The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Да броим до 4000.
Чет Апр 27, 2017 11:24 pm by Кардам

» Търся си гадже/fwb
Съб Фев 25, 2017 4:25 am by Дастан ибн Фадлан

» Другарче за РП!
Сря Фев 08, 2017 4:58 pm by Дастан ибн Фадлан

» Thea & Cher
Сря Фев 08, 2017 5:11 am by Cher Night

» Нашият любим спам!
Сря Фев 08, 2017 4:33 am by Теса Алварадо

» Промяна на външния вид
Пон Фев 06, 2017 11:33 am by Elizabeth

» Промяна на името на героя
Пон Фев 06, 2017 11:24 am by Elizabeth

» Промяна на расата.
Пон Фев 06, 2017 11:22 am by Elizabeth

» Запазване на ликове.
Вто Яну 24, 2017 3:36 pm by Thea O'Konoel.

Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Навътре в гората

Предишната тема Следващата тема Go down

Навътре в гората

Писане by Jennifer ♥ on Съб Юли 14, 2012 8:01 pm

avatar
Jennifer ♥
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 13437
Рожден Ден : 08.11.0328

Върнете се в началото Go down

Re: Навътре в гората

Писане by Стейси Хил. on Съб Яну 05, 2013 5:41 pm

- Не трябва да се отдалечаваш от лагера.. Нали знаеш, може да те нападне чудовище.
Изречение изведнъж беше прекъснато от смях, понеже на говорещия му стана смешно, тъй като той самият не вярваше на думите си. Стейси извъртя кафявите си очи с досада, напълно игнорирайки глупостите на Колин. Макар, че самият той си нямаше на представа колко е прав. Вдействително бе възможно гората отново да е пълна с всякакви същества представляващи опасност за Стейси, но тя както обичайно си бе непукистка. Поради някаква причина смяташе, че тя не може да умре. Твърде високо самочувствие? Нищо чудно.
Но сега най-важното нещо беше да се отърве от Джеймс, момчето, което въпреки всичко не искаше да я остави на мира. По дяволите, той със сигурност бе най-упорития от.. "поредните". Не се отказваше. А Стейси беше свикнала да ги зарязва след първата нощ. И ето, че Джеймс отново звънеше и Хил искаше да поговори с него далеч от лагера. Не й се искаше всички да слушат разговорите й и определено не й пукаше, че се отдалечава прекалено много в гората.
- Виж какво, не ме интересуваш. Ама изобщо. - говореше Стейси, стараейки се да прозвучи възможно най-презрително.
Този разговор щеше да се проточи по-дълго от очакваното. А знаете ли какво означаваше това? Ще за Стейс нямаше да остане никакъв алкохол - знаеше какви са приятелите й и колко бързо биха изпили всичката водка без да се замислят, че Стейси не е вкусила дори и глътка. Но преди това трябваше да изясни нещата с Джеймс. А телефонът й трябваше да бъде включен, защото очакваше важно обаждане от сестра си. Колко проблемно, нали?
Брюнетката тъкмо щеше да се обяснява на Джеймс какво нищожество е той и че не иска да го вижда, когато дъхът й секна. Дочу й се някакъв шум - нещо като стъпки, но само за момент, прекъсвайки коварната тишина. Дали не беше паднало листо или някакво животно? Така би трябвало. Но Стейси започваше да се превръща в параноичка и точно от това се боеше. Ето затова трябваше да се връща в лагера колкото се може по-бързо.
- Виж какво, Джеймс.. майната ти.
Нещо типично за нея. След което затвори телефонът и понеже тясната й рокля нямаше никакви джобове, го пъхна в деколтето си. След което с бързи и предпазливи крачки се запъти обратно към лагера.
"Така съм параноичка..", мислеше си брюнетката. Едва ли имаше причина да се впряга толкова. Но нали знаете как всичко ставаше десет пъти по-страшно в тъмната гора посреднощ?



avatar
Стейси Хил.
Човек
Човек

Брой мнения : 28

Върнете се в началото Go down

Re: Навътре в гората

Писане by Unknown, on Нед Яну 06, 2013 6:32 am

След като беше се измъкнала от онази спретната от Катрин вечеринка, Тейлър имаше нужда от адски чист въздух. Имаше нужда да изгони всяка една мисъл в главата си, за да си даде мира.

Прибра се до вкъщи само и само да се преоблече, не можеше да излезе на лов, по ризата му. Качи се в стаята си, хвърляйки си един бърз студен душ. С вампирска скорост се оправи и това което й остана да направи беше обличането. Сложи си прилепнали черни дънки, тип слимарка, бял потник, а отгоре си наметна някаква връхна дреха, придружена с ниски и равни обувки. Затвори вратата на дома си, палейки цигара.

20 минути по-късно вече престъпваше по девствения сняг, в близката до Мистик гора. Мислите й все още бяха пленени от думите на Пиърс за дъщеря им, но най-лошото беше, че вече в главата й не беше само Бела, а се появяваха цели картини с това как Кристиан и Катрин го правят. Това беше най-ужасно, сигурно, ако не беше вампир, щеше да е потънала в рев, сълзи, алкохол, но сега всичко щеше да изчезне по-бързо.

Заслушана в тишината, тя долови някакви думи, излизащи от устните на момиче, намиращо се на около 15 км от нея, източно. Груба грешка, беше сама. Не ги ли предупреждаваха, тази деца, да не излизат навънка сами и да не се отдалечават от другите. Явно придружителите им не знаеха, какви неща се криеха в тази светла и така не опасна гора. Тейлър с равна крачка, но стегната тръгна в посока на самотното момиче.

Не измина много време докато Древната намери момичето. Беше доста красиво, високо, тъмна коса, а това забеляза от тъмнината, в която се беше скрила. Сега щеше да стане забавно за нея, и доста неприятно за девойката. Леро за секунда спря всичко в себе си, всяка една мисъл, поемането на въздух, всичко. И секунда по-късно вече нашата героиня нямаше нищо общо с нейната особа. Беше с превърнала в див хищник, приличаш досущ на лъвица. Момичето най-накрая завърши своя разговор и тръгна бавно към хижата си. Но Тейлър нямаше намерение да я пуска да се прибира. Лапите й се впуснаха в бърз галоп по посока на нищо неподозиращата девойка. Тишината беше неин спътник, но не й днес.
Не искаше да си представя какъв удар щеше да получи тъмнокосата когато усетеше зад себе си, хищник, който точеше лиги по сочното й тяло.

Unknown,

Брой мнения : 14002

Върнете се в началото Go down

Re: Навътре в гората

Писане by Беатрис Елисън on Сря Яну 23, 2013 12:19 pm



Catch me if you can

Необичах да нападат кучето ми особено самонадеяни вампири.Изгледах го злобно.
-Ако това е твоята защитна реакция срещу кучето ми аз какво трябваше да направя?Още веднъж заплаши кучето ми и ще ти изтръгна гръкляна.-Казах все още ядосано и минах покрай него като държах Хари здраво но той се спря защото беше все още изморен.Бяхме тичали около 20 минути и за едно обикновенно куче това е напълно достатъмно за да неможе да мръдне от място преди да си е починало за разлика от мен.Зелените листа на дърветата се разлуляха от появилия се вятър и развяха косата ми а кожата ми инстинктивно настръхна но аз не усетих появилия се за краткъ студ.За жалост трябваше да изчакам Хари да си почине.Тогава чух че непознатия ми говори и се обърнах.
-И аз не си падам по грубияни.-Засмях се за кратко и извърнах поглед.Непознатия продължи да говори като се представи.Казваше се Кевин.От утчтивост реших и аз да се представя.Колкото и да бях антипатична и безразлична към всички други същества майка ми и баща ми са ме научили на достатъчно принципи и обноски за да излезна от положението като дама а не като кучка.
-Аз съм Беатрис.И на мен ми е приятно.Приятелите ме наричат Беа.-Отговорих.
-Е?И ти ли си на обиколка из гората или просто минаваш?-Не беше по спортен екип и за това предположих,че е вторият по вероятен вариант.За секунда се сетих какво съм забравила - телефона си и слушалките.По принцип когато излизах музиката кънтеше достатъчно в ушите ми за да се абстрахирам от всякакви странични звуци и неприятели.Веднъж толкова се бях вглъбила в себе си и то точно на пълнолуние,че усетих чак когато вълка ме беше повалил на земята и се сбихме като се овъргаляхми из един от хълмовете.
Вятъра продължаваше да духа а упашката ми се удряше в гърба което ме издразни и за това махнах ластика като го хвърлих настръни и се наведох до Хари като му махнах кайшката който явно бързо се бе възстановил защото се затича след една катерица и бързо го изгубих от погледа си.Навих кожената му кайшка около дясната си ръка и тръгнах нагоре по хълма.
-Ще ми правиш ли компания или ще седиш и ще ме гледаш?-Попитах го като се обърнах и продължих напред.Настроенията ми се меняха като сезоните...постоянно.Понякога бях в толкова ужасно настроение че не можеш дори да ме заговориш.Помня когато един русоляв тийн ме беше попитал за часа късно вечерта в гората при поредния купон на колежанчетата...е не е нужно да оточновям какво стана с него..закуска...



now each love's more like a match

avatar
Беатрис Елисън
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 81

Върнете се в началото Go down

Re: Навътре в гората

Писане by Александър Белов on Сря Яну 23, 2013 2:29 pm

окей, поствам тук предишния си пост, за да има някаква връзка с горния ти. веднага се заемам да пиша нов, във връзка с последния ти.
---

Спрях като закован насред пътеката и то не заради кучето, а защото за пръв път през живота си виждах такава жена. Сърцето ми беше заето от друга, разбира се, но нали затова имах очи - за да се наслаждавам на всичко и всички. Имаше нещо странно и изключително магнетично в жената с кучето. И това не беше фактът, че е свръхестествена (което доказа със знанията си, че е навътре с нещата за живота с Мистик Фолс). Беше нещо друго, което не можеш да определя, а ми се искаше.
Изучавах бавно и внимателно всяка черта на лицето й; всяка извивка на тялото й. Изглеждаше ми твърде изискана и сякаш не на място в това почти забравено от Господ градче. Пък и рядко се срещаха вампири (можех само да гадая дали е такава), движещи заедно с куче; при това живо. Вярно, че познавах доста вампири, които се хранеха с човешка кръв, но и не бяха малко онези, които предпочитаха естествената човешка.
Погледът ми се плъзна рязко върху кучето, която сякаш долавяше мислите ми, колкото и нелепо и абсурдно да звучеше това. Животното изръмжа остро и понечи да скочи напред, но инстинктивно задействах телекинезата си и не му позволих да направи нито крачка; дори го върнах с метър назад, което сякаш озлоби стопанката му, въпреки първоначалната й смирена реакция при появата ми.
- Това е просто защитна реакция. - Трябваше да й обясня, защото не ми се искаше да влизам в пряк двубой с толкова красива жена. Въпреки това кучето би се оказало сериозна пречка за осъществяването на какъвто и да било контакт с нея, тъй като явно бяха много тясно свързани един с друг. - Не си падам по кучета; предпочитам хора.
Казах го директно, макар и малко двусмислено. Това не я стресна, което затвърди подозренията ми, че у нея наистина има нещо вампирско, ала колко точно... щях да се постарая да науча. Не всеки ден се срещаше такава жена. - Кевин. - Представих се тихо, с полуусмивка и едва забележим реверанс, тъй като не ми се искаше при подаването на ръка да се приближавам до кучето, защото рискувах да го убия. А щеше да си е чиста загуба - макар и да не понасях четириноги (с изключение на котки) - това определено беше красиво.
avatar
Александър Белов
Вампир
Вампир

Брой мнения : 2484
Рожден Ден : 10.02.1992

Върнете се в началото Go down

Re: Навътре в гората

Писане by Александър Белов on Сря Яну 23, 2013 3:02 pm

Беатрис значи. Хубаво име, харесваше ми. Само не ми харесваше това, че се правеше на оборотна, сякаш си въобразяваше, че притежава целия свят. И то само заради едно куче...
Планове нямах, беше просто разходка. Невинна и обикновена разходка с намерението да изляза от Мистик Фолс и да се направя на ченге, търсещо престъпници. Разбира се - със заслужена награда - кръв.

- Може. - Отвърнах й кратко и отривисто.
Проследих с очи движенията й и определено можех да кажа, че ми харесват. Не ми харесваше само, че се съобразяваше прекалено много с кучето. Изчака го търпеливо да си навърти опашката, да подуши нападалите листа, да се поглези още малко, и чак след това тръгна напред.
Иначе нямаше как да не й призная, че изглеждаше като гръцка богиня. Вървеше уверено и с гордо изправена глава, с грацията на леопард. А кучето до нея изглеждаше нелепо и тромаво.

Вървяхме известно време мълчаливо, като никой от двама ни не започваше някакъв разговор. Вървях от лявата й страна, тъй като кучето царски се беше разположило по ширината на цялата пътека от дясната страна. Напрежението не спадна, но друго и не бях очаквал.

- Всъщност... каква си? Вампир, нали?
avatar
Александър Белов
Вампир
Вампир

Брой мнения : 2484
Рожден Ден : 10.02.1992

Върнете се в началото Go down

Re: Навътре в гората

Писане by Беатрис Елисън on Сря Яну 23, 2013 3:27 pm



Catch me if you can

Кевин се съгласи и тръгнахме из гористите местности където от време на време се появяваше вятър който развяваше косата ми и аз я помествах постоянно назад и настрани.Като се замисля досега не съм си рязала косата драстично.Още от малка държаха косата ми дълга а и аз не обичах да режат много от нея.Докато обикаляхме Кевин ме попита дали съм вампир а аз се подсмихнах.
-Не точно.От "мелезите" съм както другите обичат да ни казват.Между вампир и върколак съм тоест хибрид.-Отговорих на въпроса му и зададох своя.
За секунда го приковах за най-близкото дърво и стисках със сила врата му а ноктите ми се забиваха във врата му като пускаха кръв която се стичаше по ръката ми и падаше на все още злената трева.Но не се залъгвайте изобщо не исках да го убивам или нещо подоно.Вярно,че съм си хапвала и от секси вампирчета но...
-Защо питаш?Искаш да ме изпробваш ли?-Черният ми хумор беше малко по черен от колкото би трябвало.Усмивката ми се появи на лицето а кристално белите ми зъби се показаха.-След което го пуснах и продължих да ходя.
-Ти си само вампир доколкото ми подсказва шестото ми чувство.-Казах и докато изричам следващото си изречение се спънах в някакъв камък и залитнах но се задържах в изправено положение.
-По дяволите!Проклета природа!-Изсъсках едва ли не и разтрих леко крака си но продължихме да ходиме.Със сигурност съм го издразнила с поведението си..е..аз съм си такава.Никой не карам да ме търпи.Не можем всички да бъдем мили и да се хилима като все едно сме на "гъби" и тежки наркотици цял живот.
Захванах един кичур от изключително дългата си коса простираща се на целите ми рамене и се заиграх с него като го навъртявах на единия си пръст.



now each love's more like a match



сори че е кратко ама дай ми повечко материал хаха
avatar
Беатрис Елисън
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 81

Върнете се в началото Go down

Re: Навътре в гората

Писане by Александър Белов on Пет Яну 25, 2013 2:44 pm

Тая нямаше да я бъде. Никога не бих си позволил да ударя жена - нямаше да го направя и сега, макар и Беатрис да заслужаваше здрав пердах за невъзможно разглезеното си поведение. Би трябвало някой добре да я научи за малко възпитание, иначе до никъде нямаше да стигне. Хич не ми се занимаваше аз да бъда този някой, но щях да направя нещо по въпроса с мен да се държи нормално. Иначе кой знае - можеше да загубя контрол и да я оставя без куче... или някой крайник в по-лошия случай.
Говорейки за куче - бях изгубил четириногото от полезрението си, а и не ме интересуваше толкова живо сега. Избързах с няколко крачки за да я настигна и дръпнах рязко ръката й, отървавайки я от дразнещия навик да си играе с косата. И сестра ми го правеше често докато веднъж не я подстригах докато спеше. И след това спря.

- Мери си приказките и действията, кукло. Не съм ти някаква марионетка...Не! - Видях как посяга с едната ръка да ме удари, но я улових достатъчно бързо и я извих зад гърба й. Кучешкият лай бързо ми припомни за съществуването на досадния домашен любимец. Не ми трябваше много; само една кратка, но точна и ясна мисъл и кучето остана на мястото си, продължавайки да лае безцелно, но без никакъв резултат. Телекинезата вършеше доста работа, разбира се.

След това отново насочих вниманието си към взривоопасната брюнетка, от чиито очи ясно си личеше напиращата омраза. Да ме мрази - какво пък? Едва ли някога щях да я срещна отново в живота си, а и едва ли някога би се намерило нещо, което да ни свърже по някакъв начин, така че... какво ми пречеше да се държа естествено пред нея?...

- Никога не удрям жени. Нито ги заплашвам. Но за теб може да направя изключение, ако не се кротнеш. Нямаш ли мъж до себе си, който да ти изпива физическата енергия и да те оставя само с толкова, колкото ти е нужна да вървиш и да се храниш?
Въпросът ми беше съвсем недвусмислен, а как щеше тя да го разбере - беше си само и единствено неин проблем. Внимателно пуснах ръката й, позволявайки й да се движи отново. Явно възнамеряваше отново да ме удари, затова насочих и част от вниманието си да я държа на няколко крачки, само със силата на ума си. Скръстих ръце пред гърдите си и недоволно поклатих глава.
- Не си прави труда, нищо хубаво няма да постигнеш. А и не е възпитано млада и хубава дама да се държи като изпаднал германец.
avatar
Александър Белов
Вампир
Вампир

Брой мнения : 2484
Рожден Ден : 10.02.1992

Върнете се в началото Go down

Re: Навътре в гората

Писане by Беатрис Елисън on Пет Яну 25, 2013 3:30 pm

Той дръпна ръката ми рязко и я изви зад гърба ми при което издадох кратък стон на изпитваща болка и го погледнах лошо.
-Аз просто се закачах на шега.Не знам с другите жени как си се държал,но аз не се опитвах да те убия.-Засмях се леко и дръпнах ръката си.Хари тичаше напред но щом усети че се напрягам веднага дотича но Кевин го държеше надалеч.
Тогава той ме попита дали нямало кой да ме укротява.Имайки предвид моето минало с мъжете по добре да запазя драмата за себе си.Всичко което бях изтърпяла от мъжете тогава ми стигаха за цял живот.Сълзите отмъщението и злобата бяха едва началото.Онази случка ме промени изцяло и ме превърна в безсърдечния човек в който съм сега.Тръгнахме отново да се разхождаме и аз провалих въображаемата мълчанка на която играехме.
-Извинявай,че така рязко реагирам на всичко.Повечето ми познати са врагове а приятелите които уж имаха също се превърнаха в такива.Нямам вяра на никой и се съмнявам във всяка постъпка.-Казах и се вглеждах в зеленината около нас.Времето беше слънчево,а всякакви животни от гората се показваха като за последно и бягаха из клоните,птичките се чуваха от километри как пеят песента си,и разбира се кучето ми което лае и ги гони.
-И не нямам мъж който да ме укротява в къщи.Обичам да си стоя буйна.-Обърнах се към него и му намигнах.Не харесвах жените които се подчиняваха като роби пред мъжете.Винаги се усмихваха и кимаха с глава като някои идиоти без да имат собствено мнение и другите да решават какво да правят вместо тях.
-Ами ти?Нямаш ли някоя женица да укротява и твоя буен нрав Кевин?-попитах го като се обърнах с лице към него и наклоних устни надолу.
Учудващо бе че все още седя в компанията му.Ако ме беше срещнал преди няколко години можеше да му изтръгна далака но сега е различно.С годините се поукротих но не напълно разбира се винаги съм готова за бой.
-Знаеш ли?Не си чак толкова лоша компания и не си задника за който те мислех от начало.И да!Това е закачка не го приемай на сериозно.-Направих се на сериозна но не издържах и се засмях като го бутнах по рамото.

avatar
Беатрис Елисън
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 81

Върнете се в началото Go down

Re: Навътре в гората

Писане by Александър Белов on Пон Яну 28, 2013 5:34 pm

Странно чувство за хумор имаха жените. По-скоро онази част от тях, които бяха свръхестествени - вампири, върколаци, хибриди, магьосници... Каквото и да е - различно от нормалната човешка същност.
И още по-странен бе начинът им на изразяване. Сякаш това бе просто съвсем невинна закачка, от детската площадка. Нищо и никакво пощипване по бузката или подръпване на плитката.

- Имам такава жена. Но е широкоскроена личност и това не ми пречи да водя разговори с дружи представители на нежния пол.
Може би ми се искаше да се изразя по друг начин, съвсем различен и далеч по-ясен, но по всичко си личеше, че Беатрис отлично бе схванала леко прикрития намек. Разбира се - не ставаше дума за чисто физически свободни действия. Разговори и обикновени срещи никога не вредяха, нали?

- Странно нещо сте вие жените. - Засмях се на свой ред, свивайки равнодушно рамене. - Тъкмо да реши човек, че ви е опознал, поне донякъде, и ХОП! Правите рязък завой, рязка промяна...
Да, в крайна сметка не беше толкова злонамерена, за колкото всъщност я бях помислил. А и всеки друг на мое място би си помислил същото.

Продължавахме да вървим напред, като стигнахме до място, където слънцето ясно огряваше пътечката, необезпокоявано от короните на дърветата. Така можех да бъда изложен на опасност, ако не носех магическия пръстен на ръката си. Което ме подсещаше...

- Като си наполовина вампир... слънцето отразява ли ти се по някакъв начин или имаш някаква защита?
Вдигнах лекичко ръка, за да й покажа пръстена си, който безумно приличаше на брачна халка, само дето по повърхността му бяха гравирани различни древни символи.
avatar
Александър Белов
Вампир
Вампир

Брой мнения : 2484
Рожден Ден : 10.02.1992

Върнете се в началото Go down

Re: Навътре в гората

Писане by Caroline.∞ on Нед Юни 02, 2013 1:53 pm



you should probably not mess with me right now.


Шумът от токчетата на Керълайн отекваше по улиците, докато тя крачеше бавно и разсеяно наоколо. Времето беше мрачно, не както допреди няколко дни. Облаците бяха засенчили слънцето както и настроението на русокоската. Днес не й беше ден. Просто нямаше настроение. А може би просто беше отегчена от еднообразието в Мистик Фолс. Беше решила да излезе навън, надявайки се, че настроението й ще се подобри, но уви самотата я беше налегнала.
Походката й беше небрежна и нехайна и дори тя не знаеше накъде точно беше тръгнала. Знаеше само, че трябва да се отдалечи от тук. Искаше да избяга някъде надалеч, защото живееше в Мистик Фолс откакто се помнеше и градчето вече й беше дошло до гуша.
Керълайн забави крачката си, измъквайки се от размишленията си, осъзнавайки, че се беше отдалечила на голямо разтояние от него. Намираше се пред гората на Мистик Фолс.
Тя реши, че чистият въздух и спокойствието, които заряха тук щяха да й се отразят добре, точно кавото беше настроението й. Тя навлезе с бавна крачка като с всяка една стъпка, която правеше се озоваваше все по - навътре и по - навътре, докато накрая единственото, което очите й виждаха бяха раззеленилите се дървета.
Отвсякъде се чуваха птици и всякакви създания, живеещи тук. Керълайн се ослуша внимателно, за да разбере дали има хора тук, но скоро заключи, че е сам сама. А и как би могла да очаква да намери някого тук насред нищото. Тя въздъхна леко, но изведнъж се сепна. Чу леки стъпки зад себе си. Наостри сетивата си, но не усети нищо. Помисли си, че вероятно е било някакво животно и продължи да върви по-навътре в гората. Изведнъж чу изшумоляване зад себе си и тя се обърна рязко. Някой си правеше шега с нея. Някой, който вероятно не беше човек.
– Кой е там? - попита с леко раздразнен, но и стреснат глас русокоската. Знаеше, че беше адски глупав въпрос, сякаш очакваше някой да й отговори "аз", но си струваше да опита.



avatar
Caroline.∞
Вампир
Вампир

Брой мнения : 753
Рожден Ден : 06.07.1994

Върнете се в началото Go down

Re: Навътре в гората

Писане by Mari Lestrange on Нед Мар 13, 2016 11:11 am

Не ми останаха достатъчно думи и дихания, че да опиша болката. Какво чувстваш когато губиш любим, част от съществуването ти? Ужасяващо безразличие към живота. Умиращите не можеха да ме трогнат, а плачещите ме отвращаваха. Не можех да понасям дори собственото си съществуване. Цял живот не ми бе стигнал да спася Ася, както и няма да стигне следващият - за да я прежаля.
Не можех са ги понасям до един. Като започнем от самата Ася. Дали заради безграничната и глупост, дали заради доверието или просто заради слабостта. Може би ревнувах, може би просто ревнувах от обичта и към Савана и от тяхната неразделност в живота и отвъд него. И двете ги мразех. Поне ми се искаше. Но както приживе те не се деляха, дори когато едната беше мъртва - то аз не можех да ги мисля за различни личности. Те бяха двете половини на едно кълбо от сила. Два пълни оксиморона, с метафорично значение за живота и смъртта. Те бяха ходеща гротеска, целият им живот беше като една безкрайна пиеса, след която не успяха дори да се поклонят на публиката.
Публиката?
О! Тя беше многобройна. Дължеше се на факта, че Ася беше безгранично наивна и толкова много хора се намесиха в съществуването и. Толкова много характери при в себе си. В последните си дни тя беше много неща, но не и жива. Нейният разсъдък си беше отишъл много отдавна. Оставяйки ми да обичам, единствено, частиците разпръснати из Мистик Фолс, които забравяше при всяко едно прераждане и всяка една смърт.
Тя рядко ме припознаваше като своя близка родственица, но аз винаги бях там. В сенките на скръбта и, в щастието и.
Обичах я.
Бях от малкото хора които наистина виждаха Ася, а не Савана, или Игнис, или хибридът. В моите очи тя не беше вечната Древна, която съумя да унищожи собственото с тяло и да разпокъса душата си хиляди парченца. Не беше и Придворната инфектирана - това я довърши. Тя имаше тази промяна за спасението което търсеше от хилядолетия, но се оказа поредното самоубийство на което подложи съществуването си. Аз помнех зеленоокото момиче и платинено руса коса и наивен поглед. Добротата, глупостта, слабостта. Това дете порасна твърде бързо и съсипа всичко за няколко мига.
Въпреки това. Въпреки всичките и грехове към живота и Бог - винаги щях да помня това, че съдбата ни свърза като двойнички.
За това и сега седях на каменистия склон и изучавах с поглед приближаващата фигура. Красавица. Колко тъжно, че красотата беше толкова прозрачна в моите очи, а в нейните виждах само огъня на Арес. Погледнах я и за един момент изпитах жал.
avatar
Mari Lestrange
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 172

Върнете се в началото Go down

Re: Навътре в гората

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите