm

Скочих в стаята и се огледах. Беше тъмно, а Керълайн подреждаше нещо на бюрото си. Беше приготвена за сън, но подреждаше...доста странно. Повдигнах вежди. Застанах на едно място и зачаках да направи каквото и да е.
Все пак не знаех какво точно да кажа. Бях се вмъкнал като крадец у тях, а майка и беше шериф. Аз съм просто велик!!!
След няколко секунди колебание тя се реши и ме приближи. Не казвах нищо. Само стоях и гледах момичето. Очите ми бяха идеално привикнали с тъмнината, затова успявах да я видя добре. Започна да говори на пресекулки, като ми задаваше въпроси. Почаках около минута.
- Аз бях наблизо. Разхождах се - така като го казах наистина прозвуча странно.
Всъщност всичко ми прозвуча странно. Не бях чувал гласа си дълго. Е, чувах го преди малко, но тогава все пак си говорех с птица...
- Съобщението ти ми привлече вниманието. Защо ти е гадно?
Извъртях поглед настрани. Бюрото и все още си беше бардак, май не се беше справила добре с подреждането.
- Но няма проблем, ако искаш може да си тръгна.
Все пак имението Салватор ме очакваше, мрачно колкото мен. Но ми беше втръснало да го обитавам постоянно. Щях да стана като онези вампири от старите филми. Още малко и щяха да ме наричат и Носферату. Или Дракула. Или все тая...трябваше да спра да мисля толкова глупави неща.
Stefan Salvatore
Stefan Salvatore
Вампир
Вампир

Брой мнения : 134
Рожден Ден : 18.07.1912

Върнете се в началото Go down

Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.  Empty Re: Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.

Писане by Caroline Forbes ♥ on Вто Окт 16, 2012 12:39 pm

Той наред ли беше? Нали ... Нали аз го бях потърсила? Нали аз го бях повикала? Нали аз имах нужда от него? Защо дойде, след което иска да си тръгва? Разбира се, че няма да искам да си тръгне! Тъ... след всичко това, все пак искам да има някой до мен... И това май определено ще е той!

- Нене, определено няма да се измъкнеш толкова лесно от мен... - казах аз, след което запазих малко тишина. Помислих си, че това, което му казах е доста грубо и затова продължих - Не, не искам да си тръгваш, дори бих те умолявала да не го правиш... но ти няма, нали? - попитах аз, след искрените си думи и се приближих още повече към него, гледайки го точно в очите.

Нещо ми имаше. Не се чувствах... на себе си. Не се чувствах добре. Чувствах се толкова сама и някак отхвърлена от всички и всичко. Сякаш никога не съм имала приятели и никога няма да имам... но всъщност един от тях стоеше точно пред мен. Все още. Но все пак имах чувството, че съм сама. Знаех и усещах, че нещо ми има, че се чувствах сама, но сега почувствах и гняв. Исках просто да отмъстя на някого, но не знаех на кого и за какво. Исках да започна да викам, да чупя и да разхвърлям. Исках всичко да е както преди. Как можеше Елена, най - добрата ми приятелка!, да е вампир, как можеше всичко това да се случи и след всичко, което Стефан е направил за нея, тя да е с Деймън. Как... как можеше аз да съм Вампир?? Беше толкова необяснимо!

Обърнах се с гръб към Стефан и започнах да гледам тавана, не знам защо, крачейки, говорех:

- Стефан, замислял ли си се защо ... защо ни пука? Защо въпреки, че сме такива каквито сме, чувстваме нещо, все пак..? - вече се обърнах към него и започнах да говоря на него - Защо ... - една огромна възишка, след което ми се напълниха очите със сълзи и продължих - Защо всичко това се случва точно на нас? Аз станах вампир... Тайлър... го няма .. Елена ... е като нас, и ... и ... и с Деймън и само ние сме ... потърпевшите... ние винаги сме в средата и никога не мислим за себе си, а първо за другите. Защо? - пророних сълза, след което още няколко и продължих да плача, опитвайки се да поема дълбоко въздух, защото осъзнавах, че не мога... Но най - накрая си поех и се успокоих. Но не спрях да плача. Продължих, дори с глас. Донякъде не исках Стефан да ме вижда така, но ... просто се поддадох на емоциите си.
Caroline Forbes ♥
Caroline Forbes ♥
Вампир
Вампир

Брой мнения : 316
Рожден Ден : 18.05.1994

Върнете се в началото Go down

Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.  Empty Re: Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.

Писане by Stefan Salvatore on Нед Окт 28, 2012 4:51 pm

Тя ме увери, че няма нужда да си тръгвам. Въздъхнах успокоено. Стигаше ми самотата за тази нощ. Разбира се съвсем друго щеше да се случи, ако майка и дойдеше. Все пак аз бях примерен, и не можех да дам обяснение какво правя в стаята на Керълайн посред нощ.
- Няма...-пророних едва дочуто
Не знам защо го казах тихо. Дали беше поради факта, че не си бях чувал гласа често, или ме беше страх да не събудим майка и.
Да, думите, които изрече след това ме накараха да се замисля. Замислял съм се неведнъж върху това. Това беше моята способност - да обмислям.
Дарбата ми не беше да усещам чувствата в другите, но нейните излизаха като вибрации извън тялото. А и бях свикнал да ги различавам долу-горе със сетивата си. Затова трябваше умствен контрол.
- Такива сме създадени - отговорих
- Винаги можем да изключим чувствата си, ако поискаме. Но тогава аз отново ще стана Изкормвача, а ти ще ме последваш. Не е правилно.
Спрях да давам житейски уроци. Аз не бях подходящия човек. Аз бях този, който прави големите грешки. Затова си плащах.
- Аз си заслужавам мъките и нещастията - спрях несигурно
- Но защо и ти.......?
Сега се замислих по този въпрос. Да, аз правех грешки. Заслужавах всичко, което ми се случва. Но Керълайн...дори като вампир тя беше....като сладко животно. Започна да плаче. Аз осъзнах, че докато продължавам да самосъжалявам себе си, ще е трудно да успокоя който и да било. А от нея струеше и тъга и гняв...и всякакви не положителни емоции.
Взех една сълза от лицето и съвсем леко, за да не се плъзне по пръста ми. Конценрирах енергия върху пръста си, там където е сълзата и. За секунди тя се изпари и на мястото и се появи малко огнено цвете. Погледнах го с нежност и лека усмивка.
- Просто с теб трябва да се концентрираме върху малките и хубави неща. Тези дни, ще се опитам да те разведря. Доколкото мога...
Протегнах ръка, за да и подам цветенцето. То нямаше да издържи дълго. Само около половин минута. Тя се поколеба, защото все пак вампирите и огъня не бяха първи приятели.
- Няма да те опари - усмихнах се
- Този огън не пари, само свети. - усмихнах и се още по - широко
Stefan Salvatore
Stefan Salvatore
Вампир
Вампир

Брой мнения : 134
Рожден Ден : 18.07.1912

Върнете се в началото Go down

Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.  Empty Re: Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.

Писане by Caroline Forbes ♥ on Пон Окт 29, 2012 1:45 pm

Стефан, Стефан... никога не бих искала да изключа чувствата си. Ще заприличам още повече на някое от чудовищата ... като Клаус или някой от братята или сестрите му, или пък "синовете му'' - хибридите.Бях абсолютно сигурна, че всичката тази хладнокръвност у тях идваше от това, че са си спряли чувствата. Но все пак Клаус ... аз не усещах как той се държи грубо с мен, с мен беше съвсем различен.. Толкова много мисли минаха през ума ми, че ... забравих къде се намирам и кого съм, но щом видях красивото огнено цвета.. веднага ми напомни за Стефан. Осъзнах се и пред очите ми беше той. Погледът му сияеше, виждаше се пламък в очите му. Пламъкът, от цветето. Гледах ту него, ту цветето. Най - накрая плахо подадох ръка, но не смеех да го докосна, Стефан ми каза, че този огън не пари... Усмихна се, не бях виждала усмивката му от както .. с Елена бях заедно. Сякаш беше невиждано чудо. Гледах го, изпълнена с надежа и след като той се усмихна още по - широко, се усмихнах и аз.

- Стефан, отдавна не си се усмихвал... - казах аз приветливо, след което погледнах цветето с усмивка и го докоснах, но веднага отдръпнах ръката си. Но не пареше. Това беше като.. сякаш бях дете и за първи път виждах свещички. Исках да ги хвана, но .. ме беше страх да не се опаря. Но сега бях убедена, че не пари. Не че не вярвах на Стефан, но .. Това е инстинкт. Подадох едната си ръка и взех цветето. Стоях втренчена в него, но отмествах погледа си и към Стефан, за да видя какво прави, той просто стоеше и ме гледаше. Изведнъж цветето изгасна. Ами сега? Какво стана?? - Аз ли направих нещо? ... - попитах веднага притеснено Стефан, но .. не беше възможност. Всъщност, защо не? Аз бях толкова ... невежа и винаги развалях всичко..
Caroline Forbes ♥
Caroline Forbes ♥
Вампир
Вампир

Брой мнения : 316
Рожден Ден : 18.05.1994

Върнете се в началото Go down

Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.  Empty Re: Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.

Писане by Stefan Salvatore on Пон Окт 29, 2012 4:53 pm

Усмивката ми май я изненада. Всъщност изненада и мен. Бях го направил несъзнателно. Тя спомена, че отдавна не съм се усмихвал.
- Вероятно не съм имал за какво да се усмихвам - продължих да говоря с тих глас.
Момичето най - накрая се престраши да докосне огненото цвете. Трябваше да ми се довери. И в крайна сметка го направи. Взе цветето в ръката си. Усетих успокоение. Знаех защо - част от моята енергия беше отишла при друго същество.Усетих го като хармонична вълна, разливаща се по тялото ми. Не се изненадах, когато то изгасна. Керълайн попита дали тя е направила нещо. Побързах да и отговоря, за да не вземе да се почувства виновна.
- Не си виновна ти. Без мен няма как да издържи повече, защото аз владея пирокинеза.
Сравних наум красотата, с която използвах огъня в този момент, и желанието ми да изпепеля цялото имение в едни минали моменти. Опитах се да прекъсна тези спомени, защото отново ми се прииска да подпаля нещо. Това е риска, когато владееш пирокинеза. Всяка една дарба си криеше рисковете.
- Моите огнени цветя са като феникси. - започнах да говоря отново
- Умират и се раждат в пепелта. Както и цялата ми сила. И самият аз.
Ако наистина толкова и липсваше цветето, щях да предотвратя това. Хванах ръката и. На нея имаше малко пепел, която едва ли беше забелязала. Благодарение на способността ми, малкото пепел изчезна и отново се появи цвете. Малко по - голямо и малко по - бляскаво от предишното. И сега беше топло. Усетих как ръката и трепна, но аз я стиснах за момент.
- Усети топлината! Ние, вампирите сме обречени да не я усещаме, освен ако не ни причинява болка.
С това исках да и покажа, че има лъч надежда във всеки тъмен тунел.
- По принцип не трябва да можеш да усещаш топлината, но ето че има начин и за това....
Аз също я усещах, и притворих очи, защото беше толкова приятно. След миг се отдръпнах от нея, и започнах да крача из стаята и. Бях усетил, че се държа объркващо и може би минавам границата.
- Извинявай, Керълайн...- казах тихо
Stefan Salvatore
Stefan Salvatore
Вампир
Вампир

Брой мнения : 134
Рожден Ден : 18.07.1912

Върнете се в началото Go down

Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.  Empty Re: Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.

Писане by Caroline Forbes ♥ on Вто Окт 30, 2012 9:33 am

След като хвана ръката ми, усетих как цялата се размекнах и започнах да дишам малко бързо от очакваното и от попринцип, усетих как чувствата ми се засилиха и сърцето, което не беше работещо в тялото ми, понеже съм мъртва, но от друга страна жива, тоест вампир, би забило много лудо, ако беше функциониращо. Не осъзнавах какво се случваше. Стефан беше хванал ръката ми и нещо сякаш се затопли отвътре. Бяхме един срещу друг, затова в началото търсех и другата му ръка, но когато вниманието ми беше привлечено от нещото, което се затопляше между хванатите ни ръце, забравих за това. Погледнах към ръцете и леко ги повдигнах, в знак че искам да се отдръпна, но Стефан ме стисна и аз реших, че сега вече ще трябва да му се доверя. Изведнъж се почви нещо още по блестящо, по топло и по - голямо. Другото цвете наистина беше такова. Вампирът ме подкани да усетя топлината. За първи път от както бях вампир, щях да усетя топлина.. Бях прекалено любопитна, а и бях сигурна в Стефан, затова подадох ръката си и сложих цветето между двата пръста, показалез и среден, на дясната си ръка, но без да го взимам. Не исках да изгасне както миналия път. Не беше горещо или нещо от този сорт... беше простоо.. топло и приятно, и уютно, и мило... дори романтично. Салватор беше прав, наистина имаше изход от всяка ситуация. Надеждата умираше последна. И в този прекрасен миг, Стефан просто се отдръпна, цветето падна, изгасна и изчезна. Извини се и .. какво?! За какво се извиняваше? Беше ... толкова хубаво да .. да съм толкова близо до него... сякаш беше бленуван сън. Боже, Керълайн! Това е Стефан! Какво пък? Няма нищо лошо. Но аз не.. не го ... боже.. защо не мога да го призная пред себе си?! Обърнах се с гръб към него, защото усетих, че правя странни физиономии и може да ме види, подпрях се на бюрото и започнах да обмислям как да му кажа. Или по - точно дали трябва да му кажа? Ако му кажа... ще съм честна, но не знам как ще реагира и дали няма да се отчуждим... Но ако не му кажа, ще го тая в себе си и може би ще изпусна голям шанс да бъда с някого, който ... наистина си заслужава. Разбира се, ако той отвърне. ИСкрено се надявах да е така... Казах си... едно, две, три и сео бърнах рязко назад:

- Стефан, аз...
Caroline Forbes ♥
Caroline Forbes ♥
Вампир
Вампир

Брой мнения : 316
Рожден Ден : 18.05.1994

Върнете се в началото Go down

Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.  Empty Re: Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.

Писане by Stefan Salvatore on Пет Дек 07, 2012 5:43 pm

- Ти..? - обърнах се с повдигнати вежди към нея.
Реших да спра с идиотските си трикчета. Бях объркан и тя беше объркана. Спрях се на едно място, но я загледах с периферното си зрение. Чувствах се някак не на място...но ми беше интересна. Можех да престоя тук още много време, дори без да правим нищо съществено. Бях се натресъл и не знам кога щях да си тръгна, но не исках.
Обърнах главата си към нея и я погледнах. Имаше странно напрежение между нас, каквото не е имало преди.
- Ако има нещо, което искаш да ми кажеш, може да го направиш винаги. Знам, че си поне малко самотна...аз също.
Приближих се пак към нея, но на по - голямо разстояние от преди и се усмихнах. Честно казано и на мен ми се искаше да и кажа много неща...но бяха странни. Това са неща, които със сигурност бих казал на Елена, но с Керълайн не сме имали такива отношение. Беше ме страх да не издъня нещо. Не исках и тя да ме оставя настрана. Може би в момента и беше много трудно цялото ми присъствие, и не и се искаше да го признае.
Не...щях да го разбера.
- Защо...защо има някакво напрежение между нас? - попитах леко натъжено
- Какво се промени?
Чудех се дали нещо пак ми става, че я виждам по съвсем друг начин. Та аз бях от онзи тип отшелници, на които им трябваха наистина много години, за да се влюбят. Всъщност...защо изобщо си мислех за това? Тръснах леко глава.
Stefan Salvatore
Stefan Salvatore
Вампир
Вампир

Брой мнения : 134
Рожден Ден : 18.07.1912

Върнете се в началото Go down

Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.  Empty Re: Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.

Писане by Caroline Forbes ♥ on Нед Дек 09, 2012 2:46 pm

Поклати леко главата си, явно не вярваше, че това се случва, каквото и да е то. И аз не знаех какво се случваше. Често си представях този момент, когато Стефан, ще е близо до мен, ще усещам как диша, ще виждам искрените му, но и наранени очи, ще разбирам как съдбата му не е много справедлива с него.. Напрежение? О, той грешеше, или не умееше да разбира чувствата си, а щом не можеше да разбира своите, значи щеше да е трудно да разбере колко важно нещо имах да му казвам сега, и какво ще е то.

- Стефан, аз не мисля, че това е напрежение. - казах съвсем тихо, неубедено и леко сепнато, защото не очаквах тази му реакция. Докато кислора бавно нахлуваше в белите ме дробове, когато си поех дълбоко дъх, мислех как точно да.. да подхвана тази тема и да го предразположа - Виж, не знам дали схващаш на къде отиваме, но .. аз.. Стефан аз.. често, когато .. съм сама и не мога да заспя или просто няма никой до мен, мисля за теб. Преди не бях сигурно в себе си и ... в чувствата си, но .. сега, сякаш.. ти си пред мен и .. не искам да го тая в себе си повече. - май щеше да е по - добре да действам направо, каквото ми дойде и да го казвам.. - Добре, ще говоря по същество. Няма да овъртам. - започнах да дишам очестено и доста по бързо от преди няколко секунди - Ами, аз .. наистина.. когато съм вампир ии.. сега .. осъзнах, че.. чувствата ми .. ами.. имам .. доста силни чувства към .. теб! - и спрях, просто млъкнах. Гледах го ту в едното, ту в другото око, бяха толкова големи, виждаше се само отражението на луната, защото другия прозорец беше зад мен, мисля че беше наистина много романтично, трябваше.. не знам какво щеше да стане, ако той не го приеме, ако той не изпитва нищо към мен, ами ако.. обоже, можех само да се надявам и той да изпизтва същото, поне малко , мъничко...
Caroline Forbes ♥
Caroline Forbes ♥
Вампир
Вампир

Брой мнения : 316
Рожден Ден : 18.05.1994

Върнете се в началото Go down

Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.  Empty Re: Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.

Писане by Stefan Salvatore on Вто Дек 18, 2012 1:34 pm

Поставих ръце на хълбоците си, докато обмислям всичко и докато блея настрани. Момичето отново привлече вниманието ми, като започна да говори. Каза, че това не е напрежение и аз се обърнах любопитно към нея. Говореше неубедено и накъсано. Започнах да схващам веднага накъде бие. Да, започнах да схващам, но не можех да го повярвам, не исках. Като приключи, само закимах замислено. По принцип това трябваше да ми дойде като шок, но аз останах спокоен.
Керълайн.
Никога не я бях виждал по този начин. Тя е сладка и красива, но успявахме да бъдем само приятели. Може би беше така, защото бях зает да гледам към някой друг. Към Елена. А може би съм гледал на погрешното място.
- Осъзнаваш ли...че си най - добра приятелка на жената, която обичах от все сърце?
Гласът, с който и го казах беше лишен от емоция. Криех си емоциите. Тя може би се притесни от отговора ми. Намръщих се и се извърнах. Поставих ръка на челото си. Нямах жизнени функции, но ако имах - сега щях да съм се зачервил. Все пак вената на челото ми изпъкна.
Но нека бъда честен.
Това, което ми каза, стопли сърцето ми, което от известно време беше сковано в лед. Това беше доказателството, че и аз не съм безразличен към нея. Но сам не можех да повярвам в това. Влюбвах се рядко, но силно и за дълго. Сякаш беше невъзможно да се влюбя толкова скоро, след като загубих Елена. Но...очаквайте неочакваното. В момента бях щастлив и объркан. Може би моето щастие стоеше зад гърба ми? В следващите няколко секунди щях да извърша нещо, което не трябваше да го очаквам в близките сто години.
Обърнах се отново към нея, все още намръщен. Усещах напрежението и, вероятно си мислеше, че ще и се ядосам или ще се развикам. Вместо това аз поставих ръце на раменете и. Дръпнах я към мен и я целунах. Това беше леко рязък жест за моята нежна личност, но точно в този момент не можех да се сдържа. Не ме интересуваше дали е правилно, или дали бих го направил по принцип. Целувката ни вече продължаваше няколко секунди, но тя не се съпротивляваше. Дори вероятно бе изненадана. А аз се замислих дали не съм избързал.
Stefan Salvatore
Stefan Salvatore
Вампир
Вампир

Брой мнения : 134
Рожден Ден : 18.07.1912

Върнете се в началото Go down

Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.  Empty Re: Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.

Писане by Caroline Forbes ♥ on Съб Дек 22, 2012 6:08 am

Стефан, това беше онзи романтичен тип, който ... беше влюбен в най - добрата ми приятелка и аз не смеех да му кажа, че имам чувства към него, само заради нея. Вички момичета мечтаеха за ... за такова момче. Но аз не виждах само идеала за момче в него, виждах... блясъка в очите му, виждах онова, което никога не съм имала и онова, от което имах огромна нужда от това, от него, от самия него, от самия му характер, от спокойствието, което излъчваше, погледът, който така ме разтапяше, когато ме погледне, ако ме бе помолил нещо, веднага щях да го направям ако поиска нещо от мен, щеше да го получи.

Когато ме придърпа към себе си, си помислих, че... просто ще ми каже нещо, което не искам да чуя и ще ме прегърне, за да има на чие рамо да плача. Когато.. целуна устните ми, когато долепи тялото си до моето, аз просто.. останах изумена. Вдигнах вежди, но както винаги останах с отворени очи, не можах дори да го целуна както трябва от изненада, просто стоях така и чак когато минаха няколко секунди, след известно време се осъзнах и за да му покажа , че вече съм си аз, нормална, а не изненадана, засмуках леко долната му устна и нежно продължих да го целувам. Най - накрая отлепих съвсем бавно утни от него и усетих, че съм провряла едната си ръка под неговата и съм я сложила на хълбука му а другата усещаше извивката на врата му. За секунди го погледнах в очите и след като разбрах какво съм сторила, направих няколко крчки назад и усетих бюрото зад мен, подпрях се на него, дори седнах и веднага започнах да говоря от притеснение:

- Стефан, аз... съжалявам, не исках да ... знам, че си този, който обичаше и все още обича най - добрата ми приятелка, която ми е почти сестра, но .. просто .. - отново ми се насълзиха очите, не можех да се контролирам, честно казано исках ... бях разгневена, учудена, чувствайки се виновна, исках да разхвърля всичко в стаята! - Мамка му! Защо не си влюбен в мен? Защо не.. Защо ме целуна, щом не си? - попитах аз с леко силен глас, но умерено, за да не си помисли, че .. съм прекалено ядосана, за да ме целуна пак.
Caroline Forbes ♥
Caroline Forbes ♥
Вампир
Вампир

Брой мнения : 316
Рожден Ден : 18.05.1994

Върнете се в началото Go down

Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.  Empty Re: Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.

Писане by Stefan Salvatore on Нед Дек 23, 2012 9:29 am

Керълайн отвърна на целувката ми, което ме зарадва. След това се отдръпна. Изглеждаше много объркана, а и аз също бях така. Тя ми се извини, и започна да говори, но всъщност вината беше моя. Това беше порив, който не можах да удържа. Накрая повиши глас и попита защо не обичам нея. След това попита защо съм я целунал, след като не я обичам. Вдигнах поглед изненадано към нея. Нима ме искаше? Това беше малка искрица на надежда. Погледът ми омекна. Знаех, че е ядосана. Действах така, все едно не знам какво искам. Имаше нещо такова. Аз все още обичах Елена, това не беше тайна за никой. Трудно превъзмогвах любовта си към някоя. Но сега беше различно. Мислите за Керълайн ме преследваха доста често, и си мислех, че е просто защото ме е грижа за нея. Но след тази целувка вече бях убеден за какво са тези мисли. Аз бях влюбен. В нея. Най - добрата приятелка на тази, която обичах с цялото си сърце. Дали е вярно, че любовта се превъзмогва с любов? Не исках да използвам русокоската за нещо подобно....Но аз изпитвах нещо и към нея. В момента и към двете. Беше странно, но не зависеше от мен.
- Мислиш ли, че щях да те целуна само за да те успокоя? - попитах спокойно
- Аз не целувам жена само за да я успокоя. - погледнах я колкото се може по - сериозно.
Приближих се пак към нея и притиснах ръката и към небиещото си сърце.
- Вярно, че то е мъртво, но не знаеш какво се крие там.
Пуснах ръката и, за да не ставам отново прекалено нахален. Замислих се какво още да и кажа. Беше трудно, както винаги.
- Наистина все още обичам Елена. Но сърцето ми замръзна след раздялата ни. Истината е, че намерих някой, който успява да го стопли. Всъщност този някой го познавам отдавна, но не го бях поглеждал по този начин.
Пристъпих леко назад, за да има разстояние между нас. Не исках да я притеснявам пак. Задържах погледа си върху нейния, и този път леко се усмихнах.
- Този жена не я харесвам само заради физическата и красота. Разбрах, че има нещо, което искам и може да ми го даде. В замяна аз ще и подаря сърцето си.
Stefan Salvatore
Stefan Salvatore
Вампир
Вампир

Брой мнения : 134
Рожден Ден : 18.07.1912

Върнете се в началото Go down

Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.  Empty Re: Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.

Писане by Caroline Forbes ♥ on Пон Дек 24, 2012 10:41 am

С Елена често си говорехме за момчета, взимахме едно списание и започвахме да обсъждаме мъжките индивиди от всяка страница. Тя постоянно казваше, че .. този не е толкова хубав колкото Стефан, че Стефан имал много повече красиви черти от този, тялото му било перфектно, а аз просто се съгласявах, защото наистина беше така. Наистина Стефан притежаваше адски много качества, които ме караха да се влюбвам с всяка следваща секунда, все по вече и повече в него. Просто стоях, кимах и мечтаех нейното гадже да бъде мое, мечтаех Стефан да ми се обясни в любов и СЕГА, когато наистина го направи, се чувствах.. прекрасно. Не можех да повярвам, че ми е толкова хубаво и че това се случва. Когато вампирът изричаше думите, една след друга, без да спира, с много трепет и чувства, аз сменях физиономиите си сигурно на 5 секунди ... първоначално бях ядосана, но когато започна да говори се разтопих! След като като се приближи до мен и сложи ръката ми на гърдите му, близо до сърцето , което беше мъртво, усетих топлина, усетих уют и закрила. Отдавна не се бях чувствала така, а толкова силно го исках!

- Стеф, аз.. не знам какво да кажа.. нали не се шегуваш с мен? - попитах аз, но не изчаках отговор, а направо продължих - Защото ако е така, ще бъда много наранена, но ако не е... бих се разплакала от щастие! Но няма да се разплача, защото.. тази вечер ми дойдоха много сълзите... - усмихнах се лъчезарно и без да кажа нищо леко се повдигнах, защото още се подпирах на бюрото, приближих се и слях устните ни, езичето ми нежно мина покрай зъбките му и започна да кръжи около неговото, след броение секунди, за да не се натрапвам, а и за да го накарам той да продължи се отдръпнах, но преди отделя устни от неговите, леко захапах долната му устна. Отдръпнах се и със сияещи очи се опитах да го погледна в очите, но не можах, гледах някъде настрани, погледът ми блуждаеше из цялата стая, но не и върху Стефан. Не знам защо, но просто не можех, не ми стискаше.
Caroline Forbes ♥
Caroline Forbes ♥
Вампир
Вампир

Брой мнения : 316
Рожден Ден : 18.05.1994

Върнете се в началото Go down

Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.  Empty Re: Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.

Писане by Stefan Salvatore on Съб Май 25, 2013 2:49 pm

Виждах как предизвиквам смяна на емоциите и на всеки пет секунди. Погледа и, отправен към мен беше изпълнен с надежда, с желание....и може би началото на една любов. Кой знае? Може накрая щастието да се усмихне и на мен! Макар че далеч не го заслужавам.
Керълайн отново започна да говори. Май все още не беше напълно сигурна в думите ми.
- Какво искаш да направя, за да ти докажа намеренията си? Да събудя майка ти и да и кажа, че иска или не, ще ме вижда често, защото харесвам дъщеря и? Не ме е страх. Само кажи! Да изкрещя утре пред цялата Гимназия, че искам Керълайн Форбс да бъде моя и не ме интересува мнението на никой? Отново...само кажи и го правя. В момента не искам да бъда спокойния, не искам да бъда разумния. Искам щастие. Знам, че можеш да ми го дадеш, както и аз на теб.
Малко след това, Керълайн се престраши и мен целуна. Отвърнах и без да се замислям, не можех да и позволя да се съмнява вече в каквото и да било.
След като се отдръпна, не знаеше накъде да гледа. Аз наблюдавах красивото и лице, но тя явно нямаше тази смелост. Хванах брадичката и и я целунах.
- Ще свикнеш, сладка Керълайн! - казах след това и я прегърнах. Така няма да се чуди накъде да гледа.
Stefan Salvatore
Stefan Salvatore
Вампир
Вампир

Брой мнения : 134
Рожден Ден : 18.07.1912

Върнете се в началото Go down

Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.  Empty Re: Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.

Писане by Caroline Forbes ♥ on Чет Окт 17, 2013 11:02 am

Керълайн рядко се замисляше какво прави. Тя беше меко казано лекомислена, но това не значеше, че не мислеше правилните постъпки и действия. Е, тази може би не беше най - точната, но поне бе послушала сърцето си. Умееше да премисля добре, но това явно не беше един от моментите, в които смяташе да го прави. Наистина тя реши да послуша сърцето си и след като изприказваха толкова искрени думи, след като се целунаха, може и без чувства, но в същото време с едни топли приятелски взаимотношения, каквито тя не искаше и в предвит обстоятелствата: тъмна стая, тя и Стефан сами... Тя реши да повтори.

Приближих се до него и директно действах без да обмислям и да се правя, че не искам това, което се случва сега. Рязко минах крачка напред и стрелнах ръката си към красивата му брадичка, едната му страна се озова в студената ми ръка. Целунах го и продължавах да го правя. Захапах устната му, без да се владея, не знаех колко сила влагам в това. Естествено няма проблем за това, защото вампирството позволява такива неволи, поради простата причина, че ние сме нераними физически, а някои и безчувствени. В този момент толкова много неща минаха през ума ми, че щом казах на ум последната сричка на безчувствени ме побиха тръпки, леко потреперих все още долепена до Стефан и си спомних колко беше тежко, когато той бе изключил чувствата си. Всички се пазеха от него, а хората, виждайки това миловидно лице, и тази прекрасна фигура, се лепяха за него, а той ги изкормваше буквално. Щом помислих за това, завърших целувката и минах крачка назад...

- Ето заради това беше напрежението! И нека продължа със Стефан аз... - вече бях набрала доста кураж - Имало е моменти, в които съм била неотлъчно до теб, тогава беше различно, тогава бях просто приятел, който помагаше на приятел. Сега.. Стефан, аз те харесвам! Не умея да се обяснявам в любов, но ... чувствата ми към теб са доста силни, но не знам от какъв вид са и щом сърцето ми преди секунди ми казваше "Целуни го, давай! " и все още продължава да го казва ... мисля, че е ясно какви са... - спрях за миг, поех си въздух и настана тишина, мигът явно щеше да е повече. Но колко е един миг, няма точно съдържание...
Caroline Forbes ♥
Caroline Forbes ♥
Вампир
Вампир

Брой мнения : 316
Рожден Ден : 18.05.1994

Върнете се в началото Go down

Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.  Empty Re: Пред дома на Керълайн, няколко дни след като Елена стана вампир.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите